Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Русе, 27.06.2019 година,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, СЕДЕМИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на трети юни две хиляди
и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : М.Д.
при
участието на секретаря: ДАРИНА ИЛИЕВА,като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯгражданско дело № 7581 по описа за 2018 г. на РРС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от „Монтюпе“ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, представлявано от Микаел Ив Бризон, чрез адв. М.Б., с която е предявен
иск срещу Д.Й.Х., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 221. ал. 2 от КТ
за сумата от 1405.15 лв., представляваща обезщетение поради прекратяване на
трудово правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ в размер на БТВ за
срок от 45 дни, какъвто е срокът на дължимото предизвестие. В исковата молба се
твърди, че страните са били в трудово правоотношение, по сключен между тях
безсрочен Трудов договор № 81/09.01.2008 г., който бил прекратен по чл.330,
ал.2, т.6 от КТ, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на
основание чл.188, т.3 във вр. с чл.190, ал.1, т.2 от КТ, поради неявяване на
работа на ответника в течение на два последователни дни, при което размерът на
това обезщетение е в размер на БТВ, изчислено по реда на чл.228, ал.1 от КТ, за
срока за предизвестие по чл.326 от КТ, в случая 45 дни.Претендира разноски.
Препис от исковата молба
е редовно връчен на ответника и в указания срок е постъпил писмен отговор, чрез
назначения му особен представител адв. Е.Ч.-Д., с който оспорва исковете като
неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца адв. М. Батанова поддържа иска и моли да се уважи,
като основателен и доказан. Претендира разноските по делото.
В съдебно заседание
назначеният особен представител на ответника поддържа отговора, заявява, че не
оспорва претендираната сума по размер, приема, че извършеното от ищеца
изчисление е правилно.
Съдът след преценка на представените по делото писмени доказателства прие
за установено следното от фактическа страна:
От приложените с
исковата молба писмени доказателства: трудов договор № 81/09.01.2008 г. с
уведомление и справка за регистрацията му, заповед № 225/27.09.2016 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение с известие за доставяне, справка от
НАП, заповед № ЧР 13/27.01.2016 г., 3 бр. фишове за получено трудово
възнаграждение за м.юли, август и септември 2016 г., се установява, че по
силата на трудов договор № 81/09.01.2008 г. ответникът е назначен на работа на
осн. чл.67, ал.1, т.1от КТ, във връзка с чл.70 от КТ на длъжност „оператор
производство" в „Монтюпе“ЕООД, ЕИК *********, с място на работа в гр. Русе,
Източна промишлена зона, с 8 часа работен ден. Срокът на уговореното
предизвестие е 45 дни, съгласно т. 3 от трудовия договор. Със заповед №
225/27.09.2016 г. на основание чл.190, ал.1, т.2, във връзка с чл. 188, т.3 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ответника на осн. чл. 330 ал. 2 т. 6
от КТ поради дисциплинарно наказание - уволнение, без предизвестие. Цитираната
заповед е връчена на 30.09.2016 г., не е обжалвана от ответника и е влязла в
законна сила.
От представените 3 бр.
фишове за получено трудово възнаграждение за м.юли, август и септември 2016 г.,се
установява, че за месеца предхождащ уволнението -последния пълен отработен
месец на ответника - м.юли, ответникът е получил основно трудово възнаграждение
в размер на 816 лева и допълнително възнаграждение за професионален опит и стаж
в размер на 78.34 лева, като за 21 работни дни средно дневният размер е 42.58
лева. За 45 календарни дни за периода от 01.10.2016 г. до 15.11.2016 г. има 33
работни по 42.58 лева, или общо 1405.45 лева, което обезщетение ответникът
дължи на работодателя, в случай на основателност на претенцията.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните изводи: Предявеният иск
по чл.221 ал.2 от КТ е основателен и доказан. Налице са предпоставките на чл.221, ал.2 от КТ и ответникът
дължи на ищеца обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие. Предназначението на обезщетението по чл. 221 ал, 2 КТ е да се
репарират вредите, които работодателят търпи вследствие на прекратяване на
трудовото правоотношение по вина на работника или служителя. Задължението за
обезвреда се възлага за извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина,
които са основания за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” при
прекратяване на трудовото правоотношение. В конкретния случай, трудовото
правоотношение на ответника е прекратено на основание чл. 190, ал.1, т.2 във
вр. с чл.188, т.3 от КТ и за същия е възникнало задължение да заплати на
ответното дружество обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за
срока на предизвестието - 45 дни, тъй като се касае за срочно трудово
правоотношение. Разпоредбата на чл. 221, ал. 4 т. 2 КТ предвижда начина за
изчисляване на действителните вреди, в чийто размер се определя обезщетението
по чл. 221 ал. 2 КТ при срочно трудово правоотношение, каквото е налице в
случая.
Възраженията на процесуалния представител ответника за незаконосъобразност
на заповедта за уволнение поради неспазванена процедурата по уволнението не
могат да бъдат разглеждани в настоящото производство. Незаконно уволненият
работник разполага с възможността да оспори законността на уволнението по реда
на чл. 344 от КТ, което следва да направи в двумесечен давностен срок съгласно
чл. 358 ал.1 т.2 от КТ. Искът за отмяна на уволнението е конститутивен, с
уважаването му настъпва правна промяна-в този смисъл е както съдебната практика
така и правната теория - (проф. Мръчков, Коментар на Кодекса на труда, Сиби
2001г. стр.831). Ако не бъде упражнено правото на иск за оспорване на
уволнението правната промяна няма да настъпи и уволнението ще запази своето
действие дори и да е незаконно. Налице е заповед за уволнение, която не е
отменена и следователно поражда правно действие. В този случай работодателят
има право съгласно чл. 221 ал.2 от КТ да получи от работникът
обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на
предизвестието. Срокът на предизвестието в случая е 45дни.
Брутното трудово възнаграждение на ответника което съгласно чл. 228 от КТ служи
за основа за определяне на обезщетението по чл. 221 ал.2 от КТ е в размер на
894,34 лева. Размерът на дължимото обезщетение по чл. 221 ал.2 от КТ
е 1405,14 лв., в който размер искът е основателен и следва да се
уважи изцяло от съда. Върху тази сума ответникът следва да заплати и законна
лихва, считана от датата на исковата молба, както претендира ищеца.
Предвид
основателност и доказаност исковата претенция, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 556 лв., включващи
заплатена д.т. в размер на 56 лв., 350лв. адвокатско възнаграждение и 150 лв.
за възнаграждение на назначения на ответника особен представител на осн. чл.78,
ал.1 от КТ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Д.Й.Х., ЕГН **********,*** заплати на „МОНТЮПЕ“ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 8А, ет. 2
представлявано от Управителя Микаел Ив Бризонсумата от1405.15 лв., /хиляда четиристотин и пет лева и петнадесет стотинки/
представляваща неизплатено обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 07.11.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата
от556лв.,/петстотин петдесет и шест лева/
представляваща направени разноски по делото на осн. чл.78, ал.1 от КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Русенски окръжен съд, на осн. чл.259 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/