Решение по дело №3643/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1274
Дата: 21 октомври 2019 г. (в сила от 10 януари 2020 г.)
Съдия: Станимира Ангелова Иванова
Дело: 20192120203643
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

1274

 

гр.Бургас, 21.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20–ти наказателен състав, в публично заседание на втори октомври  две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                     

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира Иванова

 

 

 при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 3643 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на “М” ЕООД, БУЛСТАТ: ****, представлявано от О.Х.Е., ЕГН: **********, против Наказателно постановление № 355776-F392450/29.08.2018 г, на Директор на „Дирекция Обслужване” в ТД на НАП Бургас, с което за нарушение по чл. 92, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл. 261, ал. 1 ЗКПО.

Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление, като не излага конкретни доводи за да обоснове искането си, не ангажира и доказателства.

В открито съдебно заседание  жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт, който моли постановлението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката, НП е връчено на жалбоподателя на 29.08.2018г., а жалбата е депозирана на 21.08.2018г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 29.05.2018 г бил съставен акт с бланков № F392450 за установяване на административно нарушение срещу дружеството - жалбоподател. Отговорността на дружеството била ангажирана за това, че като задължено по ЗКПО лице не е подало в законоустановения срок - до 02.04.2018 година годишна данъчна декларация по чл.92,ал.1 от ЗКПО за определяне на годишната облагаема печалба/загуба/ и облагане с годишен корпоративен данък за календарната 2017 година, през която година била осъществявана дейност. Нарушението е констатирано в Дирекция „Обслужване", при ТД на НАП - Бургас при извършена съпоставка на регистрираните юридически лица и подадените от тях годишни данъчни декларации по чл.92, ал.1 от ЗКПО през 2017 година. Това мотивирало контролните органи да пристъпят веднага към изготвяне на АУАН, на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, тъй като на изпратената до лицето покана, не се отзовал и не се явил на указаната от АНО дата и час.

Административнонаказващият орган приел констатациите по акта за доказани, данъчното нарушение посочено в него за извършено и на 29.08.2018г. издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил имуществена санкция в размер на 500 лева на дружеството, на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО.

Така изложеното се установява от приложените по делото документи, както и от показанията на актосъставителя, като доказателствената съвкупност е еднопосочна и безпротиворечива.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-Бургас, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ – 17.05.2018 г. на Министъра на финансите, като са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН. Наказателното постановление е било съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано в предвидените от закона рамки.

            Съгласно чл.92, ал.1 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Текстът на ал.2 на чл.92 от същия закон предвижда, че данъчно задължените лица подават до 31 март на следващата година в съответната ТД на НАП на данъчно задълженото лице такава декларация и в качеството му на задължено лице безспорно жалбоподателят има задължение за подаване на годишна данъчна декларация. Разпоредбата на чл.261, ал.1 от ЗКПО предвижда, че данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лева.

При упражняване на правомощията си по чл.53, ал.1 от ЗАНН законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с бездействието си жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение, в качеството му задължено лице по чл.92, ал.1 от ЗКПО, поради което правилно е санкциониран на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО с имуществена санкция в размер на 500 лева- предвидения в закона минимум.

Нарушението е безвиновно, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна. Съдът счита също и, че не се установяват изключителни обстоятелства, които да водят до извод за маловажен случай по чл.28 от ЗАНН на извършеното нарушение, тъй като същото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.

Предвид горното, наказателното постановление се явява процесуално и материално законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 предложение първо от ЗАНН, Бургаският районен съд,

Р Е Ш И:

 

   ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 355776-F392450/29.08.2018 г, на Директор на „Дирекция Обслужване” в ТД на НАП Бургас, с което за нарушение по чл. 92, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане, на “М” ЕООД, БУЛСТАТ: ****, представлявано от О.Х.Е., ЕГН: **********, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл. 261, ал. 1 ЗКПО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                  

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.