Р
Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер………………………12.05.2021
година……..…….……..Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…………...Седми граждански състав
На…шестнадесети
април……….....………….....……………….……..Година 2021
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Маргарита Николова…….……………...………………………………….
Прокурор……….…………………………………………….…………………………
като
разгледа докладваното от……………….….………….……съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 461...…по описа за 2021..…………….……..……...година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищецът А.К.М. твърди, че е клиент на
ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД с клиентски № **********,
ИТН 2091564, като битов потребител на електроенергия, предоставяна от ответника
в имот находящ се в с. Борилово. Ищцата получила по пощата на 29.10.2020 г.
Констативен протокол от 27.10.2020 г., с който била уведомена че електромера
отчитащ количеството потребена енергия за обекта с ИТН 2091564 бил демонтиран,
поради сгрешена схема на свързване.
Ищецът твърди, че редовно заплащал
дължимите месечни суми към ответното дружество, не е манипулирал електромера, и
не бил търсен при извършване на смяна на електромера. Твърди, че не е бил
уведомяван от представител на ответното дружество за извършената проверка, нито
е присъствал на нея. Твърди, че електромерът се намира в заключено електромерно
табло извън неговия имот, за което той няма ключ. Твърди, че не е бил
информиран за проверка на електромера, нито е присъствал при изготвяне на
констативен протокол от служители на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД и
такъв не му бил връчван.
Въпреки това на 21.12.2020 г. при
редовното заплащане на своята сметка за потребено количество електроенергия,
служител в пощенската станция, където това е било сторено, е уведомил настоящия
ищец, че му е издадена и фактура № ********** от 18.12.2020 г. по опис на
ответника. С въпросната фактура от ответника се претендира заплащането на сума
от 1 151,65 лв. касаеща извършена едностранна корекция на потребеното
количество електроенергия. Срока за нейното заплащане е 29.12.2020 г.
В допълнителното си становище от
дата 16.04.2021г. ищцата изрично признава всички факти и обстоятелства относно
редовността на извършената проверка на средствата за търговско измерване, както
и признава всички обстоятелства, за които е поискано назначаване на съдебно
техническа експертиза, като желае да бъдат обявени за безспорни и ненуждаещи се
от доказване.
Излага два правни довода – 1/ ищцата е
в договорни отношения с „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД а не с ответника
издал фактурата; 2/ ако се приеме че ищцата е в договорни правоотношения с ответното
дружество, то ответникът не може да
претендира заплащане на установеното количество електрическа енергия, тъй като
такова право има само крайния снабдител - „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД.
Ответникът не е краен снабдител, а единствено оператор на електро снабдителна
мрежа и не може да извършва така наречените корекции на сметки спрямо
клиентите. Отделно от това биха се заобиколили и правилата за съответната
лицензия.
Моли, съдът да постанови решение, с
което да признае за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 1151,65 лв., представляваща допълнително
начислена ел.енергия. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е
подал отговор на исковата молба и заема позиция за неоснователност на иска.
Сочи, че е установено, че са налице предпоставките, описани в чл. 50, ал. 2 от
ПИКЕЕ, операторът на разпределителната мрежа е извършил преизчисление на
количеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в
чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, като е начислил допълнително количество електрическа
енергия на клиента. По-конкретно - допълнително начисленото количество
електрическа енергия в случая е в размер от 5 732 kWh, като стойността на това
допълнително количество електрическа енергия, изчислено по определената от
Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ прогнозна пазарна цена на
електрическата енергия за покриване на технологичните разходи на ЕР Юг за
период от 90 дни /вж. чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ/ е 1151,65 лв. с ДДС. Периодът от
време, за който е извършена корекцията е 89 дни, като първата дата - 30.07.2020
г. - началото на корекционния период е датата, следваща датата на предходната
проверка на електромера съгласно електронното досие на измервателната система /виж
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ/, а последната дата е датата на извършената
последваща техническа проверка - 27.10.2020 г. Манипулацията на електромера е
извършена на 21.08.2018 г., когато е регистрирано нерегламентирано отваряне на
клемен и основен капак на електромера съгласно извадка от паметта на електромера.,
но тази дата не попада в установения в ПИКЕЕ период за извършване на
корекцията. За горепосочената сума била издадена процесната фактура №
**********/18.12.2020 г., която е изпратена на ищеца с писмо с изх. №
88992634-1/18.12.2020 г. /вж. чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ/ и видно от известие за
доставяне № ИД PS 6000 01KYSU S , писмото, съдържащо фактурата и другите
относими документи, е получено от лично ищеца на 11.01.2021 г.
В конкретния случай приложение намирала
разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, където изрично било посочено, че: „При
промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно
измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната
електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за
по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и
периода от три месеца, предхождащи датата на
констатиране на неизмерване, неправилно, неточно
измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от
пропускателната способност на присъединителните съоръжения /кабели, проводници/,
свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-
часово натоварване." Стойността на дължимата сума била изчислена по
определената от КЕВР пазарна цена на електрическата енергия за покриване на
технологичните разходи на ЕР Юг в качеството му на оператор на разпределителна
електрическа мрежа /вж. чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ/, ведно с дължимата сума за мрежови
услуги и за цена за задължения към обществото /вж. чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ/. Освен
това ответникът нямал задължение да доказва виновно поведение от страна на
ищеца. Изяснява, че считано от 04.05.2019 г. са в сила нови ПИКЕЕ, според които
преизчислението на количеството електрическа енергия вече се извършва от
операторите на съответните електрически мрежи. В изпълнение на правомощията си
по чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. б ЗЕ, КЕВР приела нови ПИКЕЕ, които
били обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. С тях се дала нова регламентация
на обществените отношения, свързани с реда и начините на преизчисление на
количествата електрическа енергия в случаите, когато СТИ не измерва точно или
изобщо не измерва доставените количества електрическа енергия. С новия подзаконов
нормативен акт се детайлизирала уредбата на тези специфични обществени
отношения, като най- същественото изменение, което би следвало да рефлектира и
върху съдебната практика по тези правни спорове, е изключването от процеса по
коригиране нз количествата електрическа енергия на крайните снабдители /вж. §
1, т. 28а, б. „а“ от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗЕ/ - в случая „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД /ЕВН ЕС/. В тази връзка, считано от
04.5.2019 г, ЕВН ЕС не издава фактури за допълнително начислени количества
електрическа енергия, така, както това се правеше по реда на отменените ПИКЕЕ /обн.,
ДВ, бр. 98 от 2013 г., отм. ДВ, бр. 25 от 2019 г./.
Моли
за отхвърляне на иска, претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните по вътрешно убеждение, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, въз основа на приложимото право намери за
установено следното:
Старозагорски районен съд, е бил сезиран с отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
С доклада по делоно на основание чл.
146, ал. 1, т. 4 ГПК са обявени за безспорни между страните всички
правнорелевантни обстоятелства, а именно, че сумата 1 151,65 лв., с
начислен ДДС е по фактура № **********/18.12.2020 г.; че е извършена проверка
на обекта от служители на ответното дружество на 27.10.2020 г.; че процесният
електромер действително е бил манипулиран, неизвестно от кого; че грешката при
свързване води до неначисляване на такова количество електроенергия, което
отговаря на сумата от 1 151,65 лева, т.е. методът за изчисляване на
неизмерената ел. енергия и методиката за остойностяването й са приложени
правилно. Това се установява и от приложения и неоспорен от ищцата констативен
протокол от 27.10.2020 г. /л. 5 от делото/ и фактура /л. 19 от делото/. Поради
това, с оглед изявленията на страните и
обявените за безспорни обстоятелства настоящият съд намери, че не е необходимо
да бъде разпитван свидетел и назначавана съдебно-техническа експертиза, тъй
като ищцата в своето становище признава всички обстоятелства за които е
поискано нейното назначаване и всички обстоятелства относно извършената
проверка и установена манипулация на електромера, вкл. коректността на сумата,
като тези факти бяха обявени между страните за безспорни.
Казаното означава, че между страните по
делото се установи, че спор по фактите няма – сумата 1 151,65 лв., с начислен
ДДС е по фактура № **********/18.12.2020 г.; че е извършена проверка на обекта
от служители на ответното дружество на 27.10.2020 г.; че процесният електромер
действително е бил манипулиран, неизвестно от кого; че грешката при свързване
води до неначисляване на такова количество електро енергия, което отговаря на
сумата от 1 151,65 лева, т.е. методът за изчисляване на неизмерената ел.
енергия и методиката за остойностяването й са приложени правилно, които факти
бяха обявени с доклада за безспорни между страните по делото.
При тези безспорни, вкл. обявени за
безспорни с доклада по делото факти спорът между страните е изцяло правен и се
свежда до три правни възражения на ищцата обективирани в исковата молба и
становището /имащо характер и на писмена защита/ по делото: 1 – не са налице
договорни правоотношения между ищцата и ответника, 2 – дори да се приеме, че са
налице договорни правоотношения между ищцата и ответника, то ответникът не е
т.нар. „краен снабдител“ и не може да претендира нито заплащането на
консумирана от ищцата ел. енергия, нито да извършва едностранна корекция на
сметката на ищцата и 3 – за констатираните неизправности на процесния
електромер ищцата не можело да бъде отговорна, т.е. не е налице нейно виновно
поведение /това възражение е въведено в исковата молба/.
Така наведените правни възражения Старозагорски
районен съд намира за неоснователни поради следните съображения:
Предявеният отрицателен установителен иск има за
предмет установяване на недължимост на сума, начислена от ответника за
електроенергия след едностранно коригиране на сметката на ищеца, при което
според общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК в тежест ответника е да докаже
основанието, от което произлиза вземането му, т.е. основанието, поради което е
коригирал сумата, дължима от ищеца за доставената за процесния период
електроенергия. В конкретния случай
ответникът следва в условията на пълно и главно доказване да установи, че е
доставил процесното количество електроенергия до обекта на потребление на
ищцата, да докаже, че правилно е изчислил стойността на енергията, както и че е
настъпил падежа на вземането му. Това е така, защото ответникът основава извънсъдебната
си претенция на извършена едностранна корекция на количеството потребена от
ищеца енергия за минал период - от 30.07.2020 г. до 27.10.2020 г. и основният
правопораждащ вземането юридически факт е установяване наличието на възникнало
в полза на ответника потестативно право да извърши тази корекция, т.е.
установяване съществуването на законово основание за доставчика на електрическа
енергия едностранно да коригира сметката на потребителя само поради обективния
факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия. В случая фактите по делото относно проверката, наличието на
манипулация в електромера и размера на начислената сума за корекция като
съответстваща на реално доставено количество ел. енергия не се оспорват от
ищцата, като с доклада по делото бяха обявени за безспорни, нито се
опровергават с ангажирани доказателства /вж. и становище на ищцата от
16.04.2021 г., л. 25-26 от делото/.
Предвид така установените факти, настоящият съд съд
приема, че в случая е налице основание за т.нар. корекция на сметката на ищцата
със допълнително 5732 кВтч за периода от 30.07.2020 г. до 28.10.2020 г. по
фактура **********/18.12.2020 г. за сумата от 1151,65 лв. с ДДС, тъй като на
ищцата е начислена цената на реално доставена и потребена в обекта й ел.
енергия през посочения период, която е останала неизмерена поради манипулация
на монтираното в обекта СТИ. Бе обявено за безспорно с доклада по делото, че сумата
по фактурата съответства на стойността на реално доставената, респ. консумирана
в обекта ел. енергия, неизмерена поради манипулация на СТИ.
В случая корекцията е извършена при действието на
приетите Правила за измерване на количеството електрическа енергия /обн. ДВ бр.
35/30.04.2019г./, в които е уреден ред и начини за преизчисляване на
количеството електрическа енергия. В конкретния случай приложение намира разпоредбата
на чл. 50 ал. 1 б. „а“ ПИКЕЕ, а стойността на дължимата сума е изчислена при
спазване разпоредбата на чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ.
Основната
правна теза на ищцата се свежда до
възраженията, че между ищцата и ответника няма сключен договор за доставка на
електроенергия, поради което ответникът не е материалноправно легитимиран да
претендира заплащането на неизмерена или неточно измерена електроенергия, а такова
право има само доставчикът, както и че ответникът не е т.нар. „краен снабдител“
и не може да претендира нито заплащането на консумирана от ищцата ел. енергия,
нито да извършва едностранна корекция на сметката на ищцата. В тази връзка
настоящият съд намира следното:
Поставените
от ищцата правни въпроси са намерили отговор в практиката на Старозагорски
окръжен съд обективирана в решение №
273/08.12.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1200/2020 г.,
решение №
260141/09.12.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1533/2020 г. в които е прието, че с оглед датата на извършване на
проверката /в настоящия случай 27.10.2020 г./ приложение намират Правилата за
измерване на количеството електрическата енергия, издадени от Комисията за
енергийно и водно регулиране, обн. ДВ, бр. 25 от 30.04.2019 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ, преизчислението на количеството
електрическа енергия се извършва от оператора на електроразпределителната
мрежа, в случая ответното дружество „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД. Поради
това в случая не е налице нарушение и на разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6
ЗЕ, която изисква в общите условия ред да бъде предвиден ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, тъй като това изискване се прилага единствено при корекция в полза
на крайния снабдител. В случая корекцията е извършена не от
електроснабдителното, а от оператора на електроразпределителната мрежа.
Прието е още, че нормата на чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ предвижда, че преизчислените количества електрическа
енергия се фактурират по действащата за периода на преизчислението прогнозна
пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи,
определени от КЕВР на съответния мрежови оператор. В решение № 260074/ 16.10.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д.
№ 1158/2020 г. и решение №
260115/16.11.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1161/2020 г. е посочено още, че изрично в чл. 54 от Общите условия
на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, са предвидени редът и начина на
извършване на коригирането на сметките от оператора на електроразпределителните
мрежи. В решение № 277/22.12.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1218/2020 г. е изяснено още, че
относими към процесния случай са приетите през 2019 г. нови ПИКЕЕ, в сила от
30.04.2019 г. Съгласно чл. 56 от същите, преизчисляване на количества
електрическа енергия по реда на раздел ІХ от тях се извършва от операторът на
електроразпределителната мрежа, който предоставя на ползвателя на мрежата
фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и
информация за дължимата сума за мрежови услуги /с изключение на цена за достъп
до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност/ и
за „задължения към обществото“. От своя страна, ползвателят на мрежата заплаща
на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на
съответната мрежа по реда на ал. 1. Следователно, ответникът
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД е пасивно материалноправно легитимиран по
предявения иск, доколкото с новоприетите ПИКЕЕ му е възложено извършването на
корекции на сметките на абонатите за ел. енергия, съответно издаването на фактури
и получаване на плащане по същите на дължимите суми в случаите на
преизчисляване на количеството на ел. енергия, какъвто е и настоящия.
В допълнение на изложените аргументи на Старозагорски окръжен съд,
настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи още във връзка с
доводите в писменото становище на ищцата, че действително е налице ясно
разграничение във функциите на оператора на разпределителната система,
оператора на преносната мрежа и крайния снабдител на електроенергия,
регламентирани както в ЗЕ, така и в Директива 2009/72/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 13.07.2009 г. Съгласно чл. 47 от преамбюла на
Директива 2009/72/ЕО обаче следва да е възможно държавите-членки да определят
доставчик, който да действа в краен случай. Този доставчик може да бъде
отделът, който се занимава с продажби във вертикално интегрирано предприятие,
което изпълнява и функциите на разпределение, при условие че отговаря на
изискванията на настоящата директива за отделяне. В настоящия случай в рамките
на вертикално интегрираното предприятие ЕВН България „Електроразпределение Юг“
ЕАД е оператор на разпределителната мрежа за района, чийто потребител е ищцата,
а „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е крайният снабдител и без съмнение
функциите на двете юридически лица са строго разграничени съгласно Директивата.
Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1 ЗЕ за целите
на измерването на количествата електрическа енергия операторът на
електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи в
съответствие с издадените им лицензии осигуряват: 1. /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012
г., в сила от 17.07.2012 г./ техническо и метрологично обезпечаване, развитие и
модернизация на средствата за търговско измерване; 2. /изм. - ДВ, бр. 74 от
2006 г., в сила от датата на вписване в Търговския регистър на решението за
преобразуването на „Национална електрическа компания“ - ЕАД, но не по-късно от
1.01.2007 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ поддържане на бази
данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Съгласно чл. 111,
ал. 1, т. 4 ЗЕ операторът на електропреносната мрежа администрира сделките с
електрическа енергия, които се сключват по регулирани и свободно договорени
цени, и организира пазар на балансираща енергия в съответствие с правилата по
чл. 91, ал. 2, като прилага методика за изчисляване и определя цени на
балансиращата енергия за всеки период на сетълмент. Понятието „сетълмент“ от
своя страна е пояснено в т. 53 на § 1 от ДР на ЗЕ и представлява система,
прилагана от оператора на електроенергийната система за индивидуално
изчисляване на отклоненията на реално потребената или произведена електрическа
енергия от договорените количества за даден период, по методика, уредена в
търговски правила, определени с наредба. Цитираните норми сочат на това, че
уредите за измерване на потребената електрическа енергия са собственост не на
доставчика, а на операторите на електропреносната или електроразпределителните
мрежи. Редът за измерване на електроенергията е уреден в Глава Седма от
Правилата за търговия на електрическа енергия /ПТЕЕ/. Така съгласно чл. 89, ал.
1 от ПТЕЕ всеки собственик на измервателна система носи отговорност за
отчитането на всички измерени стойности съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т.
6 от Закона за енергетиката и Правилата за търговия с електрическа енергия.
Съгласно ал. 5 на чл. 89, в редакцията, действала към момента на извършване на
проверката, в случай на липсващи почасови данни от отделните измервателни
системи с оглед спазване на сроковете за предоставяне на информация на независимия
преносен оператор, собственикът на измервателните системи може да използва
заместващи стойности съгласно Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, изчислени на база предишни периоди на сетълмент, или по
начин, уточнен в договора за достъп до разпределителната/преносната мрежа на
търговския участник. При липса на заместващи стойности от страна на собственика
на измервателните системи независимият преносен оператор прилага служебна
стойност 0 за съответните липсващи почасови данни.
Цитирането на всички посочени по-горе
норми води до правния извод, че операторът на разпределителна мрежа има право
да измерва и изчислява потребена електроенергия. Именно във връзка със съгласуване на всички закони и подзаконови
нормативни актове, уреждащи производството, преноса, разпределението и
търговията с електроенергия, с ПИКЕЕ от 30.04.2019 г. ДКЕВР е включил дейността
по установяване на неточно измерена или неизмерена, но потребена електроенергия
в правомощията на оператора на елекроразпределителната мрежа. Договорното
правоотношение се основава на приложимите Общи условия на договорите за пренос
на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-14 от 10.05.2008 г.
Поради това че ищцата има сключен договор с Електроразпределение ЮГ за достъп,
пренос и разпределение на ел. енергия през разпределителната мрежа, чийто
оператор е ответникът. Безспорно е също така, че измервателното устройство на
ищцата е собственост на „Електроразпределение“ ЮГ, което означава, че той
разполага и с правото да измерва и изчислява потребената електроенергия в
съответствие с нормативно предоставените му правомощия. В този смисъл е
неоснователно твърдението на ищцата, че не се намира в материалноправна връзка
с ответника.
Поради това „Електроразпределение“ ЮГ има право да
издава фактури за измерени количества електроенергия. Такава забрана няма както
в Директива 2009/72/ЕО, така и в ЗЕ, нито пък в подзаконовите нормативни
актове, уреждащи материята. Доколкото Директива 2009/72/ЕО има за цел да
осигури конкуретност и равнопоставеност на лицата – участници в
правоотношенията, свързани с производство, пренос, разпределение и потребление
на електроенергия, а ПИКЕЕ регламентира измерването на електрическата енергия,
тези правила не противоречат на Директивата. В тази връзка настоящият съд взема
предвид правосубектната обособеност на лицата, извършващи дейност по
разпределение и продажба на електроенергия и липсата на смесване на тези
дейности при осъществяването им, поради което приема, че конкуренцията на
пазара на електроенергия не е нарушена и никой от посочените субекти не
„изземва“ функциите на другия.
В случая безспорно, вкл. с доклада по делото е
установена неправомерната намеса в измервателното устройство по начин, че за
дълъг период от време то да отчита по-малко от потребеното количество
електроенергия. Възможността за
извършване на едностранна корекция на сметките за предоставена електрическа
енергия е законово регламентирана с приемането на изменението на ЗЕ – обн. ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. В раздел IX от приетите ПИКЕЕ, обн.
ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., се урежда редът и начинът за преизчисляване на
количеството електрическа енергия, като в сравнение с отменените ПИКЕЕ се
разкрива по-детайлна правна регламентация. С новите ПИКЕЕ титуляр на
вземането по корекционната фактура е операторът на електроразпределителната
мрежа. Това негово право се извежда от изричните норми на чл. 56, ал. 1 и
ал. 2 от ПИКЕЕ, съгласно които в случаите на преизчисляване на количества
електрическа енергия по реда на този раздел операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и
справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация
за дължимата сума за мрежови услуги /с изключение на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност/ и за
„задължения към обществото“, като ползвателят на мрежата заплаща на оператора
на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната
мрежа по реда на ал. 1. Титуляр на вземането по корекционната фактура е
електроразпределителното дружество, в случая „ЕР ЮГ“ ЕАД, което е легитимирано
и да отговаря по предявения отрицателен установителен иск, а задължено лице е
„ползвателят на мрежата“. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 41а ДР
към ЗЕ, „ползвател на мрежата“ е физическо или юридическо лице – ползвател на
електропреносната и/или електроразпределителната мрежа, доставящо електрическа
енергия в електропреносната и/или електроразпределителната мрежа или снабдявано
от такава мрежа. С оглед легалната дефиниция, ползвател на мрежата е и крайният
потребител, в случая ищецът, доколкото като потребител на електрическа енергия,
притежавания от него имот е снабдяван от електроразпределителната мрежа, която
той ползва, за да получава електроенергия. /така изцяло решение №
260112/03.12.2020 г. на Пазарджишки окръжен съд по в.гр.д. № 731/2020 г.,
решение
№ 260097/18.02.2021 г. на Бургаски окръжен съд по в.гр.д. № 1852/2020 г., които напълно се споделят от настоящия съд/.
Следва да се посочи още, че не е налице заобикаляне на
закона относно лицензията на ответника, какъвто довод се прави в писменото
становище на ищцата, тъй като електроразпределителното дружество - оператор на ЕР мрежа и електроснабдителното
дружество са дружества от една икономическа група, съставляваща обща
икономическа единица доколкото и двете упражняват сходна и единна комплексна
дейност – взаимосвързана лицензионно, финансово и юридически, с предмет
обществена доставка на ел. енергия. Доколкото съдебната практика разглежда
енергийно предприятие - краен снабдител и енергийно предприятие - оператор на
електропреносната мрежа като дружества от една икономическа група, която би
могла да се определи като една икономическа единица, осъществяваната от тях
доставка, също може да се разглежда като единна и комплексна – така трайно
установената съдебна практика обективирана в определение № 851/11.12.2019 г. на ВКС по гр.д. № 2959/2019 г., III
г.о., решение №
107/07.06.2018 г. на Пловдивски апелативен съд по в.гр.д. № 174/2018 г. /недопуснато до касационно обжалване с определение № 182/11.03.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 3625/2018 г., III г.о./, решение № 105/11.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5920/2014 г., III г.о.
По отношение на изложеното в исковата
молба за липса на виновно поведение на ищцата, настоящият съд намира за
необходимо да посочи, че съгласно трайната практика на Старозагорски окръжен
съд обективирана в решение №
260056/19.02.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1568/2020 г., решение № 260024/19.01.2021 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1578/2020 г., решение № 260021 от 18.01.2021 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1567/2020 г., решение №
260149/16.12.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1543/2020 г.,
решение
№ 260144/11.12.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1538/2020 г.,
решение № 271/07.12.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1217/2020
г., решение № 268/30.11.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в. т.д. №
1216/2020 г., решение № 260021/14.08.2020 г. на Старозагорски
окръжен съд по в. т. д. № 1122/2020 г.
в която се приема, че в случая, тъй като се касае за задължение за заплащане на
цената на доставена стока по договор за продажба, въпросът дали манипулацията
на СТИ е извършена от абоната е ирелевантен, тъй като не се касае за вземане за
обезщетение за вреди /при което да се изследва има ли виновно поведение от
страна на абоната/, а за задължение на купувача да заплати пълната цена на
доставената му стока /чл. 183 ЗЗД, респективно чл. 318 и сл. ТЗ/. Старозагорски
окръжен съд се е позовал и споделил актуалната практика на ВКС - решение № 150/26.06.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 4160/2018 г., решение № 124/18.06.2019 г. на ВКС по гр.д. № 2991/2018 г./,
че липсата на приет в ОУ на доставчика ред за уведомяване на абоната при
хипотеза на основание за корекция на сметката му, е евентуална пречка абонатът
да бъде поставен в забава в извънсъдебната фаза на спора, но не е основание за
недължимост на начислената допълнително цена за ел. енергия, ако в съдебното
производство се установи, че ел. енергията е реално доставена и консумирана от
абоната, какъвто е и настоящия случай. Настоящият
съд намира за необходимо да добави, че това становище не само не е променено, а
вече е утвърдено в практиката на
ВКС – напр. решение № 75/13.04.2021 г. на ВКС по гр.д. № 2206/2020
г., IV г.о., решение № 141/12.01.2021 г. на ВКС по гр.д. №
4486/2019 г., III г.о.
Поради това виновно
поведение за манипулирането на електромера, от което и да е лице, не е визирано
като предпоставка за извършването на едностранна корекция. Всъщност,
единственото условие за упражняване на правото на енергийния доставчик да
извърши едностранна корекция, в случай на неправомерно въздействие върху
електромера, водещо до неточно измерване на използваната електрическа енергия,
е да бъде установено, че е налице неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Става дума за изрично предвидена в правна норма
безвиновна, обективна отговорност в случай на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, независимо по каква причина. Знанието,
че електромерът е манипулиран, респ. че се използва повече енергия, отколкото
заплаща, е ирелевантно. Допълнително
следва да се отбележи, че съдебната практика трайно се ориентира в насока, че
когато има законово основание за извършване на едностранна корекция на сметките
на потребителите за минал период от време, което е допустимо с ПИКЕЕ, не е
необходимо доказване на виновно и противоправно въздействие от самия потребител
върху средството за измерване – така напр. решение
№ 111/17.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 1650/2014 г., І т.о., решение №
173/16.12.2015 г. на ВКС по т.д. № 3262/ 2014 г., IІ т.о., решение №
203/15.01.2016 г. на ВКС по т.д. 2605/ 2014 г., І т.о., решение №
104/16.08.2016 г. на ВКС по т.д. № 1671/2015 г., І т.о., решение №
118/18.09.2017 г. на ВКС по т.д. № 961/ 2016 г., IІ т.о., решение №
115/20.09.2017 г. на ВКС по т.д. № 1156/ 2016 г., IІ т.о. и др.
В заключение може да се посочи, че в практиката на
Старозагорски окръжен съд няма съмнение,
че ответникът „Електроразпределение ЮГ“
ЕАД е пасивно материалноправно легитимиран по предявения иск, доколкото с
новоприетите ПИКЕЕ му е възложено извършването на корекции на сметките на
абонатите за ел. енергия, съответно издаването на фактури и получаване на
плащане по същите на дължимите суми в случаите на преизчисляване на
количеството на ел. енергия, какъвто е и настоящия – така напр. решение от 14.04.2021 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1606/2021 г., решение от 08.03.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1599/2020 г., решение от 31.03.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1007/2021 г., решение от 05.01.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1546/2020 г, както и
горецитираната в настоящето съдебно решение практика на Старозагорски окръжен
съд, която няма да бъде сочена отново, всички постановени по дела съдебни дела
с ответник „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД
и предмет корекция на сметки за заплащане на ел. енергия вследствие на
манипулиране на средства за търговско измерване.
При тези съображения се налага извод, че ответникът -
доставчик на електрическа енергия, правилно е извършил едностранна корекция в
сметката на ищцата, което прави предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК неоснователен, т.е. съдът намира, че
извършената от ответното дружество корекция на сметките на ищцата за процесния период,
за който допълнително й е начислена ел.енергия на стойност 1151,65 лв. с ДДС, е
правомерна, поради което посочената сума е дължима от ищцата.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищцата следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер
на 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК Старозагорски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.К.М., ЕГН: **********
*** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, против „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, за признаване за
установено, че А.К.М. не дължи на сумата от 1151,65 лв. /хиляда сто петдесет
и един лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща цената на
допълнително начислена електрическа енергия от 5732 kWh, за периода от
30.07.2020 г. до 27.10.2020 г., за обект с място на потребление ИТН 2091564 намиращ
се в с. Борилово, общ. Стара Загора, с
клиентски номер **********, за която е издадена данъчна фактура № **********/18.12.2020
г.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
А.К.М., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, сумата
от 100,00 /сто лева/ лв.,
представляващи направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: