№ 4755
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110163310 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени установителни
искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от фирма срещу фирма/ за
следните суми: 1 145.32 лв., представляваща стойност на доставена електрическа енергия по
Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия и балансиране на краен клиент от
18.11.2014 г. за м. 11.2017 г. и м. 12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
16.02.2021 г. до изплащане на задължението; 343.63 лв. – мораторна лихва за периода от
14.01.2018 г. до 15.02.2021 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8951/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.
Претендират се разноските за заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че между ответника в качеството на купувач и фирма /в
несъстоятелност/ в качеството на продавач е възникнало облигационно отношение въз
основа на посочения договор, съгласно който продавачът продава на ответника активна
нетна електрическа енергия на цена от 91.47 лв. за МВт/час /невключваща допълнителни
задължения съобразно действащото законодателство/ и услугата „Прогнозиране на
потреблението“. Излага, че за закупените и доставени количества електрическа енергия до
обектите на клиента той дължи договореното възнаграждение, посочено в съответната
изпратена му фактура и изчислено на база количествата, отчетени съгласно средствата за
измерване в точките на присъединяване. Поддържа, че през исковия период е доставена
електрическа енергия на претендираната стойност съгласно прогнозните графици за
снабдяване, която е измерена и надлежно фактурирана и е платима до 14-то число на
месеца, следващ месеца на доставката, но плащане не е извършено, поради което ответникът
дължи и мораторна лихва. Твърди, че е придобил претендираните вземания въз основа на
Постановление за възлагане от 06.01.2021 г., постановено по т. д. № 3343/2017 г. по описа на
СГС, VI-19 състав, влязло в законна сила на 29.01.2021 г., с което в негова полза са
възложени вземанията на фирма /в несъстоятелност/, произтичащи от доставка на
електрическа енергия, продадени от синдика на проведен търг с тайно наддаване.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който
предявените искове са оспорени като неоснователни при твърдения за липса на договорно
отношение с фирма през исковия период и за липса на реална доставка на електрическа
енергия на ответника през този период. Оспорва да са му предоставяни фактури за периода.
Оспорва количеството на доставената електрическа енергия. Релевира възражение за
изтекла 3-годишна погасителна давност за вземанията. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните, и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК
приема от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявения главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 327 ТЗ вр. чл. 717з ТЗ предпоставя съществуването през исковия период на
облигационно отношение по Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия и
балансиране на краен клиент от 18.11.2014 г. между ответника и фирма /в несъстоятелност/,
реална доставка през процесния период на електрическа енергия на ответника на
претендираната стойност, изискуемост на вземането, придобиване на вземането от ищеца
чрез възлагане в производството по несъстоятелност на продавача на електрическа енергия,
като доказването на тези обстоятелства е в доказателствена тежест на ищеца.
По делото е приет като писмено доказателство Комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия и балансиране на краен клиент № FE3001248/18.11.2014 г., сключен
между фирма и ответника. По силата на договора фирма се е задължило да продаде, а
ответникът се е задължил да закупи и получи активна нетна електрическа енергия, измерена
в точките за измерване, в сроковете и при условията, описани в договора, като доставчикът
се е задължил да издава фактура относно дължимото плащане за доставената електрическа
енергия за периода от първо до последно число на всеки месец, в който е извършена
доставка. В чл. 11, ал. 3 страните са договорили, че клиентът се задължава да заплаща
дължимите суми по издадената фактура в срок до 14-то число на месеца, в който фактурата
е изпратена от търговеца на клиента. Съгласно чл. 19 договорът е сключен за срок от 1
година, като ако в срок до 1 месец преди изтичане на срока му никоя от страните не изпрати
писмено известие за прекратяването му, същият се счита за продължен при същите условия
за всяка следваща година. По делото не е установено в срок до 1 месец преди изтичане на
срока на договора някоя от страните да е изпратила до другата писмено известие за
прекратяването му, поради което и на основание чл. 19, ал. 2 договорът следва да се счита за
продължен при същите условия за всяка следваща година. При тези факти съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за липса на облигационна връзка с фирма през
исковия период.
С Определение № 2970/02.02.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че въз основа на Постановление за възлагане от 06.01.2021 г.,
постановено по т. д. № 3343/2017 г. по описа на СГС, VI-19 състав, влязло в законна сила на
29.01.2021 г., на ищеца са възложени вземания на фирма /в несъстоятелност/, произтичащи
от доставка на електрическа енергия, продадени от синдика на проведен търг с тайно
наддаване.
Видно е от Постановлението на л. 5 от делото, че са възложени на ищеца вземания на
фирма в общ размер на 1 635 182.24 лв. съгласно опис, изготвен от синдика, и пазарна
оценка. В случая изготвен от синдика опис, съставляващ неразделна част от
постановлението, не е представен, а е представена само Пазарна оценка на вземанията на
фирма, произтичащи от фактури за доставена ел. енергия и допълнителни услуги на
клиенти, сред които е и вземане на фирма срещу ответника в размер на 1 145.32 лв., без да е
посочен конкретен период, за който то се отнася.
Същевременно от представените от ответника и от третото лице „ЧЕЗ Разпределение
2
България“ АД документи, преценени съвкупно, се установява, че през част от исковия
период – от 01.11.2017 г. до началото на м. 12.2017 г., когато фирма е напуснало
либерализирания пазар на електроенергия /обстоятелство, което изрично се признава от
ищеца в Становище с вх. № 74376/13.04.2022 г./, е извършвана по договора реална доставка
на електрическа енергия на ответника, като за периода от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. е
издадена Фактура № **********/30.11.2017 г. – заплатена от ответника с преводни
нареждания от 01.12.2017 г. и 14.12.2017 г. За последващия период се изяснява, че доставка
до същите обекти на ответника е извършвана вече от фирма.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се изяснява при условията
на пълно и главно доказване дали претендираната сума е дължима от ответника за доставена
електрическа енергия и допълнителни услуги именно за исковия период /при положение че
за част от него е доказано плащане от ответника, а за друга част е установена доставка на
електрическа енергия от трето лице/ или тя касае друг период, респективно има
изравнителен характер. Ето защо предявеният главен иск следва да се отхвърли като
недоказан. При липса на главен дълг следва да се отхвърли и акцесорната претенция за
мораторна лихва.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски
принципно възниква за ответника, но в случая искането му е неоснователно, тъй като не е
доказал извършването на разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ вр. чл. 717з ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 717з ТЗ за признаване за установено, че фирма/, БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на
управление: адрес, дължи на „фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес,
следните суми: 1 145.32 лв., представляваща стойност на доставена електрическа енергия по
Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия и балансиране на краен клиент от
18.11.2014 г. за м. 11.2017 г. и м. 12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
16.02.2021 г. до изплащане на задължението; 343.63 лв. – мораторна лихва за периода от
14.01.2018 г. до 15.02.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8951/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3