№ 2275
гр. София, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110207223 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. М. Д., ЕГН **********, чрез адв. Н. Н. от
САК, против Наказателно постановление № 21-4332-023703/18.11.2021 г.,
издадено от Началник група в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с което на
основание чл. 174 ал. 3 пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000, 00 /две хиляди/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца за нарушение на чл. 174 ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр.
2 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10, 00
/десет/ лева за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП и на основание чл. 183 ал.
1 т. 1 пр. 3 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 10, 00 /десет/ лева за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 2 ЗДвП.
С жалбата наказателното постановление се атакува като издадено при
неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила. Оспорват се фактическите и правните изводи на
актосъставителя и административнонаказващия орган касателно нарушението
по пункт първи от НП. В тази връзка се сочи, че действително
жалбоподателят не е носил в себе си контролен талон към СУМПС и
свидетелство за регистрация на управляваното от него МПС, но не е отказвал
да даде проба за употреба на алкохол. Излагат се твърдения, че на
жалбоподателя са били извършени множество проби, обявени за невалидни от
1
служителите на ОПП – СДВР поради неправилна употреба на дрегера от
страна на въззивника. Сочи се, че невъзможността да бъде извършена валидна
проба се дължи на използваното техническо средство и затрудненото
издишване на въздух от жалбоподателя, породено от хроничното му
заболяване /бронхиална астма/. Изтъкват се и съображения, че
жалбоподателят е бил в обективна невъзможност да се яви в УМБАЛ „Света
Анна“ в указания в талона за медицинско изследване срок за извършване на
медицинско изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта.
Твърди се нарушение на чл. 57 ал. 1 ЗАНН, тъй като НП не съдържа
изчерпателно описание на нарушението по пункт първи, като не са посочени
достатъчно ясно времето, мястото и обстоятелствата на неговото извършване.
Навежда се, че в НП е посочен срок за обжалването му, различен от
законовия, с което е ограничено правото на защита на жалбоподателя.
Твърди се, че съдържанието на НП не е съобразено с изискването на чл. 57 ал.
1 т. 9 ЗАНН, тъй като не е посочено времето, през което наказаното лице е
било лишено по административен ред или фактически от възможността да
упражнява определена професия или дейност. Също така се сочи, че в НП не
е изписан пълния текст на нарушените законови разпоредби, както и на
осъществения фактически състав на административно нарушение. По
изложените съображения се претендира отмяна на наказателното
постановление и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят В. М. Д., редовно призован, не се
явява. Същият се представлява от адв. Н. Н. от САК, който пледира за отмяна
на наказателното постановление по аргументите в жалбата. В допълнение
излага съображения за допуснати нередовности в акта за установяване на
административно нарушение, които са ограничили правото на защита на
жалбоподателя – липса на посочване на ЕГН и точен адрес на свидетелите по
акта, непосочване на местоработата на жалбоподателя, погрешно посочен
срок за подаване на възражения срещу АУАН. Навежда, че полицейските
служители не са изпълнили задълженията си да осигурят на жалбоподателя
възможност да даде кръвна проба. Изтъква, че са налице противоречия в
показанията на полицейските служители по отношение времето и мястото,
където жалбоподателят е управлявал автомобила и е бил спрян за проверка.
Оспорва писменото доказателство – дневник за резултатите от използване на
технически средства, поради извършени поправки и добавяния. Навежда, че
към времето, когато е започнала проверката, доверителят му не е имал
качеството „водач на МПС“, поради което не е бил адресат на задължението
по чл. 174 ал. 3 ЗДвП. Претендира разноски.
Наказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не
изразява становище по основателността на жалбата.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, е
допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирана страна, срещу
2
подлежащ на съдебен контрол акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН, както и в срока по чл.
59 ал. 2 ЗАНН - наказателното постановление е връчено на 18.05.2022 г., а
жалбата е подадена на 25.05.2022 г.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят В. М. Д. е правоспособен водач на МПС с придобити
категории В, М и АМ, като на 07.09.2018 г. от СДВР му било издадено
СУМПС № 2хххххххх, валидно до 08.09.2024 г.
На 06.11.2021 г., около 02:50 часа в гр. София жалбоподателят В. Д.
управлявал личния си лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 280“ с
рег. № ххххххххх по бул. „България“, с посока на движение от бул. „Витоша“
към бул. „Петко Ю. Тодоров“. Автомобилът криволичел по пътното платно,
като два пъти се качил на бордюра вляво, което било забелязано от
свидетелите И. Д. и С. В. - полицейски служители в 06 РУ-СДВР, които по
това време били назначени като автопатрул и изпълнявали служебните си
задължения по контрол спазване на правилата за движение по пътищата.
Свидетелите Д. и В. се връщали от УМБАЛ „Света Анна“ – София АД със
задържано лице в патрулния автомобил. Свидетелите Д. и В. предприели
спиране на автомобила, управляван от жалбоподателя, като подали светлинен
и звуков сигнал. Когато спрели автомобила на бул. „България“, срещу
бензиностанция „Еко“, свидетелите Д. и В. установили, че негов водач бил
именно жалбоподателят В. М. Д.. У полицейските служители от 06 РУ-СДВР
възникнали съмнения, че жалбоподателят е употребил алкохол, тъй като
усетили мирис на алкохол, поради което поискали съдействие от екип на
ОПП - СДВР за изпробването на водача с техническо средство за употреба на
алкохол. На мястото пристигнал и екип на 04 РУ – СДВР.
На място били изпратени свидетелите Н. С. и Е. Д. - младши
автоконтрольори в отдел „Пътна Полиция“ - СДВР. Около 03:15 часа на
06.11.2021 г. служителите на ОПП - СДВР пристъпили към извършване на
проверка на водача Д., при която същият не представил контролен талон към
СУМПС и свидетелство за регистрация на МПС. Свидетелите С. и Д.
пристъпили и към изпробването на водача Д. за употреба на алкохол с
техническо средство Алкотест дрегер 7510 OIML със сериен номер ARDM-
022, като му разяснили по какъв начин следва да бъде дадена пробата. В
продължение на около 30 минути жалбоподателят Д. правил многократни
опити да даде проба за алкохол, но все неуспешни, тъй като същият
умишлено възпрепятствал отчитането на валиден резултат, като издишвал
въздух в продължение на 3-4 секунди, след което спирал, а също така
поставял езика си върху тръбичката на дрегера, за да препятства издишването
на достатъчно въздух в същата. Същевременно водачът не съобщил на
полицейските служители за наличието на здравословни или други причини,
3
които да представляват пречка за извършването на проверката с дрегер. След
като с поведението си водачът Д. възпрепятствал извършването на проверка
за употреба на алкохол с посоченото техническо средство, свидетелите С. и Д.
приели, че същият отказва да бъде изпробван със същото за установяване на
алкохол в издишания въздух.
Свидетелят Н. С. издал талон за изследване № 086071/06.11.2021 г. с
посочване, че жалбоподателят следва да се яви за извършване на медицинско
изследване в УМБАЛ „Света Анна“ до 40 минути от връчване на талона.
Талонът бил връчен на жалбоподателя в 03:50 часа на 06.11.2021 г.
Свидетелят Н. С. съставил и АУАН серия GA № 416850/06.11.2021 г., с
който повдигнал против въззивника В. Д. административнонаказателно
обвинение за извършено нарушение на чл. 174 ал. 3 пр. 1 ЗДвП - за това, че
отказва проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол
в кръвта и не изпълнява предписание за изследване с доказателствен
анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта; за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП - за това, че не носи
контролния талон към СУМПС, както и за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 2
ЗДвП - за това, че не носи свидетелството за регистрация на МПС, което
управлява. Актът бил съставен в присъствието на свидетелите И. Д. и С. В. и
на жалбоподателя Д., който обаче отказал да подпише и получи акта за
установяване на нарушенията. Свидетелят Е. Д. станал свидетел на отказа на
жалбоподателя да подпише и да получи съставения АУАН, като удостоверил
отказа му с подписа си в акта.
Предвид отказа на водача Д. да бъде проверен с техническо средство за
наличие на алкохол в издишания въздух и съставения АУАН, свидетелят Е. Д.
- младши автоконтрольор в ОПП-СДВР, издал заповед № 2998/06.11.2021 г., с
която наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка
„временно отнемане на свидетелство за управление на МПС“. Освен това
регистрационните табели на автомобила били свалени.
Жалбоподателят В. Д. се обадил по телефона на сестра си –
свидетелката А. Д., която дошла на мястото на проверката. В 04: 10 часа на
06.11.2021 г. от служителите на 04 РУ – СДВР била извършена проверка на
свидетелката А. Д..
Впоследствие жалбоподателят Д. не се явил в УМБАЛ „Света Анна“ за
извършване на химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта.
Срещу съставения АУАН серия GA № 416850/06.11.2021 г. в срока по
чл. 44 ал. 1 ЗАНН не постъпили възражения.
На 18.11.2021 г. Г.В.Б. - началник група „Административнонаказателна
дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към ОПП - СДВР
издала обжалваното Наказателно постановление № 21-4332-
4
023703/18.11.2021 г., с което на основание чл. 174 ал. 3 пр. 1 ЗДвП наложила
на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 2 000, 00
/две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца за нарушение на чл. 174 ал. 3 ЗДвП, на основание
чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2 ЗДвП му наложила административно наказание „глоба“
в размер на 10, 00 /десет/ лева за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП, както и
на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 3 ЗДвП му наложила административно
наказание „глоба“ в размер на 10, 00 /десет/ лева за нарушение на чл. 100 ал. 1
т. 2 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни -
показанията на свидетелите Е. П. Д., С. С. В., Н. Д. С., И. М. Д., А. М. Д.
/частично/, както и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК - талон за изследване № 086071/06.11.2021 г., справка - картон на
водача, заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
2998/06.11.2021 г., писмо с изх. № 04-2183/12.10.2022 г. от УМБАЛ „Света
Анна”, писмо с рег. № 433200-83536/16.08.2022 г. от ОПП-СДВР, писмо с
изх. № 433200-82299/ 11.08.2022 г. от ОПП-СДВР, извлечение от дневник за
отразяване на резултатите от използване на технически средства за периода
от 25.10.2021 г. до 10.11.2021 г., справка за резултатите от извършените
проби с техническо средство Алкотест дрегер 7510 със сериен № ARDM-0224
за периода от 03.11.2021 г. до 17.11.2021 г., справка за техническа годност на
Алкотест дрегер 7510 със сериен № ARDM-0224, писмо от началника на 04
РУ-СДВР с вх. № 18354/24.01.2023 г. на СРС, доклад за проверени лица и
превозни средства за дейността на АП 102 за времето от 19:00 часа на
05.11.2021 г. до 07:00 часа на 06.11.2021 г., писмо от началника на 06 РУ-
СДВР с вх. № 15507/20.01.2023 г. на СРС, заверени копия на: Заповед №
513з-2563/22.04.2015 г. на директора на СДВР, Заповед № 8121к-13180/
23.10.2019 г. и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., извлечение
от рецептурна книжка.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите И. Д. и С. В.,
които оцени като последователни, еднопосочни, детайлни и
безпротиворечиви, съответни и на писмените доказателства. Свидетелите Д. и
В. заявяват конкретни спомени за това, че са възприели лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „МЛ 280“ с рег. № ххххххххх, който криволичел в лявото
платно за движение по бул. „България“ и се качвал на бордюра, поради което
срещу бензиностанция „Еко“ го спрели за проверка и установили, че водач на
автомобила е именно жалбоподателят. Двамата свидетели споделят, че са
били налице външни признаци за употреба на алкохол от страна на водача на
автомобила, поради което поискали съдействие от служители на ОПП-СДВР,
които направили множество опити да извършат проверка с техническо
средство за наличие на алкохол в издишания въздух от жалбоподателя, след
като му разяснили как да даде пробата. Свидетелите Д. и В. са категорични,
5
че всички опити за даване на валидна проба били неуспешни, тъй като
жалбоподателят единствено си придавал вид, че издиша въздух в тръбичката
на дрегера. Свидетелите излагат непосредствените си възприятия и относно
съставянето на процесния АУАН. Показанията на тези свидетели
кореспондират изцяло с тези на полицейските служители от ОПП-СДВР,
извършили проверката на жалбоподателя, а именно свидетелите Д. и С..
Съставът на съда се доверява и на показанията на свидетелите Е. Д. и Н.
С., намирайки ги за логични, последователни, детайлни и безпротиворечиви,
кореспондиращи с показанията на свидетелите Д. и В. и писмените
доказателства по делото. Именно свидетелите Д. и С. - служители в ОПП -
СДВР, са извършили проверката на жалбоподателя, при която не е представил
посочените в АУАН и НП документи. В своя разпит тези двама свидетели
споделят пред съда конкретни спомени относно обстоятелствата, свързани с
мястото на нейното осъществяване, наличието на външни признаци, че
жалбоподателят е употребил алкохол, поведението на последния, с което той
умишлено възпрепятствал извършването на проверката с техническо
средство, съставянето на АУАН и издаването на талон за медицинско
изследване. Свидетелят Е. Д. съобщава в своите показания и че е наблюдавал
как жалбоподателят умишлено е поставял езика си пред тръбичката на
дрегера, за да препятства издишането на необходимото количество въздух. От
показанията на свидетелите Е. Д. и Н. С. се установява и че в случаите на
невалидна проба с дрегер, същата не фигурира в разпечатката на извършените
с техническото средство проби. От показанията на свидетеля Д. също така се
установява, че жалбоподателят е отказал да подпише АУАН и да получи
екземпляр от него, което свидетелят е удостоверил с подписа си. Свидетелят
Д. потвърждава и че заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 2998/06.11.2021 г., предявена му в съдебно заседание на основание
чл. 284 НПК, е издадена от него.
Не се споделят възраженията в свидетелските показания на разпитаните
полицейски служители по отношение на точното място, където органите на
реда са възприели автомобила, управляван от въззивника. Разпитаните
полицейски служители са категорични, че автомобилът на жалбоподателя се
е движел по бул. „България“, както и че е бил спрян за проверка и такава му е
била извършена срещу бензиностанция „ЕКО“. Свидетелите С. В. и И. Д. са
напълно еднопосочни и в твърденията си, че когато са възприели
управлявания от въззивника автомобил, той е криволичел и се е качил
нееднократно на бюрдюра. Предвид изминалия период от време до разпита на
свидетелите в съдебно заседание не е нелогично и не сочи на недостоверност
на показанията им обстоятелството, че нямат ясен спомен за конкретното
място, където са забелязали за пръв път автомобила.
Съдът, като взе предвид, че свидетелката А. Д. е сестра на
жалбоподателя и като такава е заинтересована от изхода на делото, подложи
на внимателен анализ показанията на същата, дадени в хода на съдебното
следствие. Последните съдът кредитира и цени като обективни и в унисон с
6
останалия доказателствен материал, но с изключение на частта им, че
свидетелката е била спряна за проверка, докато е управлявала автомобила на
жалбоподателя, както и в частта им, че с жалбоподателя са посетили УМБАЛ
„Света Анна“, но служителите в лечебното заведение са отказали да вземат
кръвна проба от Д., тъй като се е явил извън указания в талона за медицинско
изследване срок. В тази част показанията на свидетелката са изолирани,
доколкото съдът служебно е изискал писмена справка от УМБАЛ „Света
Анна“ относно обстоятелството дали и съответно в колко часа на 06.11.2021 г.
жалбоподателят се е явил за извършване на медицинско и химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта, като видно от постъпилото в отговор писмо с изх. № 04-
2183/12.10.2022 г. в базата данни на лечебното заведение липсва информация
жалбоподателят да се е явявал в него на процесната дата. Показанията на
свидетелката Д., че е била спряна от полицейските служители при управление
на автомобила на жалбоподателя, се опровергават от писмо от началника на
04 РУ-СДВР с вх. № 18354/24.01.2023 г. и доклад за проверени лица и
превозни средства, видно от които на свидетелката А. Д. е извършена
проверка от служители на 04 РУ-СДВР около 04:10 часа на 06.11.2021 г. в гр.
София, на бул. „България“ и бул. „Акад. И. Евстратиев Гешов“, но не е
отразено тя да е била водач на МПС. Показанията на свидетелката Д., в които
тя съобщава за полученото от брат й обаждане, както и че е отишла на
мястото на проверката, се подкрепят от писмените доказателства - писмо от
началника на 04 РУ-СДВР с вх. № 18354/24.01.2023 г. и доклад за проверени
лица и превозни средства, както и от показанията на свидетеля Е. Д., който
заявява, че има спомен, че на мястото е дошла жена, близка на
жалбоподателя, поради което съдът им се довери.
Съдът се довери и на писмените доказателства, които прецени като
еднопосочни, последователни, безпротиворечиви и съответни на гласните
доказателствени средства. Съдът кредитира и приетите като писмени
доказателства извлечение от дневник за отразяване на резултатите от
използване на технически средства за периода от 25.10.2021 г. до 10.11.2021 г.
и справка за резултатите от извършените проби с техническо средство
Алкотест дрегер 7510 със сериен № ARDM-0224 за периода от 03.11.2021 г.
до 17.11.2021 г., като намери оспорването на процесуалния представител на
жалбоподателя за неоснователно. В същите не се наблюдава вписана и
отразена проба на жалбоподателя Д., както и такава проба, която да
кореспондира по време с извършената на въззивника проверка, което се явява
изцяло в кореспонденция с показанията на полицейските служители, че на
жалбоподателя не е била извършена валидна проба, и с показанията на
свидетелите Е. Д. и Н. С., че в случаите на невалидна проба с дрегер, същата
не фигурира в разпечатката на извършените с техническото средство проби
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи -
7
видно от представените по делото Заповед № 513з-2563/22.04.2015 г. на
директора на СДВР и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи актосъставителят Н. С. (на длъжност „младши
автоконтрольор“ при ОПП - СДВР) разполага с материална и териториална
компетентност да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Съгласно т. 2.10 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи началникът на група „Административнонаказателна
дейност“ в ОПП - СДВР е оправомощен да издава наказателни постановления
по ЗДвП на обслужваната територия. От писмените доказателства - Заповед
№ 8121к-13180/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт за
встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. се установява, че издалата
наказателното постановление Г.Б. е заемала длъжност началник на група
„Административнонаказателна дейност“ в отдел „Пътна полиция“ на СДВР,
поради което и е разполагала с материална и териториална компетентност да
издаде обжалваното наказателно постановление.
АУАН и НП са издадени и при спазване на давностните срокове по чл.
34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по
съставяне на АУАН. Същият е съставен в присъствието на двама свидетели,
които са присъствали при установяване на нарушенията и при съставянето на
акта, както и в присъствието на жалбоподателя. Подписан е от съставителя и
свидетелите по акта, като отказът на жалбоподателя да подпише АУАН и
разписката, удостоверяваща връчването му, е удостоверен с подписа на един
свидетел - Е. Д. съгласно чл. 43 ал. 2 ЗАНН.
Действително в АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 42 т. 7 ЗАНН
/редакция ДВ, бр. 59 от 21.07.1992 г./, но това нарушение не е съществено,
защото по никакъв начин не е ограничило правото на защита на
жалбоподателя. Макар да не е посочен ЕГН на свидетелите, те са
индивидуализирани с посочване на три имена и адрес, като освен това са били
установени и разпитани в хода на съдебното следствие. Формално е налице и
нарушение на разпоредбата на чл. 42 т. 6 ЗАНН /редакция ДВ, бр. 59 от
21.07.1992 г./, тъй като в АУАН не е посочена местоработата на
жалбоподателя, но това нарушение също не може да се прецени като
съществено, тъй като на първо място по никакъв начин не е свързано с
описание на нарушенията и обстоятелствата по извършването им и
респективно – не е довело до ограничаване правото на защита на въззивника и
на следващо място – самоличността на лицето, срещу което е съставен
АУАН, е установена по несъмнен начин и по отношение на това
обстоятелство не съществуват никакви съмнения и неясноти.
Неоснователно е оплакването на защитата, че в АУАН неправилно е
посочен срока за подаване на възражения. В АУАН серия GA №
416850/06.11.2021 г., с който е образувано административнонаказателното
производство по отношение на жалбоподателя Д., е посочено, че
8
жалбоподателят може да подаде възражения в 3 - дневен срок, какъвто е
срокът за възражения срещу АУАН съгласно разпоредбата на чл. 44 ал. 1
ЗАНН, действаща към датата на съставяне на АУАН /редакция, ДВ. бр.51 от
26 Юни 2007 г./. Измененията в ЗАНН, обнародвани в ДВ, бр.109 от 22
Декември 2020г., с които срокът за подаване на писмени възражения срещу
АУАН се удължава на 7 дни, са в сила от 23.12.2021г., т.е. след датата на
съставяне на АУАН.
АУАН и НП имат предвиденото съответно в чл. 42 ЗАНН и в чл. 57 ал.
1 ЗАНН съдържание и по отношение описание на нарушенията и
обстоятелствата по извършването им. Посочени са времето и мястото на
извършването им, както и в достатъчна степен обстоятелствата по
осъществяването им. И в АУАН, и в НП, е посочено както времето, когато
жалбоподателят е управлявал автомобила, така и времето на отказа му да бъде
тестван с техническо средство за установяване на алкохол в издишания
въздух. Посочена е посоката на движение на автомобила, както и мястото,
където жалбоподателят е бил спрян за проверка – срещу бензиностанция
„Еко“ на бул. „България“. Посоченото в АУАН и НП, че жалбоподателят е
управлявал автомобила в 02:50 часа, а след това в 03:15 часа е отказал да бъде
тестван с техническо средство за употреба на алкохол, добре кореспондира с
показанията на свидетелите С., Д., Д. и В., че продължително време
полицейските служители са се опитвали да тестват жалбоподателя за
употреба на алкохол. Свидетелите С. и Д. дори съобщават, че и двамата са се
опитали да тестват жалбоподателя за употреба на алкохол, като първо такива
опити е правил свидетелят Д., а след това – С..
Не е основателно възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като в НП не е посочена формата на вината, при която
жалбоподателят е извършил нарушенията, за които е санкциониран. В НП в
достатъчна степен са описани обстоятелствата на нарушението, както и
законовите разпоредби, нарушени виновно, каквото е изискването на чл. 57
ал. 1 ЗАНН / редакция ДВ, бр.59 от 21 Юли 1992 г./.
Не се споделя възражението, че правото на защита на жалбоподателя е
ограничено, тъй като в АУАН и в НП не са изписани в цялост нарушените
разпоредби. Действително, в АУАН и НП текстът на разпоредбата на чл. 174
ал. 3 ЗДвП е възпроизведен със съкращения. В достатъчна степен обаче са
описани обстоятелствата на нарушението, посочена е нарушената разпоредба
на чл. 174 ал. 3 ЗДвП, като използваните съкращения в текста на разпоредбата
не са такива, че да не може да се разбере нейния смисъл и да създадат
затруднения пред защитата.
Не се споделя и оплакването, че правото на защита на въззивника е било
ограничено, тъй като в НП неправилно е посочен срока за обжалването му. В
обжалваното НП е посочено, че същото може да бъде обжалвано в
седмодневен срок от връчването му. Обжалваното НП е издадено на
9
18.11.2021 г., към която дата съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 2 ЗАНН в
редакцията й към датата на издаване на НП /ДВ. бр.77 от 9 Октомври 2012г./
срокът за обжалване на наказателните постановления е именно седмодневен.
Отново, както беше посочено във връзка с възраженията за указания в АУАН
срок за възражения, измененията в ЗАНН, обнародвани в ДВ, бр.109 от 22
Декември 2020г., с които срокът за обжалване на наказателните
постановления се удължава на 14 дни, са влезли в сила от 23.12.2021г., т.е.
след датата на издаване на НП. Още повече, в случая жалбоподателят е
предприел действия по обжалване на НП, като е подал жалба в срока за
обжалване, която жалба съдът е приел за допустима и допуснал до
разглеждане по същество. Т.е. жалбоподателят е започнал процедура по
обжалване пред съд на наказателното постановление, с което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, поради което не може да се
обсъжда ограничаване на правото му на защита на това основание. От
23.12.2021 г. е в сила и разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 9 ЗАНН /обн. ДВ, бр.
109 от 2020 г./, поради което непосочването на времето, през което
наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически от
възможността да упражнява определена професия или дейност, в издаденото
на 18.11.2021 г. наказателно постановление не представлява съществено
нарушение на административнопроизводствените правила.
По изложените съображения съдът намери, че при съставяне на АУАН
и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Съдът намери и че правилно е приложен материалният закон.
Досежно нарушението по пункт първи от наказателното постановление:
Разпоредбата на чл. 174 ал. 3 ЗДвП предвижда ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водач на моторно превозно
средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
В разглеждания случай от събраните доказателства се установи, че на
06.11.2021 г., около 02:50 часа жалбоподателят В. Д. е управлявал личния си
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 280“ с рег. № ххххххххх на
територията на град София, по бул. „България“, с посока на движение от бул.
„Витоша“ към бул. „Петко Ю. Тодоров“, когато срещу бензиностанция „Еко“
бил спрян за проверка от свидетелите Д. и В. - служители на 06 РУ-СДВР,
като на мястото пристигнал и екип на ОПП - СДВР в състав свидетелите Н. С.
и Е. Д.. Свидетелите С. и Д. пристъпили към извършване на проверка за
10
употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер модел 7510,
сериен номер ARDM-022, но жалбоподателят макар формално да
обективирал съгласие да бъде изпробван с техническо средство – дрегер, на
практика отказал и препятствал извършването на такава проверка, като не
изпълнил указанията на полицейските служители относно начина на даване
на пробата, умишлено не издишвал достатъчно въздух в дрегера и поставял
езика си пред тръбичката и по този начин около 03:15 часа на 06.11.2021 г.
отказал да му бъде извършена проба с техническото средство. Свидетелят Н.
С. издал талон за изследване № 086071/06.11.2021 г., съдържащ указание
жалбоподателят да се яви за извършване на химическо лабораторно
изследване в УМБАЛ „Света Анна“ до 40 минути от връчване на талона, но
Д. не се явил в медицинското заведение.
Като е възпрепятствал даването на валидна проба и по този начин е
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на
алкохол и след това не е изпълнил даденото предписание да се яви за
извършване на химическо лабораторно изследване, жалбоподателят Д. е
осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 174 ал. 3
ЗДвП.
Нарушението е формално, довършено е с отказа на водача да му бъде
извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол и
неявяването му в лечебното заведение за извършване на лабораторно
изследване. За съставомерността на нарушението не е необходимо
настъпването на допълнителни съставомерни вреди, както и не е необходимо
водачът да е управлявал МПС след употреба на алкохол, макар в случая да са
налице данни в този смисъл - разпитаните в качеството на свидетели
полицейски служители съобщават, че Д. е шофирал неадекватно и че са
усетили мирис на алкохол.
Нарушението Д. е осъществил при пряк умисъл като форма на вината,
като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е
целял настъпването на общественоопасните му последици.
Неоснователни са възраженията, изложени в жалбата, че Д. не е успял
да даде валидна проба поради заболяването си /бронхиална астма/ и
особеностите на самото техническо средство. От приобщените като писмени
доказателства справка за техническа годност на Алкотест дрегер 7510 със
сериен номер ARDM-0224, справка за резултатите от извършените проби с
това техническо средство в периода от 03.11.2021 г. до 17.11.2021 г. и
извлечение от дневник за отразяване на резултатите от използване на
технически средства за периода от 25.10.2021 г. до 10.11.2021 г. се
установява, че използваното на 06.11.2021 г. техническо средство е било
технически годно. От показанията на разпитаните полицейски служители по
категоричен начин се установява, че по време на проверката жалбоподателят
Д. не е посочил налични здравословни или други причини, които да не му
позволяват да бъде изпробван за наличието на алкохол в издишания въздух.
11
Напротив, установява се, че на същия е разяснявано по какъв начин следва да
бъде дадена пробата, дадена му е възможност да даде валидна проба, при това
в продължение на около половин час, но въпреки това той умишлено не е
спазил указанията на полицейските служители и е възпрепятствал
извършването на проверката с техническото средство. Не се споделят
възраженията на защитата, че жалбоподателят не е успял да даде валидна
проба поради налично заболяване. От приетото като писмено доказателство
извлечение от рецептурна книжка се установява, че жалбоподателят Д. страда
от астма, но с преобладаващ алергичен компонент, при което заболяване,
както е общоизвестно, характерните симптоми на астмата се проявяват,
когато болният се сблъска с онези алергени, към които неговият организъм
проявява свръхчувствителност. В случая на първо място не се навеждат
твърдения какви конкретно са алергените, които провокират астматичен
пристъп при жалбоподателя, и на следващо място – няма никакви данни при
извършената проверка през нощта на 06.11.2021 г. жалбоподателят да е бил в
контакт с такива. Най-сетне, и от показанията на полицейските служители не
се установява жалбоподателят въобще да е съобщил пред тях, че страда от
заболяване, което не му позволява да даде валидна проба и да издиша
достатъчно количество въздух. Напротив – от показанията на свидетелите,
полицейски служители, се установява, че жалбоподателят умишлено и
целенасочено е саботирал даването на валидна проба. Така свидетелят Е. Д.
съобщава, че лично е възприел как жалбоподателят е поставял езика си пред
тръбичката, така че да препятства издишването.
Неоснователни са и възраженията за наличие на обективна
невъзможност жалбоподателят да даде кръвна проба за извършване на
химическо лабораторно изследване в УМБАЛ „Света Анна“, тъй като след
като той и сестра му тръгнали към лечебното заведение им била извършена
втора проверка, която забавила явяването им в лечебното заведение. На първо
място от протокол за проверени лица и моторни превозни средства се
установява, че в 04:10 часа е била извършена проверка на свидетелката А. Д.,
но не и като водач на лек автомобил, което опровергава твърденията й, че е
била спряна за проверка непосредствено след потеглянето й с автомобила по
посока лечебното заведение. На следващо място, транспортирането му от
сестра му далеч не е бил единственият възможен начин, по който
жалбоподателят е можел да се яви в лечебното заведение за даване на кръвна
проба при желание. В жалбата въззивникът твърди, че не е имал достатъчно
средства, за да заплати таксиметров превоз до лечебното заведение, но не е
имало никаква пречка такива да му бъдат осигурени от явилата се на мястото
негова сестра – свидетелката А. Д.. На следващо място от писмените
доказателства по делото – отговор от УМБАЛ „Света Анна“ – София АД се
опровергава твърдението, че Д. се е явил в лечебното заведение извън
указания срок и извършването на такова изследване му е било отказано.
Не се споделят възраженията, че полицейските служители не са
изпълнили задължението си да осигурят възможност на жалбоподателя за
12
даване на кръвна проба и респективно – за извършване на медицинско и
химическо изследване. Съгласно чл. 7 ал. 1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози полицейските органи имат
задължението да съпроводят лицето до лечебното заведение за извършване на
медицинско изследване само в случаите, когато с техническо средство е
установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда. Респективно – те
нямат такова задължение, когато водачът е отказал да бъде изпробван с
техническо средство.
Категорично не би могло да се сподели възражението, че към момента
на проверката жалбоподателят не е имал качеството „водач на МПС“ и не е
следвало въобще да му бъде извършвана проверка с техническо средство.
Самопонятно е, че за да пристъпят към извършване на проверка както на
документите на водача, така и към проверка с техническо средство – дрегер,
полицейските служители трябва първо да спрат автомобила и той да
преустанови движението си. Не може да се очаква полицейските служители
да предприемат извършване на проверка с техническо средство дрегер, докато
автомобилът е в движение и водачът извършва активни действия по неговото
управление. Същевременно в случая не съществува никакво съмнение, че
именно жалбоподателят Д. е управлявал автомобила, когато той е бил
забелязан от полицейските служители от 06 РУ – СДВР да се качва на
бордюра. Полицейските служители са категорични в показанията си, че са
установили именно жалбоподателя като водач на автомобила, както и че в
автомобила не е имало друго лице освен въззивника Д..
Нарушението не е маловажно, тъй като не се установиха никакви
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го определят като такова с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от
този вид. Дори напротив - макар, както вече беше посочено, за
съставомерността на нарушението по чл. 174 ал. 3 ЗДвП да не се изисква
водачът да е употребил алкохол, в случая от гласните доказателствени
средства се установява, че жалбоподателят Д. е проявил външни признаци на
такава употреба.
Съгласно чл. 174 ал. 3 ЗДвП с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от две години и глоба 2 000 лева се наказва водач
на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му. Именно в този размер са и наложените от наказващия орган
административни наказания. Доколкото кумулативно предвидените в
разпоредбата на чл. 174 ал. 3 ЗДвП административни наказания „глоба“ и
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ са в абсолютно
определен размер, то е безпредметно да бъдат излагани съображения относно
13
тяхната индивидуализация.
Досежно нарушението по пункт втори и трети от наказателното
постановление:
Съгласно разпоредбата на чл. 100 ал. 1 т. 1 и т. 2 ЗДвП водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него /т. 1/ и свидетелство за регистрация на моторното превозно средство,
което управлява и за тегленото от него ремарке /т. 2/.
Настоящият съдебен състав констатира, че нарушенията са описани,
както в АУАН, така и в НП, в съответствие с изискванията на чл. 42 т. 4 и т. 5
ЗАНН, съответно чл. 57 ал. 1 т. 5 и т. 6 ЗАНН, с посочване на
обстоятелствата, при които са извършени и на нарушените разпоредби.
Съдът намери за безспорно установено, че жалбоподателят В. Д. е
осъществил нарушенията по чл. 100 ал. 1 т. 1 и т. 2 ЗДвП, тъй като на
06.11.2021 г., около 02:50 часа, в гр. София, на бул. „България“, срещу
бензиностанция „Еко“ не е носил у себе си контролния талон към СУМПС,
както и свидетелството за регистрация на моторното превозно средство, което
управлява, а в качеството си на водач на МПС е бил длъжен да носи тези
документи. Тези обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя. На
следващо място, съгласно чл. 172 ал. 4 ЗДвП в случаите по чл. 171 т. 2а ЗДвП
/където попадат и случаите на отказ на водача да му бъде извършена проверка
с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози/ свидетелството за регистрация на
МПС се изземва със съставяне на АУАН. Съгласно чл. 157 ал. 6 ЗДвП при
съставяне на акт за нарушение по ЗДвП контролният талон се отнема. В
случая в АУАН серия GA № 416850/06.11.2021 г. не е посочено със
съставянето му да са иззети свидетелството за регистрация на МПС, както и
контролния талон към СУМПС, което още веднъж сочи, че жалбоподателят
не ги е носил със себе си и не ги е представил при извършената му проверка.
Нарушенията на чл. 100 ал. 1 т. 1 и т. 2 ЗДвП жалбоподателят Д. е
извършил при пряк умисъл като форма на вината, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си /че не носи контролен талон към
СУМПС и свидетелство за регистрация на МПС, въпреки вмененото му
задължение/, че така нарушава правилата за движение по пътищата и въпреки
това е управлявал лек автомобил, без да носи в себе си както контролния
талон към СУМПС, така и свидетелството за регистрация на моторното
превозно средство.
14
Съдът намери, че не са налице основанията за приложение на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото обществената опасност на
санкционираните нарушения не разкрива различия в сравнение с типичната
степен на обществена опасност на нарушенията от този вид. Дори напротив –
в случая се касае за по-висока степен на обществена опасност, тъй като
жалбоподателят е извършил три нарушения на правилата за движение по
пътищата.
Съгласно чл. 183 ал. 1 т. 1 ЗДвП с глоба 10, 00 лева се наказва водач,
който не носи определените документи - свидетелство за управление,
контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно
превозно средство. Именно в този размер са и наложените от наказващия
орган административни наказания. Доколкото предвидената в разпоредбата
на чл. 183 ал. 1 т. 1 ЗДвП глоба е в абсолютно определен размер, то излагане
на съображения относно нейната индивидуализация се явява безпредметно.
По изложените съображения съдът намира, че депозираната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваното наказателно
постановление следва да бъде изцяло потвърдено в цялост като правилно и
законосъобразно.
Въззиваемата страна не претендира и не доказва разноски, а предвид
изхода на производството жалбоподателят няма право на присъждане на
такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-023703/
18.11.2021 г., издадено от Началник група в отдел „Пътна полиция“ към
СДВР, с което на основание чл. 174 ал. 3 пр. 1 ЗДвП на В. М. Д., ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2
000, 00 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
24 /двадесет и четири/ месеца за нарушение на чл. 174 ал. 3 ЗДвП, на
основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2 ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 10, 00 /десет/ лева за нарушение на чл. 100 ал. 1
т. 1 ЗДвП и на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 3 ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10, 00 /десет/ лева за
нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 2 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд - София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
15
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16