№ 437
гр. Велико Търново, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20234110101693 по описа за 2023 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „АПС Бета България” ЕООД, гр.София твърди , че на
30.08.2021 г. ответникът сключил с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за
паричен заем, по силата на който получил заем в размер на 200 лева, срещу
задължението да го върне на три броя вноски по 70,59 лева в срок до
28.11.2021 г., когато е настъпил падежа на последната вноска съгласно
погасителния план. Договорът бил сключен при лихвен процент - 40% и
ГПР-49,23%. Посочва, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 31.03.2022 г. „Файненшъл България“ ЕООД като цедент е прехвърлило
своите вземания към длъжника на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД,
като заявява връчване на уведомлението за извършената цесия с връчването
на препис от исковата молба. Твърди, че е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 159/23 г. на ВТРС , връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК. Моли съда
да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 200 лева главница; договорна възнаградителна лихва от
11,77 лева за периода 30.08.2021 г.- 28.11.2021 г.; лихва за забава върху
главницата от 33,91 лева за периода 30.08.2021 г.- 6.06.2023 г. Преетндира
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното
1
изплащане и разноски. В съдебно заседание не изпраща представител.С
писмено становище на процесуалния си представител поддържа исковите
претенции.
Ответникът С. А. М. е депозирала в срок отговор на исковата молба чрез
особения си представител адв. Л. от ВТАК, в който заявява недопустимост и
неоснователност на исковите претенции по подробно изложени съображения.
Оспорва качеството на ищеца като цесионер по договор за цесия относно
вземането срещу ответника. Оспорва извършеното плащане от страна на
гаранта към кредитора. Релевира възражения за недействителност на
договора за кредит поради неспазване разпоредбите на ЗПК. Моли съда да
отхвърли исковете.В съдебно заседание поддържа изложеното становище.
Съдът, като обсъди становищата на страните и прецени събраните
доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че е
издадена заповед за изпълнение №43/13.01.2023 г. по ч.гр.д.№ 159/2023 г. на
ВТРС по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. А. М. в полза на " АПС
Бета България" ЕООД за сумата от общо 338,81 лева, от които главница в
размер на 200 лева по договор за паричен заем сключен 8.03.2021 г. с "Изи
Асет Мениджмънт" АД, възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство между " Файненшъл България" ЕООД и С. А. М. в размер на
58,23 лева; договорна лихва върху главницата от 11,77 лева за периода
24.09.2021 г.- 23.11.2021 г.; лихва за забава от 8,81 лева за периода 24.09.2021
г.- 5.04.2022 г.; такси от 60 лева , ведно със законна лихва върху главницата
от 12.01.2023 г. до изплащане на вземането и разноски за заплатена ДТ и
юрисконсултско възнаграждение. Видно е, че на 25.08.2021 г. между "Изи
Асет Мениджмънт" АД и С. А. М. е сключен договор за паричен заем №
4240162, по силата на който на заемателя е предоставен кредит от 200 лева за
срок от 3 месеца , който се погасява на три месечни вноски, считано от
24.09.2021 г. при падеж на последната вноска на 23.11.2021 г. Договорен е
ГЛП от 35% и ГПР 41,02 %. В чл.3 от договора е посочено, че заемателят
получава сумата изцяло и в брой в деня на подписването му. На същата дата е
сключен договор за предоставяне на гаранция между " Файненшъл България
" ЕООД и С. А. М. . С него потребителят е възложил на гаранта да издаде
гаранция за плащане на паричните задължения в полза на "Изи Асет
2
Мениджмънт" АД с цел гарантиране всички задължения на потребителя,
срещу възнаграждение от 58,23 лева платимо на месечни вноски на датите и
по начина, уговорени за плащане в договора за заем. Приет е погасителен
план по договора за заем, в който са посочени дължимите суми по договора
за заем и по договора за предоставяне на гаранция. Видно от договор за
продажба и прехвърляне на вземания на 31.03.2022 г. "Файненшъл България"
ЕООД - цедент е продал на "АПС Бета България" ЕООД - цесионер,
портфолио от вземания посочени в т.1.3, описвани в Приложение № 1 към
договора или съответния анекс. Прието е Приложение № 1 от 5.04.2022 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.03.2022 г. , в
което на позиция № 563 фигурира вземане срещу С. А. М. по договор
4240162/30.08.2021 г. за посочените суми в общ размер от 338,81 лева. С
пълномощно от 13.04.2022 г. цесионерът е упълномощил цедента да уведоми
от негово име всички длъжници за извършената цесия. Прието е и
потвърждение за сключена цесия на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният установителен иск е процесуално допустим, депозиран от
процесуално легитимирано лице в законоустановения срок. Съобразно вида
на търсената защита, за да постанови положителен за ищеца резултат той
следваше да установи пълно и главно основанията и размера на претенциите
си, основани на качеството му на кредитор, придобил изискуемо вземане
срещу ответника по силата на описания договор за продажба на вземания /
цесия/, както и свързаните с това задължения. От приложените по делото
писмени доказателства се доказа, че между ответника и трето за делото лице-
"Изи Асет Мениджмънт" АД е сключен договор за паричен заем №
4240162/25.08.2021 г. за сумата от 200 лева, който е подписан от страните и
от който се установява, че на същата дата заемателят е получил заемната сума
от 200 лева. Това е посочено в чл. 3 от договора, който в тази си част има
ролята на разписка за плащане и не е оспорено от страните. Установи се още,
че на същата дата ответникът е сключил договор за гаранция с "Файненшъл
България " ООД според изискванията на чл.4 от договора за паричен заем за
предоставяне на обезпечение в указаните варианти. Ответникът има
качеството на потребител по смисъла на чл.9,ал.2 от ЗПК и попада под
защитното действие на Закон за защита на потребителите, който в Глава
3
Шеста предвижда и служебно задължение на съда да следи за наличието на
неравноправни клаузи в договора, както и последиците, ако бъдат установени
такива. Анализирайки съдържанието на оспорения договор за паричен кредит
съдът намира, че е налице нарушение на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, тъй като
посоченият ГПР в него е различен от действителния. Съгласно чл.19,ал.1 от
ЗПК Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за
паричен кредит е посочен ГПР от 41,02% и формално същият не надвишава
изискванията, поставени в чл.19,ал.4 от ЗПК, но в тях би следвало да се
включат и разходите по сключения от ответника договор за предоставяне на
гаранция с "Файненшъл България" ООД и така да се формира общия разход
по двата договора. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита
за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. В договора за паричен заем е предвидено, че
заемателят следва да представи в 3-дневен срок от сключването на договора
обезпечение на заемодателя, като са предвидени три алтернативни варианта-
поръчителство на две физически лица, които да отговарят на определени
критерии; банкова гаранция с бенефициер заемодателя или предоставяне на
гаранция от дружество, което е одобрено от заемателя. Очевидно е, че
първите две обезпечения не могат да се предоставят в толкова кратък срок от
заемателя, доколкото изискванията за предоставяне на обезпечение са
договорени по начин на практика неизпълним за длъжника, който е
прибегнал до услугите на дружество предоставящо т.нар. »бързи кредити».
Така се стига да третия вариант – предоставяне на гаранция от дружество,
4
което е одобрено от заемодателя. При направената служебна проверка в
Търговския регистър съдът установи, че дружеството-гарант е собственост
на дружеството-заемодател «Изи Асет Мениджмънт» АД , който е едноличен
собственик на капитала на « Файненшъл България» ЕООД; двете търговски
дружества са регистрирани на един и същ адрес на управление, а в договора
за предоставяне на гаранция е предвидено, че заемодателят е овластен да
приема плащания в полза на гаранта и че при недостиг на платените суми
приоритетно се погасяват задължения към гаранта. Погасителният план към
договора за паричен заем включва и вноската по договора за гаранция, която
се плаща на същите падежни дати, както месечната погасителна вноска по
договора за заем. Така изброените факти ясно показват, че макар да са
сключени два отделни договора те следва да се разглеждат като едно общо
съглашение между свързани лица, по силата на което заемът се обезпечава с
предварително посочено от заемодателя лице, което получава
възнаграждение, платимо ведно с вноските по заема. Поради тази причина
възнаграждението по договора за гаранция следва да се включи в общия
разход по кредита, който в посочената в договора величина не отговаря на
действителния размер. Дължимото възнаграждение по договора за гаранция
от 58,23 лева по договор № 4240162 представлява 34% от предоставената
сума по договора за заем и заедно с ГЛП ще надминат пет пъти размера на
законната лихва , който е максимално установения размер в чл. 19,ал.4 от
ЗПК за ГПР по кредитите. Невключвайки договореното възнаграждение по
гаранционната сделка в ГПР заемодателят е използвал заблуждаваща
търговска практика, като по този начин потребителят е бил лишен от
възможността да вземе информирано решение относно сключване на
договора. Последица от неизпълнението да се посочи действителния размер
на ГПР според изискването на чл.11,ал.1,т.10 от ГПК е обявяването на
договора за паричен заем за недействителен, при което съгласно чл.23 от ЗПК
потребителят ще дължи на заемодателя само чистата стойност на кредита, без
лихва или други разходи. Тези съждения биха имали значение, ако ищецът бе
придобил вземането срещу длъжника от лице, което се легитимира като негов
носител по силата на валидно облигационно правоотношение. Макар да не е
наведено в исковата молба от заявеното в заповедното производство е видно,
че се твърди извършено плащане от страна на гаранта към заемодателя при
неизпълненото от длъжника задължение на падежа. С плащането на
5
дължимите суми съгласно чл. 5,ал.1 от договора гарантът встъпва в правата
на удовлетворения кредитор и има право да иска от потребителя
възстановяване на сумата на платените към кредитора задължения. От
извършеното плащане би произтекло правото на гаранта да се счита носител
на вземането, съответно от там би произтекло и неговото право да го продаде
впоследствие на трети лица- в случая на ищеца. Нито в заповедното
производство, нито в исковия процес бе доказано извършването на такова
плащане, предшествано от описаната в чл. 4 от договора за предоставяне на
гаранция процедура. Изложените, при това дори не в исковото, а в
заповедното производство твърдения относно уведомяване на длъжника за
постъпило искане от кредитора към гаранта за извършване на плащане, както
и доказателства за плащане на дължимите суми от гаранта към кредитора,
останаха голословни и неподкрепени с доказателства. Липсата на
доказателства за съществуващо вземане в посочените размери в полза на
цедента води до единствено възможния извод за неоснователност на
претенциите на цесионера. С оглед изложеното исковете за приемане на
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 200
лева главница, както и акцесорните претенции за лихви - договорна
възнаградителна лихва от 11,77 лева за периода 30.08.2021 г.- 28.11.2021 г. и
лихва за забава от 33,91 лева за периода 30.08.2021 г.- 6.06.2023 г., както и
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното
изплащане са неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят.
При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат, както в
исковото, така и в заповедното производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.
79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД за приемане на установено, че С. А. М. с ЕГН
********** от с.**** дължи на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София район "Триадица", бул."
България" № 81В сумата от 200 / двеста/ лева главница по договор за паричен
заем № 4240162/30.08.2021 г. сключен с " Изи Асет Мениджмънт" АД, ведно
6
със законна лихва върху нея от подаване на заявлението до окончателното
изплащане, договорна възнаградителна лихва от 11,77 / единадесет лева и 77
ст./ за периода 30.08.2021 г.- 28.11.2021 г. и лихва за забава от 33,91 /
тридесет и три лева и 91 ст./ за периода 30.08.2021 г.- 6.06.2023 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 159/2023 г. на ВТРС , като
неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Окръжен съд,
чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7