№ 20
гр. София, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Бойчева
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело №
20211100901181 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът “А.С.К.У.М.Б. ЗА А.Л.” ЕООД, ЕИК ****,
твърди, че на 29.06.2018 г. с искова молба с вх. № 90780 на Софийски градски
съд е предявил обективно кумулативно съединени осъдителни искове срещу
ответника Н.З.О.К., ЕИК ****, въз основа на която е образувано т.д. №
1373/2018 г. по описа на СГС, ТО, VI-12 състав. Твърди, че с определение от
12.03.2019 г. СГС е разделил производството по делото на три отделни
производства относно съответния договор с НЗОК. Твърди, че за вземанията
на ищеца по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №
22-4841/04.05.2017 г. е образувано т.д. № 458/2019 г. по описа на СГС, ТО,
VI-12 състав, за главници в размер на 2 093 896 лева, лихви за забава до
датата на подаване на исковата молба (29.06.2018 г.) в размер на 160 634,77
лева и законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба до окончателното им плащане. Твърди, че Софийски градски съд е
отхвърлил предявените искове.
Твърди, че с Решение № 2820/17.12.2019 г. по т.д. № 4879/2019 г. по
описа на САС, Т.К., 15 състав, поправено с Решение № 479/25.02.2020 г., е
отменено първоинстанционното решение и е осъден ответника НЗОК да
заплати претендираните от лечебното заведение суми.
Твърди, че решението на въззивния съд не е допуснато до касационно
обжалване с Определение № 121/01.03.2021 г. по т.д. № 662/2020 г. по описа
на ВКС, Т.К., I Т.О.
Твърди, че въз основа на въззивното решение е издаден на 06.03.2020 г.
изпълнителен лист в полза на настоящия ищец за сумата от 2 093 896 лева –
1
главница, 158 220,45 лева – обезщетение за забава, изчислено до датата на
подаване на исковата молба – 29.06.2018 г. Твърди, че след влизане в сила на
решението е издаден изпълнителен лист и за присъдените съдебни разноски.
Твърди, че горепосочените изпълнителни листове са предявени на длъжника
НЗОК по реда на чл. 519 от ГПК с молба с вх. № 11-02-573/13.04.2021 г.
Твърди, че видно от диспозитива на влязлото в сила решение на
Софийски апелативен съд, независимо от изричното искане на лечебното
заведение в петитума на исковата молба, то липсва произнасяне по
акцесорната претенция за заплащане на законните лихви за забава върху
главниците от датата на подаване на исковата молба по предходното дело до
окончателното им плащане. Сочи, че през периода на висящия съдебен
процес по повод претендираната главница, ответникът НЗОК не е извършил
плащане, в забава е и дължи законната лихва върху главното вземане от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Твърди, че
ответникът е поканен да заплати законната лихва за забава с връчването на
исковата молба по чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 86 от ЗЗД, поради което след
получаването й ответникът е изпаднал в забава, а до момента на подаване на
исковата молба по настоящото дело не е налице изпълнение на главните
задължения.
Ищецът претендира да бъде осъден ответникът НЗОК да му заплати
общата сума от 636 893,38 лева, представляваща сбора от законните лихви за
забава за периода от 30.06.2018 г. (датата, следваща датата на подаване на
искова молба по т.д. № 1373/2018 г. по описа на СГС) до датата на подаване
на исковата молба по настоящото дело (28.06.2021 г.) върху присъдените
главници с Решение № 2820/17.12.2019 г. по т.д. № 4879/2019 г. по описа на
САС, Т.К., 15 състав, поправено с Решение № 479/25.02.2020 г. по
горецитираното дело, както следва:
- сумата от 8 724,11 лева, представляваща законната лихва върху
главницата от 28 682 лева – цена на извършена и отчетена болнична
медицинска помощ по клинични пътеки за периода 01.04.2017 г. – 30.04.2017
г. по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 22-
4841/04.05.2017 г.;
- сумата от 88 623,22 лева, представляваща законната лихва върху
главницата от 291 364 лева – цена на извършена и отчетена болнична
медицинска помощ по клинични пътеки за периода 01.05.2017 г. – 31.05.2017
г. по горепосочения договор;
- сумата от 159 392,47 лева, представляваща законната лихва върху
главницата от 524 030 лева – цена на извършена и отчетена болнична
медицинска помощ по клинични пътеки за периода 01.06.2017 г. – 30.06.2017
г. по горепосочения договор;
- сумата от 66 995,44 лева, представляваща законната лихва върху
главницата от 220 259 лева – цена на извършена и отчетена болнична
медицинска помощ по клинични пътеки за периода 01.07.2017 г. – 31.07.2017
г. по горепосочения договор;
- сумата от 83 220,90 лева, представляваща законната лихва върху
главницата от 273 603 лева – цена на извършена и отчетена болнична
медицинска помощ по клинични пътеки за периода 01.08.2017 г. – 31.08.2017
г. по горепосочения договор;
- сумата от 118 012,42 лева, представляваща законната лихва върху
2
главницата от 387 986 лева – цена на извършена и отчетена болнична
медицинска помощ по клинични пътеки за периода 01.10.2017 г. – 31.10.2017
г. по горепосочения договор;
- сумата от 86 293,31 лева, представляваща законната лихва върху
главницата от 283 704 лева – цена на извършена и отчетена болнична
медицинска помощ по клинични пътеки за периода 01.11.2017 г. – 30.11.2017
г. по горепосочения договор;
- сумата от 24 053,51 лева, представляваща законната лихва върху
главницата от 79 080 лева – цена на извършена и отчетена болнична
медицинска помощ по клинични пътеки за периода 01.12.2017 г. – 31.12.2017
г. по горепосочения договор;
- сумата от 1 578 лева, представляваща законната лихва върху
главницата от 5188 лева – цена на медицински изделия, вложени и отчетени
при болнична медицинска помощ по клинични пътеки в периода 01.12.2017 г.
– 31.12.2017 г. по горепосочения договор,
както и законната лихва върху всяка от тези главници за периода от
датата на подаване на исковата молба по настоящото дело (28.06.2021 г.) до
окончателното им плащане.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
Ответникът Н.З.О.К. подава отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове като неоснователни. Оспорва и размера на същите. Сочи,
че в предходното съдебно производство между страните е съществувала
възможност да бъде поискано допълване на съдебното решение по реда на чл.
250 от ГПК относно предявения иск за законните лихви за забава от датата на
исковата молба до окончателното им плащане. Сочи, че това не е сторено, а
срокът по чл. 250 от ГПК е преклузивен.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове
и изложените в исковата молба твърдения. Твърди, че липсва произнасяне
както на първата, така и на въззивната инстанция относно предявените искове
за законни лихви от датата на подаване на исковата молба до окончателното
им плащане. Сочи, че поради това не е формирана сила на пресъдено нещо и
ищецът разполата с възможността да предяви нов иск. Сочи, че предявените
искове за законна лихва са последица от дължимостта на главниците.
В дадения срок ответникът не е подал допълнителен отговор.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Представена е от ищеца искова молба с вх. № 90780/29.06.2018 г.,
подадена от “А.С.К.У.М.Б. ЗА А.Л.” ЕООД против НЗОК.
Представено е и определение от 12.03.2019 г. по т.д. № 1373/2018 г. по
описа на СГС, TO, VI-12 състав, с което е разделено производството по
делото, включително по претенциите по Договор за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки № 22-4841 от 04.05.2017 г.
Не се спори между страните, че с Решение № 2820/17.12.2019 г. по т.д.
№ 4879/2019 г. по описа на САС, Т.К., 15 състав, е отменено в съответните
3
части Решение № 1473/12.08.2019 г., постановено по т.д. № 458/2019 г. по
описа на СГС, TO, VI-12 състав (образувано след определението за разделяне
на производството по т.д. № 1373/2018 г.), и е осъден ответникът Н.З.О.К. да
заплати на “А.С.К.У.М.Б. ЗА А.Л.” ЕООД следните суми, а именно: 28 682
лева, представляваща цената на извършена и отчетена за периода 01.04.2017
г. – 30.04.2017 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки по
Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 22-4841 от
04.05.2017 г.; 291 364 лева, представляваща цената на извършена и отчетена
за периода 01.05.2017 г. - 31.05.2017 г. болнична медицинска помощ по
клинични пътеки по Договор за оказване на болнична помощ по клинични
пътеки № 22-4841 от 04.05.2017 г.; 524 030 лева, представляваща цената на
извършена и отчетена за периода 01.06.2017 г. – 30.06.2017 г. болнична
медицинска помощ по клинични пътеки по Договор за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки № 22-4841 от 04.05.2017 г.; 220 259 лева,
представляваща цената на извършена и отчетена за периода 01.07.2017 г. -
31.07.2017 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки по Договор за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 22-4841 от 04.05.2017 г.;
273 603 лева, представляваща цената на извършена и отчетена за периода
01.08.2017 г. – 31.08.2017 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки
по Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 22-4841 от
04.05.2017 г.; 387 986 лева, представляваща цената на извършена и отчетена
за периода 01.10.2017 г. - 31.10.2017 г. болнична медицинска помощ по
клинични пътеки по Договор за оказване на болнична помощ по клинични
пътеки № 22-4841 от 04.05.2017 г.; 283 704 лева, представляваща цената на
извършена и отчетена за периода 01.11.2017 г. - 30.11.2017г. болнична
медицинска помощ по клинични пътеки по Договор за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки № 22-4841 от 04.05.2017 г.; 79 080 лева,
представляваща цената на извършена и отчетена за периода 01.12.2017 г. -
31.12.2017 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки по Договор за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 22-4841 от 04.05.2017 г.
и сумата от 5 188 лева, представляваща цената на медицински изделия,
вложените и отчетени за периода 01.12.2017 г. - 31.12.2017 г. при болнична
медицинска помощ по клинични пътеки по Договор за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки № 22-4841 от 04.05.2017 г., както и да заплати
следните суми, а именно: сума в размер на 3 091,28 лева, представляваща
мораторна лихва за забава на главницата в размер на 28 682 лева, дължима за
период на забава от 01.06.2017 г. до 28.06.2019 г.; сума в размер на 28 974,53
лева, представляваща мораторна лихва за забава на главницата в размер на
291 346 лева, дължима за период на забава от 01.07.2017 г. до 28.06.2019 г.;
сума в размер на 47 744,96 лева, представляваща мораторна лихва за забава на
главницата от 524 030 лева за период на забава от 01.08.2017 г. до 28.06.2019
г.; сума в размер на 18 232,55 лева, представляваща мораторна лихва за забава
на главницата от 220 259 лв. за период на забава от 01.09.2017 г. до 28.06.2019
г.; сума в размер на 20 268,22 лева, представляваща мораторна лихва за забава
на главницата от 273 603,33 лева за период на забава от 01.10.2017 г. до
28.06.2019 г.; сума в размер на 22 416,97 лева, представляваща мораторна
лихва за забава на главницата от 387 986,00 лева за период на забава от
01.12.2017 г. до 28.06.2019 г.; сума в размер на 14 027,59 лева,
представляваща мораторна лихва за забава на главницата от 283 704 лева за
период на забава от 01.01.2018 г. до 28.06.2019 г.; сума в размер на 3 251,07
лева, представляваща мораторна лихва за забава на главницата от 79 080,00
4
лв. за период на забава от 01.02.2018 г. до 28.06.2019 г.; сума в размер на
213,28 лева, представляваща мораторна лихва за забава на главницата от 5 188
лева за период на забава от 01.02.2018 г. до 28.06.2019 г., и е потвърденото
решението на СГС в останалата част.
С Решение № 479/25.02.2020 г. по т.д. № 4879/2019 г. по описа на САС,
Т.К., 15 състав, е допусната на основание чл. 247, ал. 1, предл. второ от ГПК
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение №
2820/17.12.2019 г. по т.д. № 4879/2019 г. по описа на САС, като в параграф 3,
редове 9, 11, 13, 16, 18, 20, 22, 25 и 27 от диспозитива, вместо изписаното “до
28.06.2019 г.” да се чете “до 28.06.2018 г.”.
С Определение № 121/01.03.2021 г. по т.д. № 662/2020 г. по описа на
ВКС, Т.К., I Т.О., не е допуснато до касационно обжалване Решение №
2820/17.12.2019 г. по т.д. № 4879/2019 г. по описа на САС, поправено с
Решение № 479/25.02.2020 г.
Представена е от ищеца и молба с вх. № 11-02-573/13.04.2021 г. по
описа на НЗОК, подадена от “А.С.К.У.М.Б. ЗА А.Л.” ЕООД, с която на
основание чл. 519, ал. 2 от ГПК е направено искане за заплащане на
присъдените суми от бюджета на НЗОК. Представени са и два изпълнителни
листа - за присъдените главници и лихви, съответно за присъдените разноски.
Спорът между страните не е по фактите, изложени в исковата молба, а е
правен и касае дължимостта и размера на претенцията за законна лихва след
подаване на исковата молба до окончателното плащане, по която няма
произнасяне в предходното съдебно производство между страните и не е била
предмет на производство по чл. 250 от ГПК.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на
съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р.Г., в което вещото лице
изчислява законните липви за забава по просрочени задължения в лева върху
присъдените главници с Решение № 2820/17.12.2019 г. по т.д. № 4879/2019 г.
по описа на САС, Т.К., 15 състав, поправено с Решение № 479/25.02.2020 г.,
считано от деня, следващ датата на подаване на исковата молба за главниците
– 30.06.2018 г., до датата на подаване на исковата молба по настоящото дело –
28.06.2021 г., и същите възлизат в общ размер на 636 893,38 лева.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на
спора.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По допустимостта на предявените искове:
В случай, че при осъдителен иск по чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД
съдът не се е произнесъл с решението си по заявената акцесорна претенция за
законната лихва върху присъдената главница от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й плащане, и когато възможността за
неговото допълване по реда на чл. 250 от ГПК е преклудирана, висящността
на делото относно неразрешената част се прекратява. При наличието на
присъдена главница и отсъствието на влязъл в сила съдебен акт по отношение
на законната лихва върху същата няма процесуална пречка тази лихва да се
5
претендира в отделно съдебно производство, независимо от акцесорността й
спрямо главния дълг. Това следва от обстоятелството, че по отношение на
законната лихва след датата на подаване на исковата молба не е формирана
сила на пресъдено нещо, доколкото същата се явява неразрешената част от
спора и за нея може да бъде предявен иск в отделно съдебно производство. С
оглед на това предявеният иск е допустим и подлежи на разглеждане от съда
(така в Решение № 50/12.03.2010 г. по т.д. № 485/2009 г. по описа на ВКС,
Т.К., II Т.О.; Решение № 124/19.06.2012 г. по гр.д. № 497/2011 г. по описа на
ВКС, Г.К., IV Г.О.; Определение № 717/10.11.2016 г. по гр.д. № 2445/2016 г.
по описа на ВКС, Г.К., III Г.О.).
По основателността на предявените искове:
Предвидената в чл. 86, ал. 1 от ЗЗД законна лихва е предназначена да
обезщети кредитора за вредите от забавата при изпълнението на паричното
задължение. Същата се дължи от деня на забавата. Ответникът изпада в
забава от падежа на задължението. В случая се претендира законната лихва от
по-късна дата, а именно: от датата, следваща датата на подаване на исковата
молба по предходно воденото между страните дело – 30.06.2018 г.
В предходения процес между страните със сила на пресъдено нещо са
установени по основание и размер гореописаните главници за извършена и
отчетена болнична медицинска помощ по клинични пътеки за периода
01.04.2017 г. – 31.08.2017 г. и за периода 01.10.2017 г. – 31.12.2017 г. по
договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 22-
4841/04.05.2017 г. и съответно за медицински изделия, вложени и отчетени
при болнична медицинска помощ по клинични пътеки в периода 01.12.2017
г.– 31.12.2017 г. по този договор.
По настоящото дело от ответника, който носи доказателствената тежест
за това, не са посочени и представени доказателства за извършено плащане на
главниците, върху които се претендират процесните лихви, и съответно за
плащането на лихвите.
От изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че дължимите лихви върху присъдените главници в
предходния процес между страните са в общ размер на 636 893,38 лева за
процесния период от 30.06.2018 г. (датата, следваща датата на подаване на
искова молба по т.д. № 1373/2018 г. по описа на СГС) до датата на подаване
на исковата молба по настоящото дело (28.06.2021 г.).
С оглед на това се явяват основателни претенциите за законна лихва
върху главниците за периода от 30.06.2018 г. до датата на подаване на
исковата молба по настоящото дело (28.06.2021 г.).
За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че направеното
от ответника едва в първото по делото съдебно заседание възражение за
погасяване по давност на процесните вземания не е прието от съда, тъй като
същото е преклудирано. Срокът за такова правопогасително възражение е
срока за подаване на отговор на исковата молба, който в случая е изтекъл на
20.07.2021 г. С изтичането му се преклудира правото на ответника да заяви
такова възражение в процеса, съгласно приетото в т. 4 от Тълкувателно
решение от 09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на горното същото не се разглежда от съда.
6
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен за
претендираната сума от 636 893,38 лева, представляваща сбора от законните
лихви за забава за периода от 30.06.2018 г. (датата, следваща датата на
подаване на искова молба по т.д. № 1373/2018 г. по описа на СГС) до датата
на подаване на исковата молба по настоящото дело (28.06.2021 г.) върху
присъдените главници по договор за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки № 22-4841/04.05.2017 г. с Решение № 2820/17.12.2019 г. по
т.д. № 4879/2019 г. по описа на САС, Т.К., 15 състав, поправено с Решение №
479/25.02.2020 г. по горецитираното дело, а именно: главница от 28 682 лева –
цена на извършена и отчетена болнична медицинска помощ по клинични
пътеки за периода 01.04.2017 г. – 30.04.2017 г.; главница от 291 364 лева –
цена на извършена и отчетена болнична медицинска помощ по клинични
пътеки за периода 01.05.2017 г. – 31.05.2017 г.; главница от 524 030 лева –
цена на извършена и отчетена болнична медицинска помощ по клинични
пътеки за периода 01.06.2017 г. – 30.06.2017 г.; главница от 220 259 лева –
цена на извършена и отчетена болнична медицинска помощ по клинични
пътеки за периода 01.07.2017 г. – 31.07.2017 г.; главница от 273 603 лева –
цена на извършена и отчетена болнична медицинска помощ по клинични
пътеки за периода 01.08.2017 г. – 31.08.2017 г.; главница от 387 986 лева –
цена на извършена и отчетена болнична медицинска помощ по клинични
пътеки за периода 01.10.2017 г. – 31.10.2017 г.; главница от 283 704 лева –
цена на извършена и отчетена болнична медицинска помощ по клинични
пътеки за периода 01.11.2017 г. – 30.11.2017 г.; главница от 79 080 лева – цена
на извършена и отчетена болнична медицинска помощ по клинични пътеки за
периода 01.12.2017 г. – 31.12.2017 г. и главница от 5188 лева – цена на
медицински изделия, вложени и отчетени при болнична медицинска помощ
по клинични пътеки в периода 01.12.2017г. – 31.12.2017г.
Следва да бъде уважена и претенцията за законна лихва върху
горепосочените главници за периода от датата на подаване на исковата молба
по настоящото дело (28.06.2021 г.) до окончателното им плащане.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът
претендира разноски по делото в общ размер на 17 471,44 лева, от които 350
лева – депозит за вещо лице и 17 121,44 лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение, за плащането на което са представени по делото
доказателства съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, което
следва да бъде разгледано от съда. В случая минималното адвокатско
възнаграждение, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г.
на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на 14 267,87 лева без ДДС или 17 121,44 лева с ДДС,
предвид данните за регистрация по ЗДДС. Уговореното и платено от ищеца
адвокатско възнаграждение е в този размер, поради което същото не се явява
прекомерно и възражението на ответника е неоснователно.
7
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноски по делото в общ размер на 17 471,44 лева.
Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът е посочил начин на плащане по
банкова сметка с IBAN: ****, BIC: **** при “ИНГ Банк Н.В” – клон София,
по която да се преведат присъдените суми и която е посочена в настоящото
решение на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н.З.О.К., ЕИК ****, с адрес: гр. София, ул. ****, да
заплати на “А.С.К.У.М.Б. ЗА А.Л.” ЕООД , ЕИК ****, с адрес: гр. София,
Столична община, район “Лозенец”, ул. “****, на основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, сума в размер на 636 893,38 лева (шестстотин тридесет и шест
хиляди осемстотин деветдесет и три лева и тридесет и осем стотинки),
представляваща сбора от законните лихви за забава за периода от 30.06.2018
г. до 28.06.2021 г. върху присъдените главници по договор за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки № 22-4841/04.05.2017 г. с Решение №
2820/17.12.2019 г. по т.д. № 4879/2019 г. по описа на САС, Т.К., 15 състав,
поправено с Решение № 479/25.02.2020 г. по горецитираното дело, а именно:
главница от 28 682 лева – цена на извършена и отчетена болнична
медицинска помощ по клинични пътеки за периода 01.04.2017 г. – 30.04.2017
г.; главница от 291 364 лева – цена на извършена и отчетена болнична
медицинска помощ по клинични пътеки за периода 01.05.2017 г. – 31.05.2017
г.; главница от 524 030 лева – цена на извършена и отчетена болнична
медицинска помощ по клинични пътеки за периода 01.06.2017 г. – 30.06.2017
г.; главница от 220 259 лева – цена на извършена и отчетена болнична
медицинска помощ по клинични пътеки за периода 01.07.2017 г. – 31.07.2017
г.; главница от 273 603 лева – цена на извършена и отчетена болнична
медицинска помощ по клинични пътеки за периода 01.08.2017 г. – 31.08.2017
г.; главница от 387 986 лева – цена на извършена и отчетена болнична
медицинска помощ по клинични пътеки за периода 01.10.2017 г. – 31.10.2017
г.; главница от 283 704 лева – цена на извършена и отчетена болнична
медицинска помощ по клинични пътеки за периода 01.11.2017 г. – 30.11.2017
г.; главница от 79 080 лева – цена на извършена и отчетена болнична
медицинска помощ по клинични пътеки за периода 01.12.2017 г. – 31.12.2017
г. и главница от 5 188 лева – цена на медицински изделия, вложени и
отчетени при болнична медицинска помощ по клинични пътеки в периода
01.12.2017 г. – 31.12.2017 г., както и законната лихва върху всяка от
главниците за периода от 28.06.2021 г. до окончателното им плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н.З.О.К., ЕИК ****, с
адрес: гр. София, ул. ****, да заплати на “А.С.К.У.М.Б. ЗА А.Л.” ЕООД ,
ЕИК ****, с адрес: гр. София, Столична община, район “Лозенец”, ул. “****,
сумата от 17 471,44 лева (седемнадесет хиляди четиристотин седемдесет и
един лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща разноски по
делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
8
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9