Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / .07.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х
касационен състав
На четиринадесети април през две хиляди двадесет и
втора година
В публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
СТОЯН КОЛЕВ
Секретар: Добринка
Долчинкова
Прокурор при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова
кАНД № 719
по описа на съда за 2022 година,
За да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от “Брутос“ ООД –
с.Неофит Рилски, обл.Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя Ценко
Георгиев Цветков чрез пълномощника му адв.Т.Д. ***, против Решение №71/14.06.2021г по АНД № 362/2021г
на Районен съд – Провадия, I с-в, с което е изменено издаденото
от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна НП № 03-011741/14.08.2019г.
чрез намаляване размера на наложената на осн.чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от КТ
Имуществена санкция на дружеството – от 5000лв. на 1500лв. Релевирани са
основанията по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложим по изричното препращане
на чл.63в от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, като се оспорва
извода на ПРС за безспорна доказаност на нарушението, и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, а именно – необсъждане на възраженията на
настоящите касатори, направени с въззивната жалба, вкл. това за разминаване на
датата на нарушението в АУАН и в НП. Изложени са конкретни съображения в
подкрепа на твърденията за допуснати в хода на АНП съществени процесуални
нарушения, които резултират в недоказаност на вмененото им нарушение –
обстоятелства, които не са обсъдени от ПРС. Претендира се отмяна на обжалваното решение на
ПРС и на потвърденото с него НП като незаконосъобразни, претендира се и
присъждане на разноски. В съдебно заседание дружеството-касатор не се
представлява.
Ответникът Дирекция „ИТ“ – Варна, представлявани от
директора, се представляват от ст.ю.к. Р. Б., която оспорва жалбата против
правилното и законосъобразно решение на ВРС и настоява за оставянето й без
уважение, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в производството представител на Варненска
окръжна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата.
Касационната
инстанция счита жалбата за основателна.
Обстоятелствената част на проверяваното решение започва
с цитат на нарушението така, както същото е описано в НП, а именно: „Брутос“
ООД в качеството си на работодател приел на работа в обект: кухня- майка за
приготвяне на храна в с.Неофит Рилски, общ.Ветрино, обл.Варна, УПИ ХI, да
осъществява трудови функции като „готвач“, при определено работно място,
работно време от 08:00ч до 15:00ч, и трудово възнаграждение в размер на 100
евро за периода от 11.07.2019г до 11.08.2019г, 2 почивни дни седмично, почивки
в работния ден – 1 час, лицето Р.Р.С. р. 08.04.1986г, гражданин на трета
държава – Руската федерация, пребиваващ в РБългария с виза за краткосрочно
пребиваване вид „С“ с цел „неорганизиран туризъм“, валидна от 31.05.2019г до
24.08.2019г, без да е сключил с него трудов договор в писмена форма преди
постъпването му на работа. Съдът посочил, че въз основа на акта било издадено и
(вероятно НП), с което (вероятно АНО) възприел фактическата обстановка,
установена от служителите на Д „ИТ“, и дал правна квалификация на нарушението
по чл.62 ал.1 и чл.1 ал.2 от КТ. Посочил, че тази фактология се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства –
приложените по АНП писмени такива, както и показанията на св.Зидарова.
На следващо място ПРС посочил, че при така
установената фактология формулира правно убеждение (правни изводи) в следния
смисъл: „В рамките на реализираната проверка било установено, че въззивника
извършва дейност по предоставяне на работна сила, работа /готвач/ във въпросния
обект с определено работно място, работно време от 08:00ч до 15:00ч, и трудово
възнаграждение в размер на 100 евро за периода от 11.07.2019г до 11.08.2019г, 2
почивни дни седмично, почивки в работния ден: 1 час. Било установено, че между
него и работодателя няма сключен трудов договор. На основание чл.68 ч.1 п.3 от
Закона о трудовой миграции и трудовой мобильности от същия саморъчно била
подписана декларация, в която посочил, че работи в „Брутос“ ООД, без трудов
договор с уговорено работно време и трудово възнаграждение. Резултатите от
проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка от 18.07.2019г.“.
По-нататък съдът посочил, че за констатираното нарушение, квалифицирано по
чл.62 ал.1 и чл.1 ал.2 от КТ на 06.08.2019г бил съставен АУАН, в присъствие на
нарушителя, подписан от него с възражения, каквито не последвали в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на акта било издадено и НП от 14.08.2019г на
директора на Д „ИТ“, с което на осн.чл.414 ал.3 от КТ на въззивника е наложена
Имуществена санкция от 5000лв. ПРС отново посочил въз основа на които
доказателства приема за установена фактическата обстановка по делото. После
посочил, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения
като самостоятелни отменителни основания. Цитирал разпоредите на чл.1 ал.2 от КТ и чл.62 ал.1 от КТ, т.е. че отношенията при предоставяне на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения, а трудовият договор се сключва в
писмена форма. Позовал се е на писмените доказателства по преписката и
показанията на актосъставителя, като приел, че в деня на проверката чуждият
гражданин Р.Р.С. е работил като готвач в процесния обект, като към онзи момент
не бил представен никакъв договор или какъвто и да е документ, който да
обективира отношенията на въззивното дружество със С.. Поради изложеното съдът
приел, че дружеството в качеството си на работодател по см.§1 от ДР на КТ е
допуснал до работа Р.Р.С. без да е сключил с него трудов договор в писмена
форма, като е осъществил от обективна и субективна страна (независимо, че е ЮЛ)
състава на нарушение по чл.62 ал.1 от КТ.
На следващо място съдът посочил, че не споделя
становището, че Р.Р.С. не е разбирал съдържанието на представената му
декларация – позовал се на показанията на актосъставителя за да приеме, че при
извършване на проверката на лицата са предоставяни декларации на езиците, които
говорят, вкл. самият С. е попълнил декларацията на езика, който владее. Поради
това ПРС отново подчертал обективната и субективна съставомерност на
нарушението, правилно квалифицирано от АНО и санкционирано съобразно
приложимата норма на чл.414 ал.3 от КТ, за безспорно установеното нарушение,
нарушителя и неговата вина. Съдът посочил, че при индивидуализацията на
наказанието АНО се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е посочил
основанията си, за да наложи Имуществена санкция малко над специалния минимум,
като е маркирал и факта, че нарушението не може да бъде квалифицирано като
маловажен случай. Никое от тези твърдения обаче не е относимо към настоящия
случай – нито имуществената санкция е малко над минимума (тя е 3000лв. при
минимум 1500лв), нито пък АНО е изложил каквито и да било мотиви за размера на
санкцията.
По-нататък съдът обсъдил като правилен отказа на АНО
да квалифицира случая по чл.415в от КТ, излагайки обаче неотносими към тази
норма съждения и отново – при липса в НП на такова обсъждане и изложени мотиви
от АНО. Независимо от липсата изобщо на възражение от санкционираното ЮЛ за
прилагане било на чл.415в от КТ или на чл.28 от ЗАНН, въззивният съд повторно и
пространно обсъдил тяхната неприложимост като материалноправни институти, въз
основа на което приел, че АНП е протекло при липса на съществени процесуални
нарушения, и конкретно – че АУАН е издаден от компетентен орган, притежава
реквизитите по чл.42 от ЗАНН, съответно – НП притежава тези по чл.53 от ЗАНН
(вероятно имайки предвид чл.57 от ЗАНН). В заключение посочил, че размерът на
имуществената санкция не е съобразен с наличните отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства, и че санкция в специалния минимум от 1500лв. е
достатъчно справедливо наказание. Мотивирал и произнасянето си относно
дължимостта и размера на разноските. С диспозитива на решението ПРС изменил НП
чрез намаляване размера на Имуществената санкция – от 5000 (изписани словом две
хиляди) лева на 1500лв, и осъдил „Брутос“ ООД да заплати на АНО юрисконсултско
възнаграждение от 80лв.
При постановяване на проверяваното решение са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в няколко насоки.
На първо място в диспозитива на проверявания съдебен
акт са допуснати грешка при цифровото изписване на размера на санкцията –
5000лв. вместо действително наложената с НП 3000лв; както и несъответствие
между изписването на сумата цифром и словом – 5000лв. и две хиляди лв. Принципно
понятието техническа грешка е извън уредените със ЗАНН и субсидирано приложимия
НПК, поради което наличието на такава в диспозитива на решението на въззивния
съд е всякога достатъчно самостоятелно основание за отмяна на акта му поради
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В случая обаче
очевидно не се касае единствено за техническа грешка – в диспозитива изобщо
отсъства реално наложения размер на имуществената санкция от 3 000 (три
хиляди) лева, което създава пълна неяснота относно волята на предходния съдебен
състав по какъв начин е формирал изводите си за намаляване размера на санкцията
и дали изобщо е преценявал наложената в конкретния казус такава, за да приеме,
че нейният размер не е съответен на тежестта на нарушението. Констатираните
противоречия в диспозитива на решението налагат отмяната му и връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
На второ място – в мотивите на решението липсва изобщо
самостоятелно възприета и описана от въззивния съд релевантна фактология. Както
този съд многократно е имал повод да посочи – цитирането на съдържанието на
АУАН и НП в решението не представлява изпълнение на задължението на съда да
установи и изложи релевантните за спора факти; то не е и необходимо – съдържанието
на акта и постановлението се установява чрез обикновения му прочит и
преразказът му в съдебния акт е ненужен. Същевременно, макар в решението да се
съдържа и текст, евентуално представляващ собствено описание на фактите, то той
им е несъответен: „В рамките на реализираната проверка било установено, че въззивника извършва дейност по
предоставяне на работна сила, работа /готвач/ във въпросния обект с определено
работно място, работно време от 08:00ч до 15:00ч, и трудово възнаграждение в
размер на 100 евро за периода от 11.07.2019г до 11.08.2019г, 2 почивни дни
седмично, почивки в работния ден: 1 час. Било установено, че между него и
работодателя няма сключен трудов договор.“. Доколкото въззивникът е
дружеството-работодател, то е очевидно, че същото не е извършвало дейност по
предоставяне на работна сила, т.е. с този опит за фактическо описание на
елементите на нарушението е постигнато единствено противоречие и още повече
неяснота за това какви факти съдът е приел за установени. Липсата на възприета
от съда въз основа на анализ на доказателствата релевантна фактология лишава
контролната инстанция по правото да провери верността на изведените правни
изводи за постановяване на проверяваното решение, което съставлява друго
самостоятелно основание за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на същия съд.
На трето място – несъмнено основателно е и
възражението, че ПРС не е обсъдил нито едно от възраженията на „Брутос“ ООД във
въззивната жалба. Така въззивният съд напълно е игнорирал заявеното оспорване
на истинността и на съдържанието на декларацията от 18.07.2019г, за която АНО
твърди, че е попълнена от Р.Р.С., и на която се основава цялото
административнонаказателно обвинение срещу дружеството. По същия начин – нито е
споменато, нито е коментирано възражението на дружеството, че към момента на
проверката изобщо не е осъществявало дейност в обекта, и твърдението, че
служителката му, установена там от проверяващите, се е намирала в обекта във
връзка с дейности извън трудовите й функции. Въззивният съд нито е изследвал
тези твърдения (например чрез разпити на посочените лица), нито е задавал
такива въпроси на разпитаната актосъставителка, и съответно – не ги е
коментирал във връзка с доказаността на нарушението. По идентичен начин – ПРС
изобщо не е отчел наличието на молба рег. №5210/14.12.2021г от „Брутос“ ООД
(л.57 по АНД), формулираните там допълнителни възражения за незаконосъобразност
на НП, свързана с нарушаване правото на защита на дружеството; за допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъответствие на датата на
нарушението в АУАН и в НП; и за липса на доказателства за извършено нарушение.
За сметка на това въззивният съд е обсъдил подробно възражение, каквото изобщо
е било направено – за маловажност на случая. Липсата на коментар по възраженията
на дружеството пред въззивния съд представлява трето съществено процесуално
нарушение, налагащо отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на същия съд. Това нарушение е неотстранимо в касационната
инстанция, защото при произнасяне от нея за пръв път по тези възражения,
страните ще бъдат лишени от инстанция по същество.
На четвърто място – с въззивната жалба са представени
писмени доказателства, относими към възраженията за недоказаност на
нарушението, и е направено искане за допускане до разпит на свидетел на
санкционираното дружество. Въззивният съд е игнорирал напълно и тези
доказателствени искания, допускайки четвърто поред съществено процесуално
нарушение, пряко ограничаващо правото на защита на дружеството, и поради това
представляващо самостоятелно основание за отмяна на решението и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При повторното разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд същият на първо място следва да обсъди и да се произнесе
по направените от „Брутос“ ООД доказателствени искания; след това дължи да
изложи конкретно установена от него относима фактология по случая, с позоваване
на доказателствата, въз основа на които приема за установен един или друг
релевантен факт, при спазване правилата на формалната логика; и в заключение –
да обсъди по същество всички относими възражения за доказаност и обективна съставомерност
на нарушението, както и размера на имуществената санкция, като изложи
мотивирани съображения при евентуалното му изменение.
По исканията за
разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд на оснчл.226 ал.3 от АПК.
Така мотивиран и на осн.чл.222 ал.2 т.1 от АПК,
касационният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №71/14.06.11.2021г по АНД № 362/2020г
на Районен съд – Провадия, I с-в, с което е изменено издаденото
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ НП № 03-011741/14.08.2019г. чрез
намаляване размера на наложената на осн.чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от КТ
Имуществена санкция на „Брутос“ ООД, и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на РС - Провадия при спазване на задължителните указания по приложението
на закона.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.