Р Е Ш Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести март две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
младши
съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Илияна Коцева,
като разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА в. гр. д. № 5271 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 27330 от 31.01.2019 г., постановено по гр. д. № 52264/2018
г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ІІ Гражданско отделение (ІІ ГО), 76-ти
състав, първоинстанционният съдебен състав е отхвърлил предявени от „Т.С.” ЕАД
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, предявени по
реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че З.С.А., ЕГН **********, дължи на
„Т.С.“ ЕАД, сумата от 1 262,65 лв. (хиляда
двеста шестдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща
стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. –
01.04.2017 г. за топлоснабдяван имот – апартамент № 2, находящ
се в град София, бул. *******, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2018
г. до окончателното изплащане на вземането, и сума в размер на 185,14 лв. (сто осемдесет и пет лева и
четиринадесет стотинки), представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода 15.09.2015 г. – 11.04.2018 г.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 259, ал. 3 ГПК е
депозирана въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД, в която се излагат подробни доводи за
неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Оспорва се изслушаното
пред районния съд заключение на съдебно-счетоводна експертиза като неясно,
неточно, невярно и изгответно от неквалифициран и подготвен експерт. Твърди се,
че същото е невярно. Поддържа се, че не е налице дублиране на фактури, както е
посочено в него. Излагат се доводи, че в случаите, в които исковете са доказани
по основание, какъвто се твърди да е процесният, е недопустимо да бъдат
отхвърлени поради недоказване на техния размер вместо същият да бъде определен
от съда по реда на чл. 162 ГПК или с помощта на вещо лице. Направено е искане
за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на
поставените в исковата молба въпроси. Съобразно изложеното се иска обжалваното
решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба на „Т.С.“
ЕАД от насрещната страна – З.С.А., в който са изложени доводи за
неоснователност на същата и за правилност на обжалваното решение. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК не е постъпило становище по въззивната жалба на въззивника от третото лице помагач – „Т.С.” ЕООД.
С определение от 04.07.2019 г. е допуснато изслушване на комплексна
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба. Същата е прието по делото, неоспорена от страните, с определение от 06.03.2020 г.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да
ограничи проверката си единствено за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1
на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на
ВКС). Съобразно така установените си
задължения, настоящият съдебен състав констатира, че процесното
първоинстанционно решение е валидно.
По допустимостта на решението:
Възражението на
длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за исковите суми е постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а
установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 (сега ал. 4) ГПК,
поради което са допустими.
Предмет на
установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е вземането по смисъла на чл. 410 ГПК, респ. чл. 417 ГПК, според изричната норма на чл. 415, ал. 1 ГПК – установява се дължимостта на
сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение, на основанието, на което е
претендирана със заявлението и на което заповедта за изпълнение е издадена. В
този смисъл следва да има идентитет между страните и предмета на заповедта за
изпълнение и установителния иск.
С
разпореждане от 17.05.2019 г. въззивният съд е оставил без движение исковата молба
и дал указания на въззивника-ищец да уточни периода на исковата претенция за
главница, като е констатирал, че периода, за който се претендира цена на
доставена топлинна енергия, посочен в исковата молба, е различен от посочения в
заявлението по чл. 410 ГПК.
С
молба-уточнение от 31.05.2019 г. от „Т.С.” ЕАД е направено уточнение, че
периодът на претендираната главница за топлинна енергия е 01.08.2015 г. –
30.04.2017 г.
При
постановяване на обжалваното решение съдът се е произнесъл относно период извън
процесния – 01.05.2015 г. – 30.04.2017 г. Предвид изложеното, налице е
произнасяне на СРС свръхпетитум, поради което и на основание чл. 270, ал. 3 изр. 1 ГПК решението следва да бъде
обезсилено в тази част, като процесуално недопустимо.
По релевираните във въззивната жалба доводи за
неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Софийски
районен съд, ІІ Гражданско отделение (ГО), 76-ти състав, е
сезиран с предявени от въззивника – „Т.С.“ ЕАД, обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл.
79 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени по
реда на чл. 422 ГПК, срещу З.С.А., в качеството
клиент на топлинна енергия, доставена в недвижим имот – апартамент 2, находящ се в град София, бул. *******, в процесния период.
За основателността на исковата претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ, в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, кумулативното наличие на следните предпоставки: възникване, съществуване,
изискуемост и размер на претендираното вземане, т.е. наличието на валидно
възникнало правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника, в
качеството на потребител на топлинна енергия през процесния период, използването
от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойност на
потребената топлинната енергия и изискуемост на вземането.
За доказване основателността на исковата претенция с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличие на
непогасен паричен дълг и забава на длъжника за изпълнение.
Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си
и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Според задължителните разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС,
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент”,
който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от
17.07.2012г.) е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на
вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради
това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случая не е
било спорно и по делото се установява, че сградата, в която се намира
процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа, както и че същият е
топлофициран.
Между страните
не е спорно и от представените по делото доказателства се установява, че
ответникът има качеството „потребител” на топлинна енергия за процесния имот в
релевирания период .
Спорен между
страните по делото е въпросът доставена ли е от ищцовото дружество такава,
съответно използвана ли е от ответника в процесния
имот за релевирания период в твърдяното количество в исковата молба.
За установяване на количеството и стойността на доставената топлинна
енергия в имота на ответника в процесния период от „Т.С.“ ЕАД по делото пред
въззивният съд е изслушано заключение на комплексна съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните в срока по чл. 199 ГПК,
което въззивният съд кредитира като обективно и компетентно изготвено (л. 48 и
сл. от делото). Съгласно заключението, в релевирания период имота е имало три
броя демонтирани радиатори и два броя радиатори с монтирани на тях индивидуални
разпределители на разходи за отопление с дистанционен отчет, показанията на
които не се нанасят на хартиен носител, но се отразяват в изравнителните
сметкии и могат да бъдат проверени до две години назад чрез четящо устройство.
Топлинната енергия за сградна инсталация за имота е изчислявана по формула,
приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. върху отопляемата кубатура от 170
кубични метра, съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на
вещото лице. Към изчислената стойност по формулата се прибавя топлинната
енергия на отоплителни тела, надхвърлили инсталираната топлинна мощност. За
процесния период не е начислена топлинна енергия за отопление на общите части.
Начислена е такава за битово и горещо водоснабдяване на база показанията на
поставен в имота водомер за топла вода, до който е осигурен достъп за отчет на
20.05.2016 г. и на 26.04.2017 г. Посочено е, че изравнителните сметки за
периода, изготвени от „Т.с.” ЕООД, са изчислени в съответствие с действащото
законодателство, като общ изчислената дължима сума за процесния период възлиза
на 1 309,44 лв.
На въпроса дали сумите за топлинна енергия за имота на ответника са
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба е даден отговор, че за
целия процесен период общият топломер, монтиран в абонатната станция, е бил
нередовен. Посочено е, че същият се отчита по електронен път в началото
на всеки месец, като от отчетеното количество топлинна егергия се приспадат
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители. Последната
метрологична проверка на общия топломер е била на 12.06.2013 г. и е с резултат
– съответства, и срок на валидност от две години. През месец юни, 2015 г. не е
извършена последваща такава, в съответствие с действащата нормативна уредба. Общият
топломер е демонтиран на 25.08.2017 г. и на 01.09.2017 г. на негово място е
монтиран друг, с фабричен № 4021320. За месеците юни и август 2015 г. и
февруари, юни и септември, 2016 г. е установен теч в абонатната станция, поради
което от отчетената от демонтирания общ топломер топлинна енергия е приспадната
служебна такава. За месеците юли и август, 2016 г. е установено, че поради
постоянните течове общият топломер е бил наводнен, поради което от отчетената топлинна
енергия е добавена служебно начислена.
По аргумент от чл. 140 а ЗЕ, общото
консумирано количество топлинна енергия в сграда – етажна собственост,
присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
се разпределя на топлинна енергия за
горещо водоснабдяване и топлинна
енергия за отопление. Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ, топлинната енергия (ТЕ) за
отопление, от своя страна, включва ТЕ за отопление на имот, ТЕ, отдадена от
сградна инсталация, и ТЕ от отоплителните тела в общите части на сградата.
Предвидено е, че топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, е разликата между общото количество топлинна енергия за
разпределение в сграда - етажна собственост и количеството топлинна енергия за
гореща вода, определено по чл.
141, ал. 1 ЗЕ.
Доколкото в процесният случай се установява, че общият топломер в сградата,
в която се намира процесния имот е бил нередовен за целия процесен период, и
предвид факта, че отчетената от него топлинна енергия има отношение към
множителите във формулите по Методиката за дялово разпределение на ТЕ за сгради
– етажна собственост, въззивният съд намира предявеният
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр. чл. 79, ал. 1 ГПК вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ за неоснователен, поради недоказване при условията на чл. 154,
ал. 1 ГПК на количеството доставена в имота на ответника в
релевирания период топлинна енергия. Във връзка с доводите на въззивника следва
да се посочи, че действително в случаите, в които исковата претенция е
установена по основание, не може да бъде отхвърлена като неоснователна поради
недоказан размер – арг. от чл. 162 ГПК. В процесният случай, обаче, поради
неизпълнение от ищеца на задължението му, предвидено в чл. 44, ал. 1 НАРЕДБА №
16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), действаща в процесния
период, не е възможно да бъде установено пълно и главно доставеното количество
топлинна енергия в имота на ответника, съответно нейната цена.
В обобщение, исковата претенция за цена на доставена топлинна енергия за отопление в имота се явява
недоказана. При установената липса на паричен дълг за същата, не се дължат и
претендираните лихви за забава, начислени върху нея. С оглед изложеното
районният съд, макар и с различни правни доводи, правилно е отхвърлил, като
неоснователна, исковата претенция за
неплатена топлинна енергия за отопление за процесния период и претенцията за
начислена мораторна лихва върху нея.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК и изхода на
спора, ищецът няма право на разноски нито в исковото, нито в заповедното
производство, нито по въззивното производство. Ответникът има право на разноски
за двете съдебни инстанции по аргумент от чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, като
претендира такива в размер на 330 лв. за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивния съд. Плащането на претендирания
адвокатски хонорар е доказано по делото, поради което и съобразно изхода на
спора, въззивникът следва да бъде осъден да го заплати на въззиваемия.
По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 27330 от 31.01.2019
г., постановено по гр. д. № 52264/2018 г. по описа на Софийски районен съд
(СРС), ІІ Гражданско отделение (ІІ ГО), 76-ти състав, в частта, в която е отхвърлен предявен от „Т.С." ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, срещу З.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ГПК вр.
чл. 153 ЗЕ за периода 01.05.2015 г. – 31.07.2015
г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27330 от
31.01.2019 г., постановено по гр. д. № 52264/2018 г. по описа на Софийски
районен съд (СРС), ІІ Гражданско отделение (ІІ ГО), 76-ти състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С."
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на З.С.А., ЕГН **********, на основание чл. 78 ал. 3 вр.
чл. 273 ГПК, сума в размер на 330 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението е постановено с участието
на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.