РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Пловдив, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20225001000180 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 21 113/19.11.2021 г., постановено по т.д. №
98/2020 г. на ОС-К., в частта му, с която ЗАД“Д.Б.:Ж.и З.“АД-гр.С. е осъдено
да заплати на ЕЛ. ЕР. М. по предявения иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер над 8 000 лв. до 48000 лв. (т.е. за сумата
40 000 лв.), представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди от настъпилото на 18.10.2018 г. ПТП с лек автомобил „О.К.“ с рег.
№********, управляван от Е.Р.Ю. от гр. К., застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” при ЗАД „Д.Б.:Ж.и З.“ АД-гр. С., както и в частта
му, с която е присъдена законна лихва върху сумата 48 000 лв., считано от
датата на изпращане на застрахователната претенция 21.09.2020 г. до
окончателното й изплащане, вместо от датата 21.12.2020 г., а също и в частта
му за разноските.
Жалбоподателят „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж. и
З.“АД-гр.С. моли решението да бъде отменено в обжалваните негови части
1
като неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба от
30.12.2021 г. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва
исковете като неоснователни. Не заявява искане за събиране на нови
доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на
разноски. Заявява възражение за прекомерност на заплатеното от ответника
по жалбата адвокатско възнаграждение и искане то да бъде намалено при
условията на чл. 78,ал.5 от ГПК.
Ответницата по жалбата ЕЛ. ЕР. М. моли тя да бъде отхвърлена като
неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 17.03.2022 г.
Като ищца в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от
27.11.2020 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 432,ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
„Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж.и З.“АД-гр.С. да й заплати
сумата 48 000 лв. като обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди за понесени болки и страдания и свързаните с това неудобства
вследствие на увреждания (както и за присъждане на обезщетение в размер на
6 187,60 лв. за претърпени от нея имуществени вреди), настъпили при и в
резултат на ПТП на 18.10.2018 г. по вина на водача Е.Р.Ю. при управлението
от нея на лек автомобил „О.К.“ с рег. №********, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
застрахователно дружество, което обезщетение се претендира пряко от
застрахователя от ищцата като увредено лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, ведно със законната лихва върху сумата от датата на деликта
18.10.2018 г. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във
въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски за
въззивното производство.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, че на 18.10.2018 г. в гр. К. е настъпило
ПТП с участието на лекия автомобил „О.К.“, управляван от Е.Р.Ю., при което
е пострадала ищцата Е.Е. М.. Не се спори между страните, че за водача на
2
посочения автомобил е имало сключена застраховка за гражданска
отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно дружество.
Безспорно е, че от ищцата е било отправено на 21.09.2020 г. до ответното
застрахователно дружество искане за изплащане на обезщетение за
понесените от нея неимуществени и имуществени вреди и че преди датата на
подаването на исковата молба 27.11.2020 г. и в хода на производството пред
окръжния съд на ищцата не е било изплатено обезщетение от
застрахователното дружество. Твърдението на ищцата, заявено в исковата
молба, е, че в резултат на настъпилото по вина на водача Е.Р.Ю. ПТП са й
причинени уврежданията, посочени в исковата молба – средна телесна
повреда, изразяваща се в избиване на първи горен десен зъб, първи и втори
горни леви зъби, довело до затрудняване на дъвченето и говоренето, лека
телесна повреда, изразяваща се в травма на лява колянна става с излив на кръв
в същата (хемартроза), довела до разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК, и лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания
на гръдния кош, корема и крайниците, доведи до болки и скрадание. Ищцата
твърди, че вследствие на тези увреждания тя е търпяла и продължава да търпи
болки и страдания. Затова претендира за присъждане на обезщетение за
търпените неимуществени вреди в размер на 48 000 лв. ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на увреждането 18.10.2020 г.
С подадения на 2.02.2021 г. отговор на исковата молба ответното
застрахователно дружество оспорва изцяло исковете. Възразява, че
претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на
48 000 лв. е необосновано завишено. Възразява, че лихва би следвало да се
дължи не от датата на ПТП, а от 24.09.2020 г., която дата е датата, на която
ищцата е предявила пред дружеството своята претенция за изплащане на
обезщетение и е предоставила банкова сметка.
С допълнителната искова молба от 17.02.2021 г. ищцата заявява, че
оспорването на размера на претендираното обезщетение като завишен е
неоснователно. Оспорва възражението относно началната дата на дължимост
на законна лихва върху претендираното обезщетение.
С отговора на исковата молба от 8.04.2021 г. ответното дружество
поддържа заявените оспорвания и възражения.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че са налице
3
основанията за ангажиране на отговорността на застрахователя. Съдът
преценява, че ПТП на 18.10.2018 г. е настъпило по вина на водача Е.Р.Ю.,
като е неоснователно заявеното от ответника възражение за съпричиняване от
ищцата на вредоносния резултат. Съдът приема, че на ищцата са били
причинени твърдените от нея в исковата молба телесни увреждания, които са
установени по делото и представляват избиване на първи горен десен зъб и на
първи и втори горни леви зъби, травма на лявата колянна става с излив на
кръв в същата (хемартроза), навяхване и разтягане на ставния апарат на
гръбначния стълб, охлузвания на кожата на гръдния кош, корема и
крайниците, които са съпътствани от болки и страдания, справедливият
размер за обезщетяването на които е 48 000 лв. Съдът отчита при
определянето на този размер на обезщетението, че избиването на първи горен
десен зъб и на първи и втори горни леви зъби е довело до трайно
затрудняване на дъвченето и говоренето, че травмата на лявата колянна става
с излив на кръв в същата към момента на причиняването й и навяхването и
разтягането на ставния апарат на гръбначния стълб са довели до разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а останалите
травматични увреждания са причинили болка и страдание. Съдът намира, че
от всяко едно от причинените й телесни увреждания ищцата е претърпяла
болки и страдания, различни по продължителност и интензитет, някои от
които са с трайни последици, като ищцата е била на болнично лечение в
периода 18.10.2018 г.-25.10.2018 г. Съдът отчита, че и понастоящем при
промяна на времето и на работното й място като касиерка в хранителен
магазин, което налага ищцата да работи права, ищцата продължава да изпитва
болки в пострадалия крак. Съдът съобразява, че лечението на избитите три
горни зъба продължава, като тази травма не може да се възстанови по
физиологичен път. Съдът намира, че гласните доказателства установяват и
негативна неотшумяла промяна в психическото, емоционалното и
поведенческото състояние на ищцата след произшествието – променила се
коренно, като се затворила в себе си, станала необщителна и се изолирала,
спряла да се среща с приятелите си, притеснявала се и се срамувала от
външния си вид поради липсата на зъби, продължава да изпитва страх при
пресичане, има шофьорска книжка, но не шофира, защото се страхува, имала
си приятел, с който подготвяли годеж, но заради случилото се го отложили.
Съдът отчита и обстоятелството, че всички тези поражения ищцата е
4
претърпяла в значително млада възраст (през 2018 г. е била ученичка и
понастоящем е на 21 години), поради което събитието е оставило трайни
негативни последици върху съзнанието и поведението й, а избиването на
предните й зъби, които не могат да бъдат възстановени, е довело до изпитване
на неудобство, притеснение и срам от външния й вид и до продължаващо
неприключило лечение, изискващо не само време, но и значителни средства.
Съдът приема, че върху сумата на обезщетението ответникът дължи да
заплати на ищцата и законна лихва считано от посочения в чл. 429,ал.3 от КЗ
начален момент, като в случая ищцата е изпратила уведомление на 21.09.2020
г. и лихвата се дължи от тази дата.
С въззивната жалба жалбоподателят твърди, че решението е неправилно
в обжалваните негови части, защото, на първо място, обезщетението е
неправилно определено, и, на второ място, началната дата на присъдената
законна лихва е неправилно определена. Заявява, че травматичните
увреждания са изчерпателно описани в исковата молба – избиване на първи
горен десен зъб, първи и втори горни леви зъби, травма на лявата колянна
става, охлузвания на гръдния кош, корема и крайниците, - като в исковата
молба не е описана травма „разтягане и навяхване на ставния апарат на
гръбначния стълб“, поради което това увреждане и претърпените от него
болки и неудобства не са предмет на образуваното производство. Твърди, че
въпреки това, позовавайки се на заключението на СМЕ, съдът е описал и тази
травма, отчел е болнично лечение от 7 дни поради нея и в общия присъден
размер на обезщетението е включил и преживените болки и страдания,
дължащи се на това увреждане, което е основание присъденото обезщетение
да бъде намалено. Твърди още, че размерът на присъденото обезщетение не е
съобразен с принципа за справедливост. Заявява, че с изключение на избитите
зъби всички останали увреждания се свеждат до травма на лява колянна става
и повърхностни наранявания – охлузвания на кожата, като според
заключението на СМЕ дори и в острия период на травмите болките са били
със среден интензитет и в рамките на две седмици са отшумели и ищцата е
практически здрава. Заявява, че избитите зъби са причинили болки за
непродължителен период от време, но те обуславят отрицателни емоции от
естетическа гледна точка, на ищцата са поставени временни импланти, но
предвид нейната млада възраст е препоръчано възстановяване на зъбната
редица с постоянни импланти, чиято стойност е включена в имуществените
5
вреди, които ответникът ще заплати. Твърди, че за неинтензивни болки и
неудобства, търпени в рамките на дни от леки травми и охлузвания на тялото
и от избити зъби определеното от съда обезщетение от 48 000 лв. не отговаря
на критериите, формиращи принципа за справедливост, и този размер не е
съобразен с обществено-икономическите условия в страната и
обезщетителния характер на института на непозволеното увреждане. Затова
претендира присъденото обезщетение да бъде определено в размер на 8 000
лв. Относно началната дата на присъждането на законна лихва върху
обезщетението жалбоподателят претендира на основание разпоредбата на чл.
497,ал.1,т.2 от КЗ тя да бъде определена след изтичането на тримесечния срок
за доброволно изпълнение, т.е. вместо от 21.09.2020 г. (датата на предявяване
на застрахователната претенция от пострадалата пред застрахователя) от
датата 21.12.2020 г.
С отговора на въззивната жалба ответницата заявява, че по делото е
доказано, че всички телесни увреждания на ищцата са възникнали и са пряка
последица от ПТП, включително навяхване и разтягане на ставния апарат на
гръбначния стълб. Заявява, че избитите зъби предизвикват и ще причиняват
цялостно изменение на телесната цялост на ищцата до края на живота й тя ще
е принудена да живее и да се съобразява с това нараняване, като като жена
ищцата освен чисто физиологичните последици от подобна травма ще трябва
да носи и последиците в психологическо естество касателно външния й вид.
Заявява, че заявената готовност от дружеството да заплати материалното
изражение на поставяне на постоянни импланти на мястото на избитите зъби
не възмездява болките, страданията, огорчението и страхът на едно младо
момиче да остане загрозено, да отложи годежа си, да промени целия си начин
на живот. Посочва, че окръжният съд е възприел установените по делото
обстоятелства при определяне на размера на присъденото обезщетение.
Заявява, че определеното обезщетение отговаря на критериите за
справедливост и не е завишено. Заявява, че съдът е отчел вида на
причинените травми, причинените от тях физически болки и страдания,
времето за физическото възстановяване, факта, че за избитите зъби
увреждането е доживот, възрастта на пострадалата – младо момиче на прага
на зрелостта, социалния статус – дете на разведени родители, принудено да
работи още като ученичка, за да подпомага майка си и нямащо средства за
скъпо лечение, а също така и претърпените от ищцата психологически травми
6
– промяна на цялостното й поведение и характер, ограничаване на социалните
й контакти, страх от пресичане на улици, уплаха и отказ да шофира, срам от
лош външен вид поради избитите зъби, довел до отлагане на такова важно
събитие като годеж и бъдещ брак. Заявява, че е голословно оплакването, че
обезщетението не отговаря на обществено-икономическите условия в
страната, и че такова бланкетно оплакване не може да обоснове претенция за
намаляване на присъденото обезщетение. Заявява, че е неоснователно
оплакването, че съдът при определянето на обезщетението е взел предвид
нараняване, което не е предмет на делото – разтягане и навяхване на ставния
апарат на гръбначния стълб. Заявява, че в мотивите окръжният съд е описал
това нараняване, тъй като то е установено от назначената по делото СМЕ, но
посоченият критерий за определяне на обезщетението е друг – времетраенето
на болничното лечение, а именно престой от 7 дни в болница, който престой е
в резултат на лечение на всички причинени травми, както на средната, така и
на леките телесни повреди. Заявява, че приетият и използван от съда
критерий не е обусловен именно от тази телесна повреда, а се явява
комплексен и безспорен и обезщетението не може да бъде намалявано на това
основание. Твърди, че неоснователно жалбоподателят оспорва началния
момент, от който е присъдено обезщетението, като претендира като такъв да
се приеме датата 21.12.2020 г., когато изтичал тримесечният срок по чл.
497,ал.1,т.2 от КЗ. Заявява, че посочената разпоредба касае различна
хипотеза, при която застрахователят е платил доброволно претендираното
обезщетение след изтичане на тримесечния срок за произнасяне по
претенцията. Заявява, че в случая дължимата лихва се определя съобразно
разпоредбата на чл. 429,ал.3 от КЗ, в противен случай би се допуснало
застрахователят да черпи права от свое неправомерно поведение.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,ал.1 от ЗЗД, при непозволено
увреждане обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Съгласно разпоредбата на чл.
432,ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“. Ищцата ЕЛ. ЕР. М. е лицето, пострадало при ПТП
на 18.10.2018 г., което е причинено от водача Е.Р.Ю. при управление от нея
на лекия автомобил „О.К.“ с рег. №********. Безспорно е, че с влязла в сила
на 24.08.2020 г. присъда, постановена по НОХД № 1180/2019 г. на РС-К.,
7
Е.Ю. е призната за виновна в това, че на 18.10.2018 г. при управлението на
горепосочения лек автомобил е нарушила посочени правила за движение –
чл. 116 от ЗДвП, водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците, чл. 119,ал.1 от ЗДвП, при приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово ППС е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре, чл. 119,ал.2 от ЗДвП, при заобикаляне на спряло пред
пешеходна пътека ППС водачът на нерелсовото ППС е длъжен да се движи с
такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите
по пешеходната пътека пешеходци - и по непредпазливост е причинила
средна телесна повреда на ЕЛ. ЕР. М., изразяваща се в избиването на първи
горен десен зъб и на първи и втори горни леви зъби, което е довело до трайно
затрудняване на дъвченето и говоренето, и й е наложено наказание.
Безспорно е, че съгласно застрахователна полица за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за отговорността на водача Е.Ю. за
причинени вреди при управлението на това МПС е бил надлежно сключен
застрахователен договор именно с ответното дружество. Няма спор
понастоящем с оглед посоченото във въззивната жалба, че водачът Е.Ю. е
виновна за настъпването на процесното ПТП, тъй като при управлението на
горепосочения лек автомобил е нарушила правила за движение по пътищата.
Видно от заключението на САТЕ от 14.06.2021 г., изготвено от вещото лице
инж. В.Д., прието в съдебното заседание на окръжния съд на 1.07.2021 г.,
ПТП е станало на пешеходна пътека, пресичането на ищцата не е било
внезапно, като участник в движението тя се е ползвала с предимство за
преминаване. Следователно ищцата е установила наличието на виновно
противоправно деяние, в причинно-следствена връзка с което й е причинена
неимуществена вреда от лице с валиден договор по застраховка „ГО“ с
ответното застрахователно дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определя по справедливост и да
възмездява претърпените от пострадалата Е.М. болки, страдания и
неудобства. Видно от заключението на СМЕ от 14.06.2021 г., изготвено от
в.л. доктор Н.М., прието в съдебното заседание на окръжния съд на 1.07.2021
г., при ПТП на 18.10.2018 г. на ищцата Е.М. са били причинени следните
увреждания: избиване на първи горен десен зъб и на първи и втори горни
8
леви зъби, травма на лявата колянна става с излив на кръв в същата
(хемартроза), навяхване и разтягане на ставния апарат на гръбначния стълб,
охлузвания на кожата на гръдния кош, корема и крайниците. Видно от
същото заключение, избиването на първи горен десен зъб и на първи и втори
горни леви е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето,
травмата на лявата колянна става с излив на кръв в същата към момента на
причиняването й и навяхването и разтягането на ставния апарат на
гръбначния стълб са довели до разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са
причинили болка и страдание. Видно от същото заключение, ищцата е била
на стационарно болнично лечение в отделение по ортопедия и травматология
от 18.10.2018 г. до 25.10.2018 г., лекувана е била с противооточни и
обезболяващи средства, водно-солеви разтвори, по отношение на избитите
първи горен десен зъб и на първи и втори леви горни зъби лечението
продължава и в момента. Видно от същото заключение, в острия период на
травмите болките при ищцата са били със среден интезитет, като в рамките на
около две седмици те постепенно са стихвали, избиването на първи горен
десен зъб и на първи и втори леви горни зъби е травма, която не може да бъде
възстановено по физиологичен път, при необходимост, свързана с
ортодонтското лечение, пострадалата следва да посети лекуващия я
стоматолог, по отношение на останалите травми ищцата е практически
здрава. Видно от показанията на свидетеля М.Б.Б., разпитан в съдебното
заседание на окръжния съд на 1.06.2021 г., той видял ищцата за първи път
след катастрофата след около 5-6 месеца, тя не желаела да се вижда с хора,
била притеснителна и не искала да контактува, преди това била усмихната и
лъчезарна, след катастрофата и до момента тя има вътрешен страх, избягва да
общува с хора, оплаква се от болки в крака, при следващо виждане ищцата се
страхувала да пресича улицата, все още била уплашена от катастрофата, след
катастрофата била без зъби, били избити два или три зъба от горната част,
притеснявала се от това, криела устата си с ръка, в момента на катастрофата
ищцата била ученичка, но и работела в „К.“, след катастрофата работи на две
работи, срамувала се, че няма зъби, не излиза навън, има книжка, но не я е
виждал да кара кола, ищцата работи в „К.“ като касиерка, постоянно е на
крак, имало е периоди, в които се е оплаквала в работата от болки в крака.
Видно от показанията на свидетелката Ф.Н.А., разпитана също в съдебното
9
заседание на окръжния съд на 1.06.2021 г., тя е видяла ищцата в болницата
след катастрофата, тя била много зле, не искала да говори, не била адекватна,
почти през цялото време плачела, нямало предните й зъби, били избити,
имала кръв по лицето и по устата, изпитвала болки, и на крака й имало нещо,
ищцата преди катастрофата била много весела, след катастрофата започнала
да не излиза често с приятелите заради зъбите, плачела, не е преживяла шока
от катастрофата, при пресичане още се стряска, оглежда се, страхува се, има
книжка, но не кара кола, защото се страхува, зъбите й още не са възстановени,
защото няма възможност, издържа се сама, работи на две места, приятелят й
отишъл да работи в чужбина да събира пари за сватба и годеж, отложили
годежа, защото Е. няма зъби, няма поставени импланти, все още се оплаква от
болки в крака, където е била ударена при катастрофата.
Установява се от горепосочените доказателства, че ищцата (родена на
28.05.2000 г.) към момента на ПТП е била на 18 години и 5 месеца, получила
е избиване на първи горен десен зъб и на първи и втори горни леви зъби,
травма на лявата колянна става с излив на кръв в същата (хемартроза),
навяхване и разтягане на ставния апарат на гръбначния стълб, охлузвания на
кожата на гръдния кош, корема и крайниците, лекувана е в болница от
18.10.2018 г. до 25.10.2018 г., приемала е лекарства, относно избитите зъби
лечението продължава, избиването им е довело до трайно затрудняване на
дъвченето и говоренето, останалите увреждания са причинили болка и
страдание, в острия период на травмите болките са били със среден
интензитет и са стихвали постепенно в рамките на около две седмици,
относно избитите зъби травмата не може да бъде възстановена по
физиологичен път, а по отношение на останалите травми ищцата е
практически здрава. Установява се от заключението на вещото лице д-р М.,
че увреждането навяхване и разтягане на ставния апарат на гръбначния стълб
е получено именно при ПТП и за него ищцата също е лекувана по време на
болничния си престой в посочения период, като то е отразено в епикризата от
отделението по ортопедия и травматология като част от окончателната
диагноза. При определянето на обезщетението съдът следва да отчете всички
факти, които са от значение за спорното право, поради което в случая следва
да се вземе предвид и това увреждане на ищцата, за което тя също е лекувана
непосредствено след катастрофата в болницата наред с останалите
увреждания, изрично посочени исковата молба. Затова няма основание и това
10
увреждане да не бъде отчитано от съда при преценката относно търпените от
ищцата от всички получени увреждания болки и страдания, съответно, при
определяне на дължимото за тях обезщетение, поради което е неоснователно
оплакването на жалбоподателя, че непосочването и на това увреждане
изрично в исковата молба е основание присъденото обезщетение да следва да
бъде намалено. Настъпването на уврежданията е в пряка причинна връзка с
травмите от ПТП, като те са довели до средно силни болки за ищцата във
времето непосредствено след произшествието за период от около две
седмици, последиците относно счупването на зъбите са трайни, а
последиците по отношение на останалите травми са преминали напълно.
Установява се следователно, че избиването на три предни зъба е довело до
трайно затрудняване на дъвченето и говоренето и с оглед на него
възстановяване на физическото състояние на ищцата в предишния, преди
катастрофата, вид не е настъпило и няма да настъпи, необходимо е
ортодонтско лечение и поставяне на импланти. С оглед на младата възраст на
ищцата наличието на последиците от травмите е допълнително травмиращо.
Тъй като ПТП е настъпило на пешеходна пътека, то се е отразило и върху
психологичното състояние на ищцата, като е довело до стрес и страх при
пресичане на улица. Получените увреждания на зъбите са се отразили на
ежедневието на ищцата и с оглед на техния вид влошават качеството й на
живот. Ищцата е имала притеснения поради избиването на предните зъби и
относно външния си вид, което се е отразило и върху настроението и
желанието й за комуникация, като то според вещото лице се е отразило
затрудняващо и на говоренето, както и на дъвченето. Общественото
разбиране за справедливост изисква търпените от ищцата болки и страдания
да бъдат обезщетени надлежно, с определяне на обезщетението в по-висок
размер. Взимайки предвид характера на деянието и степента на вината (тежко
нарушение по непредпазливост на изисквания на ЗДвП, като виновният водач
е причинил удар на ищцата при пресичането от нея на пешеходна пътека, при
което нарушение на правилата за движение е причинено на ищцата тежко
физическо увреждане чрез избиването на три предни зъба) на водача Е.Ю. и
при отчитане на вида и степента на увреждането (причинени увреждания,
представляващи средна телесна повреда, както и на лека телесна повреда,
средни по сила физически болки и страдания непосредствено след ПТП за
период от около две седмици, ненастъпило и до момента възстановяване на
11
ищцата относно избитите предни зъби, каквото възстановяване физиологично
и не е възможно, а се налага ползване на изпланти през остатъка от живота на
ищцата ), на младата възраст на пострадалата Е.М. (към момента на ПТП на
18 години и 5 месеца), последиците от деянието (болки, физически и
психологичен дискомфорт, влошаване на качеството на живот на ищеца), на
претърпените болки, продължителни неудобства, съдът сега също, както
окръжният съд, приема, че размерът на обезвреда при условията на чл. 52 от
ЗЗД следва да се определи на сумата 48 000 лв., както основателно
претендира ищцата, която сума е съобразена и със социално-икономическата
обстановка към 18.10.2018 г., когато минималната работна заплата в страната
е била 510 лв., а лимитът на отговорността на застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“ съгласно чл. 492 от КЗ е бил в размер на
10 000 000 лв. за събитие за причинени неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт, като и с оглед на
икономическата конюнктура в страната няма основания да се приеме, че
обезщетението следва да бъде в нисък размер. Неоснователно е следователно
заявеното оплакване във въззивната жалба на ответното застрахователно
дружество за определяне от окръжния съд на завишен размер на
обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
С оглед нормата на чл. 429,ал.3 от КЗ окръжният съд е приел, че сумата
на обезщетението се дължи ведно със законната лихва от датата 21.09.2020 г.,
когато ищцата е изпратила до ответното дружество искането си за изплащане
на обезщетение. На основание чл. 493,ал.1,т.5 от КЗ застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата
лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице,
в случая именно 21.09.2020 г., а след изтичане на срока по чл. 496,ал.1 от КЗ
при липсата на плащане на обезщетение от застрахователя той дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената
си забава (в тази насока – решение № 128/4.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г.
на ВКС, ТК, 1 ТО). Следователно в случая застрахователят дължи заплащане
на обезщетение в размер на законната лихва от датата 21.09.2020 г. и не се
установява основание решението да бъде отменяно или изменяно в частта му,
с която обезщетението е присъдено от окръжния съд именно с начална дата
21.09.2020 г. Неоснователно е затова оплакването на жалбоподателя, че
началната дата на присъждане на законната лихва върху обезщетението е
12
неправилно определена от окръжния съд, като тя следва да се определи на
21.12.2020 г.
Установява се, че подадената въззивна жалба е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение, а решението на окръжния съд следва да бъде
потвърдено в обжалваните негови части.
От страна на ответницата по жалбата се претендира за присъждане на
разноски за платено адвокатско възнаграждение. Видно от представения
договор за правна защита и съдействие от 17.03.2022 г., то е в размер на 3 500
лв. и е платено в брой. Съгласно чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното
адвокатско възнаграждение за защита на ответницата по жалбата за
въззивното производство, осъществена чрез изготвянето на писмен отговор на
въззивната жалба, защита в откритото съдебно заседание на 4.05.2022 г. и
представена писмена защита, е в размер на 1730 лв. Платеното
възнаграждение е в двоен на този размер, като производството пред
апелативния съд не се явява нито с правна, нито с фактическа сложност.
Затова при условията на чл. 78,ал.5 от ГПК заявеното от дружеството-
жалбоподател възражение за прекомерност е основателно, поради което в
тежест на жалбоподателя и в полза на ответницата по жалбата следва да се
присъди намалено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21 113/19.11.2021 г., постановено по т.д.
№ 98/2020 г. на ОС-К., В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които
„Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж. и З.“АД-гр.С. е осъдено да
заплати на ЕЛ. ЕР. М. по предявения иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл.
86, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер над 8 000 лв. до 48000 лв., представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди от настъпилото на
18.10.2018 г. ПТП с лек автомобил „О.К.“ с рег. №********, управляван от
Е.Р.Ю. от гр. К., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при
ЗАД „Д.Б.:Ж.и З.“ АД-гр. С., присъдена е законна лихва върху сумата 48 000
лв., считано от датата на изпращане на застрахователната претенция
13
21.09.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението, осъдено е
„Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж. и З.“АД-гр.С. да заплати на
ЕЛ. ЕР. М. сумата 3 800 лв. за разноски по делото, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие
от 10.01.2021 г., а по сметка на ОС-К. – ДТ в размер на 2 167,50 лв.
НАМАЛЯВА съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.5 от ГПК по
възражение на жалбоподателя „Застрахователно акционерно дружество
Д.Б.:Ж. и З.“АД-гр.С., заявено с молба от 4.05.2022 г., размера на
адвокатското възнаграждение, платено от ответницата по жалбата ЕЛ. ЕР. М.
за осъществена по делото адвокатска защита и съдействие за производството
пред въззивната инстанция от размер 3 500 лв. като прекомерен на размер
2 000 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж. и З.“АД-
гр.С., бул. „Г.М.Д.“1, ЕИК ********* да заплати на ЕЛ. ЕР. М., ЕГН
********** от гр. К., кв.“В.“, ул.“В.Д."**, ап.* сумата 2 000 лв. – платено
адвокатско възнаграждение за осъществената за нея защита в производството
пред апелативния съд като ответник по въззивната жалба на дружеството.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14