РЕШЕНИЕ
№ ................/05.08.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 9214 по описа
на съда за 2018 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявените
от Х.К.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, кад. план „*,
чрез процесуалния му представител – адв. Десислава Панчева, срещу *, със седалище и адрес на управление:***, обективно и кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата 15000,00 лв. (след допуснато изменение на иска
по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания и сумата от 28,46 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди за закупени
лекарства, като всички вреди са настъпили в резултат на реализирано на 15.07.2017
г. ПТП по главен път 1-4, в посока гр. *, на км. 207 +
200, в община * в близост до разклона за с. *, причинено по вина на водача на автомобил
„*, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, по застрахователна полица № *, със срок
на действие 18.02.2017 г. – 17.02.2018 г., ведно със законната
лихва върху главниците от датата на предявяване на исковата молба – 11.06.2018
г. до окончателното им изплащане.
В
исковата си молба се излага, че на 15.07.2017 г., около 13.00 ч. ищецът управлявал
мотоциклет марка „*“, модел „*“, с ДК № *, по главен път
1-4, посока гр. *. На км. 207 + 200,
в община *, в близост до разклона за с.Беломорци, в крайпътната отбивка бил спрял л.а. „*“, с ДК. № *, управляван от С.М.. Докато ищецът преминавал покрай
него,
водачът на автомобила
завил в
обратна посока, без да пропусне
мотоциклета. Ищецът
не успял да
избегна удара и се блъснал в
задната лява част на автомобила. След
посещение на място контролните
органи съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № */15.07.2017 г., в който като причина
за настъпване на произшествието
било посочено, че С.М., управлявайки л.а. „*“, с ДК № *, от
крайпътна отбивка предприема маневра завиване в обратна посока, като нарушава
пътна маркировка М-15 - коси успоредни линии и отнема предимството на
правомерно движещият се мотоциклет с водач Х.К.Ж., който се блъска в задната
лява част на автомобила.
Ищецът си спомня как
главата му се
ударила в
задната лява врата на
автомобила, след което излетял от мотора и паднал на земята,
при което се претърколил
няколко пъти по асфалта. Загубил
съзнание и не си спомня първите минути след инцидента. Непознати спрели за да му окажат помощ
и го
залели с
вода, за да се свести. Ищецът дошъл на себе си,
но не могъл да се изправи поради световъртеж и галвоболие.
Пристигналият екип на бърза
помощ го
откарал до
спешен център в гр. *, където след преглед бил приет за болнично лечение в хирургично
отделение с диагноза контузия на глава и мозъчно сътресение. От адреналина и
силния стрес, който преживял, в
първия момента след инцидента, ищецът
не изпитал
силни болки. На
19.07.2017 г. бил изписан от болницата, за което била
издадена Епикриза № * с
окончателна диагноза „Контузио капитис. Комоцио церебри". От търкалянето
по земята цялото тяло го
боляло, чувствал
замайване и силна болка в областта на главата, врата, лявата мишница, гръдния
кош, лявото коляно, като най-силна
беше болката в областта на кръста и сакралната област на гръбначния стълб. Цялото му тяло било натъртено и в синини и не можел да стои седнал, поради
огромна синина на десния седалищен мускул. Имал
рани по дланите на ръцете, заради които не могъл да свива
пръстите си. За
облекчаване на болката и за спадане на отоците ищецът използвал компреси. Твърди, че е диабетик и в следствие на
преживеният стрес нивото на кръвната му
захар се повишило и
се наложило да
повиши
дозата на
приеманите лекарства. На
21.07.2017 г. му било издадено медицинско удостоверение, в което било отразено,
че установените при
прегледа травми в съвкупност
са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. В
дните след инцидента, въпреки приема на болкоуспокояващи болките не отслабвали, а ставали постоянни и
непоносими. Ищецът
се чувствал
слаб и
през повечето време лежал.
Не можел да
стои
седнал продължително време,
тъй като при по-продължителен натиск на гръбначния стълб, тазът се напрягал и болката в
кръста се засилвала. Затруднени били
всички движения на тялото, дори и при най-малкото движение, в извършване на
най-обикновените ежедневни нужди изпитвал непоносима болка по цялото тяло. Налагало се синът на ищеца да се грижи за него и да му помага. В
следствие на преживения стрес не можел да
заспива, сънувал
кошмари, които се повтаряли
всяка вечер и преповтаряли
преживеният инцидент. Поради това се наложило да взима
успокояващи за да
спи вечер. В следствие на всичко преживяно станал нервен, раздразнителен и
неспокоен, като и най-малките недоразумения с близките му хора прераствали в семейни скандали и конфликтни
ситуации. Месец
след
инцидента състоянието му не
се подобрило и той продължил да изпитва
същите силни болки,
така както в първите дни. На 04.09.2017 г. посетил ортопед-травматолог, който го насочил към специалист невролог за доуточняване на
получените увреждания и да назначи лечение. На
05.09.2017 г.
посетил
специалист невролог и вътрешни болести, който
препоръчал
диспансерно наблюдение и
провел изследване за нервна проводимост. На 12.09.2017 г. му били назначени физио-терапевтични процедури и му било издадено медицинско
направление за извършване на
физикална и рехабилитационна медицина. Ищецът стриктно изпълнявал
предписаното лечение, но болките в областта на кръста не отминавали, за това
22.11.2017 г. постъпил
за лечение в отделение по нервни болести към МБАЛ „* - гр. *, откъдето бил изписан окончателно на 05.12.2017 г. В следствие
на получените травми от ПТП-то животът на ищеца се променил. Стараел се да не извършва резки
движения, които да засилят болките в областта на лявото рамо, шията и кръста.
Повече не управлявал мотоциклет защото изпитвал страх и силно безпокойство.
Преди инцидента редовно шофирал и това му създавало удоволствие и усещане за
свобода. Сега се чувства разтревожен, притеснен, подтиснат и депресиран,
болките в кръста били постоянни макар и по-слаби. Безсънието и кошмарите
продължавали. Лекият автомобил на виновния водач бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност" със застрахователна полица * от застрахователна компания срещу *, със срок на действие от 18.02.2017 г.
до 17.02.2018 г. На 09.02.2018 г. ищецът подал заявление до застрахователя, но
и до момента обезщетение не е платено. По изложените съображения моли
предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника срещу *, чрез процесуалния му
представител – адв. Стоян Стоянов. Не оспорва обстоятелствата, че лек автомобил
„* е
застрахован при дружеството. Сочи, че не е дал повод за завеждане на настоящото
дело. Във връзка с процесното ПТП при застрахователя била образувана преписка
по щета № *, по която ответникът изискал от
ищеца документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица
съгласно чл. 496, ал. 4 от КЗ, установяващи виновността на някой от водачите на
участващите в ПТП превозни средства. Такива не били представени и по този начин
увреденото лице не изпълнило задължението си в чл. 498, ал. 2 от КЗ. Оспорва
твърденията, че водачът на лекия автомобил е виновен за процесното ПТП, както и
механизма му. Оспорва констатациите в протокола за ПТП. Оспорва твърдяната причинно-
следствена връзка между настъпилото ПТП и претендираните от ищеца имуществени и
неимуществени вреди, както и техния интензитет и проявление. Твърди в
евентуалност, че същите са в резултат на случайно деяние. Оспорва медицинското
удостоверение, като счита, че съдържа констатации, неотговарящи на обективната
истина. Прави и възражение за самоувреждане и съпричиняване на вредите от
страна на пострадалия при осъществяване механизма на ПТП. Поддържа, че причина
за настъпване на претендираните телесни увреждания са извършени от ищеца
нарушения на разпоредбите на Закона за движение по пътищата, изразяващи се в
неизползване на защитна каска и движение с превишена скорост и/или несъобразена
скорост. Така ищецът се поставил в превишен риск спрямо нормалния и е създал
предпоставките за настъпването на претендираните травми. Счита, че ищецът е
нарушил и чл. 15, ал. 1 от ЗДвП, като не се е движел възможно най-вдясно по
платното за движение, както и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като при избиране на
скоростта на движение не се съобразил с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре
пред всяко предвидимо препятствие. Сочи, че водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Оспорвам размерът на претенцията за неимуществени вреди като прекомерна.
Оспорва като неоснователна претенцията за присъждане на лихва за неимуществените
вреди. Претендира разноски.
В о.с.з. страните поддържат изразените позиции по
спора, чрез процесуалните си представители.
Ответникът доразвива доводите си в писмена защита,
съобразно предоставената от съда възможност.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
Към
доказателствата по делото е прието заверене копие от ДП № *. от РУ-*, Пр.пр. № */2017 г. на РП-*, образувано срещу С.Р.
***.
По
преписката са налични Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
57/15.07.2017 г., ведно с мащабна скица и
докладна записка, изготвени от мл. инспектор * към РПУ-*, от които е видно, че след получен сигнал от телефон 112 на
15.07.2015 г. компетентните органи са посетили местопроизшествие, при което са
установили, че около 13,00 ч. при управление на л.а. „*“, с ДК № *, на първокласен път *, 207.200 км., на около
150,00 м. от разклона за с. *, община *, водачката С.
* нарушила чл. 25, ал.1 от ЗДвП, като
предприела завиване в обратната посока без да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него и нарушила
маркировка коси успоредни линии, в резултат на което предизвикала ПТП с правомерно
движещият се мотоциклет марка „*“, с ДК *, управлявано от ищеца Х.Ж., вследствие
на което му причинила по непредпазливост средна телесна поверда. В докладната записка изложеното е квалифицирано като
извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. „а“ от НК.
Водачите на двете МПС-та са тествани с техническо средство след ПТП, като
пробата им за алкохол била отрицателна. Посочено е, че моторът, който ищецът
управлявал е собственост на * И.М. от гр. *,
като по него били налични следните щети: счупена предна вилка, счупено дясно
огледало, охлузвания по лявата част и др.
Видно
от протокол за доброволно предаване от 15.07.2017 г., протокол за оглед на
веществено доказателство от 19.07.2017 г. и изготвения в хода на ДП албум със
снимки, налице е дълбока деформация на калника и панела в задната лява част на
доброволно предадения от водачката Али автомобил л.а. „* *“, с ДК № *.
Изкривяването започва непосредствено над съединяващате се част с пластмасовата
броня над гумата и продължава по посока на левия стоп, като е по-дълбоко в
средата.
По ДП
са приобщени писмени обяснения от * от дата 15.06.2017
г., съгласно които лицето се е движило в посока *,
когато възприело сив автомобил правещ обратен завой в посока Търговище, непосредствено
след което в задната му част се ударил мотициклет, движещ се в посока *.
От
приобщения по ДП протокол от разпит на мл. инспектор *
към РПУ-* се установява, че същият е пристигнал на
местопроизшествието непосредствено след сигнала, едновременно с линейка, като
на място е заварил процесния мотоциклет „*“ по средата
на платното, а автомобилът марка „*“ настрани. Посочено
е, че ищецът бил качен в линейката, като бил адекватен и на въпросите на
служителя дали има нещо счупено отговорил, че го боли само ръката.
Пристигналите медици казали, че за всеки случай ищецът следва да бъде откаран
до болницата. Пред полицейския служител водачът на лекия автомобил С. * обяснила, че е погледнала в огледалото за обратно виждане
преди да предприеме обратен завой към Варна, когато се случила катастрофата и
някой ударил колата от лявата страна. От протокола за разпит е видно също, че
на място полицейският служител заварил очевидец, който заявил, че видял самата
катастрофа, която се случила след като колата пресякла пътя на мотоциклета. След
посещението на ПТТ полицаят узнал, че в болницата имали съмнение за припадане
на пострадалия мотоциклетист.
Към ДП е приобщен протокол от дата 24.07.2017 г. (л. 41 от преписката) от разпит на ищеца Х.Ж. като свидетел. Пред органите на разследването ищецът посочил, че управлявал мотора с не повече от 75 км/ч, когато забелязал автомобил, който излизал от отбивка джоб и без подаден светлинен сигнал започнал да прави обратен завой. Водачът на автомобила говорел по телефон и изобщо не забелязал ищеца, който се опитал да го заобиколи отзад. Автомобилът обаче рязко спрял по средата на платното и ищецът се ударил с мотора в лявата му задна част, след което паднал и се претърколил. Опитал се да стане, но не могъл. Някакъв мъж му казал да лежи и му свалил каската. След това ищецът си спомнял светлини, както и разговор с полицай, на който казал, че няма нищо счупено. Излага, че линейката и полицията дошли бързо. Заявил е, че не желае наказателно преследване срещу виновния водач и няма претенции срещу него.
По ДП е приобщена епикриза от
МБАЛ – гр. *,
от която се установява, че на 15.07.2019 г. ищецът е постъпил в болничното
заведение по повод травма в областта на главата, като е изписан на 19.07.2019
г. с оконачтелна диагноза контузио капитис комоцио. В графа придружаващи
заболявания е отразено „з.д. дпнп.“. Пациентът е изписан без неврологичен дефицит,
усложнения и груба отпадна симптоматика от травмата, с предипсания за щадящ
режим.
Видно от постановлението за прекратяване от 07.08.2017 г., ДП образувано срещу С.Р. * за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „а“ вр. чл. 342, ал.1 от НК вр. чл. 25, ал.1 от ЗДвП е прекратено от прокурор при Районна прокуратура – * в хипотезата на чл. 343, ал.2 от НК – по искане на пострадалия ищец.
Ищецът
е представил Медицинско удостоверение № *
от дата 21.07.2017 г., издадено от Началник на Отделение по Съдебна медицина
при МБАЛ „*“, видно от което по тялото на ищеца са установени следните
обективни находки: мораво-жълтеникави кръвонасядания с неправилна форма и
диаметър достигащ до 20-25 см. по лявата надключична област, предната
повърхност на лявата мишница изцяло и страничната повърхност на лявата
предмишница в горна трета; засилваща се при движение болезнена палапация по
задната лява повърхност на гръдния кош, в областта на лявата лопатка;
ограничени и болезнени движения в шията; дълбоки ожулвания с диаметър 4 см. и
7-8 см. по горната повърхност на съответно лявото рамо, предната повъхрност на
лявото коляно и лявята подбедрица; две рани с неравни ръбове и дължина по около
15 мм. по предната повърхност на лявата длан, в областта на втора
дланнопръстова ства, вътрешната повърхност на палеца на същата, като сгъването
на пръстите на лявата длан е ограничено и болезнено; мораво-жълтеникаво
кръвонасядане с диаметър около 15-16 см. в областта на десния голям седалищен
мускул и дясното бедро по задно-страничнат му повърхност, в горна трета. В
заключение съдебният медик е посочил, че се касае за сътресение, навяхване на
шията, контузия на гръдния кош и лявата длан, разкъсано-контузни рани в
областта на лявата длан, кръвонасядания и ожулвания в описаните области, които
травматични увреждания в съвкупност са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Ищецът
е представил и като доказателства по делото са приложени касови бонове от дата
25.07.2017 г., 28.11.2017 г. и 08.12.2017 г., за закупени от него медикаменти
на стойност съответно 24,97 лв.(Або Фарм Магнезий - 7,05 лв., Фламексин – 1,76 лв., Перскиндол
актив гел – 16,16 лв.), 16,32 лв. (Перскиндол актив гел) и 12,14 лв. (Ксефо
рапид – 6,48 лв. и Мидокалм – 5,66 лв.).
Видно
от представения препис от Експертно решение № *
г. на ТЕЛК при МБАЛ „*“ АД, на същата дата ищецът е бил
преосвидетелстван със 78 % инвалидност за срок до 01.04.2019 г. с водеща
диагноза инсулиновозависим захарен диабет и противопоказания тежък физически
труд и нервно-психическо пренапрежение. Съгласно анамнезата снета от ищеца
същият от седем години страда от захарен диабет и е с установена диабетна
полиневропатия с оплаквания от болки, изтръпване на краката, смутено зрение,
болки в кръста, схващания на мускулите на подбедриците и разширени вени на
долните крайници.
Видно от амбулаторен лист № * от дата 04.09.2017 г., на тази дата ищецът се е явил при лекар специалист по ортопедия и травматология (видно от съответствието на кода за специалност с Приложение № 3 към Националния рамков договор за медицинските дейности от 2017 г.) с твърдения за контузия на главата, лявото рамо и коляно, дясното ходило и лявата длан. Лекарят поставил на ищеца диагноза по МКБ – контузия на китката и дланта и го насочил към невролог за доутoчняване на увредите и за по-нататъчно лечение.
Видно от амбулаторен лист № * от дата 05.09.2017 г., ищецът посетил лекар специалист по ендокринология и болести на обмяната по повод издаването на нов протокол за инсулин, както и с оглед оплаквания за високи нива на кръвната захар след ПТП от 15.07.2017 г. и тръпнене на долните крайници. Специалистът констатирал оток на колянната става и поставил диагноза по МКБ – неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения.
От амбулаторен лист № * от дата 05.09.2017 г. се установява, че ищецът се е явил пред лекар специалист по нервни болести с оплаквания, че след ПТП изпитва болки в лявото рамо с разпространение по цялата ръка, изтръпване в пръстите на ръката, слабост при хващане на предмети, ограничена подвижност и затруднени движения на ръката. След извършени изследвания (л.16-17) лекарят поставил диагноза по МКБ – увреждания на брахиалния плексус, като ищецът отказал диспансерно наблюдение. Предписана му била медикаментозна терапия. Видно от амбулаторен лист № 1150 от дата 12.09.2017 г. ищецът се явил на контролен преглед пред същия специалист по нервни болести като посочил, че се чувства по-добре и ограничените движения на ръката отминават, а движенията с ръката са по-свободни. Предписан е нов курс медикаментозна терапия като на ищеца е издадено направление № 215 за физикална и рехабилитационна медицина.
По делото са приобщени две епикризи
от МБАЛ „*“ АД, гр. *. Съгласно първата ищецът пребивавал в отделение по
Нервни болести за лечение от 22.11.2017 г. –
28.11.2017 г. с поставена диагноза по МКБ - увреждания на
лумбо-сакралните коренчета, некласифицирани другаде с радикулопатия Л 4-5
двустранно. В анамнезата снета от ищеца същият сочи за претърпяни две ПТП – от август 2016 г. и юли 2017 г.,
вследствие на което получил болки в шията, гърба, кръста, ляв крак и болки и
обездвижване на ляво коляно. По повод оплакванията си е лекуван от личен лекар
без повлияване, поради което е хоспитализиран в неврологично отделение. Епикризата
сочи, че ищецът е изписан с подобрение от приложено медикаментозно и
физиотерапевтично лечение, като се насочва да продължи физиотерапевтичните
процедури в болнични условия. Веднага е приет за физикална терапия и
рехабилитация поради болест на периферната нервна система и е изписан на
05.12.2017 г. с подобрение – отслабнал болков синдром в кръста и ляв крак,
намален вертебрален и коренчев синдром в ляв крак, подобрени движения в
лумбалния отдел и лява тазобедрена става, подобрени стойка, походка и
самообслужване.
Страните по делото са ангажирали и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите * - водена от ищеца, и С.Р. *, призована по
искане на ответника.
Свидетелката Лефтерова сочи, че до преди два
месеца живяла на съпружески начала с ищеца за период от дванадесет години.
Излага, че процесното ПТП е второ за ищеца, а първото в центъра на * през 2016 г. било леко и не му се отразила върху здравето. Поддържа, че
ищецът бил тръгнал за пътешествие из *, като се разбрали
през 2-3 часа да ѝ се обажда като спира. Някъде към обяд свидетелката му звъннала,
но без отговор и към три часа следобяд ищецът ѝ се обадил, че е в болница
в *, където останал пет дни или седмица. След
изписването общ приятел откарал ищеца в апартамента на свидетелката във *, защото не можел да си движи врата и лявото му рамо било охлузено. Имал
охлузвания и по двете страни на ръцете, отворени и гноясали рани от падането,
много голям оток на лявото му коляно, два пъти по-голям от този на десния му
крак, който и досега си личал. Твърди, че капачката на коляното била счупена, в
която връзка ищецът доста време приемал ауилин, предписан от лекар.
Свидетелката сочи, че обработвала с тетра гноясалите рани, а след това с марля,
риванол и мехлем, изписан от лекар. Правени били и компреси с риванол за
спадане отока на коляното. За приблизително месец и половина ищецът не можел да
се обслужва сам и да става до тоалетна, тъй като не можел да върви. Вечер му
помагала свидетелката, а през деня неговият син. На мнение е, че поради
захарния диабет раните на ищеца заздравяли много трудно и хванали коричка за
около месец и половина. Излага, че отоците на крака се задържали седем-осем
месеца. Поддържа, че ищецът влязъл в болница в Габрово заради коляното и ръката.
Повече от два-три месеца не можел да спи нормално, защото ставал на сън, ритал
в леглото, бълнувал и викал, поради което се наложило със свидетелката да спят
в различни стаи. Ищецът се променил, станал раздразнителен и се скарал със
свидетелката и сина си, заради това че не можел да става и да се обслужва. Започвал
да нервничи, капризничи и да се държи грубо. Тези настроения се сменяли с
моменти на нормално поведение. Свидетелката сочи, че ищецът продал мотора си и не
е управлявал друг след ПТП. Споделял е, че иска отново да си купи мотор. Знае,
че ищецът страда от диабет.
Призованата по искане на ответника
свидетелка С.Р. * поддържа, че си
спомня за ПТП от 15.07.2017 г. То възникнало докато свидетелката пътувала от
Търговище към Омуртаг и отбила около с. *. Говорила по телефона и се наложило да се върне към *, съответно да направи обратен завой. В огледалата за странично виждане
не видяла никой, нито на триста-четиристотин метра вляво и дясно, видимостта
била добра, без никакви препятствия. Сочи, че е преминала през остров на
пътното платно. Когато видяла водача на мотоциклета, почти била минала в
другата лента, а той бил много близко до автомобила. Предприела по-бързо
изнасяне, но не успяла. Тогава мотористът си вдигнал ръцете, пуснал волана и
мотора легнал на земята, а задната му част ударила задната лява част на автмобила.
Слязла от колата и веднага отишла до мотоциклетиста да го види, дала му вода, а
той станал сам от земята. Бил адекватен, ходел и говорил. Спряла и кола. Свидетелката
видяла, че ръката на ищеца кърви и, че му има нещо на коляното. Екипът му за
каране на мотор бил скъсан. Не видяла спирачни следи.
Към доказателствата по делото са приети заключения на
първоначална и повторна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза,
както и тройна съдебномедицинска.
Заключението на първоначалната комплексна
експертиза е изготвено от вещите лица д-р Р.М., ортопед-травматолог и А.В. –
автоексперт. Установено е, че ищецът е получил следните увреждания в резултат
на ПТП от 15.07.2017 г.: мозъчно сътресение, навяхване на шията, контузия на
гръдния кош, лява раменна област, лява длан, ляво коляно, лява подбедрица, дясно
бедро и дясно седалище, разкъсно-контузна рана на ляво рамо, ляво коляно и лява
подбедрица. Сочи се, че спрямо ищецът е проведено консервативно болнично
лечение от 15.07.2017 г. до 19.07.2017 г. в Хирургично отделение на МБАЛ в гр. *, след което лечението е провеждане амбулаторно. Експертът
поддържа, че лечението от 22.11.2017 г. до 28.11.2017 г. в Нервно отделение на
МБАЛ в гр. * има отношение само към
усложняване на вече наличните увреждания на поясните дискове отпреди травмата – остеохондроза и
спондилартроза, при което се появява болка и изтръпване на крайниците на ищеца.
Възстановителният процес е протекъл без усложнения за около два месеца и към
настоящия момент пострадалият е в добро общо здравословно състояние. Със
самостоятелна походка, но ограничено движение в лява раменна става, което може
незначително да се подобри с рехабилитация. Установено е, че мотоциклетистът най-вероятно
е бил с каска, както и че закупените от ищеца медикаменти са необходими за
лечението на травмите. Механизмът на ПТП е установен съобразно посочения в
исковата молба – отнето предимство от водача на лекия автомобил при
предприемане на обратен завой, вследствие на което е настъпил сблъсък с движещият
се зад автомобила мотоциклет управляван от ищеца. Посочено е, че не са налице
данни за скоростта на движение на превозите средства, отстоянието им едно от
друго преди удара, както и данни за атмосферните условия. В заключението е
прието, че при ясно време видимостта на превозните средства по пътя е от 150 до
400 метра. Излага се, че мотоциклетът е ударил автомобила основно в задния ляв калник,
което означава, че МПС-ва са се ударили под ъгъл, т.е. водачката е правила
обратен завой, защото при нормално включване в движението ударът е щял да бъде
в задната част или странично. Сочи се, че моторът се движел от * за * в предвидената за посоката му на движение пътна
лента, със скорост от около 55 км/ч, т.е. под ограничението за процесния участък
от 90 км/ч. Заключението не е установило данни за ограничена видимост, поради
което водачката следва да е имала видимост за приближаващия мотор в огледалата
за обратно виждане и през задното и страничните стъкла.
Вещото лице М. сочи в о.с.з., че възстановителният период е протекъл без усложнения за около два месеца, през които не е провеждано болнично лечение. Установени са промени в междупрешленните дискове, които са свързани с възрастта и със стари травми. Поддържа, че е
възможно тези стари проблеми по гръбначния стълб да са се проявили от травмата, но възможна причина е и промяна на времето или извършване на някаква физическа дейност. Няма установени усложнения и по отношение на
диабета, от който страда ищеца.
Допуснатата по искане на ответника повторна комплексна
експертиза, която е работила и с материалите от ДП, е изготвена от вещите лица доц.
д-р В.Д. и инж. Й.М.. Експертизата сочи, че при ПТП ищецът е получил контузия
на главата, сътресение на мозъка, контузия на гръден кош, разкъсно контузни
рани, дълбоки охлузвания и контузия на лява ръка, контузии в областта на
седалището и двата крака. След инцидента ищецът е лекуван консервативно с обработване на раните в хирургично
отделение на МБАЛ гр. * от 15.07.2017 г. до
19.07.2017 г. Към датата на ПТП ищецът е
боледувал от захарен диабет тип II на
инсулиново лечение с изразена полиневропатия, двустранна радикулопатия при
лумбална спондилоза и остеохондроза, дискови протрузии, както и хипертонична
болест втори стадий умерена степен, които заболявания са станали пово за
издаване на ТЕЛК решение от 20.04.2016 г. за три години, с определена 78 %. По
повод на тези заблявания е било приложено лечение от 22.11.2017 г. до
05.12.2017 г. в нервно отделение на МБАЛ гр. Габрово, което няма пряко
отношение към получените травми, които обаче биха могли да обострят
съществуващите болеви усещания. В заключението се сочи, че възстановителният
процес от травмите е протекъл за две-три седмици, с възможна прява на болеви
усещания в контузените области до няколко месеца, с оглед старите заболявания.
Излага се, че по време на ПТП ищецът е бил с предпазна каска на главата. Експертизата
установява, че закупените лекарствени средства са необходими за лечение на
травмите от инцидента. Поддържа се, че катастрофата е причинена от водачката на
лекия автомобил, която при забранен обратен завой от спряло положение пресякла пътя
с предимство на мотоциклета. Посочено е, че скоростта на автомобила, е била
около 22 км/ч, а тази на мотоциклета близка до 55 км/ч, т.е. под ограничението
от 90 км/ч. Заключението сочи, че при започната маневра от автомобила, ситуацията
е била непредотвратима, както и че водачката е имала видимост към мотоциклета.
Вещото лице Д. сочи в о.с.з. при изслушване на експертизата, че
ищецът има болен гръбнак и е посещавал болничните заведения основно заради
заболяванията, от които страда. Получаваните изтръпвания били в резултат от
диабетна полиневропатия. Излага, че не е извършвал преглед на ищеца, както и че
получените травми са съвсем леки наранявания от медицинска гледна точка.
Допуснатата по искане на ищеца тройна съдебномедицинска експертиза е
изготвена от вещите лица доц. д-р Д.Д., д-р С.М. и д-р Д.Г.. Експертите са установили, че вследствие на ПТП от 15.07.2017 г. ищецът е
претърял следните увреждания: моравожълтеникави кръвонасядания със значителни
размери в лявата надключична област , предната повърхност на лявата мишница,
страничната повърхност на лявата предмишница, дълбоки ожулвания по горната
повърхност на лявото рамо, предната повърхност на лявото коляно и лявата подбедрица,
разкъсно контузни рани по предната повърхност на лявата длан, контузия на
пръстите на левия горен крайник, контузия на гръдния кош, по задностраничната
повърхност на лявата гръдна половина, кръвонасядане по задностраничната
повърхност на дясната седалищна половина и дясното бедро. Установените от
вещите лица травматични увреждания са обусловили разстройство на здравето
неопасно за живота и обичайно отзвучават за период от 20-25 дни, не обуславят
трайно затруднение в движенията на крайниците, снагата и други. Изложено е, че ищецът
има хрончини заболявания на опорнодвигателната система – поясна спондилоза,
остеохондроза (ошипяване на гръбначния стълб в областта на пояса, хронични
промени в междупрешленните пространства), артрозни промени в областта на костите
на крайниците, наличие на периартрити в областта на двете раменни стави,
представляващи хронични възпалителни промени с налични вкалцявания в ставните
междинни ключичнолопаткови стави. В допълнение експертите са установили, че
ищецът страда от захарен диабет и диабетна полиневропатия. В обобщение е
посочено, че тези хронични, с голяма давност и значими болестни процеси и
изменения са обусловили продължаващите оплаквания от болковия синдром в
областта на двете рамена, пояса, долните крайници, затруднения в движенията и
други. Изложено е, че травматичните увреждания са провокирали развитието на
болковия синдром и двигателните дефицити, които са в причинна връзка със
същестуващите хронични заболявания, но не са определили тяхното съществуване и
развитие.
Съобразно дадените в о.с.з. разяснения от вещото
лице Д., след извършения преглед и рентгенография на ищеца се установява ограничено
движение на лява раменна става и към настоящия момент, което обаче е свързано с
хроничните му заболявания и няма връзка с процесното ПТП. Вещото лице Г. сочи,
че ПТП-то е провокирало вече съществуващите здравословни проблеми. Излага, че
ограниченият обем на движения, резултат на хроничните дългогодишни болестни
изменения, може да се подобри с медикаментозно, балнеолечение и физиотерапия,
но не може да се излекува. Уврежданията на поясните дискове, болката в кръста и
в ръката, както и изтръпването на крайниците и мравучкането се дължат само на
съществуващите болестни промени.
Към доказателствата по делото е приобщено
заключението на назначената съдебно-психологическа експертиза изготвена от
вещото лице д-р К.К.. От снетата анамнеза на ищеца се установява, че той е
пенсионер по болест от десет години, след като е диагностициран с диабет. Ищецът
е посочил пред вещото лице, че за около пет дни е бил в безсъзнание, след което
продължил лечението си в невро-хирургическото отделение в *, както и че му предстои поредно лечение в неврологично отделение по
повод злополуката. Експертът е установил, че вследствие на ПТП ищецът е получил
психотравма и се диагностицира с разстройство на адаптацията – генерализирана
тревожност, която му причинява психологичен дисконфорт при ежедневното му
функциониране. Заключението на вещото лице сочи, че принудителното попадане на
ищеца в кризисната ситуация изисква същият да приодобие нови умения за справяне
с травмата, като се препоръчва психологическа помощ и психиатрична грижа в
допълнение на физическите рехабилитационни мероприятия и подкрепата на семейството.
В о.с.з. експертът сочи допълнително, че генерализираната тревожност е в резултат на претърпяното ПТП, но и на наложилите се до момента медицински процедури.
Същата
създава изключително тежък психологичен и
социален дискомфорт на лицето и налага дълга медикаментозна и психотерапевтична подкрепа. Установени са нарушение на съня, липса на социален комфорт, страхови изживявания както за собственото му здраве, така и за бъдещето, която симптоматика
може да отзвучи напълно след дълга медикаментозна и психологична подкрепа.
Съдът, с оглед установеното от
фактическа страна, от правна страна
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя с правно
основание чл.432,
ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, 1) че на посочената дата 12.02.2017 г. е настъпило ПТП по вина на
водача С.М., в резултат на което е претърпял твърдените неимуществени и
имуществени вреди по вид и размер; 2) наличието на причинно-следствена връзка
между събитието и вредоносния резултат; 3) че автомобилът на виновния водач е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество,
действаща към датата на настъпване на ПТП; 4) че е уведомил застрахователя на
виновния водач за настъпилото застрахователно събитие, съответно 5) че е
поискал заплащането на обезщетение за претърпените от него щети.
Нормата на чл. 498, ал. 3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск с
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. В случая ищецът твърди, че на 09.02.2018 г. е уведомил
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, който обаче и към
момента на подаване на исковата молба не е заплатил застрахователно обезщетение.
Тези твърдения преценени в съвкупност с предприетото от ответника с отговора на
исковата молба оспорване основателността на заведения иск ангажират съда да
приеме, че специалното рекламационно производство е отпочнато и до
предявяването на иска са изминали три месеца, в които застрахователят не е
платил обезщетение. Респективно налице са кумулативно необходимите условия въведени
с чл. 380 вр. чл.498, ал.3, предл. първо от КЗ и предявената по съдебен ред претенция
се явява допустима.
Страните по делото не спорят, а и от приложената справка от Гаранционен
фонд се установява, че към датата на процесното ПТП по отношение на лек
автомобил „*, обективирана в полица
№ * е имало действаща
застраховка „Гражданска отговорност” сключена с ответника.
Спорни по делото обаче са въпросите за 1) механизма на ПТП, в частност за
вината на водачката на автомобила застрахован при ответника, както и 2) настъпването
на неимуществени вреди обосноваващи претендирания паричен размер на обезщетението.
В процесния случай липсва влязла в сила присъда на водачката на л.а.,
с която да е призната за виновна в
извършване на престъплението, за което е образувано ДП № */15.07.2017г. от РУ-*, а именно по чл. 343, ал.1, б. „а“ вр. чл. 342, ал.1 от НК
вр. чл. 25, ал.1 от ЗДвП – причинена по непредпазливост тежка или средна
телесна повреда при управляване на моторно превозно средство, поради нарушаване
на задължението на водача да се убеди преди извъшването на маневрата, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, съобразявайки тяхното положение, посока и
скорост на движение. Същевременно прокурорското постановление от 07.08.2017 г.,
с което ДП е прекратено по искане на пострадалия – т.е. ищеца *, няма доказателствената стойност на влязла в сила присъда,
която по аргумент от чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд,
който разглежда последиците от деянието. Липсва и
влязло в сила НП, с което по административно-наказателен път да е установено,
че С. * е извършила нарушението на ЗДвП,
вследствие на което е настъпило ПТП.
От друга страна съдът намира, че действителният механизъм на
настъпване на ПТП се установява по безспорен начин от съвкупния анализ на
събраните писмени и гласни доказателства, както и от заключенията на
допуснатите комплексни експертизи, които съдът кредитира кото обективни,
копетентни и добре мотивирани. Доказателствената съвкупност еднозначно сочи, че
ПТП-то е реализирано така, както е изложено в исковата молба и на 15.07.2017
г., в община *, км.
207 + 200 от главен път 1-4, по причина, че водачката на „* с ДК № **- С.Р. * е нарушила правилата за движение по пътищата при извършване на забранен
обратен завой, при който е отнела предимството на движещия се зад нея
мотоциклет, управляван от ищеца, в резултат на което двете МПС се сблъскват. В тази връзка заключенията на допуснатите
първоначална и повторна експертизи са категорични в частта, с която са установили,
че на тази дата, в рамките на процесния прав пътен участък, моторът се е ударил
перепндикулярно в колата, при положение, че водачката на лекия автомобил е
имала добра видимост за движещите се зад нея МПС при извършването на
забранената от пътната маркировка маневра – обратен завой. Този извод на вещите
лица се подкрепя и от показанията ѝ пред съда, в който г-жа М. признава,
че при извършване на забранената маневра е имала добра видимост, но когато е
видяла мотоциклета, той вече бил твърде близо до колата. Следователно с оглед
изводите на вещите лица, че както автомобилът, така и мотоциклетът са се
движели в рамките на ограничението в пътния участък (90 км/ч) последвалото ПТП
може да се обясни единствено с това, че преди да предприеме обратния завой (при
това забранен), водачката на лекия автомобил не е положила необходимата грижа
да се увери, че няма да създаде опасност за движищите се след нея участници в
движението, в нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, вследствие на което е
възникнал сблъсъка. Доказателства в подкрепа на този извод на съда са и
показанията на разпитания в хода на ДП мл. инспектор посетил
местопроизшествието, непосредствено след ПТП, пред който очевидец на
катастрофата е споделил, че пътят на мотоциклета е бил препречен от автомобила,
в резултат на което се е стигнало до сблъсъка.
Извод за това, че ПТП е реализирано по друг начин не може да се направи
от нито едно доказателство събрано в хода на делото. В тази връзка съдът намира за недоказано предприетото от
ответника оспорване верността на протокола за ПТП от 15.07.2017 г., включително
в частта, в която документът се ползва с материална доказателствена сила
относно засвидетелстваните в него констатации относно обтоятелствата около ПТП (място,
дата, час, метеорологични условия, положение и състояние на МПС, спирачни следи),
както и досежно заварените пострадали лица. Тук е мястото съдът да посочи, че е
допуснал опущение като не е дал съответните указания на ответника по реда на
чл. 193 от ГПК, с оглед предприетото с отговора оспорване, вкючително на
материалната доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ, като
съдът е следавло да укаже на ответника, че е страната, която носи доказателствената
тежест да опровергае отразените в протокола обстоятелства, които лично са били
възприети от съставителя. Независимо от това ответникът е предприел доказване, последващо
оспорването, като е ангажирал специални познания, свидетелски показания и писмени
доказателства, чрез прибщеното копие от ДП. Следователно пропускът на съда да
открие нарочно производство по оспорване верността на протокола за ПТП, в
частта която същият има обвързваща съда материална доказателствена сила, не е
съществен доколкото доказателствените искания на страната свързани с
опровергаване на неговото съдържание са били изцяло уважени, но въпреки че са
събрани в хода на делото същите не са доказали пълно и главно предприетото оспорване.
Напротив, потвърдили са заявеното от ищеца Ж., че ПТП е настъпило само по вина
на водачката на лекия автомобил, която е отнела предимството му на пътя.
Също така въз основа на събраните доказателства, в частност от медицинско удостоверение от 21.07.2017 г.,
епикризи от МБАЛ гр. *, заключенията на изслушаните комплексни експертизи
и тройна СМЕ, съдът приема, че именно в резултат от удара на управлявания от
ищеца мотор в лекия автомобил и падането му на пътя, последният е претърпял контузия
на главата, сътресение на мозъка, контузия на гръден кош, разкъсно контузни
рани, дълбоки охлузвания и контузия на лява ръка, контузии в областта на
седалището и двата крака, които травматични увреждания са му причинили временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
Наред с това по несъмнен начин от медицинската документация и заключенията
на вещите лица, както и от показанията на свидетелката *, които се кредитират от съдът при условията на чл.172 от ГПК, доколкото
същата е живяла на фактически начала с ищеца, но и като изградени в резултат на
лични възприятия и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се
установи, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически
изживявания, вследствие на получените при процесното ПТП травми и преживяната
уплаха. Всъщност, след като по делото съдът вече е приел за доказано, че ищецът
управлявайки мотор със скорост от 55 км/ч (75 км/ч съгласно показанията му по
ДП) е претърпял сблъсък с автомобил под прав ъгъл на междуградски път, след
който е паднал на земята, изводът за основателност на иска за неимуществени
вреди настъпили след ПТП не подлежи на разумно съмнение, дори и само въз основа
на обикновената житейска логика.
По изложените съображения съдът намира, че в случая са налице елементите от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД по отношение на лицето С. *, ползващо се от клаузите на
застраховка „Гражданска отговорност”, в качеството си на ползвател на
увреждащото МПС (чл. 477, ал.2 от КЗ), с което е извършено виновно противоправно деяние, в причинна връзка с вредоносния резултат. Ето защо се налага изводът, че искът за заплащане
на обезщетение от застрахователя е доказан по основание.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД, при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид
обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези
обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане и
състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и
начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и
страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при
провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или
има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата
травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на
увредения и общественото му положение; налице ли е намалена трудоспособност и
др.
В случая от анагажираните по делото специални познания се установи, че
физическите травми, макар и да не са били животозастрашаващи и с трайни
последици, а времето, за което са отшумели (приблизително четири седмици,
съгласно заключението на тройната експертиза, което съдът намира за меродавно
доколкото е изготвено от по-голям брой специалисти, в сравнение с изслушаните
комплексни експертизи) да не е било особено продължително, то тези травми са
довели до влошаване качеството на живот на ищеца. Наред с това се доказа, че болковият
синдром е продължил и след задравяване на травмите, в период от приблизително
два месеца.
Недоказани обаче останаха част от твърденията на ищеца, че вследствие
именно на ПТП е страдал от болки в областта на кръста и гръбначния стълб, че в
следствие на преживеният стрес нивото на кръвната му захар се повишило и се
наложило да повиши дозата на приеманите лекарства, че е взимал успокояващи
поради безсъние и че се е лекувал стационарно в периода 22.11.2017 г. до 05.12.2017
г. в МБАЛ в гр. *. Във връзка с последното и трите
експертни медицински заключения са категорични, че ищецът страда от множество хрончини
заболявания на опорнодвигателната система, както и от диабетна полиневропатия,
които в съвкупност с диабета са обусловили и обстоятелството, че същият е преосвидетелстван
със 78 % ТНР през 2016 г. В исковата молба обаче ищецът е премълчал за
хроничните си заболявания, извън диабета, макар и към нея да е приобщен препис
от експертното решение, от което е видно, че същият е бил наясно със
съществуването им още през 2016 г. Както повторната така и тройната експертиза
са категорични, че болничното лечение на ищеца в гр. Габрово е наложено от
симптоматика свързана с преждесъществуващите сериозни заболявания, а не от
процесните травми, които може да са засилили в известна степен тяхното
проявление, но не са ги обусловили, доколкото са настъпили в последващ
възникването им момент.
На следващо място съдът не кредитира и показанията на свидетелката Лефтерова, в
частта им, съгласно която за приблизително месец и половина ищецът не можел да
се обслужва сам, включително да ходи до тоалетна, доколкото липсват медицински
документи или установени данни от вещите лица, претърпените от ищеца травми да
са довели до такава степен на обездвижване на долните крайници на пострадалия.
Т.е. твърденията на свидетелката влизат в противоречие с доказаната тежест на
травмите, които е получил ищеца.
По отношение на приетото заключение на СПЕ, съдът намира, че не следва да
кредитира същата в частта, в която експертът е заключил че влседствие на ПТП
ищецът е поулчил тежък психологичен и социален дискомфорт, налагащ дълга
медикаментозна и психотерапевтична подкрепа. Това е така, защото от
предварителното обсъждане на данните, с които е работило вещото лице д-р К. се
установява, че ищецът е изложил пред нея редица обстоятелства, които противоречат
на приобщената в настящото дело доказателствена съвкупност, а именно че
вследствие на ПТП е бил в безсъзнание за близо пет дни, както и че именно в
резултат на получените травми многократно се е лекувал в невро-хирургическо
отделение, а такова лечение се налагало и понастоящем. Никое от вещите лица – медици,
не е установило след ПТП ищецът да е изпадал
в безсъзнание, още повече за период от пет дни, наред с което
категорично се доказва, че лечението в невро-хирургичното отделение в гр.
Габрово не е наложено от процесните травми. Като е предоставил на вещото лице обратните
и неточни данни, ищецът е поставил вещото лице във фактическа невъзможност да
отграничи интензитетата на преживяните от Ж. душевни травми в резултат на ПТП,
от страданията, които е търпял вследствие на сериозните си хронични заболявания
с мнгогодишна давност. Последното се потвърждава и от изслушването на експерта
в о.с.з., според което установената генерализирана тревожност е причинена както
от ПТП, така и от последващите го медицински процедури, които както вече се
посочи не стоят в пряка причинно-следствена връзка с травмите от катастрофата.
Пред вещото лице ищецът не е заявил и факта, че страда от сериозни заболявания
на опорнодвигателната система, както и от диабетна полиневропатия, които именно
са причинили на ищеца съществуващите и понастоящем болки в кръста и в ръката,
както и изтръпването на крайниците и мравучкането. Тези пропуск на ищеца допълнително
е изкривил изводите на експерта - психиатър, по начин, който не позволява на
съда да гради въз основа на неговото заключение мотивите си в частта за това
какъв е действителният обем на преживяната от ищеца Ж. психотравма, вследствие
на процесното ПТП.
В обобщение на горното, като
съобрази броя и вида на уврежданията, както и периода, през който същите са
предизвиквали негативни психически и физически преживявания у ищеца, съдът
счита, че за репариране на претърпените от него неимуществени вреди е
необходима сумата от 8500,00 лв., при отчитане на икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането (в този смисъл Решение № 25 от 17.03.2010
г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г.), съгласно която средната месечна работна
заплата в страната за юли 2017 г. е възлизала 1039,00 лв., според данни на Националния статистически институт.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат се явява
неоснователно. Според констатациите в заключенията на комплексните САТЕ, ищецът
е управлявал мотоциклета с каска, и то със скорост под нормативно установената
от 90 км/ч, съответно с нищо не е допринесъл за осъществяване на вредоносния
резултат, до който е довело само и единствено проитвоправното поведение на
водача на лекия автомобил С.М..
Предвид изложеното съдът приема, че предявеният иск за неимуществени вреди
се явява доказан и основателен за сумата от 8500,00 лв., поради което следва да
се уважи до този размер, а за остатъка до 15000,00 лв. да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед представените по делото писмени доказателства удостоверяващи
извършени от ищеца разходи за лекарствени средства и приетите по делото комплексни
САТМЕ съдът намира за доказан по основание и размер също и искът за имуществени
вреди, доколкото се явяват пряка и непосредствена последица от увреждането,
поради което в качеството си на имуществена щета подлежат на поправяне от ответника.
По делото са представени доказателства за извършени разходи в размер от общо 53,43
лв., като отчитайки диспозитивното начало на ищеца следва да се присъди
претендираната от него сума от 28,46 лв.
По изложените съображения претенцията на ищеца за присъждане на законна
лихва върху исковете за имуществени и неимуществени вреди също следва да се
уважи.
Предвид изхода на
спора на всяка от страните следва да се присъдят разноски с оглед уважената, съответно
отхвърлената част от иска за неимуществени вреди, по който са извършени
подавляващата част от процесуалните действия на страните. В тази връзка на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъде присъдена сумата от общо 1757,29 лв.,
съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за сторени
разноски за платени държавни такса, внесен депозит за вещи лица, заплатено в
брой адвокатско възнаграждение и рентгеново изследване, извършено за целите на
експертното обследване. Неоснователно е възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца, доколкото
претендираните размери с ДДС от 1300,00 лв. и 120,00 лв. за четвърто заседание,
или без ДДС - 1040,00 лв. и 100,00 лв., на практика възлизат на минимума
изчислен по реда на чл. 7, ал.2, т. 2 вр. § 2а от ДР от Наредба № 1/09.07.2004 г., а
именно 980,00 лв. и 100,00 лв. Формираната разлика
от 60,00 лв. между минималното и претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, съдът намира, че напълно се оправдава от фактическата и правна
сложност на делото и извършения обем от процесуални действия, извършени от
страните. Съобразно отхвърлената част от иска за неимущетвени вреди на ответника
се дължат разноски в общ размер от 559,86 лв. за заплатени депозити за вещи
лица и свидетел, както и за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК.
Видим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Х.К.Ж., ЕГН **********,
с адрес: ***, *, сумата от 8500,00 лв. (осем
хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания и сумата
от 28,46 лв. (двадесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки)
представляваща обезщетение за имуществени вреди за закупени лекарства, като
всички вреди са настъпили в резултат на реализирано на 15.07.2017 г. ПТП по главен път 1-4, в посока гр. *, на
км. 207 + 200, в община * в близост до разклона за с. *, причинено по
вина на водача на автомобил „* с ДК № *, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, по застрахователна
полица № *, със срок на действие 18.02.2017 г. – 17.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците
от датата на предявяване на исковата молба – 11.06.2018 г. до окончателното им
изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като
ОТХВЪРЛЯ иска за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
присъдената сума до пълния претендиран размер от 15000,00 лв.
ОСЪЖДА *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Х.К.Ж., ЕГН **********,
с адрес: ***, кад. план „*, сумата 1757,29 лв. (хиляда седемстотин
петдесет и седем лева и двадесет и девет стотинки), представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част от
иска за неимуществени вреди, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Х.К.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, кад. план „*, чрез
неговата майка и законен представител *, ЕГН **********,***” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, сумата 559,86 лв. (петстотин петдесет
и девет лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски съобразно отхвърлената от иска за неимуществени вреди, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: