Решение по дело №5066/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1478
Дата: 27 ноември 2020 г. (в сила от 15 март 2021 г.)
Съдия: Панайот Рангелов Велчев
Дело: 20205330205066
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1478
гр. Пловдив , 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и седми ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20205330205066 по описа за 2020 година
при участието на секретаря Магдалена Трайкова,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К № 3693638
с който на В. В. Г. с ЕГН: **********, в качеството на собственик на който е
било регистрирано МПС с рег. № ****е било наложено административно
наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от него нарушение по
чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателката В. Г., чрез процесуалния представител адв. П.
обжалва процесния електронен фиш. Излага съображения, че същият е
неправилен и незаконосъобразен, поради което иска неговата отмяна.
Твърди, че не се установявало авторството на деянието, тъй като в срока по
чл. 189, ал. 5 ЗДвП е била представена нарочна декларация, че процесното
МПС се е намирало във владението на друго лице. От друга страна били
допуснати нарушения и при изготвянето на Протокола по чл. 10 от
Наредбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно уведомена за постъпилата жалба
депозира становище, чрез *****Г. Б.. Намира същата за неоснователна,
поради което иска потвърждаването на обжалвания електронен фиш.
1
Претендира разноски.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателката е била санкционирана за това,
че 09.06.2020 г. в 12:37 часа в гр. П., бул. ,,А. ш.‘‘ срещу № * в посока
републикански път II-86, при отчетен толеранс на измерената скорост от
минус 3 км/ч с МПС ,,БМВ Х РЕИХЕ‘‘с рег. № **** е нарушил разпоредбата
на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като същият се е движел със скорост от 78 км/ч.
Към датата на извършване на процесното нарушение е в сила
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, съгласно изменението й с ДВ бр.19 от
13.03.2015 г., съгласно която "При нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение". Със същото
изменение на закона е приета и новата разпоредба на § 6, т.5 от ДР на ЗДвП
(Нова - ДВ, бр. 19 от 2015 г.), с която се въведе легално определение на
понятието и съобразно която "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: ,,стационарни’’ - прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган и ,,мобилни’’ -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес.
Отделно от това с новата ал. 3 на чл. 165 от ЗДвП, приета също с
посоченото изменение обн. ДВ бр.19 от 2015 г. в съответствие именно на
мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС
(съгласно мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на
2
Закона за движението по пътищата № 454-01-62 от 11.12.2014 г., 43-то НС)
на Министъра на вътрешните работи е вменено задължение да приеме
наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В изпълнение на
законовата разпоредба е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на
Министъра на вътрешните работи (обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), с която са
уредени условията и редът за използване на автоматизирани технически
средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по
пътищата, като тези условия и ред обхващат, както стационарните, така и
мобилните АТСС.
Съгласно чл. 2 от Наредбата стационарните и мобилните АТСС
заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи, с данни за установените нарушения
на правилата за движение, а по силата на чл. 3 от същата, за установените от
АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават
електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна
система. Т.е. с изменението на закона и приемането на Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. са приети ясни правила за използване на мобилни технически
средства и за обстоятелствата, при които контролните органи имат право да
ги използват, с което на практика е преодоляна констатираната в мотивите на
Тълкувателно Решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС празнота, което
именно е в основата на даденото със същото тълкуване на материалния закон.
Ето защо, се достигна до извод, че към датата на извършване на
процесното нарушение на правилата за движение по пътищата е налице
детайлна нормативна уредба на правилата във връзка с използването на
мобилни технически средства, които са достатъчно ясни и подробни, както и
процедура, регулираща действията на контролните органи при използването
технически средства.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че собственикът или
този на който е предоставено МПС отговаря за извършеното нарушение. От
друга страна разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП предвижда, че електронният
фиш се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, като същото в 14-дневен
срок, ако е управлявало друго лице, трябва да посочи кое е това лице.
В конкретния случай, видно от представеното известие за доставяне се
установява, че процесният Електронен фиш е връчен на жалбоподателката на
3
07.07.2020 г. лично. Жалбата против същия е подадена в регистратура на РС
гр. П.на 17.07.2020 г. По делото е постъпила информация от въззиваемата
страна, видно от която се установява, че на 21.07.2020 г. е била подадена
Декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП от жалбоподателката Валя Гичева,
посредством която тя твърди, че е била предоставила процесния лек
автомобил на В.С., за което е представен и Договор за наем.
На първо място, трябва да се отбележи, че това представлява
злоупотреба с право, доколкото в срока за обжалване на процесния
Електронен фиш, жалбоподателката е депозирала жалба против същия на
17.07.2020 г. в която жалба не са били изложени каквито и да били
твърдения, че МПС с което се твърди да е извършено нарушението е било
предоставено във владението на друго лице. По същото време на последния
ден от предвидения 14-дневен срок, след като вече има подадена жалба, на
21.07.2020 г. В. В. Г. депозира Декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП в която
твърди, че нарушението е било извършено от лицето Велина Стоянова
Стоянова, като е представен и Договор за наем.
Съдът намира, че не следва да се даде вяра на изложените твърдения,
че МПС с което е било извършено нарушението се е намирало във владение
на друго лице. Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП е в насока, че лицето
срещу което първоначално е бил издаден Електронен фиш трябва да
представи Декларация с която да посочи, кое лице е управлявало като
представи и копие от СУМПС. Видно от намиращата се на лист 56 от делото
Декларация се установява, че същата не е издадена по утвърдения образец,
като в същата не се съдържа и текст, че лицето което я попълва отговоря за
деклариране на неверни обстоятелства по смисъла на чл. 313 Наказателния
кодекс. Дори и да се приеме, че все пак има надлежно подадена декларация,
представеният Договор за наем не подкрепя защитната версия на
жалбоподателката. Видно от същия се установява, че той е бил сключен на
01.03.2019 г. между последната и лицето В.С. относно предоставянето на
процесния лек автомобил. В чл. 2, ал. 1 от Договора е посочено, че той се
сключва за срок от шест месеца, тоест се достигна до извод, че поражда
действие до 01.09.2019 г. Процесното нарушение, обаче е извършено на
09.06.2020 г., което е близо девет месеца след изтичането на срока на
договора. В него няма включена клауза за автоматичното му продължаване,
поради което се достигна до извод, че дори и да се приеме, че е налице
4
Декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, тя не е подкрепена с копие от СУМПС на
лицето за което се твърди, че е управлявало процесния автомобил, или с
каквито и да било писмени доказателства.
По делото е налице снимков материал към момента на извършване на
нарушението от който се вижда регистрационният номер на МПС с което е
извършено същото, както и скоростта с която се е движел, а именно 81 км/ч,
след което е бил отчетен и толеранс от 3 км/ч.
От представените копия от Удостоверение за одобрен тип и Протокол
за проверка се установява, че техническото средство е било техническо
годно. Неоснователно се явява наведеното възражение, че техническото
средство с което е било установено нарушението не е било технически годно.
Видно от Електронният фиш се установява, че нарушението е било
установено с автоматизирано техническо средство с № АТСС-ARH CAM S 1.
Неоснователно се явява наведеното възражение, че не била посочена
посоката на движение на лекия автомобил. Видно от съдържанието на
обжалвания електронен фиш се установява, че деянието е било извършено в
гр. П., бул. ,,А. ш.‘‘ срещу № *. В случая става въпрос за булевард с две
платна за движения и доколкото е посочено, че е срещу № 1, то се достигна,
че посоката за движение е била в платното за движение, което се намира до
този адрес.
По делото са налице доказателства, че лицето съставило Протокола по
чл. 10 от Наредбата – Камен Драганов е преминало обучение за боравене с
процесното техническо средство, като е налице и постъпила Инструкция за
употреба.
В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са посочени необходимите
реквизити, които трябва да се съдържат в електронния фиш, а именно
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
В конкретния случай в Електронния фиш е посочено, че същият е
издаден от ОДМВР гр. П..
По делото е налице снимков материал на автоматизираното техническо
5
средство, поради което неоснователно се явява и наведеното възражение в
този смисъл.
Налице е и Протокол по чл. 10 от Наредбата, който съдържа всички
необходими реквизити.
Съдът счита за нужно да посочи, че след настъпилите изменения в
Наредбата ( ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г. ), чл. 7 от същата бе отменен.
Тоест, считано от 16.01.2018г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде
обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация не се оповестява
чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на МВР.
Правилно на жалбоподателката е било наложено административно
наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева.
По разноските:
С оглед изхода на спора, неизправната страна следва да понесе и
сторените от другата страна разноски. По настоящото дело въззиваемата
страна депозира становище, чрез ** Б., като претендираше и разноски. Съдът
намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер от 80 лева и това е минимумът предвиден в Наредбата, доколкото
производството приключи в едно съдебно заседание и не се яви представител
на въззиваемата страна. Ето защо, жалбоподателката трябва да бъде осъдена
да заплати на въззиваемата страна сумата в размер от 80 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че при
издаването на електронния фиш не са били допуснати нарушения, водещи до
ограничаване правото на защита на наказаното лице, поради което
подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К №
3693638 с който на В. В. Г. с ЕГН: **********, в качеството на собственик на
който е било регистрирано МПС с рег. № ***** е било наложено
административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от
него нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА В. В. Г. с ЕГН: ********** да заплати на ОДМВР гр. П.
6
сумата в размер от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7