Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1673
гр.Пловдив, 23.05.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХІІ гр.с., в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти
април две хиляди и седемнадесета година, в състав
Председател:
Росица Кюртова
секретар: Катя Янева,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело №111
по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 ГПК във връзка с чл.59 ЗЗД.
Ищците В.И.К., ЕГН **********,
и Д.С.К., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв.И.Д.,
съдебен адрес ***, твърдят, че са собственици при режим на съпружеска общност
на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор **************,
находящ се в гр.*****************************, с площ
2 186 кв.м. и граници, посочени в исковата молба. Твърдят, че ответникът е собственик
на жилище в сграда, построена в съседен на техния имот, както и, че в периода
от 01.11.2010г. до 01.05.2011г. същият е преминавал ежедневно през част от
поземления им имот с площ 244 кв.м., колорирана в
зелено на приложената към исковата молба скица, с лек автомобил с рег.№*********.
Твърдят, че ответника не притежава права върху собствения на ищците имот.
Поддържат, че ответникът през посочения период от време е ползвал без основание
частта от имота, посочена по-горе, и е ограничил възможността на собствениците
да я ползват, съответно, че ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на
ищците, които от своя страна са обеднели със сумата 1 800 лв., представляваща пазарна
цена, срещу която ответникът би получил възмездно правото да преминава през
частта от имота с площ 244 кв.м., която сума е съответна на притежаваната от
ищците ½ ид.ч. от собствеността. Твърдят, че са
се снабдили със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника, с която
било постановено последният да им заплати при условията на солидарност сумата 5
лв., като част от общото дължимо обезщетение в размер 1 800 лв., както и, че
ответникът е подал възражение срещу заповедта, въз основа на което формулират петитум за постановяване на решение, с което да бъде
установено съществуването на това вземане. Активната си легитимация обосновават
и с факта, че са съпрузи, както и, че имотът, който се ползва неоснователно,
представлява съпружеска имуществена общност. Претендират деловодни разноски.
Ответникът К.А.З., ЕГН **********,*****, оспорва
иска. Оспорва твърдението, че в сочения от ищците период от време е преминавал
ежедневно през част от поземления имот с идентификатор **************.
Възразява, че на 15.04.2008г. сключил предварителен договор за покупко-продажба
на апартамент със съответните ид.ч. от УПИ **************
в кв.**** по регулационния план на гр.*****************. Към момента на
сключване на предварителния договор УПИ ************** имал лице към бул.“***************“ и
включвал и процесната част с площ 244 кв.м. от имота,
посочен от ищците. На 26.05.2008г. ответникът закупил от СД“МИКРОН ********** И
СИЕ“ *********, ведно с избено помещение в сграда, разположена върху имот УПИ ************.
Със заповед от 14.09.2009г. било извършено изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.*********, представляващо корекция на имотната
граница между ПИ ************** и ПИ *************. След това изменение имотът
на ответника попаднал в ПИ ************, който вече нямал лице към улица и
възможност за достъп до него. С цел осигуряване на достъп до съседния имот,
собствениците на имот *************** В.К. и С.Й. изградили път, който обхващал
процесния поземлен участък. Ответникът възразява, че
заповедта, с която е извършено изменение на кадастралната карта, е назаконосъобразна. Възразява още, че имот с идентификатор ************
е с начин на трайно ползване „за второстепенна улица“, поради което същият
отговаря на изискванията на чл.3 ЗОС, като съгласно чл.8, ал.3 ЗП общинските
пътища са публична собственост. По изложените съображения счита иска за
неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Установява се от
приетите по делото нотариални актове, че ищецът В.К. и трето за спора лице – С.Б.Й.,
ЕГН **********, в периода от 08.03.2000г. до 25.04.2000г., са придобили чрез
договори за дарение и покупко-продажба собствеността върху недвижим имот –
дворно място с площ 5 986 кв.м., съставляващо имот планоснимачен
номер 25 по плана на к-с „********“ в гр.*********, при граници: бул.“**************“
и имот пл.№*****.
С НА за покупко-продажба
на недвижим имот №**** от 24.04.2000г., том ****, рег.№***, дело №*** от *****.,
С.Й. и В.К. са придобили недвижим имот дворно място в гр.*********, обозначено
като дял ***** по скицата проект, представляваща неразделна част от съдебна
спогодба от 17.02.1997г. по гр.д.№617/97г. на ПРС, цялото с площ 983,50 кв.м.,
представляващо източната половина от имот пл.№***, представляващ част от
терена, предвиден за разширение на бул.“**********“ по плана на жк ******, а така също представляващо част от имот №*** –
стар по кадастралния план на кв.********** от 1953 г.
С НА за покупко-продажба
на недвижим имот №*** от 03.08.2000г., том ***, рег.№****, дело №****, С.Й. и В.К.
са закупили недвижим имот – дял ****по скица-проект за делба от 22.05.2000г. на
Община Пловдив, който дял е с площ 1 197 дка, при граници и съседи: дял
І-ви на В.К., Д.К., С.Й. и Н.Й., бул.“***********“, имот пл.№*** и имот пл.№***.
С НА за покупко-продажба
на недвижим имот №*** от 12.09.2000г., том ***, рег.№****, дело №*** от ****
г., С.Й. и В.К. са придобили недвижим имот – нива с площ 1 303 кв.м. в
землището на гр.**********, местността „**********“, съставляваща част от имот
№**** - стар от кадастралния план на кв.“**********“.
Установява се, че със Заповед
№*******/01.02.2005г. на к. на община Пловдив е одобрен проект за изменение на
ПУП за регулация и застрояване на част от плана на „**********“-***, като е
променена уличната регулация между стари о.т.*** и о.т.*** в съответствие с
приет проект „Реконструкция на бул.“****************“ в участъка от бул.“***********“
до бул.“**************, образуван е нов квартал ***, както и нов УПИ ***************
– жилищно застрояване.
С НА за покупко-продажба
на недвижим имот №*** от 02.04.2007г., том ***, рег.№****, дело №***/****,
ищците С.Й. и Н.Й., както и В.К. и Д.К., продават на СД“Микрон-********** с-ие“ УПИ ************* – за жилищно застрояване и
обществено обслужващи дейности, от кв.*** по регулационния план на кв.“************“,
одобрен със заповед №******/01.02.2005г., който целият е с площ 6 551 кв.м.,
при съседи: от запад – УПИ *** за жилищно застрояване и обществени дейности, от
*** – предвиждано разширение на бул.“*************“, от *** – *********.
С НА за покупко-продажба
на недвижим имот №*** от 16.05.2008г., том ***, рег.№****, дело №**** от ****, СД“Микрон-**********
с-ие“ продава на ответника и съпругата му Д.З., в
качеството им на купувачи, следния недвижим имот, построен в груб вид –
апартамент №*** със застроена площ 53,88 кв.м. на **** етаж, вход *** от секция
**** на жилищен комплекс с обществено обслужващи дейности, ведно с избено
помещение към него, както и ведно с 0,034 % ид.части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ ************ в кв.*** по регулационния план на кв.“****************“, целият с площ 6 551 кв.м.
Със Заповед №**********/14.09.2009г.
на началник СГКК - гр.Пловдив е одобрено изменение в кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.********, състоящо се в корекция на имотната
граница между поземлени имоти ************** и *************. От приетата по
делото административна преписка се установява, че изменението е допуснато по
взаимно съгласие на собствениците на посочените имоти, които са уведомени за
заповедта чрез техен общ пълномощник. Част от заповедта е скица-проект за
изменение на ПИ ****** и ****** на л.120. След така одобрената промяна в границите
на двата имота е издаден ситуационен план на л.174, в който същата е графично
отразена.
С НА за покупко-продажба
на идеални части от недвижим имот №*** от 19.11.2009г., том ***, рег.№***, дело
№***/****, СД“Микрон-******** с-ие“ продава на ответника
К.З., в качеството му на купувач, прилежащите към апартамента, придобит с НА №***
от 16.05.2008г. 0,183 % ид.части от собствения на
дружеството недвижим имот, находящ се в гр.*****,
представляващ поземлен имот с идентификатор ************, целият с площ
6 551 кв.м.
Приети са по делото основно
и допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза, според които кадастралният
план на жк „*********“ в гр.********* е попълнен с
нови поземлени имоти с номера **, **, ** и ** със заповеди от 04.08.2000г. и
07.11.2000г. Със Заповед №******/01.02.2005г. е променена уличната регулация,
като е предвидено разширение на бул.“*************.“ (очертано с червени линии
на приложение №1 към заключението) и е образуван нов УПИ ************* (очертан
със син контур на същото приложение), включващ части от имоти с номера **, ** и
** и имотите *** и ***. Имотите с номера ** и ** са очертани с жълт контур на
приложението, като имот ** е с граници между буквите ***********, а имот **** е
с граници между буквите **************. В кадастралната карта на гр.************,
одобрена със заповед №РД-18-48/03.06.2009г. върху процесната
територия са заснети ПИ ********** и ПИ *************** така, както е показано
на приложение №2 от заключението с жълт контур, като и двата имота са записани
на СД „Микрон-********* и Сие“. Със Заповед №**********/14.09.2009г.
на СГКК-Пловдив е одобрено изменение на кадастралната карта, като са променени
границите на имотите с идентификатори ********** и **********, новата граница
между двата имота е означена с червена линия между цифри ** и ** в приложение
№2 към експертизата, а старата, разположена между цифри ** и **, е зачертана с
червени хиксчета. След това изменение в кадастъра се
нанасят имот ************, който по граници е идентичен с УПИ **************, и
е записан на СД „Микрон-********** и Сие“, и имот **********,
включващ онези части от имотите, участващи в УПИ ********************, но по
отношение на които не е приложена уличната регулация, предвиждаща разширение на
бул.“*************“, или частта, заключена между букви ************* на
приложение №1, който имот е записан на С.Й. и В.К.. След това изменение имот ***********не
граничи с път и за да се стигне до булеварда, трябва да се премине през ПИ ***********.
В границите на УПИ ******************** по плана от 2005г. е реализирано
предвиденото застрояване, изграден е жилищен комплекс. В архитектурната част от
проекта на комплекса са предвидени два варианта, според това дали е приложена
или не уличната регулация. При неприложена улична регулация проектът предвижда изграждане
на паркинг за автомобили и път от булеварда към прохода на сградата в УПИ ********************,
който път е с размери 5 м/19.50 м и площ 97,50 кв.м. – приложение №3 към
експертизата. При оглед на място от вещото лице се констатира, че са изградени
паркинг и път към прохода на сградата, който служи за достъп до същата. Паркингът
и пътят попадат в границите на имот ***********. В съдебно заседание вещото
лице уточнява, че мероприятието – разширение на бул.“**********“, не е
реализирано и уличната регулация от 01.02.2005г. не е приложена, за това е
осъществен първи вариант от проекта за изграждане на паркинг и път за достъп до
реализиране на разширението, при което достъпът до сградата би се осъществявал
направо от уличното платно. В допълнително заключение се уточнява, че пътят,
осъществяващ връзка между булеварда и сградата в имот *********, е бетонов и,
измерен на на място, същият е изпълнен с размери 7 м ширина и 19,50 м дължина,
като действителната му площ е 136,50 кв.м.
Прието е заключение на
съдебно-оценъчна експертиза (л.98 и сл.), според което пазарната стойност на правото
на преминаване през посочената от ищците част от имот с площ 244 кв.м. за
периода от 01.11.2010г. до 01.05.2011г. се равнява на 650 лв., като на
квадратен метър тази стойност е 0,44 лв.
Разпитан е като св. Б.Б., от показанията му се установява, че от 2009г. до 2016г.
същият е работел като ****** в сградата на СД“Микрон-********* с-ие“ в комплекс „**********“. Ответникът закупил ******* в
тази сграда и живеел там със семейството си от 2009г. Единственият достъп до
сградата се осъществявал от към бул.“********“ („*************“), от който се
отклонявал път към сградата. През него минавали всички. Ответникът също
преминавал от там през периода 2010г. – 2011г. – пеша или с кола, нямало откъде
другаде да се мине. И св. минавал по този път. Като *********, той постоянно
обикалял по сградата и виждал хората, които минават.
Разпитан е като св. и Г.М.,
който живее в комплекса от 2008-2009г. Според показанията му мястото, от което
се минава, за да се влезе в комплекса, е от към бул.“*************“ и
представлява алея с бетонна настилка. Няма друг достъп към имота. Установява се
от показанията му, че сградата не е само жилищна – в нея има **********, *********,
********, ********** и *************.
Видно от приложеното
ч.гр.д.№14201 по описа за 2015г. на РС Пловдив, І гр.с., в полза на ищците е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за исковите вземания. В срока по
чл.414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от
съда 1-месечен срок за това е подадена настоящата искова молба.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установителният иск по реда на чл.422 ГПК е допустим, тъй като е
предявен в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в
заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.
За уважаване на
претенцията по чл.59 ЗЗД е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на
вещта, че за периода, за който се търси обезщетението, ответникът е упражнявал
фактическа власт върху нея, както и размерът на пропусната полза. (В този
смисъл Решение №9/24.06.2013г. по гр.д.№301/2012г. на ВКС, І г.о.) В тежест на
ответника е да докаже, че е налице валидно правно основание за ползването на
вещта.
В конкретния случай се
твърди ползването на имота от страна на ответника да е осъществявано чрез
преминаване през същия, с което ответникът се е обогатил, тъй като е спестил
разходи за заплащане цената на правото на преминаване, а ищецът се е обеднил,
тъй като не е могъл да получи тази цена. В тази връзка в тежест на ищеца е да
докаже, че е собственик на имота, през който се преминава, както и твърдените
общи факти, от които произтичат обедняването и обогатяването, и връзката между
тях.
В аспекта на горното
съдът намира на първо място, че ищците не доказват да са съпрузи, с което
обосновават активната си кредиторова солидарност,
както и да са собственици на посочения в исковата имот. Приложени са
многобройни нотариални актове за продажба на недвижими имоти, но по описанието
на същите в тях и с оглед останалите събрани по делото доказателства,
последните не могат да бъдат пряко идентифицирани с имота, за който се твърди
да е собственост на ищците. Установява се, че със заповед за изменение в регулационния
план от ноември 2009г. е новопопълнен имот с
идентификатор ***********. Със същата заповед е вписано в кадастралната карта,
че собственици на този имот на С.Й. и В.К.. Това е отразено и в представената
по делото скица на имот. Както скицата, така и вписванията относно собственика
в кадастралната карта, обаче, не се ползват с доказателствена
сила относно това на кое лице принадлежи правото на собственост върху имота,
когато това е спорно, както в настоящия случай. В тази връзка на ищците е
указано, че те следва да докажат собствеността върху посочения имот, но от
доказателствата това не се установява пълно и главно. Според нотариалните
актове В.К. е придобил по възмезден и безвъзмезден начин идеална част от собственост
върху имоти с планоснимачни номера **, **, *** и ***,
както и върху имот, който според описанието му в съответния нотариален акт –
като дял от съдебна или несъдебна делба без конкретизация на планоснимачен или друг номер, чрез който да се идентифицира,
също не може да бъде свързан пряко с процесните
имоти, за които са отредени номера ** и **. Не е доказано твърдението, че
имотът е съпружеска общност, тъй като доказателства относно това сключен ли е
брак и кога между ищците не са представени, поради което въобще не е установена
активната материалноправна легитимация на ищцата Д.К..
Според заключението на СТЕ имотът с идентификатор ***********, за който се
твърди да е собствен на ищците и ползван неоснователно от ответниците,
заключен между точките *********** от приложение №1 към експертизата, включва
части от имоти с номера ** и **, а доказателства относно това как и чрез какъв
правен способ е формирана собствеността върху тези имоти и в полза на кои лица
по делото не са ангажирани, тъй като, както се каза нотариалните актове сочат
други номера на имоти, а идентификация на същите спрямо сега съществуващите към
настоящия момент в кадастралната карта не е проведена.
Освен горното, дори да
се приеме, че имотите с номера ** и ** са били съсобствени
на С.Й. и В.К., както се твърди, то това отново не може да доведе до извод, че новопопълненият през 2009г. имот с идентификатор ***********
е тяхна собственост. С промяната на плана от 01.02.2005г. части от имотите **, **
и ** са предвидени за улица и включени в уличната регулация. При действието на
ЗУТ уличната регулация няма пряко отчуждително
действие и за да премине собствеността върху отчуждените части от имотите в
полза на съответната община, необходимо е да се проведе отчуждителна
процедура и да се изплати обезщетение на собствениците. По делото няма данни
това да е станало, напротив, от заключението на вещото лице се установява, че
уличната регулация на място не е приложена. Следователно частите от имоти с
номера **, ** и **, включени в уличната регулация, продължават да принадлежат
към тези имоти, от които са отнети с регулацията. През 2007г. останалата част
от имотите, включени в УПИ ************, е прехвърлена чрез продажба на трето
за спора лице СД“Микрон-********** с-ие“.
Следователно, неотчуждената част от тези имоти следва да принадлежи на това
лице, а не на ищеца. Освен това, тъй като уличната регулация не е приложена, то
границата между точки 1 и 2 на приложение №2, съответно букви ******** на
приложение №1 от заключението, не се е превърнала в имотна – това е възможно
само при приложена регулация по смисъла на закона. Ето защо и изменението чрез
корекция на границите, направено със Заповед №******/03.06.2009г., е
незаконосъобразно и не съответства на правото на собственост върху имотите. При
неприложена улична регулация частта между букви ************ следва да
принадлежи на собственика на имота, заключен между букви *********** на
приложение №1 от заключението на СТЕ, и граница между тези две части от
собствеността не би следвало да съществува. В тази връзка съдът намира, че няма
пречка да се произнесе преюдициално относно
законосъобразността на оспорената от ответниците
заповед, тъй като последните не са били участници в административната процедура
по нейното издаване – чл.17, ал.2, изречение второ ГПК, което се установява от
приложената административна преписка. Това, обаче, не е от голямо значение за
изхода на делото, тъй като, независимо дали ще се приеме за законосъобразна или
не оспорената заповед, както се каза по-горе, вписванията в кадастъра относно
лицата не доказват правото на собственост, поради което изводът, че ищците не
доказват пълно и главно да са собственици на процесния
недвижим имот, не може да бъде разколебан.
Освен, че не доказват да
са собственици на имота, през който твърдят, че се преминава без основание от
страна на ответника, ищците не доказват още и твърденията си, че именно ответникът
ги е лишил от възможността да ползват процесната част
от имота. От заключението на в. л. се установява, че тази част не е с площта,
посочена в исковата молба, а по-малка. Освен това се установява, а в тази
насока са и показанията на разпитаните св., че на място е изграден бетонов път
(улица), който се използва не само от собствениците на съседния имот, в който е
изграден жилищен комплекс, но и от всички жители или не на града. В този смисъл
на място съществува път с обществено ползване и ако някой ограничава правото на
собствениците да ползват имота си според неговото предназначение – ниско
застрояване, както е вписано в скицата на л.32, то това е съответната община
(чл.3, ал.2 и чл.9, ал.2 от Закона за пътищата), на чиято територия е изграден
пътят и която фактически използва същия за осъществяване на транспортна връзка
с булевард „************“, а не всяко отделно физическо лице, което преминава
през този път, било то собственик или не на съседен имот. В чл.9, ал.2 ЗП е
предвидено, че ползването на частни пътища за обществено ползване се
осъществява по договаряне със съответния общински съвет, при определяне на
дължимото обезщетение за това. Ето защо съдът намира, че ответникът, с
преминаването си през процесния път не се обогатява
неоснователно за сметка на ищците – пътят е предвиден по проект и изграден за
обществено ползване и е налице основание за преминаване през същия от негова
страна, както и от страна на всички останали жители или не на комплекса, поради
което същите не са легитимирани да отговарят по иска. Или ищците не доказват
пълно и главно, както активната си легитимация, така и пасивната легитимация на
ответника, поради което искът се явява изцяло неоснователен и следва да се
отхвърли.
С оглед този
изход на делото и предвид направеното от ответната страна искане в тази насока,
на ответника следва да се присъдят разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът
е направил разноски за съдебно-техническа експертиза в размер 100 лв. и за адв. възнаграждение в общ размер 600 лв. (л.226)
Възражението на ищците за прекомерност на възнаграждението е неоснователно,
делото е с фактическа и правна сложност – събран е значителен доказателствен материал, казусът, независимо от материалния
си интерес, засяга комплексна правна материя, направени са и обсъдени множество
възражения, поради което не е налице хипотеза по чл.78, ал.5 ГПК. За това съдът
намира, че следва да бъде присъден пълният размер на претендираното
адв. възнаграждение за исковото производство.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. За това на
ответника следва да се присъди и заплатеното от него възнаграждение за адв. в заповедното производство, което се установява да е
платено изцяло и в брой и да е в минимален размер 100 лв. Общият размер на
разноските на тази страна от 800 лв. следва да се присъди в тежест на ищците.
Мотивиран от горното,
съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ иска на В.И.К., ЕГН **********, и Д.С.К., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв.И.Д., съдебен адрес ***, предявен против К.А.З., ЕГН **********,*****,
за признаване за установено, че последният дължи на В.К. и Д.К., сумата 5 лв.
(пет лева), като част от общо вземане в размер 1 800 лв.,
представляващо обезщетение за преминаване с лек автомобил през поземлен имот с
идентификатор *********** по кадастралната карта на гр.******** през периода от
01.11.2010г. до 01.05.2011г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№14201
по описа за 2015г. на РС Пловдив, І гр.с.
ОСЪЖДА В.И.К., ЕГН **********, и Д.С.К., ЕГН **********,***, да заплатят на К.А.З.,
ЕГН **********,*****, сумата 800 лв. (осемстотин лева) – деловодни
разноски в производството по ч.гр.д.№14201 по описа за 2015г. на РС Пловдив, І
гр.с. и гр.д.№111/2016г. на ПРС, ХХІІ гр.с.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Росица Кюртова
Вярно с
оригинала!
КЯ