Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 19.12.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ
дело № 318 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство
с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 11 - 0001079
от 21.02.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Ловеч е
наложено на ******, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч 5500, ул.”Б.” №
***, ЕИК *********, представлявано от управителя Г.Л.Г., административно
наказание на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ – имуществена
санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
Недоволен от постановлението останали
от дружеството-жалбоподател, който чрез процесуалния си представител адвокат С.Л.
*** са го обжалвали, като незаконосъобразно. В жалбата се сочи, че наказателното
постановление е издадено в противоречие с материалноправните
норми и съществено нарушение на процесуалните правила. Не се сочи в какво се
изразяват нарушенията. Изтъква, че не е извършено деяние, което да е противоправно, общественоопасно и
да е извършено виновно и тъй като не е противоправно,
не е и наказуемо.
В съдебно заседание, редовно
призовани, дружеството-жалбоподател се представлява от адвокат С.Л. ***. Пледира
за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, като изтъква,
че от събраните по делото доказателства се е установило, че извършеното
нарушение е маловажно и административнонаказващият
орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Изтъква, че трудовия
договор със С. е бил сключен на 01.11.2018 г. и който му е бил предаден още
същия ден, като е следвало да започне работа на 07.11.2018 година. Сочи, че
уведомлението за регистрация на договора е било изпратено до НАП още на
следващия ден – 02.11.2018 г., но по неясни причини регистрацията се е забавила
със 7 дни, като е бил регистриран едва на 08.11.2018 г. в 17 часа. Твърди, че
веднага след регистрацията уведомлението е било предадено на служителя С. и в
този смисъл работодателят е направил всичко възможно да изпълни задълженията си
и не може да му се вменява отговорност за забавените действия на
администрацията. Не отрича, че формално е налице извършено нарушение, но същото
е явно малозначително, още повече, работодателят е
нямал за цел да укрива договора от НАП.
Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от
юрисконсулт Д., който пледира жалбата да бъде оставена без уважение и се
потвърди наказателното постановление, като законосъобразно. Оспорва
възраженията на жалбоподателя и излага подробни аргументи в подкрепа на тезата
си за обоснованост и законосъобразност на наказателното постановление. Изтъква,
че нарушението не е маловажно и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима в
случая, предвид обстоятелството, че нормата на чл.415в, ал.2 от КТ е специална,
като се позовава в тази връзка и на практиката на ВАС.
От
събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите П.Н.Н., В.
Г. Ц., Н. М. Н. и Д.Т.П., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание
от страните, съдът установи следната фактическа обстановка :
На 07.11.2018 г., около 09:50 часа, свидетелите
В.Ц. и П.Н. – инспектори в Дирекция “Инспекция по труда” - Ловеч извършили
проверка на обект Автогара в гр.Ловеч, на площадката за тръгващи автобуси. При
проверката бил заварен да работи лицето С. Г. С. с ЕГН : **********. Същият
работел като шофьор на автобус „О.Н.” с рег.№ *******и извършвал превоз на
пътници по линията Ловеч – Троян. Линията била обслужвана от „Г. ***. С. С. собственоръчно
попълнил и подписал декларация /л.13/, в която посочил, че работи в „Г. ***, като
„шофьор" от 01.11.2018 г., с установено работно време от 07:30 часа до
18:00 часа, като в деня на проверката е започнал работа в 07:30 часа и работи
със средства и материали, машини и съоръжения, осигурени от дружеството, има
уговорено трудово възнаграждение и е получил трудов договор от дружеството.
Резултатите от проверката били
оформени с протокол за оглед изх.№ 11-С-16-141/07.11.2018 г. /л.11/, на който
се подписал и проверявания водач на автобус С. С..
На 23.11.2018 г. в ДИТ Ловеч била
извършена документална проверка на представената от свидетелката Д. Тодорова П.
- пълномощник на „Г. *** документация по спазване изискванията на трудовото
законодателство. За лицето С. Г. С. бил представен сключен писмен трудов
договор № 017/01.11.2018 г. /л.19/, съгласно който същият бил нает да изпълнява
длъжността „Шофьор, автобус". В договора било посочено, че С. следва да постъпи
на работа на 07.11.2018 година. Представена била и справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда с вх.№
113901801945291 от 02.11.2018 г. /л.23/, от която е свидетелите Ц. и Н. установили,
че трудовият договор с лицето С. Г. С. е бил регистриран в ТД на НАП на
08.11.2018 г., в 11:01 часа.
Резултатите от тази документална
проверка били оформени с протокол за оглед изх.№ 11-С-16-141/23.11.2018 г. /л.15/.
На 25.01.2019 г., свидетелката П.Н.
съставила на „Г. *** акт за установяване на административно нарушение № 11-0001079
/л.7-9/ затова, че на 07.11.2018 г. дружеството, в качеството си на работодател
е допуснало до работа като „Шофьор автобус”, в автобус «О.Н.» с peг.№ *******, експлоатиран от
дружеството при изпълняване на транспорт по линията гр.Ловеч - гр.Троян, лицето
С. Г. С., ЕГН : **********, без да му бъде предоставено копие от уведомлението
по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Актосъставителят Н. квалифицирала описаното като нарушение
на разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ.
Като свидетел присъствал при
установяване на нарушението и съставянето на акта се подписала В.Ц..
Актът бил съставен в присъствието
на управителя на дружеството Г.Л.Г.. Същата подписала акта и получила препис от
него. Не е вписала възражения по него.
Няма данни по делото, в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН да са били представени от дружеството писмени възражения.
На 21.02.2019 г. било издадено
обжалваното наказателно постановление № 11-0001079, в което наказващият орган
изцяло възприел описаните от актосъставителя обстоятелства по случая и приел,
че нарушението на трудовото законодателство се състои в това, че в качеството
си на работодател, „Г. *** е допуснало до работа на 07.11.2018 г., като „Шофьор
автобус”, в
автобус «О.Н.» с peг.№ *******, експлоатиран
от дружеството при изпълняване на транспорт по линията гр.Ловеч - гр.Троян,
лицето С. Г. С., ЕГН : **********, без да му бъде предоставено копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Наказващият орган също квалифицирал
нарушението по чл.63, ал.2 от КТ и наложил на ****** предвидената в чл.414,
ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 1 500 лева. Изрично в
постановлението наказващия орган е отбелязал, че нарушението е от тези, които
попадат в обхвата на посочените в разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ, поради
което случаят не може да се разглежда и санкционира като маловажен.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, съгласно заповеди №
ЧР-877/07.07.2017 г. и № З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” /л.28-30/ и въз основа на АУАН, съставен от
оправомощено за това лице, съгласно разпоредбата на
чл.416, ал.1, изр.1-во от КТ.
Гореизложената
фактическа обстановка се установи въз основа на показанията на свидетелите В.Ц.
и П.Н., които съдът кредитира като обективни, последователни и логически
свързани, още повече, че се подкрепят и от ангажираните по делото писмени
доказателства. А и показанията на посочените от жалбоподателя свидетели Н. Н. и
Д.П. също кореспондират с горепосочените относно обстоятелството, че на датата
07.11.2018 г. лицето С. С. е работел като шофьор на автобус, собственост на
дружеството-жалбоподател и по автобусна линия експлоатирана също от
дружеството.
Безспорно се установява, че С. С.
е престирал на 07.11.2018 г. трудова сила в обекта на
дружеството-жалбоподател, а именно : автобусната линия Ловеч – Троян, с машина
осигурена от дружеството – автобус „О.Н.” с рег.№ *******, като е имал преди това
сключен и предоставен му трудов договор, но не му е било предварително предоставено копие от уведомлението по
чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. А и е нямало как да му бъде
предоставено такова копие, тъй като видно от справката от НАП /л.23/, договора му
с ****** е бил регистриран на следващия ден – 08.11.2018 г., в 11:01 часа.
Съгласно нормата на чл.63, ал.2
от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя,
преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете
страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от съответната ТД
на НАП. В случая, тази забрана е била нарушена от работодателя. Към момента на
проверката на 07.11.2018 г., който момент съвпада и с престирането
на работна сила от С. С. по автобусната линия изпълнявана от жалбоподателя,
трудов договор № 017 от 01.11.2018 г. /л.19/, сключен с него, не е бил
регистриран в НАП. Поради това правилно, както актосъставителят Н., така и наказващият
орган са приели, че е осъществен състава на нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. Страните
не спорят относно валидността на трудовия договор, а и липсват данни, които да
навеждат на съмнения за антидатиране или друг порок, водещ до недействителност.
Разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ е ясна и категорична – работодателят няма
право да допуска до работа работник или служител, на който предварително не е
предоставил документите по ал.1 на същия текст, а именно : екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62,
ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. И двата документа трябва да са представени,
изискването е кумулативно, поради което частичното изпълнение на това
задължение или както е в разглеждания случай, предоставен екземпляр само от
трудовия договор, всъщност е цялостно неизпълнение и съответно осъществен
състав на нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ.
С оглед установеното от
фактическа страна и изложените правни съображения по доводите на страните, съдът
намира за безспорно установено извършването от жалбоподателя на вмененото му
нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. Посочената разпоредба е императивна и
работодателят няма право да допуска до работа работник или служител без да я е
изпълнил стриктно.
Ето защо, правилно
наказващият орган е привлякъл към административнонаказателна
отговорност жалбоподателя при условията на
чл.414, ал.3 от КТ, в качеството му работодател. Наложената имуществена санкция
е в размер на предвидения от закона минимум от 1 500 лева. В тази връзка,
тезата на процесуалния представител на жалбоподателя относно възможността за
приложение към разглеждания случай на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да
бъде споделена. Действително, от обективна страна установените по делото факти
сочат за наличието на предпоставки, които могат да обосноват извод случаят да
бъде квалифициран, като маловажен. Още на другия ден след сключването на
трудовия договор – 02.11.2018 г. от дружеството са подали уведомление по електронен
път към НАП за регистрация на договора, но по неизяснени причини договора е бил
регистриран едва на 08.11.2018 г., т.е. ден след като служителят С. реално е престирал работна сила и веднага му е било предадено. Ясно
е, че от дружеството са целели да изпълнят вменените им от закона задължения,
тъй като подаването на заявлението не е било провокирано от проверката от
органите на ДИТ, предвид обстоятелството, че същата е била на 07.11.2018
година. Липсват каквито и да било данни причините за несвоевременното
регистриране на трудовия договор в масивите на НАП да е по причина действия или
бездействия от страна на дружеството-жалбоподател. На следващо място - нарушението
е първо такова на дружеството (данни в обратния смисъл липсват) и е било отстранено
почти веднага след установяването му. Освен, че по договор лицето С. С. е
следвало да започне работа на 07.11.2018 г., то свидетелите Н. и П. сочат и
внезапно възникнала причина, поради което се е наложило това да стане именно на
този ден.
Всичко изброено до тук принципно
съставляват предпоставки нарушението да бъде характеризирано като маловажно, но
приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е изключено от нормата на чл.415в,
ал.1 от КТ. Тя така е и озаглавена в КТ – „Отговорност за маловажно нарушение”
и двете разпоредби се отнасят като обща към специална. Така че при нарушения на
трудовото законодателство, които могат да бъдат квалифицирани като маловажни,
приложение намира единствено привилегированият състав на санкционната норма на
чл.415в, ал.1 от КТ.
От друга страна, в ал.2 на
чл.415в от КТ изрично е посочено кои нарушения не могат да бъдат разглеждани
като въобще като маловажни и между тях попада и нарушаването на разпоредбата на
чл.63, ал.2 от КТ. Законодателят е преценил,
че дори и да са налице обективни признаци за маловажност, то тези нарушения на
трудовото законодателство са в такава степен тежки, че не могат да бъдат
санкционирани с по-нисък размер на глоба или имуществена санкция или пък само с
устно или писмено предупреждение, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Нормата на чл.415в, ал.2 от КТ се явява специална, както по отношение на
ал.1 от същата, така и по отношение на чл.28 от ЗАНН, поради което правилно
наказващият орган е съобразил именно нея и не е приложил по-леко наказуемият
състав на чл.415в, ал.1 от КТ, нито пък е обсъдил налице ли са критериите за
маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В този смисъл са и даденото разрешение
и мотивите изложени с ТР № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк.дело
№ 7/2010 г., ОСК, относно спецификите на разпоредбата на чл.415в от КТ, поради
което настоящият съдебен състав е длъжен да се съобрази изводите си и с него.
Предвид така изложените съображения
съдът счита, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а наказателно постановление № 11-0001079 от 21.02.2019 г. на директора
на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Ловеч се потвърди, като законосъобразно
издадено.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11-0001079 от 21.02.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда” – гр.Ловеч, с което е наложено на ******, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч
5500, ул.”Б.” № ***, ЕИК *********, представлявано от управителя Г.Л.Г.,
административно наказание на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3
от КТ – имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението
до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :