№ 854
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на осми
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветанка Бенина
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело №
20231100902328 по описа за 2023 година
В исковата молба се твърди, че между ищеца „Дъ Уолт Дисни Къмпани
България“ЕООД и Бейби Нетуърк Лимитид /Англия/ - в качеството на лицензодатели,
и от друга страна ответното „НЕОСАТ“АД – лицензополучател е сключен Договор за
разпространение на канал/и на Дисни от 19.06.2020 г., който е изменен с Анекс № 1 от
16.09.2021 г. Сочи се, че съгласно § 5 и § 7 от договора ищецът е предоставил на
ответника неизключителното право за срока на договора да предава на територията на
България телевизионни канали 24 Kitchen HD, Фокс HD, Фокс Лайф HD, Фокс Крайм
HD, Нат Джио HD, Нат Джио Уайлд HD до домашни абонати, както и да заплаща на
лицензодателя месечни лицензионни такси. Сочи се, че точката за доставка на
каналите е БИКС, като договорът е сключен за срок на действие от 19.06.2020 г. до
30.06.2023 г., който впоследствие е удължен до 30.06.2024 г. въз основа на Анекс № 1
към договора. Излага доводи за изрично извънсъдебно признание на тези факти от
страна на ответника, който е вписал договора в списъка на регистрираните пред
Съвета за електронни медии договори за разпространение на ТВ програми. Ищецът
твърди, че срещу правото на разпространение на каналите ответникът се е задължил
да заплаща на ищеца месечни лицензионни такси, чиито нетен размер се определя по
предвиден в договора начин, като приложимата GPS Ставка за съответния месец се
умножи по по-голямото измежду Минималното ниво Абонати и броя Реални Абонати
за съответния месец, като при достигане на съответния диапазон абонати се прилагат
отстъпките, предвидени в § 14.4 от Базовите условия, а отчета с броя реални абонати
за всеки канал се подава от ответника в срок до 15 дни в края на отчетния месец.
Според изложеното от ищеца, на основание § 15.1 от Базовите условия, лицензионните
такси следва да се заплащат ежемесечно след изтичане на месеца, за който се отнасят,
а съгласно §10.1 от Стандартните условия, срокът за плащане е до 30 дни от датата на
всяка фактура, а при забава в плащането се дължи уговорената лихва. Излагат се
твърдения, че по издадените за периода м. 03.2021 г. – м. 09.2022 г. фактури
ответникът не е извършил плащане на сумите по тях, което е станало повод за обемна
и динамична кореспонденция между страните, в която ответникът признава
задълженията и забавата си, като поема ангажимент да ги погаси. Признание за
1
дължимост на сумите се съдържа и в приложения към анекса погасителен план, за
който са издадени цитираните в плана фактури, а именно фактура №
115165/16.04.2021 г., фактура № 115920/12.05.2021 г., фактура № 116733/15.06.2021 г.,
фактура № 117435/15.07.2021 г. и фактура № 117924/12.08.2021 г., фактура № 113879 и
фактура № 114442, като с анекса е договорено и намаляване на Минималните нива
Абонати, считано от 01.08.2021 г. Сочи се, че по така издадените фактури са погасени
сумите по фактура № 113879 и фактура № 11444, като по фактура № 115165/16.04.2021
г. е извършено частично плащане. В резултат на неизпълнение на задълженията на
ответника да заплаща задълженията си по договора, същият е прекратен въз основа на
писмо от ответника от 30.09.2022 г., като плащане не е последвало и след това. Ищецът
твърди, че общият размер на незаплатените от ответника месечни лицензионни такси
за периода м. 03.2021 г. – м. 09.2022 г. възлиза на 1 192 349.37 лв.
В исковата молба се излагат твърдения за приложимо материално право, което е
правото на Англия и Уелс, съгласно § 27.7.1 от Стандартните условия, което е
съответно на чл. 3, пар. 1 от Регламент 593/2008 г. относно приложимото материално
право към договорни задължения. По силата на чл. 20 от Регламента прилагането на
правото на всяка държава означава прилагане на действащите норми на нейното
вътрешно материално право. Това произхожда от предмета на договора, свързан с
обслужване на международна търговия, като страни по него са лицензополучателят и
трима лицензодатели, които се намират под общия контрол на Дъ Уолт Дисни
Къмпани, САЩ. Според приложимото английско право процесният договор е т.нар.
„обикновен договор“, за действителността на който не се изисква спазването на
никаква специална форма.
Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 100 000
лв. – представляваща част от пълния претендиран размер от 1 192 349.37 лв. –
равняваща се на сбора на месечните лицензионни такси, дължими за периода м.
03.2021 г. – м. 09.2022 г., съгласно Договор за разпространение на канали на Дисни от
19.06.2020 г. и Анекс № 1 към него от 16.09.2021 г., ведно с дължимата лихва за забава
в размер на 4% над основния лихвен процент, начисляван от Банк ъф Ингланд върху
сумата от 100 000 лв. за периода от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, но не повече от позволения максимум. Претендира да му
бъдат присъдени разноските за исковото и обезпечителното производство.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за
това срок, в който ответникът оспорва предявения срещу него иск по основание и
размер. Излагат се твърдения, че ответното „НЕОСАТ“АД е нов национален оператор
на електронно съобщителни мрежи, предоставящ услугата спътникова телевизия до
дома, започнал дейността си в средата на 2020 г., като е сключил договори за
придобиване на права за разпространение на телевизионни програми с телевизионни
оператори, сред които и ищцовото „Дъ Уолт Дисни Къмпани България“ЕООД. Сочи
се, че е поставено задължително условие от Дисни за сключването на договора, а
именно предвиждането на минимално гарантиран брой абонати, целта на което е да се
създаде минимална сигурност за генерирания приход на праводателя съобразно
пазарните условия, но не и създаване на условия за прекомерно ценообразуване при
дисбаланс в икономическите отношения, каквото твърди да е създадено в случая.
Забраната за ексцесивно ценообразуване е заложена в правото на ЕС с чл. 102, б. „а“
от Договора за функционирането на ЕС. Уточнява се, че нелоялното ценообразуване
се отнася по същество до извличането на прекомерни печалби чрез налагане на високи,
несправедливи цени на клиентите. Въпреки, че Англия вече не е част от ЕС,
вътрешното законодателство възпроизвежда концепцията чрез разпоредбата на чл. 18
от Закона за конкуренцията от 1998 г. Ответникът излага твърдения, че предвидения в
договора между страните минимален брой абонати значително надхвърля реалния
2
брой абонати и съответно фактурирането върху минималния брой абонати увеличава
многократно цената на телевизионните програми за всеки реален абонат, което води до
съществен дисбаланс на икономическата стойност, която се претендира да бъде
заплатена по договора. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен за разликата над
размера на стойността на лицензионното възнаграждение, дължимо за реален брой
абонати, ползващи услугите на „НЕОСАТ“АД, умножено по единична цена за реален
абонат, съгласно чл.14.2 от Лицензионния договор от 19.06.2020 г.
По делото е постъпила допълнителна искова молба в установения за това
срок, в която ищецът поддържа първоначално изложените от него твърдения и доводи,
като оспорва тези на ответника. В тази връзка оспорва посочения от ответника начин
на начисляване на действително дължимите лицензионни такси за процесния период
да съответства на договореното между тях. Излага, че минималните нива абонати са
уговорени в договора въз основа на прогнозата на ответника за експанзивно развитие
на бизнеса му и не са едностранно определени от ищеца, като съгласно § 14.2 от
договора в редакцията към 19.06.2020 г. ответникът се е задължил да постигне 47 200
абоната за три години, а в представения от ответника бизнес план е заявено достигане
до 100 000 абоната за три години и 200 000 абоната за четири години, като по този
начин е заявил, че при правилно менажиране би могъл да постигне тези резултати. При
неизпълнението от страна на ответника на задължението му за постигане на
минималните нива според договора, за него е възникнало задължението му за
заплащане на месечна такса, равняваща се на произведението между единичната
ставка и съгласуваното между страните минимално ниво абонати за съответния месец,
което оспорва да представлява увеличение на единичната цена за абонат. Сочи се, че с
подписването на Анекс № 1 минималните нива абонати са съществено намалени, като
изменението е в сила от 01.08.2021 г. и в който смисъл са начислени таксите,
претендирани като незаплатени по предявения иск. Ищецът уточнява, че съгласно §
14.4 от Базовите условия по договора, при достигане на съответните нива абонати към
месечната такса се прилагат прогресивни отстъпки при следната зависимост – колкото
по-висок брой абонати е достигнат, толкова по-висока отстъпка се предоставя на
ответника, при което месечната такса е по-ниска. Твърди, че такава отстъпка е била
приложена, като за 7 месеца от процесния период – в размер на 2%, а за 3 месеца – в
размер на 3%. Ищецът оспорва твърденията на ответника относно реалния брой
абонати.
По делото не е постъпил писмен отговор по допълнителната искова молба в
установения за това срок.
Предявен е от „Дъ Уолт Дисни Къмпани България“ЕООД против „НЕОСАТ“АД
осъдителен иск за сумата от 100 000 лв. – представляваща част от пълния претендиран
размер от 1 192 349.37 лв. – равняваща се на сбора на месечните лицензионни такси,
дължими за периода м. 03.2021 г. – м. 09.2022 г., съгласно Договор за разпространение
на канали на Дисни от 19.06.2020 г. и Анекс № 1 към него от 16.09.2021 г., ведно с
дължимата лихва за забава в размер на 4% над основния лихвен процент, начисляван
от Банк ъф Ингланд върху сумата от 100 000 лв. за периода от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, но не повече от позволения максимум.
Съдът, като разгледа представените по делото релевантни за правния спор
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Договор за разпространение на канали на
Дисни, в същия се съдържат базовите условия и е сключен между ДЪ УОЛТ ДИСНИ
КЪМПАНИ ЛИМИТИД, БЕЙБИ НЕТУЪРК ЛИМИТИД И ДЪ УОЛТ ДИНСИ
КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ ЕООД – от една страна, в качеството им на лицензодатели и
„НЕОСАТ“ЕАД – от друга страна – в качеството му на лицензополучател, за
3
предоставяне на лицензирана услуга – STB услуга, състояща се от цифровата услуга за
Платена телевизия, позната като НЕОСАТ, посредством която лицензополучателят
доставя линейни програми и услугата по заявка, като в т. 4 от договора са посочени
линейни телевизионни канали, предоставяни за излъчване по силата на договора и
които са: 24 Kitchen HD, Baby TV, Disney Channel, Disney Junior, Fox HD, Fox Life HD,
Fox Crime HD, Nat Geo HD, Nat Geo Wild HD. По силата на договора е предоставено и
правото за излъчване на нелинейни SVOD програми и Catch-Up услуги. По силата на
договора на лицензополучателят е предоставено правото да предава каналите до
абонати на база платена телевизия. В т. 10 от договора е предвиден срокът му
действие, който е от 19.06.2020 г. до 30.06.2023 г. В т. 14 от договора е установен
начинът на формиране на лицензионните такси, дължими в замяна на правата в полза
на всеки лицензодател, а именно – GPS – ставките, умножени по по-голямото от
минималните нива абонати на съответния месеца и броя реални абонати за месеца,
като е предвидено, че срока до 30.06.2020 г. няма да се заплаща такава такса. В
договора в табличен вид за отделните месеци от периода по време на действието му са
посочени минималните нива абонати, които от 01.07.2020 г. до 30.06.2023 г. нарастват
постепенно, като от 1000 достигат до 47 200. В т. 15 от договора е уреден начинът на
плащане, като е предвидено, че лицензионните такси следва да се заплащат
ежемесечно след изтичане на месеца, за който се отнасят, като лицензополучателят
дължи предоставяне на абонатен отчет, а при непредоставянето на такъв, има право да
издаде фактура за лицензионните такси за този месец въз основа на наличната при
него информация. Надплатената сума следва да бъде приспадната от лицензионните
такси за следващ месец. В т. 27.7 е предвидено, че приложимото право е съобразно
законите на Англия и Уелс, като съгласно т. 27.7.5 лицензодателят може изцяло по своя
преценка да избере да реши възникналия между страните спор в съдилищата на
България.
Приложени са и Стандартни условия към договора, в които се съдържат
дефиниции на понятията, ползвани в съдържанието му, както и отделните права и
задължение на страните спрямо тях.
По делото е представен и в превод на български език Първи Анекс към договор
за разпространение на канали на Дисни от 16.09.2021 г., подписан от страните по
договора, в който е предвидено срокът му на действие да бъде продължен до
30.06.2024 г., както и актуално представяне на минималния брой абонати в табличен
вид за срока на договора, които от 1000 към 30.09.2020 г., достигат до 41 000 към
31.03.2023 г. и до 47 000 до 30.06.2024 г. В т. 1.5 е включен Погасителен план за
заплащане на неплатените до момента от лицензополучателя суми, като отделните
плащания е предвидено да бъдат извършени в периода от 25.09.2021 г. до 15.01.2022 г.
по конкретно посочени фактури.
За установяване начислените суми като дължими от лицензополучателя по
делото са представени: фактури, издадени от Дъ Уолт Дисни Къмпани България ЕООД
с получател – НЕОСАТ ЕАД, с основание – разпространение на ТВ канали, съответно
фактура № **********/16.04.2021 г. за сумата от 30 755.02 лв. с ДДС; фактура №
**********/12.05.2021 г. за сумата от 43 935.74 лв.; фактура № **********/15.06.2021
г. за сумата от 43 935.74 лв.; фактура № **********/15.07.2021 г. за сумата от
43 935.74 лв.; фактура № **********/12.08.2021г. за сумата от 77 152.99 лв.; фактура
№ **********/18.10.2021 г. за сумата от 47 798.83 лв.; фактура №
**********/18.10.2021 г. за сумата от 47 798.83 лв.; фактура № **********/18.11.2021
г. за сумата от 56 233.92 лв.; фактура № **********/09.12.2021 г. за сумата от
56 233.92 лв.; фактура № **********/15.01.2022 г. за сумата от 56 233.92 лв.; фактура
№ **********/15.02.2022 г. за сумата от 66 131.14 лв.; фактура №
**********/15.03.2022 г. за сумата от 66 131.14 лв.; фактура № **********/12.04.2022
4
г. за сумата от 66 131.14 лв.; фактура № **********/25.05.2022 г. за сумата от
77 152.99 лв.; фактура № **********/24.06.2022 г. за сумата от 77 152.99 лв.; фактура
№ **********/25.07.2022 г. за сумата от 77 152.99 лв.; фактура №
**********/25.08.2022 г. за сумата от 88 394.11 лв.; фактура № **********/27.09.2022
г. за сумата от 88 394.11 лв.; фактура № **********/27.10.2022 г. за сумата от 88 394.11
лв.
По делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, заключението
по която не е оспорено и съдът кредитира като пълно и компетентно, в отговор по
поставените задачи. Видно от изложеното в констативно-съобразителната му част,
вещото лице е ползвало документите, съдържащи се в счетоводството и на двете
дружества – страни в производството, както и отразените записвания в НАП. Според
изложеното в заключението, от счетоводството на ищеца е установен размер на
месечните лицензионни такси по процесния договор, дължими за периода от
м.03.2021г. до м.09.2022г., вкл., съгласно базовите условия на Договора за единичните
ставки на минимален брой абонати, уговорени за съответния период с прилагане на
съответните отстъпки по параграф 14.4, а именно възлизащ на 613 064,21 евро с ДДС,
при левова равностойност от 1 199 049,37 лв. Процесните фактури са включени в
дневниците за продажби за съответните периоди и подадени със справки-декларации в
ТД на НАП, внесен е данък добавена стойност от ищеца. Отразено е плащане по
фактурите на сумата от 6 700 лв., при което непогасеният остатък е 1 192 349,37лв.
Фактурите са отразени и в счетоводството на „НЕОСАТ“ АД, като задължение за
плащане към „ДЬ УОЛТ ДИСНИ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като е ползван
данъчен кредит по тях в общ размер на сумата от 199 841,56лв. Това се установява
и от данните в информационната система на НАП. В счетоводството на ответника е
отразен реалният брой абонати за периода от м. 10.2020 г. /от когато е започнал да
предоставя услугата/ до м. 09.2022 г., който при постепенно увеличение през месеците
в периода, достига до 6596. На база реалния брой абонати е определена стойността
на използваните лицензионни такси, съгласно Договора за единичната цена за абонат
разпространение на канали на Дисни от 19.06.2020г. и Анекс от 16.09.2021г., възлизаща
на 147 322,24 евро с ДДС, при левова равностойност 288 137,26 лв.
По делото е изслушана и съдебна експертиза за приложимото право в Англия и
Уелс и свързаната с него съдебна практика, съобразно предмета на процесния договор,
както и относно съдържанието на чуждото право относно несправедливите клаузи в
търговските договори /по допълнително поставени задачи/.
От допълнителното заключение по съдържанието на чуждото право се установи,
че Законът за несправедливите клаузи в договорите от 1977 г. е приложим спрямо
договорните клаузи, целящи изключването отговорността при договорно
неизпълнение, като не може да засегне клаузи, с които се установяват определени
фиксирани условия или необосновано висока цена на стоката или услугата. В чл. 11(1)
от Закона е предвидено, че за да премине теста за разумност, договорната клауза
трябва да е била справедлива съобразно обстоятелствата, които са били известни на
страните или предвидими към момента на сключването на договора. Една и съща
клауза може да бъде разумна за една сделка, но не и по отношение на други.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г., от
показанията на която се установява, че от 2014 г. е служител при ищцовото „Дъ Уолт
Дисни Къмпани България“ЕООД, като първоначално на длъжност координатор
разпространение, а към момента мениджър на екипа, занимаващ се с тази дейност.
Знае за процесния договор от 2020 г. с предмет национално разпространение на
телевизионните канали, като е участвала в преговорите с НЕОСАТ. Още в началото на
воденето им бил представен план за развитие на абонтната база, който предвиждал
5
ръст при достигане на 100 000 абоната до третата година и 200 000 абоната до 4-тата
година. От страна на ищцовото дружество били предвидени по-занижени минимални
нива на абонатите в сравнение с представения план от ответника. През 2021 г. било
поискано предоговаряне от НЕОСАТ за намаляване на първоначално зададените
минимални нива, тъй като били натрупани незаплатени от него задължения по
договора. Освен намаляване на минималните гаранции, било постигнато съгласие и за
разсрочване на задълженията.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
По делото е безспорно, а и от събраните доказателства в тяхната съвкупност
/писмени, гласни - чрез разпит на свидетел и ССЕ/ се установи наличието на валидно
сключен между страните Договор за разпространение на канали на Дисни чрез
предоставяне на лицензирана цифрова услуга за платена телевизия, позната като
НЕОСАТ. От съдържанието на договора се установи, че същият е бил действащ към
периода на претенцията /м. 03.2021 г. – м. 09.2022 г./, а именно от датата на
сключването му - 19.06.2020 г. до 30.06.2023 г. – т. 10. Срещу предоставената услуга
лицензополучателят дължи лицензионна такса, като в т. 14 от договора е установен
начинът на формирането й – чрез умножаване на GPS – ставките с по-голямото от
минималните нива абонати на съответния месец и броя реални абонати за месеца.
От заявеното от всяка от страните в хода на производството, съдът приема за
безспорни между тях фактите, че лицензополучателят е предоставял излъчване на
каналите на Дисни при упражняване на неизключителното му право на това съобразно
договора на брой абонати, който не надвишава минимално предвидените нива. В
подкрепа на това е и установеното в заключението по ССЕ, в което се съдържа броят
реални абонати, на които е била предоставена услугата помесечно през периода, като
максимално достигнатият брой в края на периода е 6596. В резултат на водените
между страните разговори преди подписване на договора е било постигнато съгласие
между тях минималните нива абонати за периода от 01.07.2020 г. до 30.06.2023 г. да
нарастват постепенно, като от 1000 достигнат до 47 200, за което е постигнато
съгласие между тях с подписване на договора и което служи за определянето на
лицензионната такса като зададените стойности служат като основа за начисляването
й. При съпоставяне на данните в табличен вид – част от договора и тези от
заключението по ССЕ, се установява, че за нито една част от периода не са били
постигнати минималния брой абонати според заложеното в договора.
Безспорно е между страните, поради което и ненуждаещо се от доказване, в
приложение разпоредбата на чл. 153 ГПК, че ищецът, в качеството му на лицензодател
е изпълнил задължението си за предоставяне на излъчването на каналите чрез
лицензираната цифрова услуга, поради което и с оглед възмездния характер на
договора, ответникът дължи заплащане на лицензионната такса в размера, определен
според предвиденото в договора.
От заключението по ССЕ категорично се установи, че фактурите за периода на
претенцията са отразени в счетоводството на задълженото лице по тях - ответното
„НЕОСАТ“ АД, като задължение за плащане към „ДЬ УОЛТ ДИСНИ КЪМПАНИ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като е ползван данъчен кредит по тях в общ размер на сумата от
199 841,56лв. Отразеното в счетоводството при ответника задължение за плащане по
своя характер представлява извънсъдебно признание на неизгоден за него факт
относно задължаването му по договора за сумата в размер по издадените фактури,
което е ползващо се с материална доказателства сила по отношение на него. От
заключението по експертизата се установи общият размер на начислените за периода
дължими лицензионни такси, възлизащи на 1 199 049,37 лв., част от които са били
6
платени, при което дължимият непогасен остатък възлиза на 1 192 349,37лв.
Предмет на разглеждане в производството е предявен осъдителен иск за
договорно неизпълнение, като съгласно чл. 27.7 за разрешаване спора между страните
приложимо е материалното право на Англия и Уелс. Според изложеното в
заключението по изслушаната експертиза относно установяване на относимата правна
регламентация на чуждото право и базираната на нея съдебна практика, при пропуск
на страната да изпълни задължението в съответствие с клаузите в договора, е налице
нарушение на договора, което дава права на насрещната страна да предприеме
съответното средство за удовлетворяване. В този смисъл според приложимото
материално право, неизпълнението на договорно задължение се дефинира като
нарушение на договора. Последицата за неудовлетворения кредитор е възникване
правото му на обезщетение за номинални вреди, като основополагащият принцип е да
бъде поставен във финансов аспект – възможно най-близо до този, в който той би бил
в случай, че договорното задължение беше изпълнено.
При това положение, доколкото се установи договорно неизпълнение от страна
на ответника да заплати дължимите от него лицензионни такси срещу предоставения
му продукт, за ищеца е възникнало правото на обезщетение, като същото според
приложимото материално право е равняващо се на размера на незаплатените такси, с
плащането на които изправният кредитор би се поставил в икономическото положение,
в което би се намирал при пълното изпълнение на договора. Този размер е равняващ се
на сумата от 1 192 349,37лв., която се установи, че е дължима след извършеното
частично погасяване на дълга. Безспорен е фактът, че сумата е определена на база
минималния брой абонати, доколкото реалния брой за периода не го надвишава и
което е в изпълнение на предвиденото в договора.
По отношение заявеното възражение от ответника за противоречие с добрите
нрави на клаузата в договора, уреждаща начина на формиране на дължимите
лицензионни такси, по делото е изслушана съдебна експертиза относно приложимото
материално право по допълнително поставени задачи, от заключението по която се
установи, че приложим е Закона за несправедливите клаузи в договорите от 1977 г.
Видно от изложеното в заключението, законът не може да засегне клаузи, с които се
установяват определени фиксирани условия или необосновано висока цена на стоката
или услугата. В случая, възражението от ответника е свързано именно с
нееквивалентност на престацията, каквато е втората от посочените хипотези, при които
законът не освобождава от отговорност неизправния длъжник. В закона е предвиден
тест за разумност, който следва да бъде приложен към съответната договорна клауза,
като преценката следва да бъде извършена към момента на сключването на договора, а
именно дали към този момент кредиторът е предвидил увреждането на насрещната
страна по договора при включването като част от него на съответната клауза. В случая,
от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетел
безпротиворечиво се установи, че определянето на минималния брой абонати, който да
бъде заложен в договора, е било постигнато при двустранни преговори между
страните, като първоначално предложеният от лицензополучателят такъв впоследствие
е бил намален и то значително след предложението в този смисъл от страна на
лицензодателя. При това положение, не се касае до едностранно поставени от
последния условия, които преценени индивидуално спрямо положението и потенциала
на ответника в осъществяваната от него търговска дейност биха го поставили в по-
неблагоприятно икономическо положение спрямо насрещната страна по договора и в
който смисъл договорната клауза би могло да бъде възприета като несправедлива.
Намерението на лицензодателя да отговори на възможностите на насрещната страна
по договора, както и на намерението й да изпълни задълженията си по него е видно и
от предмета на Първи Анекс към договор за разпространение на канали на Дисни от
7
16.09.2021 г., в който е предвидено срокът му на действие да бъде продължен до
30.06.2024 г., като са предвидени и занижени нива на минималния брой абонати, като
първоначално заложения в договора брой от 47 000 да бъде достигнат една година
след срока на действие на договора, който е бил продължен до 30.06.2024 г. Тези
допълнителни уговорки между страните сочат на толеранс от страна на лицензодателя
в стремежа да бъде постигнат реално постижим резултат за лицензополучателя. От
друга страна, последният е заявил намерението си за продължаване на договора,
въпреки констатираното към този момент затруднение да постигне печалбата от
реазилираната от него дейност, необходима за покриване на разходите, включително и
за заплащане на лицензионните такси.
В Пар. 10.2 от Стандартните условия към процесния договор са установени
санкционните последици при забава в плащането на сумите по издаваните фактури,
като в случай че забавата е повече от 30 от датата на падежа, неизправният платец
дължи лихва при ставка в размер на 4 % над основния лихвен процент, начисляван от
Банк ъф Ингланд /Bank of England/ до достигане на максимума по приложимия Закон.
В чл. 15 от процесния договор е уреден начинът на плащане, като клаузата
препраща към Пар. 10 от Стандартните условия, в което е предвидено, че плащанията
следва да се извършват в срок до 30 дни от датата на всяка фактура на лицензодателя.
Фактурите се издават от лицензодателя след приключване на месеца, за който се
отнасят. С оглед периода на претенцията по главния иск, безспорно е, че към датата на
предявяването й е настъпил падежът по всяка една от процесните фактурите, като е
изтекъл и 30-дневния срок от датата на падежа, от когато страните по договора са
предвидили начисляването на лихвата за забава в съответно определения размер.
Акцесорният иск за лихва е предявен за периода от датата на депозиране на исковата
молба до достигане на законоустановения максимум, респ. изплащане на
задължението, като с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, следва да
бъде уважен за посочения от ищеца период. Доколкото се установи забава в плащането
на лицензионните такси по договора, следва да бъде приложена и санкционната
последица от това.
С оглед всичко гореизложено, предявеният главен осъдителен иск се явява
основателен за пълния му размер от 100 000 лв. като частичен от претендирания от
ищеца 1 192 349.37 лв. Поради забава в плащането за период, надвишаващ
предвидения максимум от 30 дни, считано от датата на падежа по всяка от фактурите,
основателна се явява и акцесорната претенция за лихва.
Неоснователно се явява искането на ищеца за допускане предварително
изпълнение на решението при предпоставките на чл. 242, ал. 2, т. 2 ГПК, доколкото
счита, че в случая не са налице такива. В този смисъл не споделя доводите на ищеца,
че вземането му е признато от ответника, доколкото в хода на производството изрично
е оспорена отговорността му свързана с неизпълнението на договора, като в тази
връзка ответникът се е позовал на несъответствие на клаузата, уреждаща размера на
лицензионното възнаграждение, с добрите нрави, респ. изложени са доводи, че
същата има характер на несправедлива клауза, съгласно приложимото материално
право на Англия и Уелс, поради което и оспорва да дължи заплащането му. Искането в
този смисъл следва да бъде оставено без уважение.
Относно разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски за
производството. Ответникът е заявил възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдебният състав
намира за основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за
възнагражденията за адвокатската работа, минималният размер на дължимото такова в
8
производството по обезпечение на бъдещ иск е 4325 лв., в който размер следва да
бъде редуцирано претендираното такова от 11 714 лв., доколкото намира че
производството по искането за допускане на обезпечение, развило се като едностранно
такова, не се отличава с особена фактическа и правна сложност. В останалата част
относно претендирания адвокатски хонорар за исковото производство в размер на 8650
лв. възражението се явява неоснователно, доколкото същият е съответен на
предвидения в Наредбата минимум в чл. 7, ал. 2. Не следва да бъдат присъждани
разноски за адвокатско възнаграждение за предварително проучване на делото,
доколкото тези действия са включени в дължимите такива по процесуално
представителство, което не би могло да бъде осъществено без проучване на делото и за
което е предвиден размер на възнаграждението в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Не следва
да бъдат присъждани разноски за превод на отговора на исковата молба на английски
език, доколкото такъв не е бил необходим за провеждане на производството. При това
положение, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на
20 646 лв., съгласно приложения списък за разноските по чл. 80 ГПК за сторени такива
за обезпечителното производството, исковото производство и изпълнителното
производство по прилагане на допуснатите обезпечителни мерки, при редуциране на
част от разноските, съобразно изложеното по-горе.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „НЕОСАТ“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
– гр. София, ул. „Магнаурска школа“ № 15, ет. 3, да заплати на „Дъ Уолт Дисни
Къмпани България“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, бул. „Никола Й. Вапцаров“ № 55, бл. Експо 2000, сграда 4, ет. 6, по предявения
от ищеца осъдителен иск сумата от 100 000 лв. – представляваща част от пълния
претендиран размер от 1 192 349.37 лв. – равняваща се на сбора на месечните
лицензионни такси, дължими за периода м. 03.2021 г. – м. 09.2022 г., съгласно Договор
за разпространение на канали на Дисни от 19.06.2020 г. и Анекс № 1 към него от
16.09.2021 г., ведно с дължимата лихва за забава в размер на 4% над основния лихвен
процент, начисляван от Банк ъф Ингланд върху сумата от 100 000 лв. за периода от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, но не повече от
позволения от закона максимум.
ОСЪЖДА „НЕОСАТ“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
– гр. София, ул. „Магнаурска школа“ № 15, ет. 3, да заплати на „Дъ Уолт Дисни
Къмпани България“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, бул. „Никола Й. Вапцаров“ № 55, бл. Експо 2000, сграда 4, ет. 6, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 20 646 лв. – съдебни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Уолт Дисни Къмпани
България“ЕООД, ЕИК *********, за допускане на предварително изпълнение на
решението на основание чл. 242, ал. 2, т. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2
- седмичен срок от връчване на съобщението за изготвянето му страните, като в частта
му, в която е оставено без уважение искането по чл. 242, ал. 2, т. 2 ГПК подлежи на
обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в 1-седмичен срок от
връчването му на съобщението.
9
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10