№ 74**6
гр. С., 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
Гражданско дело № 20221110107155 по описа за 2022 година
искове с пр.осн. чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във
вр. с чл. 55 от ЗЗД и чл. **6 от ЗЗД:
Ищецът - ФИРМА, моли да се признае за установено, по отношение на ответниците, че
дължат при условията на солидарност (чл. 32 от СК):
- 1 1**0,91 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г.;
- 161,34 лева – мораторна лихва за периода от 01.07.2019г. до 19.12.2021г.,
ведно със законната лихва от 22.12.2021г. - датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.
Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на ищеца - ФИРМА, не се ангажира със становище.
Ответниците – С. К. АЛ. и КР. СТ. АЛ., оспорват иска:
- искът бил недопустим, тъй като за предходен период имало произнасяне;
- навеждат и много други правни доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
от фактическа страна:
Не се спори, че магазинът е собственост на ответниците (л. 74, гръб).
По отношение на магазина са постановени две решения, но за различни периоди
(Решение на СРС № 11057/14.07.2016г. по гр.д. № 19776/16г. – от м.01.2013г. до м.04.2015г.,
1
потвърдено в акт на СГС; и Решение от 13050/03.06.2019г. по гр.д. № 7540**/201**г. – от
м.10.2015г. до м. 04.2017г., също потвърдено с акт на СГС – Решение № 4222/14.07.2020г.
по в.гр.д. № 9**21/19г.). Първата двойка решения са с отхвърлителни диспозитиви, тъй като
не е установено неоснователно обогатяване, а втората – поради грешно предявени
претенции.
Депозирано е заключение на комплексна СЕ, неоспорена от страните и приета от
съда, като компетентно изготвена. От нея се установява, че:
- СЕС с адрес гр. С., ул. „Свети седмочисленици” № 11, вх. А се топлоснабдява
посредством абонатна станция (АС) тип Брутерм 100/50 kW. Количеството топлинна
енергия (ТЕ), доставено във входа, се измерва с определеното от Нормативната уредба
средство за измерване (СИ) за търговско плащане - общ топломер, монтиран в абонатната
станция (АС).
При изготвяне на КЕ вещото лице е използвало данните за доставена в АС топлинна
енергия, отчетена от топломера.
Според ежемесечните отчети на общия топломер (в разпечатка с отчетените данни на
уреда), в които записани показанията на общия топломер в АС, доставената енергия,
технологичните разходи и енергията, която трябва да бъде разпределена като потребена
между абонатите на топлинна енергия.
Топлинната енергия, постъпила в процесната абонатна станция, се отчита от общ
топломер по електронен път в началото на всеки месец чрез уред с четяща глава (терминал),
който снема архивираното в паметта на уреда показание на ТЕ в 0.00 часа на първо число от
съответния месец - колона „показание ново”. От енергията в тази колона се изважда
енергията, отчетена през предишния месец - колона „показание старо”. Това е количеството
топлинна енергия в квтч., постъпила в абонатната станция през съответния месец – колона
„отчетена енергия”. Разликата между тази колона и колона „технологични разходи”, в която
са записани изчислените технологични загуби от работата на съоръжението за сметка на
топлопреносното предприятие, е количеството топлоенергия, потребена от абонатите –
колона “разпределена енергия”.
Фирмата за дялово разпределение (ФДР) разпределя тази енергия между абонатите,
захранвани от АС, съобразно действащата нормативна уредба.
В случая отчетената от СИ топлинна енергия, коригираната с технологичните
разходи в АС, се разпределя между абонатите от вх. А. Количеството на топлинните загуби
в АС, т.н. технологичните разходи, се определят по реда на чл. 5**, ал. 2 от Наредба № 16-
334 от 06.04.2007г. от техническата характеристика на абонатната станция съгласно данни
на производителя или експериментални резултати от топлопреносното предприятие и са за
сметка на предприятието – собственик.
Извършената от в.л. проверка за произволно избран месец установява, че
технологичните разходи в АС са изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от
2
отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между
абонатите.
В СЕС има монтирани индивидуални апартаментни топломери. Тези уреди заедно с
топлите водомери в имотите на абонатите са отчетени от ФДР преди изготвяне на дяловото
разпределение в сградата.
В процесния магазин № 2 не е осигурен достъп и не е извършен отчет на
1**.06.2020г. (първа дата) и 27.06.2020г. (втора дата). На в.л. е бил предоставен Протокол за
неосигурен достъп в процесния апартамент за период 2019-2020г.
При извършения оглед на имота е констатирано, че в магазина няма монтирани
отоплителни тела. По делото са приложени 2 документа, изготвени от ФДР:
- допълнителен отчет в имота, извършен на 15.06.2019г. – за период
201**/2019г.
- главен отчет в имота, извършен на 30.05.2021г. – за период 2020/2021г.
И в двата документа е записано, че в имота няма монтиран индивидуален
топломер, няма монтирани колектори и радиатори.
При извършения оглед на имота е констатирано, че в магазина има монтиран
индивидуален бойлер. По делото са приложени 2 документа, изготвени от ФДР:
- допълнителен отчет в имота, извършен на 15.06.2019г. – за период
201**/2019г.
- главен отчет в имота, извършен на 30.05.2021г. – за период 2020/2021г.
И в двата документа е записано, че в имота няма монтиран водомер за топла вода,
щранга за топла вода няма връзка с инсталацията за топла вода в имота.
Съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, ДВ, бр. 74 от 0**.09.2006г., абонатите, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на ТЕ,
отдадена от сградната инсталация.
- дяловото разпределение, като стойност, възлиза на 17,33 лева;
- лихвата възлиза на 3,63 лева.
правна страна:
1. Искът, доколкото се отнася до различен период, е допустим.
Мотивите нямат сила на пресъдено нещо (например: Решение № 10**/23.07.2009г.,
по гр.д. № 191/200**г., на IV г.о.; също: О. № 699 от 30.10.2013г. на ВКС IV г.о., по ч.гр.д.
№6540/2013г.; Решение № 12**2/20.11.200** г., по гр.д. № 36****/2007 г., на V г.о.;
Решение № 143/07.10.2010 г., по гр.д. № 1136/2009 г., на I г.о.; и Решение № 114/1**.05.2011
г., по гр.д. № 979/2009 г., на IV г.о. – като посочването въобще не е изчерпателно).
2. относно предмета на иска: При абстрахиране от изложеното в т. 3.
Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при
3
общи условия, сключени между: … топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди (чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ).
Елементите на фактическия състав на неоснователното обогатяване (чл. 59 от ЗЗД) са
следните: обедняване – при намаляване на активите; обогатяване, като такова е налице и
когато се спестяват разходи; и двете да са последица от една обща причина.
Ако не е налице облигационна връзка, породена от договор, ищецът би се е обеднил
само със стойността на подадената до магазина топлинна енергия. Всеки етажен собственик,
който притежава търговски обект, е длъжен, без значение дали ползва или не помещението,
да заплаща достигащата до обекта ТЕ. Прекъсването на облигационната връзка е възможно
само, ако цялата сграда (ЕС) го стори. Самостоятелно това е невъзможно.
Тъй като заплащането на топлинна енергия е принципно задължение за
собствениците (от ЕС) – според КС, режимът е аналогичен на този за поддържане на обща
част, своеобразна „екстра“ в сградата, то обогатяването се изразява в спестяването на
съответния разход (ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г.: Отделният етажен
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но
остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата ... Непоискана е тази доставка, при която
доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е
изразил съгласи е за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от
потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за
плащане). Обедняването на ищеца е съизмеримо с цената на изразходваната топлинна
енергия, но не определена от КЕВР, а по пазарни нива. Аналогията в случая е с асансьор,
чието поддържане, ако е налице такъв, също би било задължение и на ответниците, като
част от ЕС, независимо, че магазинът е на партера и те не го ползват.
Причината регулаторен орган да определя цената е социална. Това е така в по-малка
степен и при стопанските потребители в ЕС (регулаторната цена има смисъл само ако е по-
ниска от пазарната).
В услугата, предоставена от ищеца включва три пера:
- топла вода;
- парно отопление; и
- дялово разпределение.
В магазина няма тръби за топла вода, които да преминават през него или уреди, които
да отделят топлоенергия / да доставят топла вода.
Остава единствено дяловото разпределение. Заплащането му е задължение за цялата
етажна собственост, а магазинът е част от нея. Това означава, че без значение дали някаква
енергия достига до него (а по-вероятно да не е така), собствениците са длъжни да заплащат
процент от общата стойност, съобразно кавадратурата на обекта, съотнесена към тази на
цялата сграда.
4
Ищецът не би могъл да претендира този процент от останалите съсобственици (това е
обедняването), а обогатяването на ответниците е спестяването на този разход.
В тази хипотеза, относно лихвите следва да се установи поставяне на ответниците в
забава – и то за съответното вземане.
3. по основателността на иска: Когато юридическо лице, което се помещава в
отделен имот от сграда – етажна собственост, не сключи договор по ал. 1, т. 3, продажбата
на топлинна енергия се извършва по реда на чл. 150, ал. 1 (чл. 149, ал. 6 от ЗЕ). Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 (153, ал. 1 от ЗЕ).
Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана
от КС в решение № 5 от 22.04.2010г. Тя е особена и има социален характер и произтича от
договор (при изясняването на отношенията между обществения снабдител -енергийно
предприятие и потребителя следва да се има предвид, че договорна е отговорността за
неизпълнение на задължение по съществуващо облигационно отношение между страните,
докато при деликта облигационната връзка между страните възниква едва с причиняването
на вредата. В разглеждания случай, между енергийното предприятие и потребителя е налице
облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на
предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я
заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е
как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по
друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия
на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение
е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган.
Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е
сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг
начин). Собственик на отоплен имот (или ползвател на когото е прехвърлена партидата) е
страна в правоотношението – чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ - ТР 4 от 29.01.2013г. по тълк.
д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г.
Изводът е, че при установено право на собственост върху недвижим имот, част от
ЕС, без значение дали помещението е за битови или търговски нужди, е налице
конклудентнен договор, като във втори случай етажният собственик би могъл и да се
договори с ищеца за някакви по-благоприятни за него условия, като сключи изричен писмен
договор.
Искът за неоснователно обогатяване е субсидиарен, както е посочено в Решение на
СГС № 4222/14.07.2020г. по в.гр.д. № 9**21/19г., а също така и например: Решение № 2 от
14.02.2020 г. на ВКС по гр.д. № 2296/2019 г., III г.о., ГК, докладчик съдията Александър
Цонев.
5
По тази причина претенцията е неоснователна.
Само за пълнота следва да се посочи, че при коректно предявена претенция (на
договорно основание) би се дължала само главница за дялово разпределение, която е
определена от в.л. От една страна, според Решение на Съдът на ЕС (четвърти състав) от 5
декември 2019г. по съединени дела С 70**/17 и С 725/17, тя се определя относително точно -
т. **6 и т. **7, а от друга – приложима е нормата и на чл. 162 от ГПК.
Релевантните факти са правото на собственост и обстоятелството, че сградата е
отопляема. От там насетне, размерът на евентуалното задължение се определя от в.л., като
водещо е техническото изследване на уредите в сградната инсталация. Последната е
собственост на ЕС (след абонатната станция), съответно и нейно задължение е да я
поддържа (в тежест на възложителя е да докаже твърденията си за заплащане на дължимото
възнаграждение и твърденията си, че задължението на изпълнителя не е изпълнено или е
изпълнено лошо, обуславящи възникването на правата по чл.265 ЗЗД - Решение № 34 от
22.02.2010г. на ВКС по т.д. № 5****/2009г., II т.о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от
ГПК). От тази гледна точка, принципното оспорване в отговора на всички документи е
некоректно.
по разноските:
На основание чл. 7**, ал. 3 от ГПК, на ответниците се дължат разноски – 500 лева.
На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е
причинило със своите процесуални действия (чл. 7**, ал. 10 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ФИРМА, ЕИК ............., представлявано от С. П. Цв., със
седалище и адрес на управление гр. С., р-н "Кр. с.", ул. „Я." № ***, e-mail: ***@*****.**,
срещу С. К. АЛ., ЕГН **********, и КР. СТ. АЛ., ЕГН **********, общ адр.: гр. С., кв.
„Стр.“, бул. „П. Ю. Т.", бл. **, вх. Е, ет. 5, ап. ****, съд.адр.: гр. С., ул. "Л. К." № *****, ет.
*, чрез адв. К.Н.. от САК, тел.: + 359 **7** 661740; електронна поща: *********@*****.***,
иск с пр.осн. чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 55
от ЗЗД и чл. **6 от ЗЗД, да се признае за установено по отношение на ответниците, че
дължат при условията на СОЛИДАРНОСТ:
- сумата от 1 1**0,91 (хиляда сто и осемдесет лева и деветдесет и една стотинки) лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2019г. до м.04.2020г. (с която ответниците са се обогатили за сметка на ищеца); и
6
- сумата 161,34 (сто шестдесет и един лева и тридесет и четири стотинки) лева –
мораторна лихва за периода от 01.07.2019г. до 19.12.2021г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА на основание чл. 7**, ал. 3 от ГПК, ФИРМА, ЕИК ............., представлявано от С.
П. Цв., със седалище и адрес на управление гр. С., р-н "Кр. с.", ул. „Я." № ***, e-mail:
***@*****.**, да заплати на С. К. АЛ., ЕГН **********, и КР. СТ. АЛ., ЕГН **********,
общ адр.: гр. С., кв. „Стр.“, бул. „П. Ю. Т.", бл. **, вх. Е, ет. 5, ап. ****, съд.адр.: гр. С., ул.
"Л. К." № ***, ет. **, чрез адв. К.Н.. от САК, тел.: + 359 **7** 661740; електронна поща:
*********@*****.***, сумата от 500 (петстотин) лева, сторени деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - ФИРМА, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. С. 1111, р-н „Сл”, ул. „Пр. Г. П.” №**, e-
mail: ***@******.***.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7