Определение по дело №6172/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1745
Дата: 30 ноември 2018 г. (в сила от 12 февруари 2019 г.)
Съдия: Методи Неделчев Антонов
Дело: 20185330206172
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 септември 2018 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 1745                                          30.11.2018 г.                                          гр. Пловдив 

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                  VІІ наказателен състав

На тридесети ноември                                     две хиляди и осемнадесета година

в закрито съдебно заседание, в състав :

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : МЕТОДИ АНТОНОВ

 

след като се запозна с материалите по ЧНД № 6172/2018 г. по описа на ПРС, VІІ н.с., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243 ал.5 от НПК.

Образувано е по жалба на Г.К.П. *** чрез пълномощника си Т.А., в качеството на пострадало лице по досъдебно производство № 475/2017г. по описа на Четвърто РУ „Полиция“ при ОДМВР - Пловдив, против Постановление от 10.08.2018г. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 475/2016 г. по описа на Четвърто РУ „Полиция“ при ОД МВР - Пловдив, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.206, ал.1 от НК за това, че за периода от месец декември 2016г. до месец юли 2017г. в гр. Пловдив, противозаконно присвоил чужди движими вещи, които владеел.

В жалбата се излагат съображения за необоснованост и недопустимост на прокурорския акт и се моли съдът да го отмени.

Съдът, след като се запозна със съображенията на прокурора, изложени в атакуваното постановление, с аргументите в депозираната жалба, и като разгледа събраните по делото доказателства, намира следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Досъдебното производство е било образувано на основание чл.212, ал.1 от НПК на 14.11.2017г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, за това, че през периода от месец декември 2016г. до месец юли 2017г. в гр. Пловдив противозаконно присвоил чужди движими вещи, които владеел.

В хода на разследването са били разпитани свидетелите Г.К.П., Г.Н.Г., Б.Д.Д., Й.Б.М., 3.Д.С. и П.Б.Т.. Били приобщени относими документи в значителен обем, били изискани данни за трафика от мобилните оператори.

Въз основа на така събраните по делото доказателства била установена следната фактическа обстановка:

През 2016год. свидетелката Г.К.П. от гр.Пазарджик се запознала със св. П.Б.Т. ***. Между тях не се оформила сериозна връзка, но имали интимни отношения, като се виждали основно събота и неделя. В периода от месец декември 2016 година до месец юли 2017 година, св. П. закупила на изплащане на нейно име вещи, които предала на св. П.Т. за негово ползване, а именно:

На 22.12.2016год. от магазин «Технополис» гр.Пловдив св. П. закупила мобилен телефон марка и модел « APPLE IPHONE 7 128 GB JET BLACK MN962» със сериен номер DNQSN0Z8HJ7P, който предоставила в същия ден на св. Т. ведно с гаранционната карта и кутията на същия.

 На 24.01.2017г. св. П. закупила със стоков кредит мобилен телефон марка « «HUAWEI" от магазин «Технополис» гр.Пловдив, който предала за ползване на св.Т. ведно с гаранционната карта и кутията на същия. у >

На 11.03.2017г. св. П. закупила със стоков кредит от магазин "Технополис" гр. Пазарджик компютър марка «ACER ASPIRE F5-573G-35TL SILVER" и в същия ден го предоставила на св. Т., като не предала гаранционната карта за компютъра на Т., а я задържала за себе си.

На 01.04.2017г. св. П. закупила със стоков кредит от магазин Технополис в гр.Пазарджик мобилен телефон марка «HUAWEI", който предала на св. Т. в деня на закупуването ведно с гаранционната карта на същия.

На 02.04.2017г. св. П. закупила със стоков кредит от магазин «Технополис» гр.Пазарджик хладилник марка LIEBHER СТР 2521, който предала на Т. пред посочения магазин, като не предала гаранционната карта за хладилника на Т., а я задържала за себе си.

На 10.06.2017г. св. П. закупила от магазин "Технополис" гр.Пазарджик мобилен телефон марка «SAMSUNG GALAXY S8 G950 BLUE, който предала на Т. още в същия ден в дома й в гр.Пловдив ведно с гаранционната карта на същия.

За така закупените от св. Г.П. и предоставени на св.П.Т. вещи между двамата имало устна уговорка, последният да плаща месечните вноски по стоковите кредити, с които същите били закупени, като след окончателното им изплащане тези вещи да станат негова собственост.

П.Б.Т. плащал дължимите вноски по кредитите за предоставените му вещи, закупени на името на св.П. до края на месец юни 2017год., след което спрял плащанията. Свидетелката П. започнала да получава съобщения за просрочване на вноските, поради което тя изтеглила потребителски кредит от „ Уникредит Булбанк" и изплатила изцяло всички задължения по стоковите кредити за гореописаните вещи. Тя не поискала връщането на гореизброените вещи от св. Т., а единствено отправила към него искане да спазва уговорката им за плащане на вноските по тези кредити. След като изплатила всички дължими суми за взетите от нея на изплащане вещи, св. П. не се обадила на св.Т., за да го информира за това и не му поискала конкретна сума, понеже вече била подала жалба в Четвърто РУ на МВР гр. Пловдив.

Горната фактическа обстановка се подкрепя от събраните в хода на разследването материали - разпити на свидетели, относими документи в значителен обем.

Разпитана в хода на досъдебното производство Г.П. заявила, че нейното желание по настоящото наказателно производство е да й бъде възстановена сумата, която тя била заплатила, за да покрие остатъка от стоковите кредити, изтеглени от нея за гореописаните вещи. Същата не била отправяла искане до П.Т. за връщане на тези вещи.

Разпитан по делото, П.Т. заявил, че не желае да дава обяснения по случая. Видно от приобщените по делото заложни билети, П.Т. заложил в „Заложна къща – КАМЕО“ ЕООД гр. Пазарджик следните вещи: на 24.01.2017г. заложил 1 бр. мобилен телефон APPLE, модел  iРhone 7/128 GB с ИМЕИ N**** за сумата от 450.00 лв., който откупил обратно на 28.01.2017г. за сумата от 482.00лв; на 04.04.2017г. заложил 1 бр. мобилен апарат марка „Хуаве" със сер.№ 862790031440731/2 сим за сумата от 300.00 лв., който откупил обратно на 07.04.2017г. за сумата от 319.00 лв.; на 06.04.2017г. заложил 1бр. лаптоп „ACER ASPIRE", модел F 15, сер.№ i3/8ram/ltb hdd за сумата от 250.00 лв., който откупил на 17.04.2018г. за сумата от 269.00лв.; на 14.06.2017г. 1 бр. мобилен апарат „Самсунг", модел S8, със сер.№ 359038080977025 за сумата от 700.00 лв., който откупил на 28.06.2017г. за сумата от 742.00 лв; на 02.04.2017г. 1бр. мобилен апарат марка „ HUWEI", модел Р9, сер.№ 868445020224448 за сумата от 250.00 лв.; на 03.04.2017г. 1бр. мобилен апарат „ Блекбери", модел „ Курве", сер.№ 356002053422370 за сумата от 18.00 лв.

Видно от доказателствата по делото, свидетелката П. предала изброените в разпита й и описани в обстоятелствената част на постановлението вещи заедно със съпътстващите и индивидуализиращите ги документи, с изключение на гаранционните карти за компютър марка « ACER ASPIRE F5-573G-35TL SILVER" и хладилник марка LIEBHER CTR 2521.

Според прокурора, въпреки извършените възможни и необходими действия по разследването, по настоящото досъдебно производство не били събрани безспорни доказателства за осъществен състав на престъпление по чл.206,ал. 1 от НК. За да е осъществен визираният престъпен състав, е необходимо от обективна страна деецът да е присвоил чужда движима вещ, която владее или пази. Изпълнителното деяние на това престъпление може да се изрази, както в разпореждане с чуждата вещ, предоставена му на някакво правно основание, така и в отказа му да върне тази вещ на собственика. В конкретния случай по отношение на вещите-предмет на делото, не могло да бъде доказано такова разпореждане от страна на П.Т., поради невъзможността същите да бъдат индивидуализирани с техните серийни номера. Наистина, предвид датите на залагането им, съпоставени с датите на предаването им от св.П. на св.Т., както и съпоставянето на посочените в разпита на същата вещи с тези, описани в заложните билети, сочи, че вероятно се касае за едни и същи вещи. В наказателния процес обаче, обвинението не може да се гради на предположения и вероятности. Същото следва да е подплатено с безспорни доказателства, каквито по настоящото наказателно производство според прокурора не са налице. По отношение на компютър марка « ACER ASPIRE F5-573G-35TL SILVER" -предмет на делото, следва да се отбележи, че в заложен билет № 18225/06.04.2017г. на „ Заложна къща - КАМЕО" ЕООД, с който св.Т. е заложил 1 бр. лаптоп „ACER ASPIRE" са посочени индивидуализиращи характеристики на заложената вещ различни от тези на предадения му от св.П. компютър « ACER ASPIRE F5-573G-35TL SILVER", а именно „ACER ASPIRE", модел F 15, cep.№ i3/8ram/ltb hdd. Това е дало основание на прокурора да се направи извод, че става въпрос за два различни компютъра.

На следващо място, видно от материалите по делото, не е налице отказ от страна на св.Т. да върне дадените му от св.П. вещи. Според дадените от нея свидетелски показания, същата не била отправяла искане до П.Т. за връщане на тези вещи. Нейното желание по настоящото наказателно производство било да й бъде възстановена сумата, която тя била заплатила, за да покрие остатъка от стоковите кредити, изтеглени от нея за гореописаните вещи.

След анализ на цялата доказателствена съвкупност по настоящото наказателно производство, прокурорът счита, че по същото не са били събрани достатъчно доказателства, обосноваващи, привличане в качеството на обвиняем на П.Т. за извършено от него престъпление по чл.206,ал. 1 от НК. Не се е доказало категорично разпореждане с вещи-предмет на делото от негова страна. Не е налице и отказ да бъдат върнати тези вещи на собственика им. Колкото до изразените претенции от страна на св.Г.П., че единственото, което желае е да й бъдат възстановени заплатените от нея суми за изплащането на описаните по-горе вещи, се отбелязва, че това няма как да бъде осъществено с механизмите на наказателния процес.

Водим от гореизложеното, съдът възприема и кредитира изцяло изводите на представителя на Районна прокуратура – гр. Пловдив в обжалвания прокурорски акт.

В тази връзка, неоснователно е възражението на Г.К.П. от жалбата й относно наличието на елементите на фактическия състав на чл.206, ал.1 от НК.

От обективна страна, за да бъде осъществено изпълнителното деяние на престъплението „обсебване“ се изисква да е налице присвояване, т.е. деецът да третира вещта, която владее или пази, като своя. В правната доктрина и съдебната практика  се приема, че това своене на вещта се осъществява или чрез извършване на разпоредителни сделки с нея (такива, които водят до прехвърляне или видоизменяне на правото на собственост), или чрез отказ от страна на престъпния деец да върне вещта на нейния собственик. От установената в хода на досъдебното производство по делото фактическа обстановка е видно, че правото на собственост върху инкриминираните движими вещи никога не е променяло своя носител. Същите не са били предмет на разпоредителна сделка, както и по делото не е установен отказ на св. П.Т. да върне вещите на св. Г.П.. Напротив, в дадените от св.П. свидетелски показания, същата никога не е отравяла искане до св.Т. за връщане на процесните вещи. Нейното желание било да и бъде възстановена сумата, която тя била заплатила за да покрие остатъка от стоковите кредити, изтеглени от нея за покупка на вещите. В подкрепа на тезата на държавното обвинение е и обстоятелството, че действително съществува разминаване между заложения от св.Т. преносим компютър, описан в Заложен билет №18225/06.04.2017г. на заложна къща „КАМЕО“ ЕООД като такъв - марка „ACER ASPIRE”, модел “F15”и предадения му от св.П. преносим компютър - марка „ACER ASPIRE”, модел „F5”. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице нито едно доказателство, което да обосновава присвоителния елемент на престъплението по чл. 206, ал.1 НК. Налице са данни за гражданскоправен спор, който е предмет на разглеждане в друго производство и следва да бъде разрешен от гражданския съд.

В тази връзка правилни са всички изводи на представителя на Районна прокуратура относно липсата на осъществен състав на престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.

 Резултат от горното е, че изложените съображения в жалбата на Г.К.П. се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Предвид изложените мотиви, съдът е на становище, че постановлението на РП – гр. Пловдив за прекратяване на наказателното производство по ДП № 475/2017г. по описа на 04 РУП при ОДМВР Пловдив е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Ето защо съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 10.08.2018г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 475/2017г. по описа на 04 РУП при ОД МВР Пловдив, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.206, ал.1 от НК за това, че за периода от месец декември 2016г. до месец юли 2017г. в гр. Пловдив, противозаконно присвоил чужди движими вещи, които владеел.

Определението подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от получаването му пред Пловдивски окръжен съд.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя, обвиняемия и на РП гр. Пловдив.

 

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

Вярно с оригинала!

МГ