МОТИВИ към Присъда №258/06.12.2016г. по НЧХД № 1323/2016г.
по описа на РАЙОНЕН СЪД - ***
РАЙОНЕН
СЪД – *** е сезиран с тъжба на основание чл.161 ал.1 НК от страна на Н.М.Г.
ЕГН: ********** срещу И.И.М. ЕГН: **********.
Частният тъжител твърди, че при възникнал на 18.05.2016г. спор между нея и
подсъдимия, последният й нанесъл няколко удара по лицето /в областта на челото,
носа и челюстта/, в резултат на което причинил на Н.Г. оток и кръвонасядане по лицето, на свой ред довели до болка и
страдание. Във връзка с така изложените на основание чл.81 ал.1 НПК
обстоятелства, частният тъжител счита, следва да бъде ангажирана наказателната
отговорност на И.И.М. ЕГН: ********** за извършено
престъпление по чл.130 ал.2 НК.
В
съдебно заседание, частният тъжител се явява лично и с упълномощен повереник.
Поддържат частната тъжба и считат, че от събраните по делото доказателства се
установява по несъмнен начин извършено от подсъдимия И.М. престъпление.
Пледират за признаване на М. за виновен в извършването на престъпление по
чл.130 ал.2 НК и освобождаването му от наказателна отговорност на основание
чл.78а НК, а алтернативно – за осъждането му за престъпление по чл.130 ал.2 НК
и налагането на наказание в размер около средния, както и присъждане на
направените по делото разноски.
Подсъдимият
И.И.М. се явява лично и с упълномощен защитник. Не се
признава за виновен и дава обяснения, в които излага собствена теза за
обстоятелствата на случая. Както подсъдимият, така и неговият защитник считат,
че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин
извършено от подсъдимия И.М. престъпление. Пледират М. да бъде признат за
невиновен и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и доказателствени средства
поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна намира за установено
следното:
И.И.М. е роден на *** ***, постоянен адрес:***, българин,
български гражданин, с полувисше образование, пенсионер, женен, неосъждан
/реабилитиран/, ЕГН: **********.
Към 18.05.2016г.
подсъдимият М. и частната тъжителка Н.М.Г. *** - имот, състоящ се от къща и
дворно място, с пристройка към къщата. Подсъдимият живеел със съпругата си – св.***,
на първия етаж на къщата, а частната тъжителка Г. и нейният съпруг – св.*** –
на втория етаж. В пристройката живеели наематели - свидетелят Ю.М., неговата
съпруга – Й.М. и тяхното малолетно дете ***, като техен наемодател бил
подсъдимият И.М..
Отношенията между семействата на подсъдимия и
частната тъжителка не били добри. В миналото нееднократно възниквали различни
конфликти между И.М. и Н.Г., като тези конфликти ставали повод и за сезиране на
полицейските органи, в т.ч. – по преписка №Ж-906/2013г. на 02 РУМВР – *** /по
жалба на М. срещу Н.Г./, преписка №3130/2014г. на 02 РУМВР – *** /по жалба на М.
срещу Н.Г./, преписка №842ж/2013г. на 02 РУМВР – *** /по жалба на М. срещу ***
син на Н.Г./.
На
18.05.2016г. около 18:30 – 19:00 часа, частната тъжителка Г. се прибирала от
работа. При влизане в дворното място срещнала подсъдимия М., който извършвал
собствени ремонтни работи. Частната тъжителка изказала несъгласието си за
начина, по който се използват общите части на имота и по – конкретно – във
връзка с обстоятелството, че в близост до входа на жилищната сграда има
струпани предмети, които затрудняват влизането. Това подразнило подсъдимия М. и
същият решил, в отговор да нанесе побой на частната тъжителка. По същото време,
нейният съпруг – св.*** дочул викове откъм дворното място. Когато се показал на
прозореца, видял, че Н.Г. и подсъдимият И.М. се намират в близост един до друг,
като наоколо нямало никой друг. Видял как подсъдимият хваща с лявата си ръка
частната тъжителка в областта на дясното рамо, след което с дясната си ръка й
нанася три бързи удара с юмрук в лицето, единият от които – в областта на долната
челюст. В резултат на удара в областта на челюстта, на частната тъжителка били
причинени оток и кръвонасядане по лицето. От своя
страна, при описаното поведение от страна на подсъдимия, Н.Г. се опитвала да се
дръпне назад и да се предпази с ръце.
Забелязвайки
нанасяния от страна на подсъдимия побой, свидетелят *** се развикал от прозореца.
След това веднага слязъл в двора, при което забелязал на място и съпругата на
подсъдимия – св.***. Същата казала на *** да прибере съпругата си. От своя
страна, св.*** запитал подсъдимия защо бие частната тъжителка, но не получил
отговор; вместо това подсъдимият М. се усмихнал ехидно.
След
така описания инцидент, *** и Н.Г. се прибрали в жилището си. На 19.05.2016г. посетили
катедра „***“, където частната тъжителка била прегледана от д-р С.К.. Последният
издал СМУ №247/2016г., в което описал, че при прегледа на Н.Г. са установени оток
и кръвонасядане по лицето, както и че тези телесни
увреждания отговарят да са били причинени, както се съобщава – при удари с
юмрук на 18.05.2016г. - и са довели до болка и страдание.
Отново
на 19.05.2016г., частната тъжителка сигнализирала за случая НАЧАЛНИК на 02 РУМВР
– ***, като била образувана преписка №339100-1381/2016Г. на 02 РУМВР – ***,
приключила с Постановление от 04.07.2016г. за отказ да се образува досъдебно
производство по преписка №3498/16г. по описа на РП – ***.
На 07.06.2016г.
Н.М.Г. *** частната тъжба, въз основа на която е образувано настоящото НЧХД №1323/2016г.
по описа на РС – ***.
Така
приетата фактическа обстановка се основава на следните събрани в хода на
наказателното производство доказателствени материали:
-
показания на свидетеля ***,
дадени в съдебното следствие;
-
заверен препис на СМУ №№247/2016г.
/л.4 от делото/;
-
експертно заключение по
единична съдебномедицинска експертиза /л.48 - 49 от делото/, от което се
установява, че при извършен на 19.05.2016г. преглед на Н.М.Г. е установен оток
и синкаво кръвонасядане на площ около 4 см. в диаметър
в предната трета на лявото рамо на долната челюст. Според експерта, това
увреждане би могло да е получено по начина, по който се съобщава - удар с ръка
/юмрук / на 18.05.2016г. Същото увреждане, според вещото лице, е довело до
болка и страдание. Съдът намира представеното експертно заключение за обективно
и безпристрастно, поради което му отдава вяра;
-
справка от ТД на НАП – *** във
връзка с изпълнението на наложено спрямо И.М. наказание глоба в размер на 7000
лв. по НОХД №279/1996г. по описа на РС – *** /л.52 от делото/;
-
справка от 21.08.2013г. по
преписка №Ж-906/2013г. на 02 РУМВР – *** /л.75 от делото/;
-
справка от 16.08.2013г. по
преписка №842ж/2013г. на 02 РУМВР – *** /л.80 от делото/;
-
справка от 22.05.2014г. по преписка
№3130/2014г. на 02 РУМВР – *** /л.85 от делото/;
-
справка от 22.06.2016г. по преписка №339100-1381/2016Г. на
02 РУМВР – *** /л.101 - 102 от делото/;
-
характеристични справки за
частния тъжител и подсъдимия /л.27, л.113 от делото/;
-
справка за съдимост /л.18 - 20
от делото/.
Щателното
запознаване и анализ на събраните по делото доказателствени материали разкрива,
че са налице преки противоречия между обясненията на подсъдимия М. и
показанията на свидетелката *** - от една страна и показанията на св.*** – от
друга. Тези противоречия се свеждат до следните обстоятелства: присъствала ли е
на инцидента между М. и Г. свидетелката ***; в какво се е състоял инцидента
/неговия механизъм/ и по – конкретно – нанасял ли е подсъдимият удари на
частната тъжителка.
Според
показанията на свидетелката ***, на 18.05.2016г. същата се прибрала вкъщи с лек
автомобил и започнала да разтоварва същия в дворното място. По това време,
подсъдимият се намирал в двора и извършвал ремонтни работи - измазвал прозорци.
На място се появила частната тъжителка, която започнала да се държи агресивно –
говорела на висок тон, отправяла претенции, че нещата не може да продължат по
този начин. След това ненадейно нападнала подсъдимия в гръб – ритнала го по
задната част на десния крак, а в момента, в който той се обърнал, Н.Г. му
зашлевила и шамар в областта на лицето. На свой ред, св.*** се опитала да
преустанови възникналия конфликт, като застанала между съпруга си и частната
тъжителка. Самият М. не нанесъл никакви удари спрямо Н.Г., а само се опитвал да
се предпази. Междувременно, на място се появил и св.*** и заедно с частната
тъжителка си тръгнали. Все пак, веднага след това, Н.Г. се опитала отново да
започне свада /посредством словесни нападки/ - този път със св.***, която за
себе си останала с убеждението, че поведението на частната тъжителка не е
особено адекватно и й наподобило това на човек, употребил алкохол.
Обясненията
на подсъдимия И.М., на свой ред, кореспондират със заявеното от страна на св.***.
Известен дисонанс се наблюдава във връзка с твърденията за предприетото от
страна на частната тъжителка физическо нападение, като подсъдимият посочва
следното:
„Аз тръгнах да отида в гаража да
взема вода за чистачките и когато отключвам, тя ме напада в гръб. Имах два
метра до гаража, почвам да отключвам, тя ме рита и ме удря в гръб. Ритна ме
долу в прасеца на десния крак, след това с юмрук ме удари в гърба – аз само
усещам и когато се обърнах да видя какво става, тя ми удари един шамар. Моята
жена вижда какво става и тича, дърпа я и застава между нас.“
Подобен
удар с юмрук в гърба, свидетелката *** не споменава /въпреки подробността на
нейните показания/, а наред с това, за разлика от тази свидетелка, подсъдимият
е значително по – настоятелен в твърдението си, че частната тъжителка е била в
нетрезво състояние /“Аз от време на време
я поглеждах - тя се люшка като пиянде, дето се казва - докато ми говори – това
значи, че е употребила алкохол. Във
връзка с люшкането и с говора определих, че е пияна – човек пиян сте чували как
говори и трезвен човек как говори. Говореше
някак си провлачено, повтаря ми постоянно едно
и също – около 20 минути.“; „Казвам - „Когато се напие е така е, иначе като е
трезва, бяга, все едно я е срам да ме погледне. Твърдя, че тя злоупотребява с
алкохол.“ и др./.
От
друга страна, свидетелят *** заявява, че при прибирането си вкъщи на
18.05.2016г. частната тъжителка е била в трезво състояние, както и че същата,
заедно с подсъдимия, са били сами в дворното място по време на възникналия
инцидент /т.е. – св.*** не е била в близост/; описва и механизъм на протичане
на инцидента, коренно различаващ се от заявеното от страна на подсъдимия и неговата
съпруга.
Описаният
от страна на св.*** механизъм е именно механизмът, възприет и предаден по –
горе, поради което няма да бъде преповтарян. Съдът отдава предпочитание на
показанията на св.*** пред тези на св.*** и обясненията на подсъдимия, тъй като
първите се подкрепят изцяло от единствените налични по делото обективни данни –
тези в СМУ №247/2016г. и експертното заключение по изготвената
съдебномедицинска експертиза. Както вече беше отбелязано, от тези
доказателствени източници се установява по несъмнен начин, че на 19.05.2016г.,
от страна на Д – Р К. е извършен преглед на Н.Г., при който са установени
телесни травми /оток и синкаво кръвонасядане на площ
около 4 см. в диаметър в предната трета на лявото рамо на долната челюст/, които
напълно отговарят да са причинени по начина, който още тогава, при издаване на
СМУ, е съобщен от пострадалата – удари с юмрук. Тези констатации и този
механизъм на причиняване на телесните увреждания са възприети и в заключението
по изготвената съдебномедицинска експертиза. Следва да бъде отбелязано, че при
разпита в съдебното следствие, вещото лице беше категорично, че описаните
травматични увреждания не би могло да са резултат от хирургическа интервенция в
устната кухина, както и че не могат да бъдат причинени от падане, а
единственият начин на тяхното получаване е нанасянето на удар. Експертът
отбелязва, че не са налице особености, от които да се идентифицира действалата
повърхност на предмета, с който е нанесен удара, но могат да се изключат
ръбести предмети, както и груба, неравна повърхност, а същевременно увреждането
морфологично съответства най - добре на съобщения от страна на пострадалото
лице механизъм – удар с юмрук. Също така, вещото лице отбелязва, че ударът,
довел до телесното увреждане е един и че не е възможно ударите да са няколко на
едно и също място; уточнява обаче, че е напълно възможно спрямо Г. да са били
нанесени повече удари, в различни части на лицето, като само един от тях е
оставил следи, ясни за наблюдение и съдебномедицинско изследване.
Съдът
не намира каквито и да било житейски или юридически основания да не кредитира
заключението по изготвената съдебномедицинска експертиза или писменото
доказателство за извършен съдебномедицински преглед – СМУ №247/2016г. Същевременно
Съдът намира, че единствено показанията на св.*** се намират в пълен синхрон с
обективните находки на съдебномедицинския преглед и съдебномедицинската
експертиза, а именно - оток и кръвонасядане по лицето
в областта на долната челюст на Н.М.Г.. Показанията на никой друг от
свидетелите по делото не се намира в синхрон с тези обективни, медицински
данни, а наред с това, по делото липсват каквито и да било обективни данни за
претърпени от страна на подсъдимия М. телесни увреждания на 18.05.2016г. – въпреки
че както от негова страна, така и от страна на св.*** се твърди, че подсъдимият
е получил ритник в крака, удар в гърба и шамар в лицето. Не на последно място,
следва да бъде отбелязано, че описаното от страна на подсъдимия и св.***
поведение на частната тъжителка – пияно състояние и нападение спрямо И.М.
/ритане с крак, удар с ръка и шамар/, при това – в присъствието на неговата
съпруга – Съдът намира за принципно неубедително от житейска гледна точка.
Тук
е мястото да бъде специално подчертано, че Съдът държи сметка за това, че както
показанията на св.***, така и тези на св.***, теоритично
биха могли да бъдат пристрастни и заинтересовани, предвид съществуващите
взаимоотношения между двете съседски семейства. Потенциалната заинтересованост
на единия или другия свидетел обаче не може да бъде причина изначално да бъдат
лишени от доверие показанията на който и да било от тях. Същевременно обаче,
както беше отбелязано, докато показанията на св.*** намират потвърждение в
коментираните по – горе медицински, обективни данни, то тези на св.*** /и обясненията
на подсъдимия М./ не само, че не намират такова потвърждение, но и влизат в
противоречие със същите обективни данни. Следва да бъде отново подчертано, че
именно представения от страна на св.*** механизъм на инцидента между Н.Г. и И.М.
дава задоволителен и убедителен отговор за начина, по който частната тъжителка
е получила коментираните телесни увреждания. Такъв отговор не може да бъде
получен от показанията на св.*** и обясненията на подсъдимия; нещо повече - в
тези доказателствени източници изцяло се отрича каквото и да било физическо
въздействие от страна на подсъдимия спрямо частната тъжителка. Ето защо, Съдът
отдава вяра на показанията на св.***, а показанията на св.*** и обясненията на
подсъдимия, не приема като достоверни и не кредитира. Приема, че показанията на
свидетелката *** са необективни и неистинни и имат за цел създаване на удобна
защитна теза за подсъдимия М.. Поради това, след влизане на присъдата в сила,
заверен препис от нея и настоящите мотиви, както и протокола за съдебно
заседание на 17.06.2016г. следва да бъдат изпратени на РП – *** - за преценка
на необходимостта от възбуждане на наказателно преследване срещу ***, за
извършено престъпление по чл.290 НК. Също така, по изложените вече причини, Съдът
приема обясненията на подсъдимия като недостоверни, но отчита, че те са проявление
на правото му на защита по делото.
Като
неубедителни и недостоверни Съдът преценява и показанията на св.Ю.К.М.. От тях
следва, че на 18.05.2016г. около 18:00 часа, същият гледал телевизия в
квартирата си заедно със своята съпруга Й.М. и тъй като телевизорът му бил
разположен в близост до прозореца, виждал какво се случва и в дворното място на
адрес УЛ. „***. Забелязал как неговият наемодател – подсъдимият М. бил на
стълба и си вършел ремонтни работи, след което чул „мрънкане“, а около 10 – 15 минути по – късно - „измърморване“.
Свидетелят първоначално заявява, че не разбрал нито за какво става въпрос, нито
– кой е този, от когото произхождат споменатите звуци:
„СЪДЪТ – И какви бяха тези звуци –
това измърморване, извикване? Видяхте ли кой извиква, кой измърморва?
СВИДЕТЕЛЯТ Ю.К.М. - Видях, че И. беше
замесен в това нещо, но друг човек… тъкмо жена му се прибираше от работа и си
вкарваше колата и го извика.“
По –
нататък обаче свидетелят М. променя тази своя позиция:
„… Втория път чух, че има някаква
по-сериозна разправия между него и тази жена (частната тъжителка).
СЪДЪТ – Вие видяхте ли я частната
тъжителка на мястото?
СВИДЕТЕЛЯТ Ю.К.М. – Да.
СЪДЪТ – Какво правеше тя?
СВИДЕТЕЛЯТ Ю.К.М. – Ами, размахваше
ръце.
…
СЪДЪТ – При положение, че тя размахва
ръце, а той не размахва ръце, той какво
прави?
СВИДЕТЕЛЯТ Ю.К.М. – Ами не е ѝ
обръщал внимание сигурно.
СЪДЪТ – Няма място за такива
предположения. Вие какво видяхте Ви питам?
СВИДЕТЕЛЯТ Ю.К.М. - Аз съм видял, че И.
нищо не е правел.
Съдът указва на свидетеля да поясни
какво има предвид с „нищо”. Напомня на свидетеля за задълженията му и за
отговорността по чл. 290 НК.
СВИДЕТЕЛЯТ Ю.К.М. – (свидетелят мълчи
известно време) Не съм забелязал да прави нищо.“
Следва
да бъде обърнато внимание, че свидетелят М. от една страна заявява, че не е
забелязал или чул звуци, наподобяващи свада, сбиване, а от друга - твърди, че
случващото се е било на около 5-6-7 метра от неговия прозорец, който е бил
нормално отворен. При проведен допълнителен разпит свидетелят уточни, че
всъщност е наблюдавал случващото се в продължение на приблизително 20 минути,
заедно със съпругата си Й.М., както и че по време на конфликта, двамата са се
приближили към прозореца, за да видят какво става, т.е. спрели са да гледат
телевизия, но въпреки всичко, не е видял или чул нещо по – конкретно. Съдът
намира така заявеното от страна на св.М. за очевидно недостоверно: при
положение, че е наблюдавал с една подобна продължителност /приблизително 20
минути/ някакво събитие, случващо се в
непосредствена близост /на около 7 метра от неговия прозорец/, М. би следвало
да е чул конкретни фрази и да е наблюдавал конкретни действия. Изводът е, че
или свидетелят не е наблюдавал нищо от заявеното от негова страна, или е
наблюдавал обстоятелства, за които съзнателно затаява истина. Свидетелят не
споменава и за каквото и да било физическо взаимодействие между подсъдимия и
частната тъжителка, каквото, както вече беше обсъдено по - горе, е било налице.
В този смисъл, показанията на свидетеля М. не отговарят на действителното
фактическо положение и поради това, след влизане на присъдата в сила, заверен
препис от нея и настоящите мотиви, както и протокола за съдебно заседание на
17.06.2016г. следва да бъдат изпратени на РП – ***, за преценка на
необходимостта от възбуждане на наказателно преследване срещу свидетеля Ю.М.,
за извършено престъпление по чл.290 НК.
В
качеството на свидетел по делото, по искане на защитата, с Определение в
открито съдебно заседание на 17.06.2016г. беше допусната и св.Й.М.М.. Разпит на същата обаче не беше проведен, тъй като тя не
се яви за снемане на самоличност /л.34, от делото - гръб/. Впоследствие,
въпреки проведените щателни усилия за нейното призоваване и разпит, такъв не
беше осъществен; поради невъзможност да бъде призован св.Ю.М., на същия не беше
проведен пък допълнителен разпит. По делото бяха събрани доказателства
/показания на св.С.И.,*** от общодържавното издирване на Ю.М. и Й.М./, че
двамата свидетели пребивават трайно извън страната, на неустановен по делото
адрес във ФР ***. Видно от допълнителните обяснения на подсъдимия, дадени в
съдебно заседание на 12.07.2016г., причина за неявяване на свидетелката М. са
заплахи, отправени спрямо нея на 17.06.2016г., в сградата на РС – ***, от
страна на св.***. Съдът счита, че въпросът по какви причини Й.М. не се яви в
съдебно заседание на 17.06.2016г., излиза извън предмета на доказване по делото.
Все пак, намира за необходимо да отбележи, че липсват каквито и да било надеждни
доказателства за това, че свидетелят *** е отправял подобни закани. В проведен
му допълнителен разпит, св.*** отрича не само това, а и изобщо провеждането на какъвто
и да било разговор с Й.М. на 17.06.2016г. в сградата на РС – ***. Както беше
отбелязано, Съдът кредитира показанията на св.*** и няма основания да промени
тази своя позиция конкретно по този, така или иначе, страничен за предмета на
доказване по делото, въпрос.
Тук
е мястото да бъдат обсъдени и показанията на свидетелката Е.Р.И.. Същата
твърди, че нейният братовчед Ю.М. и неговата съпруга Й. освободили по спешност
квартирата /отдадена им под наем от страна на подсъдимия М./, тъй като се
притеснявали за живота и здравето на своето дете, след като предполагаемо били
заплашени от страна на свидетеля ***. Освен това, свидетелката И. намира за
необходимо да разкаже за предполагаем инцидент, при който частната тъжителка й се
заканила със саморазправа във връзка с вдиган от Е.И. и нейното дете шум.
Следва да бъде подчертано, че въпреки твърдяното от страна на св.Е.И.
обстоятелство, което Й. и Ю. *** й споделили – а именно, че бързат да освободят
квартирата, тъй като се опасяват за живота на малолетното си дете, това
обстоятелство, очевидно изобщо не смутило Е.И., а напротив – същата веднага наела
освободената квартира и заедно със собственото си малолетно дете, заживяла в съседство
с ***. Наред с това, свидетелката Е.И. отбелязва, че Ю.М. й е разказвал за
частната тъжителка следното:
„Споделял ми е, че я е виждал в пияно
състояние, да вика, да повишава тон, не знам дали е така всъщност, но така ми е
казал той, от него съм го разбрала това.“
Същевременно
обаче, самият Ю.М., в показанията си пред Съда, категорично отрича да е виждал Н.Г.
в пияно състояние, както и да е ставал свидетел на определени агресивни прояви
и конфликти, причинени от страна на частната тъжителка. Изложеното дотук ясно
показва, че показанията на св.Е.И. не се ползват с достоверност, но Съдът
преценява, че в тази насока следва да бъдат цитирани и още два красноречиви момента
от същите показания:
„Не съм по принцип много навътре в
нещата, но е имало дело и от делото на моя хазяин и на комшиите, на ***а, имало
някакъв конфликт между тях, имало е дело и на делото съпругът на ***а е
заплашил братовчед ми и ***, че ще пострада малкият – ***чо.
***чо е детето.
Съдът – Казвате „Съпругът на ***а.“
СВИДЕТЕЛКАТА Е.И. – Съпругът на ***а
е ***, нали така?
…
Съдът – Като казвате „хазяина“,
визирате кого?
СВИДЕТЕЛКАТА Е.И. – И. – подсъдимият.
От 01.09. до 10.09. моят хазяин И. го нямаше, явно е бил някъде на почивка. На
трети ноември аз стоя навън с моя син, с братовчедка ми – И., на Ю. сестрата.
Съдът – Това е било на трети ноември?
СВИДЕТЕЛКАТА Е.И. – Да.
АДВ. С. – Септември.
СВИДЕТЕЛКАТА Е.И. – Септември,
извинявам се. На трети септември.
Съдът – Трети септември – трети ноември? Кое е
вярното, кое от двете?
СВИДЕТЕЛКАТА Е.И. – Трети септември.“
Въз
основа на тези съображения Съдът намира показанията на св.Е.И. за крайно
неубедителни и недостоверни, както и неотговарящи на действителното фактическо
положение. Поради това, не им отдава вяра, а след влизане на присъдата в сила,
заверен препис от нея и настоящите мотиви, както и протокола за съдебно
заседание на 10.11.2016г. следва да бъдат изпратени на РП – ***, за преценка на
необходимостта от възбуждане на наказателно преследване срещу свидетелката Е.И.,
за извършено престъпление по чл.290 НК.
Като
свидетел по делото беше допусната и С.Ю.И. – майка на св.Ю.М.. Показанията на
същата са относими преди всичко към въпроса за
местопребиваването на св.М. и св.М. и възможността двамата свидетели да бъдат
надлежно призовани за разпит по делото. Съдът счита, че показанията на св.И. не
носят белезите на недобросъвестност. Наред с това, същите не са пряко относими към предмета на доказване по делото, но няма
пречка да бъдат кредитирани, доколкото липсват конкретни основания същите да
бъдат преценени като недостоверни.
При
така установената фактическа обстановка Съдът намира, че с действията си, от
обективна страна, подсъдимият И.И.М. ЕГН: **********
е осъществил състав на престъпление по чл.130 ал.2 НК - на 18.05.2016г. в гр.***
нанесъл на Н.М.Г. ЕГН: ********** лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане на лицето, довели до причиняване на
страдание, без разстройство на здравето.
Изпълнителното
деяние на престъплението по чл.130 ал.2 НК се е изразило в действие –
причиняване на телесна повреда, посредством нанесен удар от страна на
подсъдимия спрямо пострадалата. В пряка причинно – следствена връзка с така
нанесения удар, настъпило телесно увреждане – оток и кръвонасядане
на лицето, което на свой ред, довело до престъпния резултат – причиняване на
страдание, без разстройство на здравето. Необходимо е да бъде отбелязано, че
според заключението по приетата съдебномедицинска експертиза, на Н.Г. е
причинено както болка, така и страдание. Като съобрази т.16 от Постановление №
3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС /„По
своята същност болката представлява неприятно физическо усещане, а страданието
е продължителен процес на болката.“/, както и възприетия в т.18 от същото
Постановление, принцип на квалифициране съобразно най – тежкия настъпил
резултат, Съдът приема, че в случая се касае за една лека телесна повреда, изразяваща
се в причиняване на страдание, без разстройство на здравето.
Изпълнителното
деяние и авторството се доказват пряко от показанията на св.***. Механизмът на
причиняване на телесната повреда и нейното естество като престъпен резултат се
доказват пряко както от показанията на същия свидетел, така и от заключението
по изготвената съдебномедицинска експертиза и представеното копие на СМУ №247/2016г.
От
субективна страна, деецът е действал при условията на пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 НК – съзнавал е общественоопасния характер на деянието и е
предвиждал неговите общественоопасни последици /причиняване на телесно
увреждане на частната тъжителка Г./, като е целял тяхното настъпване.
Субективната страна на деянието се доказва по убедителен начин от
доказателствените източници, които бяха посочени и по – горе и от които се
установява неговата обективна страна. Извън всяко съмнение, подсъдимият си е
давал сметка, че нанасянето на удари с юмрук в областта на лицето на
пострадалата е от естество да й причини известна телесна повреда – което
всъщност е и настъпило, под формата на коментирания по – горе престъпен
резултат.
Въз
основа на изложените фактически и правни съображения Съдът приема за доказано
по несъмнен начин - както от обективна, така и от субективна страна,
извършеното от страна на И.И.М. ЕГН: **********
престъпление по смисъла на чл.130 ал.2 НК.
Наред
с това Съдът намира, че спрямо подсъдимия М. са налице предпоставките на чл.78а
ал.1 НК, като същевременно не са налице пречки по смисъла на чл.78а ал.7 НК:
-
за престъплението по чл.130
ал.2 НК се предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация,
или глоба от сто до триста лева;
-
деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78а НК (тази предпоставка се явява удовлетворена, тъй като:
§ за престъплението по НОХД 168/1970г. по описа на РС - ***
М. е реабилитиран на основание чл.86 ал.1 т.1 НК,
§ за престъпленията по НОХД №1733/1974г. по описа на РС – ***
и по НОХД №832/1977г. по описа на РС – *** същият е амнистиран съгласно ЗА от
1984г.,
§ по отношение на наказанието глоба в размер на 7000 лева
по НОХД №279/1996г. по описа на РС – *** липсват данни за образувано
изпълнително производство по смисъла на чл.82 ал.5 НК, видно от гореспоменатата
справка на ТД на НАП – ***, т.е. независимо от наличието или липсата на доброволно
изпълнение, във всеки случай, за същото осъждане към 18.05.2016г. е настъпила
реабилитация на основание чл.88а ал.1 вр.чл.82 ал.1
т.5 НК);
-
с престъплението не са
причинени съставомерни имуществени вреди.
При
решаване на въпросите за индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид
степента на обществената опасност на деянието и личната обществена опасност на
подсъдимия, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената
опасност на деянието по чл.130 ал.2 НК, следваща от предвидената в Закона и
отбелязана по – горе наказуемост, е ниска.
Личната
обществена опасност на дееца, следваща от данните в приобщената по делото справка
за съдимост, следва да се определи като относително ниска. Действително, както
беше отбелязано и по – горе, към 18.05.2016г. М. се счита неосъждан, но от
друга страна, различни негови деяния /за които на два пъти е реабилитиран и на
два пъти – амнистиран/ са ставали повод и причина върху подсъдимия да се
въздейства с методите и средствата на наказателната репресия. Това
обстоятелство, извън всяко съмнение, разкрива известна степен на обществена
опасност у подсъдимото лице и поради това Съдът приема, че неговата лична
обществена опасност е относително ниска.
Не
се събраха доказателства за обстоятелства, които смекчават или отегчават
отговорността на дееца. По – конкретно, обстоятелството, че същият се счита
неосъждан, се явява предпоставка за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, поради което втори път, на самостоятелно
основание, не следва да се взима предвид.
При
така приетите и обсъдени обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, Съдът намира, че се касае за деец с
относително ниска лична обществена опасност и деяние с ниска степен на
обществена опасност, което формално предполага размерът на административното
наказание глоба да клони към предвидения в чл.78а ал.1 НК минимум. Съдът
намира, че този подход съответства и на извършеното деяние и причинения от
същото конкретен престъпен резултат. Налагането на наказание в самия минимум
обаче не би съответствало на обществената опасност на дееца и не би имало в
необходимата степен индивидуално – превантивен ефект. От друга страна, размерът
на наказанието не следва и да се отклонява значително от предвидения в чл.78а
ал.1 НК минимум, тъй като това не би съответствало на обществената опасност на
извършеното деяние.
Въз
основа на тези съображения, взети предвид съвкупно, Съдът призна И.И.М. ЕГН: ********** за виновен в това, че на 18.05.2016г.
в гр.*** нанесъл на Н.М.Г. ЕГН: ********** лека телесна повреда, изразяваща се
в оток и кръвонасядане на лицето, довели до
причиняване на страдание, без разстройство на здравето – престъпление по чл.130
ал.2 НК, поради което и на основание чл.305 ал.5 НПК във вр.
с чл.130 ал.2 НК вр.чл.78а НК, го освободи от наказателна отговорност и му
наложи административно наказание – глоба в размер на 1200 /хиляда и двеста/
лева.
Съдът счита, че така
определения размер на наказанието е
достатъчен, за да има необходимия превъзпитателен и превантивен ефект върху И.М., както и възпитателен и предупредителен ефект
върху обществото. Определянето на по – висок размер на наказанието, не
би било съответно на извършеното деяние и не би било справедливо, а определянето
на по – нисък – не би било съответно на обществената опасност на дееца и.
Съобразно
изхода на наказателното производство и при отправено съответно искане от страна
на частния тъжител и неговия повереник, на основание чл.189 ал.3 НПК И.И.М. ЕГН: **********
беше осъден да заплати направените от частния тъжител Н.М.Г. ЕГН: **********
разноски по делото в общ размер на 513,02 лева /петстотин и тринадесет лева и
две стотинки/, както следва: за адвокатско възнаграждение - 400 /четиристотин/
лева, за съдебномедицинска експертиза -
100 /сто/ лева и за завеждане на делото – 13,02 лева /тринадесет лева и две
стотинки/.
По
така изложените мотиви, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :