Р Е Ш
Е Н И Е
Номер V-73 Година
2018, 19 юли гр.Бургас
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, пети въззивен граждански състав
на двадесет и осми юни година две хиляди и осемнадесета,
в откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
секретар Тодорка Стоянова
като разгледа докладваното от съдия Даниела
Михова
въззивно гражданско дело № 653 описа за 2018
година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по
въззивната жалба на П.З.П., гражданин на Република Полша, с постоянен адрес Република Полша, гр.Грабовиец №
12, п.к.62-740,
Турешки окръг, против решение № 432 от 16.03.2018 г. по
гр.д.1737/2017 г. по описа на Бургаския районен съд, в частта му, с която са отхвърлени исковете на въззивника против
„Сичес Полска СП. З.О.О.” – Полша - чуждестранно юридическо лице с място на
стопанска дейност в страната, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас,
индустриална зона „Лукойл Нефтохим Бургас”, за осъждането му да заплати на
ищеца обезщетения и възнаграждения за положен извънреден труд в периода от
20.08.2013 г. до 09.10.2014 г., а именно: сумата
от 10 179.64 лв - възнаграждение
за положен извънреден труд от 354.5 часа след работно време; сумата от 12 216.97 лв -
възнаграждение за положен извънреден труд от 341.5 часа през почивни дни;
сумата от 4 102.30 лв –
възнаграждение за положен извънреден труд от 59 часа през официалните празници;
ведно със сумата от 8 215,53 лв –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сборната главница за
периода 09.10.2014 г. до 09.03.2017 г. включително, както и искането за
присъждане на законна лихва от датата
на подаване на исковата молба – 10.03.2017 г. Твърди се, че решението на БРС в обжалваните части е неправилно,
постановено при неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на
доказателствата, и е необосновано. По-конкретно се твърди, че ответникът не е
представил доказателства находящи се при него, които е бил задължен от съда да
представи, съответно – за обстоятелствата, за които ответникът е бил задължен,
но не е представил доказателства, съдът е следвало да приложи разпоредбата на
чл.161 от ГПК и приеме за установени твърдените от ищеца факти и обстоятелства,
в случая - за положен от ищеца извънреден труд. На второ място се твърди, че
решението в обжалваната част е необосновано, тъй като неправилно районният съд
не е кредитирал дадените по делото свидетелски показания. Претендира се отмяна
на решението в обжалваните части, и постановяване на решение, с което исковете
се уважават в пълен размер. Претендира се присъждане на съдебните разноски за
двете инстанции. Не са направени искания по доказателствата, допустими (според
настоящия съдебен състав) с оглед нормата на чл.266 от ГПК. В съдебното
заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния представител на
въззивника.
Въззиваемият – ответник „СИЧЕС ПОЛСКА СП.З.О.О.“, Булстат *********, оспорва
въззивната жалба като неоснователна, с подаден в законовия срок
писмен отговор. Твърди се, че решението на БРС в
обжалваната от ищеца част, е правилно,
постановено при спазване на процесуалните правила, обосновано и
законосъобразно. Оспорва се оплакването на въззивника, че поради бездействие на
работодателя, по делото не са събрани необходимите доказателства за
установяване на положения от ищеца труд. Твърди се, че ответникът е представил
всички релевантни доказателства, които е задължен по закон да съхранява, но не
би могъл да представи доказателства, които не съществуват и които по закон той
няма задължение да съставя и съхранява. Претендира се потвърждаване на решението на БРС в обжалваните части. Няма
искания по доказателствата.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против
акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по исковете на въззивника П. за осъждане на
въззиваемия „Сичес Полска СП. З.О.О.” – Полша - чуждестранно юридическо лице с
място на стопанска дейност в България, да му заплати /след заявено от ищеца и
прието от съда с определение от 16.01.2018 г. изменение на исковете/ възнаграждения
за положен извънреден труд в периода от 20.08.2013 г. до 09.10.2014 г., както
следва: общо сумата от 10 179.64 лв - възнаграждение за
положен извънреден труд от 354.5 часа
след работно време; сумата от 12 216.97 лв - възнаграждение за положен извънреден
труд от 341.5 часа през почивни дни; сумата от 4 102,30 лв – възнаграждение за положен извънреден труд от 59 часа през официалните празници; ведно със
сумата от 8 215,53 лв – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сборната главница от 26 498,91 лв за периода
09.10.2014 г. - 09.03.2017 г. вкл., сумата от общо 3 374,44 лв – обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 2013 г. и 2014 г. и сумата от 1 614,08 лв – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за двете години, начислено за
периода от 09.10.2014 г. до 09.03.2017 г. вкл.; ведно със законните лихви върху
главниците от подаването на исковата молба на 10.03.2017 г. до окончателното
изплащане на вземанията.
Ищецът твърди, че между страните
е било налице трудово правоотношение, по силата на сключен трудов договор от
20.08.2013 г., по който ищецът е работил в ответното дружество на длъжност
„монтьор, тръби за продуктопроводи” с основно месечно трудово възнаграждение
1 402,02 евро, а заедно с уговорените допълнителни възнаграждения - общо 1 727,33
евро. Уговореното в т.9.1 от договора работно време е по 8 часа н ден – „между
8 и 17 часа“, с един час обедна почивка, при 5-дневна работна седмица. Твърди
се, че въпреки договореното в трудовия договор, работното време е било
удължавано от работодателя – всеки работен ден с 1-2 часа повече, ищецът
работил и през почивните дни – събота и неделя между 5 и 10 часа, както и по време
на официалните празници. Твърди се още, че при прекратяването на трудовия договор
на 09.10.2014 г., са останали неизплатени на ищеца претендираните в настоящото
производството трудови възнаграждения за положен извънреден труд, както и
обезщетенията за неползван отпуск за 2013 г. и 2014 г.
Ответникът е оспорил исковете
като неоснователни с писмен отговор на исковата молба, подаден в законовия
срок. Оспорват се твърденията за положен извънреден труд (извън установеното
работно време), тъй като работодателят не е издавал разпореждания за полагането
на такъв труд, нито е знаел за полаган труд извън установеното работно време. Сочи
се, че доколкото ищецът е работил на обект на територията на „Лукойл Нефтохим
Бургас” АД, за който се прилага определен режим за достъп – преминаване през
пропускателен пункт и извършване проверка на преминаващите, която дейност,
както и придвижването от пропускателния пункт до съблекалните, преобличането на
работниците и достигането до конкретното работно място, отнемат общо около 2
часа сутрин и след края на работния ден, което време,
според ответника, не следва да се включва в редовното работно време и за него
не се дължи възнаграждение за извънреден труд. Не следващо място се твърди, че
в подписано между страните споразумение за прекратяване на трудовия договор,
страните са уредили финансовите си отношения във връзка с трудовото
правоотношение, вкл.касаещите обезщетението за неползван платен годишен отпуск,
като ответникът признава, че ищецът не е ползвал полагащия му се платен годишен
отпуск за 2013 г. и 2014 г. Направено е възражение за изтекла, на основание
чл.358, ал.1, т.3, вр.ал.2, т.2 от КТ, погасителна давност по отношение на
претендираните вземания за месеците от август 2013 г. до януари 2014 г.
При условията на евентуалност
ответникът е предявил възражения за прихващане със сумата от общо 9 719,29
лв, от която 4 086,26 лв - стойността на заплатените от работодателя
разходи в периода от 20.08.2013 г. до 09.10.2014 г. за хотелско настаняване; 3 974,90
лв - разходи за храна и 1 658,13 лв - разходи за пътувания със самолет и
автобус от и до Полша, като платени без основание, с оглед на което ищецът
неоснователно се е обогатил за негова сметка.
Предявени са, при условията на
обективно кумулативно съединяване, искове с правно основание чл.150, вр.чл.262,
ал.1, т.1-3 от КТ и чл.264 от КТ, иск по чл.224, ал.1 от КТ, и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
Заявеното от ответника възражение
за прихващане е с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
изцяло исковете за заплащане на възнаграждение за положен
извънреден труд в периода от 20.08.2013 г. до
09.10.2014 г., както и исковете за мораторна лихва за периода 09.10.2014 г. -
09.03.2017 г. върху претендираните главници по тези искове и за законна лихва
върху същите главници от датата на подаване на исковата молба – 10.03.2017 г.
до окончателното им изплащане. Със същото решение са уважени исковете по
чл.224, ал.1 от КТ и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от
3 374,44 лв, представляваща брутно обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2013 г. и 2014 г., ведно с мораторна лихва върху главницата
от 3 374,44 лв. за периода от 10.11.2014 г. до 09.03.2017 г. в размер на 799,16
лв, както и законна лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане, като е отхвърлен искът за мораторна лихва над уважения размер от
799.16 лв до предявения размер от 1 614. 08 лв. Отхвърлено е възражението
за прихващане, заявено от ответника, със
сумата от общо 9 719,29 лв, от която: 4 086,26 лв - стойност на
заплатените от работодателя разходи в периода от 20.08.2013 г. до 09.10.2014 г.
за хотелско настаняване; 3 974,90 лв - разходи за храна и 1 658,13 лв
- разходи за пътувания със самолет и автобус от и до Полша, като платени без
основание. Ответникът е осъден да заплати чл.78, ал.6 от ГПК по сметката на БРС
държавна такса и изплатеното възнаграждение за вещо лице, а всяка от страните е
осъдена да заплати на другата страна направените от нея съдебни разноски
съобразно уважената, съотв.отхвърлената част от исковете.
Решението на БРС е обжалвано само
от ищеца и само в частта, с която са отхвърлени исковете за заплащане
на възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 20.08.2013 г. до 09.10.2014 г., както и исковете за мораторна лихва за периода 09.10.2014
г. - 09.03.2017 г. върху претендираните главници по тези искове и за законна лихва върху същите главници от
датата на подаване на исковата молба – 10.03.2017 г. до окончателното им
изплащане.
Ето защо, в останалата част – с
която съдът се е произнесъл по иска по
чл.224, ал.1 от КТ като частично е уважил, и частично - отхвърлил иска за
главницата; в частта, с която съдът частично е уважил (за размера от 799,16 лв)
иска за мораторна лихва върху
главницата от 3 374,44 лв, уважил е иска за законна лихва върху
главницата от 3 374,44 лв от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане; в частта, с която е отхвърлен искът за мораторна
лихва над уважения размер от 799.16 лв до предявения размер от 1 614,08
лв; както и в частта, с която е отхвърлено
възражението за прихващане, заявено от ответника, със сумата от общо
9 719,29 лв, от която: 4 086,26 лв - стойност на заплатените от
работодателя разходи в периода от 20.08.2013 г. до 09.10.2014 г. за хотелско
настаняване; 3 974,90 лв - разходи за храна и 1 658,13 лв - разходи за
пътувания със самолет и автобус от и до Полша, като платени без основание,
първоинстанионното решение е влязло в сила и спорът не е висящ пред настоящата
инстанция.
Следва да се отбележи, че според
настоящия състав, решението на БРС в частта, с която е отхвърлено възражението
за прихващане, е влязло, в сила, тъй като независимо от това, че размерът, за
който са уважени искът по чл.224, ал.1 от КТ (3 374,44 лв) и искът за
мораторна лихва (799,16 лв) върху главницата по него, е по-малък от размера на
сумата по възражението за прихващане (общо 9 719,29 лв), поради
обстоятелството, че възражението за прихващане е отхвърлено изцяло като
неоснователно, е налице формирана сила на пресъдено нещо за несъществуване на
вземането за целия му размер, а не само до размера на предявения от ищеца иск.
При липсата на обжалване от ответника на решението на първоинстанционния съд, пред
въззивния съд не е висящо възражение за прихващане.
При извършената проверка по реда
на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че решението на БРС е валидно. В
обжалваната част, за която въззивният съд следи служебно, първоинстанционното
решение е допустимо.
По наведените с въззивната жалба
оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, по които въззивният съд
дължи произнасяне, съдът намира следното:
По делото не
е спорно, че в процесния период от 20.08.2013 г. до 09.10.2014 г., между
страните е било налице трудовото правоотношение, по силата на което ищецът е
работил в ответното дружество на длъжността „монтьор, тръби за
продуктопроводи”. Не е спорно, че съгласно подписания между страните трудов
договор от 20.08.2013 г., е било договорено основно месечно възнаграждение в
размер на 1 410,02 евро (т.5.1.от договора), заедно с допълнително месечно
нетно възнаграждение (т.5.2.), или общо брутно месечно възнаграждение размер на
1 727,33 евро (т.5.3.). Не е спорно, че е уговорен осемчасов работен ден –
„между 8 и 17 часа“, 5 дни в седмицата, с един час обедна почивка (т.9.1.), като
полагането на труд извън установеното по-горе редовно работно време се допуска
по изключение при условията и реда на действащото законодателство. Не се спори
също, че по време на работа си ищецът не е ползвал полагащия му се платен
годишен отпуск. Не е спорно, че със споразумение от 09.10.2014 г. трудовият
договор е прекратен по взаимно съгласие, считано от 10.10.2014 г., като работодателят
е поел задължението да заплати на ищеца „брутно трудово възнаграждение за
периода до последния работен ден включително“ (т.2.1.от споразумението) и „обезщетение
по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск“ (т.2.2.). В т.3 е
предвидено, че плащането на горните суми следва да се извърши на датата на
изплащане на трудовото възнаграждение за м.октомври 2014 г. (съгласно т.5.5. от
трудовия договор - в срок до 10.11.2014 г.). В т.6 от споразумението страните
са декларирали, че споразумението съдържа всички задължения на страните,
произтичащи от трудовия договор, и че с изпълнение на задълженията си по това
споразумение, няма да имат неуредени финансови и други претенции, произтичащи
от трудовия договор и неговото прекратяване.
Видно от представената извадка от „Книга за отчитане на
извънреден труд на Сичес Полска“, започната на 23.11.2012 г., работодателят не
е отразил полагане на извънреден труд от ищеца за процесния период. Не са
представени заповеди за полагане на извънреден труд издадени от работодателя.
По искане на ищеца, по делото са събрани гласни
доказателства по реда на Регламент (ЕО) № 1206/ 2001 г. относно
сътрудничеството между съдилища на държавите-членки при събирането на
доказателства по граждански или търговски дела - пред Районен съд – гр.Коло,
Република Полша е разпитан свидетелят Гжегож Сташек, а пред Районен съд –
гр.Ясло, Република Полша, е разпитан свидетелят Юзеф Вожняк, двамата свидетели
- колеги на ищеца, работили с него на обекта на ответното дружество в гр.Бургас;
свидетелят Вожняк - ищец по заведено от него аналогично дело с претенции за
извънреден труд срещу същия ответник като работодател. По искане на ответника е
допуснат до разпит св.Баденов – служител на „Ер Енд Чи“ ЕООД – дружество,
отговарящо за пропусквателния режим на територията на „Лукойл Нефтохим Бургас“
АД.
Свидетелите Сташек и Вожняк твърдят, че в периода, в
който самите те са работили в ответното дружество, на обекта на територията на „Лукойл
Нефтохим Бургас“ АД (св.Сташек – от 29.08.2013 г. до 31.10.2014 г., а св.Вожняк
– от м.септември 2013 г. до средата на м.юли 2014 г.), като св.Вожняк е бил в
една и съща бригада с ищеца, работното им време постоянно е било
удължавано по разпореждане на работодателя - по 9, 9,5 и до 10 часа, през
всичките дни, „някои бригади са работили по 12 часа, но това се случваше
рядко“; работили са всички съботи от пет до десет часа. Случвало се да се работи и в неделя. Свидетелите твърдят, че са работили и
в дни – национални празници за България, без да бъдат уведомени за това
(св.Вожняк); „това за нас беше нормален работен ден“ (св.Сташек). Двамата свидетели
твърдят, че са си записвали изработените часове, вкл.извънредните часове, в
тефтер, което са правили и останалите им колеги. Твърдят, че са пътували от мястото,
където били настанени – в хотел, заплащан от работодателя, до работното си
място, с автобуси наети от работодателя, като пътуването в едната посока е
отнемало около час на отиване и малко повече – на връщане от работа, поради
пропусквателния режим. Сочат, че също заради пропусквателния режим на
територията на „Лукойл
Нефтохим Бургас“ АД, всеки работник е имал карта за достъп в
завода – за портала на завода, и за съблекалнята. Твърдят, че извънредните
часове, които самите те са си водили, са вземали по показанията на електронната
карта за съблекалнята (т.е.без да включват времето за пътуване до и от съблекалнята
и работното място, до хотела), като бригадирите им също са записвали
изработените, вкл.извънредните, часове работа. Двамата свидетели твърдят, че
изработените от тях часове са им били заплатени, но „като обикновен труд“, а не
като извънреден труд или като работа в почивни или празнични дни. И двамата
свидетели твърдят, че са били предупреждавани, че ако не дойдат на работа извън
работно време си заминават вкъщи.
Ангажираният от ответника св.Т.Баденов в процесния период
е бил служител на „Ер
Енд Чи“ ЕООД – дружество, отговарящо за пропусквателния режим на територията на
„Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, с място на работа – КПП 1, през което са
преминавали служителите на ответното дружество („по проекта“).
Свидетелят твърди, че проверката е отнемала по 5-10 минути, когато не е имало
много хора, и по 30-40 минути на автобус, когато „се е събирала опашка“. Според
свидетеля, пътуването от КПП 1 до мястото им на работа, е отнемало около 5
минути, като преди започване на работа, служителите на ответника са се преобличали
в съблекалнята. Твърди, че всеки работник е имал магнитна карта с името и
снимка на съответния работник, която е отчитала времето на влизане и на
излизане както на територията на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД,
така и в съблекалнята, до която „също е имало четец“. Свидетелят твърди, че
независимо от броя на хората, чакащи за проверка, „струпванията сутрин са били
между 7:00 и 8:00 часа и между 17:00 и 18:00 часа вечерта“.
С определението си по чл.140 от ГПК от 13.06.2017 г.,
първоинстанционният съд е задължил ответника да представи наличните у него
доклади на
ръководителите на групи в строителството относно реално изработените часове от
работниците. Със същото определение са задължени „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и
„Ер Енд Чи“ ЕООД да представят заверена справка от информацията от картата за
достъп на ищеца относно данните за влизане и излизане на ищеца от територията
на Лукойл Нефтохим Бургас. Установено е по делото от представените писма от
„Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и „Ер Енд Чи“ ЕООД, че заверена справка за ищеца от
карта за достъп на системата за контрол и управление на достъпа на работното му
място за целия процесен период, вкл.данни за влизане и излизане на територията
на „Лукойл Нефтохим Бургас“ по дни и часове, не би могла да бъде представена нито
от „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, нито от „Ер Енд Чи“ ЕООД, тъй като такава
информация не се съхранява и в тези дружества.
Изисканите от първоинстанционния съд
периодични доклади на ръководителите на групи в строителството относно реално
изработените часове от работниците за целия процесен период, не са представени
от ответника с твърдението му, че не се съхраняват от него. Представени са от
ищеца 4 листа, наименовани „Дневен отчет“, съотв.“Часове 05.2014“, .“Часове
06.2014“, .“Часове 08.2014“ и .“Часове 09.2014“, с вписан Мениджър на район
Ричард Кремински и Бригадир Тибурски Ясек, в които е вписан ищецът – П.П., и са
посочени срещу името на ищеца в графа „Описание на работата“ в „Дневен отчет“
за “Часове 05.2014“, .“Часове 06.2014“ и .“Часове 08.2014“, както следва:
„265,5“, „150+2 т.“ и „182“, а в „Дневен отчет“, .“Часове 09.2014“, в графа
„Присъствие“ – „“114,5“. Посочените „Дневни отчети“ не са подписани от лицето,
което ги е изготвило, поради което съдът не може да ги цени като годно
доказателство, от което да направи извод, че те удостоверяват положен труд в описания
обем.
По повод изисканата от съда Книга за ежедневен инструктаж
съгласно приложение № 1 към Наредба № РД-07-2/16.02.2009 г. за условията и реда
за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, за всички работни дни, в които ищецът е работил, както и за извънредните
такива – в почивни дни и официални празници, ответникът е представил с отговора
на исковата молба Протоколи от инструктаж за безопасност (Доказателство № 4,
л.206-214), за 04.11.2013 г. и 11.02.2014 г., в които е посочен и ищецът
(съотв.под № 54 и № 166) и е положен подпис
срещу името му. И двата протокола са от работен ден (съотв.понеделник и
вторник), и не съдържат посочване на продължителност на работния ден,
т.е.представените документи не могат да установят продължителността на
положения от ищеца труд през съответния ден.
Също с отговора на исковата молба
ответникът е представил Извадка от Справка за работно време, водена от Сичес
Полска за 2013-2014 г. (Доказателство № 5, л.215-216а), също неподписана от
лицето, което я е изготвило, в която за ищеца е отразено, че в периода м.август
2013 – 10 октомври 2014 г., работникът е полагал труд само в дните от
понеделник до петък, и само по 8 часа дневно. Поради обстоятелството, че
Справките не са подписани от лицето, което ги е изготвило, съдът не може да ги
цени като годно доказателство, от което да направи извод, че те удостоверяват
положен труд в описания обем.
Ищецът е представил попълнен от него календар за положен
труд за 2013 г. и 2014 г., който отразява твърдeните от него часове положен труд от него за всеки ден.
По делото е допусната и приета СИЕ, вещото лице по която
– П.Бангеева, съобразно твърденията на ищеца, за положен от него труд в
процесния период, вкл.повече от 8 часа в работен ден, в посочените от ищеца
съботни дни и в дни – официални празници, както и съобразно трудовото
възнаграждение на ищеца и конкретните часови ставки за съответния месец, е
изчислила, положения над нормата труд, представляващ извънреден труд, положения
труд в съботни дни и в дни – официален празник, и го е остойностила съобразно
разпоредбите на чл.262 от КТ.
На първо място следва да се отбележи, че настоящият
състав не споделя съображенията и изводите на първоинстанционния съд, че
подписаното между страните по трудовия договор Споразумение от 09.10.2014 г., с
което е било прекратено трудовото правоотношение, отразява липсата на положен
от ищеца по време на трудовото правоотношение извънреден труд, както и липсата
на претенции от ищеца към ответника за възнаграждение за извънреден труд и
труд, положен в почивни и в празнични дни. Съгласно т.2.1 от Споразумението,
страните са се договорили, че „работодателят се задължава да изплати на
служителя брутно трудово възнаграждение за периода до последния работен ден,
включително“. Не е посочено това трудово възнаграждение за кой период се
отнася, нито какво включва, поради което съдът приема, че посоченото в т.2.1 от
Споразумението не изключва трудово възнаграждение за извънреден труд или за
труд в почивни и празнични дни, ако се установи, че такъв труд е положен от
ищеца, съотв.такова трудово възнаграждение би било дължимо от работодателя по
силата на т.2.1 от Споразумението. По изложените съображения съдът приема, че
уговореното от страните в т.6 от Споразумението, не препятства завеждането от
ищеца на иск за неизплатено му трудово възнаграждение за извънреден труд или за
труд в почивни и празнични дни.
В тежест на работника е да установи полагането на труд в твърдения от него обем, за което са допустими всички доказателствени средства, в това число и
свидетелски показания, а в тежест на ответника-работодател –
оборване на твърденията на работника, както и доказване, че е заплатил на
работника дължимото трудово възнаграждение.
Съдът намира за основателно оплакването във въззивната
жалба, че решението
на първоинстанционния съд в обжалваната част е
необосновано, тъй като районният съд не е кредитирал дадените по делото
свидетелски показания и не е съобразил отказа на ответника да представи
намиращите се у него писмени доказателства, установяващи реално положения от
ищеца труд.
Липсата на надлежно воден от работодателя писмен отчет за положен извънреден труд, само по себе си не оборва твърденията на работника за положен от него труд в
определен обем.
Представеният от ищеца календар, отразяващ по часове
положен от него труд за 2013 и 2014 г., който дори не е подписан от ищеца, не е
годно доказателство за установяване на твърденията за положен извънреден труд,
тъй като, дори да беше подписан от ищеца, в качеството си на частен документ,
съгласно чл.180 от ГПК би съставлявал доказателство единствено за това, че
изявленията в него са направени от ищеца.
Въпреки липсата на други доказателства, вкл.липсата на
надлежно водена документация от работодателя, полагането на извънреден труд в
случая се установява от събраните гласни доказателства. Съдът отчита вероятната
предубеденост на св.Вожняк, предвид обстоятелството, че той също е ищец по иск
срещу същия ответник за заплащане на възнаграждение за извънреден труд на същия
обект, но кредитира показанията на този свидетел, тъй като кореспондират с тези
на втория свидетел – Сташек, за който няма данни да е страна по такова дело.
Показанията на двамата свидетели, от друга страна, не се опровергават от
останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът ги кредитира
като достоверни, отразяващи лични възприятия и преживявания на свидетелите, за
пряко възприети от тях факти и обстоятелства относно релевантните въпроси.
От свидетелските показания се установява твърдението на
ищеца, че през целия процесен период, през дните, в които ищецът е бил на
работа, той, както и двамата свидетели, единият от които – работещ в същата
бригада като ищеца, са полагали труд – над осемте часа дневен труд, след
приключване на работното време, поне по 1 час дневно, понякога – по 2 и повече
часа. От събраните по делото доказателства не може да се установи точно кога и
точно колко вповече над този един час е работил ищецът, поради което съдът
приема за установена работа в повече над установените 8 часа дневно, по един
час всеки ден за отработените дни от ищеца през целия процесен период.
От показанията на двамата свидетели съдът приема за
доказано, че работниците на ответното дружество, вкл.ищецът, са работили в
съботите поне по 5 часа, като не са установени точните дати, на които
работниците (в т.ч.ищецът) са работили в съботен ден повече от 5 часа.
Свидетелите сочат, че понякога е полаган труд и в неделя, но това е извън
претенциите на ищеца. Работата на наетите работници, в т.ч.и на ищеца, в
съботните дни, не само е била със знанието на работодателя (както се установи,
ищецът е пътувал до работното си място с организиран от работодателя транспорт),
но тя е била по негово изрично разпореждане и под страх, че ако работникът не
се яви на работа, трудовият му договор ще бъде прекратен.
Свидетелските показания установяват и работата през време
на официалните български празници за процесния период – на 14.04.2014 г.,
01.05.2014 г., 06.05.2014 г. и на 22.09.2014 г. Посочените дати се падат в
работен ден, и при твърдението на двамата свидетели, че не са пропускали
работен ден, следва да се приеме, че и в тези дни са положили труд. По време на
горепосочените официални празници, следва да се приеме, че ищецът е полагал
труд, както през останалите работни дни – по 1 част допълнително, след
8-часовия си работен ден.
Съгласно разпоредбата на чл.143 от КТ извънреден е трудът
, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Трудовият договор сключен между страните е
предвиждал нормална продължителност на работното време по смисъла на чл.136 от КТ от осем часа на ден, пет дни в седмицата, като събота и неделя са почивни
дни. Съгласно възприетото с Решение №
14/27.03.2012 г. по гр.дело № 405/2011 г.
на ВКС, ГК, IV г.о., при подневното отчитане на работното време, когато работник или служител
отработи в повече от законоустановеното работно време за длъжността, то се
отчита като извънреден труд във всеки отделен месец. При сумираното изчисляване, установената нормална
продължителност на работното време се спазва средно за определен
по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай
продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава
нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на
отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното време се
запазват средно за периода на отчитане. Когато в края на отчитане, нормата
работно време е превишена, е налице извънреден труд. Положеният труд в събота и
неделя не се явява извънреден, ако по график се пада на дадения работник или
служител да бъде на работа през тези дни. Във всички случаи на работа - и при нормиран и при
ненормиран работен ден, през официалните празници положеният труд се заплаща
според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото
възнаграждение, определено по трудовия договор. За времето, през което се
полага извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение според времетраенето
или според изработеното. Това зависи от прилаганата, според сключения трудов
договор система на заплащане на труда.
По изложените по-горе съображения, съдът приема, че съобразно
твърденията на ищеца в исковата молба, събраните гласни доказателства и
приетото заключение по СИЕ, ищецът е положил
извънреден труд, вкл. в почивни дни и в дни, обявени за официален празник, както
следва:
За м.08.2013 г.: за 8
часа извънреден труд в работни дни, и за 10 часа положен труд през почивните дни (2 съботи).
За м.09.2013 г.: за 20
часа извънреден труд в работни дни, и за 20 часа положен труд през почивните дни (4 съботи).
За м.10.2013 г.: за 23
часа извънреден труд в работни дни и за 20 часа положен труд през почивни дни (4 съботи).
За м.11.2013 г.: за 21
часа извънреден труд в работни дни и
за 25 часа положен труд през почивни
дни (5 съботи).
За м.12.2013 г.: за 16
часа извънреден труд в работни дни (ищецът признава, че на официалните
работни дни 23.12.2013 г., 27.12.2013 г. и 30.12.2013 г., не е полагал труд) и
за 15 часа положен труд през почивни
дни (07.12.2013 г., 14.12.2013 г. и 28.12.2013 г.).
За м.01.2014 г.: за 18
часа извънреден труд в работни дни и за 20 часа положен труд през почивни дни (4 съботи).
За м.02.2014 г.: за 20
часа извънреден труд в работни дни и за 20 часа положен труд през почивни дни (4 съботи).
За м.03.2014 г.: за 16
часа извънреден труд в работни дни (от 10.03.2014 г. до 31.03.2014 г.,
съгл.твърденията в исковата молба), и за 15
часа положен труд през почивни дни (15.03.2014 г., 22.03.2014 г. и
29.03.2014 г.).
За м.04.2014 г.: за 18
часа извънреден труд в работни дни (за 18 работни дни, тъй като не е
работил на 22.04.2014 г. и на 23.04.2014 г.); за 15 часа положен труд през почивни дни (05.04.2014 г., 12.04.2014 г.
и 26.04.2014 г.) и 10 часа положен
труд през дните на официални празници (18.04.2014 г.).
За м.05.2014 г.: за 20
часа извънреден труд в работни дни, за 15
часа положен труд през почивни дни (03.05.2014 г., 17.05.2014 г. и
24.04.2014 г., съгл.исковата претенция) и за 18 часа положен труд на официални празници (01.05.2014 г. и
06.05.2014 г.).
За м.06.2014 г.: за 13
часа извънреден труд в работни дни и за 15 часа положен труд през почивни дни (07.06.2014 г., 14.06.2014 г.
и 28.06.2014 г.).
За м.07.2014 г.: за 22
часа извънреден труд в работни дни (всеки от работните дни, с изкл.на
16.07.2014 г.) и за 20 часа положен
труд през почивни дни (4 съботи).
За м.08.2014 г.: за 18
часа извънреден труд в работни дни и за 20 часа положен труд през почивни дни (през първите четири съботи
на месеца).
За м.09.2014 г.: за 10
часа извънреден труд в работни дни, за 9,5
часа положен труд през почивни дни (на 20.09.2014 г. и 27.09.2014 г.) и за 9 часа положен труд на официален
празник (22.09.2014 г.).
За м.10.2014 г.: за 7
часа извънреден труд в работни дни и за 5 часа положен труд през почивни дни (на 04.10.2014 г.).
С оглед приетите по-горе часове положен от ищеца
извънреден труд, труд в почивни дни и в дни, обявени за официален празник,
съдът извърши преизчисляване на дължимото на ищеца възнаграждение съгласно
чл.262, ал.1 от КТ, на база посочените в заключението на вещото лице Бангеева
възнаграждения за извънреден труд, труд в почивни дни и в дни, обявени за
официален празник за всеки конкретен месец (съотв.на база часовата ставка за
всеки месец), и констатира, че
стойностите на положения от ищеца извънреден труд след уговорената
продължителност на работното време, труд
в почивни дни и в дни, обявени за официален празник, са както следва:
За м.08.2013 г.: за 8 часа извънреден труд в работни дни
- 230,34 лв; и за 10 часа положен труд през почивните дни – 335,92 лв;
За м.09.2013 г.: за 20 часа извънреден труд в работни дни
– 633,44 лв; и за 20 часа положен труд през почивните дни – 739,02 лв;
За м.10.2013 г.: за 23 часа извънреден труд в работни дни
– 633,45 лв; и за 20 часа положен труд през почивни дни – 642,62 лв.
За м.11.2013 г.: за 21 часа извънреден труд в работни дни
- 633,45 лв; и за 25 часа положен труд през почивни дни – 879,88 лв;
За м.12.2013 г.: за 16 часа извънреден труд в работни дни
– 521,30 лв; и за 15 часа положен труд през почивни дни – 583,55 лв;
За м.01.2014 г.: за 18 часа извънреден труд в работни дни
– 518,27 лв; и за 20 часа положен труд през почивни дни– 671,84 лв;
За м.02.2014 г.: за 20 часа извънреден труд в работни дни
– 633,44 лв; и за 20 часа положен труд
през почивни дни - 739,02 лв;
За м.03.2014 г.: за 16 часа извънреден труд в работни дни
– 506,76 лв; и за 15 часа положен труд през почивни дни – 554,26 лв;
За м.04.2014 г.: за 18 часа извънреден труд в работни дни
– 570,10 лв; за 15 часа положен труд през почивни дни – 554,27 лв; и за 10 часа
положен труд през дните на официални празници – 844,59 лв.
За м.05.2014 г.: за 20 часа извънреден труд в работни дни
– 633,44 лв; за 15 часа положен труд през почивни дни – 554,26 лв и за 18 часа положен
труд в дни - официални празници – 1520,26 лв;
За м.06.2014 г.: за 13 часа извънреден труд в работни дни
– 392,13 лв; и за 15 часа положен труд през почивни дни - 513,41 лв;
За м.07.2014 г.: за 22 часа извънреден труд в работни дни
605,90 лв; и за 20 часа положен труд през почивни дни - 642,62 лв;
За м.08.2014 г.: за 18 часа извънреден труд в работни дни
– 542,95 лв; и за 20 часа положен труд през почивни дни – 703,83 лв;
За м.09.2014 г.: за 10 часа извънреден труд в работни дни
- 301,64 лв; за 9,5 часа положен труд през почивни дни – 204,91 лв и за 9 часа положен труд на
официален празник - 723,94 лв;
За м.10.2014 г.: за 7 часа извънреден труд в работни дни
– 192,79 лв и за 5 часа положен труд през почивни дни – 160,66 лв.
По делото не са представени доказателства, на ищеца да е
изплатено трудово възнаграждение за посочените по-горе часове извънреден труд и
труд, положен в почивни и в празнични дни. Нещо повече, предвид позицията на
ответника, че ищецът не е полагал труд над уговорените в трудовия договор по 8
часа дневно, пет дни от седмицата, и твърдението, че ищецът не е работил нито в
почивни, нито в празнични дни, следва да се приеме, че и възнаграждение за
такъв труд не е изплащано от ответника на ищеца, още повече, че самият
работодател не оспорва твърдението на ищеца, че не му е заплащал възнаграждение
за извънреден труд.
С оглед изложеното по-горе, съдът
приема, че ответникът дължи на ищеца посочените по-горе суми за положен по
време на трудовото правоотношение извънреден труд и труд в почивни и в
празнични дни, в общ размер от 19 118,26 лв.
С оглед завеждането на иска пред БРС на 10.03.2017 г. и
разпоредбата на чл.358, ал.1, т.3 от КТ, съгласно която за
исковете по трудови спорове (с изключение на споровете за ограничена
имуществена отговорност на работника или служителя, за отмяна на дисциплинарно
наказание "забележка" и в случаите по чл.357, ал.2; споровете за отмяна
на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", изменение
на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение)
е приложима 3-годишната давност, съдът намира за основателно направеното от
ответника възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца за
извънреден труд и труд в почивни и в празнични дни, за м.08.2013 г., м.09.2013
г., м.10.2013 г., м.11.2013 г., м.12.2013 г. и м.01.2014 г. Вземането за
трудово възнаграждение съгласно т.5.5. от трудовия договор между страните, е
изискуемо на 11-то число на месеца, следващ този, за който се дължи
възнаграждението. Ето защо, към момента на предявяване на исковете - 10.03.2017
г., горепосочените вземания в общ размер от 7 023,08 лв са погасени по
давност.
Поради погасяването по давност до размера от 7 023,08 лв на вземането на ищеца за извънреден труд и труд в почивни и в празнични дни, за м.08.2013 г.,
м.09.2013 г., м.10.2013 г., м.11.2013 г., м.12.2013 г. и м.01.2014 г., че от
общо дължимия размер от 19 118,26 лв, претенцията за ищеца за възнаграждение за извънреден труд и труд в
почивни и в празнични дни е основателна за разликата от общо 12 095,18 лв, представляваща възнаграждение за извънреден
труд (4 379,15 лв за 144 часа), за труд в почивни дни (4 627,24 лв за 134,5 часа) и в дни, обявени за
официални празници (3 088,79 лв за 37 часа), за периода от месец февруари до
месец октомври 2014 г.
Предвид частичната основателност на претенцията за
главница, частично основателна е и акцесорната претенция за мораторна лихва,
която се претендирана върху главницата. Отхвърлянето на иска
за присъждане на вземания, съставляващи главница по трудовото правоотношение, влече след себе си отхвърляне и на исковете
за мораторна лихва. Ето защо искът за мораторна лихва върху главниците, представляващи
вземане на ищеца за извънреден труд и труд в почивни и в празнични дни, за м.08.2013 г.,
м.09.2013 г., м.10.2013 г., м.11.2013 г., м.12.2013 г. и м.01.2014 г., следва
да бъде отхвърлен като неоснователен, поради отхвърлянето, поради погасяване по
давност, на иска за тези главници.
Дължимата мораторна лихва, считано от 09.10.2014 г. до 09.03.2017
г. върху вземанията за извънреден труд и труд в почивни и в празнични дни за периода от месец февруари
до м.септември 2014 г. (общо 12 095,18 лв), е в размер на общо на
2 976,61 лв.
Тъй като вземането за извънреден труд за м.10.2014 г. е
станало изискуемо на 11.11.2014 г., върху това вземане в размер на общо 353,45
лв, мораторна лихва е дължима за периода от 11.11.2014 г. до 09.03.2017 г. и е
в размер на 86,86 лв.
Общият размер, за който следва да бъде уважена
претенцията за мораторна лихва е 3 063,47
лв.
Както се посочи по-горе, според настоящия състав, в
частта, с която БРС е отхвърлил направеното от ответника възражение за прихващане
с твърдени негови вземания от ищеца за направени разходи за настаняването на
ищеца в хотел за срока на трудовото правоотношение; за разходи за предоставяна
на ищеца на храна и за разходи за осигурен от работодателя транспорт и за
заплатени на ищеца от работодателя автобусни и самолетни билети,
първоинстанционното решение е влязло в сила поради необжалването му от
ответника. Ето защо, независимо от това, че въззивният съд приема исковете за
възнаграждение за извънреден труд и труд в почивни и в празнични дни за частично основателни, съдът няма да се
произнася по възражението за прихващане.
Поради частичното несъвпадане на крайните изводи на двете
инстанции, решението на БРС следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени
исковете на въззивника П.З.П., за осъждане на въззиваемия „Сичес Полска СП. З.О.О.” – Полша - чуждестранно юридическо
лице с място на стопанска дейност в страната, да заплати на ищеца
възнаграждения за положен извънреден труд в периода от 20.08.2013 г. до
09.10.2014 г., както следва: за сумата от
4 379,15 лв - възнаграждение
за положен извънреден труд от 144 часа след работно време; за сумата от 4 627,24 лв -
възнаграждение за положен труд от 134.5 часа през почивни дни; за сумата от 3 088.79 лв – възнаграждение за положен
труд от 37 часа през официалните празници; както и за сумата от 3 063,47 лв – обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сборната главница за периода 09.10.2014 г. до
09.03.2017 г. включително, както и искането за присъждане на законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 10.03.2017 г. Вместо това следва да се постанови осъждане на
ответника да заплати на ищеца възнаграждения за положен извънреден труд и труд
в почивни и в празнични дни в периода от м.февруари 2014 г. до 09.10.2014 г.,
както следва: сумата от 4 379,15 лв - възнаграждение за положен извънреден
труд от 144 часа след работно време; за сумата
от 4 627,24 лв - възнаграждение за положен труд от 134.5 часа през
почивни дни; за сумата от 3 088,79 лв
– възнаграждение за положен труд от 37 часа през официалните празници; както и
сумата от 3 063,47 лв –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сборната главница за
периода 09.10.2014 г. до 09.03.2017 г. включително, както и искането за
присъждане на законна лихва от датата
на подаване на исковата молба – 10.03.2017 г.
В останалата обжалвана част, с
която са отхвърлени над уважените до предявените размери, исковете за
възнаграждения за положен извънреден труд и труд в почивни и в празнични дни в
периода от 20.08.2013 г. до 09.10.2014 г., обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед постановения резултат, на
въззивника-ищец следва да се присъдят съдебни разноски за първоинстанционното
производство в размер на още 608 лв, а за въззивното производство – разноски в
размер на 869 лв.
Въззиваемият-ответник не е
направил искане в настоящото производство за присъждане на разноски.
В полза на Бургаски окръжен съд, въззиваемият като
работодател, дължи държавна такса върху уважените части от исковете в размер на
241,90 лв.
Мотивиран от изложеното,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 432 от 16.03.2018 г. по гр.д.1737/2017 г. по описа на Бургаския
районен съд, в частта му, с която са отхвърлени исковете на П.З.П.,
роден на *** г., гражданин на
Република Полша, с постоянен адрес Република Полша, гр.Грабовиец № 12, п.к.62-740, Турешки окръг, адрес за
съобщения и призовки: гр.Царево, ул.”Иван Асен ІІ” № 6,
чрез адв.Л.К., за осъждане на „Сичес Полска СП. З.О.О.” – Полша - чуждестранно юридическо лице с място на
стопанска дейност в страната, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас,
индустриална зона „Лукойл Нефтохим Бургас”, да заплати на ищеца: възнаграждения
за положен извънреден труд в периода от 20.08.2013 г. до 09.10.2014 г., както
следва: за сумата от 4 379,15 лв - възнаграждение за положен извънреден
труд от 144 часа след работно време; за сумата
от 4 627,24 лв - възнаграждение за положен труд от 134.5 часа през
почивни дни; за сумата от 3 088,79
лв – възнаграждение за положен труд от 37 часа през официалните празници;
както и за сумата от 3 063,47 лв –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сборната главница за
периода 09.10.2014 г. до 09.03.2017 г. включително; както и за законна лихва върху посочените по-горе
главници, от датата на подаване на исковата молба – 10.03.2017 г. до окончателното
изплащане на сумите, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Сичес
Полска СП. З.О.О.” – Полша - чуждестранно юридическо лице с място на стопанска
дейност в страната, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, индустриална зона „Лукойл
Нефтохим Бургас”, да заплати на П.З.П., роден на *** г., гражданин на Република Полша, с постоянен адрес Република Полша, гр.Грабовиец №
12, п.к.62-740,
Турешки окръг, адрес за съобщения и призовки:
гр.Царево, ул.”Иван Асен ІІ” № 6, чрез
адв.Л.К., възнаграждения за положен
извънреден труд и труд в почивни и в празнични дни в периода от 01.02.2014 г.
до 09.10.2014 г., както следва: сумата от
4 379,15 лв (четири хиляди триста седемдесет и девет
лева и петнадесет стотинки) - възнаграждение за положен извънреден труд от
144 часа след работно време; сумата от 4 627,24 лв (четири хиляди шестстотин двадесет и седем
лева и двадесет и четири стотинки) -
възнаграждение за положен труд от 134.5 часа през почивни дни; сумата от 3 088,79
лв (три хиляди осемдесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки) –
възнаграждение за положен труд от 37 часа през официалните празници; сумата от 3 063,47
лв (три хиляди шестдесет и три лева и четиридесет и седем стотинки) –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сборната главница от
12 095,18 лв за периода 09.10.2014 г. до 09.03.2017 г. включително, както
и законна лихва върху сборната
главница от 12 095,18 лв от датата на подаване на исковата молба –
10.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 432 от 16.03.2018 г. по гр.д.1737/2017 г. по описа на Бургаския
районен съд, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Сичес
Полска СП. З.О.О.” – Полша - чуждестранно юридическо лице с място на стопанска
дейност в страната, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, индустриална зона „Лукойл
Нефтохим Бургас”, да заплати на П.З.П., роден на *** г., гражданин на Република Полша, с постоянен адрес Република Полша, гр.Грабовиец №
12, п.к.62-740,
Турешки окръг, адрес за съобщения и призовки:
гр.Царево, ул.”Иван Асен ІІ” № 6, чрез
адв.Л.К., сумата от общо 1 477 лв (хиляда четиристотин
седемдесет и седем лева), представляваща съдебно-деболовдни разноски за
първоинстанционното и за въззивното производство, съобразно уважената част от
предявенит искове.
ОСЪЖДА „Сичес Полска Сп. з.о.о.” – Полша - чуждестранно
юридическо лице с място на стопанска дейност в страната, БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Бургас, индустриална зона „Лукойл Нефтохим
Бургас”, да заплати по сметка на Бургаски окръжен съд държавна такса в размер
на общо 241,90 лв (двеста чатиридесет и един лева и деветдесет стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд, с касационна жалба, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
:1.
2.