№ 21191
гр. С., 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110163507 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от С. Ц. К., ЕГН
**********, с адрес гр.С., ж.к.Г М, ул.“Г“ № 17А, подадена чрез адв.И. със съдебен адрес
гр.С., кв.С, ул.“Т Т“ № 63, насочена срещу С. Д. К., ЕГН **********, и С. Х. К., ЕГН
**********, и двете с адрес гр.С., ж.к.Н бл...., с която е предявен ревандикационен иск за
признаване за установено, че ищцата е собственик на ап.21, находящ се в гр.С., ж.к.Н ІV
бл...., с площ от 59.36 кв.м. на основание дарение и за осъждане на ответниците да предадат
владението върху имота на ищцата. Предявен е и иск за присъждане на обезщетение за
неоснователно обогатяване на ответниците за сметка на ищцата чрез използване на
собствения й имот в периода от 07.01.2023 г. до 20.11.2023 г., в размер на 4161.00 лв.
/съобразно допуснатото изменение на иска в о.с.з. от 02.07.2024 г./, която сума се претендира
солидарно от двете ответници.
Претендират се направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на процесното жилище, което е
придобила през 1997 г. чрез дарение. Според ищцата, ответниците, които са найни
родственици са се настанили от есента на 2018 г. в жилището. Ищцата отбелязва, че баба й
М С П е имала безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху имота, поради което едва
след смъртта й на 26.01.2022 г., тя е приканила ответниците да напуснат апартамента.
Ищцата сочи, че ответниците все още владеят имота, поради което иска спрямо тях да бъде
установено правото й на собственост и да бъдат осъдени да й върнат имота, както и да й
платят обезщетение за времето, през което тя не е могла да ползва жилището.
В срока за отговор, ответниците по делото са депозирали такива, с които оспорват
предявените искове.
Ответниците оспорват документа, с който ищцата се легитимира като собственик на
1
процесния имот поради неточно отразяване на датата на нотариалното производство, който
според тях представлява съществен порок, водещ до нищожност на нотариалния акт.
Освен това навеждат се доводи, че с нотариален акт от 1990 г. ответницата С. К. от една
страна и М С П и Д И П, от друга страна са заменили недвижими имоти и който документ
би могъл да легитимира М П като собственик на дареното на ищцата жилище.
На самостоятелно основание искът се оспорва поради придобиване на спорния имот от
ответниците по давност.
По отношение предявения иск за обезщетение се твърди, че ответниците не са получили
представените с исковата молба покани.
В срока за отговор, ответницата С. К. предявява и насрещен иск срещу ищеца по главния
иск, с който се иска намаляване на дарението до 1/3 част.
Сочи се, че лицето, което е дарило имота на С. К е майка на С. К., като освен нея, има още
една дъщеря, поради което разполагаемата й част е 2/3.
В срока за отговор по насрещните искове, ответницата по тях е депозирала такъв, с който
оспорва същите. Отбелязва, че за да се извърши преценка за нарушена разполагаема част,
съдът следва да определи цялата наследствена маса и едва след като се приспаднат от нея
задълженията на наследодателя, да се прибави стойността на даренията. В този смисъл
следва да се прецени дали няма други свободни наследствени имоти, от които наследникът
със запазена част да се удовлетвори.
На самостоятелно основание искът се оспорва и тъй като е предявен срещу лице което не е
призовано към наследяване, като в този случай наследникът със запазена част следва да е
приел наслеството по опис, каквото действие не те твърди да е предприето от С. К..
В съдебно заседание страните се явяват лично и се представляват от упълномощени
представители, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея
съответно искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначени и изслушани са
съдебно-оценителна и съдебно-графическа експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от договор от 04.11.1981 т. за продажба на държавен недвижим имот, съгласно
Наредбата за държавните имоти, процесния имот, представляващ ап.21, находящ се в гр.С.,
кв.М М, бл.20, вх.Б, ет.3 е продаден от СОНС на Д И П и М С П. На 06.10.1998 г.
последните са извършили замяна като са го прехвърлили на дъщеря им С. Д. И срещу
нейната ½ ид.ч. от едноетажна жилищна сграда в ж.к.Л Х, ул...., заедно с дворното място
върху която е построена. Сделката е материализирана в нотариален акт №..., том ..., нот.дело
№.../1988 г., съставен от I нотариус при II РС. На 27.08.1990 г. Д и М П отново са придобили
собствеността върху имота от дъщеря си С. К. чрез замяна, като те са й предоставили друго
свое жилище, а именно ап.2, находящ се в ж.к.Л бл...., ет.2, за което I нотариус при II РС е
съставил нотариален акт №..., том ..., нот.дело №.../1990 г.
На 29.05.1992 г. Д И П е починал, като е оставил за свои наследници съпругата си М С П и
2
дъщерите си С. Д. К. и К Д. П.
На 03.12.1997 г. М С П е дарила на внучката си С. Ц. К процесния имот, видно от
нотариален акт №..., том ..., нот.дело №.../1997 г., съставен от нотариус при СРС.
На 26.01.2022 г. М П е починала, като е оставила за свои наследници дъщерите си С. Д. К. и
К Д. П.
По делото е представена саморъчно написана бележка от М П, датирана от м.октомври 1985
г., както и сведения, депозирани от С. К. по пр.пр.№ 30627/2023 г. по описа на СРП.
По делото са разпитани като свидетели А Д Д, Е Г К, А К Х и И Н Ш.
Свидетелят Д е съсед на страните, живее в апартамента под процесния. Д твърди, че докато
ищцата се е оженила, в имота е живяла тя заедно с баба си – баба М, а след това бабата е
останала сама, като майката на ищцата я е вземала при себе си или е полагала за нея грижи
на място. За ответниците свидетелят обяснява, че са живели в Гърция, но са идвали при баба
М на всеки 2-3 месеца , като са оставали за по седмица. Според свидетеля, ключ от
жилището са имали всички – ищцата, нейните брат и майка, както и ответниците.
В показанията си Д излага данни, че в жилището около 2015-2016 г. се е нанесъл брата на
ищцата, който е живял в него 4-5 години.
Свидетелят разказва за случай от 2017-2018 г., при който е станал скандал, като ответниците
са сменили бравата на жилището и са изгонили брата на ищцата. Тогава е присъствала и
полиция и след този случай, ответниците са заживели в апартамента.
Свидетелката Е К твърди, че е бивша приятелка на брата на ищцата и е живяла заедно с него
в спорния имот в периода от началото на 2016 до есента на 2018 г. Обяснява, че през това
време е имало многобройни ненадейни посещения от С. К., от нейния съпруг и от С. К..
Сочи, че в апартамента, заедно с бившия й приятел Д, са допуснати от ищцата, като друг по
това време не е живял там.
Според ответницата, ключ от имота са имали тя, бившият й приятел Д, както и страните по
делото.
Св.А Х е съсед на страните, живее в същия вход, на втория етаж от 1970 г. Според него, в
жилището са живели бащата и майка на С. К., самата С., сестра й К, както и дъщеря й С.. За
ищцата и брат й обяснява, че същите са идвали от време на време да посещават баба си. Х
твърди и че не познава свидетелката Е К. За последните 10-15 години сочи, че имотът е
обитаван от ответниците и от майката на С. К. – М. Свидетелят заявява, че му е известно, че
ответниците са пребивавали и в Гърция, но уточнява, че това е било за по седмица-две, след
което са прекарвали седмица-две в България. Свидетелят не е виждал лично ответниците да
отключват и/или заключват апартамента, но заявява, че е чувал как вадят ключовете си и как
се отключва вратата, поради което прави извод, че те имат ключ от нея. Х е влизал в
жилището два пъти през 2012-2013 г. и преди две години, когато е бил повикан от
ответниците да ремонтира електро и ВиК инсталации.
Х е категоричен, че ищцата и брат й са идвали в имота през 80-те, 90-те години на гости на
баба си и дядо си, а за период от 5-6 години е виждал 1-2 пъти ищцата да посещава баба си.
Свидетелят И Ш е съсед на страните, живее от 1964 г. на първия етаж в същия вход, в който
е спорното жилище. Според Ш, в имота са живели родителите на ответницата С. К. и сестра
3
й К. След като последната се е оженила, не се е връщала в него. С. К. обаче, макар и да се
оженила в Гърция, Ш твърди, че се е връщала и е живяла в имота на родителите си.
Свидетелят не може да конкретизира за какъв период С. К. е била в Гърция и за какъв в
България, но е категоричен, че в периода 2013-2023 г. е виждал непрекъснато ответниците в
процесния имот. Ш сочи, че от 2010 г. С. К. вече не пътува така често до Гърция. В
показанията си съобщава на съда, че майката на С. К. – М, много се е хвалила от нея.
Свидетелят заявява, че не познава свидетелката Е К. Пояснява, че е виждал брата на ищцата
– Д около 2015 г., но не знае да е живял в апартамента, а е ходил от време на време. По
отношение на ищцата твърди, че същата е живяла в имота докато е завършила осми клас,
като след това той дори не я е виждал.
Според Ш, ключ от жилището имат ответниците, като в даден период от време, който той не
конкретизира, такъв е имал и брата на ищцата, като не знае към настоящия момент дали все
още има.
От назначената и изслушана по делото съдебно-оценителна експертиза се установява, че
средният пазарен наем за процесния имот през исковия период от 07.01.2023 г. до 20.11.2023
г. е в размер на 4 161.00 лв.
От назначената и изслушана по делото съдебно-графическа експертиза се установява, че
представената бележка от М П е изписана от нея, вкл. и името М.П. При защита на
заключението си в о.с.з. експертът уточнява, че при изследване на сравнителния материал е
установил, че от една страна липсват други документи, в които авторът М П да се подписва
с инициал на първото й име и с изцяло изписана фамилия, а от друга страна, че в случай, че
посочената дата в бележката е датата на съставянето й, то тя е антидатирана, тъй като към
1985 г. М П не е имала треморни движения и разграждане на писмения навик.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.108 от ЗС, чл.59 от
ЗЗД и чл.30, ал.1 от ЗН и имат за предмет установяване правото на собственост на ищеца
върху процесния имот и осъждане на ответниците да предадат владението върху него, както
и намаляване на извършено дарение от възходящ. Ищцата претендира и заплащане на
обезщетение от ответниците за лишаване от ползване на собствения й имот, като по този
начин те са се обогатили за нейна сметка.
По предявения ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, съдът намира следното:
Както се посочи вече, по делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се
установи, че спорният имот е бил собственост Д И П и М С П - родители на ответницата С.
К., респ. дядо и баба на С. К и С. К., като преди смъртта си М П се е разпоредила с него в
полза на ищцата С. К.
Видно от представения нотариален акт, ищцата С. К е придобила имота чрез дарение от
своята баба – М П.
От страна на ответниците е направено възражение за недействителност на нотариалното
удостоверяване поради нарушение на чл.580, ал.1, т.1 от ГПК, което не се въприема от
настоящия съства по следните съображения: Съобразно трайно формираната практика на
4
ВКС, нотариалните действия, макар да са формални действия, неспазването им не влече
автоматично нищожност. ВКС приема, че не при всяко погрешно или липсващо отбелязване
на обстоятелства при нотариалното удостоверяване, които в съвкупност са елемент от
съдържанието на нотариалния акт по чл. 580, т.1, т.3, или т.6 ГПК, е налице нищожност по
смисъла на чл.576 ГПК, съответно липса на предписана от закона форма. Например, когато
индивидуализацията на лицата по чл.580, т.3 ГПК е постигната предвид цялостното
съдържание и единство на акта, непълнота в отделни негови части - при изписване на
пълното име, личните данни, или единния граждански номер на участник в нотариалното
производство, не водят до нищожност на нотариалните действия, /в този смисъл решение №
223/2014 г., постановено по гр.д.№ 1186/2011 г. по описа на ВКС, І г.о и решение № 143/2012
г., постановено по гр.д.№ 504/2011 г. по описа на ВКС ІV г.о./. Същото принципно
разрешение е приложимо и когато в акта липсва някой от трите елемента за дата на
съставяне - по отношение на деня, месеца или годината, ако съответната дата може да се
удостовери напълно и в цялост от други нотариални действия при оформянето на сделката –
екземпляри от нотариалния акт, подреждането в специалната книга по чл.581 ГПК, вписване
на акта в службата по вписвания. В свое решение № 60 от 19.05.2016 г., постановено по гр.д.
№ 3569/2015 г. по описа на ВКС, III г.о., ГК, ВКС приема, че по иск на лице, което се
позовава на нищожно нотариално удостоверяване на датата в нотариален акт по чл.580, т.1
ГПК, без да е участвало в нотариалното производство, следва да се отчита и законовата
възможност за добавяне или поправка на акта по реда на чл.579, ал.3 ГПК, дори когато
сключилите сделката страни не са намерили поправката, или допълването за наложително и
не са го поискали. Според ВКС, институтът на чл.579, ал.3 ГПК налага изискванията по
чл.580 ГПК, във връзка с чл.576 ГПК да се тълкуват в полза на действителността.
В случая, като съобрази описаните документи в нотариалния акт за дарение, които се
представят при съставянето му – и в частност удостоверението за данъчна оценка,
настоящият състав приема, че той е съставен и сделката е изповядана през 1997 г., като
изписването с думи на годината „хиляда деветстотин деветдесет и трета“ е очевидна
фактическа грешка, която подлежи на поправка по реда на чл.579, ал.3 от ГПК.
Обстоятелството дали и какви документи са описани в нотариалния акт също не влияе на
неговата действителност. Нещо повече – нотариусът е длъжен да опише единствено
документите, които са му представени и лично е възприел. Наличието на други документи,
които не са представени в нотариалното производство не следва, а и не може да се очаква да
бъдат описани. Липсата на документи, свързани с имота, предмет на сделката не влече
нищожност на нотариалното удостоверяване, в случай, че от депозираните такива пред
нотариуса, той може да направи извод, че прехвърлителя е собственик на имота.
Ето защо съдът намира, че извършеното дарение е в предписаната от закона форма,
съобразно чл.18 от ЗЗД и е основание за прехвърляне на правата на дарителя на надареното
лице.
В същото време, от представените писмени доказателства не се установи дарителят М П да е
била собственик към 1997 г. на целия дарен имот. Видно от посочените по-горе документи
за собственост, имотът е придобит последно от М С П и съпруга й Д И П на 27.08.1990 г. от
5
дъщеря им С. К., след извършена замяна с друг имот. На 29.05.1992 г. Д И П е починал,
като е оставил за свои наследници съпругата си М С П и дъщерите си С. Д. К. и К Д. П. С
оглед на това, като имот в режим на съпружеска имуществена общност, след смъртта на
съпруга си Д Петков, М П придобива 4/6 ид.ч. от него, а останалите 2/6 ид.ч. преминават
поравно към дъщерите на покойния Д Петков. По делото обаче, макар да не е представено
завещание от Д Петков в полза на М П, страните не спорят за наличието на такова
/признанието на този факт е направено в отговора на исковата молба на С. К./. С оглед на
това следва да се приеме, че към 1997 г. М П е била собственик на цялото жилище и същото
е дарено в предписаната от закона форма на ищцата С. К, като със сделката от 1997 г. е
настъпил желания от страните вещно-транслативен ефект и ищцата е придобила имота на
основание, годно да я направи собственик.
От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установи и че ответниците са
тези, които владеят имота.
С отговора на исковата молба на главния иск обаче ответниците С. К. и С. К. са заявили
възражение за придобиване на процесния имот по давност.
За да бъде придобит по давност даден имот, то върху него следва да е упражнявана
спокойно, явно и необезпокоявано трайна фактическа власт в продължение на 10 години с
намерение за своене. Допустимо е придобиване в по-кратък период от време ако владението
е получено на юридическо основание и от лице, за което владелецът е уверен, че е
собственик на вещта и е могъл да му прехвърли собствеността върху нея.
В случая бабата на ищцата и нейна праводателка, с извършеното дарение си е запазила
пожизнено вещно право на ползване върху жилището, което изключва възможността то да се
ползва лично от собственика. Съдебната практика приема, че в тази хипотеза ползвателят
държи имота за собственика. Така, за да установят владение до смъртта на М П /до
26.01.2022 г./, което би покрило признаците на чл.79, ал.1 от ЗС, ответниците е следвало да
се противопоставят на упражняваната от нея фактическа власт върху имота, като
манифестират това свое поведение и пред собственика. Данни в тази насока не са събрани в
настоящето производство. Точно в обратната посока са показанията на разпитаните
свидетели /вкл. и тези на ответниците/, които заявяват, че в жилището е живяла М П.
Действително, съобщават тя да е напускала жилището, за да отиде при дъщерите си, но не и
че отсъствието й е за толкова продължителен период от време, че правото й на ползване да
се погаси. В същото време съдът не кредитира показанията на св.Д и св.К, че последната
заедно в брата на ищцата са живели заедно в спорния имот в периода от 2016 г. до 2018 г.
Този факт не се подкрепя от останалите доказателства, вкл. и гласни такива. Останалите
разпитани свидетели, които са съседи на имота не можаха да разпознаят в залата св.К, а и
според тях брата на ищцата – Д е идвал в жилището, но не живял в него. Те, макари и да не
разпознават К, не съобщават Д да е бил придружаван от приятелката си или изобщо от
някаква жена.
В същото време следва да се посочи, че съдебната практика приема, че за да се установи
фактическа власт върху имот, като елемент на придобивна давност, то следва владелецът да
манифестира по ясен и категоричен начин намерението си за своене върху имота и да
6
отблъсне правата на собственика. Подобни действия от страна на ответниците не бяха
установени по делото. Категоричен извод от съобщеното от свидетелите може да се направи
единствено, че ответниците са обитавали периодично имота, вкл. и по времето, в което С. К.
е била омъжена в Гърция, като се е завръщала със семейството си и е посещавала своята
майка, която е живяла в спорното жилище. Тези действия обаче не представляват такива по
своене на имота. В имота ответниците са допуснати като дъщеря и внучка на вещния
ползвател /а преди 1997 г. и негов собственик/, т.е. на облигационно основание. Не се
установи те да са променили намеренията си. Но дори и да е така, то е следвало тази
промяна да бъде манифестирана по ясен и категоричен начин, за да стане достояние на
собственика на жилището.
Индиция в тази насока се съдържа в единствено в показанията на св.Д, който заявява, че
през 2017-2018 г. е станал скандал, като ответниците са сменили бравата на жилището и са
изгонили брата на ищцата. Доколкото в случая е приложима общата 10-годишна
придобивна давност, тъй като няма данни, а и не се твърди ответниците да са били
добросъвестни владелци по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС, то подмяната на бравата през 2017-
2018 г. не може да предизвика като последица придобиване на имота от тях по давност.
За пълнота на изложението и с оглед наведените в отговора на исковата молба възражения,
съдът намира за нужно да посочи, че в случая както за извършеното разпореждане от страна
на М П с процесния имот в полза на внучката си С. К, така и за установяване на владение
върху него от страна на ответниците, е ирелевантно отразеното в представената бележка,
съставена безспорно, с оглед заключението по съдебно-графическата експертиза, от М П.
Дали имотът е придобит от нея с лични, със заемни средства или с такива, предоставени от
дъщеря й С. К. е без правно значение, след като собствеността е придобита именно от М П.
В резултат на това последната може да се разпорежда с него по начина, по който намери за
добре.
Ето защо, по изложените съображения, настоящият състав намира възражението на
ответниците за придобиване на имота по давност, за изцяло неоснователно.
Това налага извод за основателност и доказаност на ревандикационния иск, предявен от С.
К.
По иска по чл.30, ал.1 от ЗН на С. К. за намаляване на завещателното разпореждане до
нейната запазена част, съдът намира следното:
По делото не е спорно, а и от събраните доказателства се установява, че С. К. е сред лицата,
за които законът /чл.28, ал.1 от Закона за наследството/ предвижда запазена част – като
дъщеря на дарителя. По делото обаче, въпреки дадените указания с доклада, направен с
определение от 03.06.2024 г., не се ангажираха доказателства относно наследствената маса,
останала след смъртта на М П. Тежестта за установяване на това релевантно за спора
обстоятелство е за страната, която черпи благоприятни последици – ищецът по насрещния
иск С. К. /в каквато насока са указанията с изготвения по делото доклад/. За да може съдът
да определи запазена част на наследник, респ. разполагаемата такава на неговия
наследодател, следва да остойности цялата наследствена маса и едва след това с оглед броя
и кръга на наследниците със запазена част, да прецени налице ли е накърнена запазена част,
7
която да бъде възстановена.
В същото време, предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена
част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване
/каквато безспорно е ищцата/, е наследството да е прието по опис - съгласно чл.30, ал.2 ЗН и
задължителното тълкуване, дадено с ТР № 3/2013 от 19.12.2013 г. по т. д. № 3/2013 на ОСГК
на ВКС. Въпреки дадените указания с доклада по делото на ищеца по насрещния иск – С.
К., доказателства за приемане по опис на наследството на М П не се представиха.
По изложените съображения съдът намира предявеният насрещен иск с правно основание
чл.30, ал.1 от ЗН, за намаляване на извършеното от М П в полза на С. К дарение от
03.12.1997 г., за неоснователен, поради което и подлежи на отхвърляне.
По иска на С. К с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
неоснователно обогатяване, съдът намира следното:
За да бъде уважен този иск, в тежест на ищеца е да докаже наличие на обедняване от негова
страна, изразяващо се в намаляване на имуществото му, конкретния размер на посоченото
намаляване, наличие на обогатяване в патримониума на ответника, изразяващо се в реално
увеличаване на имуществото му, в размер на обогатяването, както и, че посоченото
имуществено разместване произтича от един и същи факт или група от факти. В частност, с
оглед заявените в исковата молба факти, следва да се докаже, че ищцата е собственик на
процесния имот, както и че последния се владее от ответниците без правно основание. По
изложените по-горе съображения, настоящият състав намира, че тези факти са установени
по делото. За пълнота на изложението тук следва да се отбележи, че в разглежданата
хипотеза не е необходимо отправяне на покана за предаване на фактическата власт върху
имота на собственика. Това е предпоставка, уредена единствено при търсене на обезщетение
за лишаване от ползване на съсобствен, не и на чужд имот.
С оглед на това, следва да се приеме, че е изпълнен фактическия състав на неоснователното
обогатяване, при което с ползването от страна на ответниците на собствения на ищцата
недвижим имот, първите са се обогатили за сметка на втората, като размера на това
имуществено разместване е съизмерим с пазарния наем на жилището. За определяне на
последния е допусната съдебно-оценителна експертиза, от приетото по която заключение се
установява средната наемна стойност за процесния ап.21, находящ се в гр.С., ж.к.Н бл...., а
именно 4161.00 лв. за целия исков период. Заключението съдът кредитира изцяло като
изготвено от лице с познания в изследваната област, пълно, обосновано и безпротиворечиво.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че вещото лице инж.Кошева е извършила
оглед на обследваното жилище и е направила подробен анализ на неговото състояние по
утвърдена от експертите-оценители методика, като за крайния си извод е редуцирала
данните с намаляващи коефициенти, които съответстват на възприетите критерии за оценка.
Ето защо при тези данни от заключението на съдебно-оценителната експертиза, съдът
намира, че ответниците дължат обезщетение на ищцата в размер на 4161.00 лв. В случая с
исковата молба тази претенция е заявена в условията на солидарност. Следва да се има
предвид обаче, че съобразно чл.121, ал.1 ЗЗД солидарност възниква само в определените от
закона случаи или при наличието на изрична уговорка между страните, както и че
8
разделността на дълговете и вземанията съставлява общо правило при множество на
длъжници или кредитори /в тази насока и решение № 200 от 01.12.2023 г., постановено по
гр.д.№ 1186/2023 г. по описа на ВКС, IV г. о., ГК/. При неоснователното обогатяване в закона
не е предвидена солидарна отговорност /за разлика напр. от деликта – чл.53 от ЗЗД/, а и
няма как да бъде установена между страните, тъй като това е извъндоговорна отговорност.
Ето защо всяка една от ответниците следва да бъде осъдена да заплати на ищцата по ½ от
установения от вещото лице пазарен наем, т.е. по 2080.50 лв. За разликата до пълния
предявен размер от 4161.00 лв. спрямо всяка една от ответниците, искът следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Като законна последица, върху приетия за основателен размер на главницата следва да се
присъди и поисканата от ищцата законна лихва от подаване на исковата молба, до
окончателното плащане на дължимото.
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски. От страна на ищцата се
претендират такива в размер на 7027.10 лв., като е представен и списък по чл.80 от ГПК,
приложен на л.234 от делото. Срещу вписания в същия адвокатски хонорар своевременно
пълномощникът на ответниците е направил възражение за прекомерност, което се споделя от
настоящия състав. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на спора, събрания
доказателствен материал, броя проведени съдебни заседания, както и процесуалното
поведение на насрещната страна, както и реално извършените от пълномощника на ищцата
действия по нейното представителство и защита, намира, че следва договореното и
заплатено възнаграждение от 6000.00 лв. с ДДС да се намали на 4500.00 лв. с ДДС. В
същото време, с оглед обстоятелството, че осъдителните искове са уважени частично
/съобразно първоначално заявения размер от 7825-00 лв./, направените във връзка с тях
разноски за държавна такса, депозит на вещо лице и адвокатски хонорар, следва да бъдат
намалени пропорционално.
С оглед на това в тежест на ответниците следва да бъде поставена сумата от общо 4584.00
лв.
На ответниците също се следват разноски, като съобразно отхвърлената част от
осъдителните искове от заплатения от тях адвокатски хонорар от 3000.00 лв., следва да бъде
присъдена сумата от 609.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Д. К., ЕГН **********, и С. Х. К., ЕГН
**********, и двете с адрес гр.С., ж.к.Н бл...., че С. Ц. К., ЕГН **********, с адрес гр.С.,
ж.к.Г М, ул.“Г“ № 17А, е собственик на основание дарение на следния недвижим имот: имот
с идентификатор ..., представляваща апартамент 21, находящ се в гр.С., ж.к.Н ІV бл...., с
площ от 59.36 кв.м., и ОСЪЖДА С. Д. К., ЕГН **********, и С. Х. К., ЕГН **********, да
предадат владението върху имота на С. Ц. К., ЕГН **********.
9
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.Н бл...., насочен срещу С.
Ц. К., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.Г М, ул.“Г“ № 17А, за намаляване с 1/3 на
извършено в нейна полза дарение на имот с идентификатор ..., представляваща апартамент
21, находящ се в гр.С., ж.к.Н ІV бл...., с площ от 59.36 кв.м., от М С П, ЕГН **********,
материализирано в нотариален акт №..., том ..., нот.дело №.../1997 г., съставен от нотариус
при СРС.
ОСЪЖДА всяка една от ответниците С. Д. К., ЕГН **********, и С. Х. К., ЕГН **********,
и двете с адрес гр.С., ж.к.Н бл...., да заплати на С. Ц. К., ЕГН **********, с адрес гр.С.,
ж.к.Г М, ул.“Г“ № 17А, сума в размер на по 2080.50 лв., представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване на ответниците за сметка на ищцата чрез използване на
собствения й имот с идентификатор ..., представляваща апартамент 21, находящ се в гр.С.,
ж.к.Н ІV бл...., в периода от 07.01.2023 г. до 20.11.2023 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 20.11.2023 г., до окончателното плащане на дължимото, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 4161.00
лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С. Д. К., ЕГН **********, и С. Х. К., ЕГН **********, и двете с адрес гр.С.,
ж.к.Н бл...., да заплатят на С. Ц. К., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.Г М, ул.“Г“ № 17А,
сумата от 4584.00 лв., представляваща направени от последната разноски по делото,
съобразно изхода му.
ОСЪЖДА С. Ц. К., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.Г М, ул.“Г“ № 17А, да заплати на С.
Д. К., ЕГН **********, и С. Х. К., ЕГН **********, и двете с адрес гр.С., ж.к.Н бл...., сумата
от 609.00 лв., представляваща направени от последните разноски по делото, съобразно
изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10