Р Е Ш Е Н И Е №667/10.10.2019г.
гр.Ямбол........10.10........2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На..................................тридесети...септември………................................
През две хиляди и деветнадесета година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове: ........................
........................
При секретаря................И.Г.......................и в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 3008
за 2018 година............................................................................................
Производството по делото е образувано по искова молба на П.А.Г. против МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД гр.Ямбол, с която се желае съдът да отмени заповед № *** г. на директора на болницата, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение, както и присъждане на обезщетение в размер 6500 лв. за оставането на ищеца без работа вследствие на уволнението за период от шест месеца. Исковете се основават на фактите, че между страните е съществувало трудово правоотношение за работа в отделение по ***. Същото е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Уволнението е незаконосъобразно по следните причини: заповедта за уволнение е немотивирана, не са поискани обяснения на ищеца преди уволнението и не му е дадена възможност за даването на такива. Нарушено е изискването за спазване на срока за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194 от КТ. Ищецът не е извършил дисциплинарни нарушения. Подал е молба за платен годишен отпуск, като не е бил уведомен, че тя не е придвижена за подпис съобразно практика в болницата. Поради здравословни проблеми е заминал спешно за преглед в клиника. Директорът на болницата е имал субективно и тенденциозно отношение към ищеца и е отказал да изслуша обясненията му. Работодателят не е преценил тежестта на нарушение при налагане на наказанието. Ищецът е останал без работа поради уволнението.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответника, който признава съществуването на трудовото правоотношение, подаването на молбата за отпуск от ищеца, издаването на заповед за уволнение. Възраженията му се основават на фактите, че заповедта е мотивирана, поискани са обяснения на служителя, каквито той не е дал по собствена вина; налице е основание за уволнението, тъй като ищецът е извършил нарушенията на трудовата дисциплина –не се е явявал на работа в посочения в заповедта период без уважителни причини, при наличие на неразрешен и недопустим по това време отпуск, за която липса на разрешение ищецът е бил уведомен; не е изтекъл срокът за налагане на дисциплинарно наказание, няма тенденциозно отношение на работодателя към ищеца. Оспорва иска за обезщетение като неоснователен.
В съдебно заседание страните редовно призовани поддържат своите становища и възражения.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следвана фактическа обстановка:
Съгласно трудов договор № *** г. П.А.Г. е назначен в МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД с място на работа *** на длъжността „***“ на пълно работно време за срок до датата на придобиване на права на специалист, но не по – късно от една година от допускането до държавен изпит.
С оглед наложеното дисциплинарно наказание, ответникът е представил рапорт вх. № *** г. от д-р Н.Д., началник ***до изпълнителния директор на болницата, с който го уведомява, че от 30.05.2018 г. до днес, доктор Г. не е идвал на работното място. След този рапорт на същата дата с изх. № *** работодателят на основание чл. 193 ал.1 от КТ е изпратил до д-р П.Г. уведомление, с което го уведомява, че срещу него е образувано производство за налагане на дисциплинарно наказание за нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяването му на работа от 30.05.2018 г. до момента, съобразно утвърдения график на отделението – нарушение, съгласно чл. 187, т.1, предл.3 от КТ. Г. е уведомен още, че в тридневен срок от получаване на уведомлението може да направи писмени или устни обяснения за неявяването си на работа. Към уведомлението ответникът е представил удостоверение от 1.08.2018 г. от СПИДИ, с което работодателят е уведомен, че пратка с товарителница е със статус непотърсена от получател, изпратена е на 11.06.2018 г. от МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД, пътувала е с градски куриер два дни и със съдържание „документи“. Посочени е по дата и час информацията за постъпването на пратката при куриера, търсенето на клиента, което е станало на 11.06. и 13.06.2018 г. в различни часове, има уговорен нов час за доставка след разговор с получателя за разноса за 19.06.2018 г., когато също е неуспешна доставката, тъй като получателят не отговаря на телефона, отсъства от адреса, а входът е заключен. От 19.06. до 29.06.2018 г. пратката е престояла в офиса на куриера и накрая е била върната на подателя. Видно от разписката за предаване на пратката на 11.06.2018 г. на куриера, същата е с получател П.А.Г. с адрес: *** и два телефонни номера на получателя, а като съдържание е посочено, че е документи в плик.
Със заповед № *** г. изпълнителният директор на МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД на основание чл. 190 ал.1 т.2 във вр. с чл. 187, ал.1, т.1, предл. 3 и чл. 188, т.3 от КТ, както и чл. 330 ал.2 т.6 от КТ във връзка с рапорт вх. № *** г. д-р П.А.Г. е наказан с дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение. Мотивите на работодателя в заповедта са подробни и са за това, че Г. не се е явил на работа за периода от 30.05.2018 г. до настоящия момент без да е представил доказателства за отсъствието си от работа, което е установено от рапорта на д-р Д., както и от графика за работа на *** и отчетната форма за явилите се/неявилите се на работа. Посочено е в заповедта, че в съответствие с изискванията на чл.193 от КТ на Г. е дадена възможност за обяснение за неявяването си на работа, но той не се е възползвал от правото си да даде обяснение. При определяне на дисциплинарното наказание е взето предвид, че лекарската професия е свързана с опазване живота и здравето на хората и в тази връзка тя изисква повече отговорност и ангажираност от практикуващите я. С поведението си д-р Г. е проявил безотговорност, както към колегите си, така и към пациентите си като не се е явил на работа. При определяне на наказанието е взета и предвид липсата на критичност на наказаното лице към поведението си. Д-р Г. и към момента на издаване на заповедта не се е явил на работното си място без да сочи уважителни причини за отсъствието си. Заповедта за уволнение е връчена на П.Г. чрез нотариус Т. Д. и същата е получена лично от него по пощата, видно от известие за доставяне на адрес гр.Я., ул. „***.
За установяване на обстоятелството, че наказанието дисциплинарно уволнение е съобразено от работодателя с чл. 189 ал.1 от КТ са представени доказателства за предходна дисциплинарна процедура по отношение на П.А.Г. в качеството му на *** в отделение по ***на МБАЛ „Св. Пантелеймон“ гр. Ямбол, в рамките на което производство на същия е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Представени са също така и доказателства за това, че преди налагане на настоящото наказание П.Г. отново не е бил на работа, видно от рапорт от началник *** д-р Д. от 25.04.2018 г. за неявяването му на работа на 23.04.2018 г., както и рапорт от 15.05.2018 г. за неявяване на работа от 23.04.2018 г. до 15.05.2018 г. За това си неявяване на работа д-р Г. е бил поканен отново да даде обяснение като уведомлението е връчено при отказ пред трима свидетели. Последвало е изпращане на уведомлението по куриер, но същото отново не е получено.
С оглед твърдението на ищеца, че за дните, в които не се е явил на работа, същият е поискал да бъде в отпуск, ответникът е представил заявление от д-р Г. от 29.05.2018 г. за това, че желае да ползва 30 дни пратен годишен отпуск за 2018 г., считано от 30.05.2018 г. до 10.07.2018 г. включително. Върху това заявление е записано, че искането не е разрешено на същата дата, в която то е депозирано – 29.05.2018 г.
По делото бяха събрани гласни доказателства в лицето на разпитаните доведени от ответника свидетели Н.В.Д. и З.К.К.. Свид. Д. е началника на ***, в което отделение е работил като лекар д-р Г., впоследствие ***. Свидетелката заявява, че отношенията помежду им са били винаги професионални, тъй като същата е негов началник. Констатирала е отсъствие от работа на д-р Г. на 11.06.2018 г., за което тя не е била уведомена. Това отсъствие е било с начална дата 30.05.2018 г. Близки на д-р Г. не са търсили контакт със свидетелката, за да я уведомят за неявяването му, както и не е виждала самият него на работа. За дисциплинарното производство по отношение на д-р Г. свидетелката не е била уведомявана по друг начин, освен когато е била извикана като свидетел по делото.
Другата свидетелка е З.К.,*** като ***. Във връзка с дейността си свидетелката заявява, че познава П.Г. и знае, че е *** към отделението ***. От изпращането на писмото, свидетелката знае, че по отношение на Г. има открито дисциплинарно производство, което е започнало с рапорт на д-р Д.. На 11.06.2019 г. лично свидетелката е изпратила уведомлението към д-р Г. на адреса, който е посочен в документацията от досието му. Уведомлението е било съставено на същата дата и на него е пишело, че му се дава тридневен срок да даде писмено обяснение защо не се е явил на работа. Самата свидетелка не е посещавала адреса, на който живее д-р Г. и впоследствие от куриерската фирма е разбрала, че писмото не е получено. Относно процедурата по подаване на молба за отпуск, свидетелката К. заявява, че такава молба минава през деловодството, където се входира в журнал, но свидетелката няма представа как е бил уведомен П.Г. за резолюцията на работодателя си.
Отново във връзка с твърдението си по исковата молба, че в периода на отсъствието си от работа е бил два пъти в болница, ищецът Г. е представил две епикризи - едната за престоя му в УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович“ АД в периода 13.06. – 18.06.2018 г. в клиника по кардиология с дейност ревматология и втората от същата болница за престоя му в отделение по физикална и рехабилитационна медицина в периода 05.07.2018 – 12.07.2018 г. Относно здравословното му състояние по искане на ищеца бе назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза за това, че ищецът е в задоволително общо състояние и страда от няколко заболявания: идиопатична подагра, дискова херния и анизотератозооспермия – стерилитет. Заключението на вещото лице е за това, че и през периода 30.05.2018 г. – 07.07.2018 г. ищецът е страдал от тези заболявания и същите водят до временна неработоспособност.
С оглед размера на претендираното от ищеца обезщетение вследствие на уволнението, по делото бе назначена съдебно-икономическа експертиза, по като вещото лице посочва, че брутният размер на обезщетението за срок от шест месеца е 5 700 лв., а нетният размер на същото е 5 130 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ за отмяна на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение поради налагане на дисциплинарно наказание “дисциплинарно уволнение“ и за присъждане на обезщетение за времето, през което уволненият е останал без работа поради уволнението. Съдът намира исковете за допустими, но разгледани по същество за изцяло неоснователни по следните съображения:
По иска с правно основание чл.344,ал.1 т.1 от КТ:
На първо място съдът приема, че работодателят е изпълнил изискванията на чл.193 от КТ относно своите задължения преди налагане на дисциплинарното наказание. Съгласно чл. 193, ал.1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. В случая работодателят след подадения рапорт на 11.06.2018 г. от прекия началник на ищеца Г. за неявяването му на работа в периода 30.05. – 11.06.2018 г. е изготвил уведомление до Г., в което на същия се съобщава, че срещу него е образувано производство за налагане на дисциплинарно наказание за нарушение на трудовата дисциплина за неявяването му на работа на посочените дати, както и че в тридневен срок може да направи писмени и устни обяснения за неявяването си. Налице са доказателства за това, че адресата на това уведомление д-р Г., подлежащ на дисциплинарно наказание не е уведомен за воденото срещу него дисциплинарно производство, както и за възможността, че може да даде обяснения за неявяването си на работа. Това е твърдението на ищеца и същото се установява и от представеното удостоверение издадено от куриера за това, че ищецът два дни е бил търсен за да получи доставката, състояща се от документи в плик, бил е проведен телефонен разговор с него и уговорена нова дата за доставка, която също е била неуспешна, тъй като той не е присъствал на адреса и не отговарял на телефона като в крайна сметка пратката е престояла при куриера в периода 11.06.2018 г. – 29.06.2018 г. За съда е безспорно, че адресът, на който е изпратена пратката е действителния адрес на получателя Г. ***-Б-39, тъй като това е адреса на който Г. лично е получил заповедта си за уволнение, както и свидетелката К. – *** в болницата потвърди, че адреса на който е изпратено уведомлението е адреса, който се съдържа в документацията на болницата за д-р П.Г.. Съдът приема също така, че съдържанието на пратката, която не е получена от ищеца е било уведомлението от 11.06.2018 г. с оглед свидетелските показания отново на свид. К., която бе категорична, че лично е изпратила уведомлението на 11.06.2018 г.
Предвид тези действия на работодателя съдът приема, че същият е изпълнил задължението си, предхождащо налагане на дисциплинарното наказание да поиска от наказваното лице да даде обяснения за нарушението. С оглед доказателствата относно невъзможността това уведомление да бъде връчено на ищеца, съдът приема, че неполучаването е изцяло по негова вина, тъй като при тези обстоятелства работодателят е бил поставен в невъзможност да поиска обяснение от работника след като работникът не може да бъде намерен на адреса, който е съобщил на работодателя си, не се е явил, за да получи препоръчаната пратка, съдържаща искане за даване на обяснение. Т.е. съдът приема за доказано, че работодателят е поискал, но работникът не е дал обяснения за поведението си, за което му е наложено дисциплинарното наказание. Недаването на обяснение от работника не обвързва работодателя при налагане на дисциплинарното наказание, тъй като неговото задължение е единствено тези обяснения да бъдат поискани, а изцяло във волята на наказвания е дали ще даде или няма да даде такива обяснения. В случая съдът счита, че намира приложение разпоредбата на чл. 193 ал.3 от КТ за това, че разпоредбите на чл. 193 ал.1 и ал.2 от КТ не се прилагат, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина, поради което приема, че атакуваната заповед на работодателя е издадена изцяло при спазване на процесуалните норми за това, в този смисъл е и решение № 137/2.03.2010 г. по гр.д. № 20/2009 г. на ІV ГО на ВКС.
С оглед установеното редовно процесуално изпълнение на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, съдът следва да разгледа атакуваната заповед по същество, като я намира за правилно наложена при наличието на допуснатите от ищеца нарушения на трудовата дисциплина. Безспорно е, че ищецът Г. на 29.05.2018 г. е депозирал заявление за ползване на 30 дни платен годишен отпуск от 30.05. до 10.7.2018 г., както и че от тази дата 30.05.2018 г. той не се е явявал на работа. Заявлението за разрешаване да бъде ползван отпуск не освобождава работника или служителя от отговорността да разбере дали е получил разрешение за ползване на искания от него отпуск, както и да започне да го ползва. Съгласно чл. 173 ал.1 от КТ, платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. В настоящия случай не само, че няма издадено писмено разрешение от работодателя за ползването на поискания отпуск, но и на самото заявление на Г. прекият ръководител е резюлирала същото с отказ - „Не“. Работодателят няма задължение да търси и да уведомява искащия да ползва отпуск за това дали му е разрешил, а задължение на работника е да се поинтересува и да разбере дали му е разрешено да ползва отпуск и най – вече да започне да го ползва, когато е получил заповед за това или писмено разрешение под някаква друга форма от работодателя си. Ищецът не твърди да е получавал или да не е получавал разрешение за ползване на отпуска си, но въпреки това с депозиране на заявлението с това си искане, той се е почувствал освободен от задължението си да се явява на работа в дните, в които е заявил, че желае да ползва отпуск. Налице е хипотеза, в която е безспорно, че след 30.05.2018 г. така, както е записано в рапорта от 11.06.2018 г. и в заповедта за прекратяване на трудовия договор от 06.07.2018 г., ищецът не се е явявал на работа.
Съдът не приема като извинителни обстоятелствата, сочени от ищеца, за които са и представени от него двете епикризи за това, че в част от периода на неявяването му на работа е бил в болница. Обстоятелството, че едно лице е било на болнично лечение би следвало да бъде удостоверено със съответния болничен лист, каквато възможност е имал Г. да удостовери неявяването си още в процедурата по чл.193 от КТ.
С оглед всичко изложено до тук съдът приема за доказано наличието на дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, съгласно чл. 190 т.2 от КТ, а в настоящия случай са много повече от два работни дни – периода от 30.05. до 06.07.2018 г., за което съответно на ищеца е наложено дисциплинарно наказание. Съдът счита за неоснователни възраженията на ищеца относно тежестта на наложеното му дисциплинарно наказание. Предвид установените по делото обстоятелства съдът счита, че дисциплинарното наказание „уволнение“ е изцяло съответстващо на допуснатото от ищеца нарушение на трудовата дисциплина. Работодателят се е съобразил също така и е степенувал наложеното наказание като най-тежко с оглед представените по делото доказателства, че през 2011 г. на ищеца е било наложено вече наказание „предупреждение за уволнение“.
При това положение съдът приема, че в настоящото производство се доказа, че ищецът виновно не е изпълнил трудовите си задължения с неявяването си на работа за процесния период от време, нарушил е трудовата дисциплина, за което е бил наказан от работодателя си, който от своя страна е спазил изцяло задълженията си преди налагане на дисциплинарното наказание да поиска обяснения от наказвания работник или служител. Претенцията на ищеца за отмяна на заповедта, с която му е наложено наказание и е уволнен следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а предвид акцесорния характер на иска по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ - при отхвърляне на главния иск следва да бъде отхвърлен и акцесорния такъв за присъждане на обезщетение за оставане без работа.
При този изход на делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер 500 лв., съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.А.Г., ЕГН ********** *** и съдебен адрес:***, адв. В. против МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД гр.Ямбол иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на заповед № *** г. на директора на болницата, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.А.Г. с посочени данни против МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД гр.Ямбол иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ за присъждане на обезщетение в размер 6500 лв. за оставането без работа вследствие на уволнението за период от шест месеца.
ОСЪЖДА П.А.Г. с посочени данни на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД гр.Ямбол направените по делото разноски в размер 500 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: