Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 22.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и трети юни през две
хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 160 по описа за 2016г.
на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са
предявени от М.Т.Д. и Г.Т.Д. против З. „Л.И.“ АД *** осъдителни искове за
сумата по 150 000лв. за всяка ищца с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 18.05.2012г. до изплащането.
В исковата молба се излага, че на
18.05.2012г. Т.М.Д.управлявал л.а.Опел Астра с ДК № ******по автомагистрала Тракия,
а зад него се движил л.а.Фолксваген Пасат с ДК № ******, управляван от
застрахования при ответника водач Д.А.А.. Твърди се на 4-ти километър в посока
гр.София преди кръстовището с околовръстен път Д.А. да е нарушил правилата за
движение по пътищата и станал причина за настъпването на пътно-транспортно
произшествие между управлявания от него автомобил и този управляван от Т.Д.,
което довело до настъпването и на други произшествия с движещите се зад тях пет
пътни превозни средства. Като последица от удара на л.а.Фолксваген Пасат в
л.а.Опел Астра починал Т.Д., който е баща на ищците. Ищците твърдят да са
претърпели неимуществени вреди поради смъртта на своя близък, изразяващи се в
болки и страдания, за които претендират заплащането на обезщетение, ведно със
законната лихва от деня на увреждането до изплащането.
Ответникът навежда възражение за
недопустимост на иска поради липсата на отправена преди подаване на исковата
молба претенция към застрахователя с позоваване на чл.498, ал.3 КЗ и чл.380 КЗ.
Оспорва смъртта на наследодателя на ищците да е резултат от виновно и противоправно
поведение на застрахования водач, като твърди, че удара между двете превозни
средства е настъпил след като малко преди това управлявания от Т.Д. автомобил
самокатастрофирал, установил се на пътното платно с изгаснали светлини и бил
невидим за останалите участници в движението с последвала верижна катастрофа от
няколко превозни средства. В тази връзка навежда причина за настъпване на
произшествието да е поведението на пострадалия. Оспорва ищците да са претърпели
неимуществени вреди, както и претендираните от тях обезщетения по размер.
Релевира възражение за съпричиняване с твърдението починалият водач да е бил
без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П.
Конституираното на основание
чл.219 ГПК трето лице-помагач на страната ответника Д.А.А. изразява становище
за неоснователност на исковете. Твърди вина за настъпване на произшествието да
носи водача на л.а.Опел Астра Т.Д., който загубил контрол върху управлението му
и след удари в мантинелата и няколко стълба се установил с изключени светлини
на пътното платно. По този начин е бил непреодолимо препятствие за управлявания
от него л.а.Фолксваген Пасат, въпреки усилията да избегне удара.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Претенциите за
обезщетение се основават на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” сключен между ответника З. „Л.И.“ АД *** и собственика на л.а.Фолксваген Пасат с
ДК № *****. Договорът е сключен на 24.01.2012г., видно от приложената справка
на Гаранционен фонд, съответно произшествието настъпило на 18.05.2012г. при
действието на Кодекса за застраховането от 2005. /отм./. Съгласно § 22 ПЗР на
КЗ /2016г./ за застрахователните договори, сключени преди влизане в сила на
този кодекс, се прилага част четвърта от КЗ /отм./, освен ако страните
договорят нещо друго след влизане в сила на този кодекс. Предвид това приложими
към спорното материално правоотношение са разпоредбите на КЗ /отм./, а исковете
на ищците намират своето правно основание в чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
В отменения Кодекс за
застраховането /2005г./ не се съдържа разпоредба задължаваща пострадалия да
предяви своите претенции за обезщетение пред застрахователя и това да е
поставено като процесуална предпоставка за предявяването на иск по съдебен ред.
Такова условие е въведено с чл.498, ал.3 КЗ /в сила от 01.01.2016г./, която
разпоредба няма обратно действие и съобразно §22 от ПЗР неговите разпоредби са
приложими за сключени договори „Гражданска отговорност“ след влизането му в
сила. Предвид това възражението на ответника за недопустимост на исковете е
неоснователно.
От фактическа страна не се спори
настъпило на 18.05.2012г. пътно-транспортно произшествие на автомагистрала
Тракия на 4-ти километър преди околовръстен път в посока гр.София между управлявания
от Т.Д. л.а.Опел Астра и управлявания от застрахования Д.А. л.а.Фолксваген
Пасат.
Видно от приетия като
доказателство констативен протокол за ПТП, съставен от длъжностно лице при СДВР,
в случая се касае за верижна катастрофа с участието на няколко превозни
средства и множество пострадали лица, с отбелязване, че Т.Д. починал на място.
С присъда № 163/26.06.2018г. по
НОХД № 5396/2016г. по описа на СГС, 28 състав, Д.А.А. е признат за виновен в
това, че на посочените дата и място, при управление на л.а.Фолксваген Пасат с
ДК № ******, нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2 ЗДв.П и по
непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно лица, както
следва: на М.Г.Д.-трайно затруднение на движението на левия долен крайник и на А.М.А.-нараняване,
проникващо в черепната кухина и разстройство на здравето, временно опасно за
живота, съставляващо престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, пр.1, ал.1, б.“б“,
вр. чл.342, ал.1, пр. НК, за което на основание чл.78а, ал.1 НК е освободен от
наказателна отговорност с наложено административно наказание. С присъдата е
признат за невиновен и оправдан по обвинението деянието да е извършено и при
условията на чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.“б“, вр. ал.1, б.“в“ НК, а именно че с посоченото нарушение на правилата за
движение е причинил по непредпазливост и смъртта на Т.М.Д., както и средна
телесна повреда на М.С.К., изразяваща се в разстройство на здравето, временно
опасно за живота и трайно затруднение движението на снагата, и средна телесна
повреда на М.Г.Д., изразяващо се в трайно затруднение движението на снагата.
Присъдата е потвърдена с Решение № 252/13.06.2019г. по ВНОХД № 118/2019г. по
описа на САС, последното потвърдено с Решение № 198/20.11.2019г. по н.д.№
803/2019г. на ВКС, II н.о.
В рамките на наказателното
производство по безспорен начин са били установени механизма на произшествието
и обстоятелствата за настъпването му, което е поставило началото и е било част
от реализираната верижна катастрофа с участието и на други превозни средства.
Изяснено е, че на посочената дата рано сутринта, но все още тъмно, Т.Д. се
движил с управлявания л.а.Опел Астра по автомагистрала Тракия в посока към
гр.София. Достигайки 4-ти километър преди околовръстния път на града и при
движение със скорост между 104км./ч. и 107км./ч. по неустановена причина
загубил контрол върху автомобила, навлязъл върху разделителния остров между
двете платна за движение и се ударил в мантинелата. След удара се отклонил
отново към платното за движение, изминал разстояние между 54м. и 57м., завъртял
се и спрял в средната пътна лента с предна част, насочена по посоката на
движение към гр.София без работещи светлини. Като последица от удара и завъртането Т.Д. и
пътниците в автомобила М.Д. и М.К.получили травми от ударите на телата им в
различни части от вътрешността на автомобила, като Дончев получил травма в
областта на гърдите в резултат от рязкото сгъване на тялото му напред и
притискане от предпазния колан в същата област. В същото време към участъка от
магистралата, на който настъпило произшествието, се приближавал л.а. Фолксваген
Пасат движещ се в средна пътна лента със скорост около 97 км./ч. и с включени
къси светлини, които позволявали на водача да вижда напред около 40м. При
достигането на зоната на осветеност на фаровете Д.А. забелязъл спрелия в
средата на платното без работещи светлини л.а. Опел Астра и задействал
спирачната уредба, но въпреки това последвал удар между предна дясна част на
л.а.Фолксваген Пасат и задната част на спрелия л.а.Опел Астра. Последният се
завъртял надясно спрямо предварителната си посока на движение, отклонил се леко
наляво и спрял на около 26.5м. след мястото на удара. От този удар на
намиращите се в л.а.Опел Астра лица били причинени допълнителни травматични
увреждания. Впоследствие настъпили още няколко катастрофи с други приближили
мястото превозни средства, при което също имало пострадали лица. При този
механизъм съдът обосновал извод, че с поведението си Д.А. е допуснал нарушение
на чл.20, ал.2 ЗДв.П и по непредпазливост причинил телесни увреждания на посочените
в присъдата лица, за което и наложил предвиденото в закона наказание.
В наказателното производство е
било установено, че причина за смъртта на Т.Д. е получена тежка гръдна травма с
разкъсване на междупрешленния диск между 11 и 12 гръдни прешлени,
дребнофрагментно счупване на предния ръб на 12-ти гръден прешлен и травматично
разкъсване на аортата на нивото на четвърти гръден прешлен, напречно отпред в
ляво с дължина 1см., което е довело до излив на 1200мл. кръв двустранно в ляво
и 700м. вдясно в гръдната кухина. Но не е било установено по категоричен и
несъмнен начин кое от двете произшествия е причинило несъвместимата с живота
травма-дали от удара при самокатастрофирането на управлявания от него л.а.Опел
Астра или от удара на л.а.Фолксваген Пасат. Липсата на безспорни доказателства поведението
на Д.А. с допуснатото нарушение на чл.20, ал.2 ЗДв.П да се намира в причинна
връзка с настъпилата смърт на Т.Д. е обусловило и оправдаването му по
обвинението за престъпление при квалифициращото обстоятелство по чл.343, ал.4,
вр. ал.3, б.“б“, вр.ал.1, б.“в“ НК.
В настоящото производство е
прието заключение на вещо лице по САТЕ, според което механизма на
произшествието и обстоятелствата, при които е настъпило са идентични с тези,
установени в наказателното производство. Идентичен е и извода на вещото лице,
че първопричина за настъпване на произшествието е самокатастрофирането на
л.а.Опел Астра, а причина за последвалия удар в него на л.а.Фолксваген Пасат са
субективните действия на водача Д.А., който се движил с по-висока от
безопасната скорост на движение и на къси светлини.
Според приетата по делото СМЕ причина
за смъртта на наследодателя на ищците е получената тежка гръдна травма с
разкъсване на аортата с вътрегръден кръвоизлив-1200мл. свободно изляла се кръв
в лявата гръдна кухина и 700мл. кръв в дясната; тежка травма на гръбначния
стълб, разкъсване на междупрешленния диск между 11 и 12 гръдни прешлени. Въз
основа механизма на последователно настъпилите произшествия дава заключение, че
смъртта му се намира в причинно-следствена връзка с удара от л.а.Фолксваген
Пасат в автомобила, а не последица от катастрофата с л.а.Опел Астра. За да
отрече последното вещото лице се е позовало на естеството и тежестта на
травмата, както и на свидетелски показания от досъдебното производство
/заключението е изготвено и прието преди приключване на наказателното дело с
присъда/, според които след самокатастрофирането и преди удара на
л.а.Фолксваген Пасат Т.Д. е бил жив и опитвал да откопчае предпазния колан.
На основание чл.300 ГПК влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Съгласно установената съдебна
практика обвързващата сила на присъдата за гражданския съд /осъдителна или
оправдателна/ винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата, и
деянието, което е предмет на доказване в исковия процес. Присъдата е задължителна
за гражданския съд само относно конкретното деяние, обективирано в обвинителния
акт по повдигнатото срещу извършителя обвинение, но не и относно друго,
различно от това деяние.
Гражданският съд в рамките на
съдебното производство по претенция за компенсиране на вреди от деликт е
допустимо да приеме осъществяване на изпълнителното деяние с друг вид нарушение
на ЗДвП, различно от това по приключило с оправдателна присъда наказателно
производство във връзка с осъществяване на същото събитие, само ако разглежда
въведени други фактически действия изпълващи друг специален състав, различен от
този разгледан от наказателния съд. Пределите на задължителност и обвързаност
на гражданския съд се очертават от мотивите към присъдата, поради което за
гражданския съд въпросите виновно и противоправно ли е деянието, за което
водачът е оправдан с влязлата в сила присъда са разрешени по задължителен начин
с нея и гражданският съд не може да ги пререшава /Решение № 177/06.12.2018г. по
т.д.№ 2394/2017г. на ВКС, I т.о., Решение № 138/03.01.2020г.
по т.д.№ 293/2019г. на ВКС, II
т.о./.
В настоящия
случай посочените в исковата молба фактически обстоятелства за произшествието са
сведени само до удара между л.а.Опел Астра и л.а.Фолксваген Пасат, като в
действителност то е било част от поредица последователно реализирани
произшествия по същото време и на същото място с множество пострадали лица. Поради
това и на застрахования при ответника водач е било повдигнато обвинение в
престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, пр.3 и 4, б.“а“, пр.2, б.“б“, пр.1, вр.
ал.1, б.“б“ и „в“, вр. чл.342, ал.1 НК обхващащо причиняване по непредпазливост
телесни увреждания на повече от едно лица и смъртта на Т.Д.. Деянието, за което
е било повдигнато обвинение е за нарушение на чл.20, ал.2 Здв.П, на която
правна норма ищците не са се позовали в исковата молба, а са посочили по общ
начин поведението на водача да е в нарушение на правилата за движение. Независимо
от това съдът намира да е налице тъждество между деянието по обвинението и това,
от което ищците твърдят да са настъпили вредните за тях последици, доколкото в
исковата молба не са наведени фактически обстоятелства сочещи на различно
изпълнително деяние, съответно друг вид нарушение на Здв.П.
С влязлата в сила присъда Д.А. е бил
оправдан по обвинението в частта с допуснатото нарушение по чл.20, ал.2 ЗДв.П
да е причинил смъртта на Т.Д.. Присъдата в тази част на основание чл.300 ГПК е
задължителна за настоящия съд и въз основа на нея следва да приеме, че с
поведението си застрахованият при ответника не е осъществил деликт по чл.45 ЗЗД. Този извод не се променя от обстоятелството, че причината за оправдаването
е недоказаност по безспорен начин на причинно-следствената връзка между
деянието и настъпилата смърт на наследодателя на ищците. Причинно-следствената
връзка е необходим елемент от изпълнителното деяние на престъпния състав на
обвинението и е била предмет на обстойно изследване и обсъждане в мотивите,
включително с произнасяне от още две съдебни инстанции. Поради това и с оглед
крайния резултат този въпрос е разрешен по задължителен за гражданския съд
начин и не може да бъде пререшаван в настоящото исково производство по иск за
вреди от същото деяние.
Отговорността на застрахователя
на застраховка „Гражданска отговорност“ е обусловена и функционално свързана с
отговорността на прекия причинител. След като с влязла в сила присъда е
отречено застрахованият при ответника водач да е осъществил деликт по чл.45 ЗЗД, то не е налице и основание ответникът да заплати обезщетение за вреди,
поради което предявените искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./
подлежат на отхвърляне.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да заплатят на ответника разноски по
делото от 600лв., включващи депозити за вещи лица и възнаграждение за
юрисконсулт или всяка една по 300лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете
на М.Т.Д., ЕГН **********, и Г.Т.Д., ЕГН **********, двете с адрес ***, против З.
„Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, за заплащане на
сумата по 150 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя баща Т.М.Д.в ПТП
настъпило на 18.05.2012г., ведно със законната лихва от 18.05.2012г. до
изплащането.
ОСЪЖДА М.Т.Д.,
ЕГН **********, и Г.Т.Д., ЕГН **********,***, да заплатят на З. „Л.И.“ АД, ***
разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК всяка по 300лв.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ответника Д.А.А., ЕГН **********,
с адрес ***.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: