РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Сандански, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бисерка Н. Бакалова Тилева
при участието на секретаря Венета Бл. Петрова
като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело
№ 20211250100841 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 439, ал. 2 от ГПК и е образувано, въз основа на
иск, предявен от Е.И. М. от гр. С. против „Е.. М......“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. С........., представлявано от Р...М.... – Т.....
Ищцата сочи, че срещу нея, въз основа на Заповед № ... от ......... г., издадена по ч.гр.д. №
983/ 2012 год. по описа на РС- Сандански в полза на „Ю....... и Е.Д.. Б.......“ АД е бил
издаден изпълнителен лист за сумата от 2 749, 58 лева, представляваща главница за
незаплатени вноски по договор за кредит, сумата от 189,30 лева, за начислена договорна
лихва за периода от 27.11.2008 год. до 21.06.2012 год., ведно със законната лихва върху
главницата от 09.07.2012 год. до изплащане на вземането, както и за сумата от 332,58 лева за
разноските по делото. Сочи, че в заявлението заявителят е твърдял, че на 09.01.2010 год. е
настъпила автоматична предсрочна изискуемост на кредита. Сочи, че на 24.07.2020 год. е
получила уведомление от ЧСИ В...... Т....., че срещу нея е било образувано изпълнително
дело № 199/2019 год., въз основа на описания изпълнителен лист. Сочи, че взискател по
изпълнителното дело е „Е. М.......“ ЕООД. Твърди, че уведомление за цесия не й е било
връчено. Твърди, че не дължи процесните вземания на кредитора, поради следните ново
настъпили факти - погасяване на вземанията по давност. Твърди, че главното вземане е
погасено с изтичане на 5 годишната давност, считано от 09.01.2010 година - датата на
обявяването на кредита за предсрочно изискуем, а вземането за лихви е погасено с изтичане
на 3 годишния срок.
1
Ищцата иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника „Е... М.......“ ЕООД, че не дължи следните суми: - сумата от 2 749,
58 лева, представляваща главница за незаплатени вноски по договор за кредит, сумата от
189, 30 лева, за начислена договорна лихва за периода от 27.11.2008 год. до 21.06.2012 год.,
ведно със законната лихва върху главницата от 09.07.2012 год. до изплащане на вземането,
както за сумата от 332, 58 лева за разноските по частно гр. дело № 983/ 2012 год. по описа на
РС- Сандански.
Ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Оспорва
твърденията на ищцата за изтекъл 5 годишен давностен срок. Сочи, че с влизане в сила на
заповедта за изпълнение е започнал да тече нов давностен срок. Посочва, че давността е
спирана с всяко едно предприето изпълнително действие. Излага правни доводи. Посочва,
че въз основа на заповедта за изпълнение е било образувано изп. дело №1233/2012 г. по
описа на ЧСИ В........ Т............ Посочва, че вземанията по заповедта за изпълнение са били
придобити от него, след което е преобразувано изп. дело под №193/2019 г. по описа на ЧСИ
Тозева.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска. Ответникът поддържа оспорването.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства намира за установени
следните факти: :
На 13.07.2012 год. по ч.гр.д. № ..../ 2012 год. Районен съд – Сандански допуснал
незабавно изпълнение на парични задължения и издал заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ в полза на „Ю........ и Е.. Д... Б....“ АД против ищцата
ЕЛ. ИЛ. М. за сумата от 2 749, 58 лева, представляваща главница за незаплатени вноски по
договор за кредит, за сумата от 189, 30 лева, за начислена договорна лихва за периода от
27.11.2008г. до 21.06.2012 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.07.2012 год. до изплащане на вземането, както и за сумата от 332, 58 лева за разноските
по делото. В заповедта е посочено, че вземанията произтичат от извлечение от счетоводните
книги на банката към 21.06.2012 год. и заявление – договор за издаване на кредитна карта.
На 13.07.2012 год. съдът издал и изпълнителен лист срещу ищцата за посочените суми.
На 20.09.2012 год. пълномощник на „Ю....... и Е.. Д....“ АД подал молба до ЧСИ с рег.
№ 795 В...Т... с искане за образуване на изпълнително дело срещу ищцата въз основа на
издадения изпълнителен лист и заповедта за незабавно изпълнение.
С постановление от 20.09.2012 год. въз основа на представения изпълнителен лист
съдебният изпълнител образувал изпълнително дело № ... / 2012 год. срещу ищцата.
След извършени справки съдебният изпълнител установил, че длъжникът по делото,
ищцата М....... работи в „С... т...“ ЕООД – С.....и с постановление от 12.11.2012 год. (лист 27
от приложеното и.д. на гърба) наложил запор на трудовото възнаграждение на ищцата.
На 13.07.2013 год. поканата за доброволно изпълнение, заповедта за изпълнение и
изпълнителният лист били редовно връчени на длъжника М........... – видно от разписката на
ПДИ (гърба на лист 52 от изп. дело). С поканата за доброволно изпълнение тя била
2
уведомена за наложения запор на трудовото й възнаграждение от „С... т...“ ЕООД.
На 25.08.2013 год. запорното съобщение било връчено и на работодателя „С.... Т....“
ЕООД. На 14.09.2013 год. от дружеството уведомили съдебния изпълнител, че ще бъде
наложен запор върху трудовото възнаграждение на М.... в размер на 100 лева, която сума
щяла бъде превеждана по посочената от ЧСИ банкова сметка. Видно е от две броя преводни
нареждания, че на 03.10.2013 год. и на 11.11.2013г. третото – задължено лице е превело по
сметка на ЧСИ суми от по 100, 00 лева. От тях на 25.11.2013 год. на взискателя от ЧСИ е
била преведена сумата от 140, 50 лева и сума в размер на 59, 50 лева. Плащането е било
отразено и на гърба на оригинала на изпълнителния лист. Повече плащания от третото –
задължено лице не са били извършвани.
На 26.04.2014 год. взискателят депозирал молба до ЧСИ за налагане на запор на
трудовото възнаграждение на М........със „С.... т...“ ЕООД.
На 23.07.2014 год. взискателят подал нова молба до съдебния изпълнител с искане за
извършване на справка за наличието на регистрирано трудово възнаграждение на М......... и с
искане при установяване на такова да наложи запор на трудовото възнаграждение. При
новата справка се установило, че трудовият договор с посочения работодател е действащ.
Съдебният изпълнител изпращал напомнителни съобщения да третото- задължено лице с
искане да съобщи причините за липсата на удръжки. Съобщението до дружеството било
връчено със залепване на уведомление на адреса на управление.
На 11.03.2015 год. по изпълнителното дело постъпила молба от „Е..........“ ЕООД с искане
в качеството му на цесионер по договор за цесия, сключен с „Ю.... Б....“ АД да бъде
конституирано като взискател по делото.
На 01.06.2016 год. по изпълнителоно дело постъпила нова молба от „Е....“ ЕООД с
искане за конституиране като взискател. Към молбата била приложена обратна разписка за
връчено на 05.02.206 г. на Е... М.... уведомление за цесия. След поправяне на молбата и
внасяне на дължимите такси на 27.07.2016 год. с постановление ЧСИ Т.... конституирала
„Е........ ЕООД като взискател по делото в качеството на цесионер по договор за цесия,
сключен с „Ю..... и Е. Д.. Б...“ АД. Препис от това постановление бил връчен на длъжника
Е...М.... на 29.09.2016 год. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК - със залепване на уведомление
(лист 127 от приложеното и.д.).
На 30.05.2019 г. взискателят поискал от съдебния изпълнител да му бъде върнат
изпълнителния лист. На 30. 05.2019 год. с постановление (ръкописно) ЧСИ приключил
производството по изп. дело поради липса на основание. На 05.06.2019 год. с приемо-
предавателен протокол оригиналите на изпълнителния лист и заповедта за изпълнение били
предадени на представител на „Е... М....“ ЕООД.
На 07.06.2019 год. „Е..... ЕООД, въз основа на изпълнителия лист и заповедта за
незабавно изпълнение, подало молба до ЧСИ -Т.... за образуване на ново изпълнително дело
срещу Е... М..... С молбата „Е... М....“ ЕООД поискало да бъде насрочен опис на движими
вещи, собственост на длъжника на адреса известен по делото.
3
С разпореждане от 18.06.2019г. ЧСИ образувал изпълнително дело № 199/ 2019 срещу
М.. На основание чл. 458 от ГПК във връзка с чл. 191 от ДОПК и въз основа на
удостоверение по чл. 191 от ДОПК, на 25.07.2019 год. като взискател по делото по право
била присъединена и държавата за публични задължения в размер на 646, 34 лева.
На 07.08.2019г. от ЧСИ било изготвено запорно съобщение до „С... т....“ ЕООД –
Сандански за налагане на запор на трудовото възнаграждение на М......
На 07.08.2019 год. било изготвено съобщение до длъжника М......... за наложения запор и
за насрочен опис за 30.09.2019г. от 10,00 часа на движимите вещи в жилището й.
Поради нередовно връчване на съобщението за насрочения опис на длъжника ЧСИ с
протокол отсрочил описа.
На 31.07.2020 год. на длъжника било връчено съобщение с изх. № 9477/ 09.04.2020 г. за
наложения запор върху трудовото възнаграждение и за насрочения за 24.08.2020 год. от
10,00 опис на движимите вещи в жилището й.
На 04.08.2019г. М.... депозирала възражение до Окръжен съд- Благоевград с искане за
прекратяване на изпълнителното производство. С определение № 3266 от 20.10.2020 год.
съдът оставил възражението без разглеждане. Със свое разпореждане ЧСИ Т..... отказала да
прекрати изпълнителното дело поради изтекла давност с мотиви, че давността не се прилага
служебно и спорът за дължимостта на вземането следва да бъде решен от съответния съд.
Насроченият за 24.08.2020 год. опис бил отсрочен, поради неплащане на дължими
авансови такси.
На 08.09.2020 год., по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, запорно съобщение с изх. № 19165/
07.08.2019 г. било връчено на „С.... Т...“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.
Б.....
На 13.05.2021 год. с молба до съдебния изпълнител взискателят поискал да се наложи
запор на сметките на Е...М..... в „ЦКБ“ АД, „....“ АД и „П.... .....“ АД.
На 23.06.2021 год. на длъжника с писмо е било връчено съобщение с изх. № 20653/
04.06.2021 год. за наложен запор върху всички банкови сметки и касетки и открити
акредитиви във всички банки в страната.
На 21.06.2021 год. „ОББ“ АД получили запорно съобщение за наложен запор на всички
вземания на Е.... М... от банката до размера на дълга. На 21.06.2021 год. запорното
съобщение било получено от „П... и... б..“ и на 22.06.2021 год. запорното съобщение било
получено от „....“ АД.
Само „..........“ АД признало вземането и уведомило ЧСИ, че са блокирали сметките на
длъжника „....“ АД частично до сумата от 100 лева на 25.06.2021 год. „........“ ЕАД уведомили
съдебния – изпълнител на 21.06.2021 г., че М..... няма открити сметки, а уведомлението
(печата) от „П... и...б.“ АД е останало неясно.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
С отрицателния установителен иск длъжникът по изпълнението цели да оспори
4
изпълняемото право и може да се основава само на факти настъпили след решението, по
което е издаден изпълнителния лист. Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 от ГПК,
длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, а съгласно следващата разпоредба на
алинея втора, искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
В настоящия казус, ищцата основава иска си на това, че повече от пет години от датата
на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита 09.01.2010 г. кредиторът е
бездействал и не е предприел никакви действия, поради което вземанията му за главница,
лихви и разноски са се погасили с изтичане на петгодишния давностен срок за главницата и
разноските и на тригодишния давностен срок за лихвите.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години.
В настоящия казус се установи, че срещу ищцата е било проведено заповедно
производство за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 418,
във връзка с чл. 417, т. 2 от ГПК за неизпълнение на задължения по сключен между нея и
„Юробанк и Еф Джи България“ АД договор за потребителски кредит, който е бил обявен за
предсрочно изискуем. Датата, на която кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем не
беше установена по делото, поради което по делото остана неясно от кога е започнала да
тече погасителната давност за вземанията по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ГПК. По
отношение на паричните вземания обаче е било допуснато незабавно изпълнение и е била
издадена заповед за незабавно изпълнение, която е била връчена на Е.... М.... на ... год. (лист
52 от изп. дело 1233/2012) и тя не е възразила срещу нея, поради което с изтичане на
двуседмичния срок, съгласно действащата към онзи момент разпоредба на чл. 414, ал. 2 от
ГПК, на 28.07.2013г. заповедта за изпълнение е влязла в сила. Следователно, от тази дата по
отношение на вземанията по заповедта за изпълнение е започнала да тече нова погасителна
давност със срок от пет години. Съдът намира, че в случая намира приложение
горецитираната разпоредба на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, независимо от липсата на проводено
исково производство и приема, че последиците на влязлата в сила заповед за изпълнение се
приравняват на последиците на влязло в сила съдебно решение – така и съдебната практика
Решение № 37/ 24.02.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020 г. на Четвърто г.о., Определение
№ 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на четвърто г. о., Определение №
480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г. на четвърто г. о., Определение № 443
от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г. на второ т. о.; Определение № 576 от
16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г. на Четвърто г. о.; Определение № 480 от
19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на Четвърто г. о.
В казуса се установи, че за събиране на вземането кредиторът е предприел действия и
на 20.09.2012 година е поискал да бъде образувано изпълнително производство. Съгласно
5
разпоредбата на чл. 116, буква “в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия
за принудително изпълнение. Към онзи момент е било в сила Постановление № 3 от
18.11.1980 год. на Пленума на ВС, съгласно което погасителната давност не тече, докато
трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането. Същото
обаче е обявено за изгубило силата си с Тълкувателно решение № 2, постановено на
26.06.2015г. от ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/ 2013г. т. 10.
На настоящия съдебен състав е известна противоречивата съдебна практика относно
това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/ 1980г. с т. 10 от ТР № 2/ 2015
и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди
приемането му и наличието на висящо тълкувателно дело по въпроса. До постановяването
на решение по т. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че
следва да се съобрази с разрешението, застъпено в решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело
№ 2382/2017 г. на Четвърто г. о. на ВКС, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие
занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента
на постановяването на новия тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015 г. Следователно в казуса в
периода от датата на образуване на изпълнителното дело до датата на постановяване на
тълкувателното решение 26.06.2015 год. погасителна давност не е текла и тя е започнала да
тече от 26.06.2015г.
Междувременно обаче съдът приема, че изпълнителното дело е било прекратено по силата
на закона, на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, поради т.н. перемпция. Съгласно
цитираната разпоредба изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. От материалите в изпълнителното дело се установи, че в
продължение на повече от две години от 23.07.2014 год., когато взискателят последно е
поискал налагането на запор на трудовото възнаграждение на длъжника (лист 70 от
прилож. дело) до 30.05.2018 год. когато е поискал връщане на оригинала на изпълнителния
лист, всикателят не е поискал извършването на никакви изпълнителни действия. На
23.07.2016 год. е изтекъл преклузивният двегодишен срок и по силата на закона са
настъпили правопогасяващите последици и процесуалното правоотношение се е погасило.
Изпълнителното производство е прекратено по право независимо от липсата на
постановление от съдебния изпълнител. Изричното му прекратяване с друго основание в
случая е без правно значение.
Съгласно горецитираното ТР № 2/ 26.06.2015г. по т.д. № 2/ 2013г., когато
изпълнителното производство е прекратено поради перемпция, нова погасителна давност
започва да тече от датата, на която е било поискано или предприето последното валидно
изпълнително действие. Последното валидно изпълнително действие по делото е било на
25.08.2013 год., когато е бил наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата от
„С.... – т...“ ЕООД, следователно от тази дата е започнала да тече новата погасителна
давност. Тази давност съгласно горецитирания чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е петгодишна,
следователно е изтекла на 25.08.2018 година и след тази дата вземанията на кредитора
6
спрямо ищцата са се погасили, поради което всички предприети принудителни действия
спрямо нея, включително изпълнителните действия запор на трудовото й възнаграждение и
запор на банковите й сметки по новообразуваното изпълнително дело № 119/ 2019 са без
основание.
По изложените по - горе съображения съдът намира, че ищцата не дължи на ответника
паричните вземания, предмет на изпълнителния лист, поради което предявения от нея
отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да се уважи.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно уважения размер на иска в тежест на
ответното дружество се присъждат направените от ищцата разноски по делото в размер на
709, 98 лева, съгласно представен списък.
Водим от горното и на основание чл. 439, ал.1 от ГПК и чл. 78, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е... М.....“ ЕООД с ЕИК ............ със
седалище и адрес на управление в гр. С..., р-н В...., кв. „М.... д...“, ул. „Р... П... –К....“ № ..,
сграда „М... т...“ ет. .., представлявано от управителя Р... Т..., че ЕЛ. ИЛ. М. с ЕГН
********** от гр. Сандански, ул.”Св. Св. К... и Д...” № ... не им дължи сумата от 2 749,58
(две хиляди седемстотин четиридесет и деве лева и 58 ст.), представляваща главница за
неизплатени вноски по договор за кредит, сумата от 189,30(сто осемдесет и девет лева и
30 ст.) за начислена договорна лихва върху главница за периода от 27.11.2008г. до
21.06.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.07.2012 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 332,58 (триста тридесет и два лева и 58
ст.) за разноските по делото, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 983/ 2012 г.
на РС- Сандански, поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Е.. М.....“ ЕООД с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление в гр. С....
р-н В..., кв. „М... д...“, ул. „Р... П... –К...“ № ..., сграда „М... т...“ ет. ..., представлявано от
управителя Р... Т... да заплати на ЕЛ. ИЛ. М. с ЕГН ********** от гр.С..., ул.”Св. Св. К... и
Д...” № ... сумата от 709, 98 (седемстотин и девет лева и 98 ст.) за направените от нея
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
7