Р Е Ш Е Н И Е
№ 23,гр.Пазарджик,
17.02.2017 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско отделение, в открито
заседание на седемнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Н.В.,
като разгледа докладваното от съдията ВЪЛЧЕВА търг. дело
№137 по описа на съда за 2016 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.286 от ТЗ, във
връзка с чл.288 от ТЗ, във връзка с чл.266 от ЗЗД, във връзка с чл.258 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Подадена е
искова молба от „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, представлявано
от П.И. – Изпълнителен директор, гр.София, ул."Триадица" №8 против "Завод за хартия- Белово" АД, ЕИК *********, гр.Белово 4470, ул."Дъбравско шосе" №1А, в която
ищецът твърди, че извършва
услуга водоподаване на "Завод за хартия Белово" АД, с цел осигуряване на водни маси,
необходими за питейно-битово и промишлено водоснабдяване
и охлаждане на завода, съгласно издадено от МОСВ разрешително №1280/30.06.2002г. и разрешение №109/30.06.2008г.
за продължаване на срока му на действие. Твърди, че водоснабдяването се
извършва от посочените в разрешителното хидротехнически съоръжения - до 150 л/сек от изтичалото или напорния тръбопровод
на ВЕЦ "Момина клисура", поддържан и експлоатиран от НЕК ЕАД и до
20л/сек от водохващането на р.Крива.
Твърди, че за извършване на услугата е подписан Договор №14 ИД-Х60В058/19.08.2014г.
с 5-годишен срок на действие, считано от 01.01.2014г. Стойността
на услугата, предмет на исковия период, съгласно договора за 2014г. цената е
0.08003 лв/куб.м., без ДДС. Предвид това, че страните не са подписали споразумение
за индексация, съгласно чл.3 от договора, цената й следващите
години - за 2015г.
и 2016г. остава същата. Сочи,
че въпреки че от тяхна страна не са предлагани
предвидените в чл.8 на договора месечни
протоколи за действително подадени водни обеми, през цялата 2015г. услугата е извършвана и продължава да се извършва
и през 2016г., видно от това, че заводът
не е спирал работа, а без вода неговото производство не може да се осъществи. След като констатирали това, на
31.03.2016г. от двете страни са подписани
протоколи, с които са отчетени за периода от 01.01.2015г. до 31.03.2016г. по
мерително съоръжение - разходомер, монтирано от потребителя, ползваните от потребителя водни маси. В съответствие със задълженията им, произтичащи от
регистрацията на дружеството по ЗДДС,
за извършените услуги през 2015г. и
2016г., съгласно двустранно подписаните от страните протоколи, са
съставили данъчни документи, фактури, както
следва: ДФ №**********/31.03.2016г. за
цялата 2015г. на стойност 255 829.50лв. с начислен ДДС в размер на 51 165.90лв. (306995,40 лв. с ДДС); ДФ
№**********/31.03.2016г. за м.1/2016г. на стойност 22971.01лв. и ДДС - 4594.20лв. (27 565,21лв.
с ДДС.); ДФ №**********/31.03.2016г. за
м.2/2016г. на стойност 20 299.61лв. и
ДДС 4059.92лв. (стойност 24 359,53 лв. с ДДС); ДФ №**********/31.03.2016г. за м.3/2016г. на стойност 21 774.56лв. и
ДДС 4354.91лв. (26 129,47 лв. с ДДС).
Ищецът твърди, че фактурите са изпратени с писмо
№90.И-575/07.04.2016г. и са получени на 12.04.2016г., видно от обратната разписка.
Общо неиздължените суми по описаните фактури
е в размер 320 874.68лв. и 64174.93лв.
ДДС. Дължимият данък е внесен по съответния ред, видно от извлечението
от дневниците - продажби за 2015г. и за м.януари до м.април на 2016г. С
Писмо изх.№90.И-806/13.05.2016г. са изпратили фактурата за м. април 2016г. Със същото писмо са предупредили ответника
за задължението му и предвид
натрупаната сума са отправили покана до дружеството да им бъде предложен начин
на издължаване. С Писмо изх. №90.И-853/20.05.2016г. са уведомили ответника, че за 2016г. няма промяна в
договорената цена. На 27.05.2016г.
получили Писмо изх.№331/25.05.2016г. (вх.№26-135-1/27.05.2016г.), с което "Завод за хартия Белово" АД отправя
предложение за намаляване на цената по
договора. След тази кореспонденция плащане и друго предложение за
издължаване не последвало, но получили Писмо
изх.№342/10.06.2016г., от което ставало ясно, че ответникът счита, че не дължи плащане по издадените фактури само защото протоколите
не са предлагани своевременно, без да отчита факта, че те все пак са подписани.
Моли съда
да осъди ответника да им
заплати стойността на предявената искова претенция в размер на 320 874.68лв., представляваща стойността на
услугата, извършвана през 2015г. и за месеците от януари до март вкл. на
2016г., както и начисления ДДС върху тази сума в размер на 64174.93лв., съгласно издадените фактури, цитирани по-горе и
лихвата върху тези суми от завеждане на делото до окончателното им
изплащане. Моли също така да им бъдат
присъдени и направените по делото разноски, както и възнаграждение по смисъла
на чл.78 ал.8 от ГПК.
Към исковата молба са приложени писмени
доказателства, подробно описани. Направени са доказателствени искания – за допускане
на съдебно-икономическа и
съдебно-техническа експертизи, с поставени задачи.
В законоустановения срок по чл.367 ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощниците му, с който е взето
становище, че се оспорва
изцяло иска както по основание, така и по размер. Ответникът счита, че сключеният договор
между „Национална Електрическа Компания" ЕАД, предприятие "Язовири и каскади" и
"Завод за хартия -
Белово" АД е нищожен, поради противоречие със закона. Сочи, че съгласно
разпоредбите на чл.1 ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ), ВиК услуги са услугите по пречистване
и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и
пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както
и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните
и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и
другите съоръжения. Видно от тази разпоредба услугата „водоподаване" е ВиК
услуга по смисъла на ЗРВКУ и следователно нейната цена подлежи на регулиране от
КЕВР, а предвид разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗРВКУ всички предприятия, в чийто
предмет на дейност е включено извършването на тази услуга са ВиК оператори.
Твърди, че с оглед на гореизложеното, „Национална Електрическа Компания"
ЕАД следва да се квалифицира като ВиК оператор, а предоставяните от
него услуги по водоподаване за промишлени и битови нужди - като ВиК
услуги. При това положение цените, по които „Национална Електрическа
Компания" ЕАД доставя вода за нуждите на "Завод за
хартия - Белово" АД подлежат на регулиране от КЕВР, съгласно чл.5 ал.3 от ЗРВКУ. В случая въпреки, че
не е регистрирано като ВиК оператор, доколкото ищецът е осъществявал фактически
дейност по предоставяне на ВиК услуги, по отношение на „Национална Електрическа
Компания" ЕАД и неговата дейност следва да се прилагат разпоредбите
на ЗРВКУ. КЕВР регулира цените на ВиК операторите, които не могат
да прилагат цени, по-високи от утвърдените от Комисията. След като предложената
от „Национална Електрическа Компания" ЕАД цена за подаваната на
"Завод за хартия - Белово" АД вода не е одобрена от
КЕВР, тя е незаконосъобразна, не отговоря на принципите и разпоредбите
на посочения закон. Изводът се подкрепя и от разпоредбата на новия чл.198о,
ал.6 от Закона за водите, съгласно който търговците, държавните или
общинските предприятия - юридически лица, които извършват услуги по
доставяне и пречистване на води за питейно-битови цели, за обществени нужди, за производствени, промишлени и други дейности с търговски
характер или дейности по пречистване и отвеждане на отпадъчни води и не
обслужват цялата обособена територия, а отделни потребители, осъществяват тези
услуги, съгласно изискванията на този закон и ЗРВКУ. По отношение на тези потребители те се смятат за ВиК
оператори. Такъв е и настоящият случай като „Национална
Електрическа Компания" ЕАД следва да бъде третирано като дружество - ВиК
оператор спрямо "Завод за хартия - Белово" АД.
Твърди, че липсата на одобрени от КЕВР цени
за услугата „водоподаване" и наличието на факта, че „Национална Електрическа Компания" ЕАД не е регистрирано като ВиК оператор водят до нищожност
на сключения договор на основание чл.26 ал.1, предл. първо от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Сочи, че понастоящем условията и редът за издаване на разрешително
за водовземане са уредени
в чл.60 и сл. от Закона за водите. Разрешително 1280/30.06.2002г. е издадено при действието на редакцията
на Закона за водите от бр.47 на ДВ от 10.05.2002г., в сила от 11.06.2002г. От друга страна, към
този момент не е приет още Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (Обн. ДВ, бр.18 от 25.02.2005г., в сила от 20.01.2005г.). Правната рамка
е изцяло променена. До
19.08.2014г. между „Национална Електрическа Компания" ЕАД и "Завод за хартия - Белово" АД са
съществували писмени договори, но до настоящата 2016г. не са били измервани,
отчитани и фактурирани услуги по водоподаване. Така, договорът е служел като
съгласие на собственика на съоръженията за подаване на водни количества през тях. Това означава, че до настоящия
момент между двете дружества не съществуват
търговски отношения по повод предоставянето, съответно ползването на посочената услуга.
Твърди, че от страна на "Завод за хартия
- Белово" АД договорът за водоползване е подписан само от един от
членовете на съвета на директорите на дружеството. Съгласно Търговския
регистър, представителството на дружеството се осъществява: „самостоятелно от
председателя на съвета на директорите – Панайотис Димитриос Зеритис или от останалите
членове на съвета на директорите, при което представляването
ще се осъществява от тях съвместно по двама". Следователно, договорът
не е произвел действие и не обвързва "Завод за хартия - Белово" АД.
Твърди, че дори да се приеме, че
е налице валиден договор, то претендираните от
„Национална Електрическа Компания" ЕАД плащания не са дължими. Съгласно чл.7 от сключения Договор
№14ИД-Х60Ф058/19.08.2014г. между "Завод за хартия - Белово"
АД, гр.Белово и НЕК - ЕАД, предприятие "Язовири и каскади", доставчикът е длъжен до пето число на месеца да предложи на потребителя протокол за действително подадените водни обеми за предходния
месец. Такива не са получавани в "Завод за хартия - Белово" АД.
Твърди, че НЕК - ЕАД, предприятие "Язовири и каскади" не е
изпълнило задълженията си по договора и следователно претендираните от него
суми за предоставяната услуга „водоподаване" не са с настъпил падеж
предвид чл.8 от договора. Следва още да се подчертае, че заплащане на
целия воден обем, разрешен за водовземане от МОСВ е допустимо единствено в
случай, че не е изпълнено задължението по чл.11 от Договора, като такова неизпълнение
понастоящем не е налице.
Твърди,
че от своя страна, "Завод за хартия - Белово" АД е изправна страна
по договора. Дружеството е монтирало измервателно устройство още преди
датата на договора с НЕК - ЕАД, предприятие "Язовири и
каскади". Измервателното устройство е тествано, пломбирано и има
документ за изправност от 08.12.2013г. /Протокол за проверка на водомер от
08.12.2013г., издаден от БАН - НМХ е приложен като писмено доказателство
към настоящия отговор/. Съобразно изискванията на закона на всеки 3 години се
извършва проверка. Сочи, че в края на май месец тази година е установена
повреда и измервателното
устройство е подменено с ново - видно от протокола от проверката на новото
устройство, което е монтирано /Протокол за проверка на разходомер от 20.06.2016г.,
издаден от БАН – НМХ, приложен като писмено доказателство към отговора/. Предстои посещение от представители на Басейнова дирекция
-„Източнобеломорски район" за пломбирането му. Всичко това е показателно
за добросъвестността на ответното дружество.
Ответникът
твърди, че подписът под четирите протокола, всичките с дата от
31.03.2016 г., представени от „Национална Електрическа Компания"
ЕАД като писмени доказателства за подаваните водни количества за периоди
съответно: от м. януари до м. декември на 2015г., м. януари 2016г., м.
февруари 2016г. и м. март 2016г. носят подписа на г-жа К.Ф.,
която заема длъжността „Технолог Основно хартиено
производство". Тя не е упълномощена да представлява дружеството в
отношенията му с „Национална Електрическа Компания" ЕАД. Следователно, представените
протоколи не са обвързващи за дружеството, не изхождат от дружеството
и следователно същите не представляват надлежно доказателствено средство
по смисъла на чл.180 ГПК. Те нито изхождат от представител на "Завод за хартия -
Белово" АД, нито са подписани от негов пълномощник и следователно не са
годно свидетелство относно обстоятелствата какви водни количества са постъпвали
в дружеството през цитираните периоди. В допълнение и с оглед на това, същите
не представляват и основание за издаване на данъчна фактура по чл.8 от
сключения договор.
Към
отговора са приложени писмени доказателства, подробно описани. Ответникът е
взел становище по представените от ищеца доказателства и направените от него доказателствени искания.
Прави доказателствено искане.
Моли съда да отхвърли иска на „Национална Електрическа Компания" ЕАД като неоснователен.
В постъпилата в срока по чл.372 от ГПК
допълнителна искова молба, ищецът прави
следните пояснения и произтичащите
от тях допълнения на
исковата молба:
По отношение възражението на ответника за несъществуващи между двете дружества търговски отношения и валиден договор за предоставянето и съответно ползването на посочената услуга, твърди, че не отговаря на действителността. Сочи, че между
страните съществуват дълготрайни търговски взаимоотношения, основаващи се на
подписаните от тях договори, както следва: През 2001г. е подписан договор №37/2001г. със срок на
действие от 01.04.2001г. до 31.12.2003г. Договорът е подписан и
върнат с писмо от ответника изх.№2045/06.04.2001г. За изпълнението му са издавани справки за потребените водни обеми, по тях са издавани фактури в съответствие с
постигнатите с договора условия, които в срок са заплатени. Съгласно
чл.4 от цитирания договор е подписано и споразумение за цената за
следващата година, върнато им с писмо изх. №122/11.01.2002г. По тази цена са изпращани
до ответника с придружителни писма издаваните фактури, които също са изплащани.
За 2003г. е подписано споразумение, изпратено им с писмо изх. №42.06.01.2003г. За следващия
период от 01.01.2004г. до 31.12.2008г. е подписан нов договор №Д-043/08.07.2004г., върнат им с писмо изх.
№3692/02.07.2004г. За периода 2009 -
2016 година са подписани два договора,
съответно ИД-074/13.03.2009г. и ИД-Х60В058/19.08.2014г., в които е
включено и водовземането от изтичалото на ВЕЦ „Момина клисура". През всичките тези години ответникът е
получавал договорената услуга.
По
отношение твърдението, че процесният договор не може да произведе действие
поради това, че не е подписан от
необходимия брой предстравляващи дружеството, моли да се има
предвид, че това възражение се прави за
първи път с отговора на исковата молба, при това става въпрос за търговски взаимоотношения. От 2014г.
досега ответникът е имал възможност да им съобщи и да бъде поправена тази
"грешка", но това не е сторено. От представените с исковата молба
писмени документи, изходящи от ответника, е видно, че той никога не е имал
възражения по неговата валидност, поради което счита, че има обвързващ страните договор с постигнатите в
него условия.
По отношение твърдението, че плащанията не са дължими, поради неизпълнение на задължението на ищеца за отчитане
заявява, че действително е
допуснато нарушение на чл.8 от договора, но то не е скрепено с
никакви санкция. Единствено в чл.18 страните са договорили, че потребителят
няма да заплаща лихви в тези случаи. Такива
лихви не са претендирани. Причините, поради които от тяхна страна не е реагирано, че няма
отчитане и заплащане при наличие на действащ договор, все още се изясняват, но
те са извън плоскостта на настоящия процес. Едно от обясненията, изтъквани
от специалистите, за неподписване своевременно на протоколи за подадени
водни маси и неиздаване на фактури е фактът, че в рамките на действие
на процесния договор, в месечния график на Министерството на околната среда и водите не е бил разрешаван
воден обем за ползване от
„Завод за хартия Белово" АД. Подаването на заявка е задължително изискване
към титулярите на разрешителни за водовземане. В т.3 от раздел "Условия на
водовземането" на Решение №109/30.06.2008г. на МОСВ е записано,
задължение към ответника "до
20-то число на месеца да представя ежемесечно в МОСВ, Дирекция "Води"
заявка за необходимите водни маси за питейно-битово водоснабдяване, промишлено водоснабдяване и охлаждане". Въпреки, че ответникът не е подавал заявки, той е потребявал водни обеми,
т.е. услугата е извършвана. След направената през м. март констатация,
за изясняване на ситуацията, на тяхно
запитване, Басейнова дирекция Източнобеломорски район - център Пловдив
(БДИБР) при МОСВ с писмо №КД-05-2492/26.05.2016г. им предоставила информация за годишните водни обеми, отчитани
от ответника по разходомер, монтиран на входа на „Завод за
хартия Белово“ АД за периода 01.01.2014г. - 24.03.2016г. Представя копие от писмото и моли то да бъде допуснато и прието
като доказателство.
Твърди, че
на 24.03.2016г. във връзка с подаден
сигнал от „Завод за хартия Белово" АД за нарушен режим на
водоподаване е направена проверка от Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район" (БДИБР). В резултат от представителите на Басейнова дирекция
е съставен Констативен протокол
№000237/24.03.2016г., удостоверяващ ситуацията в момента, в присъствието и на служители на
ответника и на НЕК ЕАД - от язовирен район „Чаира" (язовирният район,
пряко отговорен за поддръжката и експлоатацията на хидротехническите
съоръжения) - пряк изпълнител на договорите за този район. Установено е на
място, че заводът ползва вода от
изтичалото на ВЕЦ „Момина клисура". След тази
констатация, на място са подписани 4
протокола за потребени водни обеми от ответника,
съответно за цялата 2015г. и за месеците януари, февруари и март 2016г. Количествата са взети от записите за
постъпващи води на входа на завода,
изготвени само от служители на ответника, снети от измерващото устройство и записани в специален дневник (тетрадка-дневник)
при ответника. За подписване на протоколите и
засичане на показанията от измерващото устройство е създадена организация от ответника. Представителите на ищеца
нямат достъп до този уред и по никакъв друг начин не
могат да отчетат потреблението.
По отношението твърденията на ответника за нищожност на договора сочи, че
към момента на подписване на процесния договор, чл.60 ал.2, т.3 ЗВ
изисква "документ, удостоверяващ съгласието на собственика на съоръженията,
или договор със собственика на съоръженията
за предоставяне на услугата "водоподаване", когато водовземането
или ползването на водния обект е свързано с ползването на съществуващи съоръжения". А в раздел
"Други условия" на Решение №109/30.06.2008г. министърът на околната
среда и водите, с което се изменя и продължава срока на действие на Разрешителното
за водоползване, издадено на ответника през 2002г. е записано, че "взаимоотношенията
между титуляра на разрешителното и НЕК ЕАД за извършване на услугата
"водоподаване" се уреждат в съотвествие с принципите на търговското
право и гражданското законодателство". Двете страни, изхождайки
от правните възможности и така установените между тях договорни връзки, са подписали представения по
делото договор, с който уреждат своите отношения.
Във
връзка с определянето на НЕК ЕАД като оператор
на В и К услуги, по смисъла на Закона за регулиране на В и К услугите,
между дружеството и ДКЕВР, сега КЕВР, има създадена преписка, с
която се уточнява в кои случаи
при услугата "водоснабдяване" Комисията ще регулира цените. Прилага
писма изх.№В-13-01-18/02.06.2014г., подписано от Б. Боев- председател на
ДКВЕР, изх.№В-13-01-134/01.12.2014г., подписано от С. Т - Председател на
ДКВЕР и изх.№В-13-01-134/22.04.2016г., подписано от доц.д-р И. Иванов - председател
на КЕВР. Сочи, че и в трите
представени писма, изискването на
Комисията е да бъдат представени за утвърждаване цени за предоставяне
на услугата "водоподаване" само,
когато тя се оказва на други В и К оператори. Във връзка с това твърди, че цените, по които се
договарят с ответника не подлежат на
регулация.
Ищецът поддържа направените с исковата молба доказателствени искания.
Взема становище по доказателствените искания,
направени от
ответника с отговора. Представя писмени доказателства, подробно описани.
В постъпилия, в срока по чл.373 от ГПК,
отговор на допълнителната искова молба, ответникът, чрез пълномощниците си,
взема становище, че предявеният
от ищеца -„Национална
Електрическа Компания" ЕАД иск е неоснователен. Неоснователни са и направените с
допълнителната искова молба твърдения.
Във връзка
с изброените в допълнителната искова молба договори, сключвани през
годините между "Завод за хартия - Белово" АД и „Национална Електрическа
Компания" ЕАД, както и водената между
дружествата кореспонденция, сочи, че същите не са представени и следователно
твърденията не са подплатени с нужния доказателствен материал. Твърди, че договорът служи като съгласие на
собственика на съоръженията за подаване на водни количества през тях,
съобразно изискванията на закона (чл.60 ал.2 от Закона за водите). Това означава, че до настоящия момент между двете дружества не съществуват търговски отношения по повод предоставянето, съответно ползването
на посочената услуга.
Твърди,
че възражението, направено от тях в отговора на исковата молба във връзка с необходимостта
от два подписа под договора е основателно, тъй като търговското дружество
"Завод за хартия - Белово" АД, се представлява при сключването на
сделки и подписването на договори, задължаващи
дружеството задължително от двама от овластените с представителна власт
членове на съвета на директорите на акционерното дружество или
самостоятелно от председателя на СД. Това е
информация, която е достъпна и би могла
да бъде установена при справка в Търговския регистър по партидата
на дружеството.
Заявява,
че ищецът, „Национална Електрическа Компания" ЕАД, не оспорва, че
Договор №14ИД-Х60Ф058/19.08.2014 г. между "Завод за хартия - Белово"
АД, гр.Белово и НЕК ЕАД, предприятие "Язовири и каскади" е сключен
с подписа само на един от овластените членове на съвета на директорите.
В този случай не е налице валидно изразено съгласие за сключването на
договора от страна на „Потребителя" - "Завод за хартия -
Белово" АД. Справка по партидата на акционерното дружество би била достатъчна,
за да се избегне сключването на нищожна правна сделка. Твърди, че Договор
№14ИД-Х60Ф058/19.08.2014г. е нищожен поради липса на валидно изразено съгласие от страна на
"Завод за хартия - Белово" АД, поради което този договор не е породил правните си последици. Липсата на валидно съгласие е основанието за
нищожност, предвидено в чл. 26 ал.2, предл. второ от ЗЗД.
Посоченото
от ищеца в допълнителната искова молба обстоятелство, че от страна на
"Завод за хартия - Белово" АД не са подавани заявки в МОСВ е ирелевантно
във връзка с уговорките между страните по Договор №14ИД-Х60Ф058/19.08.2014г. тяхното
изпълнение, съответно неизпълнение. Това са заявки за прогнозни, а не за потребени количества
вода. За представителите на
„Национална Електрическа Компания" ЕАД е съществувала
възможността да поискат достъп до измервателното устройство, но това не е направено. Не са
оспорвали факта, че измервателно устройство е
монтирано (съобразно и с разпоредбите на сключения договор), а точно обратното
- с отговора на исковата молба представили доказателства за това.
Ответникът поддържа становището
си, изложено в отговора на исковата молба, че подписът под четирите
протокола, всичките с дата от 31.03.2016г., представени от „Национална
Електрическа Компания" ЕАД като писмени доказателства за подаваните водни
количества за периоди съответно: от м. януари до м. декември на 2015г., м. януари
2016г., м. февруари 2016г. и м. март 2016г. носят подписа на г-жа К.Ф., която
заема длъжността „Технолог Основно хартиено производство" и това не е
оспорено от ищеца, нито са представени доказателства от негова страна относно
надлежното й упълномощаване в тази връзка. Тя не е упълномощена да представлява
дружеството в отношенията му с „Национална Електрическа Компания"
ЕАД. Следователно, представените протоколи не са обвързващи за дружеството,
не изхождат от дружеството и следователно същите не представляват
надлежно доказателствено средство по смисъла на чл.180 ГПК.
Ето защо, дори да се приеме, че е налице валиден договор, то претендираните от „Национална Електрическа Компания" ЕАД плащания не
са дължими на основанията, подробно изложени в
отговора на исковата молба и в настоящия допълнителен отговор на искова молба.
Твърди, че
според представения от ищеца като писмено доказателство с допълнителната искова
молба Констативен протокол №000237/24.03.2016г. собствеността върху съоръженията за водохващане на
р.Крива принадлежи на "Завод за
хартия -
Белово" АД, а не
на ищеца. Поради това, за водните количества,постъпващи
по тези съоръжения не се дължи и не следва да се заплаща цена за услугата „водоподаване" от "Завод за хартия
- Белово" АД на „Национална
Електрическа Компания" ЕАД. От страна на „Национална Електрическа
Компания" ЕАД не са представени доказателства в обратна насока -
а именно, че тези съоръжения са тяхна собственост. Сочи, че съгласно
чл.60 ал.2, т.3 от Закона за водите (понастоящем, както и според предходните
редакции на нормата), едно от изискванията за наличие на съгласие или договор за
ползването на съществуващи съоръжения се изисква само, когато те не принадлежат
на съответния титуляр на разрешителното за водоползване. При положение, че съоръженията за водоползване от водохващането на р.Крива са
собственост на "Завод за хартия - Белово"
АД, то за тези количества
дружеството изобщо не дължи цена за
водоподаване на „Национална Електрическа Компания" ЕАД. В
противен случай ще е налице condictio sine causa.
Публично
известен факт е, че „Национална
Електрическа Компания" ЕАД предоставя услугата
„водоподаване" на множество ВиК оператори. Поради това представената кореспонденция с
КЕВР вероятно касае
единствено и само
тези взаимоотношения - за което не може да се направи
категоричен извод, тъй като не разполагат с писмата и съответно зададените
въпроси от страна на „Национална Електрическа Компания" ЕАД. Независимо
от това обаче, на основание чл.12 ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги „Комисията регулира и цените,
по които ВиК оператори или други предприятия доставят вода от техни или предоставени им за експлоатация
водовземни съоръжения или системи до водоснабдителни
системи на други ВиК оператори. В тези случаи не се заплаща такса "Регулиране". Това е само една от
хипотезите, уредени от закона. КЕВР
осъществява още и регулаторни функции по отношение на цените, по които „Национална Електрическа Компания" ЕАД
доставя вода на други контрагенти.
Твърди, че „Национална Електрическа Компания" ЕАД следва да бъде третирано като дружество - ВиК оператор спрямо "Завод за хартия - Белово" АД. Според чл.12 ал.1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните
услуги на регулиране от комисията подлежат цените, по които ВиК операторите доставят вода на потребителите. След като „Национална Електрическа Компания"
ЕАД е дружество - ВиК оператор спрямо "Завод за хартия - Белово" АД,
то цената за услугата
„водоподаване", предмет на Договор №14ИД-Х60Ф058/19.08.2014г. подлежи на регулиране от КЕВР. Липсата на одобрени от КЕВР
цени за услугата „водоподаване" - факт, който не се оспорва от ищеца, води до нищожност
на сключения договор на основание чл.26 ал.1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите
- поради противоречие със
закона. Взема становище и излага доводи по доказателствата и доказателствените
искания на ищеца. Поддържа
доказателствените искания, направени с отговора на исковата молба.
В проведените по делото съдебни
заседания, предявените искове се поддържат изцяло от пълномощника на ищеца.
Моли съда да ги уважи, като основателни и доказани. Претендира сторените по
делото разноски и представя списък на същите по чл.80 от ГПК. Подробни
съображения по същество излага в представената и приета по делото писмена
защита.
Ответникът, чрез процесуалните си
представители, оспорва исковете, като недоказани и неоснователни. Претендира
разноските по делото по представения списък по чл.80 от ГПК. Подробни доводи по
същество са изложени в приложената по делото писмена защита.
Съдът,
след като се запозна с твърденията на ищеца, изложени в исковата молба и в
допълнителната искова молба и възраженията на ответника в представените писмени
отговори и като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Ищецът основава исковата си
претенция на Договор за водоподаване №14ИД-Х60В058 от 19.08.2014г., който е
представил по делото. Видно от същия е, че той е сключен между ищеца НЕК-ЕАД,
гр.София като доставчик и ответника „Завод за хартия Белово“ АД, гр.Белово,
като потребител. Договорът е подписан от Изпълнителния директор на доставчика
Е. Истаткова и от Изпълнителния директор на потребителя М. Сидеридис.
Съгласно т.1 от договора,
доставчикът-ищецът предоставя на потребителя-ответното дружество срещу заплащане
на услугата „водоподаване“ разрешените от МОСВ водни обеми от изтичалото или
напорния тръбопровод на ВЕЦ „Момина Клисура“ в размер до 150 л/сек и до 20.0 л/сек
от р.Крива - яз. район „Чаира“ за питейно-битово, промишлено водоснабдяване и
за охлаждане на завода. Видно от т.2 на
договора е, че цената на услугата „водоподаване“ по т.1 е формирана от
доставчика в съответствие със Закона за водите и приетите от Съвета на директорите
на НЕК –ЕАД Правила, методика и основни принципи за образуване цената на услугата
„водоподаване“, която за 2014г. е 0,08003 лв. за куб. м. без ДДС. По силата на
чл.3 от договора, договорената цена на услугата „водоподаване“ се индексира
еднократно за всяка следваща календарна година през срока на действие на
договора с официално обявения от НСИ процент на инфлация за съответната година,
за което страните подписват споразумение.
С т.7 от договора, доставчикът се
е задължил до пето число на месеца да предложи на потребителя протокол за
действително подадените водни обеми за предходния месец, като водните обеми се
определят с мерилно съоръжение – разходомер, монтиран от потребителя ила на
база отпуснат лимит от МОСВ. Задължил се е също в седемдневен срок от датата на
протокола по т.7 да изпрати на потребителя данъчна фактура за заплащане на
услугата за подадените водни обеми – т.8 от договора.
Ответникът
– потребител от своя страна се е задължил с т.11 от договора да подпише
протокола за подадените водни обеми не по-късно от три дни от получаването му.
С т.15 от договора, потребителят се е задължил в седемдневен срок от датата на
получаване на фактурата за извършената услуга да преведе дължимата сума на
доставчика по посочената банкова сметка.
***.19 от договора, потребителят
плаща целия воден обем, разрешени от МОСВ, ако не е изпълнил задължението си по
т.11 /за подписване на протокола за подадените водни обеми, не по-късно от три
дни от получаването му/.
Договорът е сключен за срок от
пет години, считано от 01.01.2014г., видно от т.24 на същия.
Ищецът е представи и са приети по
делото цитираните в т.1 от договора Разрешително
за водоползване №1280/05.11.2002г. и Решение №109/30.06.2008г. за изменение и
за продължаване срока му на действие, издадени от Министерството на околната
среда и водите /МОСВ/ на „Завод за хартия Белово“ АД. Видно от същите е, че
крайният срок на действие на разрешителното е до 05.11.2018г. С т.7.1. на цитираното
Решение №109 от 30.06.2008г. е направено следното изменение в раздел „Други
условия„ т.1 в Разрешителното за водоползване №1280/05.11.2002г.: Взаимоотношенията
между титуляра на разрешителното /ответника/ и НЕК ЕАД за извършване на
услугата „водоподаване“ се уреждат в съответствие с принципите на търговското право
и гражданското законодателство.
Ищецът е
представил и са приети по делото 4 броя протоколи от 31.03.2016г., съставени в
изпълнение на сключения договор №14ИД-Х60В0558/19.08.2014г., с които са
отчетени ползваните от ответника водни маси за периода от 01.01.2015г. до 29.03.2016г. Отчитането
е извършено по поставеното от
ответника мерително
съоръжение - разходомер, монтирано в завода. Последното се установява, както от
приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, така и от събраните по
делото гласни доказателства. Протоколите са
подписани от представителя на „Язовири и каскади“, р-л ПП, яз. район „Чаира“
инж. Г. М, както и от инж. К. Ф за „Завод за хартия Белово“ АД.
Въз основа на тези протоколи, ищецът е издал на ответника четири броя
фактури, както следва: фактура
№**********/31.03.2016г. за периода от 01.01.2015г. до
31.12.2015г. на стойност в размер на 306 995,40 лв. с ДДС; фактура №**********/31.03.2016г. за м.
януари 2016г. на стойност 27565,21лв. с ДДС; фактура №**********/31.03.2016г.
за м.февруари 2016г. на стойност 24 359,53 лв. с ДДС; фактура
№**********/31.03.2016г. за м. март 2016г. на стойност 26 129,47 лв. с ДДС. Като начин на плащане
във фактурите е отразено – по банков път, с платежно нареждане. Срокът за
плащане е до 7 дни след получаването им. Видно от четирите фактури е, че
отразеното в тях количество на подадената вода съответства изцяло на отчетеното
за съответния период количество, отразено в приложените протоколи. Ед. цена пък
съответства на тази договорена в т.2 на Договора за водоподаване от
19.08.2014г. от 0,08003 лева за куб. м. без ДДС. Няма данни по делото, а и
твърдения същата да е била променяна след сключването на договор и по реда,
предвиден в т.3 на договора.
Фактурите са изпратени на ответника с писмо изх.№90.И-575/07.04.2016г. и са получени на 12.04.2016г. от служител на ответника, видно от приложената по делото
и неоспорена обратна
разписка.
Общият размер на дължимите суми по процесните четири фактури е 385 049,61 лева с ДДС, от които сумата в общ размер на 320 874.68 лв. - стойност на подадените водни маси и сумата в общ размер на 64174.93лв. - ДДС.
С Писмо
изх.№90.И-806/13.05.2016г., ищецът е напомнил на ответника
за задълженията му по процесните фактури и е отправил
покана за заплащането им или за предложение за начин на издължаване. С Писмо изх.№90.И-853/20.05.2016г., ищецът е уведомил ответника, че през 2016г.
няма да има промяна на цената на предоставяната услуга „водоподаване“ и че същата се запазва в
размера, съгласно договора от 19.08.2014г. Отново му е напомнил за задълженията
по фактурите.
На 27.05.2016г., ищецът е получил Писмо
изх.№331/25.05.2016г. (вх.№26-135-1/27.05.2016г.), с което "Завод за
хартия Белово" АД е отправило
предложение /искане/ за промяна на цената
на услугата „водоподаване“, посочена в т.2 от Договора от 19.08.2014г.
С
Писмо изх.№342/10.06.2016г. /вх.№50.00-1624/17.06.2016г., ответникът е уведомил
ищеца, че счита, че ищцовото дружество не си е изпълнило задълженията по т.7 от
договора от 19.08.2014г., а именно до пето число на месеца да предложи на
потребителя протокол за действително подадените водни обеми за предходния месец
и че следователно претендираните суми за предоставяната услуга „водоподаване“
не са с настъпил падеж, предвид чл.8 от договора, както и не могат да преценят
коректността на издадените фактури.
От
приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза се установява,
че измервателното устройство, с което се отчита количество на получаваната от
ответника вода е ултразвуков разходомер, монтиран на входа на цех
„Водоподготовка“, отговарящ на изискванията на Закона за измерванията и Наредбата
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /ДВ,
бр.2003г. и заповед А-333 от 29.05.2014г. на Председателя на ДАМТН. Монтиран е
в табло, пломбирано от Басейнова дирекция гр.Пловдив. Вещото лице е установило,
че използваното количество вода от ответника през 2015г. – по отчети на
производствени помпи във формата РМ-F-09-35
по ISO 9001 е 2 197 018
куб. метра, а това през периода м.януари-м.март 2016г. – по отчети на
производствени помпи във формата РМ-F-09-35
по ISO 9001 е 569 023 куб.
метра. Освен за основното производство, в периода 01.01.2015г.-31.03.2016г.
вода е използвана и за други дейности, както следва: за ХВО - 13 223 куб.
метра; за промивна вода - 71 700 куб.метра; за питейно-битова вода -
208 668 куб. метра.
Според
заключението на вещото лице, в месечния График за използване на водите на
комплексните и значими язовири през месец януари 2016г. – издаден на основание
чл.53, във връзка с чл.151 ал.2, т.2, б.“е“ от Закона за водите от МОСВ, за
периода януари 2015г. – януари 2016г. няма заявени от ответника „Завод за
хартия – Белово“ АД водни обеми за питейно-битово и промишлено водоснабдяване
от яз.Белмекен – изтичалото на ВЕЦ „Момина Клисура“. За периода февруари 2016г.
– март 2016г. има заявени от ответника и включени в него водни обеми в размер на 300 000
куб. метра за питейно-битово и промишлено водоснабдяване от яз. Белмекен от
изтичалото на ВЕЦ „Момина Клисура“. Количествата водни маси, отразени в
Специалния дневник – формата РМ-F-09-35
по ISO 9001 при ответника за исковия период са:
количествата водни маси по показанията на разходомера, въз основа, на които се
извършва плащане към Басейнова дирекция гр.Пловдив са общо 4 015 590
куб. метра, от които за 2015г. - 3 196 670 куб. метра, за януари,
февруари и март 2016г. - 818 920 куб. метра.
От
заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че процесните
четири фактури са осчетоводени в
счетоводството на ищеца, включени са в дневника за продажби за месец март
2016г. /месеца на издаването на фактурите/. Начисленият в тях размер на ДДС е
включен в справка-декларацията по ЗДДС
за месец март 2016г., като начислен и дължим ДДС за извършени доставки. По
партидата на клиент „Завод за хартия Белово“ АД е отразено възникването на
вземане в размери, съгласно фактурите. При извършената проверка на счетоводните
справки на ответника, вещото лице е установило, че процесните фактури не са
осчетоводени в счетоводството на ответника. Фактурите не са включвани в
дневниците за покупки и справка-декларацията по ЗДДС за периода месец март
2016г. – месец октомври 2016г. В счетоводството на ответника, задължения по
процесните фактуи не е налично. Според заключението общата сума на издадените 4
броя процесни фактури е 320 874,68 лева без ДДС, начислен е ДДС в общ
размер на 64 174,93 лева. Общата стойност на фактурите е 385 049,61
лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно се установи по делото, че в
конкретния случай се касае за търговска сделка, сключена между
ищцовото дружество и ответното търговско дружество, тъй като е безспорно, че страните са търговци по
смисъла на ТЗ и спрямо тях, съгласно разпоредбата на
чл.286 от ТЗ, следва
да се прилагат правилата за търговските сделки. В настоящия казус и по отношение на процесния
договор – за извършените фактически действия - водоподаване, разпоредбата на чл.286 от ТЗ следва да се прилага във връзка с текста на
чл.288 от ТЗ, тъй като този вид договори, при които едната страна - изпълнител
се задължава да изпълни поръчката на другата страна - възложител за
извършването на определени фактически действия, а последната – да заплати
възнаграждение за същите, са уредени в раздел VІІІ-ми от особената част на ЗЗД
и общото им наименование е “договор за изработка”. Касае се за неуредени в ТЗ положения по тази търговска сделка
и затова съгласно чл.288 от ТЗ ще следва да се прилагат разпоредбите на ЗЗД и
по-конкретно на договора за изработка.
В конкретния случай съдът приема,
че е налице валидно сключен между страните по делото - ищеца и ответника
Договор за водоподаване от 19.08.2014г. Счита, че извършените от ищеца фактически
действия са приети от ответника, поради което ангажират последния, като страна
по договора.
За неоснователно намира
направеното от ответника в писмения му отговор възражение, че процесният
договор не е произвел действие и не обвързва „Завод за хартия Белово“ АД,
поради това, че същият е подписан само от един от членовете на Съвета на
директорите на дружеството. Касае се за търговска сделка по отношение, на която
е приложима разпоредбата на чл.301 от ТЗ.
Относно фактическия състав и приложението
на презумпцията по чл.301
от ТЗ - за мълчаливото
съгласие на търговеца със сключената без представителна власт сделка, ако не се
е противопоставил веднага след узнаването й, е
формирана по реда на чл.290 от ГПК многобройна и непротиворечива практика на ВКС. Така с Решение №202/06.02.2012г. по т. д. №87/2011г. на II
ТО на ВКС е прието, че за разлика от гражданското право, при което извършените
правни действия от чуждо име без представителна власт или извън границите на
представителната власт, изобщо не пораждат правни последици до изричното им
потвърждаване от мнимо представлявания /висяща недействителност на сделката - чл.
42 ал.2 от ЗЗД/, при
търговските сделки законодателят е приравнил мълчанието на мнимо
представлявания търговец на съгласие, респ. потвърждаване на сделката, при
липса на изрично противопоставяне веднага след узнаването на извършените правни
действия в хипотезата на мним представител или при превишаване пределите на
представителната власт. При търговските сделки
също е налице висяща недействителност, но до момента на узнаването и
непротивопоставянето на търговеца, от чието име е сключена сделка без
представителна власт или евентуалното й потвърждаване. В чл.301 от ТЗ законодателят е обвързал
незабавното противопоставяне от страна на търговеца на сключена без
представителна власт или при превишаване пределите на представителната власт,
сделка, с момента на узнаване на сделката, като не са въведени специални
изисквания за способа, по който търговецът узнава за нея. Съдът приема за установено по
делото, че ответникът-търговец е узнал за сключването на
процесния договор и не му се е противопоставил веднага след узнаването. Търговецът, който е въвел възражение за
недействителност на сделката поради липса на представителна власт следва да
докаже противопоставянето си и извършеното му веднага след узнаване на
сделката. Ответното
дружество не само не ангажира такива доказателства по делото, но и не е
направило възражения в тази насока в писмения си отговор.
В горепосочения смисъл е и Решение №18/04.04.2014г.,
постановено по т. д. №24/2013г. на ВКС, I ТО, съгласно което правилото на чл.301
от ТЗ е приложимо и в хипотеза на осъществено представителство на
акционерно дружество /каквото е ответното дружество/ при сключване на договор,
само от единия от двамата съвместно овластени да го представляват негови
представители.
Настоящият състав се присъединява към
посочената по-горе задължителна практика на ВКС относно приложението на чл.301
от ТЗ.
По изложените по-горе съображения, съдът намира
за неоснователни и възраженията на ответника, че процесните четири броя
протоколи за подадените количества вода от 31.03.2016г.
са подписани за ответното дружество от лице без представителна власт. Не е
спорно по делото, че тези протоколи са подписани от служителя на ответника инж.К.Ф..
От събраните гласни доказателства, чрез разпита на допуснатите двама свидетели,
се установи, че именно инж.К.Ф. отговаря за цех „Водоподготовка и
пречиствателна станция“ към „Завод за хартия Белово“ АД и в това си качество е
проверила и съпоставила, заедно със свидетелката КА/мениджър по качеството в
ответното дружество/ отразените в протоколите резултати, след което е подписала
протоколите.
Поставени са и печати на дружеството. Безспорно търовецът-ответник е узнал за тези й действия и не се е
противопоставил на същите. Ответникът е узнал за подписването на протоколите
най-късно на датата 12.04.2016г., когато е получил процесните четири броя
фактури, издадени именно въз основа на така
съставените и двустранно подписани протоколи.
От показанията на свидетелите се установи,
че отразените в четирите протокола данни са съответствали изцяло на данните за подадените
и потребени количества вода, установени при извършената няколко дни по-рано проверка
от Басейнова дирекция – контролиращ орган по процесното Разрешително за
водоползване №1280/05.11.2002г., изменено с Решение №109/30.06.2008г. Освен
това данните са отчетени по разходомера, монтиран в завода на ответното
дружество, достъпът до които уред се осигурява единствено от ответника. В подкрепа на това е и приетото
по делото заключение на съдебно-техническата експертиза.
Неоснователно е и възражението на ответното
дружество, че процесният договор от 19.08.2014г. е нищожен на основание чл.26
ал.1, предл. първо от ЗЗД – поради противоречие със закона, с оглед липсата на
одобрени от КЕВР цени за услугата „водоподаване“ и наличието на факта, че
„Национална Електрическа Компания“ ЕАД не е регистрирано като ВиК оператор.
Съгласно разпоредбата на чл.12 ал.2 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/,
Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ регулира и цените, по които
ВиК оператори или други предприятия доставят вода от техни или предоставени им
за експлоатация водовземни съоръжения или системи до водоснабдителни системи на
други ВиК оператори. Доколкото „НЕК“ ЕАД стопанисва и експлоатира язовири, от
които се подава вода до водоснабдителните системи на ВиК оператори, дружеството
подлежи на регулация от страна на КЕВР, но само в тази част от дейността си. Ищцовото
дружество доставя вода на редица други потребители за различни цели /за
напояване, ВЕЦ и други/, каквото е налице и в настоящия случай, чието
регулиране е извън правомощията на КЕВР по смисъла на ЗРВКУ. КЕВР има право
единствено да регулира цените на дейността доставяне вода на ВиК оператор по
смисъла на чл.12 ал.2 от ЗРВКУ.
В гореизложения смисъл е становището на
КЕВР с изх.№0-12-00-333 от 04.11.2016г., представено и прието по делото, което настоящият състав споделя.
Видно от същото становище е, че до момента
„НЕК„ ЕАД, негови предприятия и поделения нямат утвърждавани от КЕВР цени за
извършвани ВиК услуги.
Счита, че дори и да са налице
сочените от ответника нарушения - неодобрени от КЕВР цени за услугата „водоподаване“ и нерегистриране на ищеца като ВиК оператор, то това би довело до
евентуалното ангажиране на отговорност на ищеца по друг ред и в друго
производство, но не и до нищожност на процесния договор.
Даденото на ответното дружество
Разрешително за водоползване №1280/05.11.2002г., изменено с Решение
№109/30.06.2008г. е с краен срок – 05.11.2018г. и следователно е валидно. Няма
представени доказателства по делото за измение или отнемане на същото. Затова и
доводите на ответника в писмения отговор за променените, след издаването му,
условия и ред за издаване на такова разрешително са несъстоятелни и неотносими.
Неоснователни са и доводите на ответника,
че до 2016г. процесният договор /а и предходно сключените такива/ е служел само
като съгласие на собственика на съоръженията за подаване на водни количества
през тях, тъй като не са били измервани, отчитани и фактурирани услуги по
водоподаване. Процесният договор е валидно сключен и действащ и всяка от
страните по него преценява кога и как да реализира правата си по него,
респективно да изпълни задълженията си.
В този ред на мисли, макар и три от
процесните протоколи да са съставени извън срока по чл.7 от договора от 19.08.2014г.,
то санкцията за това
би била разпоредбата на т.18 от договора, а именно, че ищецът не би могъл да
претендира лихви, но в настоящето производство такива не са заявени. Процесните
четири протокола са изготвени
и са подписани от страните по него. Въз основа на тях са издадени и процесните
фактури, които са получени от ответника, без направени възражения от негова
страна веднага след получаването им /такива има едва през месец юни с
цитираното по-горе Писмо изх.№342/10.06.2016г., получено от ищеца на
17.06.2016г./, като е изтекъл 7-дневния срок след получаването им за плащане на
задълженията по всяка една от фактурите. Следователно задълженията са с
настъпил падеж. Това прави възражението на ответника в този смисъл неоснователно.
С процесния договор
и съставените въз основа на него протоколи и фактури, страните са уговорили цена на
услугата „водоподаване“, която ответникът е длъжен да заплати на ищеца. Цената
на услугата е съществен
елемент от процесния възмезден договор.
Безспорно се установи по делото, че ищецът е бил изправна страна по договора, като е осъществил
добросъвестно действията
по предоставяне на услугата
„водоподаване“. Налице е неизпълнение на договорните
задължения по процесния договор и издадените въз основа на него фактури от страна
на ответника, като дължимата от него цена на услугата „водоподаване“ възлиза на сумата от общо 385 049,61
лв. с вкл.
ДДС, от които сумата от 320 874,68 лева – цена на услугата и
сумата от 64 174,93 лева – начислен ДДС. Така посочените дължими суми изцяло съвпадат с исковата претенция на ищеца.
При тези данни, съдът намира, че
искът за заплащането на дължимата
цена на услугата „водоподаване“ по процесния договор и съставените въз основа на него фактури и за процесния период - за цялата 2015г. и за месеците януари,
февруари и март на 2016г., е основателен и доказан и следва
да бъде уважен изцяло.
Вземането е изискуемо и ответникът
следва да бъде осъден да заплати размера му, тъй като не е сторил доброволно
това до настоящия момент.
Ответникът не противопостави възражения и
доказателства за плащане на дължимите суми по процесния договор и фактури.
Ответникът дължи на ищеца и
законната лихва върху главницата
от общо 385 049,61 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.07.2016г. до окончателното й
изплащане.
Предвид изхода на делото,
ответникът дължи на ищеца сторените по делото разноски в размер общо на 16 052 лева –
за държавна такса и възнаграждение на вещи лица, съгласно представения списък на разноските по
чл.80 от ГПК и приложените разходни документи, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., определено на основание чл.78 ал.8 от ГПК /изм. ДВ, бр.8 от 2017г./, във връзка с
чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.25 ал.1 и ал.2 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА "Завод за
хартия-Белово" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Белово 4470, ул."Дъбравско
шосе" №1А да заплати на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ"
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от П.И. – Изпълнителен директор, с адрес: гр.София,
ул."Триадица" №8 сумата
в общ размер на 385 049,61 лв.,
от които сумата от 320 874,68 лева – цена на услугата „водоподаване“ и
сумата от 64 174,93 лева – начислен ДДС, дължими по Договор за
водоподаване №14ИД-Х60ВО58/19.08.2014г. и съставените въз основа на него 4 броя
фактури за периода - цялата 2015г. и за месеците януари, февруари и март на
2016г., ведно със законната лихва върху главницата от общо 385 049,61 лв., считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 12.07.2016г. до окончателното й изплащане, както и сторените
по делото разноски в размер общо на 16 052 лева – за държавна такса и
възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.,
определено на основание чл.78 ал.8 от ГПК /изм. ДВ, бр.8 от 2017г./, във връзка
с чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.25 ал.1 и ал.2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския Апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: