Районен съд - Благоевград |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Лилия Масева | |
и за да се произнесе взе предвид следното : На основание чл.140, ал. 1 от ГПК, съдът докладва делото: Постъпила е искова молба от К. Д. М., с ЕГН , Г. К. М., с ЕГН и А. К.а М., с ЕГН , всички от Б., ул. “Д. Г.” № 32, вх. Б, Е. против О. Б., представлявана от Кмета К. П., с правно основание чл. 108 от ЗС. В молбата се твърди, че ищците са наследници на К. К. М., починал на 24.10.1993 г., като първата ищца е бивша съпруга на починалия, а втория и третата ищца са негови син и дъщеря.С договор, сключен с нотариален акт № 158, т.І, дело № 163/ 20.03.1968 г. В. А. М. и С. К. М. са учредили право на строеж върху съсобственото им дворно място на наследодателя К. К. М., по силата на което той е придобил правото да построи жилищна сграда и да придобие втори жилищен етаж от нея, както и по Ѕ и.ч. от зимничните помещения и от тавана на същата сграда. Сградата е била построена и К. М. се настанил да живее във процесната жилищна сграда на втори жилищен етаж. През 1975 г. Председателя на ИК на ОбНС – Б. със Заповед № 93/29.03.1975 г. е отчуждил в полза на държавата недвижимия имот на К. М., В. М., Г. М. и С. М., представляващ дворно място от 199 кв.м. за комплексно жилищно строителство, без да е отчуждена изградената в това дворно място двуетажна жилищна сграда. През години обаче мероприятието за което е отчужден посочения недвижим имот не е осъществено. Дворното място си съществува, а жилищната сграда се обитава и към момента и се ползва за жилище. Веднага след отчуждаването собствениците били изгонени от жилищната сграда и жилището започнало да се отдава под наем от Общината. Собствеността върху тази сграда към настоящият момент не е прекратена, тъй като отчуждаването не е направено по предвидения от закона ред и Община Б. владее и ползва имота без правно основание и без да заплаща наем на собствениците, т.е. ищците. С решение на Окръжен съд – Б. по административно дело № 76/1993 г., съдът е възстановил собствеността на по ј и.ч. от дворното място на В. А. М. и С. К. М., след което В. М. е дарила на сина си Г. К. М. собствената си Ѕ и.ч. от имота. За отмяна на заповедта за отчуждаване в останалата част от отчужденото дворно място не е подаван иск и към момента собствеността на тази част от имота е собственост на Община Б.. Понастоящем имота по новия идентификатор е поземлен имот 04279.616.79 е с площ 349 кв.м. и с административен адрес ул. “П. З.” № 16. Новия идентификатор на апартамента, чиято собственост се иска да бъде възстановена е 04279.616.79.2.2, попадащ в сграда 2, изградена в поземлен имот № 79 с административен адрес ул. “П. З.” № 1 А, в кадастрален район 616, ЕКАТЕ 04279 по кадастралната карта на Б., одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г., със застроена площ 79,26 кв.м., състоящ се от две стаи и кухня, при съседи: на етажа – апартамент с идентификационен номер 04279.616.79.2.1, под обекта – апартамент с идентификационен номер 04279.616.79.2.1ведно с избено помещение № 2, с полезна площ 24,40 кв.м., ведно с Ѕ и.ч. от общите части на сградата, представляващи 24,40 кв.м. и правото на строеж върху мястото. Предвид изложеното ищците правят искане съдът да се произнесе с решение, с което да се признае по отношение на Община Б., че ищците са собственици на посочения по-горе имот и да бъде осъдена Община Б. да предаде владението върху процесния имот. Представят се писмени доказателства: Заповед № 93/29.03.1975 г., Удостоверение за наследници с изх. № 106/16.01.2009 г., Решение № 94/21.02.1996 г. на БлОС по адм. дело № 76/1993 г., Решение № 41/ 19.06.1995 г. по адм. дело № 76/1993 г., Строително разрешение № 14/ 22.01.1968 г., Заповед № КД-14-01-166/05.12.2006 г., Скица № 9144/17.01.2007 г., Нотариален акт за суперфиция № 158, т.І, дело № 163/1968 г., Скица № 1777/16.02.2009 г., на АК – Б., Удостоверение за данъчна оценка с изх. № Д-00-1209/23.02.2009 г. На 27.04.2009 г. е постъпил писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК от ст. юр.к. С. Х., по пълномощие да представлява Община Б., в който отговор същият твърди, че оспорва предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС като неоснователен. В отговора се сочи, че ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС може да бъде предявен при наличието на кумулативните предпоставки на чл. 108 от ЗС, а именно, че ищецът следва да е собственик на вещта, да не упражнява фактическа власт върху нея и ответникът да я владее без правно основание. Твърди се, че последно посочената кумулативна предпоставка – ответникът да владее вещта без правно основание не е налице, тъй като видно от Заповед № 93/29.03.1975 г. на основание чл. 63 ал.1 от ЗТСУ (отм.) е изпълнена процедура по отчуждаване на К. К. М., В. К. М., Г. К. М. и С. К. М. с по ј и.ч. от парцел ХІV, кв. 127 по плана на Б. и съгласно която собственост отчуждените са получили парично обезщетение. Като приложение към въпросната заповед е представен и Протокол на комисия, в който подробно е описан и оценен отчуждения имот, включващ като подобрения първи и втори жилищен етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда. Имота е бил актуван с Акт за държавна собственост № 63/22.11.1976 г. В последствие Община Б. е придобила правото на собственост върху имота съгласно ПЗР на ЗМСМА. Ответната страна твърди, че искът е неоснователен, като сочи и че е налице влязло в сила съдебно решение, а именно Решение № 94/21.02.1996 г. по адм. дело № 76/1993 г. Твърди се отговора, че в исковата молба не се сочи за кой точно имот се иска ревандикация. Жилищната сграда е с два етажа, всеки с отделен вход. Първият етаж е обособен като самостоятелен апартамент и е бил актуван с Акт за държавна собственост, след което с договор за покупко-продажба е бил прехвърлен на настанените в него по административен ред наематели. Втори етаж, представляващ самостоятелен апартамент и към момента е собственост на Община Б.. Твърдението на ищците, че са собственици на жилищната сграда е неоснователно и липсват доказателства в тази насока, поради което се иска предявеният иск по чл. 108 от СК да бъде отхвърлен като неоснователен. Представят се като писмени доказателства: Заповед № 93/29.03.1975 г. на ОбНС- Б., Оценителен протокол на комисия по чл. 265 от ППЗТСУ(отм.), Акт за държавна собственост № 63/22.11.1976 г. и Решение № 94/2.02.1996 г. на БлОС. 1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права – ищците твърдят, че след отчуждаването собствениците били изгонени от жилищната сграда и жилището започнало да се отдава под наем от Общината. Собствеността върху тази сграда към настоящият момент не е прекратена, тъй като отчуждаването не е направено по предвидения от закона ред и Община Б. владее и ползва имота без правно основание и без да заплаща наем на собствениците, т.е. на ищците. Предвид изложеното ищците правят искане съдът да се произнесе с решение, с което да се признае по отношение на Община Б., че ищците са собственици на посочения по-горе имот и да бъде осъдена Община Б. да предаде владението върху процесния недвижим имот - апартамент; 2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – чл. 108 ЗС; 3. Кои права и кои обстоятелства се признават – засега няма такива, тъй като ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба; 4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – за сега няма такива; 5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти – всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения ( чл. 154,ал.1 ГПК ). На основание чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намира, че следва да приеме като писмени доказателства по делото, представените с исковата молба и отговора такива: Заповед № 93/29.03.1975 г., Удостоверение за наследници с изх. № 106/16.01.2009 г., Решение № 94/21.02.1996 г. на БлОС по адм. дело № 76/1993 г., Решение № 41/ 19.06.1995 г. по адм. дело № 76/1993 г., Строително разрешение № 14/ 22.01.1968 г., Заповед № КД-14-01-166/05.12.2006 г., Скица № 9144/17.01.2007 г., Нотариален акт за суперфиция № 158, т.І, дело № 163/1968 г., Скица № 1777/16.02.2009 г., на АК – Б., Удостоверение за данъчна оценка с изх. № Д-00-1209/23.02.2009 г., Заповед № 93/29.03.1975 г. на ОбНС- Б., Оценителен протокол на комисия по чл. 265 от ППЗТСУ(отм.), Акт за държавна собственост № 63/22.11.1976 г. и Решение № 94/2.02.1996 г. на БлОС. ПРИЕМА КАТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВО ПО ДЕЛОТО : Заповед № 93/29.03.1975 г., Удостоверение за наследници с изх. № 106/16.01.2009 г., Решение № 94/21.02.1996 г. на БлОС по адм. дело № 76/1993 г., Решение № 41/ 19.06.1995 г. по адм. дело № 76/1993 г., Строително разрешение № 14/ 22.01.1968 г., Заповед № КД-14-01-166/05.12.2006 г., Скица № 9144/17.01.2007 г., Нотариален акт за суперфиция № 158, т.І, дело № 163/1968 г., Скица № 1777/16.02.2009 г., на АК – Б., Удостоверение за данъчна оценка с изх. № Д-00-1209/23.02.2009 г., Заповед № 93/29.03.1975 г. на ОбНС- Б., Оценителен протокол на комисия по чл. 265 от ППЗТСУ(отм.), Акт за държавна собственост № 63/22.11.1976 г. и Решение № 94/2.02.1996 г. на БлОС. СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, НАСРОЧВА, делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.06.2009г., от 11:0 ч. за която дата да се призоват страните. Препис от настоящето да се връчи и на двете страни по делото за сведение. Районен съдия:...................... |