ПРОТОКОЛ
№ 104
гр. Бургас, 19.06.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петя Ив. Петрова Дакова
Членове:Даниел Н. Марков
Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора И. Анг. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно частно
наказателно дело № 20232000600077 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор И. К..
Осъденото лице С. Д. Р., се явява лично, конвоиран от органите на РД
„Охрана“-Бургас.
В залата се явява адв. Н. Б-А. от АК-Б., определена от Адвокатски
съвет-Б. по искане на съда да поеме защитата и представителството на
осъдения Р. в хипотезата на чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК.
ОСЪДЕНИЯТ Р.: Моля да ми назначите определения защитник като
служебен такъв, който да ме защитава в настоящия процес.
АДВ. А.: Запозната съм с материалите по делото. Готова съм да поема
защитата и представителството на осъдения Р..
Съдът, като взе предвид, че са налице предпоставките на чл. 94, ал.1,
т. 6 НПК
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА адв. Н. Б-А. от АК-Б. като служебен защитник на
1
осъдения С. Д. Р..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ: Да се гледа делото днес.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и с оглед данните по
делото, намери, че не са налице процесуални пречки за разглеждането му в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отводи на състава на съда и секретаря.
АДВ А.: Няма да правя отводи на състава на съда, прокурора и
секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
АДВ. А.: Няма да соча доказателства.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените по делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, постановеното
Определение № 271/16.03.2023 г. по ЧНД № 125/2023 г. по описа на Окръжен
2
съд-Бургас се оспорва като неправилно от осъденото лице С. Д. Р. в частта, в
която определеното по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 25 НК общо
наказание в размер на четири години и осем месеца лишаване от свобода, е
увеличено на основание чл. 24 НК с две години и е определено за изтърпяване
общо наказание в размер на шест години и осем месеца. Твърди, че съдебният
акт е постановен в нарушение на процесуалните правила поради липса на
мотиви, като неправилно е приложена нормата на чл. 24 НК, което е довело
до явна несправедливост на увеличеното по този ред общо наказание.
Считам жалбата за процесуално допустима, но по съществото си е
неоснователна, поради което моля да бъде оставена без уважение.
С постановения съдебен акт не се оспорва начинът на групиране на
отделните наказания, както и постановеното отделно изтърпяване на
наказанието по НОХД № 626/2018 г. по описа на Районен съд-Карлово, които
са определени правилно. Само за пълнота ще посоча, че в случая е без правно
значение, дали изтърпяването на наказанието по посоченото дело ще се зачете
самостоятелно или ще се групира в отделна съвкупност с наказанието по
НОХД № 119/2020 г. по описа на Районен съд-Ямбол, каквато правна
възможност съществува, доколкото същите могат да се кумулират помежду
си, но са в съотношение на рецидив с останалите наказания. Това обаче по
никакъв начин няма да промени наказателно-правното положение на
осъденото лице и размерът на наказанията, които подлежат на изпълнение.
Поради това, в случая не е налице основание за извършване на преценка за
приложение на принципа за групиране на наказанията по най-благоприятния
за жалбоподателя начин, съответно - за ново групиране и промяна в
определената съвкупност от наказания, защото резултатът ще бъде един и
същ.
При постановяване на съдебния акт не са допуснати твърдените
нарушения на процесуалния закон, като същият е мотивиран в достатъчна
степен и изрично са посочени и анализирани фактите и обстоятелства,
относими към направените изводи за необходимост от увеличаване на
определеното общо наказание.
Възраженията, че това увеличение е недопустимо, защото деянията по
включените в съвкупността дела са извършени при условията на
„продължавано престъпление“, съответно - същите са в условията на рецидив
3
с други деяния, са неоснователни. Касае се за регламентирана в закона
процедура, която е приложима в настоящия случай, като твърдението, че
обвинението за извършени престъпления при условията на чл. 26 НК би било
по-леко за жалбоподателя, отколкото осъждането му за отделни
престъпления, е несъстоятелно. В множество съдебни решения, включително
и в решения на Апелативен съд-Бургас, изрично се приема, че обвинението за
еднократно извършено престъпление, извън хипотезата на чл. 26 НК, е по-
благоприятно за осъденото лице с оглед безспорната и многобройна съдебна
практика, съгласно която обществената опасност при продължаваното
престъпление като усложнена престъпна дейност, е много по-висока, поради
което, същото се приема като много съществено отегчаващо отговорността
обстоятелство.
Не е налице и твърдяното нарушение на материалния закон, като за
прилагането на разпоредбата на чл. 24 НК за увеличаване на определеното по
правилата на чл. 25 НК общо наказание законът поставя няколко
кумулативни изисквания, които в случая са налице. Основната предпоставка
за това е да има най-малко две осъждания, да е определено общо наказание за
няколко престъпления, по отношение на които са наложени наказания от един
и същи вид, т.е. да са еднородни. Видно от справката за съдимост,
жалбоподателят е осъден с влезли в сила съдебни акта по 8 броя отделни
наказателни производства, по 7 броя от които деянията са извършени преди
да има влязъл в сила съдебен акт, поради което правилно за тези деяния е
определено като общо най-тежкото наложено наказание в размер на четири
години и осем месеца лишаване от свобода.
На следващо място, законът изисква да бъде направен извод, че
определеното общо наказание не може да постигне целите по чл. 36 НК.
Посочената оценка за приложимост на правната норма на чл. 24 НК е
задължителна, като съдилищата са длъжни да преценят в контекста на
установените факти, дали определеното във всеки конкретен случай най-
тежко общо наказание е достатъчно да поправи и превъзпита дееца. В тази
насока трайно установената практика изисква да се прецени цялостната
престъпна дейност на дееца и спецификата на осъденото лице, т.е.
обстоятелствата относно броя, вида и обществената опасност на извършените
престъпления и тяхната специфика, продължителността на периода, през
4
който са осъществени, подбудите и мотивите за извършването им, проявената
престъпна упоритост, както и личната обществена опасност на самия деец,
която преценка да доведе до извод, че наложеното най-тежко общо наказание
не е достатъчно, за да се постигнат целите на наказанието посочени в чл. 36
НК. Поради това съдилищата приемат, че неговите предходни престъпни
прояви не следва да бъдат игнорирани. В тази насока е Решение №
1/05.02.2021 г. по н.д. № 951/2020 г. ІІІ н.о., Решение № 207/03.01.2018 г. по
н.д. № 1094/2017 г. и много други.
Изводите на съда в тази насока за липса на превъзпитателен ефект от
предходните осъждания върху личността на С. Д. Р. и за наличие на
основание за приложение на чл. 24 НК са правилни и обосновани. Видно от
приложената по делото справка за съдимост, понастоящем Р. е осъден с 21
броя отделни влезли в сила съдебни актове, които са групирани в различни
съвкупности. Анализът на данните от посочената справка установява, че към
28.07.2017 г. е изтърпял чрез УПО определеното му в две съвкупности по 13
броя наказателни дела общо наказание лишаване от свобода. През периода от
05.09.2018 г. до 27.11.2019 г. е изтърпял наказание лишаване от свобода в
размер на една година и шест месеца, наложено му по НОХД № 625/2018 г. по
описа на Районен съд-Карлово. Само два месеца след излизането му от
затвора е продължил интензивната си престъпна дейност, като за деяния,
извършени през краткия период от месец февруари до месец март 2020 г., е
осъден на наказание лишаване от свобода с отделни съдебни актове по още 6
броя наказателни дела, което изтърпява от 04.04.2020 г.
Факт е, че след всяко изтърпяно наказание същият е продължил
престъпната си дейност. Преценени в тяхната цялост и последователност,
посочените данни водят до извод, че се касае за лице с трайно установени
престъпни навици и висока степен на обществена опасност, чиято дейност е
преустановена единствено по време на реалното изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, т.е. с поведението си той е демонстрирал липса на
каквото и да е желание да се поправи и превъзпита, което налага засилване на
наказателната репресия.
Няма никакви доказателства за настъпил поправителен и
превъзпитателен процес и са постигнати целите на наказанието, поради което
определеното общо наказание, при което се поглъщат отделните наказания,
5
би било явно несправедливо за него и на практика ще доведе до неговата
безнаказаност за всички извършени престъпни деяния.
Считам, че допуснатото увеличение на общото наказание в размер на
две години не нарушава правилата на чл. 24 НК, поради което моля да
оставите жалбата без уважение, като потвърдите атакуваното определение в
посочената част.
АДВ. А.: Уважаеми апелативни съдии, подзащитният ми оспорва
определението в частта, досежно целесъобразността на увеличаването на
неговото наказание с една втора, като предвид факта, че това е точно
максималният размер на една втора, то става за него несправедливо от гледна
точка на факта, че той работи в затвора и предвид младата му възраст вече е
осъзнал, че животът му би минал в затвора, ако той продължи с престъпната
си дейност.
Считам, че целите на наказанието биха били постигнати с изтърпяване
на общото наказание в размер на четири години и осем месеца – период, през
който той ще осмисли извършеното от него напълно и в достатъчна степен, за
да преустанови извършваните от него деяния на свобода.
Моля да отмените определението в частта, с която изтърпяното общо
наказание в размер на най-тежкото – четири години и осем месеца лишаване
от свобода, да не бъде увеличавано с една втора в максималния размер.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОСЪДЕНИЯ Р.: Искам да не ми се увеличава
присъдата на шест години и осем месеца лишаване от свобода, т.к. бях млад,
буен. На 23 години съм влязъл в затвора. Употребявал съм наркотици, играл
съм хазарт. Това е основната причина, поради която съм правил тези
престъпления.
Съжалявам за постъпките, които съм направил. За тези три години
откакто съм в затвора усещам, че доста съм се променил и смятам занапред
вече, като изляза от затвора, да не правя повече престъпления.
Съдът приключва изслушването на съдебните прения и дава
последна дума на осъденото лице.
6
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ: Моля определеното общо
наказание да не бъде увеличавано.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще
се произнесе с решението си в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.00
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7