Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260824 12.10.2020
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански
състав, в открито съдебно заседание на десети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЯН
ВЪТОВ
при участието на секретаря: Диана Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 11439 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са субективно пасивно
съединени установителни искове по чл. 124, ал. 4, изр. I ГПК.
Производството е образувано по
искова молба на Д.Л.П., ЕГН **********, гр. С., ж. к. Мл. *, бл. ***, вх.* , ет. *, ап.**, чрез адв.
Н. *** Община, С.Я.К., ЕГН ********** с адрес *** и Л.Г.З. с ЕГН **********,
адрес: *** за признаване за неистински на съставените документи акт за раждане № ***/**.**.*** г. на Община П.; удостоверение
за раждане № ****/**.**.**** г. на Община П., както и заявленията на лицата,
които са участвали в съставянето акта за раждане.
В исковата молба се твърди, че
оспорваните документи не са съставени от компетентно лице и при спазване на
процесуалните правила. В тях са описани неверни факти. Твърди се, че ищцата е
майка на Я. А. К., починал **** г., който погрешно е вписан като баща в акта за
раждане на С.Я.К. като неин баща. Същият е бил в брак с Л.Г.З., майка на С.Я.К.,
който брак е прекратен с развод през **** г., при липса на родени от брака деца
и при трайна фактическа раздяла между съпрузите. Твърди се, че между съпрузите не
са поддържани отношения и след това, а през **** г. от майката е инициирано
производство по оспорване произхода на детето от бащата, с признаване на факта,
че детето има друг баща. Посочва се, че майката е знаела при раждането на
детето и съставянето на акта за раждане за това, че К. не е баща, но съзнателно
е премълчала този факт и допуснала грешно отбелязване. Поддържа се, че К. не е
бил известен за раждането, не е признал бащинството си и по никакъв начин не е демонстрирал
воля да приеме това. От него не е търсена издръжка, родителски права и контакт
с детето. Този факт не е известен на семейството му. За него след претърпяване
на злополука и инвалидизиране са се грижили майка му
и сестра му. За наличието на дете ищцата е узнала след смъртта на К., когато е
поискала от общината издаване на удостоверение за наследници, сочещо наличие на
дете - ответницата С.Я.К.. Твърди се, че актът за раждане е неистински, тъй
като невярно отразява факта относно произхода на детето и не е изготвен от
компетентно длъжностно лице по гражданско състояние.
Производство по дело е прекратено
спрямо Столична община, като процесуално недопустимо с влязло в сила
определение от 14.12.2017 г. на РС-Пловдив.
Община П. оспорва иска, като
твърди, че актът е съставен от компетентно длъжностно лице при спазване на
предвидените в наредбата и закона изисквания и в изпълнение на съответния
образец. Детето е родено преди изтичане на 300 дневния срок от прекратяване на
брака.
Ответниците С.Я.К. и Л.Г.З.,
чрез адв. К. оспорват предявени иск. Сочат, че същият
е недопустим и цели заобикаляне на закона. Заявяват, че С.Я.К. е родена преди
изтичане на 300 дневния срок от развода и майката не е била в друг брак, поради
което правилно като баща е записан бившият съпруг на майката. Оспорването на
презумпцията за бащинство не е допустимо от категория лица, в които попада
ищцата. За отразяване на факта сочещ произхода от бащата не е било необходимо
знание и съгласие на посоченото лице като баща нито неговото информиране. К. е
знаел за бременността на съпругата си. Искал е да прекратят развода и да живеят
заедно като отгледат и детето. Тя отказала. След раждането я посетил в
родилното отделение, като отново заявил желание са съвместно съжителство.
Посещавал бившата си съпруга и детето няколко пъти в продължение на шест месеца
в дома ѝ в село Ветрен дол и поддържал връзка по телефона. Отказал да
плаща издръжка, защото му били необходими пари за закупуване на апартамент,
който да остане на детето. Това накарало майката да заведе иска за оспорване на
бащинството. Производството по него е прекратено поради неспазен срок.
Отношенията с ищцата са били влошени, поради което и тя не е била уведомена за
раждането.
Съдът преди да се произнесе по
допустимостта и основателността на предявените искове намира, че следва да
поясни следното, относно предмета на делото. В разглежданата хипотеза са
предявени обективно, пасивно субективно съединени искове, с които се оспорва
истинността на два документа – акт за раждане и удостоверение за раждане. В
тази връзка документ отразяващ изявление на майката, че баща на детето е
определено лице не фигурира по делото, а и едва ли такъв документ въобще
съществува, тъй като законът не допуска произход от бащата да се установява с
писмено изявление на майката. Искането да се признаят за неистински заявленията
на лицата, които са участвали в акта за раждане, всъщност е искане да се
признае за неистинско удостоверителното изявление на длъжностното лице по
гражданско състояние, че баща на детето е конкретно лице. Актът за гражданско
състояние представлява по правната си природа удостоверително изявление на
длъжностно лице – официален удостоверителен документ, а не изявление на
родителите. Предмет на делото, доколкото се оспорва истинността на акта за
раждане, така или иначе е удостоверителното изявление на длъжностното лице по
гражданско състояние, поради което и съдът приема, че е сезиран с искове за признаване за неистински на съставените
документи - акт за раждане №
***/**.**.*** г. на Община П. и
удостоверение за раждане № ****/**.**.**** г. на Община П.. В случая
ищецът неправилно интерпретира приложената към исковата молба съдебна практика,
че по реда на 124, ал. 4 ГПК, респ. чл. 93, ал. 3 ГПК(отм.) могат се оспорват
изявленията на лицата, които са участвали в съставянето акта за раждане, като
счита, че това са изявления на лица, различни от длъжностното лице. В случая
верността на изявлението на длъжностното лице се оспорва с иска за оспорване
истинността на акта за раждане. В този см.
решение № 440 от 27.II.1970 г. по гр. д. № 3312/69 г., II г. о., с което се
приема, че бащинството не може да се основава на декларацията на обявителя ( има се
предвид длъжностното лице). То се установява с презумпцията по чл. 31, ал.
1 СК (отм.). Щом като декларацията на обявителя на
раждането не установява бащинството, в случай че тя се намира в противоречие с
разпоредбата на чл. 31, ал. 1 СК(отм.), правилото на чл. 16, ал. 1 от
Правилника за водене на регистрите за гражданското състояние (отм.) не би могло
да бъде схванато другояче освен като задължение да се посочи в акта за
раждането за баща онзи, който е такъв по презумпцията на чл. 31, ал. 1 СК - т.
е. съпругът на майката.
Настоящият съдебен състав намира,
че предявените искове са процесуално допустими, при наличие на правен интерес.
Ищцата има правен интерес да установи неистинността на оспорените документи,
спрямо майката, детето и общината, водеща регистрите по гражданско състояние. Искът
по чл. 124, ал. 4, изр. I ГПК е установителен иск, с който
се цели установяването на факт, с правно значение, а именно цели се
установяване неистинността на един документ. За да бъде
допустим този иск, ищецът, по аргумент от чл. 124, ал. 1 ГПК, следва да докаже наличие на правен интерес за
неговото предявяване - наличието на правен спор относно съществуването на
субективно, материално гражданско право,
спрямо което документът има доказателствено значение.
В разглежданата хипотеза интересът се извежда от наследствените права, които би
придобила ищцата като наследник от втори ред. Истинността на документите е
родово понятие като включва в себе два порока, а именно - неавтентичност и
невярност. Автентичността се свързва с авторството на документа, а невярността с отразените в документа факти от обективната
действителност, които факти следва са удостоверени от длъжностно лице,
разполагащо със съответната удостоверителна компетентност.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, приема предявената искова претенция за неоснователна по следните съображения:
В случая категорично се установя
от приетите по делото доказателства, че С.Я.К. е родена преди изтичането на 300
дни от прекратяване на брака между Я. А. К. и Л.Г.З.. Бракът е прекратен на с
развод, с решение от **.**.**** г., а детето е родено на *** г. В издадения акт
за раждане правилно като баща на детето е посочен Я. А. К.. Според презумпцията
за бащинство по чл. 32, ал. 1 СК от 1985г.(отм.) съпругът на майката се счита за баща на детето, родено през време на брака
или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване. Длъжностното лице
по гражданско състояние трябва да удостовери произхода, не с оглед биологичната
връзка, а с оглед фактите, установяващи произход от бащата, а именно: наличието
на граждански брак, сочещ на приложение на презумпцията за бащинство или
припознаване. В случая не може да се приеме, че актът за раждане представлява
неверен документ. Същият правилно отразява произхода на детето, което е родено
преди изтичането на 300 дни от прекратяване на брака. Актът би бил неверен, ако
длъжностното лице неправилно е отразило, че баща е лице, което или не
припознало детето или не е съпруг на майката, като вместо едно лице е посочено
друго, или въобще не посочен баща, или пък неправилно е посочено лице, спрямо
което не намира приложение презумпцията за бащинство. Само в подобни хипотези
може успешно да се оспори като неверен актът на раждане. При положение че в
актът за раждане неправилно е отразен произходът на детето, схванат като
биологична връзка между две лица, заинтересованите и легитимирани лица могат да
предявят иск за произход в предвидения за това срок. Исковете за произход се
различават от иска по чл. 124, ал. 4 ГПК по това, че техен предмет е произходът
като биологична връзка между две лица, а не произходът като констатация на
длъжностното лице, че са налице предпоставките за приложение на презумпцията за
бащинство или пък, че едно лице е припознало друго. В този смисъл е и
приложената от ищеца съдебна практика.
По автентичността на акта за
раждане от приетите по делото единична, тройна и петорна съдебно-почеркови
експертизи категорично се установява, че документът е подписан от посоченото в
него длъжностно лице. Обстоятелство, че подписът е под формата на т.нар „параф“
– негов стилизиран вариант, не може да обоснове друг извод. В разпитът си
вещите лица по петорната експертиза сочат, че не може да се сравни
стилизираният подпис с текста на документа, тъй като двете са несравними. Сочат,
че макар да не са имали такава задача, автор на текста е длъжностното лице, като
използваните сравнителни образци са с висока степен на достоверност.
Предвид изложеното се налага
извод, че актът за раждане не е нито неверен нито неавтентичен документ.
Неоснователни и без правно
значение за изхода на делото са възраженията на ищцовата
страна, че Л.Г.З. е признала, че баща на С.Я.К. е друго лице, а не Я. А.К.. Подобно
изявление е без правна стойност, тъй като произходът от бащата се опровергава с
иск за оспорване на произход, а не чрез изявление на майката. Подобно изявление
е без доказателствена стойност за настоящото
производство, с което се оспорва истинността на официален удостоверителен
документ.
Що касае до неистинността на
удостоверението за раждане, следва да се ума предвид, че удостоверенията за
раждане за документи, издадени въз основа на акта за раждане. В случая не се
твърди да е налице разминаване между двата документа, т.е. наведените пороци на
акта за раждане, се поддържа да са възпроизведени в удостоверението. Ето защо
двата иска се явяват обуславящ и обусловен, като отхвърлянето на обуславящия
иск води до отхвърляне на обусловения.
При този изход на спора право на
разноски имат ответниците, като наведеното възражение за прекомерност на
адвокатското им възнаграждение следва да бъде преценено за неоснователно. Делото е с фактическа
сложност, като продължителността му в първата съдебна инстанция е близо три
години. Следва да се поемат разноските за депозити за вещи лица, свидетел и
съдебни удостоверения. Право на разноски в размер на 150 лева юрисконсулстско
възнаграждение има и Община П..
Така мотивиран,
РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Д.Л.П., ЕГН **********, гр. С., ж. к. М. *, бл. ***, вх.* , ет. *, ап.** против Община П., ЕИК/БУЛ
№ 00047150, адрес; гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“№ 1, С.Я.К., ЕГН **********
с адрес: *** и Л.Г.З., ЕГН **********, адрес: *** искове по чл. 124, ал.4 ГПК
за признаване за установено в отношенията между страните, че документите - акт за
раждане № ***/**.**.*** г. на Община П.
и удостоверение за раждане № ****/**.**.****
г. на Община П. са неистински (неверни и неавтентични) документи.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 3 ГПК Д.Л.П., ЕГН **********, гр. С., ж. к. М. *, бл. ***, вх.* , ет. *, ап.**да заплати на против С.Я.К.,
ЕГН ********** с адрес: *** и Л.Г.З., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 1 420 (хиляда четиристотин) лева– разноски по
делото, както и да заплати сумата от 150
(сто и петдесет) лева – разноски по делото на Община П., ЕИК/БУЛ №
00047150, адрес; гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“№ 1 за юрисконсулстско
възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ: / П / ДЕЯН ВЪТОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.