РЕШЕНИЕ
№ 1699
гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20211110157300 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от [фирма] против Н. Ж. Ч. за
установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 39668/2021 г. по описа на
СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът [фирма] твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу Н. Ж. Ч. за заплащане на сумите,
както следва: 195,21 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена
топлинна енергия през периода от 15.09.2019 г. до 09.06.2021 г. за топлоснабден имот,
находящ се в [адрес]; 24,34 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 09.06.2021 г.; 22,99 лева,
представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 4,70 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.07.2018 г. до 09.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане.
Тъй като издадената заповед е оспорена от длъжника, на кредитора-настоящ ищец са
дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането, което е сторено
с предявените в настоящото производство искове.
1
В исковата молба са изложени твърдения, че в качеството си на собственик на
процесния топлоснабден имот ответникът е клиент на ищцовото дружество по смисъла
на чл.153 , ал.1 ЗЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от [фирма] на клиенти за
битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между
тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от [фирма] на клиенти
за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г., публикувани
във в.“Монитор“, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл.31, ал.1 от ОУ, купувачите са
длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството,
като в ОУ е регламентирано да не се начислява обезщетение за забава върху
прогнозните месечни фактури, а една след изтичане на 45-дневния срок от датата на
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че след
влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява
публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на
нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на
разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на
ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия с [фирма], което дружество след края на отчетния период изготвя
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение Твърди
се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна
енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата
молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искови
претенции, като бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от
195,21 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия
през периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в
[адрес]; сумата от 24,34 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 09.06.2021 г.; сумата от 22,99 лева,
представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 4,70 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.07.2018 г. до 09.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 06.07.2021 г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който се оспорва наличието на облигационно правоотношение между дружеството-
ищец и ответника, съответно дължимостта на претендираните суми. Твърди се, че в
имота радиаторите са демонтирани и не е извършвано дялово разпределение на
2
топлинна енергия, поради което не става ясно за какви компонентни е начислявана
топлинна енергия и на какво основание. Не се оспорва размера на сумите за процесния
период, както и съответствието им с нормативната уредба, а правното основание за
начисляването им. Оспорват се твърденията, че през исковия период ответникът е
ползвал доставена от дружеството топлинна енергия, както и извършвано редовно
топлинна счетоводство, съответно начислените суми за главница и лихва за дялово
разпределение на ТЕ. Поддържа се становище, че освен липса на облигационно връзка
между страните, ищецът не ангажира доказателства, от които да се установи как е
образувана стойността на начислените суми за ТЕ по партидата на процесния
недвижим имот. В тази насока се оспорват представените към исковата молба
извлечения от сметки, с доводи, че същите са едностранно изготвени частни
документи, които нямат обвързваща за съда доказателствената сила за отразените в тях
данни. Прави се възражение, че процесните вземания са погасени по давност. По
изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените
искове. Претендират се разноски.
Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ответника –
[фирма] изразява становище, че начислението на потребеното количество топлинна
енергия за отопление и топла вода в процесния недвижим имот са определени съгласно
правилата, залегнали в действащите към момента законови нормативи. Сочи, че в
имота няма присъединени към разклоненията на общата отоплителна инсталация
радиатори и щранга за топла вода е затапен, но абонатът е консуматор на количеството
ТЕ, припадащо се на имота от ТЕ за сградна инсталация.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 39668/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [фирма] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Н. Ж. Ч. да
заплати на дружеството сумите, както следва: сумата от 195,21 лева, представляваща
главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.10.2018 г.
до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес]; сумата от 24,34 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 09.06.2021 г.; сумата от 22,99 лева, представляваща
главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2018
г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 4,70 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 09.06.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 06.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и
направените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
3
С разпореждане от 07.09.2021 г. по ч.гр.д.№ 39668/2021 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено
възражение, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви
иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е
подал исковата молба.
По делото е приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 051, том I, рег.№ 742, дело № 043 от 30.04.2002 г. по описа на А.П., нотариус с
район на действие Софийски районен съд, от който се установява, че на 30.04.2002 г.
ответникът е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, до
който ищцовото дружество твърди да е доставяло топлинна енергия.
По делото е приложен протокол от проведено на 02.09.2002 г. Общо събрание на
етажните собственици на жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим
имот, в който е обективирано решение за сключване на договор за услугата „топлинно
счетоводство“ с [фирма]. Към протокола е приложен списък на присъствалите на ОС
етажни собственици, като срещу името на ответника е положен подпис, неоспорен в
хода на производството. Видно от списъка е, че радиаторите в жилището на ответника
са демонтирани. По делото е приложен и договор от 14.10.2002 г. сключен в
изпълнение на взетото решение с конституираното като трето лице-помагач на ищеца.
По делото е представен договор от 02.06.2017 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, който съдът не обсъжда като неотносим към исковия
период.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури, както и заверени преписи от последните през
процесния исковия период.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото са приложени изравнителните сметки изготвени от третото лице-
помагач във връзка с отчетена топлинна енергия и талони за отчет, в които е отразено,
че радиаторите в жилището са демонтирани.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза
в което вещото лице, след извършване на необходимите проверки е посочило, че в
процесния апартамент ФДР е разпределяла топлинна енергия само за припадащия се
дял от сградната инсталация, пропорционално на пълната отопляема кубатура на имота
/възлизаща на 114 куб.м./. Вещото лице е посочило още, че топлинната енергия,
отдадена от сградна инсталация на жилищната сграда е изчислена по зависимостта
посочена в т.6.1.1 от Методиката в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Дължимата сума, изчислена от ФДР е за гореописаната ТЕ е в
размер на 195,20 лева, в която не са включени лихви за просрочено плащане и стари
4
задължения.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
в което вещото лице, след извършена проверка в ищцовото дружество по партида с
абонатен № 168488 с титуляр ответника, е констатирало, че през периода 30.11.2018 г.
до 30.04.2020 г. са издадени фактури /подробно описани в табличен вид от вещото
лице/ на обща стойност 205,20 лева – за отопление.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост или учредено вещно право на ползване върху самостоятелен
обект в сграда, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен
факт, за да се приеме, че през процесния период между ответника и ищцовото
5
дружество е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на
топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или
изрично приемане на общите условия. Видно от приложения по делото нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот е, че считано от 30.04.2002 г. ответникът се
легитимира като собственик на имота, като по делото няма данни да се е разпоредил
със същия. С оглед предходното съдът приема, че като собственик на имота
ответникът е и клиент на дружеството-ищец, като между тях е съществувало валидно
облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия. По силата на това правоотношение през исковия период ответникът е бил
потребител на топлинна енергия за битови нужди и дължи заплащане на същата.
Обстоятелството дали в процесния обект се потребява топлинна енергия има значение
единствено относно компонентите и размера на задължението - дали ще се начислява
за отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не
и относно съществуването на облигационното правоотношение.
По гореизложените съображения, следва да се приеме, че между страните по
делото през горепосочените периоди са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с правата и задълженията на страните
съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия /в този смисъл е
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
От събраните по делото писмените доказателства /протокол за присъстващите
лица на ОС на ЕС, талони за отчет и изравнителни сметки/, както и от заключението на
приетата по делото съдебно-техническа експертиза, по делото безспорно се установява,
че радиаторите в жилището са демонтирани и не се ползва топла вода. Видно още от
същите е, че в процесния недвижим имот е разпределяна топлинна енергия за
припадащия се дял от сградната инсталация.
Съгласно чл.33, ал.3 от представените по делото и приложими в отношенията
между страните общи условия за процесния период, клиентите имат право да предявят
възражения до продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. По делото няма данни ответникът да се е
възползвал от това право. При липсата на доказателства за направени от ответника
6
възражения за начислените от ищеца суми и при отразеното от вещото лице изготвило
съдебно-техническата експертиза, че разпределяната от ФДР топлинна енергия за
сградна инсталация е съобразно действащите към исковия период нормативна уредба –
т.6.1.1 от Методиката в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, съдът
приема, че ответникът дължи начислените суми. С оглед предходното, съдът намира за
неправилно становището на процесуалния представител на ответника, изразено в хода
на устните състезания, че според вещите лица и третото лице-помагач в процесния
период няма доставка на топлинна енергия. На последно място следва да се отбележи,
че заплащането на начислени суми за топлинна енергия за сградна инсталация,
произтича от факта на собственост, т.е. дължи се дори да не се ползва топлинна
енергия /в този смисъл е и ТР №2/2016 г. от 25.05.2017 г. по т. дело №2/2016 г., ОСГК
на ВКС/.
Разминаването в размера на начислените и дължими суми в заключенията на
съдебно-техническата експертиза и съдебно-счетоводната експертиза, не обуславя
различни от гореизложените правни изводи. Това е така, тъй като при посочване на
сумата за топлинна енергия вещото лице по СТЕ е взело предвид и изготвените от
третото лице-помагач изравнителни сметки, а вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза е калкулирало сумите по издадените прогнозни фактури пред исковия
период.
Предвид гореизложените изводи за наличие на валидно облигационно
правоотношение между ищцовото дружество и ответника, както и за начислена
топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания, следва да бъде
разгледано наведеното с писмения отговор възражение за настъпила погасителна
давност.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 06.07.2021 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
06.07.2018 г. Ето защо и съобразявайки приетото по делото и неоспорено от страните
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, в което са описани всички издадени
фактури през процесния период, съдът приема, че в случая не се претендират вземания,
които да са погасени по давност.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия следва да бъде уважена в пълния предявен размер, като върху
главницата се дължи законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл.410 ГПК в съда – 06.07.2021 г. до окончателното изплащане.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че основателността
7
на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на
забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл.33, ал.1
от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от
ОУ, при неизпълнение в срок, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната
енергия.
Изчислена с помощта на калкулатор за лихви, находящ се на интернет страница
www.calculator.bg и при предпоставките на чл.162 ГПК съдът определи размера на
законната лихва за периода от 15.09.2019 г. до 09.06.2021 г. в размер на 34,38 лева.
Доколкото в случая се претендира сумата от 24,34 лева, то за да не е налице
произнасяне „свръх петитум“, искът следва да бъде уважен в предявения размер от
24,34 лева.
Настоящият съд намира за неоснователни претенцията на ищеца за сумата от
29,45 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. Действително, съгласно чл.36 от
ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец, като по делото се установява, че третото
лице-помагач е извършвало услугата в жилищната сграда, в която се намира и
процесния топлоснабден имот. По делото няма данни как е формирана сумата от общо
22,99 лева, ищцовото дружество да е заплатило тази сума на третото лице-помагач за
извършената услуга, съответно за него да е възникнало право да я претендира в
настоящото производство. При горните съображения този иск следва да бъде
отхвърлен като недоказан.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава. Отделно от
предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответника за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. С оглед предходното, искът за лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 4,70 лева, също следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Видно от приложения по делото списък на разноските по
8
чл.80 ГПК е, че дружеството претендира разноски за държавна такса, депозити за вещи
лица и юрисконсултско възнаграждение. Съгласно данните по делото ищцовото
дружество е направило разноски за държавна такса в исковото производство в размер
на 175,00 лева, а за експертизи – сумата от общо 280,00 лева. На основание чл.78, ал.8
ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като
делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило в едно открито съдебно
заседание, без да се събират допълнително доказателства. С оглед предходното и
съразмерно на уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от общо 492,84 лева.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски, но
съразмерно на отхвърлената част от исковете. Видно от приложения по делото договор
за правна защита и съдействие сключен между ответника и адв.Б. е, че същите са се
договорили, че процесуалното представителство е безплатно – чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на основание чл.38, ал.2 ЗА съдът определя
възнаграждение на процесуалния представител на ответника в минимален размер от
300,00 лева, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило в
едно открито съдебно заседание. Съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът
следва да бъде осъден да заплати на адв.Б. сумата от 33,60 лева.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед
включва разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер
на 75,00 лева, като съразмерно на уважената част от исковете на дружеството следва да
бъде присъдена сумата от 66,60 лева.
В заповедното производство няма данни за направени разноски от длъжника-
настоящ ответник, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД предявени
от [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС] срещу Н. Ж. Ч.,
ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 195,21 лева,
представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода
от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес], ведно със
9
законната лихва върху главницата, считано от 06.07.2021 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 24,34 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 09.06.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [АДРЕС] срещу Н. Ж. Ч., ЕГН ********** установителни искове за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 22,99 лева,
представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 06.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 4,70 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.07.2018 г. до 09.06.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н. Ж. Ч., ЕГН **********да заплати на
[фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС] сумата от 492,84
лева, представляваща направените разноски по исковото производство съразмерно с
уважената част от исковете и сумата от 66,60 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 39668/2021г. по описа на СРС, 43-ти състав
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и
адрес на управление: [АДРЕС] да заплати на адвокат К.И. Б., ЕГН **********, с адрес
на упражняване на дейността: [АДРЕС], на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА,
сумата в размер на 33,60 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по
производството, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице [фирма], ЕИК [ЕИК],
помагач на страната на ищеца [фирма], ЕИК [ЕИК].
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10