Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Никопол, 24.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Никополски районен съд, в публично съдебно заседание
на десети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИЛЯНА КИСЕВА
при секретаря Деница Тончева, като разгледа докладваното НАХД 162 по описа
на съда за 2018г., и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление №
15-016/20.05.2018г. на Началник отдел РК РЦ „Централен Дунав” към ГД „Рибарство и
контрол“ при ИАРА гр.Бургас на М.Ю.Ш. ***
за
нарушение на чл. 17,
ал.1, т.1 ЗРА и на осн.чл.56, ал.1 от ЗРА му е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 1500 лв. за това, че жалбоподателят на
26.04.2018г.в 06.40ч.
на р.Дунав, на р.км.593,5 извършва стопански риболов без разрешително и
придобито право за усвояване на рибен ресурс за 2018г., като използва 1
бр.хрилна мрежа, която е в работно положение в риболовен кораб
СВ0973.Риболовния уред е разгънат, мокър със закачена пластмасова туба без
поставена марка.
Недоволен от така наложените наказания е останал жпод.Ш., който в подадената жалба твърди, че НК
е неправилно и постановено в нарушение на закона.Твърди, че не е извършвал
риболов.
Ответникът по жалбата ИАРА гр.Плевен изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно.Моли съда да го
потвърди.
Съдът след като разгледа жалбата и изразените становища и искания
в съдебно заседание, и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от
легитимираното лице и жалбата е процесуално допустима.
На 26.04.2018г.по р.Дунав се е извършвала
съвместна проверка между ИАРА и ДАГ актосъставителя Д.Д. и негов колега от
гр.Враца – Ц.Ц. / невписан като свидетел в АУАН, но установен по делото и двамата
служители на ИАРА, пристигнали в при с.Драгаш войвода.Там ги чакал св.Е.П.
служител на ДАГ и тримата отишли на брега на р.Дунав на р.км.592.На брега били
още инж.Кожухаров и Симеон Козов.Пуснали служебната лодка на ИАРА и тримата Д.,
Ц. и П. отпавали по реката и се позиционирали
на носа на остров Градина.Там били около 5:30 часа сутринта.Трябвало да
следят за лодки, които извършвали стопански риболов.Малко след като се
позиционирали на носа на острова, чули към тях да се приближава лодка от към
гр.Никопол. Св.Д. наблюдавал движението на лодката с бинокъл. След около
десетина минути след като се скрили от полезрението им запалили лодката и
приближили към лодката, която била стигнала на 15-20 м. от остров Градина към
Румънския бряг.Представили се, установили лицата Н. и Ш., които им били познати
от други извършвани проверки.Установили, че в лодката има мрежа, но не била
пусната във водата.Моторът на лодката, в която били Н. и Ш. не бил
запален.Казали им да запалят лодката и да стигнат след тях на брега, за да им
съставят АУАН.Но лодката не могла да запали и затова ги издърпали до брега, на
канарата на р.км.594.Тога им поискали документите /лични и за стопански
риболов/, като им били предоставени само лични документи.Н. и Ш. им обяснили,
че били ходили до о.Средняка да вземат мержата и не били извършвали риболов.След
което на Н. и Ш. им съставили АУАН на всеки един от тях и в последствие било
издадено обжалваното НП.
Горната
фактическа обстановка се доказа от показанията на свидетелите и писмените
доказателства по делото.Съдът не кредитира показанията на актосъставителя
относно обстоятелството, че е видял лицата в лодката да пускат мрежа.Тъй като
при показанията, които е дал при двата разпита първи я път е заявил, че ги е
видял да пускат мрежа, а втория път подробно е обяснил, че двете лица са се
подготвяли според него за риболовна операция, като са ставали и клякали в лодката и „Визуално се
виждало нещо като мрежа“, а после заявил, че ги е видял да пускат мрежа.Съдът
счита, че от така дадените показания не е ясно дали св.Д. е видял някое от
лицата да разпъва и хвърля мрежа във водата, той е видял визуално „нещо като
мрежа“ и е мрежа.Овен това следва да се отбележи, че свидетеля не обяснява кое
лице точно е хвърлило мрежата, и какви действия е извършвало другото
лице.Въпреки, че в показанията си твърди, че още когато ги е наблюдавал с
бинокъла е разпознал кой са лицата.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган съгласно приложената по делото
заповед, АУАН също е съставен от компетентно лице и в сроковете по чл. 34, ал.
1 от ЗАНН. Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка
за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление и
АУАН са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които обуславят
неговата отмяна. Същите е издадени в срок, но както в АУАН, така и в НП
нарушението не е описано пълно, точно и ясно, като не са посочени
обстоятелствата, при които се твърди да е извършено, поради което е било
ограничено правото на защита на нарушителя.
Наказателното
постановление е издадено за нарушение по
чл. 17, ал. 1 ЗРА., като жалбоподателят е санкциониран на осн.
разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗРА. Съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗРА "Който
извършва стопански риболов без разрешително или във воден обект, различен от
Черно море и река Дунав, в нарушение на чл. 17, се наказва с глоба от 1500 до
3000 лв. ". Законодателят въвежда в състава на административното нарушение
по този законов текст извършването на стопанския риболов да е без разрешително
или ако е във воден обект, различен от Черно море и река Дунав да е в нарушение
на чл. 17 от ЗРА – където пак са въведени изискванията за разрешително –
съгл. чл. 17, ал. 1 от ЗРА
"Стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се извършва от
юридически лица и еднолични търговци след издаване на разрешително за стопански
риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни
организми. " Легалната дефиниция на понятието "Риболов" се
съдържа в текста на т. 26 от § 1. на Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗРА,
съгласно която, същият е поставянето на разрешени уреди и средства във водата
за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото
пренасяне и превозване.
Съгласно
чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН в наказателното постановление следва да се
съдържа описание на нарушението, датата и мястото на извършването му и описание
на обстоятелствата, при които е извършено, както и законните разпоредби, които
са били нарушени виновно. Иначе казано, изискване към този правораздавателен
акт е, нарушението да бъде очертано както от фактическа, така и от правна
страна. Очертаването от фактическа страна означава да се опишат именно
конкретни факти- какво точно е извършено като действие или бездействие, от кого
и по какъв начин. След преценка на така описаните факти, същите се субсумират
под съответната правна норма, която се посочва при очертаване на нарушението от
правна страна. Иначе казано, административно наказващият орган първо описва
факти, а после посочва правната оценка, която дава на тези факти. Това
законодателно изискване съществува с оглед възможността на наказаното лице да
се защитава. Същото може да оборва както фактическите констатации,
претендирайки, че отразеното в постановлението не съответства на обективната
истина, така и да оборва правната оценка на приетото за установено от
фактическа страна. Задължителността на този реквизит следва и от тълкуването на
самия закон. Така в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че наказателно постановление
се издава и когато е допусната нередовност в АУАН-а, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, т. е. неминуемо отново се изисква
да се опишат фактите, които наказващият орган счита за основание за ангажиране
на административнонакзателна отговорност. Пропускането на този реквизит
ограничава и възможностите на съда за осъществяване на контролните си
правомощия, тъй като при липса на описани факти, не може да се прецени дали е
извършено нарушение, или не.
В конкретния случай, в
обжалваното наказателно постановление и АУАН са посочени дата и място, но после
е записано, че жалбоподателят "извършва стопански риболов". Така
използваните изрази по никакъв начин не дават информация за това какво точно е
извършено, какво е било конкретното поведение на лицето. Напротив, така
използваните изрази по същество представляват правна оценка на поведение,
доколкото изпълнителното деяние може да има няколко форми. В НП е описано и, че
лицето било наблюдавано от 6:30 часа до 6:40 в момент на извършване на
риболовна операция.Още повече, чл. 56, ал. 1 ЗРА, въз основа на който е
наложено наказанието използва израза "извършва стопански риболов", т.
е. видно е, че изпълнителното деяние на нарушението не е запълнено с описание
на конкретни действия и бездействия. Напълно възможно е лицето да е извършвало
действия, които не могат да бъдат квалифицирани като риболов по смисъла на
закона, но предвид посочената празнота, съдът не може да направи тази преценка.
Тук е мястото да се посочи и че с изложената от актосъставителя в съдебно
заседание фактическа обстановка за първи път се въвеждат съставомерни елементи
чрез описване на конкретните действия на лицето, което е недопустимо. Иначе
казано, дори и съдът да бе дал вяра на тези показания, същите не могат да
санират допуснатото нарушение.
Предвид изложеното, съдът намира,
че е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което нарушение е
довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, като същото няма
как да бъде отстранено.
Настоящият състав намира също, че
вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е доказано, респ. издаденото
постановление е и материално незаконосъобразно.
От събрания по делото
доказателствен материал не се установява жалбоподателят да е извършил действия,
които да бъдат квалифицирани като извършване на риболов по смисъла на закона,
т. е. не се установява осъществяване на изпълнително деяние.
На последно място, дори и да се
приеме, че мрежите, които са се намирали в лодката са били мокри и това косвено
сочи, че същите са били поставяни във водата, с което е извършен риболов, то
липсват каквито и да е доказателства, че именно жалбоподателят е участвал в
поставянето на тези мрежи във водата при положение, че е имало друго лице
заедно с него на място, което обстоятелство освен това не е посочено в НП.
Предвид изложеното съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено изцяло, поради което и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
ОТМЕНЯ наказателно
№ 15-016/20.05.2018г. на Началник отдел
РК РЦ „Централен Дунав” към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА гр.Бургас
на М.Ю.Ш. *** за нарушение на чл. 17, ал.1, т.1 ЗРА и на осн.чл.56, ал.1 от ЗРА
му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500 лв. за това,
че жалбоподателят на 26.04.2018г.в 06.40ч. на р.Дунав, на р.км.593,5 извършва
стопански риболов без разрешително и придобито право за усвояване на рибен
ресурс за 2018г., като използва 1 бр.хрилна мрежа, която е в работно положение
в риболовен кораб СВ0973.Риболовния уред е разгънат, мокър със закачена пластмасова
туба без поставена марка, КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Плевенски административен съд в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: