Решение по дело №179/2019 на Окръжен съд - Ловеч

                         Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

            

                                                        №……

 

                                          Гр.Ловеч,………..2019 г.

 

                               В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д  А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  гражданско отделение в открито заседание на седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА                                                                      

                                                                       ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при секретаря Христина Христова като разгледа докладваното от съдия М.Вълчева в.гр.д.  № 179 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

             Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

             С решение № 34/12.02.2019 г., постановено  по гр.д. № 946/2018 г., Районен съд Тетевен е отхвърлил предявения от З.  М.С.,  ЕГН ********** ***  против  ОУ „****” с.Г., област Ловеч, ЕИК **** иск с правно основание  чл.225, ал.1 от КТ във вр. с чл.86 от ЗЗД за сумата в размер на 1340,72 лв. за периода 18.02.2018 г. до 17.04.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаването на исковата молба – 15.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането поради съдебно прихващане с насрещно вземане на ответника ОУ „****”, ЕИК ****  в размер на 1340,72 лв., представляващо  последващо отпадане на основанието за получаване на обезщетение по трудово правоотношение по чл.222, ал.2 от КТ предвид отмяната на заповед № 44 от 17.10.2017 година на Директора ОУ „****” - село Г., обл. Ловеч с решение по  гр.д. №  1034/2017 г. на РС- Тетевен.    

Срещу решението на РС - Тетевен е подадена въззивна жалба от З.  М.С., в която моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него постановено друго, с което се уважи предявения от нея иск, а ако съдът счете решението за нищожно, да прогласи неговата нищожност със законните последици. Излага съображения, че в мотивите на обжалваното решение съдът е предположил, че през м.октомври 2017 г. ответникът й е изплатил обезщетението по чл.222, ал.2 от КТ в същия размер, какъвто е размер на претендираната от нея сума в настоящето производство, а именно 1340.72 лв. За да направи този извод, съдът е взел предвид представеното от ответника копие от извлечение от изплатено обезщетение при прекратяване на ТПО. От него се установява, че работодателят й е изплатил сумата от 1690.98 лв., представляваща сбор от работна заплата за периода от 01.10.2017 г. до 17.10.2017 г., платен годишен отпуск и обезщетение, без да е посочено за какво е то и неговия размер. Дори да се установи минимална разлика в размера на исканата от нея сума и прихваната, съдът следва да уважи иска й. Счита, че съдът е бил длъжен да изясни този въпрос и направи съответните корекции.

На следващо място прави възражение, че от страна на ответника не е предявен насрещен иск за това прихващане и затова съдът е следвало да разгледа само основателността на предявения от нея иск. Счита, че по делото липсват доказателства, с които да се установи, че поисканата от нея сума е равна на предполагаемо изплатеното обезщетение по чл.222, ал.2 от КТ, за да бъде извършено прихващане, което прави решението на ТРС незаконосъобразно.

На последно място прави възражение, че обжалваното решение е нищожно, тъй като съдът недопустимо е направил прихващане със сумата от 1340.72 лв., която тя не притежава, защото съдът не се е произнесъл и уважил предявения от нея иск.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ОУ „****” - село Г., в който моли въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на ТРС. Счита, че същото е правилно и законосъобразно. Излага съображения за безпочвеност на твърденията на ищцата за нищожност на обжалваното решение, тъй като същото е постановено от компетентен съд в рамките на неговите правомощия. Посочва, че заплатените суми се доказват с разплащателни документи в присъствена форма, в която е описано основанието на платените суми. Счита, че в отговора не е необходимо да бъде записана претенцията като насрещен иск, каквато е направена по реда на чл.314 от КТ.  

    В съдебно заседание въззивникът се явява лично и поддържа подадената жалба на изложените в нея основания.

   Въззиваемият редовно призован за съдебните заседания не изпраща представител.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна с правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

 Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Постановеното от ТРС решение е валидно и допустимо.

Ловешкият окръжен съд, след като обсъди  наведените от въззивницата доводи и събраните доказателства по гр.д. № 946/2018 г. на РС - Тетевен, при така очертаните с въззивната жалба основания, приема за установена следната фактическа обстановка:

Производството по гр.д. № 946/2087 г. по описа на Районен съд Тетевен е образувано по постъпила искова молба от З.М.С. *** против ОУ ”****” - с. Г.. В нея твърди, че с решение по гр.д.№ 1034/2017 г. на РС - Тетевен е признато уволнението й от ответника ОУ”****” - с. Г. за незаконно и последното е осъдено да й заплати обезщетение по чл.225 от КТ  за срок от 4 месеца, считано от 18.10.2017 г. до 17.02.2017 г. Решението било обжалвано пред ОС –Ловеч, като поискала  да й се присъди обезщетение по чл.225 от КТ за още 2 месеца  от 18.02.2018 г. до 17.04.2018 г. и по делото било изчислено, че същото е в размер на 1340.72 лв. След обжалване на решението, Окръжен съд – Ловеч не уважил искането й да се присъди обезщетение по чл.225 от КТ за още 2 месеца  от 18.02.2018 г. до 17.04.2018 г. в размер на 1340,72 лв., но посочил, че няма пречка да сезира съда с нова искова молба за тази сума. На 10.09.2018 г. била възстановена и на работа.

Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да й заплати  на основание чл.225, ал.1 от КТ сумата от 1340,72 лв. за периода 18.02.2018 г. до 17.04.2018 г., т.е за периода от още 2 месеца, през които е била без работа, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на иска в съда до окончателното  изплащане .

В срока по чл. 131 ГПК  от ответника ОУ”****” - с. Г. е постъпил писмен отговор, в който излага, че исковата молба не отговаряла на изискванията на АПК, тъй като била нечетливо написана, което ограничавало правото му на защита. На следващо място счита, че същата е недопустима, защото между същите страни на същото основание било водено дело и обезщетение е изплатено. Твърди, че с отмяната на заповедта за прекратяване на ТПО има основание по чл.103 от ЗЗД за прихващане, тъй като ищцата незаконно би се обогатила. Със сумиране на двете обезщетения, на ищцата били изплатени 6 брутни заплати по чл.225 ал.1 от КТ и затова моли иска да бъде отхвърлен.

От представените по делото доказателства се установява, че с решение № 18/19.02.2018 г., постановено по гр.д. № 1034/2017 г. по описа на РС – Тетевен, съдът е признал на основание  чл.344, ал.1, т.1 от КТ за незаконно уволнението на  ищцата З.  М.С., извършено със Заповед № 44 от 17.10.2017 г., с която считано от 18.10.2017 г. на основание чл.32, ал.1, т.9 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение, отменил е същата Заповед като незаконосъобразна, възстановил    на основание  чл.344, ал.1, т.2 от КТ З.  М.С. на заеманата от нея длъжност преди уволнението „Чистач –хигиенист”  при ОУ „****” – с.Г., област Ловеч и осъдил     на основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ  ОУ „****” – с.Г.  да заплати на З.  М.С.  сумата в размер на  2 531.76 лв. – обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението за периода от 18.10.2017 г. до 17.02.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Решението на ТРС е потвърдено с решение № 93/09.05.2018 г. по в. гр.д. № 145/2018 г. на ЛОС и е влязло в законна сила на 11.06.2018 г.  

По делото е представена и заповед № 379/10.09.2018 г., от която е видно, че ищцата  е възстановена на заеманата от нея длъжност „чистач хигиенист” в ОУ „****”, считано от 10.09.2018 г. и между страните е подписано допълнително споразумение № 74/10.09.2018 г., с което е определено основното трудово възнаграждение на ищцата в размер на  525 лв. и допълнително възнаграждение за продължителна работа 32 % в размер на 168 лв.

Със заповед № 416/14.09.2018 г. на Директора на ОУ „****” е наредено на основание чл.29, ал.1 от ЗПОУ и чл.255, ал.1 от КТ да се изплати на ищцата обезщетението, определено в решението по гр.д. № 1034/2017 . на ТРС, потвърдено с решение № 93/09.05.2018 г. по гр.д. ва ОС – Ловеч. В т.2 от същата е разпоредено да се приспадне обезщетението, което е изплатено на лицето при прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл.222, ал.2 КТ с цел неоснователно обогатяване по ЗЗД.

            От ответника по делото е представено извлечение от банковата му сметка за 19.10.2017 г., от което се установява, че на същата дата на ищцата Звезделина М.С. е преведена сумата от 1690.98 лв., представляваща работна заплата и обезщетение пл.т.годишен отпуск за периода 01.01.2017 г. – 17.10.2017 г.

            От приложеното копие на разплащателна ведомост за м.септември 2018 г. на ответното училище е видно, че на ищцата е изплатена сумата от 2928.27 лв., включваща и присъденото обезщетение.

 От извършената служебно проверка от районния съд е установено, че няма данни след уволнението ищцата да е сключила нов трудов договор за процесният период 18.02.2018 г. до 17.04.2018 г.

            Според заключението на съдебно-икономическата експертиза, приета от районния съд и неоспорена от сраните по делото, брутното трудово възнаграждение  на ищцата,  служещо като база за изчисляване  на претендираното обезщетение по чл.225 от КТ се определя на 670.36 лв., а за процесния период от 18.02.2018 г. до 17.04.2018 г.  същото е в размер  на 1340.72 лв.

От заключението на допуснатата пред въззивната инстанция съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано се установява, че на 10.10.2017 г. от ответника по банковата сметка на ищцата са преведени 1690.98 лв. с посочено в платежния документ основание „работна заплата, обезщетение и пл.год.отпуск” за период 01.01.2017 г. – 17.10.2017 г. При извършената проверка на ведомостите за заплати на ОУ”****” – с.Г. за м.октомври 2017 г., вещото лице Н.Р. е установило, че на З.М.С. са начислени следните суми: 258,55 лв. – основна заплата за 12 работни дни; 82,73 лв. - % за професионална квалификация; 1241.88 лв. – обезщетение по чл.222 от КТ; 197, 57 лв. – обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 7 работни дни и 6,55 лв. СБКО за 12 работни дни, или общо начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 1787,28 лв. От така начисленото БТВ са направени следните удръжки: 35,27 лв. – ДОО; 11.13 лв. – ЗО; 49,90 лв. ДОД или всичко удръжки – 96,30 лв. Според експерта чистата сума за получаване е 1690,98 лв., която е преведена на ищцата.

              При така установената по делото фактическа обстановка, настоящата инстанция  прави следните правни изводи:

             Съобразно разпоредбата на чл. 225 ал.1 КТ, незаконно уволненият работник или служител има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение  за времето, през което е останал без работа  поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.  Между страните по делото не се спори, а това се установява и от ангажираните писмени доказателства, че в случая е налице влязло в сила съдебно решение  по гр.д. № 1034/2017 г. на РС - Тетевен, потвърдено  с решение по в.гр.д. № 145/2018 г. по описа на ОС – Ловеч, с което са уважени предявените от ищцата исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, във вр. с чл.225 ал.1 от КТ.  Със същото ответникът е  осъден да й заплати сумата в размер на  2 531.76 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение за периода  от  18.10.2017 г. до 17.02.2018 г. Предмет на настоящето производството е претенцията на ищцата с правно основание чл.225, ал.1 от КТ за периода от 18.02.2018 г. до 17.04.2018 г. в размер на  1340.72 лв. Съдебният състав намира, че са налице предвидени в нормата на чл. 225, ал.1 КТ предпоставки, тъй като ищцата е останал без работа в резултат на признатото за незаконно уволнение и има право на обезщетение и за остатъка до предвидения 6-месечен срок, т.е. за още два месеца.

 

Въззивната инстанция споделя направения от районния съд извод, който е съобразен със съдебна практика, относно основателността на възражението на ответника за прихващане по реда на чл.103 от ЗЗД на изплатеното на ищцата обезщетение с пр.основание чл.222, ал.2 от КТ с вземането на работника по чл.225, ал.1 от КТ. Според приетото в решение № 37/07.04.2016 г. по гр.д. № 3853/2015 г. на ІV г.о. на ВКС, съдебната компенсация е допустима и основателна при условие, че са налице процесуалните и материалноправни предпоставки за прихващане, като погасяването на насрещните вземания е занапред. Същото може да се уважи безусловно само между обезщетението при незаконно уволнение /чл.225, ал.1 и 2 КТ/ и обезщетенията по чл.220, ал.1 и ал.2 от КТ. В тази връзка следва да се има предвид, че съдебна компенсация е допустима и основателна и когато насрещните вземания или едното от тях са неликвидни. Доколкото съдът приема, че претенцията на ищцата по чл. 225, ал. 1 КТ е основателна, то са налице условията за разглеждане на направеното в отговора на исковата молба възражение за прихващане с изплатеното на ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ в размер на брутното й трудово възнаграждение за два месеца. Възражението на ответника за прихващане е валидно и допустимо, тъй като е направено във висящ процес, в предвидения в чл. 133 ГПК преклузивен срок, изхожда от легитимирано лице - носителя на вземането (работодателя по трудовото правоотношение), налице са изискванията за компенсация - наличие на два дълга, две насрещни задължения, идентичност на субектите, еднородност и заместимост на насрещните задължения. По основателността на възражението следва да се посочи, че след отмяната на заповедта за уволнение на ищцата като незаконосъобразна и възстановяване на трудовоправната връзка между страните, ще отпадне основанието за получаване на обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ. Ето защо настоящата инстанция също счита, че полученото от З.С. обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ подлежи на връщане и направеното от ответника възражение за прихващане в тази насока е основателно. В този смисъл е и решение № 623/24.06.2002 г.  по гр.д. № 933/2001 г. на ІІІ г.о. на ВКС.

Въззивният състав не споделя направения от районния съд извод досежно размера на направеното съдебно прихващане с насрещното вземане на ответника с оглед приетото заключение на допуснатата в настоящето производство съдебно-икономическа експертиза.  Според вещото лице Н.Р. на 10.10.2017 г. от ответника по банковата сметка на ищцата са преведени 1690.98 лв. с посочено в платежния документ основание „работна заплата, обезщетение и пл.год.отпуск” за период 01.01.2017 г. – 17.10.2017 г., като размерът на обезщетението по чл.222 от КТ е 1241.88 лв. От приложеното по гр.д. № 1034/2017 г. по описа на РС Тетевен допълнително споразумение № 19/09.02.2017 г.  към трудов договор № 31-24/01.12.2003 г. е видно, че получаваното от ищцата брутно трудово възнаграждение преди прекратяване на трудовото й правоотношение на осн. чл.325, ал.1, т.9 КТ е  в размер на 620.94 лв. / основно месечно трудово възнаграждение  474.00 лв. и допълнително възнаграждение  за продължителна работа 31% в размер на 146.94 лв./ От изложеното следва, че с цитирания по-горе платежен документ на ищцата е преведено обезщетение по чл.222, ал.2 КТ в размер на две брутни трудови възнаграждения, определен съгласно последното допълнително споразумение преди уволнението й – 1241.88 лв. В прието като доказателство от районния съд заключение на вещото лице Румен Минчев е посочено, че брутното трудово възнаграждение на ищцата, определено по реда и условията на чл.228 от КТ за м.септември 2017 г. е в размер на 670.36 лв. В него се включва основна работна заплата – 474.00 лв., допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа /31%/ - 146.94 лв., СБКО - 12.00 лв. и 27.42 лв. допълнително възнаграждение по чл.259 от КТ във връзка осъществено заместване от ищцата на И.Р.С.. Настоящата инстанция счита, че при постановяване на своето решение районният съд неправилно е определил базата за обезщетение по чл.225, ал.1, като е приел изцяло депозираното пред него заключение на съдебно-икономическата експертиза, изготвена от вещото лице Румен Минчев. Според непротиворечивата съдебна практика в случаите на чл.228 от КТ, обхващаща и обезщетенията по чл.225, ал.1 от КТ, се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ и други изрично изброени възнаграждения. Съобразно правилата на чл.15 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като допълнителни възнаграждения с постоянен характер са определени тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. На основание чл. 17 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 КТ се включват основната работна заплата, възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер, допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл.259 КТ, възнаграждението по реда на чл.266, ал.1 КТ, възнаграждението по чл. 267, ал. 1 и ал. 3 КТ и възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и ал. 3 КТ. В случая съдът счита, че възнаграждението в размер на 12.00 лв. за СБКО няма характер на допълнително трудово възнаграждения с постоянен характер, не е сред изброените в чл.17 от НСОРБ, поради което не следва да се включват в базата по чл. 228, ал. 1 КТ. Наред с това от страна на ищцата не са ангажирани доказателства  на какво основание е начислена тази сума, съответно взето решение от общото събрание на колектива. При тези данни окръжният съд приема, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца, предхождащ незаконното й уволнение  по смисъла на чл.228 от КТ е  в размер на 658.36 лв., а не 670.36 лв., както е приел районният съд. Разпоредбата на чл.222, ал.2 от КТ приравнява дължимото от работодателя обезщетение с брутното трудово възнаграждение на уволнения работник. Следователно дължимото на ищцата обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за процесния период е  в размер на 1316.72 лв., а на  10.10.2017 г. по банковата сметка на ищцата от страна на ответника е изплатено обезщетение по чл.222, ал.2 КТ в размер на 1241.88 лв.

С оглед изложеното след извършена съдебна компенсация между дължимото на ищцата обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1316.72 лв. и подлежащото на връщане такова по чл. 222, ал. 2 КТ в  размер на 1241.88 лв., искът на З.М.С.  за присъждане на обезщетение за оставането й без работа за периода от 18.02.2018 г. до 17.04.2018 г. се явява основателен  за сумата от 74.84 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума. За разликата над този размер от 24.00 лв искът следва да бъде отхвърлен.

Поради изложените мотиви обжалваното решение на РС Тетевен следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявения от ищцата иск с правно основание чл.225, ал.1 от КТ във вр. с чл.86 от ЗЗД за сумата над 1241.88 лв. за периода 18.02.2018 г. до 17.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането поради съдебно прихващане с насрещно вземане на ответника ОУ”****” в размер на 1241.88 лв. изплатено обезщетение по чл.222, ал.2 от КТ предвид отпадане на основанието за получаването му. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което ответникът ОУ”****” – с.Г. бъде осъдено да заплати на ищцата З.М.С.  обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода 18.02.2018 г. до 17.04.2018 г. в размер на 74.84 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, а искът за разликата от 24.00 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

При този изход на процеса ответникът ОУ”****” – с.Г. следва да осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Ловеч сумата от 50.00 лв., представляваща дължима държавна такса  на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. чл.1 от ТДТССГПК и 120.00 лв. разноски по делото – депозит за вещо лице.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

 

                                 Р      Е      Ш      И      :

 

ОТМЕНЯ решение № 34/12.02.2019 г. по гр.д. № 946/2018 г. на Районен съд - Тетевен в частта, с която е отхвърлен иска на З.  М.С.,  ЕГН ********** ***  против  ОУ „****” с.Г., област Ловеч, ЕИК **** за заплащане на обезщетение на основание чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение със заповед № 44/17.10.2017 г. за периода от 18.02.2018 г. до 17.04.2018 г., отменена с решение по гр.д. № 1034/2017 г. на РС Тетевен, за разликата над  сумата от 1241.88 лв. до 1340.72 лв. поради съдебно прихващане с насрещно вземане на ответника ОУ”****” в размер на 1241.88 лв. изплатено обезщетение по чл.222, ал.2 от КТ предвид отпадане на основанието за получаването му, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 15.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ОУ „****” с.Г., област Ловеч, ЕИК **** да заплати на З.  М.С.,  ЕГН ********** *** сумата от 74.84 лв. обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, дължима за периода от  18.02.2018 г. до 17.04.2018 г., представляваща разлика над  сумата  от 1241.88 лв., с която е направено съдебно прихващане.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска на З.  М.С.,  ЕГН ********** ***, област Ловеч, ЕИК **** за сумата от 24.00 лв. обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от  18.02.2018 г. до 17.04.2018 г.

ПОТВЪРЖДАВА решение 34/12.02.2019 г. по гр.д. № 946/20178 г. на Районен съд - Тетевен в частта, с която е отхвърлен иска на З.  М.С.,  ЕГН ********** ***, област Ловеч, ЕИК **** с правно основание  чл.225, ал.1 от КТ във вр. с чл.86 от ЗЗД за сумата в размер на 1241.88 лв. за периода 18.02.2018 г. до 17.04.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаването на исковата молба – 15.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането поради съдебно прихващане с насрещно вземане на ответника ОУ „****”, ЕИК ****  в размер на 1241.88 лв., представляващо  последващо отпадане на основанието за получаване на обезщетение по трудово правоотношение по чл.222, ал.2 от КТ предвид отмяната на заповед № 44 от 17.10.2017 година на Директора ОУ „****” - село Г., обл. Ловеч с решение по  гр.д. №  1034/2017 г. на РС- Тетевен.    

ОСЪЖДА ОУ „****” с.Г., област Ловеч, ЕИК **** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Ловеч сумата от 50.00 лв., представляваща дължима държавна такса  на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. чл.1 от ТДТССГПК и 120.00 лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок, който започва тече от 21.05.2019 г. съгласно разпоредбата на чл.315, ал.2 от ГПК.

               

            

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           1.

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                                            2.