М О Т И В И по НОХД №662/2019г. по описа на Плевенски РС:

 

 

Обвинението е срещу Л.И.Л., ЕГН **********, за това че на 04.03.2019г. в гр.Плевен е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта - *** * К.П. и *** В.К., и деянието е извършено при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка *** с ДК № *** - престъпление по чл. 325 ал. 3, във вр. с ал. 2, във  вр. с ал.1 от НК.

 

         В хода на съдебните прения прокурорът намира, че обвинението е доказано от събраните по делото гласни доказателства както от обективна така и от субективна страна, като се мотивира с обстоен анализ на доказателствата. В заключение представителя на РП –Плевен пледира за наказание лишаване в размер определен от съда, чието изтърпяване да бъде отложено при съобразяване чистото съдебно минало на подсъдимия.

В съдебно заседание подсъдимият Л.Л. се явява лично и с адв. Л.И. от ПАК, не се признава за виновен, дава обяснения, като поддържа становището на защитника си.

Защитникът адв.Л.И. от ПАК пледира за постановяване на оправдателна присъда, като счита, че обвинението не само, че не е доказано по несъмнен начин, но и от обективна и субективна страна в рамките на установените фактически положения същото не разкрива признаците на хулиганска деятелност обосноваваща вмененото обвинение по чл. 325 ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. Акцентира върху липсата на хулигански мотиви и засягането на честта и достойнството на подсъдимия при тежкото му здравословно състояние и по същество дискредитиране на изводите на обвинението от фактическа и правна страна.

         От деянието на подсъдимия няма настъпили имуществени вреди и в наказателното производство няма предявен за съвместно разглеждане граждански иск и конституиран граждански ищец и/или частен обвинител.

 

Съдът като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след преценка становището на страните намира за установено следното от фактическа страна:

 

         Подсъдимият Л.И.Л. е роден на ***г*** ***, живее в гр. Плевен, ***, *** гражданин, с висше образование, женен, пенсионер, неосъждан, ЕГН **********.

 

         На 04.03.2019г. около 10.40 часа в гр.Плевен подс. Л.Л. управлявал лек автомобил марка „Ситроен“ с ДК № ***.В района на Автогара-гр.Плевен същият преустановил движението на управлявания от него автомобил, като го паркирал за кратко в зоната на пешеходна пътека, след което напуснал превозното средство и се отправил към намиращ се в близост търговски обект.

Свидетелите К.П. и В.К. - ***, изпълняващи длъжността ***”, при движението им със служебен автомобил възприели местонахождението на автомобила, което преценили че е в нарушение на разпоредбите на чл.98 ал.І т.5 от ЗДП. Водачът на служебния автомобил – свидетелят К., спрял движението му, след което свидетелят П. слязъл от превозното средство и се насочил към мястото, където се намирал автомобила на подсъдимия. П. застанал до превозното средство и започнал да изчаква завръщането на водача му. След кратък период от време подсъдимият се завърнал до превозното си средство, където се намирал свидетеля П.. Последният поискал от Л. да предостави документите си за проверка с оглед възприетото от него нарушение на разпоредбите на Закон за движението по пътищата, а имено паркиране в зоната на пешеходна пътека. Подсъдимият от своя страна, притеснен от тежки здравословни проблеми, а именно претърпяна преди две седмици тежка операция и предстоящ контролен преглед на 05.03.2019г., не забелязал отличителни знаци на полицейския служител в т.ч. светлоотразителна жилетка на св.П. и без да забележи наличието в близост на полицейски автомобил, подсъдимият отказал да си представи документите. Свидетелят П. отново разпоредил да му бъдат предоставени документите за проверка, като заявил че е полицейски служител. Подсъдимият се отнесъл с недоверие към това и отново отказал, като в този момент изпитал силна болка от претърпяната операция, почувствал се зле, поради което отворил вратата на автомобила си и седнал на мястото за водача.Свидетелят П. отправил разпореждане спрямо подсъдимия да излезе от автомобила и за пореден път такова да му предостави документите. Л. отказал отново на така отправените му разпореждания, като стартирал двигателя. При това положение автомобилът извършил леко движение на заден ход като свидетелят П. бил ударен от все още отворената му врата и извикал на подсъдимия да спре. В същия момент автомобилът потеглил напред,като ударил леко преминаващия по пешеходната пътека пешеходец – свидетеля Н.Г., който възприел частично ситуацията между свидетеля П. и подсъдимия. Свидетелят П. реагирал, като успял да изгаси двигателя на автомобила. На местопроизшествието се отзовал и свидетеля К., като двамата полицейски служители отправили разпореждане към подсъдимия да излезе от купето на превозното средство. След като забелязал че св.К. е с полицейска униформа, подсъдимият обяснил че има тежки здравословни проблеми, налагащи да не бъде извеждан насилствено от автомобила и че е наложително да се прибере вкъщи.  Въпреки това с използването на помощни средства – белезници, които поставили на подсъдимия, двамата полицейски служители успели да изведат от вътрешността на превозното средство подсъдимия Л., като последния продължил обяснява нежеланието си поради здравословни проблеми да бъде упражнявана спрямо него физическа сила. След това подс.Л. бил откаран със служебния автомобил до ЦСМП където бил диагностициран като негоден да бъде задържан в помещение за задържане в МВР, а след това и в Първо РУ Плевен, където му съставили АУАН.

 

                                                                      

         По повод горното било образувано ДП № Б-70/2019 г. по описа на Р..

Съдът кредитира показанията на св.Кр.П., от които се установява местоработата му в *** на длъжност ***, както и че в началото на м.март 2019г. бил на работа дневна смяна съвместно със св.В.К., че при обход на района на пл. *** забелязали непосредствено преди автогарата до павилион от верига „***“ в зоната на пешеходната пътека паркиран неправилно лек автомобил марка „***“ с рег. № ***. От ценените показания на свидетеля е видно още, че застанал до лекия автомобил „***“ за да изчака водача докато К. премести служебния автомобил на около 20 метра да не пречи на движението. Св.П. сочи също, че след около минута от лавката приближил възрастен мъж, който заявил, че е собственик на автомобила марка „***“, както и че му се представил и му поискал документите за проверка относно извършеното от него нарушение, а именно паркирането в зоната на пешеходната пътека. Св.П. твърди в показанията си които се ценят, че подсъдимият се отнесъл с недоверие относно обстоятелството, че той е полицейски служител като е категоричен, че не притежавал в момента единствено светлоотразителна жилетка, въпреки което лицето отказало да си представи документите. От показанията на свидетеля се установява още че подсъдимият влязъл в автомобила и вместо да си извади документите стартирал двигателя като автомобилът потеглил назад при отворена предна лява врата което П. възприел като опасност за здравето си. Посочва също че се хванал за покрива за да не бъде прегазен. В тази част съдът също кредитира показанията на свидетеля доколкото представят личните му възприятия за създадената опасност, без съдът да влиза в детайли налице ли е реална такава доколкото не е предмет на делото. Цени и показанията му в които твърди че след това водачът включил на първа предавка и блъснал макар  леко пресичащия св.Н.Г., след което П. изгасил двигателя за да избегне друг инцидент. Св.П. заявява в заключение, че в този момент пристигнал и св.К. като въпреки заявеното от подсъдимия  че е болен заедно го извадили от колата и му поставили белезници, след което го откарали в ЦСМП където бил диагностициран като негоден да бъде задържан в помещение за задържане в МВР и му съставили АУАН.

От показанията на св.В.К. в .т.ч. тези прочетени на основание чл. 281, ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК се установява местоработата му като  ***, че на неконкретизирана от него дата в началото на годината съвместно извършвали обход на района на пл. *** със св.Кр.П. като забелязали паркиран лек автомобил в зоната на пешеходната пътека на намираща се в близост „***“, а именно лек автомобил марка „***“ с peг. № ***, *** на ***. Спрели до паркирания автомобил и св. К.П. слязъл от служебния автомобил с цел да установи водача на лекия автомобил марка „***“. В този момент К. преместил служебния такъв на безопасно за останалите участници в движението разстояние от около 20 метра. След паркирането слизайки от автомобила св.К. видял как водачът на лекия автомобил марка „***“ тръгнал назад като шофьорската врата, която била отворена ударила колегата му К.П.. След това автомобила тръгнал рязко напред като ударил движещ се на пешеходната пътека пешеходец. Св.К. установява по-нататък че в този момент дошъл при колегата си като се наложило да използват физическа сила и помощни средства за задържането на водача, който не изпълнявал разпорежданията им да си представи документите за проверка. После видно от показанията на свидетеля го откарали в ЦСМП където бил диагностициран като негоден да бъде задържан в помещение за задържане в МВР и му съставили АУАН. Съдът цени показанията на свидетеля изцяло като обективни и съответни на ценения писмен и гласен доказателствен материал.

От показанията нас св.Н.Г. в т.ч. тези прочетени в с.з. на основание чл. 281, ал.4 вр.ал.1 т.2 от НПК се установява  местоработата му като таксиметров шофьор към таксиметрова фирма „***“, като на въпросната дата се намирал на ***/ и чакал клиенти когато пред неговия автомобил в зоната на пешеходна пътека спрял л.а. марка ***, чийто водач излязъл от колата, а наблизо имало автомобил на КАТ. Посочва че от него излязъл един полицай, като след това автомобилът на КАТ продължил движението си. Сочи че през това време излязъл от своя автомобил.” В с.з. свидетелят в категоричност заяви без никакво съмнение че той наблюдавал откъм пасажерската врата на въпросния автомобил „***“, която била затворена от неголямо разстояние, като чул че полицейският служител поискал документите на водача който не ги представял, като казал че бил болен и опериран след което влязъл в колата и запалил двигателя като дори потеглил и леко го блъснал на пешеходната пътека.  Съдът цени показанията на свидетеля Г. в описаната част като съответни на тези на полицейските служители и на обясненията на подсъдимия, но не и показанията на свидетеля в които заявява че подсъдимият е блъскал с ръка св.П.,а също и че е използвал подсъдимия нецензурни изрази в т.ч. псувни като неподкрепени от никакви доказателства в т.ч. от показанията на самите полицейски служители. В тези части съдът възприема показанията на св.Г. и като заинтересовани, доколкото не става ясно поради каква причина е пресичал в този момент пешеходната пътека – да си купи храна от мола/както заяви в с.з./ или да „помогне на полицая“/както твърди в прочетените показания депозирани в хода на ДП, не стана ясно как точно и поради каква причина е искал да помогне. Така „…Исках да пресека, за да помогна на полицая…“ Позоваването на показанията на св.Г. в тези части като източник на доказателства в конкретния случай е невъзможно с оглед констатираната от съда противоречивост, изолираност и разнопосочните му твърдения поради което по изложените съображения същите в тази им част не се възприемат от съда.

Достоверни и подкрепени от събрания доказателствен материал по делото се явяват твърденията на Г. в показанията му депозирани в хода на с.з. в които заявява че „Имаше и други колеги, но никой не е възприел нищо. С никой не е коментирано….“ Тези показания на Г. намират опора в показанията на ***. 

От обясненията на подсъдимия се установява тежкото му здравословно състояние, че същият бил опериран на 14.02.2019г. от онкологично заболяване като на 05.03.2019г. следвало да се яви на контролен преглед поради което един ден преди това решил да подготви автомобила си като го почисти на автомивка. За целта на въпросната дата 04.03.2019г. привел същия в движение. От обясненията се установява още че усетил болка свързана със заболяването му пред хотел Плевен поради което паркирал автомобила си марка *** за кратко пред павилион *** в близост до хотела. Когато тръгнал да се прибира, отворил вратата, за да седне в колата, и така както се приготвил да сяда с лице към седалката и към колата, бил изненадан като чул зад гърба си разпореждане да си от лице от мъжки пол да си предаде документите за проверка. Твърди че не забелязал отличителни знаци на полицейски служител поради което отказал неколкократно да си представи документите.  Казал му: „Вие не сте полицай“, той му отговорил, че е полицай. Притеснен от засилващата му се болка и в резултат от притеснение седнал на седалката  в колата, като запалил двигателя. В този момент автомобилът тръгнал леко назад, като подсъдимият не посочи дали той или лицето отправящо му заповед да си представи документите и впоследствие опитващо се да издърпа според него ключа е стартирало двигателя, след което последният изгаснал. Посочва че в този момент пристигнало още едно лице в полицейска униформа като едва тогава разбрал че и първият е полицейски служител. Двамата го издърпали от колата и му сложили белезници. В този момент подсъдимият им обяснил че е много болен и да не се държат грубо с него, след което го откарали в ЦСМП където след становище на лекар че не може да бъде задържан, му съставили два АУАН и го освободили. Подсъдимият е категоричен че не е обиждал полицаите, нито ги е блъскал, обратното – заявява че полицейските служители са били изключително груби с него. Съдът намира че обясненията на подсъдимия следва да бъдат кредитирани като съответни на ценения доказателствен материал в т.ч. показанията на двамата полицейски служители. Що се отнася до твърденията че служителите са били груби, това отразява неговите лични възприятия предвид състоянието му – емоционално и физическо и също следва да бъдат ценени.

 

         Съдът кредитира доказателствата и от приобщените към доказателствения материал към делото по реда на чл.283 от НПК материали от досъдебното производство по ДП № Б-70/2019 г. по описа на Р. и в конкретност свидетелство за съдимост видно от което подсъдимият не е осъждан, както и приложената по отношение на него медицинска документация.

 

При така изложената и възприета от съда фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият Л.И.Л., ЕГН ********** не е извършил от обективна и субективна страна вмененото му престъпление по чл. 325 ал. 3, във вр. с ал. 2, във  вр. с ал.1 от НК. Съображенията са следните:

Фактическият състав на престъплението хулиганство по чл. 325, ал.1 от НК предполага от обективна страна извършването на непристойни действия (действие), явно противоречащи на възприетия морал, водещи до грубо нарушаване на обществения ред и предизвикващи силно възмущение у околните. Не е необходимо дори непристойните действия да бъдат извършени на публично място, за да бъде съставомерно деянието. Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице. В конкретния случай, за да е налице квалификацията по чл. 325, ал.3 вр. ал.2 във връзка с ал.1 от НК е необходимо хулиганството да е съпроводено със съпротива срещу орган на власт, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред и при управление на МПС. Съпротивата се осъществява винаги и само с действия и представлява редом с хулиганството едно друго противоправно нападение, насочено към и единствено срещу онзи орган на власт, който се стреми да пресече хулиганските действия.

От събраните доказателства по делото не се установява по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият Л.Л. е осъществил изпълнителните деяния на престъплението хулиганство по чл. 325, ал.3 вр. ал.2 във връзка с ал.1 от НК.

Не е налице деяние, което от обективна и субективна страна да представлява непристойно действие, което по своето съдържание да е насочено към засягане на обществения ред и с което подсъдимият да цели демонстрация на своето неуважително отношение към обществото.  Поведението на подсъдимия Л.Л. е свързано с неизпълнение на полицейско разпореждане да си представи документите изискани му за проверка, породено от обстоятелството че същия не е разбрал че св.П. е полицейски служител доколкото в близост не е имало полицейски автомобил и П. не е бил със светлоотразителна жилетка, като останалите отличителни знаци не е забелязал. Подсъдимият освен това е бил силно притеснен  от изключително тежкото си здравословно състояние, което в допълнителна степен е засилило чувството му за недоверие и страх да не му се навреди допълнително. Налице е била в съзнанието на подсъдимия опасност от физическо посегателство спрямо личността му, а също и застрашеност от засягане на неговата чест и достойнство поради наложителна физиологична нужда породена от здравословния му проблем, поради което той е отказал да се подчини, които обаче негови действия не излизат извън рамките на дребна разпра. Обстоятелството, че случилото се е  извършено пред магазин, естеството на тези действия, както и при отчитане на техния вид и интензивност в рамките на доказаните в съдебния процес фактически положения не обосновават вмененото обвинение за хулиганска деятелност и свързаното с него намерение да бъдат засегнати обществени отношения свързани с охрана на обществения ред. На следващо място подсъдимият действително е стартирал двигателя на автомобила в готовност да потегли при отворена врата, но това не е целяло поради горните мотиви нито да нарани полицейския служител, нито да манифестира по някакъв начин намерението си да демонстрира неуважение и/или презрително отношение към членовете на обществото, в т.ч. органите на реда. Налице е била една човешка физиологична потребност породена от тежък здравословен проблем, а не нито неуважително, нито оскърбително отношение, въпреки че хипотетично е могло да бъде възприето като такова от св.П.. Следва да се посочи, че макар описаните от съда действия да са се осъществили в присъствието на други хора и на оживено място, общественият ред и спокойствието на жителите на съответния район в град Плевен не е бил засегнат. Нито един от свидетелите полицейски служители не заяви в с.з. да е бил възмутен от действията на подсъдимия, като всеки от тях беше категоричен че обидни изрази и такива с нецензурно съдържание не е имало, в. т.ч. псувни. Така дори свидетелят Г.: „Имаше и други колеги, но никой не е възприел нищо. С никой не е коментирано….“

Следва да се посочи, че по делото категорично не е установено подсъдимият да е отправял обиди и нецензурни реплики включително псувни. Обратното - събраните доказателства  чрез разпита на св.П. и К. маркират отсъствие на обидни думи, както и спонтанна реакция от страна на подсъдимия в . т.ч. неволно поведение по отношение на потеглянето на автомобила на заден ход провокирана донякъде от здравословните му проблеми. Поради това категорично не може да се възприеме не само становището на Р. за хулигански действия от страна на подсъдимия, но и въведената квалификация за съпротива срещу орган на власт и при управление на МПС, доколкото следа като не е осъществен основния състав следва да се приеме че не са осъществени и квалифицираните. Действията на Л. по никакъв начин не засягат в груба и настойчива форма обществените интереси и нито пък личността на св.П., нито пък се характеризират с груба интензивност или последователност, а още по-малко представляват нагло и безцеремонно потъпкване на нравствените принципи и чувства на гражданите каквито изисквания поставя Постановление № 2/1974 г. на Пленума на ВС.

         От субективна страна отсъства изискуемото от Закона съдържание на деянието и след като то не е извършено от обективна страна, липсва и субективен елемент. Отказът на подсъдимия да изпълни полицейското разпореждане не само че няма хулигански мотив но липсва и личностен такъв. Няма събрани доказателства за действия дори при евентуален умисъл, а още по-малко при възприетия от прокурора пряк такъв да е имал намерение да изрази своето неуважително отношение към обществото.Впрочем цялостното поведение на подсъдимия Л. и обясненията му определят поведението му като на човек търсещ логика и разум в действията на останалите в т.ч. полицейските служители, като проявеното нежелание от тяхна страна към разбиране на ситуацията е довело до спонтанното стартиране на двигателя на автомобила като с тази спонтанна реакция  същият е изразил единствено и само отношението си към конкретната ситуация. 

            Ето защо съдът призна подсъдимия Л.И.Л., ЕГН ********** за невинен по обвинението, че на 04.03.2019г. в гр.Плевен е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта - ** * К.П. и *** В.К., и деянието е извършено при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „***“ с ДК № *** - престъпление по чл. 325 ал. 3, във вр. с ал. 2, във  вр. с ал.1 от НК.  

        

         Предвид гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: