№ 77
гр. Велико Търново , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214000500016 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №260138 от 20.11.2020г., постановено по гр.д. №358/2020г.,
Окръжен съд-Плевен е признал за установено на основание чл.422 ал.1 във
връзка с чл.415 ал.1 от ГПК по иск на Обединена българска банка АД-
гр.София, със съдебен адрес офис гр.Плевен, против Н. В. Б. от гр.Червен
бряг, че Н. В. Б. дължи на Обединена българска банка АД-гр.София по
договор за кредит от 30.05.2007г. следните парични суми: сумата от 44 617,89
евро, представляваща просрочена главница по договора за кредит, заедно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2019г. до изплащане на
вземането; сумата от 3 030,12 евро, представляваща договорна лихва за
периода от 28.02.2018г. до 05.03.2019г. и сумата от 136,54 евро,
представляваща наказателна лихва за просрочие за периода от 01.03.2018г. до
17.03.2019г., които суми са част от паричните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение №155/19.03.2019г. по ч.гр.д. № 289/2019г. по описа на
Районен съд-Червен бряг. Осъдил е на основание чл.78 от ГПК Н. В. Б. да
1
заплати на Обединена българска банка АД-гр.София сумата 2019,20 лева,
направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №289/2019г. на
Районен съд-Червен бряг, както и сумата 5 844,20 лева, направени разноски в
настоящото дело. Прекратил е производството по делото по отношение на
оттеглената искова претенция за сумата от 110,65 евро, представляваща
претендирана наказателна лихва за просрочие за периода от 01.03.2018г. до
17.03.2019г., като разлика над сумата от 136,54 евро – намалена цена на иска –
до сумата от 247,19 евро – първоначално предявена цена на иска и е
обезсилил издадената заповед за изпълнение №155 и издаденият въз основа
на нея изпълнителен лист, в тази им част. Постановено е да се изпрати препис
от решението, след влизането му в сила на ЧСИ Т. К., рег. №815, от района на
Окръжен съд-Плевен, по изп.д. № 1224/2019г. за съобразяване на подлежащия
на изпълнение размер на вземанията.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Н. В. Б., чрез назначения му
от Плевенския окръжен съд особен представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК
адвокат И.Н.. Предмет на същата е само частта на първоинстанционното
решение, с която е уважен иска по чл.422 от ГПК за сумата по кредита за
разликата над 52 000 лева до 52 000 евро.
Моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение на
Плевенския окръжен съд, в обжалваната част за сумата от 49 703,65 лева, като
неправилно и да постанови друго решение по съществото на спора, с което да
отхвърли иска в тази му част, като неоснователен.
Направил бил възражение за нищожност на договора за кредит в
посочената му част, предвид липсата на посочена в договора цел за отпускане
на сумата по кредита за разликата над 52 000 лева до 52 000 евро. Не спори,
че предоставената по кредита сума е в размер на 52 000 евро, преведена е в
този размер и е предоставена в евро. Няма спор, че тази сума е използвана за
закупуване и ремонт на посочените имоти. Въззивникът спори по въпроса
дали от съдържанието на договора може да се направи извод за целта, за
която се отпуска сумата от 49 703,65 лева. Според него не била посочена
такава цел, поради което договорът за банков кредит бил частично нищожен
по отношение разликата между сумите от 52 000 евро и 52 000 лева. Без
значение било, че в допълнителните споразумения ответникът бил признал
2
дълг в размер на 52 000 евро. Не можело да се новира нищожен договор за
кредит.
Въззивникът, чрез процесуалния представител адвокат И.Н., в
съдебното заседание на Апелативния съд и в писмена защита поддържа
изцяло жалбата..
Ответникът по жалба, ищец в Първата инстанция, Обединена българска
банка АД-гр.София, чрез юрисконсулт Е. Г., в писмен отговор, моли
Апелативният съд да остави без уважение въззивната жалба, като
неоснователна и да потвърди обжалваното решение, в обжалваната му част,
като правилно.
Възражението за частична нищожност на договора за кредит било
направено още в отговора на исковата молба т.е. в срок. Същото било
неоснователно. Целта на договора била посочена още в неговото заглавие:
Договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот
от 30.05.2007г. Видно е, че целият кредит се отпуска за закупуване и ремонт
на недвижим имот. Друга цел не е описана, тъй като е нямало и не е било
необходимо. Съдебно икономическата експертиза установила, че целият
кредит е отпуснат в евро, обслужван е в евро и остатъкът от него е
претендиран в заповедното производство в евро. Била допусната техническа
грешка като вместо 52 000 евро било посочено лева и тази техническа грешка
правилно била отчетена от Окръжния съд. Във всички допълнителни
споразумения фигурирала валута евро. Заключението на съдебно
икономическата експертиза не било оспорено от особения представител.
Поради това правилно Първоинстанционният съд го кредитирал изцяло.
Въззиваемият не се представлява в съдебното заседание на
Апелативния съд.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания,
възраженията в отговора, прецени събраните по делото доказателства, взе
предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното
първоинстанционно решение в границите на правомощията си Апелативният
съд приема за установено следното:
3
Въззивната жалба е допустима.
При обсъждане на нейната основателност приема за установено
следното.
Ищецът Обединена българска банка АД-гр.София, със съдебен адрес
офис гр.Плевен, твърди в исковата молба и по делото, че на 30.05.2007г.
сключили с ответника договор за кредит за закупуване и ремонт на недвижим
имот, по който Банката като кредитодател предоставила на ответника като
кредитополучател кредит в размер на сумата 52 000 евро, който е усвоен от
кредитополучателя. За кредитополучател договорът е сключен чрез
пълномощника му И. П. Т.. Договорено е ответникът да върне изцяло дадения
му заем до 28.02.2032г. на 300 равни месечни анюитетни вноски. За
обезпечение на кредита е оформена договорна ипотека като
кредитополучателят е ипотекирал апартамент и гараж, негова собственост,
намиращи се в гр.Плевен, ********. Към договора за кредит страните
сключили 4-ри допълнителни споразумения, съответно от 13.09.2010г.,
26.06.2013г., 13.04.2017г. и 26.04.2017г., с които били предоговорени начинът
на издължаване на кредита, в смисъл размерът на вноските, както и срокът за
плащане, като в последното споразумение бил променен годишният лихвен
процент на 6%. Ответникът не изпълнил задълженията си по договора.
Поради това Банката обявила целият кредит за предсрочно изискуем по реда
на чл.18 от договора. Изпратила уведомително писмо на ответника изх.№ ИД
6475-19.02.2019, което ответникът получил лично. Банката се снабдила по
ч.гр.д. №289/2019г. по описа на Районен съд-Червен бряг със заповед за
изпълнение №155/19.03.2019г. С нея е разпоредено ответникът да заплати на
Банката сумата от 44 617,89 евро, представляваща просрочена главница по
договора за кредит, сумата от 3 030,12 евро, представляваща договорна лихва
за периода от 28.02.2018г. до 05.03.2019г., сумата от 247,19 евро, наказателна
лихва за просрочие за периода от 01.03.2018г. до 17.03.2019г., заедно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2019г. до изплащането й,
както и сумата от 1 873,50 лева заплатена държавна такса в заповедното
производство и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на
заповедта за изпълнение на 19.03.2019г. бил издаден изпълнителен лист, по
който било образувано изп.д. №1224/2019г. по описа на ЧСИ Т. К., рег. №815,
от района на Окръжен съд-Плевен. Копие от заповедта за изпълнение е
4
връчено на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК – чрез залепване на
уведомление, на 25.05.2019г. като Районният съд е приел че няма редовно
връчване, тъй като не била спазена процедурата адресатът да бъде търсен най-
малко 3-пъти в продължение на поне 1-месец, поради което Районният съд
приел ,че няма данни заповедта за изпълнение да е влязла в сила. С
определение от 27.04.2020г. по ч.гр.д. №289/2019г. Районен съд-Червен бряг е
указал на Банката да предяви установителен иск по чл.422 от ГПК в
едномесечен срок, както и е спрял изпълнението по изпълнителното дело, тъй
като липсвала влязла в сила заповед за изпълнение респективно изпълнителен
лист. Тези обстоятелства обосновавали правният интерес на Банката да
предяви установителния иск по чл.422 ал.1 от ГПК.
Предвид изложеното ищецът ОББ АД-гр.София моли на основание
чл.422 ал.1 от ГПК съдът да постанови решение, с което да признае за
установено съществуването на вземанията, уточнени в обстоятелствената част
на исковата молба и произтичащи от договора за кредит от 30.05.2007г. и
допълнителните споразумения към него спрямо ответника Н. В. Б., за които е
издадена заповед за изпълнение №155/19.03.2019г. по ч.гр.д. №289/2019г. по
описа на Районен съд-Червен бряг, и изпълнителен лист от същата дата.
Претендира за присъждане на направените разноски по делото, както и
на направените разноски по заповедното производство.
Ответникът Н. В. Б. от гр.Червен бряг, чрез назначения му особен
представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК адвокат И.Н., от Адвокатска
колегия-Плевен, в писмен отговор и по делото, оспорва иска по основание и
по размер.
Моли съдът да го отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан.
При условие на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна
давност на вземането за лихви за период с падеж повече от три години преди
подаване на исковата молба, в това число капитализирани, падежирали и
непогасени лихви по кредита.
Прави възражение за нищожност на частта от договора за кредит, с
която е отпусната сумата от 49 920 лева, представляваща левовата
равностойност на 25 469,38 евро, поради липса на посочена цел за отпускане
5
на кредита. Поради нищожност на тази част на договора за кредит, сумата от
25 469,38 евро, не се дължала на договорно основание, в какъвто смисъл бил
предявеният иск. Евентуално можело да се търси на извъндоговорно
основание.
Като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в
границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено
следното:
Преди всичко Въззивният съд следва да се произнесе по валидността и
по допустимостта на решението в неговата цялост. В този смисъл е
разпоредбата на чл.269 ал.1 от ГПК
Апелативният съд намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, тъй като е постановено от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е
и е разбираемо, както и като постановено по допустим иск.- всяка страна
може да предяви иск за защита на твърдяно от нея оспорено й от другата
страна нейно право, включително има възможност да предяви положителен
установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК при наличие на
правен интерес и при спазване на 1-месечния срок за неговото предявяване,
изискуем от посочената законова разпоредба.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ ЧЛ.422 ОТ ГПК.
Апелативният съд намира, че в случая предявеният иск с правно
основание чл.422 ал.1 от ГПК е допустим. С него ищецът Обединена
българска банка АД-гр.София, чрез офис в гр.Плевен моли на основание
чл.422 ал.1 от ГПК съдът да приеме за установено съществуването на
следните взамения на ищеца спрямо ответника Н. В. Б. от гр.Червен бряг,
произтичащи от договор за кредит от 30.05.2007г. и четири допълнителни
споразумения към него, а именно: сумата от 44 617,89 евро, представляваща
просрочена главница по договора за кредит, на основание чл.86 от ЗЗД сумата
от 3 030,12 евро, представляваща договорна лихва за периода от 28.02.2018г.
до 05.03.2019г., сумата от 247,19 евро, наказателна лихва за просрочие за
6
периода от 01.03.2018г. до 17.03.2019г., заедно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.03.2019г. до изплащането й – по реда на чл.86 от
ЗЗД, както и сумата от 1 873,50 лева заплатена държавна такса в заповедното
производство и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Искът е предявен при наличие на правен интерес у ищеца и в
законоустановения 1-месечен срок, тъй като с определение от 27.04.2020г. по
ч.гр.д. №289/2019г. Районен съд-Червен бряг е указал на Банката, че
заповедта за изпълнение с която се е снабдила за процесните вземания не е
влязло в сила, поради нередовното й съобщаване на длъжника и да предяви
установителен иск по чл.422 от ГПК в едномесечен срок от съобщението,
както и Районният съд-Червен бряг е спрял изпълнението по изпълнителното
дело, образувано въз основа на заповедта за изпълнение и издадения по нея
изпълнителен лист по същата причина, а именно предвид липсата на влязла в
сила заповед за изпълнение респективно изпълнителен лист.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
При проверка на правилността на първоинстанционното решение съдът
е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно има
правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната взаимна връзка, включително и при преценка на приложеното към
настоящото ч.гр.д. №289/2019г. на Районен съд-Червен бряг, както и с оглед
заключението на назначената в Окръжен съд-Плевен съдебно икономическа
експертиза, Апелативният съд приема за установена следната фактическа
обстановка.
На 30.05.2007г. ищцовата Банка сключила с ответника договор за
кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот, по който Банката като
кредитодател предоставила на ответника като кредитополучател кредит в
размер на сумата 52 000 евро, който е усвоен от кредитополучателя. За
7
кредитополучател договорът е сключен чрез пълномощника му И. П. Т..
Договорено е ответникът да върне изцяло дадения му заем до
28.02.2032г. на 300 равни месечни анюитетни вноски.
За обезпечение на кредита е оформена договорна ипотека като
кредитополучателят е ипотекирал апартамент и гараж, негова собственост,
намиращи се в гр.Плевен, ********.
Към договора за кредит страните сключили 4-ри допълнителни
споразумения, съответно от 13.09.2010г., 26.06.2013г., 13.04.2017г. и
26.04.2017г., с които били предоговорени начинът на издължаване на кредита,
в смисъл размерът на вноските, както и срокът за плащане, като в последното
споразумение бил променен годишният лихвен процент на 6%.
Тези обстоятелства са безспорни по делото и се установяват с приетите
писмени доказателства.
Тъй като ответникът не изпълнил задълженията си по договора,
Банката обявила целият кредит за предсрочно изискуем по реда на чл.18 от
договора.
Изпратила уведомително писмо на ответника изх.№ ИД 6475-
19.02.2019, което ответникът получил лично.
Банката се снабдила по ч.гр.д. №289/2019г. по описа на Районен съд-
Червен бряг със заповед за изпълнение №155/19.03.2019г. С нея е разпоредено
ответникът да заплати на Банката сумата от 44 617,89 евро, представляваща
просрочена главница по договора за кредит, сумата от 3 030,12 евро,
представляваща договорна лихва за периода от 28.02.2018г. до 05.03.2019г.,
сумата от 247,19 евро, наказателна лихва за просрочие за периода от
01.03.2018г. до 17.03.2019г., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.03.2019г. до изплащането й, както и сумата от 1 873,50 лева
заплатена държавна такса в заповедното производство и 150 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
По заповедта за изпълнение на 19.03.2019г. бил издаден изпълнителен
лист, по който било образувано изп.д. №1224/2019г. по описа на ЧСИ Т. К.,
8
рег. №815, от района на Окръжен съд-Плевен. Копие от заповедта за
изпълнение е връчено на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК – чрез
залепване на уведомление, на 25.05.2019г., като Районният съд-Червен бряг е
приел че няма редовно връчване, тъй като не била спазена процедурата
адресатът да бъде търсен най-малко 3-пъти и то в рамките на поне 1-месец,
поради което Районният съд приел ,че няма данни заповедта за изпълнение да
е влязла в сила.
С определение от 27.04.2020г. по ч.гр.д. №289/2019г. Районен съд-
Червен бряг указал на Банката да предяви установителен иск по чл.422 от
ГПК в едномесечен срок, както и е спрял изпълнението по изпълнителното
дело, тъй като липсвала влязла в сила заповед за изпълнение респективно
изпълнителен лист.
От заключението на съдебно икономическата експертиза с вещо лице
П. В. се установява, че по договора за кредит Банката е превела на Б. на
01.06.2007г. сумата от 52 000 евро, с обяснения – ипотечен кредит на
граждани – усвояване на ипотечен кредит. Сумата е преведана по
разплащателната сметка на ответника. Като се съобрази последният
погасителен план ответникът следва да заплати на кредитора общо 130 336,63
евро, от които 52 000 евро главница и 78 336,63 евро договорни лихви, на 420
погасителни вноски, за периода от 28.06.2007г. до 28.05.2042г. Съгласно
заключението на вещото лице длъжникът е погасил главници само 7 382,11
евро, като остават неизплатени 44 617,89 евро; ответникът е погасил
договорни лихви в размер на 34 062,90 евро като остава да дължи договорни
лихви в размер на 37 098,89 евро за периода 28.06.2007г. – 05.03.2019г. или
остават неизплатени 3 035,99 евро. От дължимите наказателни лихви
ответникът е погасил 152,58 евро. Към датата 12.03.2019г. Б. не е платил 13
падежирали погасителни вноски напълно и още една частично т.е.
неиздължени са 14 падежирали погасителни вноски.
Според вещото лице поради това неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя Банката е обявила целият кредит за предсрочно изискуем
на датата 12.03.2019г.
Като краен резултат изводът на вещото лице е, че към 12.03.2019г.
9
ответникът има следните неплатени задължения към ищеца : просрочена
главница – 44 617,89 евро; договорна лихва в просрочие – 3 140,77 евро;
наказателна лихва – 77,19 евро и наказателна лихва-надбавка – 59,35 евро т.е.
дължимата наказателна лихва е 136,54 евро.
Към датата 18.03.2019г., когато е входирано заявлението за издаване на
заповед за изпълнение дължимите от ответника на ищцовата Банка по
процесния договор за кредит суми са съответно: просрочена главница
44 617,89 евро; договорна лихва в просрочие – 3 146,64 евро и наказателна
лихва – 136,54 евро.
Вещото лице е категорично, че просрочените договорни лихви не са
капитализирани, а начислените наказателни лихви са начислени само върху
просрочената главница, както е предвидено в чл.5 и чл.6 от договора за
кредит.
Заключението е компетентно, обосновано, не е оспорено от страните,
поради което Апелативният съд го приема изцяло.
Като тълкува по реда на чл.20 от ЗЗД съдържанието на процесния
договор за кредит и във връзка с посоченото от вещото лице настоящият
съдебен състав намира, че в чл.3 от същия е допусната техническа грешка и
вместо 52 000 евро, в която валута е отпуснат кредита, е посочена смута
52 000 лева, както и вместо сумите 6 157,10 евро и 45 842,90 евро са посочени
същите числа, но като лева, което също е техническа грешка.
Следователно кредитополучателят трайно е преустановил редовното
погасяване на кредита. съгласно условията на договора и анексите. В забава
за плащане са повече от три погасителни вноски.
При това положение ищецът съгласно чл.18 от договора правилно е
обявил за предсрочно изискуемо цялото кредитно задължение.
Предсрочната изискуемост е съобщена на ответника преди подаването
на заявлението, тъй като датите са съответно 12.03.2019г. на уведомлението и
18.03.2019г. на подаване на заявлението.
При тези приети за установени факти Апелативният съд прави
10
следните правни изводи.
Предявени са установителен иск с правно основание чл.422 ГПК и
искове по чл.86 от ЗЗД за лихви за забава.
Задълженията на ответника към ищцовата банка, произтичащи от
договора за банков кредит от 30.05.2007г. и 4-те допълнителни споразумения
към него се установяват от заключението на съдебно икономическата
експертиза и са в посочените по-горе размери.
Правилно ищцовата банка е обявила кредита за предсрочно изискуем,
тъй като ответникът не е погасил повече от 3 вноски за лихва и за главница.
За предсрочната изискуемост на кредита Банката е уведомила ответника с
уведомление от 19.02.2019г., връчено му редовно.
Неоснователно е възражението на въззивника за нищожност на част от
процесния договор за кредит, поради това че са сумата, предмет на
въззивната жалба не било посочено с каква цел се отпуска.
Не се спори, че тази сума е предоставена от Банката на ответника, както
и че е усвоена от него. Тези обстоятелства са и доказани със заключението на
вещото лице.
Договорът за кредит е реален и се счита за сключен и за валиден т.е.
поражда правни последици с предаването на сумата, предмет на кредита от
кредитодателя на кредитополучателя, каквото реално получаване на
процесната сума от страна на кредитополучателя ответник е доказано и е
безспорно по делото.
Не се спори и се доказва от вещото лице, че тази сума не е върната от
ответника на кредитодателя.
След като сумата от 49 703,65 лева, предмет на въззивната жалба, е
предадена от Банката на ответника по договор за кредит и не е върната, искът
за установяване съществуване задължение на ответника към Банката в този
размер е основателен и доказан, без значение дали в договора е посочено с
каква цел се дава.
11
От друга страна обаче в съдържанието на процесния договор фигурира
целта, с която е отпусната процесната сума. Целта на договора посочена още
в неговото заглавие е: Договор за предоставяне на кредит за закупуване и
ремонт на недвижим имот от 30.05.2007г. Видно е, че целият кредит се
отпуска за закупуване и ремонт на недвижим имот. Друга цел не е описана,
тъй като е нямало такава и не е било необходимо да се посочва.
За какво обаче ответникът е разходвал дадената в кредит сума е без
значение за задължението му да я върне на кредитодателя, тъй като я е взел в
заем, срещу задължение да я върне по реда, начина и в срока, уговорени в
договора и реално я е получил в свое владение.
Възражението за изтекла погасителна давност по отношение на част от
договорната и наказателната лихва не се поддържа в жалбата. Присъдената от
Първоинстанционния съд с обжалваното решение лихва – договорна и
наказателна, не е включена в предмета на въззивната жалба т.е. не се обжалва,
поради което в тази част решението на Окръжен съд-Плевен е влязло в сила и
не подлежи на проверка от въззивната инстанция.
По изложените съображения Апелативният съд намира, че предявеният
иск с правно основание чл.422 от ГПК е основателен и доказан, и следва да се
уважи така както е предявен, като се присъдят и направените в заповедното
производство разноски, а именно: заплатената държавна такса и адвокатско
възнаграждение На основание чл.86 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца и
законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2019г.- датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - до
окончателното й изплащане., както и посочените от вещото лице договорна и
наказателна лихви.
В обжалваната част на обжалваното решение Плевенският окръжен съд
е стигнал до същия краен решаващ извод. Това е частта на
първоинстанционото решение, с която по реда на чл.422 от ГПК
Първоинстанционният съд е признал за установено съществуването на
вземане на ищеца ОББ АД спрямо ответника Н. В. Б. за сумата от 49 703,65
лева, представляваща част от дължимата главница по договора за кредит от
30.05.2007г., сключен между страните по делото, както и по 4-рите
12
последващи допълнителни споразумения към него, за която сума е издадена
заповед за изпълнение №155/19.03.2019г. по ч.гр.д. № 289/2019г. по описа на
Районен съд-Червен бряг.
Като правилно същото следва да бъде потвърдено в посочената му
обжалвана част.
В частта, с която Окръжен съд-Плевен е признал за установено на
основание чл.422 от ГПК, че ищецът ОББ АД има вземане от ответника Н. В.
Б. в размер на разликата между 49 703, 65 лева и присъдените 44 617,89 евро,
представляваща просрочена главница по договора за кредит от 30.05.2007г.,
заедно със законната лихва върху тази разлика, считано от 18.03.2019г. до
окончателното й изплащане; за сумата от 3 030,12 евро, представляваща
договорна лихва за периода от 28.02.2018г. до 05.03.2019г.; за сумата от
136,54 евро, представляваща наказателна лихва за просрочие за периода от
01.03.2018г. до 17.03.2019г.; както и в частта с която е осъден ответникът Н.Б.
да заплати на ищцовата Банка сумата от общо 2019,20 лева, направени
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №289/2019г. по описа на
Районен съд-Червен бряг, за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на
ищцовата Банка сумата от 5 844,20 лева, направени разноски по настоящото
дело в първата инстанция, решението на Плевенския окръжен съд не е
обжалвано, поради което е влязло в сила. Същото решение е влязло в сила,
като необжалвано и в частта му, с която е прекратено съдебното производство
по оттеглената искова претенция за сумата от 110,65 евро, представляваща
претендирана наказателна лихва за просрочие за периода от 01.03.2018г. до
17.03.2019г., като разлика над сумата от 136,54 евро /намалена цена на иска/
до сумата от 247,19 евро /първоначално предявена цена на иска/ и е
обезсилена издадената заповед за изпълнение №155/19.03.2019г. в тази й част,
както и изпълнителният лист от 19.03.2019г., двата съдебни акта по ч.гр.д.
№289/2019г. по описа на Районен съд-Червен бряг, в тази им част.
При този изход на делото, на основание чл.78 от ГПК и тъй като
ответникът не е освободен от заплащането на държавна такса, същият следва
да бъде осъден да заплати за настоящата въззивна инстанция по сметката на
Апелативен съд-Велико Търново сумата 994,07 лева държавна такса, кактои и
13
5 лева за служебното издаване на изпълнителен лист.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК въззивникът
следва да заплати на въззиваемия сумата 2 271,11 лева, направени разноски
тази инстанция, от която 250 лева юрисконсултско възнаграждение и 2 021,11
лева, платено адвокатско възнаграждение на особения представител, която
сума е внесена по делото от Банката.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260138 от 20.11.2020г., постановено по
гр.д. №358/2020г., на Окръжен съд-Плевен В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.
Решение №260138 от 20.11.2020г., постановено по гр.д. №358/2020г.,
на Окръжен съд-Плевен Е ВЛЯЗЛО В СИЛА В НЕОБЖАЛВАНАТА МУ
ЧАСТ.
ОСЪЖДА Н. В. Б., с ЕГН **********, от гр.Червен бряг, Област-
Плевен, ***********, да заплати държавна такса в размер на сумата 994,07
лева по сметката на Апелативен съд-Велико Търново, както и сумата 5,00 лева
за служебното издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Н. В. Б., с ЕГН **********, от гр.Червен бряг, Област-
Плевен, ***********, да заплати на Обединена българска банка АД – гр.
София, с ЕИК *********, сумата 2 271,11 лева, направени разноски в тази
инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването на препис от същото на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14
15