№ 13702
гр. София, 31.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ
като разгледа докладваното от ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ Гражданско дело
№ 20211110156401 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „У-----------“ ЕООД, с която са
предявени установителни искове срещу П. ИВ. М.. Исковата молба е редовна и допустима.
Препис от исковата молба и от приложените към нея документи са връчени на
ответника.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е депозиран отговор на исковата молба от ответника.
На основание чл. 140, ал.1 и ал. 3 ГПК, съдът следва да се произнесе по направените от
страните доказателствените искания.
Ищецът е представил относими и необходими писмени доказателства, чието приемане
е допустимо.
Следва да бъде уважено искането на страните за допускане на разпит на по един
свидетел относно състоянието на имота при предаването и връщането му от наемателя на
наемодателя, като исканията за допускане на втори свидетел за същите обстоятелства следва
да бъде отхвърлено на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
Следва да бъде оставено без уважение искането на ответника по чл. 183 ГПК за
задължаване на ищеца да представи в оригинал посочените в отговора на исковата молба
документи – протоколи от 31.10.2020 г. и 30.09.2015 г., доколкото същите са представени в
заверен от пълномощника препис при условията на чл. 183 ГПК, а и документите са
представени в достатъчно четлив вид.
Искането на ответника за задължаване на ищеца да представи справка от по реда на чл.
190 ГПК следва да се отхвърли, тъй като страната може да бъде задължена да представи по
делото конкретен, намиращ се в нейно държане, документ, а не да съставя такъв за нуждите
на процеса.
Без уважение следва да се остави и искането за задължаване на ответника да представи
посочения в т.4 от доказателствените искания документ като неотносимо.
Поради изложеното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
І. По доказателствените искания:
1. ПРИЕМА документите, приложени към исковата молба, като писмени
1
доказателства по делото.
2. ДОПУСКА един свидетел на ищеца при режим на довеждане за установяване на
сочените в исковата молба обстоятелства, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на втори свидетел за същите обстоятелства.
3. ДОПУСКА един свидетел на ответника при режим на довеждане за установяване на
сочените в исковата молба обстоятелства, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на втори свидетел за същите обстоятелства.
3. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ответника.
4. ПРИЛАГА ч.гр.д. № 18994/2021 г. по описа на СРС, 26 състав.
ІІ. СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения
(чл.146,ал.1,т.1 ГПК):
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
232, ал. 2 ЗЗД, с правно основание чл. 233, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и с правно основание чл. 92, ал. 1
ЗЗД за установяване съществуването на вземане в общ размер от 1958,41 лева,
представляваща незаплатен остатък за стойност на комунални услуги, почистване и
ремонтни дейности по апартамент № 10, находящ се в гр. С-------, след прекратяване на
съществуващия между страните договор за наем на недвижимия имот от 28.09.2015 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 02.04.2021 г. до окончателното плащане, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18994/2021 г. по
описа на СРС, 26 състав.
Ищецът „У-----------“ ЕООД твърди, че между него и П------ бил сключен договор за
управление на недвижим имот от 07.05.2013 г. с предмет собствения на П------ апартамент
№ 10, находящ се в гр. С-------. С договора ищецът се задължил да поеме управлението на
имота, да го отдава под наем на трети лица, като в този смисъл се задължил и да се грижи за
собствеността на доверителя си. Поддържа, че в тази връзка собственикът на имота
надлежно упълномощил ищеца да извършва всички необходими действия, включително и да
получава наем и други плащания. Договорът за управление бил продължен преди
изтичането му на 16.06.2016 г., като новият договор бил сключен на 08.04.2016 г. и в него
била включена клауза за автоматично подновяване в случай, че договорът не бъде прекратен
чрез споразумение за прекратяване.
Сочи, че на 28.09.2015 г. между „У-----------“ ЕООД в качеството му на наемодател и
ответника П. ИВ. М. в качеството му на наемател бил сключен договор за наем на
процесния апартамент, същият бил многократно подновяван и е действал до 31.10.2020 г.,
като за връщането на имота бил съставен приемо-предавателен протокол. Твърди, че
договорът бил прекратен по инициатива на наемателя на 30.09.2020 г. след отправено
едномесечно предизвестие, държането на имота било предадено от наемателя, чрез
представителя му „У-----------“ ЕООД, както и че състоянието на имота, в което същият е
върнат, не е съответствало на състоянието, в което е предаден, като се вземе предвид
обичайното изхабяване. Във връзка с поетите задължения към собственика на имота, ищецът
възложил извършването на почистване и СМР, с оглед отстраняването на вредите. С
уведомление ID-290 от 18.11.2020 г. до ответника било изпратено уведомление, че
заплатената като гаранция сума в размер на 1400 лева ще бъде прихваната със заплатената
от ищеца сума в общ размер на 3358,41 лева за ремонт на имота и за покриване на разходите
за комунални услуги и дължимата на основание чл. 24, ал. 2 от договора неустойка, поради
което ответникът останал задължен за непогасената част в размер на процесната сума от
1958,41 лева. Уточнява, че от депозита в размер на 1400 лева е удържана дължимата
2
неустойка на основание чл. 24, ал. 2 от договора за наем в размер на 780 лева, като с
остатъка от 620 лева са извършени прихващания със заплатени от ищеца комунални услуги
и ремонтни дейности. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира и разноски.
Ответникът П. ИВ. М. счита иска за недопустим, тъй като бил предявен от лице, което
няма надлежна процесуална легитимация. Посочва, че собственик на имота е П---------, който
е и страна по договора, а ищецът като представител нямал качеството на наемодател по
договора. Оспорва размера на сумите за отстраняване на вредите, като счита същите за
завишени. Отделно от това навежда, че ищецът не е уведомил предварително ответника за
избраната фирма за извършване на ремонта и за цените на услугите. Оспорва наемните
правоотношения да са продължени, тъй като споразумение от 10.08.2020 г. не е влязло в
сила. Счита, че съставеният приемо-предавателен протокол не съставлява годно
доказателствено средство за установяване на състоянието на имота при предаването му, като
протоколът относно твърдените констатирани с него щети не бил обвързващ за ответника,
тъй като не било ясно кое лице го е подписало, така и в същия било оставено място за
дописване. Поддържа, че поради отправено на 28.09.2020 г. предизвестие за прекратяването
му преди датата на влизане в сила на споразумението за удължаване на срока по договора за
наем, споразумението за прекратяване не е породило надлежно целящите прави последици,
поради което оспорва да е дължима неустойка при прекратяване на договора.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК)
Предявени са искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за неплатени консумативни
разходи, с правно основание чл. 233, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за обезщетения за нанесени
имуществени вреди при ползване на наетия имот и с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на уговорена в наемния договор неустойка.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
Обстоятелствата, че на 28.09.2015 г. между страните е бил сключен договор за наем на
имот апартамент № 10, находящ се в гр. С-------, като имотът е ползван от ищеца до
31.10.2020 г.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във
връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за
които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
По исковете с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
валидно е възникнало твърдяното облигационно правоотношение с ответника, че е
предоставил на ответника ползването на процесния имот, че вземанията за консумативни
разноски са изискуеми, както и какъв е техният размер.
По иска с правно основание чл. 233, ал. 1, пр. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже,
че по време на ползване на имота са нанесени твърдените от него вреди от ответника или
член на неговото домакинство и техния размер.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже валидно
възникнало твърдяното облигационно правоотношение между страните по делото, че е
изпълнил задълженията си по сключения договор, респективно, че е бил готов да ги изпълни
/т.е., че е изправна страна/, наличието на валидна писмена уговорка за заплащане на
неустойка в случай на неизпълнение на посочените задължения от ответника, както и
размерът на неустойката за исковия период.
3
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже погасяване на
задълженията в уговорения срок, както и правоизключващите възражения.
ІII. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.11.2022 г.
от 10:00 часа, за която дата да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от
писмения отговор.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4