Р Е Ш Е Н И Е
№………./06.10.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на четвърти
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретар Галина
Стефанова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1753
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са искове от М.И.Н. срещу Прокуратурата
на РБ за заплащане на сумите: 60 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди: уронване личните и професионални (като
Директор на Дирекция "Събиране" на ТД на НАП Варна) чест и
достойнство, оскърбление и потиснатост, напрежение и тревожност, чувство за
вина за психическите травми у дъщеря му Г. Н., р. 1988 г., впоследствие довели
до влошаване на семейните й отношения и у дъщеря му М., раздяла с майката на М.
К.К., хипертония, гастроезофагеална
рефлуксна болест, алергия, холелитиаза
- дисептична форма, хроничен калкулозен
холецистит, хроничен обострен
гастродуоденит и от подслушването, наблюдението и видеозаснемането на ищеца от ответника, евентуално от
разследващия орган под надзора на ответника, без да е издавано разрешение за
това, евентуално и да е било издадено и 58 220.80 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди,
от които: 3450 лв. платено адвокатско възнаграждение, 54 250 лв.
неполучени заплати за периода на отстраняването му от служба: от м. март 2013
г. до м. октомври 2015 г. вкл. (31 месеца х 1750 лева), 520.80 лв. платени от
ищеца здравни осигуровки по 16.80 лв. месечно за периода 13.03.2013 г. до
12.10.2015 г. (общо 31 месеца), всички в резултат на незаконно повдигнатите и
поддържани и широко медийно отразени по информация, изнесена от ответника,
обвинения по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 НК по ДП № 233/2012 г. и образуваното чрез
разделяне ДП № 324/2014 г. по описа на ОД на МВР Варна, прекратено на
08.07.2015 г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради липса на
извършено престъпление, по чл. 2, ал.
1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 08.07.2015 г. върху всяко
от претендираните обезщетения до окончателното им изплащане,
с присъждане на разноските.
Ответникът оспорва исковете. Предявява възражения за
погасяване на вземането за обезщетение за забава по давност и за причиняване на
страданията от друго обвинение, по което ищецът е освободен от наказателна
отговорност, но му е наложено административно наказание по АНД № 1541/17 г. по
описа на ВОС и за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Сочи, че договорът от 20.03.2012 г. е сключен преди
повдигането на обвинението срещу ищеца, както и че се дължат разноските за един
адвокат.
НаМ., че не следва да носи
отговорност за неполучените заплати в периода след прекратяването на
наказателното производство на 08.07.2015 г. до възстановяването на работа на
12.10.2015 г. и за допълнителните плащания за постигнати резултати за целия
период. Твърди, че Прокуратурата не е разгласявала обвинението. Оспорва
връзката между обвинението и разстройството на семейните отношения на ищеца.
По същество страните поддържат становищата. Ответникът
предявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, прие за установено следното:
По повдигането на
обвинението:
От представения от
ищеца заверен препис (л. 22) се установява, че с постановление от 13.06.2012 г.
на прокурор при ВОП е образувано досъдебно производство № 233/12 г. срещу
виновно лице за престъпление по чл. 282, ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 26 НК.
От представения от
ищеца заверен препис (л. 23) се установява, че с постановление от 12.03.2013 г.
по ДП № 233/12 г. ищецът е привлечен като обвиняем, за това че в периода от
2011 г. до 12.03.2013 г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление
и в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение
– директор Дирекция "Събиране" в ТД НАП не изпълнил и нарушил
служебни задължения по чл. 195, ал. 5 и сл. ДОПК; по р. V, т. 1 и т. 3 от
длъжностна характеристика – управлява и организира дейностите по събирането на
просрочени публични задължения и контролира срочното изпълнение на дейностите и
правилното и редовно водене на регистри; по Процедура № С 1, версия
"Ж" "Иницииране на предварителни обезпечителни мерки" и по
Процедура № С 14, версия "Д" "Замяна обезпечителни мерки" по
отношение на "А и Н 07" ЕООД и "Варненски строежи" ООД т.е.
престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 НК.
От представения от
ищеца заверен препис (л. 49) се установява, че с постановление от 31.07.2014 г.
на прокурор при ВОП досъдебното производство е разделено, като то е продължило
по обвинение срещу К.К. за престъпление по чл. 284 НК, а останалите материали са отделени и заведени под нов номер ДП № 324/2014
г. по описа на ОД на МВР, което се води срещу ищеца, Б.О.и М.Д. за престъпления
по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 НК, срещу Камен Събев
(брат на ищеца) за престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК, както и срещу същите
лица и срещу К.К. за престъпление по чл. 253 НК.
От представения от
ищеца заверен препис (л. 51) се установява, че с постановление от 15.09.2014 г.
на прокурор при ВОП от ДП № 324/2014 г. са отделени материалите по обвинението
срещу Камен Събев.
От преписката се
установява, че ищецът е привлечен като обвиняем и с постановление от 23.06.2015
г. – т. 1, л. 168 и сл., а също и л. 352 от делото.
От представения от
ищеца заверен препис (л. 14-18) се установява, че с постановление от 08.07.2015
г. на прокурор при ВОП, получено
от ищеца на 20.07.2015 г. (л. 169), наказателното
производство срещу ищеца, Б.О.и М.Д. за престъпления по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 НК е прекратено, тъй като деянията са несъставомерни, а е продължило срещу ищеца за престъпление
по чл. 255, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, т. 2, пр. 1 НК.
лист втори от решение от 06.10.2020
г. по гр. д. № 1753/2019 г. ВОС, ХII-ти с-в
От преписката се
установява, че ищецът е привличан като обвиняем и с постановления от 23.08.2017
г. – т. 3, л. 12 и от 07.11.2017 г. – т. 3, л. 42 и от 18.12.2017 г. (л. 358 от
делото).
От представената от
ответника (л. 113) справка се установява, че ищецът не е осъждан, но му е
наложено административно наказание с решение № 91 от 20.03.2018 г. по АНД №
1541/17 г. ВОС, вл. в сила на 05.04.2018 г. (л. 289)
за това, че е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – 29 065.20 лв.
В тълкувателната
практика се приема, че обезщетение за вреди се дължи и
в случай на частично оправдаване при доказана причинна
връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените
вреди, както и че в този случай обезщетението за неимуществени вреди се
определя глобално по справедливост - чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид броят
на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези, за
които е осъден деецът, съпоставени с тези, за които е оправдан (т. 11 ТР
№ 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК).
Съдът приема, че
обезщетение се дължи и в сходния случай на частично прекратяване на наказателното
производство (решение № 1180 от 11.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5169/2007 г.,
II г. о.).
Практиката, че
обстоятелства от значение за размера на обезщетението са: тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение;
продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на
мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с
негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е
отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало
ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на
общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му
емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори и че трябва да се
съобразяват обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите
условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период,
следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия
неимуществени вреди и паричното им обезвъзмездяване,
е обобщена (решение № 200 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1019/2016 г., IV
г. о., ГК).
По тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато обвинение:
Наказанието за
престъпление по чл. 282, ал. 2 НК е лишаване от свобода от една до осем години,
като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6
т.е. обвинението е повдигнато за тежко престъпление (чл. 93, т. 7 ДР НК).
Обвинението е за продължавано престъпление в период от повече от две години
т.е. за множество деяния.
Наказанието за престъпление
по чл. 255, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, т. 2, пр. 1 НК е лишаване от свобода от една
до шест години и глоба т.е. и това обвинение е за тежко престъпление.
Обвинението е за едно деяние – затаяване на истина в данъчна декларация.
Съдът приема, че
обвинението, за което наказателното производство е прекратено, има значително
по-голяма тежест при определяне съразмерността по т. 11 ТР
№ 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК.
По продължителността
на наказателното преследване:
С определение №
326/31.03.2015 г. на ВОС по ЧНД № 334/2015 г. (л. 53) съдът е определил срок за
внасяне на обвинение по молба на ищеца.
Наказателното
производство срещу ищеца е продължило две години и четири месеца.
По интензитета на
мерките на процесуална принуда:
От представения от
ищеца заверен препис (л. 33) се установява, че с постановление от 12.03.2013 г.
по ДП № 233/12 г. ищецът е задържан за срок от 72 часа от 12.03.2013 г. до
15.03.2013 г.
От представения от
ищеца заверен препис (л. 34) се установява, че с постановление от 15.03.2013 г.
на прокурор при ВОП е взета по отношение на ищеца мярка за неотклонение
"Парична гаранция" в размер на 10 000 лв., която е потвърдена с
определение от 26.03.2013 г. по ч. н. д. № 374/13 г. на ВОС (л. 36).
От представения от
ищеца заверен препис (л. 35) се установява, че с постановление от 15.03.2013 г.
на прокурор при ВОП е наложена забрана на ищеца да напуска пределите на РБ,
освен с разрешение на ВОП.
От представения от
ищеца заверен препис (л. 46 и 52) се установява, че с постановление от
15.09.2014 г. на прокурор при ВОП мярката за неотклонение "Гаранция"
и мярката за процесуална принуда "Забрана за напускане пределите на
РБ" са отменени.
По броя и
продължителността на извършените с участието на ищеца процесуални действия:
От представения от
ищеца заверен препис (л. 21) се установява, че е съставен протокол за разпит на
обвиняем от 12.03.3013 г., на който ищецът е отказал да дава обяснения, а
защитникът е възразил срещу провеждането на разпита в тъмната част от
денонощието.
От представените от
ищеца заверени преписи (л. 24-32) се установява, че са съставени протоколи от
12.03.2013 г. за претърсване и изземване по реда на чл. 161 ал. 1 НПК в дома,
автомобила и кабинета на ищеца и дома на К.К..
От преписката се
установява, че е съставен и протокол от същата дата за претърсване и изземване
и от друг автомобил (т. 1, л. 36 и сл.).
От представения от
ищеца заверен препис (л. 21, гръб) се установява, че е съставен протокол за
разпит на обвиняем от 28.03.2013 г., на който ищецът е оттеглил пълномощно и не
е дал обяснения.
От преписката се
установява, че на 23.06.2015 г. е съставен протокол за разпит с обяснения на
ищеца без защитник – т. 1, л. 168 и сл., а ищецът е подал и възражение от
24.06.2015 г. – т. 1, л. 172.
По принудителните
мерки:
От представения от
ищеца заверен препис (л. 41) се установява, че е подал молба вх. № 1849/12 от
30.09.2013 г. ВОП за връщане на вещи. С постановление вх. № 13925/22.03.2013 г.
(л. 44) прокурорът е отказал на ищеца, а с постановление вх. № 13926/22.03.2013
г. (л. 45) – и на К.К. да върне вещите.
От преписката е
видно, че на ищеца са върнати вещи през м. октомври 2013 г. – т. 1 л. 112.
С постановление от
14.02.2014 г. (л. 47) прокурорът отново е разрешил връщане вещи (строителни
документи).
лист трети от решение от 06.10.2020
г. по гр. д. № 1753/2019 г. ВОС, ХII-ти с-в
По прилагането на
специални разузнавателни средства:
В представеното писмо
изх. № ИК-177 от 14.05.2020 г. от НБКСРС (л. 302) е посочено, че бюрото ще
уведоми ищеца само ако намери, че СРС са прилагани по отношение на него
неправомерно. Бюрото не е уведомило ищеца (л. 343) т.е. прието е, че СРС са
прилагани правомерно.
Съдът приема, че и в
този случай ищецът е претърпял вреди, които са част от
вредите от неоснователно обвинение (решение № 166 от
3.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4454/2017 г., IV г. о., ГК).
Отражение върху
личността и начина на живот на ищеца:
От справката за
съдимост от 18.07.2012 г. (л. 19) е видно, че ищецът е бил неосъждан към
момента на образуване на досъдебното производство.
Ищецът е заемал
длъжност директор на Дирекция "Събиране" ТД НАП.
От представена от
ищеца справка (л. 174) се установява, че за годините от 2006 г. до 2012 г.
оценките за изпълнението на длъжността от ищеца са 2 т.е. "изпълнение над
изискванията".
Ищецът е получил още и квалификация като обучаващ корпоративни и
специализирани обучения (сертификати л. 190 и 191).
В показанията си (л.
323) свид. В.Н. сочи, че ищецът бил ръководител с
опит и се ползвал с добра репутация сред колегите си. Същото е заявил подчинен
на ищеца (В.) в телефонен разговор със свидетеля Т. (л. 325). Съдът приема, че
ищецът е имал авторитет като ръководител.
Свидетелката Н.
познава и К.К., с която ищецът е живял на съпружески
начала през 2013 г. и не е виждала да са имали проблеми тогава.
Свидетелката Г. Н.,
дъщеря на ищеца сочи, че към 2013 г. се виждала с баща си по всички празници и
били в добри отношения (л. 324, гръб). Ищецът бил весел и забавен. Същото сочи
и свидетелят Т..
По узнаването на
обвинението от близки, колеги, държавни органи, банки, доставчици на обществени
услуги:
От преписката се
установява, че са съставени протоколи от 12.03.2013 г. за претърсване и
изземване и от архива на ТД НАП, на което е присъствала служителката Гинка
Колева – т. 1, л. 38 и сл. и в отдел Ревизии в ТД НАП, на което е присъствала
служителката Женя Маринова – т. 1, л. 76.
От преписката е
видно, че на 06.06.2017 г. е изпратено писмо до
"Юробанк" за движението по сметките на
ищеца въз основа на негово съгласие за разкриване банковата тайна – т. 2, л.
177.
Такива писма са
изпратени и до други банки и до държавни органи.
Всички колеги на
ищеца узнали за задържането му (л. 324).
Когато научила дъщеря
му Г. Н. получила паник атака, косата й побеляла и за
първи път употребила алкохол (л. 324, гръб). Започнала да се срамува да казва
кой е баща й. Ищецът станал затворен и унил.
Вина, изпитвана от ищеца
за заболяванията на дъщерите му:
От представения амбулаторен лист № 703/09.03.2015 г. (л. 219)
е видно, че на М. е поставена диагноза остър тубулоинтерстициален
нефрит.
С решение № 3248/22.08.2016 г. по гр. д. №
6761/2016 г. ВРС, VIII-ми с-в К.К. е задължена
да се въздържа от домашно
насилие спрямо дъщеря си М.
и спрямо ищеца и е
отстранена от съвместно обитаваното
от тях жилище (л. 193-197-198).
С решение № 2166/26.05.2017 г. по гр. д. № 8424/2016 г. ВРС, ХLIII-ти с-в
(л. 200-214) упражняването на родителските права по отношение на М. е
предоставено на ищеца.
С решение № 1613/17.04.2018 г. по гр. д. № 3581/2018 г. ВРС, ХХV-ти с-в
(л. 215-216) бракът между Г. Н. и Илиян Кьосев е прекратен.
При задържането на ищеца
К.К. също е била задържана.
В показанията си
свидетелят Т. сочи, че ищецът чувства вина за заболяванията на Г. и на М. и
заради влошаването на семейните отношения на Г.. Ищецът обяснява, че не знае негови
или на майката на Г. родственици да са страдали от
психически заболявания (л. 326).
Показанията и
обясненията могат да бъдат проверени.
В обясненията си (л.
322) вещите лица сочат, че ищецът изпитва вина.
Съдът приема, че
вината, изпитвана от ищеца, че е станал причина за заболяванията на дъщерите
си, заради стреса, е пряка последица от процеса.
Причинната връзка е
типична. Отговорността на ответника е обективна, но е за всички вреди,
включително и чувството за вина, че ищецът е навредил на децата си. Съдът
приема, че обвинението е допринесло и за раздялата на ищеца с К.К..
По отразяването на
обвинението в медиите:
Представени са от
ищеца публикации в пресата (л. 62-92 и л. 230-258).
В съдебната практика
се е приемало, че когато публикациите в пресата са за извършено престъпление,
има значение дали ответникът е изнесъл такава информация (решение № 179 от
16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5055/2007 г., IV г. о., ГК).
В друго решение се приема,
че е без значение дали материалите в пресата имат за свой официален източник
органи на прокуратурата, тъй като по ЗОДВПГ незаконосъобразността се разглежда
като крайния резултат от определено действие или акт (решение № 389 от
4.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 40/2013 г., IV г. о., ГК).
Съдът приема, че има
значение дали ответникът е изнесъл информация и каква. Да се приеме обратното
би означавало Прокуратурата да отговаря и за преувеличени, преиначени или
измислени публикации. След указанието, че е в негова тежест да докаже
обстоятелството, ищецът е представил извлечения от новинарски сайтове, в които
са цитирани прокурори. Съдът приема, че фактът на изнасянето на информацията
може да бъде доказан само чрез представяне на информация, изходяща от пресслужбата на Прокуратурата.
Изнасянето на
информация от ответника не е доказано.
Влошаване на
здравето:
От представените от
ищеца изследвания: ехография с доплер от МБАЛ
"Света Марина" гр. Варна от 09.03.2011 г., 08.05.2013 г., 08.10.2013
г., 13.02.2014 г. и от 03.10.2018 г., (л. 56-61) се установява, че са открити
данни за холелитиаза - дисептична
форма, хроничен калкулозен холецистит,
ГЕРБ (общоизвестно съкращение в медицината за гастроезофагеална
рефлуксна болест и хроничен обострен
гастродуоденит.
В заключението на комплексната
експертиза (л. 304) вещите лица сочат, че при задържането у ищеца се е развила
остра стресова реакция: повишена тревожност, повишаване артериалното налягане и
упорито безсъние. Продължителното въздействие на стресогенните
фактори е довело до развитието на смесено тревожно депресивно разстройство (л.
315). Приели са, че гастроезофагеална рефлуксна болест може да е провокирана от стреса.
лист четвърти от решение от 06.10.2020
г. по гр. д. № 1753/19 г. ВОС, ХII-ти с-в
В обясненията си (л.
322) вещите лица сочат, че здравето на ищеца е влошено, като за физиологичните
заболявания стресът е възможна причина, но може и да не е единствената причина.
Икономически условия
в страната и жизнен стандарт на населението за съответния период:
Приема се, че
минималната работна заплата е критерий (решение № 161 от 3.06.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 377/2016 г., IV г. о., ГК).
През 2013 г.
минималната работна заплата е в размер 310 лв. (ПМС № 250 от 11.10.2012г. за
определяне нов размер на минималната работна заплата за страната); през 2014 г.
– 340 лв. (ПМС № 249 от 31.10.2013 г. за същото); до 30.06.2015 г. – 360 лв.
(ПМС № 419 от 17.12.2014 г. за същото (отм.) и през юли 2015 г. – 380 лв. (ПМС
№ 139 на МС от 4.06.2015 г. за същото.
Съдебна практика по
размера на обезщетенията:
В практиката е
определяно обезщетение за поддържането на същото обвинение срещу главен
инспектор в ТД НАП, но наред с друго обвинение, вкл. пред съд в период от над
пет години в размер 32 000 лв. (определение № 833 от 4.12.2018 г. на ВКС
по к. гр. д. № 1217/2018 г.).
Съдът приема, че справедливият размер на обезщетението в процесния случай е 40 000 лв. Този размер е по-нисък
от размера на обезщетението, присъдени на друго лице, на което е било
повдигнато обвинение, наред с ищеца. Това е така, защото здравето на ищеца не е
било така тежко засегнато и СРС са били използвани срещу него правомерно. От
друга страна ищецът страда заради близките си. Той е бил и на ръководна
длъжност: само по-високо обезщетение може да компенсира унижението от
задържането и да потвърди, че професионалната амбиция и куража да се поеме
отговорност имат смисъл.
Размерът на обезщетението е и съразмерно намален, заради
налагането на административно
наказание.
Искът за горницата до претендираните
60 000 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Имуществени вреди:
По отстраняването от
длъжност:
От представения от
ищеца заверен препис (л. 37) се установява, че със заповед № 93/13.03.3013 г.
на Изпълнителния директор на НАП ищецът временно е отстранен от служба, считано
от получаване на заповедта, заради привличането му като обвиняем. Заповедта е
връчена на 15.03.2013 г.
От представения от
ищеца заверен препис (л. 40) се установява, че е подал молба вх. №
1849/24.03.3014 г. до ВОП за приключване в кратки срокове на разследването,
защото е останал без работа.
От представения от
ищеца заверен препис (л. 38) се установява, че със заповед №
ЗЦУ-1132/07.10.2015 г. НАП заповедта за отстраняване е отменена.
По субекта на
отговорността:
В съдебната практика
се е приемало, че органът по назначаването дължи обезщетение (решение № 126 от
4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1350/2008 г., II г. о.), но по настоящем се приема, че при незаконно обвинение
Прокуратурата носи имуществена отговорност за периода на отстраняването на
служителя от работа (решение № 708 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1389/2009 г., IV г. о., ГК; решение № 343 от 10.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1610/2014
г., IV г. о., ГК).
По периода след
прекратяването на наказателното производство на 08.07.2015 г. до
възстановяването на работа на 12.10.2015 г.:
Прокуратурата
уведомява НАП за повдигнато обвинение срещу служител и симетрично следва да
изпрати уведомление за прекратяването.
Ищецът е уведомен за
отмяната на заповедта с писмо изх. № 24-03-572/07.10.2015 г. НАП (л. 39).
Съдът приема, че
ответникът следва да понесе отговорността за целия период, в който не са
платени възнаграждения.
От представената от
ищеца (л. 172а) служебна бележка се установява, че за м. февруари 2013 г. т.е.
преди отстраняването (л. 172) ищецът е получил месечно възнаграждение в размер
1575 лв. и за 10 дни от март 750 лв. (л. 293).
От представената от
ищеца (л. 42) справка за задължителното здравно осигуряване е видно, че в
периода м. 03.2016 г. до м. 02.2019 г. няма месеци без данни за здравно
осигуряване.
От представената от
ищеца (л. 43) справка за осигурено лице и писмо (л. 294) и платежни нареждания
(л. 176-188) е видно, че в периода 15.03.2013 г.-12.10.2015 г. ищецът се е
осигурявал сам.
Съдът приема, че
вредите са установени. Ответникът следва да бъде осъден да заплати претендираните обезщетения.
По разноските за
адвокатска защита:
От представения от
ищеца заверен препис (л. 20) се установява, че с декларация от 12.03.2012 г. е
заявил, че ще ползва адвокатска защита от адв. Юлиян
Георгиев и адв. К.К..
От представени от
ищеца заверени преписи се установява, че е сключил договори за правна защита и
съдействие по ДП № 233/12 г. от 20.03.2012 г. (т.е. преди повдигането на
обвинението срещу ищеца) с адв. Б. Ж., по който е
платил в брой 3000 лв. (л. 54) и от 12.03.2013 г. с адв.
К.К., по който е платил в брой 450 лв. (л. 55).
Представено е допълнително споразумение от 15.04.2020 г.
към договор за правна защита и съдействие (л. 229), чрез което ищецът и адв. Ж. са се съгласили, че действителната дата на
сключването е 20.03.2013 г.
Съдът приема, че в
датата на договора е допусната грешка.
Представено е и пълномощно за адв.
Георгиев от 12.03.2013 г. (л. 192).
По възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение:
Приема се, че съдът
може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско
възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес (ТР № 1 от
11.12.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГК),
по съображения, че ако уговореното адвокатско възнаграждение надвишава
съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в
повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от
него.
Долната граница на
разумния и обичаен размер е минималният размер по чл. 12 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. към 2013 г.: 300 лв., а досъдебното производство е със значителна
фактическа и правна сложност.
Повдигнато е
обвинение за множество деяния, чиято фактическа страна и правна квалификация
изискват разглеждането на огромен брой документи и задълбочено проучване. Съдът
приема, че възнаграждението не е прекомерно.
В съдебната практика
се приема, че платеното в хода на наказателното преследване адвокатско
възнаграждение представлява имуществена вреда, която подлежи на обезщетяване по
ЗОДОВ, защото в наказателния процес не е
лист пети от решение от 06.10.2020
год. по гр. д. № 1753/2019 г. ВОС, ХII-ти с-в
предвидена възможност за
присъждане на разноските, сторени от подсъдимия (решение № 843 от 23.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5235/2008 г., II г. о.,
ГК). По тази причина договорът за правна защита не е необходимо доказателство в
наказателния процес. Следователно пропускът да бъде представен по делото не е
самостоятелно основание да се приеме, че не е била претърпяна вреда. В мотивите
по т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, се приема, че договорът трябва
да бъде представен по делото, но в гражданския процес, в който може разноските да
бъдат присъдени.
Предвид изложеното съдът приема, че платеното
възнаграждение на адвокат представлява имуществена вреда, за която ответникът също
дължи обезщетение.
По възражението за
погасяване на вземането за обезщетение за забава по давност:
В съдебната практика
по ЗОДОВ се приема, че погасителната давност за вземането за лихви е тригодишна
(решение № 230 от 19.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1425/2014 г., III г. о., ГК
и решение № 108 от 13.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2017 г., IV г. о., ГК).
Според трайната
практика на ВКС началният момент на погасителната давност е стабилизирането на
постановлението за частично прекратяване на наказателното производство след като
е съобщено на обвиняемия и той не е поискал наказателното производство да продължи
и да завърши с оправдателна присъда (решение № 191 от 20.05.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 6686/2014 г., IV г. о., ГК).
Ищецът е получил
постановлението за частично прекратяване на 20.07.2015 г. (отбелязване на л.
169 от делото). Съдът приема, че давността е започнала да тече на 20.07.2015 г.
Възражението за изтекла
погасителна давност е основателно, поради което компенсаторна лихва върху
присъденото обезщетение се дължи от 16.09.2016 г. – три години преди завеждане
на исковата молба на 16.09.2019 г.
Възнаграждението не е прекомерно.
Ответникът следва да заплати на ищеца и сторените разноски в размер 3260 лв. платени такси и
възнаграждение на адвокат, съразмерно уважената част
от исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България да заплати на М.И.Н., ЕГН **********, адрес ***, адрес за призоваване и кореспонденция: гр. Варна, ул.
"Александър Дякович" № 45 ст. 4, чрез адв. М.Р. от ВАК
сумите: 40000 (четиридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди: уронване личните и професионални
(като Директор на Дирекция "Събиране" на ТД на НАП Варна) чест
и достойнство, оскърбление и потиснатост, напрежение и тревожност, чувство за
вина за психическите травми у дъщеря му Г. Н., родена 1988 г., впоследствие
довели до влошаване на семейните й отношения и у дъщеря му М., раздяла с
майката на М. К.К., хипертония, гастроезофагеална
рефлуксна болест, алергия, холелитиаза
- дисептична форма, хроничен калкулозен
холецистит, хроничен обострен
гастродуоденит и 58 220.80 лева (петдесет и осем хиляди и двеста и двадесет
лева и 80 ст.), представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени
вреди, от които: 3450 лева платено адвокатско възнаграждение, 54 250
лева неполучени заплати за периода на отстраняването му от служба: от м. март
2013 г. до м. октомври 2015 г. вкл. (31 месеца х 1750 лева), 520.80 лева
платени от ищеца здравни осигуровки по 16.80 лв. месечно за периода 13.03.2013
г . до 12.10.2015 г. (общо 31 месеца), всички в резултат на незаконно
повдигнатите и поддържани, обвинения по чл. 282, ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 26 НК по ДП № 233/2012 г. и
образуваното чрез разделяне ДП № 324/2014 г. по описа на ОД на МВР Варна,
прекратено на 08.07.2015 г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради
липса на извършено престъпление, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 16.09.2016 г. върху всяко от присъдените
обезщетения до окончателното изплащане на сумите, както и сумата 3260 (три хиляди и двеста и шестдесет) лв.,
представляваща сторените разноски: платени такси и възнаграждение на адвокат, съразмерно уважената част от исковете, на основание чл.
10, ал. 3 ЗОДОВ.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от М.И.Н. с. ЕГН, с. а. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане горницата над присъдената сума 40 000
(четиридесет хиляди) лв. до претендираната
сума 60 000 (шестдесет хиляди) лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди: уронване
личните и професионални (като Директор на Дирекция "Събиране" на ТД
на НАП Варна) чест и достойнство, оскърбление и потиснатост, напрежение
и тревожност, чувство за вина за психическите травми у дъщеря му Г. Н., р. 1988
г., впоследствие довели до влошаване на семейните й отношения и у дъщеря му М.,
раздяла с майката на М. К.К., хипертония, гастроезофагеална рефлуксна
болест, алергия, холелитиаза - дисептична
форма, хроничен калкулозен холецистит,
хроничен обострен гастродуоденит
и от подслушването, наблюдението и видеозаснемането
на ищеца от ответника, евентуално от разследващия орган под надзора на
ответника, без да е издавано разрешение за това, евентуално и да е било
издадено в резултат на незаконно повдигнатите и поддържани и широко медийно
отразени по информация, изнесена от ответника, обвинения по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 НК по ДП №
233/2012 г. и образуваното чрез разделяне ДП № 324/2014 г. по описа на ОД на
МВР Варна, прекратено на 08.07.2015 г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК,
поради липса на извършено престъпление,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от
08.07.2015 г. върху всяко от претендираните обезщетения
до окончателното им изплащане и за периода от 08.07.2015 г. до 16.09.2016 г. върху присъдените
обезщетения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи
от решението на страните пред ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: