Решение по дело №337/2021 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 21
Дата: 7 февруари 2022 г. (в сила от 7 февруари 2022 г.)
Съдия: Евгения Христова Стамова
Дело: 20211500500337
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Кюстендил, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20211500500337 по описа за 2021 година
Производство по реда на глава ХX от ГПК – „Въззивно обжалване“.
Образувано е по въззивна жалба с вх.**********г. подадена от „**********“ ООД,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.“*********“****, общ.Б.,
представлявано от С.К.С. чрез пълномощник адв.М.А. З., вписана в АК – К. с адрес за
връчване на призовки и съобщения- гр.Д., ул.“*“**** срещу решение №260327 от
11.05.2020г. на Районен съд – Кюстендил по гр.д.№1954/2020г.
С посоченото решение е оставена без уважениеq исковата претенция на „**********“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.“*********“****,
представлявано от С.С. срещу „************“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление гр.К., ул.“********“****, за признаване за установено(
съгл.уточненията в молбата на л.27) в отношенията между страните, че „************“
ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.К., ул.“********“*****,
представлявано от управителя М.Н.Ж., дължи на „**********“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр.Б., ул.“*********“**** представлявано от С.С., сумата
********** лв., представляваща неплатена цена за извършен ремонт на автомобил с
включени части, съгласно фактура **********************г., ведно със законната лихва от
деня на завеждане на заповедното производство по ч.гр.д.№1404/2020г. – ********г. до
окончателното изплащане на вземането, като недоказана и неоснователна.С решението
„**********“ ООД, ЕИК ******** е осъдено да заплати на „************“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.К., ул.“********“***** сумата *********** лева,
сторени деловодни разноски.
В жалбата се твърди неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на
обжалваното решение.Сочи се нарушение при извършването на доклада, доколкото не са
отделени спорните от безспорните обстоятелства, липса на мотиви по въпроса има ли
договор между страните и какви ангажименти произтичат от него, макар, че са ангажирани
писмени и гласни доказателства в тази насока.Същевременно се поддържа, че с показанията
1
на двама свидетели е доказано, че между страните е сключен договор за ремонт на
автомобил( устен такъв), следователно това обстоятелство е безспорно.Доказано е, че
ответникът е познато лице за изпълнителя на поръчката, като няколко пъти му е докарвал
автомобили за ремонт – установено е, че е възникнало облигационно правоотношение,
чийто източник е договор за извършване на авторемонтни услуги, носещ основните белези
на договор за изработка по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ( видно от предмета на дейност на
ответното дружество).Ответникът, в качеството на поръчващ е възложил на ищеца в
първата инстанция в качеството на изпълнител и дружеството се е задължило да извърши
ремонт на процесния лек автомобил – срещу заплащане на възнаграждение.Твърди се
необоснованост на решението, поради необсъждане, подробно и задълбочено, на
доказателствата по делото, показанията на свидетелите.В подкрепа на становището за
доказаност на твърдението относно договор между страните, сочи показанията на свидетеля
К.С. чийто показания не са опровергани с насрещно доказване от ответника – чл.154, ал.1
ГПК и установяват възникване на облигационно правооотношение между страните през
м.януари*****. по договор за поръчка и изработка – с ясно определени престации,
възприети от свидетелите, а именно ищеца да изработи нещо въз основа на поръчаното от
ответника, която воля е изразена лично от него, за което свидетелстват посочените от двете
страни свидетели.Свидетелят К.С. изложил подробен разказ, който установява стъпка по
стъпка уговорките помежду им, установени след диагностика на автомобила, съгласуване на
цените и начина на работа, като ответника е знаел за смяната на двигателя и какво е било
необходимо да се направи в тази насока.Въззивникът поддържа, че разказите на
свидетелите, като дати и събития се подкрепят и от и- мейл кореспонденция между
страните, която съдът не е обсъдил.Въззивникът настоява, че след извършване на ремонта,
така както изисква закона, изпълнителя е предал автомобила на ответника, като се позовава
на показанията на свидетеля Г., упълномощено лице от М.Ж., което е приело ремонтираният
автомобил и съответно фактурата по него.Споменава и възражения на ответника във връзка
с изпълнението, достигнали до жалбоподателя отново чрез и –мейл, няколко седмици по-
късно, но оспорва тези възражения, като несвоевременни и неоснователни, предвид факта,
че автомобила не е бил закаран с цел констатиране на евентуални проблеми след ремонта и
отстраняването им.С аргумента, че основанието за плащане е неоспорена от ответника
фактура,а самата услуга във връзка с извършеният ремонт, който е установен, оспорва
мотивите за неоснователност на иска, свеждащи се до обстоятелството, че фактурата не е
подписана от М. Ж.В подкрепа на тази теза, сочи непротивопоставяне от търговеца и
съответно потвърждаване на действията на лицето, подписало без представителна власт.В
жалбата са изложени съображения и за необоснованост и неправилност на преценката за
неоснователност на иска, основана на факта ,че ответникът не притежава такъв
автомобил.Във връзка с това се изтъква, че ищецът още с исковата молба е поискал с цел
установяване( за точност) съда да задължи ответника да представи талон за процесния
автомобил.Сочи се обстоятелството, че във второто по ред съдебно заседание, ответника е
представил талон, като поради техническа грешка или поради факта, че ищецът не е имал
копие от талона погрешно е бил посочен модела на автомобила в исковата молба, както и
една буква от регистрационният талон.По нататък в жалбата са изложени съображения с
оглед разпоредбите на чл.264, ал.1 ЗЗД и чл.265, ал.1 ЗЗД, относно утвърденото в съдебната
практика разбиране за „приемане на работата“, като фактическо и правно
действие,преминаване на властта върху изработеното, задължение за уведомяване на
изпълнителя за недостатъци веднага след откриване на недостатъците, освен ако
изпълнителят е знаел за тях.Разгледани са и възможностите при недостатъци на изпълнената
работа вкл. право да се иска поправяне на работата в даден подходящ срок без заплащане,
заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на
възнаграждението, както и възможност за разваляне на договора, ако отклонението от
поръчката или недостатъците са толкова съществени, работата е негодна за нейното
договорно или обикновено предназначение.Във връзка с възражението на ответника за
прихващане се поддържа, че не било доказано по никакъв начин ответникът да е претърпял
имуществени вреди в процесния размер, причинени в следствие на противоправно и
2
виновно деяние – некачествен ремонт на МПС, за което не са изложени мотиви от районния
съд.Иска се отмяна на решението и постановявано на ново решение, с което предявените
искови претенции на основание чл.327 ТЗ да бъдат уважени, ведно със законната лихва от
предявяването на заявлението в заповедното производство до окончателното плащане на
вземането.В жалбата се съдържа и искане за заплащане на деловодни разноски на основание
чл.78, ал.1 ГПК – държавна такса по заповедното производство, държавна такса по исковата
производство и адвокатски хонорар, съгласно приложен по делото Договор за правна
защита и съдействие за двете инстанции.
Препис от жалбата е връчен на ответника в първоинстанционното производство.В
законоустановения срок е подаден писмен отговор от адв.Лазарова, като пълномощник на
„************“ ЕООД, с посочено ЕИК, представлявано от М.Н.Ж., съдебен адрес за
призоваване **********************|*******.Във връзка с довода, че съдът не е отделил
спорното от неоспорените обстоятелства, и че липсват мотиви относно установяването на
договор и какви ангажименти, произтичат от този договор за страните се изтъква, че в
съдържанието на решението, в мотивите в първи абзац в частта „По основателността“, съдът
е изложил подробни съображения, че по реда на чл.422 ГПК вр. с чл.415 ГПК са предявени
искове с правно основание чл.327 ТЗ, че паричното вземане по този договор произтича от
търговски, ненаименован смесен договор с елементи на поръчка и изработка, като и двете
страни са търговци, договорът е свързан с упражняваното от тях занятие, както е
установено в чл.286, ал.1 ТЗ, че процесните взаимоотношеиня между страните следва да се
регулират от разпоредбите на ТЗ, като субсидиарно приложение намират общите и
специалните разпоредби на гражданското законодателство – чл.258 и сл., чл.280 и сл. ЗЗД
вр. с чл.79 и сл ЗЗД.Изразява становище за неоснователност на оплакването, за допуснато
от съда нарушение, изразило се в необсъждане на свидетелски показания.Твърдението, че по
делото е доказана обвързаността на страните от договор, предвид показанията на свид.К.С.
които не са опровергани чрез насрещно доказване също е определено, като неоснователно.В
отговора се визира противоречие в позицията на ищцовата страна по този въпрос, където
първо се сочи липса на мотиви по въпроса относно наличието на договор между страните,
което не е така, а от друга страна твърденията за доказаност на правно – релевантни факти с
разказа на свидетеля, са неоснователни.Ответникът оспорва показанията на свид.С., поради
това, че той е съпруг на С.С. – управител на ищцовото дружество, от друга страна свид.С.
говорел за несъществуваща марка на ***********, както е отразено в поръчката за ремонт
на авточасти, какъвто ответното дружество не е имал, като с показанията на свид.Г. е
установено, че автомобилът е бил **********.Ответникът поддържа, че с показанията на
свид.С. не било установено какви точно авточасти са били поставени, каква е стойността на
труда, какъв Двигател е поставен на колата.Свид.С. установил общи данни, но не е
конкретизирал нито едно от тези обстоятелства.Коментирани са доводите основаващи се на
факта, че поставеният двигател имал гаранция, което способствало да бъде върнат, като са
проитвопоставени следните факти:с показанията на свид.С. било доказано, че този двигател
е втора употреба, без идентификационен номер, без документ за закупуването му, вещ,
която без документ за закупуване, без индивидуализация, не се ползва с гаранция.Оспорена
е доказателствената стойност на показанията на свид.С. относно годността на автомобила
при предаването му ,като в тази връзка се сочат показанията на свид.Г., който не работи при
ответника, няма зависимост от него и неговите показания не са заинтересовани, с
показанията на който било установено, че познава много добре К.С. имали са и други
отношения за друг поставен двигател, който също не бил изправен.Възпроизведена е част от
показанията на свид.Г.,относно следните възприятия: „тя(колата) въртяла дълго време и не
могла да запали, момчето на сервиза обяснило, че бил развален електромотора“, когато Г. се
обадил на управителя М.Ж., обяснил му ситуацията с „поправената“ кола, за да се обади по
телефона и да се разберат със сервиза.Свид.Г. пътувайки със своя автомобил и шофьорът на
ответното дружество Е.С., спрели на излизане от гр.Б., като Е.С. заявил, че километражът на
автомобила не работи.Тогава двете коли се разделили, като свид.Г. минал през Б., а Е.С. по
магистралата да пробва автомобила“Във връзка с доводите, относими към съществуващата
неяснота и грешки при описване на ремонтирания автомобил( като „*****“- вместо
3
„**********“ , се изтъква т изложените от първоинстанционния съд съображения, които се
споделят – разпитания свид.С. свидетелства за няколко автомобила на ответното дружество,
които които са били оставяни за ремонт при ищеца, в това число и ***********, модел
***********, но предвид факта , не е посочен регистрационен номер на автомобила,
ответното дружество не притежава такъв автомобил, „поръчката“ е с дата **********г., в
нея е удостоверени действия във връзка с ремонт на автомобил марка“***********“, модел
„***********“, с рег.**********, описани са дейности по сваляне на двигател и шлифоване
глава на двигател, посочен двигател втора ръка, без данни за ремонт и ли закупуване.Този
извод се подкрепя и от показанията на свид.И. Г., който обяснил, че ищецът е правил ремонт
на автомобил, но не на ********* а на ************.Поръчката е с дата ********, а
фактурата с дата **********., в нея са посочени авточасти но не е конкретизиран
автомобила за който те се отнасят.Сочи се и обстоятелството, че тези документи са оспорени
от ответника, като непритежаващи негов подпис, с оглед противоречието в удостоверените
в тях обстоятелства, заявено е, че фактурата не е осчетеводена от ответното
дружество.Ищецът не е потвърдил желанието си да се ползва от фактурата в първото
с.з.Представените документи не доказват какъв ремонт е направен, на каква стойност е всяка
част, която е поставена и какъв е размерът на възнаграждението за вложения труд. Счита, че
дефинирането на сделката като търговска е изисквало, ищцовото дружество да представи
доказателства, че приложената към исковата молба фактура е осчетоводена при него.Липсва
приемателно – предавателен протокол при напускане на МПС-то от сервиза, при
постъпването му за ремонт.Не е доказано, че фактурата е осчетоводена и в ответното
дружество, поради което не може да се приеме извънсъдебно признание на неизгоден за
страна факт относно дължимостта на вземанията.Предвид факта, че от нормите на чл.264,
ал.1 и ал.2 ЗЗД въззивникът не извлича заключения касаещи фактите по спора и
оплакването, че съдът не бил изложил мотиви относно задължението на страните при
подобен договор са определени като неоснователни.Поддържа се направеното при
условията на евентуалност възражение за прихващане със сумата *********** лева т.е
стойността на разходите, необходими за поправката на недостатъците от ремонта.Сочи се, че
за лошото състояние на автомобила са представени фактура *****************г., фактура
************** и фактура *************г. и фактура ************г., които
удостоверяват, че в периода от **********г. до датата на която управителят на ответника се
обадил ,че няма да заплати стойността по фактурата – ответникът е извършил ремонт на
стойност ******** лева, именно защото извършеният от ищцовото дружество не бил
качествен.Изтъква се обстоятелството, че тези писмени доказателства в срока по чл.193 ГПК
не са оспорени относно истинността им от ищцовото дружество. В заявление с
вх.***********г. ищцовото дружество е възразило само относно тяхното приемане, защото
касаят отношения между ответника и трети лица, а не конкретния правен спор.Относно
наложилия се ремонт на получения автомобил след като е доставен в гр.К. сочи показанията
на свид.Г., който установил лицето, което е правило ремонта – А.Д..Във връзка с това се
сочи и друго доказателство – РКО представен в с.з. на ***********г., за извършен ремонт
на двигателя именно от лицето А.Д., документ който също не е бил оспорен в срока по
чл.193 ГПК в същото с.з.Ответникът се позовава на надлежна комуникация по имейл в
срока по чл.265, ал.3 ЗЗД и надлежно упражнено право по чл.265, ал.1 ЗЗД.Ответникът
излага становище за неоснователност на твърдението, че ответникът не се е справил с
доказателствената тежест вменена му от съда и не е доказал възражението си, като е
противопоставено становището ,че възражението за прихващане е направено при условията
на евентуалност и съдът е имал задължение да се произнесе, ако приеме, че предявеният иск
е основателен.Визират се и твърденията в исковата молба, относно отказът да бъде платена
сумата по фактурата,заявен от ответника в кореспонденцията от **********г.
Съдът на основание чл.267, ал.1 ГПК след като извърши проверка на допустимостта
на жалбата при съответно прилагане на чл.260 и чл.261 ГПК, намери, че жалбата е
подадена в определения в чл.259, ал.1 ГПК, срок за обжалване на решението, насочена е
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и е допустима.
Осъществена е надлежна размяна на книжа.
4
На основание чл.266, ал.3 ГПК във въззивното производство е допуснат разпит на
свидетел – един от трима свидетели, посочени в исковата молба. В хода на производството
жалбоподателят е направил отказ от събирането на допуснатото доказателство.
За да се произнесе по жалбата, въз основа на доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните съдът при условията на чл.235 ГПК прие за установено следното:
По реда на чл.410 ГПК в полза на „**********“ ООД е била издадена заповед за
изпълнение срещу „************“ ЕООД относно заплащане на суми, както следва:
********** лева, представляваща незаплатена цена за извършен ремонт на автомобил,
съгласно фактура **********************г., ведно със законната лихва, считано от
********г. до окончателното изплащане на вземането и *********** лева разноски по
делото – *********** лв-. държавна такса и ********* лв адвокатско възнаграждение.
Срещу издадената заповед за изпълнение било подадено възражение, което
обосновава правният интерес на ищеца от иска.
В исковата молба подробно е разказано, че между страните по делото през
м.януари*****. е сключен устен договор,относно извършване ремонт на принадлежаща на
ответника автомобил, представляващ : марка“***********“, модел „*******“ с
рег.***********.Първоначално контакт бил осъществен със съпругът на управителя на
ищцовото дружество, който помага във фирмата и поддържа контакти с клиенти.Автомобил
бил с износен двигател, бил качен в **********, което също било отремонтирано.Когато
станало ясно, че се налага смяна на двигателя в това число и на съпътстващи елемнти, бил
попитан М. дали той ще осигури следващия двигател.Поради отрицателен отговор търсенето
на двигател продължило от ищцовото дружество.Бил намерен двигател в С., цената му била
съобщена на ответника, който се съгласил с посочената цена.След закупуване на двигателя
бил извършен ремонт, в следствие на ремонта, автомобилът започнал да се движи нормално
.Бил изпробван от ищцовото дружество, ответника бил поканен да се яви в дружеството, за
да си получи автомобила.Дошъл шофьор, който изпробвал автомобила в присъствието на
К.К. Д.М.Шофьорът казал, че тази кола никога не е работила по- добре.Автомобил бил
закаран на собствен ход.Всички закупени части били нови, отговарящи на БДС стандарт.На
шофьора била предадена и оригинал на фактура, М. попитал дали може да се плати по
банков път.Няколко седмици след предаване на автомобила, на **********г. фактурата била
изпратена на ответника чрез имейл.Ответникът чрез съобщение изпратено по същия начин,
от същата дата, уведомил изпълнителя, че няма да плати претендираното възнаграждение,
по причина че автомобилът не бил отремонтиран, бил получен в по- лошо състояние
отколкото при предоставянето му за ремонт – с висящи и скъсани жици, неработещ
километраж и проблем в съединителя.Водени били разговори за поправка съотв. за връщане
на поставения двигател.Сочи се, че в изпратената на ответника фактура било посочено
подробно как е формирана общата сума ********* лева, респ. какви конкретни действия са
извършени във връзка с отремонтиране на автомобила.Като допълнителен аргумент в
подкрепа на искането се изтъква обстоятелството, че ответникът не е възразил своевременно
срещу евентуални недостатъци на отремонтираната вещ, сочещо, че работата е
приета.Подменени според твърденията в исковата молба били – гарнитура глава, гарнитура
пропускателни тръби, спирачна тръба, сменена водна помпа, подменени клапани и гумички,
клапани 8 бр., маслен и въздушен горивен филтър, ремък – канален един брой, тампон
двигател един брой, жило съединител 1бр., хидравлично масло, антифриз.За сваляне и
качване на двигател дължима е сума ******* лева, шлайфане на глава -
*************** ., двигател ІІ ръка – ****** лева.Общата сума ********* лева е
формирана от дължимата цена за извършените дейности и закупени авточасти – описани в
изготвена поръчка.
За установяване на твърденията си ищецът е представил фактура
**********************г. в която „**********“ ООД е посочено, като доставчик а
ответното дружество, като получател – отразена е, като дължима сума ********** лева с
ДДС.Фактурата е подписана от съставител.В основанието за дължимост на сумата е
посочено – „части“.Като начин на плащане е отразено – по банков път.Във фактурата са
5
посочени имена – нечетливи, налице е и подпис.Липсва каквото и било разграничение
относно начина на формиране на сумата, като дължима цена за авточасти и за ремонт.
По делото е представена и *************, относно автомобил ***********,
рег.********* последните две букви са трудно четими ********, напуснал на
*************. с километри *****.Описани са авточасти и техните единични цени –
******* лева, посочени са и извършени ремонтни дейности и тяхната цена.Макар и трудно
четим текста в посочената поръчка е в съответствие с описанието в исковата молба относно
извършени ремонтни дейности, закупени авточасти и техните единични цени.В сметка в
страни от основната бланка е посочен сбор на суми ************ и 6********0 лева.В
поръчката не са посочени имена на възложител и изпълнител, липсват подписи.
Видно от представените извлечения от кореспонденция чрез електронна поща, които
не са оспорени от страните е, че на **********г. ответното дружество е поканено да плати
дължимата по фактурата сума, следва отговор от *******г.Ответникът възразява, че е
извършена работата за която се претендира плащане, заявява, че състоянието в което е
получен автомобила е по – лошо от състоянието в което е предаден, трудно палещ, с висящи
и изпокъсани жици, неработещ километраж, и проблем със съединителя.Сочи, че механици
не могат да отстранят причинените щети.
Следва друго съобщение от изпълнителя, в което изпълнителя настоява за плащане
на сумата, рекламацията за закъсняла – повече от 2 месеца и предупреждава, че ще заведе
съдебен иск.
В отговор с дата ****г. М.Ж. коментира ремонт на ********** и ************.За
**********то се сочи, че е бил взет двигател, при уговорка да бъде върнат , за което дори не
била издадена фактура и, че двигателят си стои.Относно „************то“ се сочи, че в
деня когато колата била отремонтирана, изпълнителят бил уведомен по телефона - К., че
възложителя не е доволен от ремонта, че двигателят ще бъде свален и върнат.Когато
започнал да възстановява двигателя излезли много липси и почнало ходене по
мъките.Заявено е, че предадения двигател така бил манипулиран, че бил негоден за по
нататъшно ползване( не ставал за нищо).Отремонтирана била главата, предоставена от
изпълнителя – клапани, легла, дюлзи ремонтът отнел сума ************ лева.Бил
отремонтиран и съединител.Сочи се, че е към момента колата не е отремонтирана,
възстановява се цялата инсталация като целият ремонт възлиза на ********* лева.Сочи, че
поради невъзможност да се ползва колата е наеман друг автомобил.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск .Оспорва
представената фактура, като непритежаваща подпис на органния представител на
дружеството, изготвената *************, предвид факта, че в същата не е вписан № на
шаси и № на двигател.Визира противоречие между вписаното в поръчката – авточасти за
************ лева и труд ******** лева и отразеното във фактурата, където сумата е
формирана, като сбор от авточасти ********* лева и ДДС ********** лева.Позовава се на
обстоятелството, че „*************“ е с дата след издаване на коментираната фактура,
неясно как е определена цената за труд в размер на ******** лева.Не е индивидуализиран
посочения „двигател ІІ уп. Възразява по липса на приемо – предавателен протокол за
предаване и връщане на автомобила.Заявява, че автомобилът не е върнат на надлежно
упълномощено лице, както, че при транспорта на автомобила от Б. до К., двигателят не е
работел добре, наложило неколкократно спиране.Автомобилът е бил трудно палещ, с
висящи и изпокъсани жици, неработещ километраж и проблем със съединителя.Всичко това
наложило нов ремонт на автомобила, за което била заплатена сума ******** лева, за което
били издадени фактури *************г., **************, фактура *************г.и
фактура ************г.Ответникът сочи, че вложеният от ищцовото дружество двигател е
бил върнат с товарителница ************.За сумата ********* се прави искане за
прихващане.
Според отразеното във фактура ************г. „************“ ЕООД със седалище
в гр.К. е удостоверило, като дължима от „************“ ЕООД сума ************ лева с
ДДС, сума за доставка на авточасти – ************, **************, ***********,
6
***********, ***********.Не е посочен автомобилът за който са предназначени тези
авточасти.Във фактурата е налице подпис за получател.
Във фактура *****************г. е отразена дължима сума *********** лв. –
******** за съед.сумата е с ДДС.
Във фактура **************, издадена от „***********“ ЕООД е отразена дължима
сума за ремонтни дюзи от „************“ ЕООД на стойност ************ лева с ДДС.В
графата за получател са посочените имената М.Ж..Съществува и подпис до името на М.Ж..
Във фактура **********/**********г. е отразена дължима сума от „************“
ЕООД – проверка Г.Н.П. ****** с ДДС.Фактурата е издадена от „***********“ ЕООД ,
подписана е от съставител и получател.В графата за получател са посочени имената на
М.Ж..
В нито една от посочените фактури не е посочен автомобилът за който са
предназначени авточастите.
Съгласно разходен касов ордер от **********г. „************“ ЕООД следва да
плати на А.Д. за ремонт на двигател на ********** – ************ лева.Отразено е, че
сумата е платена – има подписи в графата за ръководител и получател на сумата.Посоченото
лице не се сочи, като представител на горепосочените дружества.
Свид.К. С. е съпруг на управителя на ищцовото дружество.Заявява, че е работи във
фирмата без трудов договор.Знае за ремонт на „*********** **********“ и „*****“
предоставени, възложени от ответното дружество през м.януари*****.********** бил
отремонтиран за около 1 месеца, за което било платено – автомобилът бил получен от
М..Двигателят на ***** бил разглобен на съставни части, установено било, че е износен и
трябва да се сменят бутала и сегменти.По телефона бил уведомен управителя, били му
посочени цени и направено предложеине да осигури нужния двигател.След около 1 –
седмица изпълнителя бил уведомен да намери двигател.Намерен бил двигател на стойност
**** лева, който бил износен.Намерен бил втори двигател – всичко това било съгласувано с
М..М. бил уведомен за цената на втория двигател, за труда и материали, както, че за този
двигател има гаранция, при проблем ще бъде върнат. Готовият автомобил бил взет през
*********г.За ремонта не било платено,след което М. бил уведомен за цената на втория
двигател, на която се съгласил.Ремонтът бил осъществен с втория
двигател.Отремонтирлания автомобил бил предаден през *********г., бил получен от
шофьор във фирмата на ответника, който е познат на свидетеля.В разговор по телефона ,
след като бил уведомен за сметката М. казал, че ще плати по банков път. Когато колата била
предадена -шофьорът казал, че този автомобил никога не е работел по – добре.Не си спомня
дали фактурата е била подписана от шофьора.За покупката на вложеният двигател, липсва
документ, индивидуализиращият му номер не бил посочен в съставените по договора
документи.Ответното дружество било канено да заплати дължимата цена.В края на м.март
във фирмата била получена пратка- двигател на съставени части, от куриерска фирма в
К..Свидетелят отказал получаване на пратката.Свидетелят С. разпознава Г., като получател
на автомобила, заявява, че в деня на предаване на автомобила не е имало възражения.
Свидетелят Г. в периода ****г. е работел в ответното дружество.През м.****г. той
закарал друг служител във фирмата Е., за да вземат автомобил, намиращ се в Б..Бил
упълномощен от М. да оправи документите ( за какви документи става въпрос не е ясно), да
вземе фактурата.Дадена му била фактура, която той подписал , но вместо повече труд, били
написани повече части.Е. само шофирал.Автомобилът дълго време не могъл да припали –
7
обяснено им било от някакво слабо момче, че бил развален електромоторът, при
отремонтирането на който автомобилът ще работи без проблем.Обадил се на М.Ж. за да му
съобщи какво е положението.Между М. и свид.К.С. бил проведен разговор, след което Ж.
казал на свидетеля да вземе автомобила.След Б. шофьорът Е. спрял и казал, че
километражът не работи, но продължили, други проблеми не е имало.Автомобилът бил
**********.Във фирматаq според свидетеля автомобил марка“ *****“ липсва.С К. имало и
други пререкания – бил взет някакъв двигател с уговорка да бъде върнат, но той отказал да
получи двигателя.Автомобилът ************ бил на цвят -бял, с лепенки на фирмата и бил
преотремонтиран от А.Д., който бил познат на свидетеля.Свидетелят не знае какъв е
проблема с автомобила, който бил отремонтиран.
Съображенията на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска са следните -
представената фактура,авторството на която е оспорено не може да се приеме, като
доказателство за ремонт и закупуване на части между страните, с параметрите посочени в
исковата молба относно ремонт на лек автомобил марка „******* с рег.*****************,
доколкото липсва описание на стоката респ. условията, по вид и стойност.Фактурата не е
основание за плащане.С представената фактура не се установява параметрите на конкретно
договорно правоотношение, че дейностите и стоките, евентуално поръчани от ответното
дружество, съответстват на реално поръчаното и извършеното.Съдът е счел, че не е
доказано и ясно какви дейности са поръчани и какви са извършени.Позовал се е на
противоречие в отразеното в изготвена поръчка с дата един ден преди издаване на
фактурата, в която са вписани части за ******* лв., описани са дейности по сваляне на
двигател, шлифоване на глава, посочен е двигател втора ръка.Във фактурата издадена един
ден преди изготвяне на поръчката, като основание за издаването й се сочи „части“ на
стойност ********* лева с ДДС респ.********* лева без ДДС.
Всъщност ответното дружество е собственик на товарен автомобил, „**********“, с
рег.**********, бял на цвят – видно от свидетелство за регистрация, с първоначална
регистрация от *********г. (*****).
Окръжният съд, въз основа на изложените обстоятелства и с оглед разпоредбите на
чл.258 – чл.266 ЗЗД прецени предявеният иск за неоснователен,а обжалваното решение за
правилно и законосъобразно.
Според чл.258 ЗЗД - с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск
да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати
възнаграждение.
Съгласно чл.261 ЗЗД - изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде
годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение.Изпълнителят, който
извършва работата със свой материал, отговаря за доброто качество.
Съгласно чл.264 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно
договора работа.При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не
могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива
недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това
не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците.
Съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД - поръчващият трябва да заплати възнаграждението за
приетата работа. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се
установява при приемането на работата.
Както е посочил и първоинстанционният съд, уважаването на иска предполага по
делото да бъде доказано, че между страните е сключен договор с предмет извършване
ремонт на лек автомобил марка“ *****“, с посочения в исковата молба рег.№ ***********
****, относно конкретния обхват на дължимите ремонтни дейности, материалите с които да
бъде извършен ремонтът, срока за който да бъде извършен ремонта и относно размера на
уговореното за извършване на ремонта възнаграждение.В тази посока са и изложените във
въззивната жалба доводи – като твърдението е, че сключването на договора , неговия
8
предмет и извършения ремонт на автомобил марка *********** е доказано, с показанията
на разпитаните свидетели и останалите доказателства, а съществуващото разминаване
относно визирания в исковата молба модел и рег.№ е обяснено с допусната грешка, по
причина, че изпълнителят не разполагал с свидетелство за регистрация на МПС .
Съдът намира, че по делото не са представени доказателства, формиращи сигурно
убеждение, относно параметрите на сключената между страните сделка във връзка с ремонт
на автомобил, за което се претендира, заплащане на възнаграждение в посочения размер.
С оглед кореспонденция разменена по електронен път, представени в
първоинстанционното производство – неоспорени от ответното дружество, (сочат се дори
като доказателство в становище изразено в първо с.з.) показанията на свид.Г. следва, че
през 2020г. страните са били в правоотношение по повод извършване ремонт на лек
автомобил, марка ***********, модел „************“, както, че ремонтът е бил свързан с
двигателя на автомобила, без да са уточнени подробности относно конкретни съпътстващи
подмяна на двигател дейности и необходимите авточасти.В този смисъл са налице
признания относно неблагоприятни факти от органния представител на ответното
дружество, в разменената кореспонденция по електронен път, които ответникът не е
оспорил.За ремонт на автомобил ************, принадлежащ на ответното дружесгво,
който се е намирал в Б. във фирмената площадка на ищцовото дружество свидетелства и
свидетелят Г..Изложените в исковата молба фактически обстоятелства, на които се основава
вземането за исковата сума също касаят възложен от ответното дружество, в разговор по
телефона със свид.К.С. ремонт на автомобил марка „***********“ изразяващ се в подмяна
на двигател.В разменената по ел.път кореспонденция е осъществена след предаване на този
автомобил, описан в исковата молба, като *********** модел „*******“ а в отправените от
управителя на ответното дружество съобщения по електронен път, като ***********
модел„************.Свид.К.С. е присъствал на предаване на автомобила и разпознава
свид.Г., като получател на автомобила.
При приемане, че е налице валидна договореност относно ремонт на автомобил,
изразяващ се в подмяна на двигател и съпътстващи документи, следващият въпрос на който
следва да бъде даден отговор за да се приеме доказаност на договор за изработка е какво е
било уговореното, дължимо във връзка с извършване на ремонта възнаграждение, като част
от съдържанието на договора.
Съдът намира, че наличната доказателствена съвкупност не е достатъчна за да
формира сигурно убеждение у съда, какъв е размерът на договореното за извърлшване на
ремонта възнаграждение.
Както в исковата молба така и във въззивната жалба се твърди, че договорът е
сключен след проведен устен разговор т.е при съвпадащи словесно разменени
изявления.Лицето, чрез което е проведено договарянето е свид.К.С. който при разпита в
първоинстанционното производство не споменава подробности, относно уговорените
дейности и подмяна на елементи, свързани с уговорения ремонт на автомобила, смяна на
двигател, не сочи изобщо какво възнаграждение е било уговорено.
Представената поръчка – писмен документ, в който липсват подписи, преповтаря
твърденията в исковата молба, оспорена е от ответното дружество и не може да служи за
доказателство относно посочения факт.Факт е и съществуващо противоречие в позицията на
ищеца, отразеното в този документ и изготвената ден преди това фактура, в която като
основание за плащане са посочени части, не са описани дейности възлизащи на исковата
сума.
В отправените чрез електронна поща съобщения от ответното дружество, липсва
изявление, което да се приеме за признание относно размера на договореното за извършване
на ремонта възнаграждение.
Според твърдения в исковата молба и показанията на свид.С., оригинала на фактурата
изготвена за ремонта( представена с исковата молба) била предадена на упълномощения от
М.Ж. свид.Г., който е придружавал шофьорът , изпратен да придвижи автомобила от Б. до
9
К..
Ответното дружество оспорва представената фактура, като акт обективиращ
изразено съгласие във връзка с дължимото за ремонта възнаграждение, предаване на
автомобила на надлежно упълонмощено лице..Свид.Г. твърди, че е подписал фактура, при
получаване на автомобила, заявява, че бил упълномощен да оправи документите и да вземе
фактурата, фактурата, която подписал била с изписани повече части отколкото труд - в
процесната фактура липсва посочване на труд.Тя не е предявена на свидетеля и не е ясно
дали тази фактура е подписал, не е ясно свидетелят бил ли е уведомен за параметрите на
договореностите между страните.Не се установява упълномощаването му за
представителство на ответното дружество, във връзка с приемане и подписване на фактурата
и параметрите на упълномощителната сделка.Извън хипотезите на действия на търговски
пълномощник и търговски помощник, за която се изисква писмена форма чл.26- чл.30 от
ТЗ, за каквато по делото липсват сведения, не изяснен в процеса, поради бездействие и на
двете страни въпроса, относно смисълът и съдържанието на понетието“ да оправи
документите“.С оглед оспорването на фактурата следва, че се оспорва евентуално
упълномощаване на друго лице, което да действия вместо органния представител във връзка
с определяне параметрите на сделката.
Поначало в съдебната практика е застъпено виждането, че фактурата може да се
приеме като доказателство, установяващо договор за продажба, тъй като законът не изисква
специално сключен писмен договор за продажба на движими вещи, но фактурата трябва да
съдържа всички необходими елементи, квалифициращи договора за продажба като такъв -
вид на закупена стока, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписа
си като получател и предавател, съответното време и място напр. решение № 96 от
26.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 380/2008 г., I т. о., ТК и други цитирани в
първоинстанционния съдебен акт.Представената фактура не притежава и изброените
характеристики – напр. не е посочено авточастите предмет на продажба ли са, ако се касае за
вложени при ремонт детайли, не е посочен авотомобила, който е отремонтиран. в ако бъде
разгледана изолирано от останалите доказателства по делото.
При липса на доказаност на елемент от съдържанието на сделката, на която ищецът
основава вземането си, като случаят не попада в чл.266, ал.1 изр.2 ЗЗД искът не може да
бъде уважен.
Поради недоказаност на вземането за главница, недоказана е и претенцията за
заплащане на законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
заповедното производство – ********г. до окончателното изплащане.
Изложените в жалбата доводи се явяват неоснователни, а обжалваното решение
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.2 ГПК на ответното дружество се
дължат разноски за въззивното производство, възлизащи на ********* лева – платено
адвокатско възнаграждение.

Мотивират от горното, съдът
РЕШИ:


ПОТВЪРЖДАВА решение №260327 от 11.05.2020г. на Районен съд – Кюстендил по
гр.д.№1954/2020г.
10

ОСЪЖДА „**********“ ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление гр.Б., ул.“*********“****, общ.Б., представлявано от С.К.С. да заплати на
„************“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.К.,
ул.“********“****, представлявано от М.Н.Ж. разноски за производството възлизащи на
********* лева.

На основание чл.280, ал.3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11