МОТИВИ към ПРИСЪДА № 167 от 31.10.2019 г. по НЧХД № 3471/2019 г. по описа на БРС, XXI състав
Съдебното производство по делото е образувано по
повод внесена в съда тъжба от М.С.И., ЕГН **********, с която срещу подсъдимия И.П.К., ЕГН: **********, роден на *** г. в гр. Б., българин, български гражданин, с адрес: гр. Б., кв. „М.Р.”, ул. „Ю.” № **, със средно образование,
разведен, неосъждан, е повдигнато обвинения за това, че на 01.07.2019 г., около
12:40 часа в гр. Б., м. с.
„В.Б.” на работното й място в транспортна
фирма ЕТ „С.П.”, е причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота
на М.С.И., ЕГН: **********, като я блъскал в стената, нанасял удари с юмруци
по главата, врата и горната част на тялото, представляващо лека телесна повреда – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
За претърпените от процесното престъпление
неимуществени и имуществени вреди тъжителката е предявила граждански искове в
размер на 6000 лева за неимуществените и 274.60 лева за имуществените вреди,
които съдът прие за съвместно разглеждане в настоящото наказателно
производство.
Тъжителката, редовно уведомена, явява
се лично заедно с адв. К.. Поддържа повдигнатото обвинение, което счита за
безспорно доказано с оглед събраните по делото доказателства. Поддържа
предявените граждански искове за претърпените вреди от престъплението. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Защитникът
на подсъдимия адв. Г.Я. оспорва повдигнатото обвинение, като го счита за
недоказано. Пледира подсъдимият да бъде оправдан.
Подсъдимият К. поддържа становището на
защитника си за недоказаност на обвинението и в последната си дума моли да бъде
оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият И.П.К., ЕГН: **********,
е роден на *** г.
в гр. Б., българин, български гражданин, с адрес: гр. Б., кв. „М.Р.”, ул. „Ю.” № **, със средно образование,
разведен. Видно от приложена по делото справка
за съдимост подсъдимият не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност.
На 01.07.2019 г. тъжителката М.С. била на
работното си място и изпълнявала длъжността администратор в гр. Б., м.с. „В.Б.“
при работодател, извършващ дейност в сферата на транспортните услуги. Около
обяд на работното място на тъжителката пристигнал подсъдимият. Минал покрай
свидетелите И.Ч. и П.П. (колеги на тъжителката),
които обядвали под навес, поздравил ги и се запътил към офиса, в който се
намирала тъжителката. Пред подсъдимия в същата посока вървяла и свидетелката Б.Н.,
която трябвало да го обслужи да се отчете. Същевременно подсъдимият се срещнал с
тъжителката във фоайето пред офиса и започнал да я блъска в стената. В този
момент след като възприели случващото се свидетелите Ч. и П. веднага се
втурнали да окажат помощ на тъжителката. Пръв се намесил свидетелят Ч., който
хванал подсъдимия и го отдръпнал от тъжителката. От косата на тъжителката
паднал кичур коса, който подсъдимият взел и изхвърлил в намиращ се в близост
кош за боклук. Свидетелят П. отвел тъжителката навън. Подсъдимият си тръгнал.
След като тъжителката усетила, че се е
изпуснала по малка нужда, се обадила на сестра си – свидетелката Г. и я
помолила да донесе дрехи да се преоблече. Свидетелката Г. подала сигнал на
спешен телефон 112 за инцидента, след което отишла на място в обекта.
За да окажат съдействие на подадения
сигнал били изпратени свидетелите Ж.А. и М.Д. – и двамата служители в Четвърто
РУ. Пристигайки на място свидетелите установили присъстващите лица сред които
не бил подсъдимият. Тъжителката обяснила, че била нападната от подсъдимия,
заради изричан от нея негов прякор – „мърда”. Тъй като тъжителката се оплаквала
от болки в главата на мястото пристигнала линейка. Тъжителката била отведена в МБАЛ
Б.мед, където била настанена в отделение по неврохирургия. На 04.07.2019 г.
тъжителката била изписана от болничното заведение с диагноза мозъчно
сътресение, като й бил определен до 03.08.2019 г. домашен-амбулаторен режим на
лечение. На 05.08.2019 г. бил извършен контролен медицински преглед на
тъжителката, като бил удължен отпускът и по болест до 02.09.2019 г. отново при
домашен-амбулаторен режим на лечение. Междувременно на 04.07.2019 г.
тъжителката била прегледана и от доктор психиатър, който диагностицирал
тъжителката с остра стресова реакция, тревожно-хиподепресивен
синдром. Било й назначено медикаментозно лечение.
На 10.07.2019 г. тъжителката е била
прегледана от съдебен лекар, който е дал заключение, че при прегледа е било
установено мозъчно сътресение 15 точки по скалата на Глазгоу и контузия на
шията, които е възможно да са получени по време и начин както е съобщила
тъжителката. На тъжителката е било причинено временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
Считано от 03.09.2019 г. трудовото
правоотношение на тъжителката било прекратено по взаимно съгласие със Заповед №
33/03.09.2019 г. на работодателя.
По изпратени от Четвърто РУ към ОД на МВР
– Б. материали в РП – Б. била образувана прокурорска преписка № 5522/2019 г.,
по която бил постановен на 26.07.2019 г. от прокурор при БРП отказ да се
образува досъдебно производство, тъй като в преписката не се съдържали данни за
осъществен състав на престъпление от общ характер.
По доказателствата:
Приетата за установена от съда фактическа
обстановка се подкрепя от всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под
съмнение така установените факти.
В хода на съдебното следствие бяха
разпитани свидетели очевидци на настъпилото между подсъдимия и тъжителката
съприкосновение, от показанията на които безспорно се установява, че
подсъдимият е причинил на тъжителката телесното увреждане, описано по-горе в
изложението. В показанията си свидетелите Ч. и П., които са се намирали в
непосредствена близост до мястото на инцидента посочват, че са видели как
подсъдимият блъска в стената тъжителката. Отделно от това свидетелят Ч., който
пръв е оказал помощ на тъжителката заявява, че подсъдимият държал тъжителката
за косата, като имало на земята паднал кичур от косата й, който подсъдимият
изхвърлил в кош за боклук. В насока на упражнено от подсъдимия насилие спрямо
тъжителката са и показанията на свидетелката Н., която е вървяла пред
подсъдимия към офиса. Свидетелката посочва, че след като подсъдимият срещнал
тъжителката пред офиса, същият се нахвърлил срещу нея и я хванал, т.е. бил е
осъществен физически контакт между тях, след което свидетелката Н. се опитала
да ги разтърве. Показанията на свидетелите Ч., П. и Н. са обективни, последователни,
непротиворечиви, препокриващи се и сочат на реализиране на едни и същи факти,
приети от съда за безспорно установени. Показанията на свидетелите се
потвърждават и от показанията на свидетелите Д., А. и Д. Г., които не са
свидетели очевидци, но са пристигнали на мястото и са възприели фактите,
осъществени след настъпване на инцидента. При оценка на свидетелските показания
на свидетелката Г. съдът съобрази, че същата е сестра на тъжителката и
наличната роднинска връзка предполага заинтересованост на свидетелката от
изхода на делото. Независимо от това показанията на свидетелката Г. изцяло се
подкрепят от другите събрани по делото доказателства (свидетелски показания и
писмени доказателства), поради което съдът напълно ги кредитира и не поставя
под съмнение тяхната истинност.
В дадените обяснения подсъдимият
признава, че на 01.07.2019 г. е бутнал тъжителката след като тя го обидила,
като го нарекла „мърда”. В хода на процеса защитата и подсъдимият поддържат
защитна теза, че поведението на подсъдимия е било провокирано от тъжителката,
която го обиждала пред другите колеги и клиенти на дружеството, в което
работела и по този начин му накърнявала имиджа. В действителност от показанията
на разпитаните свидетели Ч., П. и Н., които са били колеги на тъжителката се
установява, че вероятна причина за нападението на подсъдимия спрямо тъжителката
е изричан от нея негов прякор „мърда”. По делото освен обясненията на подсъдимия
не са налични други доказателства, които да установяват, че при срещата на
подсъдимия с тъжителката на 01.07.2019 г. тъжителката го е нарекла „мърда”.
Такива данни не се съдържат дори в показанията на свидетелката Н., която е била
в близост до подсъдимия и тъжителката в момента, в който са се срещнали във
фоайето пред офиса, като свидетелката посочва, че е чувала тъжителката да
използва думата „мърда” по адрес на подсъдимия, но не в негово присъствие. Обясненията на подсъдимия освен доказателствено средство
обаче, са и средство
на защита срещу повдигнатото обвинение, като при анализа на
доказателствената им стойност
следва да се има предвид,
че подсъдимият не носи наказателна
отговорност за изложени в обясненията неистини. Ето защо съдът не дава вяра на обясненията
на подсъдимия, че същият е бутнал тъжителката след като тя го е обидила,
наричайки го „мърда”.
Изложената по-горе фактическа обстановка се
установява като безспорна и от приобщените
по реда на НПК писмени доказателства. Приложени са медицински документи (епикриза, болнични листи, рецепти), както и съдебно
медицинско удостоверение № 160/2019 г. от извършен на 10.07.2019 г. преглед на
тъжителката от съдебен лекар, от което се установяват последиците за
здравословното състояние на тъжителката от упражненото спрямо нея от подсъдимия
насилие. Съдебният медик е констатирал причинено на тъжителката временно
разстройство на здравето неопасно за живота, настъпило в резултат на причинено
мозъчно сътресение 15 точки по скалата на Глазгоу и контузия на шията, които е
възможно да са получени по време и начин както е съобщила тъжителката. Осен за
влошено след инцидента физическо здравословно състояние на тъжителката по
делото е налично и писмено доказателство (становище на д-р психиатър), което
установява увреждане и на психическото здраве на тъжителката, която е получила
след инцидента остра стресова реакция, тревожно-хиподепресивен
синдром, което състояние е наложило медикаментозно лечение.
След анализ на всички събрани доказателства
съдът достигна до извод за виновността на подсъдимия.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК.
По своята същност телесната повреда
представлява противоправно и виновно увреждане на
здравето на друг човек чрез нарушаване анатомичната цялост или физиологичните
функции на тъканите, органите или системите на човешкия организъм или причиняване
на болка или страдание. Съгласно т. 15 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г.,
Пленум на ВС в чл. 130, ал. 1 НК законът има предвид всички увреждания на
организма, които са довели до болестно състояние, без то да е продължително,
постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се за кратковременно
разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата
цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във
физиологическите функции извън болката и страданието. За леки телесни повреди с
разстройство на здравето се приемат случаите на наранявания на кожата,
насиняване на части на тялото, счупване на носни костици,
изгаряния от по-лека степен, леки навяхвания на крайниците, мозъчно сътресение
без загуба на съзнанието, контузни рани и много
други.
В случая от фактическа страна безспорно
по делото се установи, че на 01.07.2019 г. гр. Б., м.с. „В.Б.“ след настъпило съприкосновение между
подсъдимия и тъжителката, подсъдимият я е блъскал в стената, с което й причинил
мозъчно сътресение 15 точки по скалата на Глазгоу и контузия на шията. От извършен
медицински преглед на 10.07.2019 г. и след запознаване с представени от
тъжителката медицински документи съдебен лекар е заключил, че посочените
увреждания на здравето е възможно да настъпят по време и начин съобщени от
тъжителката, а именно от блъскане на главата й в стена. При тези обстоятелства
съдът прие, че е налице причинно-следствена връзка между нараняванията на
тъжителката и упражненото от подсъдимия спрямо тъжителката насилие. Причинените
наранявания се характеризират като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130,
ал. 1 от НК. Дори да се приеме от фактическа страна, че в минал период
тъжителката е обиждала подсъдимия, по делото липсват налични данни, че тъжителката
го е обиждала в деня на инцидента (01.07.2019 г.) Отделно от това подобно
поведение на тъжителката (нанесена обида на подсъдимия) не оправдава
упражненото от подсъдимия насилие спрямо тъжителката.
На основание чл. 304 НПК с оглед събраните по
делото доказателства съдът оправда подсъдимият да е нанасял удари с юмруци по
главата и други части на тялото на тъжителката. В събрания доказателствен
материал не са налични данни подсъдимият да е удрял тъжителката. Единствено се
установява, как подсъдимият я е блъскал в стената.
От субективна страна подсъдимият е
действал с евентуален умисъл, като е съзнавал обществената опасност на
деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е допускал тяхното настъпване. Блъскайки тъжителката в стената,
подсъдимият е съзнавал и е имал реална представа, че от упражненото насилие вероятно е възможно да настъпи разстройство на
здравето й. Още повече подсъдимият е съзнавал, че блъска лице от женски пол,
което се предполага, че е по-слабо физически и че може да се увреди здраво му. Независимо
от това подсъдимият е действал като е допускал и е бил безразличен, че здравето
на подсъдимата може да бъде увредено.
По изложените съображения съдът призна подсъдимият за виновен
в извършване на
престъпление по чл. 130,
ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а НК го освободи от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „глоба”.
По вида и размера на наказанието:
При определяне на наказанието съдът взе
предвид, че за извършеното престъпление по чл.130, ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване
от свобода“ до две години или „пробация“. Както се
установи по–горе в изложението подсъдимият не е бил осъждан и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност.
При тези обстоятелства съдът намери, че е приложима разпоредбата на чл. 78а НК
и подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде
наложено административно наказание.
Съгласно т. 6 от Постановление № 7 от
04.11.1985г. по н.д. №
4/1985г., Пленум на ВС, след освобождаването
от наказателна отговорност, когато съдът ще налага
административното наказание
по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите
на Закона за административните нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне
на наказанието се вземат предвид
тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване
и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
При индивидуализацията на размера на наказанието
съдът взе предвид необремененото
съдебно минало на подсъдимия и частичното направено от подсъдимия
самопризнание, че е бутнал тъжителката. Отегчаващи обстоятелства не бяха
отчетени.
Съдът
като взе предвид смекчаващите вината обстоятелства, посочени по-горе в
изложението и на основание чл. 78а, ал. 1 НК определи размера на административното наказание „глоба” в предвидения
минимум, а именно 1000 лв. Така наложеното наказание в пълнота ще изпълни и
целите си, като въздейства възпитателно върху обвиняемия и обществото.
По гражданските искове:
Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, при реализирането на който следва
да бъде уважен
искът, включва следните елементи: противоправно и виновно деяние на лицето,
настъпили вреди за пострадалия , които да са в причинна
връзка с извършеното деяние и размер на вредите.
От фактическа страна по делото се
установи, че подсъдимият виновно е блъскал тъжителката в стената, в резултат на
което тъжителката е преживяла мозъчно сътресение и контузия на шията.
Полученото увреждане на здравето е наложило тъжителката да бъде хоспитализирана
в болнично заведение за 3 дни, след което е било необходимо около 2 месеца да
се възстанови при определен домашен – амбулаторен режим на лечение. Отделно от
това от показанията на свидетелите Ч., П., Г. и Н. се установява, че след
инцидента тъжителката е била разстроена, изплашена. Включително в показанията
си свидетелите Ч., П. и Г. дават показания, че по време на физическото
съприкосновение с подсъдимия тъжителката се е изпуснала по малка нужда, което
безспорно свидетелства за преживения стрес от тъжителката. Освен физическите
травми причинени на тъжителката от извършеното от подсъдимия деяние,
тъжителката е пострадала и психически. Събрани са доказателства, че подсъдимата на 04.07.2019 г. е била
прегледана от психиатър (показанията на свидетелката Г. и становище на лекар),
който е поставил диагноза остра стресова реакция, тревожно-хиподепресивен
синдром и е предписал лечение с медикаменти. Като последица от инцидента с
подсъдимия е и прекратеното трудово правоотношение на тъжителката, която по
данни от показанията на свидетелката Д. Г., изпитвала страх да работи на същото
място, на което е била нападната от подсъдимия.
При така установените по делото
обстоятелства настоящият състав уважи предявения граждански иск за обезщетение за претърпените от
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК от тъжителката неимуществени вреди до размера от 2000 лева, ведно със
законната лихва от датата на деянието 01.07.2019 г., като отхвърли иска до
пълния предявен размер от 6000 лв. Относно размера на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и
прие, че сумата от 2000 лв. се явява съразмерна, съответна на претърпените от
тъжителката неимуществени вреди, поради което е и справедлива.
Освен за неимуществени вреди по
делото беше приет за съвместно разглеждане и предявен от тъжителката граждански
иска за имуществени вреди, които са пряка последица от причиненото на
тъжителката разстройство на здравето. От представени писмени доказателства
(рецепти, касови бележки, фактура и др.) съдът достигна до извод за
основателност на иска до размер от 194.60 лева, като отхвърли иска до пълния
предявен размер от 274.60 лева. Присъдената сума представлява направени от
тъжителката разноски за възстановяване на влошеното й здравословно състояние от
упражненото от подсъдимия спрямо нея насилие, като недоказана по делото остана претендирана платена сума за преглед от психиатър.
По
разноските:
С оглед
признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото с тъжбата обвинение на
основание чл. 189, ал. 4 НПК подсъдимият беше осъден да заплати на тъжителката
деловодни разноски в размер на 1017 лв., от които 1000 лева платено адвокатско
възнаграждение, 12 лева държавна такса за образуване на делото и 5 лева
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване със справка
за съдимост на подсъдимия. В тази връзка
съдът намери за неоснователно направеното от защитника на подсъдимия възражение
за прекомерност на претендираните от тъжителката
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Претендираното адвокатско възнаграждение напълно
съответства на фактическата и правна сложност на делото, като съдът не
констатира несъответствие между
размера на възнаграждението и усилията на повереника на тъжителката при упражняване на процесуалните права.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият беше осъден да заплати по сметка на
РС- Б. сумата от 130 лв., представляваща държавни такси за уважената част от
гражданските искове.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС