Р Е Ш Е
Н И Е № 6
24. 02. 2017 год.
гр. Ч=
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд Ч=…………………….състав
На 26. 01. 2017 год.
В
публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар: М.Т.
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от председателя
ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 577 по
описа за 2016 година
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 127 ал. 2 от СК.
Ищцата М.Р.М., като
майка и законен представител на малолетната С.Р.Я., изнася в исковата си молба,
че с ответника живели заедно, без да сключват граждански брак. По време на
съжителството с ответника им се родило дете - на *** г. С.Р.Я., ЕГН **********,
което било признато от ответника. Постепенно отношенията им се влошили и
животът им заедно станал нетърпим. От преди повече от една година, а именно
септември 2015 г., ищцата заедно с детето живеели при нейните родители. Детето
останало при нея и тя полагала грижи за него. От момента на раждането на дъщеря
им ответникът работил в чужбина, не бил проявявал преди и сега никаква
заинтересованост към детето. Често се завръщал в България, но до сега не бил
потърсил дъщеря си, не бил й купувал нищо, дори и за рождените й дни.
Изнася още в молбата
си, че дъщеря им била на 4 години и 10 месеца, като потребностите и нараснали
още повече. Ищцата осигурявала всичко, което се изисквало за дете на нейната
възраст и се стараела типичните за възрастта на детето нужди да бъдат
задоволени. Детето редовно посещавало детска градина. Въпреки, че работила,
доходите им не били достатъчни, за да й осигурят всичко от което има нужда.
За ищцата и за детето
се породил правен интерес от постановяване на съдебно решение за местоживеенето
на детето при ищцата в гр. Ч., ул. Победа № ** и възлагане на упражняването на
родителските права и задължения на майката, ведно с правните последици от това.
Моли съда, след като
докаже твърдяното, да постанови решение, с което да определи местоживеенето на
малолетното дете С.Р.Я., ЕГН **********, да бъде при нея- майката М.Р.М., ЕГН **********
с адрес: ***; да възложи упражняването на родителските права и задължения върху
детето С.Р.Я. на нея – майката; да определи режим на лични отношения на бащата Р.О.Я.,
ЕГН ********** с детето С.Р.Я., както следва: бащата ще взема детето от дома на
майката и ще го връща в дома й всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца, от 8. 00 часа до 17. 00 часа на съботния ден и от 8. 00 ч. до 17. 00 ч.
на неделния ден, без преспиване, както и един месец през лятото, който да не
съвпада с платения годишен отпуск на майката; да осъди бащата Р.О.Я. да заплаща
на М.Р.М., като майка и законен представител на малолетното дете С.Р.Я. месечна
издръжка в размер на 130. 00 лв., която следва да заплаща до 15- то число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, считано от месец ноември 2015 г. до настъпване на обстоятелства за
изменяне или прекратяване на издръжката.
Претендира за
направените по делото разноски.
Ответникът
редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по така
предявения иск.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Исковата
претенция е допустима и основателна, поради следните съображения:
Настоящото производство е
образувано въз основа на ИМ от М.Р.М., като майка и законна представителка на С.Р.Я.
срещу Р.О.Я., като претенцията на ищцовата страна е, съдът със съдебно решение
да предостави упражняването на родителските права и задължения върху детето С.
на ищцата, като определи местоживеенето на малолетното дете да бъде при
неговата майка.
В конкретния случай ищцовата
страна претендира съдът да се произнесе със съдебно решение, като осъди
ответника да заплаща за детето С.Р.Я., чрез неговата майка и законна
представителка – ищцата М.Р.М., месечна издръжка в размер на 130. 00 лв.
Следователно, в конкретния случай
е предявен иск с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК, а именно: ако родителите
не постигнат споразумение по ал. 1, а именно не постигнат съгласие относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с него, издръжката му, спорът се решава от РС по настоящият адрес на
детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с детето и издръжката му, съгласно
членове 59, 142, 143 и 144 от СК.
Видно от представените по делото
писмени доказателства, а именно Удостоверение за раждане, издадено въз основа
на акт за раждане № 0026/ 27. 01. 2012 г. и от разпитаните в хода на
производството свидетели, по категоричен начин се установи, че родители на
детето С.Р.Я., са страните по делото – М.Р.М. – майка и ищца по делото и Р.О.Я.
- баща и ответник по делото. Следователно от горното по категоричен начин се
установява активната и пасивната легитимация на страните.
В настоящото производство следва
да бъде установена годността на всеки един от родителите да полага адекватни
грижи за детето. Като в тази връзка следва да бъде установена и изследвана
социалната среда, която всеки един от тях би предложил за отглеждане на детето
като пълноправен член на обществото, доходите и финансовите възможности на
родителите, личните и моралните им качества, битовите условия, които всеки един
от тях би предоставил за отглеждането и възпитанието на детето и всички тези
елементи и фактори пречупени през призмата и интереса на детето.
В конкретния случай безспорно се
установява, че детето е от женски пол и в момента е на 5 години.
В настоящото производство, видно
от представеното от ищцата Удостоверение изх. № 37/ 16. 01. 2017 г. се
установява, че същата получава средно месечно възнаграждение в размер на 649.
00 лв. или за периода от месец януари 2016 г. до м. декември 2016 г.
включително същата е получила трудови възнаграждения общо в размер на 7 788. 18
лв. за посочения период от време. Ответникът не представи удостоверение за
доходите си, нито служебна бележка от Агенция по заетостта, въпреки предоставената му за
това процесуална възможност. Предвид гореизложеното и съгласно указанията на
съда с определение от 23. 12. 2016 г. съдът приема, че ответникът получава
месечни доходи в размер на средната за страната работна заплата.
От представения социален доклад изх. № ПР/ Д- СТ- Ч/ 76- 001/ 04.
01. 2017 г. издаден от Дирекция „ СП „ Ч. се установява, че ищцата М.Р.М.
полага необходимите грижи за детето и задоволява адекватно основните жизнени
потребности на детето. Пак от социалния доклад се установява, че майката работи
и получава месечно трудово възнаграждение в размер на 700 лв. и помощ по чл. 7
от ЗСПД в размер на 37 лв. Детето посещава ЦДГ „ Калина Малина „, което се
установява и от представената в съдебно заседание служебна бележка изх. № 138/
09. 11. 2016 г. Същото е привързано към своята майка и баба по майчина линия и
е в много добро физическо и психоемоционално състояние и се развива в нормите
за възрастта си.
Съдът счита, че при определяне на
местоживеенето на детето и упражняване на родителските права, а и при
присъждане на първоначална издръжка, следва да се ръководи от интересите на
детето и отчитайки при кой от двамата родители това дете би получило адекватни
грижи за своето възпитание и отглеждане.
Решаващ критерий при определяне
режима на мерките спрямо децата е интересът на детето. Интересът не като
някакво субективно отношение, а като обективна категория. Съгласно
Постановление № 1 от 1974 г. на Пленума на ВС интересът на детето следва да се
преценява с оглед родителските качества, моралния облик на родителите,
материално битовите условия, възраст и пол на децата, привързаност между деца и
родители и между децата, възможността други лица да помагат при отглеждането и
възпитанието на децата, социалната среда т. н.
Видно
от събраните по делото писмени и гласни доказателства и след внимателен прочит
на представения социален доклад от Д “ СП “ гр. Ч. съдът счита, че материално-
битовите условия при които живее майката на детето са добри. Същата живее със
своята майка в къща, в която ползват самостоятелна стая с детето.
В хода
на производството се събраха достатъчно доказателства установяващи, че през
време на фактическата раздяла реалните нужди на детето, ежедневни, ежеседмични
и т. н. са задоволявани от майката. Съдът счита,че същата е успяла добре да се
справи с отглеждането и възпитанието на детето. Горното се подкрепя от свидетелските
показания на разпитаните по делото свидетели, чийто показания съдът кредитира
изцяло, тъй като същите са логични, почиват на личните им възприятия, непротиворечиви
са, както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен
материал.
След
фактическата раздяла се установи, че грижи за отглеждането и възпитанието и на
това дете, е полагала единствено майката и ищца по настоящото производство.
Няма данни
на ответника да е било пречено да осъществява лични контакти с детето С.. Не се
доказа нито един конкретен случай при който бащата да е искал детето, а майката
да е отказала да го даде или пък да е създала каквито и да било пречки за това,
напротив установи се, че бащата не е търсил детето по никакъв повод и не му е
осигурявал средства, нито пък му е давал подаръци.
Безспорно
в случая следва да се отчита ниската възраст на детето, касае се за дете от
женски пол на 5 годишна възраст, което предполага наличието от необходимост на
майчини грижи.
Съдът
счита, че в интерес на детето С. е същото да живее при майка си, като счита, че
по този начин най- добре ще бъдат защитени интересите на детето.
Водим
от горното съдът счита, че следва да постанови детето С. да живее при майка си,
както и да предостави на същата упражняването на родителските права върху него.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че следва да бъде определен подходящ режим на лични
контакти на бащата с детето, а именно: бащата да взема детето от дома на майката и
да го връща в дома й всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 8. 00
часа до 17. 00 часа на съботния ден и от 8. 00 ч. до 17. 00 часа на неделния
ден без преспиване, както и един месец през лятото, който да не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
Съдът
счита, че по този начин най- добре ще бъдат защитени интересите на детето.
По
отношение на претендираната издръжка:
Задължението за издържане на
детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на
детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г., те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на
детето и възможностите на родителите, които я дължат чл. 142, ал. 1 СК. Алинея
втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от размера на МРЗ, който съгласно Постановление № 372 на МС от 22.12.2016 г. за
определяне на нов размер на минималната работна
заплата за страната, от 1
януари 2017 г. е в размер на 460 лв.
Правото на детето да получи
издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството
" ненавършило пълнолетие дете ". При новата нормативна уредба съдът
не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните
доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в
интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
Съдът, като взе предвид възрастта
на детето С.Р.Я. – 5 годишна / виж Удостоверението за раждане /, възможностите
на родителите, като взе предвид, че майката полага грижи при отглеждането и
възпитанието на детето и като се съобрази с нормативната уредба уреждаща
режима на издръжката на ненавършили пълнолетие деца, счита, че месечно за
детето С.Р.Я. са
необходими и достатъчни 240, 00 лв. от които 130,00 лв. следва да се поемат от
бащата, което съдът счита, че е в неговите възможности, още повече, че по
делото не се установи бащата да издържа други ненавършили пълнолетие деца.
Останалата част от сумата, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието, които трудно се оценяват в пари, следва да се поемат от майката.
Предвид
изхода на производството, съдът счита, че следва да уважи и искането на
ищцовата страна за присъждане на направените по делото разноски.
Водим от всичко гореизложено,
съдът счита предявения иск за основателен и доказан, поради което и на основание
чл. 127 ал. 2 във вр. с чл. 143 ал. 2 от СК, чл. 235 от ГПК
и чл.242,ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОСТАНОВЯВА, роденото от майка М.Р.М. с ЕГН **********
с адрес: *** и баща Р.О.Я. с ЕГН **********, с адрес: ***, дете С.Р.Я., ЕГН ********** да живее при майката М.Р.М. с ЕГН **********
с адрес: ***, като ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права върху детето С.Р.Я. с посочено ЕГН на майка М.Р.М.
с посочено ЕГН, като ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Р.О.Я. с
детето С.Р.Я., както
следва: бащата да взема детето от дома на майката и да го връща в дома й всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 8. 00 часа до 17. 00 часа на
съботния ден и от 8. 00 ч. до 17. 00 часа на неделния ден без преспиване, както
и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на
майката.
ОСЪЖДА Р.О.Я.
с п. а. и ЕГН да
заплаща на М.Р.М. с п. а. и ЕГН, като майка и законен представител на малолетното
дете С.Р.Я. месечна
издръжка в размер на 130. 00 / сто и тридесет / лева до 15- то число на месеца,
за който се дължи, ведно със законната лихва върху главницата за всяка просрочена вноска, считано
от месец ноември 2015 г. до настъпване на законни причини за изменение или
прекратяването й.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на Решението в частта на присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Р.О.Я.
с п. а. и ЕГН да заплати по сметка на РС Ч. ДТ върху присъдената издръжка
сумата в размер на 187. 20 / сто осемдесет и седем лева и двадесет ст. / лв.
ОСЪЖДА Р.О.Я.
с п. а. и ЕГН да заплати на М.Р.М., като майка и законен представител на
малолетната С.Р.Я. направените по делото разноски в размер на 230. 00 / двеста
и тридесет / лева, от които 30. 00 лв. – ДТ и 200. 00 лв.- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението пред ОС Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: