№ 66
гр. Русе, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20244520202098 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Градус - 3“ АД, чрез адв. П. В. П., депозирана
срещу електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за
нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ град София, с което на дружеството жалбоподател, на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение по чл. 102, ал. 2
ЗДвП
С жалбата се ангажират твърдения, че издаденият електронен фиш е
незаконосъобразен и неправилен, и се моли за неговата отмяна. В подкрепа на
тези твърдения се релевират доводи, че към датата на нарушението
редакцията на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП не предвижда възможност за издаване на
електронен фиш за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. На следващо място се
инвокират доводи, че към датата на нарушението дружеството жалбоподател е
имало сключен договор на основание чл. 12, ал. 2 от Наредбата за условията,
реда и правилата за изграждане и функциониране на смесената система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база изминато
разстояние и пътното превозно средство е било оборудвано с бордово
устройство по смисъла на § 1, т. 7 ДР на посочената наредба и същото е
предавало данни. На следващо място се излагат доводи, касаещи
неприлагането от страна на наказващия орган на нормата чл. 10б, ал. 7 ЗП,
което е въведено в изпълнение на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
2020/2004г. на Комисията от 28.11.2019г., който има пряко приложение в
държавите членки на ЕС. На последно място се инвокират доводи, касаещи
липсата на съразмерност на наказанието, в зависимост от тежестта на
1
нарушението и че така наложената на дружеството жалбоподател санкция
противоречи на нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17.06.1999г., относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури,
която предвижда съразмерност на наложените санкции в съответствие с вида
на нарушението с цел постигане на ефективност. Претендират се разноски.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си
представител поддържа депозираната жалба по изложените в същата
фактически и правни доводи.
Наказващият орган, чрез процесуалния си представител, заема
становище за неоснователност и недоказаност на депозираната жалба и моли
същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде
потвърден издадения електронен фиш като правилен и законосъобразен. В
депозирано писмено становище, се излагат подробни доводи, за доказаност на
нарушението и липса на допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на електронния фиш. Развиват се подробни съображения за
неоснователност на ангажираните с жалбата доводи. Моли се да бъде
постановено решение, с което да бъде потвърден, издадения електронен фиш.
Претендират се разноски.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
По допустимостта на жалбата
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на
издадения електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и
касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и което същата
се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество,
досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни
доводи и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш,
съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна
връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 27.09.2021г., в 14,24 часа, посредством електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с устройство
№ 40341, представляващо елемент от електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път І-5, км. 25+914, с посока
нарастващ километър било установено, че пътно превозно средство – ППС
Влекач МАН ТГС 18.440 БЛС ТС, с рег. № СТ 13 16 АТ, с техническа
допустима максимална маса 18000 и брой на оси 2, екологична категория
Евро 4, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 44000, собственост на дружеството
2
жалбоподател, се е движило в община Иваново, път І-5, км. 25+914, с посока
нарастващ километър, който път е включен в обхвата на платената пътна
мрежа, без за посоченото ППС да е била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Във връзка с така установеното е бил издаден електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
85044899258, с който на „Градус - 3“ АД, в качеството му на
собственик/ползвател на посоченото ППС, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3,
вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500
лева, за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно
установена и доказана от събраните в хода на производството писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства, прочетени и
приобщени по реда на чл. 283 и чл. 284 НПК, приложим на основание чл. 84
ЗАННН.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат
излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени
средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се
намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за
осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета
на доказване по настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Електронния фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж,
ал. 1 ЗДвП, от лице по чл. 167а ЗДвП, оправомощено да осъществява контрол
във връзка със заплащането на съответните такси по закона за пътищата, по
образеца, утвърден от управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“ и съдържа изискуемите, съгласно чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП данни
за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или
вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата,
размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.
Съдът намира за неоснователни твърденията на процесуалния
представител на дружеството жалбоподател, касаещи неправилно ангажиране
на отговорността му с електронен фиш.
В настоящия случай нарушението е заснето от електронната система по
чл. 167а, ал. 3 ЗП, поради което правилно и в съответствие със закона е
издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган, със съдържанието
по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП.
Същият извод, че именно с издаване на електронен фиш, а не с
3
наказателно постановление следва да се ангажира отговорността на
нарушител за установено и заснето с електронната система по чл. 167а, ал. 3
ЗДвП нарушение по чл. 179, ал. 3б, към датата на издаване на електронния
фиш следва от буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 ЗДвП,
която изрично регламентира санкционирането с електронен фиш на
нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б и приложението на разпоредбите именно за
електронните фишове, касателно чл. 189, ал. 10 ЗДвП. Такъв извод следва и от
разпоредбата на чл. 167а, ал. 2, т. 8 ЗДвП.
Деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството
жалбоподател, е извършено на 27.09.2021г. С обжалвания електронен фиш на
дружеството жалбоподател е наложена „Имуществена санкция“. Съгласно чл.
11 ЗАНН, във връзка с обстоятелства, изключващи отговорността,
приложение намират разпоредбите на НК. Доколкото ЗАНН не съдържа
уредба, досежно въпросите, касаещи спиране и прекъсване на давността, като
изключващо отговорността обстоятелство, то приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, която урежда абсолютната давност,
изключваща наказателното преследване. В този смисъл е задължителното за
съдилищата разрешение, съдържащо се в Тълкувателно постановление №
1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС.
С оглед спецификата на електронните фишове, не могат механично да се
приложат по аналогия разпоредбите касаещи сроковете предвидени в ЗАНН,
за съставянето на АУАН и издаването на НП. Изрично в Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС е посочено, че разпоредбата
на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс, предвид
липсата в чл. 34 ЗАНН на разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81,
ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност, тази празнина се преодолява с
приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11
ЗАНН. Отново в същото Тълкувателно постановление е прието, че давността,
представлява обстоятелство, изключващо наказателната отговорност и при
настъпване на давността по същество се стига до осуетяване на тази
отговорност, а като краен резултат - до нейното погасяване.
Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК обикновената давност е три години, а
абсолютната 4 години и половина.
Съгласно задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в
Тълкувателно решение № 96 от 1.XI.1961 г. по н. д. № 76/61 г., ОСНК
давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за
преследване, и то спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. От
това следва, че за да бъде прекъсната давността за извършено престъпление
или нарушение, необходимо е: първо - съответно оправомощен от закона
орган да е предприел наказателно преследване; такива органи по закона са:
прокуратурата, държавна сигурност, народната милиция, органите на
дознанието по производството за дела, подсъдни на военните съдилища, а така
също и финансовите, санитарните, техническите и други административни
органи в предвидените от закона случаи, и второ - да са предприети действия
за преследване срещу определено лице за конкретно деяние - привличането му
в качеството на обвиняем или възбуждане на предварително производство,
независимо че лицето е разпитано като свидетел. Към тези действия (относно
нарушенията), които също прекъсват давността, следва да се отнася
съставянето на акта за нарушението или извършеното дознание срещу дадено
4
лице за конкретно деяние от надлежните административни органи.
В настоящия случай, видно от приложената справка от история на
обработка на нарушението, електронния фиш е подписан на 03.02.2023г.,
изпратен е за връчване на 12.11.2024г. и е връчен на 22.11.2024г.
С оглед изложеното давността е прекъсвана и от датата на нарушението
до настоящия момент е изтекла обикновената давност, но не и абсолютната
такава.
Съдът намира за неоснователни релевираните с жалбата доводи, касаещи
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на
електронния фиш.
Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание
чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е
съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на
страните.
В настоящия случай, нарушението е описано подробно и по начин
напълно позволяващ наказаното лице да бъде запознато с всички приети за
осъществили се факти от обективната действителност и тяхната правна
квалификация и по никакъв начин не е нарушено правото му на защита, както
по фактите, така и по правото. Изрично е посочено конкретното нарушение,
което се твърди, че е осъществено от дружеството жалбоподател, а именно чл.
102, ал. 2 ЗДвП и какво конкретно задължение не е изпълнило дружеството
жалбоподател и от кой законов текст произтича същото.
Посочена е датата и часът на нарушението – 27.09.2021г., в 14,24 часа,
която в случая съответства на датата на установяване на нарушението.
Посочено е ясно и точно мястото на нарушението – път І-5, км. 25+914,
посоката на движение – нарастващ километър, посочена и конкретната
община, на територията на която е извършено същото, а именно община
Иваново.
Неоснователни и без опора в материалите по делото са твърденията, че
дружеството жалбоподател не е осъществило състава на нарушението, за
което е ангажирана неговата отговорност.
Няма спор, а и от всички приобщени в хода на производството
доказателства и доказателствени средства, безспорно се установява, че на
посочените в електронния фиш дата и час, пътно превозно средство – ППС
Влекач МАН ТГС 18.440 БЛС ТС, с рег. № СТ 13 16 АТ, с техническа
допустима максимална маса 18000 и брой на оси 2, екологична категория
Евро 4, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 44000, собственост на дружеството жалбоподател
се е движило в община Иваново, път І-5, км. 25+914, с посока нарастващ
километър, който път е включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за
посоченото ППС да е била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона
за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването.
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, задължението да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, без да са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство е на
5
собственика/ползвателя, поради и което правилно е ангажирана отговорността
на дружеството жалбоподател.
Касае се за ППС, по чл. 10б, ал. 3 от закона за пътищата, което е с обща
технически допустима максимална маса над 3,5 тона, а именно 40 тона.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗП За преминаване по платената пътна мрежа се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като в
т. 2 е въведена такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни
средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на която дава право на едно пътно
превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път
или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на
сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно
средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато
разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя
или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък.
В настоящия случай от всички доказателства по делото безспорно се
установява и доказва, че за посочените в електронния фиш дата, час и пътен
участък не е начислена и респективно заплатена дължимата тол такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, по нито един от предвидените начини за
определяне и заплащане на дължимите тол такси, а именно по реда на чл. 13,
ал. 4 ЗП – чрез реално получени декларирани тол данни, чрез лице по чл. 12,
ал. 2 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние или
чрез закупуване на еднократна маршрутна карта, даваща право на ползвателя
на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен
маршрут, за съответното пътно превозно средство.
Наличието на сключен договор с лице по чл. 12, ал. 2 от Наредбата за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние, не освобождава дружеството
собственик на пътното превозно средство от задължението му по чл. 102, ал. 2
ЗДвП и не е основание за отпадане на административнонаказателната
отговорност на същото.
Видно от представените по делото писмо от „Интелигентни трафик
системи“ АД (лист 37 от делото), се установява, че бордовото устройство на
пътното превозно средство, не е предавало данни за формиране на тол
декларации към момента на регистриране на нарушението – 27.09.2021г., в
14,24 часа, защото е било изключено или неправилно включено в
електрическото захранване, поради и което не е осъществило връзка с
мобилната мрежа и със сателитите в обхват, вследствие на което не са
генерирани данни за геолокация на бордовото устройство за преминаване през
сегмента и съответно няма създадени тол декларации към момента на
регистриране на нарушението и не се касае за техническа неизправност на
системата.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от Наредба за условията, реда и
6
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние, в случай че дадено бордово устройство преустанови
подаването на данни, съответният собственик или ползвател на пътното
превозно средство е длъжен незабавно да уведоми доставчика на услугата по
електронно събиране на такса за изминато разстояние, с който има сключен
договор, като в противен случай се прилага чл. 11, ал. 2, съгласно която
разпоредба при определяне размера на дължимите тол такси, в случаите на
установено ползване, когато не е възможно да се установи действително
изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на техническа
неизправност на поддържаната от Агенция "Пътна инфраструктура"
Електронна система за събиране на тол такси, и в случай че не се заплати
такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата за съответната категория пътно
превозно средство, се приема, че съответното пътно превозно средство е
изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки
от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по
протежението на платената пътна мрежа, в който случай ползвателят заплаща
максимална такса по чл. 10б, ал. 5 ЗП, в размера, определен в тарифата по чл.
10, ал. 6 ЗП.
Налице са допуснати нарушения на европейското законодателство.
Както е приел Административен съд – Русе, в свое Решение № 1427 от
29.04.2024 г., постановено по КАНД № 6/2024 г. Законът за пътищата и
наредбата по чл. 10, ал. 7 въвеждат изискванията на Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на
такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури и Директива 2004/52/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 29 април 2004 г. за оперативната съвместимост на електронни
системи за пътно таксуване в Общността, както и изискванията на Решение
2009/750/ЕО за определяне на Европейската услуга за електронно събиране на
такса за изминато разстояние и нейните технически елементи, последното в
сила до 18.10.21 г.
Съгласно чл. 4, т. 9 от Решение 2009/750/ЕО, изрично транспонирано с
параграф 2 от ДР на Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различни категории пътни
превозни средства на база време и изминато разстояние, „Доставчиците на
ЕУЕСТ информират във възможно най-кратък срок потребителя на ЕУЕСТ
относно всеки случай на недекларирана такса за изминато разстояние във
връзка с неговата сметка, като при възможност предлагат отстраняването на
нередността преди предприемането на принудителни мерки“.
Тази разпоредба не е приложена от АПИ преди издаването на ЕФ и е
била действаща към датата на неговото издаване.
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември
2019 година относно подробните задължения на доставчиците на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното
съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно
пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните
елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕС,
се прилага от 19.10.2021г., а настоящия електронен фиш е подписан на
03.02.2023г. и връчен на 12.11.2024г.
7
Според цитирания Регламент – чл. 2, § 7 "Доставчиците на ЕУЕПТ
информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на
недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното
законодателство".
Тази разпоредба както и предишната по отмененото Решение
2009/750/ЕО, задължава доставчиците по тристранния договор и АПИ, като
събиращи пътни такси, преди да започне административно-наказателно
производство да изпълни процедурата. По делото няма твърдения за
изпълнение от страна на АПИ на същата. Именно с оглед текста на този
Регламент и влизането му в сила, българският законодател е предприел
изменение в чл. 10б, ал. 7-9 ЗП от 01.01.2024 г., с последващи изменения от
13.02.2024 г., и макар че регламента изисква незабавно уведомяване,
националния законодател е дал 3 дневен срок за уведомяване като възможност
за отстраняване на пропуски в декларирането, респ. и заплащането. С тях
законодателят е приел много по-облекчен режим по отношение на
ползвателите на пътищата за движение по които за съответния тип ППС
следва да се заплати или ТОЛ такса /таксата за преминаване през съответните
участъци / или ползват маршрутна карта за календарния ден. Според чл. 10б,
ал. 8 ЗП ( нова, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024
г. в сила от 13.02.2024 г.), в тридневен срок от установяване на недекларирани
тол данни доставчикът на услугата за пътно таксуване уведомява по надлежен
ред собственика или ползвателя на пътно превозно средство, за което има
сключен договор, като в уведомлението се съдържа и размерът на
незаплатените тол такси.
Като не е изпълнил изискванията на цитираните разпоредби,
административнонаказващия орган е приложил неправилно материалния
закон и издадения електронен фиш се явява незаконосъобразен и като такъв
следва да бъде отменен.
Отделно от това е нарушен и принципът за
пропорционалност/съразмерност, която е задължителен при преценка на
наложената санкция, която е в абсолютна стойност и не съответства на
изискването на в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури,
изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
27 септември 2011 г., за ефективност и съразмерност.
В Решение по дело С-384/17 на СЕС изрично е прието, че се дължи
такава преценка от всички органи и предхожда издаването на фиша, тъй като
се отнася до санкцията, която следва да се наложи с него.
В същия смисъл е и Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 , в
което е прието, че изискване за съразмерност не допуска система от наказания,
която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран
размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна
отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер,
8
което също обоснова извод, че в настоящия случай оспорения електронен фиш
е издаден в противоречие с принципа за съразмерност.
В същия смисъл е Решение № 1272 от 16.04.2024 г. на Административен
съд – Русе, постановено по КАНД № 178/2024 г. по описа на съда, Решение №
1112 от 01.04.2024г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД №
395/2023г., Решение № 1431 от 29.04.2024 г., постановено по КАНД №
177/2024 г. по описа на Административен съд – Русе, Решение № 1437 от
30.04.2024 г., постановено по КАНД № 295/2024 г. по описа на
Административен съд – Русе и Решение № 167 от 17.01.2025г., постановено по
КАНД № 968/2024г. по описа на Административен съд – Русе.
Във връзка с искането за присъждане на разноски, на основание чл. 63д,
ал. 1 ЗАНН, съдът намира следното:
В настоящия случай във връзка с доказване на направените от
дружеството разноски за адвокатско възнаграждение е представено копие на
фактура (лист 68 от делото), в която като начин на плащане е посочено „по
сметка“ като е посочена и конкретната банкова сметка, по която следва да
бъде извършено плащането. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК Съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. Разноски могат да бъде присъдени, само когато е доказано
извършването на такива в хода на производството като в случаите, когато е
договорено плащане по банков път, както в настоящия случай, то това следва
да бъде документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането, каквито доказателства в случая не са
представени.
С оглед изложеното и при липса на доказателства установяващи
плащането на претендираните разноски, то разноски в полза на дружеството
жалбоподател не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 и т. 2,
вр. чл. 58д, т. 4 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № 85044899258 за налагане на имуществена
санкция за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ град София, с който на „ГРАДУС - 3“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ж. к. „Индустриален“,
на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, за
нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9
10