О П
Р Е Д Е Л
Е Н И Е
Номер 2101 Година 2017,30.11. Град Бургас
Бургаски окръжен
съд граждански състав
На тридесети
ноември Година две хиляди и седемнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове: ………………………………………...
Съдебни заседатели: …………………………………….......
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер
443 по описа за 2017 година
и за да се произнесе,взе предвид следното:
Ищецът Г.И.С. чрез пълномощника и
съдебен адресат адв. А.Г. с
адрес *** е
предявил обективно и субективно съединени при условията на
евентуалност искове за признаване за нищожен, като привиден на основание чл.26,ал.2,предл.5 от ЗЗД,на
сключения между ищеца от една страна и „АС-Прим-90“ ЕООД,ЕИК *********-първи ответник,от друга,обективиран в нот. акт № 42,съставен на 28.01.2014 год. от нотариус Виктория Дралчева с рег. № 491
и с район на действие Районен съд Бургас, договор
за покупко-продажба на недвижим имот, като в случай,че този
иск бъде уважен,претендира осъждане на Ю.Н.Й. с посочен адрес *** -втора ответница, да му предаде владението на недвижимия имот,обект на абсолютно симулативния договор като твърди,че той е негов собственик, а тя е недобросъвестен
приобретател по последващ договор с привидния купувач Претендира съдебно- деловодни
разноски.Представя и ангажира
доказателства.
Бургаски
окръжен съд преди да пристъпи към разглеждане на делото съгласно раздел ІІІ на
Глава 13 от Дял Първи на Част Втора на ГПК следва да извърши
предвидената в чл. 140 от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито
заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.
При
проверка на редовността и допустимостта на предявените искове
на основание чл.140,ал.1 от ГПК съдът констатира следното: За
разглеждането на настоящите искове с
оглед предмета им –установителен иск за нищожност на договор за покупко-продажба
на недвижим имот и ревандикационен иск за защита на право на собственост върху
недвижим имот, не е въведено нарочно особено исково производство и следователно
исковете следва да се разглеждат по
правилата на общия исков ред съгласно
Част II на ГПК. След отстраняване на нередовностите от страна
на ищеца, на ответниците са изпратени преписи от
исковата молба заедно с приложенията към нея,като писмен отговор е подаден в срок в канцеларията на съда само
от ответницата.Исковете са предявени за
разглеждане пред настоящия съд съобразно
правилата за родова и местна подсъдност
на чл.104, т. 3 и чл. 109, изр.1
от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция, с оглед цената на исковете ,
определяема въз основа на данъчната оценка на недвижимия имот, която е в размер
на 105372,40 лв., който е и съд по
местонахождението на недвижимият имот, обект
на предявената претенция-имотът се намира в гр. Созопол - в района на
действие на Окръжен съд гр.Бургас . Исковете са
подадени от активно легитимирано лице, което
твърди,че е страна по привиден договор и
е собственик на имота,обект на същия
този договор,но не го владее. Исковете са насочени срещу насрещната страна по
договора и срещу лицето , за което се твърди, че владее
имота. Вторият ответник е
подал писмен отговор в законния срок, в
който навежда възражения за недопустимост на предявените искове –неясен петитум и неяснота относно вида
на извършеното в исковата молба обективно съединяване на искове.До настоящия
момент не са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, извън посочените от
ответницата ,които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са
налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални
предпоставки, водещи до недопустимост на предявените искове.
По възраженията на ответницата за
неяснота на петитума и неяснота относно вида на извършеното с исковата молба обективно
съединяване на искове:
Възраженията са неоснователни.В
исковата молба е налице подробно хронологично изложение на
отношенията между ищеца и управителя на първия
ответник-търговско дружество, като са въведени твърдения за действителната им воля
при сключване на договора за
покупко-продажба на недвижим имот.Неколкократно
ищецът заявява,че сделката е привидна,
като страните не са желаели
изобщо настъпване на последиците й в момента на сключването,а са целели
да внушат у трети лица убеждението,че такива са възникнали в партимониума на
приобретателя.Употребен е и специфичния в правната теория термин абсолютна
симулация-привидна сделка.Не се твърди изобщо
едновременно с договора за покупко-продажба да е била сключена и друга сделка, чийто последици
всъщност страните да са желаели,но да са
искали те да останат скрити за третите лица.От изявленията на лист 3
от исковата молба/лист 4 от делото/ ,абзац 4 недвусмислено става ясно,че
спогодбата,която ищецът заявява,че е подписана на същата дата,на която е изповядан и нот. акт № 42 , е доказателство ,заедно
с банково извлечение,за твърдяната привидност,а
не представлява прикрита сделка.Горното изложение напълно съответства и на
заявените две искания:първо -ищецът
желае само обявяване на нищожността на посочения договор за
покупко-продажба,но не желае едновременно с това установяване съществуването на
правоотношения по друга ,действителна сделка между същите страни,т.е. искът по
чл.26,ал.2,предл.5 от ЗЗД не е съединен с иск по чл.124,ал.1 предл. 2 от ГПК;второ-тъй
като не твърди да има друга,действителна
сделка между същите страни,а покупко-продажбата е нищожна като привидна,ищецът
счита,че не е загубил собствеността си
върху имота,който обаче понастоящем се владее от втората ответница-купувач по
последващ договор за покупко-продажба,сключен от първия ответник-привиден
купувач.Следователно,налице са твърдения
само за сключена една
сделка-привидна,не за сключване на две
сделки-привидна и прикрита.Налице е и пълна яснота относно вида на заявеното
обективно съединяване на искове-при условията на евентуалност като главен е
искът по чл.26,ал.2,предл.5 от ЗЗД за
признаване нищожността на договор за покупко-продажба като привиден,и
само при уважаването му е поискано произнасяне и по претенцията за
ревандикация,при заявени твърдения,че
ответницата-купувач по последващия договор,е недобросъвестна.
С оглед на
изложеното по-горе ,книжата по настоящото дело са разменени редовно и
предявените искове са допустими.
При горните констатации по отношение на редовността
и допустимостта на предявените искове , съдът намира,че ще следва да пристъпи
към насрочване на делото в открито
съдебно заседание-на основание чл.374,ал.2 от ГПК.
Съдът намира,че в настоящото
определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се
произнесе по допускането на доказателствата,заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищецът Г.И.С. чрез пълномощника и съдебен адресат адв. А.Г. с адрес *** е предявил обективно
и субективно съединени при условията на евентуалност искове за признаване за нищожен, като привиден на
основание чл.26,ал.2,предл.5 от ЗЗД,на сключен между него от една
страна и „АС-Прим-90“ ЕООД,ЕИК *********-първи ответник,от друга,обективиран в нот. акт № 42,съставен на 28.01.2014 год. от
нотариус Виктория Дралчева с рег.
№ 491 и с район на действие Районен съд
Бургас, договор за
покупко-продажба на недвижим имот, като в случай,че този иск бъде
уважен,претендира осъждане на Ю.Н.Й. с посочен адрес *** -втора ответница, да му предаде владението на недвижимия имот,обект на абсолютно симулативния договор като твърди,че той е
негов собственик,а тя е недобросъвестен приобретател по последващ
договор с привидния купувач.Заявява,че взаимоотношения с бившия управител и
едноличен собственик на капитала на ответното дружество Александър Антонов е имал от 2013 год.,като първоначално с
дружеството,действащо чрез него е бил
подписан договор за наем на недвижим имот-ресторант с тераса,собственост на ищеца,находящ се във
ваканционно селище „Валентина“ ,м.Буджака,гр.Созопол.Сочи,че по време на действие на този договор,са се
уговорили с Антонов,ищецът да му прехвърли фиктивно имота и да подпишат
допълнителна спогодба за обратно изкупуване.Разяснява,че целта
на прехвърлянето е била, да се
създаде впечатление,че Александър Антонов е собственик на обект във
ваканционното селище,за да има големи шансове да стане негов управител чрез Общото събрание на етажната
собственост.Твърди,че с нот. акт № 42 от
28.01.2014 год. е сключен привидния договор,като изложените в него воля и
съгласие са привидни и никога не са целели настъпване на вещно-правните ефекти
на сделката.Посочва,че уговорената продажна цена е недействителна,тъй като нито
е била уговаряна,нито е била платена,нито получена.Позовава се на банково
извлечение от 15.03.2017 год.,от което е
видно,че с извършените на 28.01.2014 год. банкови операции реално плащане не е
осъществено.Заявява,че привидността явства и от подписаната в същия ден 28.01.2014 год., непосредствено
след изповядване на нот. акт при същия
нотариус спогодба,сключена между същите страни,като се позовава на нейни
клаузи.Заявява,че на 10.06.2016 год. привидния собственост на недвижимия имот
–ответното дружество чрез Антонов прехвърля на втората ответница-негова приятелка
,процесния имот.Твърди,че Ю.Й. е
недобросъвестна,тъй като с Александър Антонов
са двойка в живота,като както към датата на първата привидна сделка,така
и към момента на втората продажба,са живели на семейни начала,поради което тя е
знаела за абсолютната симулация,обективирана в нот. акт № 42 от 28.01.2014 год.Заявява,че в подкрепа на горния извод е и
обстоятелството,че в договора за покупко-продажба,обективиран в нот. акт от
10.06.2016 год. ,уговорената продажна цена е 20000 лв.,т.е. многократно
по-ниска от данъчната оценка на имота и пазарната цена,обявена от ответницата в
сайт.Твърди,че уговорената продажна цена в нот. акт не е била платена от
ответницата,нито получена от ответното дружество.Счита,че сделката от
10.06.2016 год. не може да му бъде противопоставена,тъй като нищожното
придобивно основание-сделката от 28.01.2014 год. , не прехвърля права,които на
свой ред да бъдат прехвърлени.Моли,да бъде установена нищожността на договора
за покупко-продажба от 28.01.2014 год. като привиден,недобросъвестността на
втората ответника,при придобиване на
имота по сделката ,сключена на 10.06.2016 год.
с привидния купувач по първия договор и след като ищецът бъде
признат за собственик,ответницата,която го владее да бъде осъдена да му предаде
владението. Претендира
съдебно- деловодни разноски.Представя доказателства.
Предявените искове са с правни основания в чл. 26,ал.2,предл.5 от ЗЗД от ЗЗД –главният иск и чл.108 от ЗС-евентуалният иск.
Ответното дружество „АС-Прим-90“ ЕООД с ЕИК ********* не е депозирало писмен отговор до момента,въпреки,редовното връчване на съобщение по чл.131 от ГПК на основание чл.50,ал.4 от ГПК,не е взел становище,не е направил възражения,не е оспорил истинността на представен документ,не е упражнил права по чл.211,ал.1,чл.212 и чл.219 от ГПК,не е представил доказателства,не е направил доказателствени искания.
Ответницата Ю.Н.Й. чрез пълномощника си адв. П.М. с адрес *** оспорва основателността на
предявените искове.Счита посочената от ищеца цел за сключване на атакувания от него като привиден договор за покупко-продажба за правно и житейски
нелогична.Намира,че посочената от него
спогодба урежда отделни,различни отношения
между страните по договора за покупко-продажба от 28.01.2014 год.,които нямат
връзка с него.Счита,че тя не представлява обратно писмо,като развива
подробни съображения.Позовавайки се на
поведението на ищеца,счига,че то е
индиция за влошаване на някакви други отношения между страните,а не за
привидност на сключената помежду им сделка.Оспорва твърденията на ищеца,че
покупната цена не е платена,като се позовава на банкови вноски и съдържанието
на нотариалния акт. Счита,че дори и да не е платена цената,то това не е индиция
за привидност на сделката,а е налице неизпълнение на задължение на една от
страните по договора.Оспорва е твърденията на ищеца за недобросъвестността
й,като твърди,че е узнала за претенциите на ищеца спрямо праводателя й едва
след като е била призована в полицията
по повод подадена жалба от ищеца.Оспорва и твърденията на ищеца ,че живее на
семейни начала с Александър Антонов.Твърди,че от 2002 год. живее с Ариф
Волевски,който е баща на детето й,родено през 2005 год. Представя доказателства.
Признават се следните
обстоятелства:на 28.01.2014 год. ищецът в качеството на продавач е сключил с ответното
дружество в качеството на купувач договор за покупко-продажба на следния
недвижим имот: сграда с идентификатор 67800.8.877.18 с предназначение-сграда за обществено
хранене,за който е оформен нот. акт № 42 от същата дата на нотариус Виктория
Дралчева; договорената продажна цена е 30000 лв. и в документа е посочено,че е
платена,респ. получена изцяло по банков път;към 28.01.2014 год.
управител и едноличен собственик на
капитала на ответното
дружество е бил Александър Димитров Антонов;на 28.01.2014 год. е подписан
документ ,озаглавен „Спогодба“ със съдържанието на листи 17 и 18 от делото,като подписите на
договарящите-страни и участници и в
нотариалното производство по изготвяне на нот. акт № 42 от 28.01.2014 год. , са
заверени нотариално от същия нотариус;на 10.06.2016 год. между ответното дружество като продавач и ответницата Ю.Й. като купувач е бил
сключен договор за покупко-продажба на същия недвижим имот,оформен с нот. акт №
37 на нотариус Огнян Желев,продажната цена е договорена в размер на 20000 лв. и
е записано,че тя е платена,респ. получена напълно по банков път;в нотариалното
производство по изповядване на нот. Акт № 37 на 10.06.2016 год. ответното
дружество е участвало отново чрез
управителя си и едноличен собственик на капитала Александър Димитров Антонов;
Общоизвестни
са,поради което не се нуждаят от
доказване следните обстоятелства, вписани
в електронния търговски регистър по партидата на ответното дружество:на
16.09.2016 год. са вписани:промяна в адреса на управление на ответното
дружество,прехвърляне на дружествени дялове,заличен е като едноличен собственик
на капитала и управител Александър Димитров Антонов и е вписан като едноличен собственик на капитала и
управител Сотир Петров Сотиров.
По
делото няма обстоятелства,за които да съществува установено от закона
предположение или да са служебно известни,поради което да не се ненуждаят от
доказване.
Ищецът
носи тежестта да установи при условията на пълно доказване следните
обстоятелства:сключения договор за покупко-продажба на
28.01.2014 год. ,оформен с нот. акт № 42
на нотариус Виктория Дралчева е
привиден и участниците в него-ищецът и
Александър Димитров Антонов не са желаели настъпването на последиците му;към
28.01.2014 год. ищецът е собственик на недвижимия имот и основанието,на което е
придобил собствеността към този момент;ответницата е знаела за привидността на сключения договор
за покупко-продажба на 28.01.2014 год.,оформен с нот. акт № 42 на нотариус
Виктория Дралчева към момента,към който е придобила собствеността с нот. акт №
37 от 10.06.2016 год. на нотариус Огнян Желев.
На ищеца следва да се укаже,че не представя никакви
доказателства,от които да се установи на какво основание е придобил собствеността по отношение на
процесния имот към 28.01.2014 год.
Ответницата носи тежестта да установи при условията на
пълно доказване следните обстоятелства:живее на семейни начала с Ариф Волевски
от 2002 год. и до момента,той е баща на детето й Велизар.
На ответницата следва да се
укаже,че не е ангажирала никакви доказателства за установяване на така твърдените от нея факти.
На основание чл.145,ал.1 от ГПК страните ще следва да допълнят фактическите си твърдения в писмени молби с
преписи за насрещната страна:ищецът ще следва да заяви на какво основание е
придобил собствеността по отношение на
процесния недвижим имот,преди подписване на нот. акт № 42 от 28.01.2014 год.,да
уточни фактическите си твърдения във връзка с представеното към исковата молба
банково извлечение,а именно кой е бил собственик и кой е
донесъл сумата от 7000 лв., която твърди,че единствено е била внасяна от Александър
Антонов в „Юробанк България“АД без преди
това да е била теглена сума в същия
размер от същата банкова сметка ***,какво
е станало с последната внесена сума от 2000 лв. на същия ден от Александър Антонов ;ответницата ще следва да заяви тя ли ползва
процесния имот,от кога,по какъв начин,кой й го е предал за ползване.
Страните заявяват,че сочат доказателства за всички твърдени от тях факти.
Съдът намира направените от страните доказателствени искания за приемане
на представени от тях при предварителната размяна на книжа писмени
доказателства,за относими към предмета
на делото,тъй като те заявяват,че
посредством тях ще установяват наличието на посочените по-горе
факти,за които носят доказателствена
тежест.Доказателствените искания са допустими и необходими,тъй като законът не
поставя ограничения за събиране на тези
доказателства за установяване на тези обстоятелства,а без събирането им и преценката им решението ще бъде постановено при неизяснена
фактическа обстановка.Не е направено оспорване от страните на
автентичността на представени писмени доказателства,представляващи
частни документи,от насрещната страна. С
оглед на горното ще следва да се
приемат всички представени писмени
доказателства.
Ще следва да бъде допусната
поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза,тъй като данните от нея ще
послужат като косвено доказателство, преценени в съвкупност с останалите
ангажирани от него доказателства , за
установяване на фактическите му
твърдения,за които носи доказателствена тежест-привидност на договора за
покупко-продажба.За установяване на привидността законът въвежда ограничения
единствено за събиране на гласни
доказателства,но не и за други доказателствени средства,каквото се явява
поисканата експертиза.
По искането на страните за допускане на гласни доказателства,съдът към момента не е в състояние да се
произнесе,тъй като не са посочени
имената на свидетелите,нито са посочени фактите, които всеки от свидетелите ще
установява.При това положение на страните ще следва да се укаже да направят горните уточнения.На ищеца във
връзка с искането му да бъдат допуснати до разпит свидетели за установяване на
различна уговорка от тази обективирана в нот. акт ,както и че страните по нот. акт не са целяли
настъпването на вещно-правните ефекти на сделката,ще следва да се укаже,че
свидетелски показания за установяване на привидността са недопустими на
основание чл.164,ал.1,т.6 от ГПК,тъй като той е страна по сделката и би могъл
да се снабди с нарочен писмен
документ,изходящ и от другата страна и установяващ привидността, като не е
налице изрично съгласие на ответната
страна,на която има две лица,свидетели да бъдат разпитвани за тези
обстоятелства.При това положение ,за да бъдат допуснати свидетели за горните
обстоятелства,ищецът следва да посочи
кой находящ се в делото писмен
документ,изходящ от другата страна
по сделката по нот. акт № 42 от
28.01.2014 год. или удостоверяващ нейни
изявления пред държавен орган, прави вероятно твърдението му,че съгласието на
Александър Антонов в качеството му на
управител на ответното дружество към 28.01.2014 год. е привидно.
По изложените съображения и на
основание чл.140 от ГПК и по доказателствата съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възраженията
на ответницата Ю.Н.Й. чрез
пълномощника адв. П.М. с адрес *** за нередовност на исковата
молба,обосноваващи недопустимост на исковете.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание за 22.01.2018
год. от 11,30 часа,за която дата и час да се призоват
страните ,като им се връчи препис от настоящото определение,съдържащо и проект
за доклад,а на ищеца и препис от допълнителния отговор на ответницата и от
всяка една от двете вносни бележки,приложени с молба вх. № 13297 от 25.09.2017
год. по делото.
УКАЗВА на ищеца на основание
чл.145,ал.1 от ГПК в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да направи в писмена молба с
два преписа за лицата,участващи като насрещна страна, следните уточнения :да
заяви на какво основание е придобил
собствеността по отношение на процесния недвижим имот,преди подписване
на нот. акт № 42 от 28.01.2014 год.,да уточни фактическите си твърдения във
връзка с представеното към исковата молба банково извлечение,а именно кой е бил
собственик и кой е донесъл сумата от 7000 лв., която
твърди,че единствено е била внасяна от
Александър Антонов в „Юробанк
България“АД без преди това да е била теглена сума в същия размер от същата банкова сметка ***,какво е станало с
последната внесена сума от 2000 лв. на
същия ден от Александър Антонов.
УКАЗВА на ответницата на основание чл.145,ал.1 от ГПК в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да
направи в писмена молба с един препис за лицето,участващо като насрещна
страна, следните уточнения: да заяви тя ли ползва процесния имот,от кога,по
какъв начин,кой й го е предал за ползване.
ПРИЕМА всички представени при предварителната размяна
на книжа писмени доказателства от страните.
ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна
експертиза,която да отговори на поставените задачи от ищеца в исковата му
молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за
възнаграждение на вещото лице в размер
на 200 лв. ,платими в двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение от ищеца по делото по депозитната сметка на настоящия съд.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Красимир
Стоянов Стоянов.
УКАЗВА на страните в двуседмичен
срок от получаване на препис от настоящото определение да посочат имената на
лицата,които желаят да бъдат допуснати до разпит като свидетели,да заявят
обстоятелствата,които всеки един от свидетелите ще установява и да посочат ще
ги водят ли за разпит или ще бъдат призовавани от съда.Ако свидетелите ще бъдат
призовавани,следва да се посочат и адреси,на които да им бъдат изпратени
призовки,в случай,че бъдат допуснати до разпит.
УКАЗВА на ищеца в двуседмичния срок за посочване имената на
лицата,които желае да бъдат допуснати до разпит като свидетели в писмена молба с два преписа за
лицата,участващи като насрещна страна по делото, да посочи кой находящ се в делото писмен документ,изходящ от другата страна по сделката по нот. акт № 42 от 28.01.2014 год. или удостоверяващ нейни изявления пред
държавен орган, прави вероятно твърдението му,че съгласието на Александър
Антонов в качеството му на управител на
ответното дружество към 28.01.2014 год. е привидно.
Определението е окончателно.
Съдия: