РЕШЕНИЕ
№ 821
гр. София, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20221100507570 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 5131 от 21.05.2022 г. по гр.д.№ 60816 по описа за 2021 г.
СРС, 33-ти състав : ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД, ЕИК *******,
срещу Г.В.Г., искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми: 139, 32
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., в имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„**********, аб.№ 163911; 38, 51 лева мораторна лихва в размер на законната
лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 21.05.2021 г., 28, 37 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., 4,
88 лева мораторна лихва в размер на законната лихва върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до
21.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
1
задължение по чл. 410 ГПК от 05.07.2021 г. по ч. гр. дело № 34338 по описа за
2021 г. на СРС.
Подадена е въззивна жалба от ищеца пред СРС – „Т.С.“ ЕАД.
Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.
Твърди се че СРС неправилно бил приложил разпоредбата на пар.1,т.42 от ДР
на ЗЕ. Сочи, че от представените по делото писмени доказателства се
установява, че ответника Г. В. Г. е бил наемател на общински имот за
периода, за който са предявени за установяване процесните вземания. В
случая настанителната заповед била влязъл в сила административен акт. По
делото от страна на ищеца било представено заявление от 31.10.2017 г. ,
подадено от ответника до ищцовото дружество за встъпване в облигационно
отношение по доставка на топлинна енергия. Затова неправилен бил извода
на СРС за недоказаност на облигационното отношение.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да бъдат уважени така предявените искове изцяло.
Разноски се претендират.
От въззиваемата страна /ответник пред СРС/ – Г. В. Г. е постъпил
отговор по въззивната жалба, в който се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от
СРС, решение. Сочи, че наемателя не попада под нито една от хипотезите на
чл.153 ЗЕ, за да възникне задължение за него да заплаща топлинна енергия.
Отговорността за заплащане на сумите била на собственика на имота –
Столична община. Освен това по делото не били ангажирани доказателства,
че заповедта за настаняване е влязла в сила. Счита, че практиката на ВАС
била неприложима в случая. Ответникът не бил пасивно легитимиран да
отговаря по иска и затова последния бил недопустим. Дори ответника да бил
пасивно легитимиран да отговора по иска, то вземанията били погасени по
давност, каквото възражение било направено с отговора по исковата молба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 26.05.2022 г.,
Въззивната жалба е подадена на 08.06.2022 г., следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
2
С въззивната жалба се обжалва първоинстанционното решение, с което
са отхвърлени претенциите на ищеца; следователно е налице правен интерес
от обжалване.
Въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо:
За издадената на 05.07.2021 г. по ч.гр.д.№ 34338 по описа за 2021 г.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, длъжникът е
бил уведомен по реда на чл.47 ГПК.
На заявителя е било указано, че може да предяви иск за сумите по
заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са му съобщени на 23.09.2021 г.
Исковата молба е подадена в СРС на 25.10. 2021 г./понеделник/, т.е. в
срока по чл.415 ГПК.
Дали ответника има качеството на потребител или не е въпрос по
съществото на спора, т.е. по правилността на така постановеното решение, а
не по неговата допустимост.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че от
доказателствата по делото не се установявало да е завършен сложния
фактически състав на наемното отношение между ответника и Столична
община- не бил представен договор за наем и протокол-опис за предаване на
общинския имот. Затова СРС е достигнал до извода, че ответника няма
качеството на потребител по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ и пар.1, т.2 а от ДР на
ЗЕ.
Следователно първото спорно по делото е обстоятелството дали
ответникът е потребител на топлинна енергия.
Действително, в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са в
облигационно отношение, респ., че последния е потребител на ТЕ.
3
Въззивната инстанция намира доводите на СРС за несъответни на
предмета на спора. В случая Столична община не е ищец по делото поради
което без значение за изхода му е дали е съставен протокол-опис за предаване
на процесния имот, респ. дали се дължи наем.
От значение за изхода на спора е обстоятелството, че ответника е подал
две заявления за встъпване в облигационно отношение с ищцовото дружество
по доставка на топлинна енергия, съответно на 03.10.2013 г. /л.15 по делото
пред СРС/ и на 31.10.2017 г. /л.20 от делото пред СРС/. Налице е изрично
съгласие от страна на собственика на имота – Столична община за
встъпването на ответника в такова правоотношение, обективирано в нарочно
писмо от 23.09.2013 г. на л.17 по делото пред СРС.
Следователно, противно на приетото от СРС страните по спора са
обвързани от облигационно отношение по доставка и потребление на
топлинна енергия. В този смисъл неоснователен е и довода на особения
представител на ответника за наличие на „непоискана доставка“.
С оглед приетото в ТР 2/17 г. от 17 май 2018 г. на ОСГК на ВКС, за
ответника е възникнало задължение за плащане на цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ.
В подкрепа на този довод е и обстоятелството, че за периода от страна
на ответника са направени плащания по фактурите за прогнозни сметки в общ
размер на 413,29 лв., виж таблица № 1 към заключението на вещото лице, л.47
от делото пред СРС. Всъщност претендираната сума в размер на 139, 32 лв.
представлява стойност на БГВ след извършен реален отчет на уредите.
Второто обстоятелство, което следва да бъде изяснено е дали
вземанията на ищеца са погасени по давност:
Действително, предявените за установяване вземания се погасяват с
кратката 3-годишна давност по чл.111, б.в“ ЗЗД.
В случая се претендират за установяване вземания за: главница,
представляваща стойност на потребената ТЕ за периода от м.05.2017 г. до
м.04.2018 г. в размер на 139, 32 лв.; мораторна лихва за забава за периода от
15.09.2018 г. до 21.05.2021 г. в размер на 38,51 лв.; стойност на услугата за
дялово разпределение за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г. – 28,37 лв.;
мораторна лихва за забава за периода от 31.07.2018 г. до 21.05.2021 г. –4,88
4
лв.
Действително, заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК е подадено на 16.06.2021 г.
Видно от отговор на задача № 5 от заключението на вещото лице-
счетоводител, сумата в размер на 139,32 лв. се формира от задължение по
фактура за м.04.2018 г. в размер на 41,59 лв. със срок на плащане по
правилата на действалите за периода ОУ-2016 г. до 14.06.2018 г. и сума по
изравнителна сметка със срок за плащане 15.09.2018 г.
Съгласно чл.3 от ЗАКОН ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ
НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 13 МАРТ 2020 Г. И ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА
ПОСЛЕДИЦИТЕ (ЗАГЛ. ДОП. - ДВ, БР. 44 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ
14.05.2020 Г.), обаче, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат:
…
2. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.
Следователно, вземанията на ищеца, предявени за установяване по реда
на чл.422 ГПК не са погасени по давност с оглед правилото на чл.3, т.2 от
ЗАКОН ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО
ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ
13 МАРТ 2020 Г. И ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ.
Затова и вземането в размер на 139,32 лв. следва да бъде признато в
полза на ищеца.
По отношение на лихвата за забава върху тази главница вземанията са
извън погасителния давностен срок.
С оглед извършеното от вещото лице по СЧЕ изчисление, дължимата
лихва за забава възлиза на 36,80 лв. При съобразяване с диспозитивното
начало в полза на ищеца ще бъде признато за установено вземане в
размер на 38,51 лв.
Вземанията за стойност на извършеното дялово разпределение са
извън периода на погасителна давност и при положение, че се доказа по
5
делото, вкл. от заключенията на вещите лица по СТЕ и СЧЕ, че такива услуги
са извършени, то това вземане следва да бъда признато в размер от 28,37
лв., който и се претендира.
За изпадане в забава на ответника по отношение на това вземане от
страна на ищеца не са ангажирани доказателства по чл.84, ал.2 ЗЗД
поради което това вземане не следва да бъде признато за установено.
Като краен извод настоящата инстанция счита, че решението на СРС е
неправилно в частта в която е отхвърлена претенцията, предявена по реда на
чл.422, ал.1 ГПК за сумата в размер на 139, 32 лв. – стойност на ТЕ по
изравнителна сметка, както и относно лихвата за забавеното й издължаване в
размер на 38,51 лв., както и за стойността на услугата за дялово
разпределение в размер на 28,37 лв. /съобразно уточнението в молбата на
ищеца от 09.11.2011 г./пред СРС/.
В останалата му част – в която е отхвърлена претенцията относно
лихвата за забавено издължаване на стойността на услугата за дялово
разпределение в размер на 4,88 лв., решението е правилно и като такова ще
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
В заповедното производство:
На заявителя се следват разноски съобразно изхода на спора в размер
на 73,53 лв. при направени такива в размер на 75 лв.
Длъжникът не е сторил разноски и такива не му се присъждат.
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е неправилно и в частта за
разноските. Същите следва да бъдат разпределени по следния начин:
На ищеца се следват разноски в размер на 1064 лв. при направени
такива в размер на 1085 лв., вкл. юриск.възнаграждение в размер на 100 лв.,
определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК.
Ответникът не е сторил разноски и такива не му се присъждат.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника се следват разноски и такива ще бъдат присъдени в
размер на 392,16 лв. при направени такива в размер на 400 лв. вкл.
6
юриск.възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на чл.78, ал.8
ГПК.
Въззиваемият разноски не е правил и такива не му се присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5131 от 21.05.2022 г. по гр.д.№ 60816 по описа за 2021
г. СРС, 33-ти състав, в частта в която се: ОТХВЪРЛЯТ предявените от "Т.С."
ЕАД, ЕИК *******, срещу Г.В.Г., ЕГН **********, искове по чл. 422 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване дължимостта на следните суми: сумата в размер на 139, 32
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., в имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„**********, аб.№ 163911; сумата в размер на 38, 51 лева - мораторна лихва
в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 21.05.2021 г., сумата в размер на 28,
37 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.07.2021 г. по ч. гр.
дело № 34338 по описа за 2021 г. на СРС.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "Т.С." ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "*********,
срещу Г.В.Г., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“*******, съдебен адрес:
гр.София, бул.“*******, партер- адв. А.Л., искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на "Т.С." ЕАД,
ЕИК *******, гр. София, ул. "*********, срещу Г.В.Г., ЕГН **********,
гр.София, ж.к.“*******, съдебен адрес: гр.София, бул.“*******, партер- адв.
А.Л., съществуват следните вземания: сумата в размер на 139, 32 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
7
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., в имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„**********, аб.№ 163911; сумата в размер на 38, 51 лева - мораторна
лихва в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 21.05.2021 г., сумата в
размер на 28, 37 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 05.07.2021 г. по ч. гр. дело № 34338 по описа за 2021 г. на СРС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5131 от 21.05.2022 г. по гр.д.№ 60816 по
описа за 2021 г. СРС, 33-ти състав, в частта в която се: ОТХВЪРЛЯ
предявеният от "Т.С." ЕАД, ЕИК *******, срещу Г.В.Г., ЕГН **********,
иск по реда на чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
дължимостта на сумата в размер на
4, 88 лева, представляваща мораторна лихва в размер на законната лихва
върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода от 31.07.2018 г. до 21.05.2021 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.07.2021 г. по ч. гр.
дело № 34338 по описа за 2021 г. на СРС.
ОСЪЖДА Г.В.Г., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“*******, съдебен
адрес: гр.София, бул.“*******, партер- адв. А.Л., да заплати на "Т.С." ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
"*********, сумата в размер на 73,53 лв., представляваща разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА Г.В.Г., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“*******, съдебен
адрес: гр.София, бул.“*******, партер- адв. А.Л., да заплати на "Т.С." ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
"*********, сумата в размер на 1 064 лв., представляваща разноски
пред първата съдебна инстанция.
8
ОСЪЖДА Г.В.Г., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“*******, съдебен
адрес: гр.София, бул.“*******, партер- адв. А.Л., да заплати на "Т.С." ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
"*********, сумата в размер на 392,16 лв., представляваща разноски
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9