Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.06.2023г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
ГК, І-22 с-в, в
публично
заседание на шести
юни две
хиляди и дванадесет
и трета
година в
състав:
председател:
СТЕФАН
ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при
секретаря Вяра
Баева и в
присъствието
на прокурора __________,
като
разгледа
докладваното
от съдията гр.д. № 1583 по
описа за 2021г., за да
се произнесе
взе предвид
следното:
искове
с пр.осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с
чл. 318 от ТЗ, във
вр. с чл. 183 от ЗЗД, във вр. чл.
327, ал. 1 и чл. 288 от ТЗ
и чл. 86 от ЗЗД; при
условията на
чл. 211 от ГПК - иск
с пр.осн. чл. 55
(отпаднало
основание) от
ЗЗД:
Ищецът
- Р.С.Д., в
исковата си
молба и
уточнение на
същата от 27.09.2021г., твърди,
че на 06.02.2018г.
доставил на
ответника - „Ф.“
ЕООД, 120 тона
слънчоглед,
реколта 2017г. на
единична цена
тон 540 лева или
за общо 120 тона -
64 800 лева.
Ищецът
издал и
фактура № *********/06.02.2018г.
По
тази
съображения
моли да се
осъди
ответникът
ду му запрати
посочената
сума, мораторна
лихва в
размер на 15 147,50
лева, за периода
от 07.02.2018г. до 05.02.2021г.,
законната
лихва и
разноски.
Ответникът - „Ф.” ЕООД, оспорва
иска:
- били
близки с
ищеца, поради
което сумата
от 15 000 лева
била
заплатена
авансово
(съответно и
фактурата
приета), но
доставка не
била налице;
При
условията на
евентуалност
навежда възражение
за прихващане
със сумите,
дължими от
първоначалния
ищец, а
именно: 19 606,50
лева
(Уточнение – л.
138-9), която сума
е сбор от следното:
-1. 8
236,39 лева,
платени на
Община Бобов
дол, основание:
за стоп. 2020-2021
година,
платени на
11.02.2021г. по
договор за
наем на имоти
№ 24 от 07.07.2016г.;
-2. 1
686,59 лева,
платени на
Областна
дирекция
„Земеделие“,
гр. Кюстендил,
основание:
заповед РД 04-140
от 25.09.2020г., за
разпределение
на земеделки
площи в с. Голема
Фуча, платени
на 28.12.2020г.;
-3. 190,83
лева, платени
на Община
Бобов дол,
основание:
наем полски
пътища Бобов
дол, Бабино, Г.
Фуча,
Мламолово,
платени на
07.05.2017г.;
-4. 3,40
лева,
основание:
наем полски
пътища с. Г.
Фуча, заповед
РД-04-44/10.03.2020г.,
платени на
29.05.2020г.;
-5. 400,29
лева,
основание:
наем
Общински ги
земеделска
година: - 2018-2019г.,
Бобов Дол,
Бабино, Г.
Фуча, платени
на 27.02.2019г.;
-6. 4 430
лева + 4 435 лева,
платени на Р.С.Д.,
основание:
захранване
на сметка,
платени на 11.01.2016г.;
-7. 99 лева,
платени на „К.Е.”
ООД, основание:
застраховка
гражданска
отговорност -
07121000568473, Р.Д. - трактор
Дойц КН03020,
платени на
21.02.2021г.; и
-8. 130
лева, платени
на: „П.А.” ЕООД, основание:
ЗП Р.Д., ф-ра 962 от
01.04.2020г., платени
на 06.07.2020г. -
счетоводни
услуги;
Вземането
на тази сума
в размер на 19 606,50
лева било придобито
от „Ф.” ЕООД по силата
на сключения
между него и Д.И.Б.договор
за цесия от 04.01.2021г.
Ищецът - длъжник
по това
вземане бил
уведомен по
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
за
извършената
цесия с
нотариална
покана,
връчена при
отказ от нотариус
С.С., peг. № 293 на
нотариалната
камара,
вписана в
негъра му под
№ 34, том I, peг. № 1120 от
15.03.2021г.
Освен
това,
-
сумата от 9 000
лева,
стойността
на продаден
трактор, с регистрационен
№ С06304 (фактура №
********** от 12.03.2015г.);
-
сумата от 8 489,28
лева, стойността
на извършена
обработка на
земя и
доставка на
торове и семена,
с издадена и
неплатена
фактура № **********
от 01.02.2021г., с доставчик
„Ф.” ЕООД и
получател Р.С.Д.;
-
сумата от 4 500
лева,
неоснователно
платена сума на
25.11.2019г.; и
-
сумата от 3 000 лева,
неоснователно
платена сума
на 04.12.2019г.
Предявява
и насрещен
иск за сумата
от 15 000 лева,
платена без
основание,
съобразно
изложеното в
първоначалния
иск и
отговора към
него.
По
насрещния
иск първоначалния
ищец
твърди, че
слънчогледът
бил доставен
на 06.02.2018г.,
съответно и
фактурата
осчетоводена.
Освен
това оспорва
възражението
за прихващане.
Документацията
е оспорена по
реда на чл. 193 от ГПК.
Съдът,
след като
прецени
събраните по
делото доказателства
и обсъди
доводите на
страните, с
оглед
разпоредбата
на чл. 12 и чл. 235, ал.
3 от ГПК,
приема за
установено
следното:
от
фактическа
страна:
Депозирано
е заключение
на ССчЕ
(основно и
допълнително),
неоспорено
от страните и
прието от
съда, като
компетентно
изготвено. От
него се установява,
че:
Процесната
фактура №
**********/06.02.2018г. е
отразена в
дневника на
покупките на
ред 9 и ред 10 към
подадената в
НАП месечна
справка-декларация
по ЗДДС с вх. №
2203-1317688/12.03.2018г. от „Ф.“
ЕООД.
Фактурата е
без ДДС,
поради което
на ред 10 е
посочен
Протокол №
**********/06.02.2018г. с който
ответното
дружество е
извършило
обратно
начисляване
на ДДС по чл. 163
от ЗДДС в
размер на 12 960
лв. върху
сумата от 64 800
лв.
Съгласно
счетоводните
данни при ищеца,
по фактурата
е постъпило и
отразено плащане
по банковата
сметка на 12.02.2018г.
в размер на 15 000 лева.
В
основанието
за плащане е
посочено: „плащане
по ф.05/06.022018г.
слънчоглед".
Неизплатената
сума по
процесната
фактура е в
размер на 49 800
лв. (изписването
59 800 лева в
експертизата
явно е техническа
грешка).
Сумите,
предмет на
възражението
за прихващане
на ответника
по т. 1, платени
от Д.И.Б.и
прехвърлени
с договор за
цесия, са на
обща
стойност от 19 611,50
лв. и са платени
както следва:
1. С
преводно
нареждане от
11.02.2021 г. Д.И.Б.е
превел от
своята
банкова
сметка ***
„Уникредит
Булбанк" АД с
IBAN: ***етка на
Община Бобов
дол в
„Юробанк
България" АД
с IBAN: ***,39 лв. В
основанието
за плащане е
посочено: „За стоп.
2020 - 2021 г., дог. 24/07.07.2016 г.“.
Договорът за
наем е
представен
по делото, а
платената
сума съответства
на
уговорената
в него. В
преводното
нареждане като
задължено
лице е
посочено Р.С.Д.,
ЕГН: **********.
2. С
преводно
нареждане от
21.12.2020 г. Д.И.Б.е
превел от
своята
банкова
сметка ***
„Уникредит
Булбанк" АД с
IBAN: ***етка на
Областна
дирекция
„Земеделие",
гр. Кюстендил
в „Обединена
Българска
банка" АД с IBAN: ***,59
лв. В
основанието
за плащане е
посочено: „Заповед
РД 04-140/25.09.20 г.
Голема Фуча".
Како
задължено лице
е посочено Р.С.Д.,
ЕГН: **********.
3. С
преводно
нареждане от
07.05.2017 г. Д.И.Б.е
превел от
своята
банкова
сметка ***
„Уникредит
Булбанк" АД с
IBAN: ***етка на
Община Бобов
дол в
„Юробанк
България" АД
с IBAN: ***,83 лв. В
основанието
за плащане е
посочено: „наем
п-ща Б.долг
Бабино, Г. Фуча,
М-во 3/120,128,130,139 - 04.05.2017 г.".
Като
задължено
лице е
посочено Р.С.Д.,
ЕГН: **********.
4. С
преводно
нареждане от
29.05.2020 г. Д.И.Б.е
превел от
своята
банкова
сметка ***
„Уникредит
Булбанк" АД с
IBAN: ***етка на
община Бобов
дол в
„Юробанк
България" АД
с IBAN: ***,
сумата от 3,40
лева. В
основанието
за плащане е
посочено:
„наем за
полски
пътища Г.
Фуча“, Заповед
№ РД-04-44/10.03.2020г. Като
задължено
лице е
посочено Р.С.Д.,
ЕГН: **********.
5. С
преводно
нареждане от
27.02.2019 г. Д.И.Б.е
превел от своята
банкова
сметка ***
„Уникредит
Булбанк" АД с
IBAN: ***етка на
община Бобов
дол в
„Юробанк
България" АД
с IBAN: ***,
сумата от 400,29
лева. В
основанието
за плащане е
посочено:
„наем за
общински
имоти 2018-9г.
Бобов дол,
Бабино, Г.
Фуча“. Като
задължено
лице е
посочено Р.С.Д.,
ЕГН: **********.
6. С
преводно
нареждане от
11.01.2016 г. Д.И.Б.е
превел от
своята
банкова
сметка ***
„Уникредит
Булбанк" АД с
IBAN: ***етка на Р.С.Д.
в „ОБ“ АД,
сумата от 4 430
лева. В
основанието
за плащане е
посочено:
„захранване
на сметка“.
7. С
преводно
нареждане от
11.01.2016 г. Д.И.Б.е
превел от
своята
банкова сметка
*** „Уникредит
Булбанк" АД с
IBAN: ***етка на Р.С.Д.
в „Юробанк
България“ АД,
сумата от 4 435
лева. В основанието
за плащане е
посочено:
„захранване
на сметка“.
8. С
преводно
нареждане от
21.02.2021 г. Д.И.Б.е
превел от
своята
банкова
сметка ***
„Уникредит
Булбанк" АД с
IBAN: ***етка на „К.Е." ООД
в „Уникредит
Булбанк“ АД с IBAN:
***,00 лв. В
основанието
за плащане е
посочено:
„застраховка
ГО - 07121000568473 - Р.Д. -
трактор Дойц
КН03020”.
9. С
преводно
нареждане от
06.07.2020 г. Д.И.Б.е
превел от
своята
банкова
сметка ***
„Уникредит
Булбанк" АД с
IBAN: ***етка на „П.А."
ЕООД в „Банка
ДСК" АД с IBAN:***,00 лв.
В
основанието
за плащане е
посочено: „ЗП Р.Д.,
ф-ра 962 от 01.04.2020г.".
Съгласно
Договор за
цесия от 04.01.2021 г. Д.И.Б.е
прехвърлил
на „Ф." ЕООД вземания
от Р.Д. на
стойност 19 606,50
(разликата от
5,00 лв. се дължи
на второ
плащане на 11.01.2016
г. в Размер на 4
430,00лв., вместо платените
по платежно
нареждане 4 435,00
лв.) срещу
плащане на
сумата от 15 000
лв.
В
счетоводството
на „Ф." ЕООД е
осчетоводен
договорът за стойност
19 606,50 лв., като е
дебитирана 529/1 -
Краткосрочно
вземане по
цедирани от Р.Д.
и са
кредитирани
сметка 499 -
,Други кредитори“
със сумата от
15 000 лв,
представляваща
цената на
цесията, уговорена
в договора и сметка
752 - „Приходи за
бъдещи
периоди" със
сумата от 4 606,50
лв.
Ответникът
претендира
прихващане и
със суми,
общо в размер
от 24 989,28 лева:
„Ф.“
ЕООД е издало
на ЗП Р.Д. фактура
№ 44/12.03.2015г. на
стойност 9 000
лева с ДДС, с
посочено
основание на
сделката
„Трактор …С 06304“, с данъчна
основа 7 500
лева;
Фактурата
е
осчетоводена
като е
дебитирана
сметка 411
„Клиенти Р.Д."
и са
кредитирани
сметка 705 - „Приходи
от продажби
на
дълготрайни
активи" с данъчната
основа в
размер на 7 500 лв.
и сметка 453/2 -
„Начислен
данък на
продажбите"
с начисления
ДДС в размер
на 1 500 лв.
По
фактура № **********
от 12.03.2015 г., няма
осчетоводено
плащане от „Ф."
ЕООД. Следва
обаче да се
отбележи, че
в договор за
продажба на
МПС от 13.03.2015 г. е
посочено, че
сумата от 9 000 лв.
е получена от
продавача изцяло
и в брой от
купувача.
2. Ф.
ЕООД е издало
на ЗП Р.Д.
фактура № **********
от 01.02.2021г. на стойносг
8 489,28 лева.
Фактурата е
осчетоводена
в счетоводството
на „Ф." ЕООД
като е
дебитирана
сметка 411 -
„Клиенти - Р.Д. с
цялата
стойност, и
са
кредитирани
сметка 701/17 -
„Приходи от
продажби на
продукция"
със сумата от
2 590,00 лв., сметка 703/6 -
„Приходи от
продажби на
услуги" със сумата
от 2 368,00 лв.,
сметка 709 – „Други
приходи със
сумата от 2 116,40
лв. и сметка 453/2 - „Начислен
данък" с
начисления
ДДС в размер на
1414,88 лв.
По
фактура № **********
от 01.02.2021 г. няма
постъпило и
осчетоводено
плащане в
счетоводството
на „Ф." ЕООД.
Съгласно
счетоводните
данни на „Ф."
ЕООД,
непогасените
задължения
от Р.С.Д. по
сметка 411 -
Клиенти" са в
размер на 17 489,28
лв., която
включва
сумите по
посочените по-горе
фактури № lP000000044
/12.03.2015 г. за 9 000 лв. и №
********** /01.02.2021 г. за 8 489,28 лева.
3. С
преводно
нареждане от
25.11.2019 г. „Ф." ЕООД е
превело от
своята
банкова
сметка ***
„Уникредит
Булбанк" АД с
IBAN: ***етка на ЗП Р.С.Д.
в „Уникредит
Булбанк"АД с
IBAN: ***,00 лв. В
основанието
за плащане е
посочено: „Задължение
по фактури".
4. С
преводно
нареждане от
04.12.2019г. „Ф." ЕООД е
превело от
своята
банкова
сметка ***
„Уникредит
Булбанк" АД с
IBAN: ***/UNCR 7000 1521 004059 по
банковата
сметка на ЗП Р.С.Д.
в „Уникредит
Булбанк" АД с IBAN:
***,00 лв. В
основанието
за плащане е
посочено:
„Плащане по
фактури".
Платените
суми са
осчетоводени
като в
счетоводството
на „Ф." ЕООД
като е
Цитирана
сметка 401 -
„Доставчици" -
ЗП Р.Д. и е
кредитирана
сметка -
„Разплащателна
сметка в
Уникредит
Булбанк“ АД.
В
основанието
и на двете
плащания
общо в размер
на 7 500 лв. не се
сочи конкретно
по коя
фактура са
платени. Към
датата на извършване
на
плащанията „Ф."
ЕООД е
осчетоводило
задължение и
по фактура № 10
/04.12.2018 г. в На 11 315,00 лв.
Задължението
по тази
фактура
обаче е
възникнало
след дата на
процесната фактура
№ 5 /06.02.2018 г., поради
което би
следвало с
платените суми
да се погаси
първо
най-старото
задължение,
т.е. това по процесната
фактура № 5/06.02.2018 г.
Първото
редовно о.с.з.
е проведено
на 07.06.2022г.
Представен
е и самият
договор за
цесия от 04.01.2021г.,
сключен
между Д.Б.и „Ф.“
ЕООД (л. 97).
Ищецът е уведомен
на 19.03.2021г. (л. 101). 5-те
лева,
посочени от
в.л. по втория
превод от 4 430(5) лева,
не са посочени
в цесията, но
фигурират в
крайната
стойност. По
принцип
добавянето
на суми в
първото о.с.з. е
недопустимо тъй
като, към
този момент
вече е
настъпила
процесуална
преклузия
(например: т. 4
от ТР № 1 от 09.12.2013г.
по т.д. № 4/2012г.,
ОСГТК на ВКС,
което се отнася
и за
давността /
неликвидно
възражение
за
прихващане; Р.
549 от 29.10.2010г. по гр.д.
№ 56/2010г., ІV г.о. на
ВКС; също Р. № 76
от 10.02.2011г. на ВКС,
ІV г.о., по гр.д. №
648/2010г.). Според в.л.
обаче, общата
сума възлиза
действително
на 19 606,50 лева,
колкото е и правилният
размер. Т.е.,
става въпрос
за
математичка
грешка, поради
което тя
следва да се
зачете.
Решаващият
орган е
следвало, ако
бе
констатирал
несъответствие
в сумите (в
отговорът е
пропусната
едната
втория
превод от 4 430
лева), да
остави
възражението
без движение
за уточнение.
Събрани
са гласни
доказателства
– разпитана е
св. И..
Показанията щ
са
недопустими –
арг. от чл. 164, ал. 1,
т. 3, т. 5 и т. 6 от ГПК.
Тя е и
служител на
ответника, а
освен това е
постъпила на
работа през
2019г., когато
вече слънчогледът
би следвало
да е бил
доставен.
Показанията щ
всъщност
представляват
косвен
разпит на
представителя
на ответното дружество.
от
правна
страна:
Съгласно
нормата на
чл. 183 от ЗЗД, с
договора за
продажба
продавачът
се задължава
да прехвърли
на купувача
собствеността
на една вещ
или друго право
срещу цена,
която
купувачът се
задължава да
му заплати.
Цената се
дължи,
съгласно
правилото на
чл. 327, ал. 1 от ТЗ –
съобразно
посочения в
тях падеж.
ВКС
приема, че
доколко
подписаната
от представители
на двете
страни по
сделката
фактура,
отразена в търговските
книги и
осчетоводена
от получателя,
чрез заверка
на
съответния
счетоводен
регистър и
приспаднат
данъчен
кредит, доказва
съществуването
на
задължението
на
получателя
на стоките:
например:
решение № 96 от
26.11.2009г. по т.д. № 380/ 2009г.,
І т.о., решение
№ 46 от 27.03.2009г. по т.д.
№ 454/2008г., ІІ т.о.,
решение № 42 от
19.04.2010г. по т.д. № 593/2009г.,
ІІ т.о., решение
№ 166 от 26.10.2010г. по т.д.
№ 991/2009г., ІІ т.о.,
решение № 23 от
07.02.2011г. по т.д. № 588/2010г.,
ІІ т.о.,
решение № 30 от
08.04.2011г. по т.д. № 416/2010г.,
І т.о. -
фактурата е
годно
доказателство
за установяване
на договор за
търговска
продажба на
движими вещи,
когато
съдържа
необходимите
елементи от
съдържанието
на сделката,
както и, че
само по себе
си
отразяването
на фактурата
в
счетоводството
на
получателя на
стоката,
включването ѝ
в дневника за
покупко-продажби
по ДДС и ползването
на данъчен
кредит по
същата, представлява
недвусмислено
признание на
задължението
и доказва
неговото
съществуване.
Дори и в
случаите на
оспорване на
представителната
власт на
лицата,
подписали
фактурите от
името на
купувача и
доказване на
релевирано
възражение,
че липсва
упълномощаване
за
получаване
на стоките, е
прието, че
след като
фактурата е
вписана в
дневниците
за покупките
и за нея е
теглен
данъчен
кредит в пълен
размер по
ЗДДС, то
знанието на
ответника –
търговец за
сделката и
действията,
извършени
във връзка с
нея, е
установено
по безсъмнен
начин, а не се
презумира. В
този смисъл
са: решение № 46
от 27.03.2009г. по т.д. №
454/2008г., ІІ т.о. и
решение № 30 от
08.04.2011г. по т.д.№ 416/2010г.,
І т.о. на ВКС.
Счетоводството
на ответника,
относно фактурата,
предмет на
първоначалния
иск, не е сторнирано.
Не
са
ангажирани и
допустими
(различни от
свидетелски
показания)
доказателства
в обратния
смисъл. Освен
това,
плащането не
е авансово, а
последващо.
Това
означава, че
юридически
сделката е
налице и по
нея има
престация от
едната
страна (слънчоглед)
и частична
престация от
другата (пари
– 15 000 лева). За
неизправната
страна не е
възникнало
потестативното
право да
развали
договора – подобен
неоснователен
довод е
сторен в
писмената
защита.
В
случая
фактурата е
„подписана“
двуструнно,
доколкото е
отразена
двустранно в
счетоводствата
и на двете
дружества.
Т.е., дължала
се е сумата
от 64 800 лева,
като по нея
има и плащане
– 15 000 лева = 49 800
лева. Това е
сумата, която
все още се
дължи.
За
периода от
07.02.2018г. до 05.02.2021г.
лихвата
върху сумата
от 49 800 лева,
изчислена по
реда на чл. 162 от ГПК (интернет
калкулатор/ Решение
№ 92 от 1.09.2014 г. на
ВКС по т. д. № 83/2013
г., I т. о., ТК)
възлиза на 15 147,49
лева.
Този, който
има към едно
и също лице
няколко
еднородни
задължения,
ако
изпълнението
не е
достатъчно
да погаси
всичките,
може да заяви
кое от тях
погасява. Ако
не е заявил
това,
погасява се най-обременителното
за него
задължение.
При няколко
еднакво
обременителни
задължения,
погасява се
най-старото,
а ако всички
са
възникнали
едновременно,
те се
погасяват
съразмерно.
Когато
изпълнението
не е
достатъчно
да покрие
лихвите,
разноските и
главницата,
погасяват се
най-напред
разноските,
след това лихвите
и най-после
главницата (чл. 76
от ЗЗД).
Приложима е и
т. 2 от
Тълкувателно
решение № 3 от
27.03.2019 г. на ВКС по
т. д. № 3/2017 г., ОСГТК,
докладвано
от съдиите Т.К.и
Е. Томов.
Сумите
са подредени
по
обременителност,
т.е. големина:
- сумата
от 9 000 лева,
стойността
на продаден
трактор, с регистрационен
№ С06304, описан в
приложената
към
настоящия
отговор (фактура
№ ********** от 12.03.2015г.).
В
договора за
продажба с
нотариална
заверка на
подписите
изрично е посочено,
че сумата е
заплатена и
получена в
брой. Това по
правната си
природа е
разписка (Решение
№ 365 от 21.07.2004г. по
гр.д. № 636/2003, ВКС, II
ГО; Определение
№ 600 от 07.10.2002г. по
ч.гр.д. № 545/2002г., V г.о.
на ВКС; и
Решение № 1 от
11.05.2020 г. на ВКС по
гр. д. № 289/2019 г., I г. о.,
ГК, докладчик
председателят
Д.Ц.). Доказателства
за обратното
и то при
съобразяване
с нормата на
чл. 164 от ГПК или
с оглед обстоятелството,
че самата
страна е
участвала в
симулацията,
не са
ангажирани.
Дали
ответното
дружество
има или не
каса е без
значение.
Получаването
на суми в
брой е
възможно и
във всякакви
ситуации.
Необходимо е
само двама
души да са
достатъчно
близо един до
друг, за да
могат да си подадат
банкнотите.
Страната
няма
възможност
да оспорва
документацията,
представена
от самата
нея.
-
сумата от 8 489,28
лева, стойността
на извършена
обработка на
земя и
доставка на
торове и семена,
с издадена и
неплатена
фактура № **********
от 01.02.2021г., с доставчик
„Ф.” ЕООД и
получател Р.С.Д.;
Ответникът
не установи
да е извършил
услугата и да
е доставил
торове и
семена.
Фактурата е
осчетоводена
само от него
и няма
документ, от
който да може
да се направи
извод, че
ищецът
признава
дълга /
наличието на
престация от страна
на ответника.
Разпоредбите
на чл. 182 от ГПК и
чл. 55 от ТЗ
установяват
едно изключение
от правилото,
че писането
не доказва
нищо в полза
на неговия
автор -
относно
редовно
водените
счетоводни
книги на
търговеца,
които могат
да служат
като доказателство
в негова
полза. Те
не се ползват
с някаква
задължителна
доказателствена
сила, а
същата се
преценява от
съда с оглед
на всички
доказателства
по делото - Решение 2 от
20.01.2011г. по гр.д. №
478/2010г., III г.о. на ВКС; Решение
218 от 05.07.2011г. по гр.д.
№ 775/2010г., III г.о. на
ВКС. Следователно
редовно
водените
счетоводни
книги не
притежават
доказателствена
сила, равнозначна
на
материалната
доказателствена
сила на
официален
свидетелстващ
документ, тъй като
са
производни,
т.е. те се
изготвят на
базата на
първични
счетоводни
документи.
Именно и
поради това,
както чл. 182 ГПК,
така и чл. 55 от ТЗ,
изискват те
да са
редовни, т.е.
всяко вписване
в тях да бъде
надлежно
удостоверено -
Определение
№ 101 от 17.02.2009г. по т.д.
№ 652/2008г., І т.о. на
ВКС.
При тези
отношения
между
страните, а
по-долу е
взето
отношение от
решаващия
орган и към
двете
счетоводните
вписвания, не
би могло по
никакъв
начин да се
приеме, че
само
осчетоводяването
на ответника,
установява
дълг в негова
полза.
Следва
да се има
предвид, че
всички
останали
суми, с които
се желае да
се прихване,
са такива по
чл. 55 от ЗЗД, доколкото
друго не се
установява.
При тях лихва
се дължи от
датата на
поставянето
в забава –
искането за
връщане, а не
от момента на
имущественото
разместване.
Това се
отнася до
всички суми,
извън тези,
за които бе
установено,
че не могат
да послужат
за
прихващане
(едното
възражение е
неоснователно,
а другото –
недоказано).
Не се твърди,
а не се и
установи
наличие на
договорно
или деликтно
отношение.
Иначе, по
принцип,
прихващането
има обратно
действие (ТР
№ 2 от 18.03.2022г. на
ВКС по т.д. № 2/2020г.,
ОСГТК,
докладчици
съдия Геника
Михайлова и
съдия
Вероника Николова:
1.
При уважено
възражение
за
прихващане
признатите
от съда
насрещни
вземания се
смятат
погасени с
обратна сила
от първия
момент, в
който
прихващането
е възможно да
се осъществи,
т. е. когато активното
вземане е
било
изискуемо, а
пасивното –
поне
изпълняемо.
Кога е
настъпила ликвидността
е без
значение. 2.
При
неоснователно
възражение
за
прихващане
силата на пресъдено
нещо на
съдебното
решение
установява
несъществуването
на вземането
на ответника,
освен ако
възражението
е неоснователно
поради
неизискуемост
или некомпенсируемост).
При
това
положение,
прихваща се с
19 606,50 лева + (24 989,28
лева – /9 000 лева +
8 489,28 лева/) = 27 106,50
лева.
От 19.03.2021г.,
когато е
съобщена
цесията, тече
законна
лихва.
Така,
дължимата
лихва до този
момент възлиза
на 15 728,49 лева (интеренет
калкулатор).
27 106,50
лева - 15 728,49 лева = 11 378,01
лева.
49 800
лева - 11 378,01
лева = 38 421,99
лева.
Първоначалният
иск ца
главницата е
основателен
за тази сума,
ведно със
законната
лихва,
считано от
19.03.2021г., а не от
датата на
депозирането
на претенцията.
Доводите,
изложени в
27.09.2021г. (л. 51) са
най-малкото некоректни:
1.
оспорени са
документи, но
не е посочено
въобще какво
им се оспорва,
а се иска
единствено
да се принуди
ответното
дружество да
представи
оригинали (Когато
страната
заяви, че
оспорва
документа,
следва да
бъде
поканена да
уточни конкретния
предмет на
оспорването,
тъй като оспорване
изобщо няма -
Решение № 1310 от
17.11.2008г. по гр.д. №
4248/2007г., IV г.о. на ВКС;
Решение № 191 от
14.01.2015 г. по т.д. № 3046/2013 г.,
ВКС, II т.о.).
Твърди се че
ищецът не
дължал
сумите, но не и
защо:
например, тъй
като са
платени, че
такава
сделка не е
сключвана и
т.н. Относно
тракторите
въобще не се
взима
отношение
дали те са
негови, а
относно
сумите,
недължимо
платени –
дали са постъпили
по сметката
му или не.
Единственият
довод, който
може би е
сторен, че не
е извършена
обработка на
земя и доставка
на торове и
семена. По
отношение на
тази сделка ответникът
следваше да
установи, че
е престирал –
чл. 154 от ГПК, но
не го стори.
2. Когато
официалният
документ се
намира като
доказателство,
в хипотезите
на наказателно
преследване,
като
инкриминиран
документ по
друго
съдебно
производство,
поради което
същият не
може да се
представи по
реда на чл. 183 ГПК, и
насрещната
страна знае
за това, тъй
като тя е
иницирала
наказателното
преследване,
то очевидно
искането за
представяне
на документите
в оригинал по
делото е
злоупотреба
с право, при
знанието, че
това не може
да се
реализира и
този
документ ще се
изключи от
доказателствения
материал по
делото. Ето
защо, съдът
следва да
цени завареното
от страната
копие на
такъв документ
от гледна
точка на
невъзможността
да се
представи
същият,
поради
прилагането
му по друго
дело, и чието
съществуване
може да бъде
установено с
други
доказателствени
средства - Решение
№ 335/06.07.2010г., по гр.д. №
4764/2008г., на II г.о.,
постановено
по реда на чл. 290 ГПК). По
отношение на
оспорения
частен
документ
следва да е
приеме също,
че ако
оспорването
е направено,
а документът
се намира
приложен по
друго дело,
то следва да
се открие
производство
по оспорването
му, въпреки
че
оригиналът
не е представен
по
посочените
обективни
причини, но не
и да се
изключва от
доказателствения
материал - Решение
№ 260/14.07.2010г., по гр.д. №
91/2009г., на II г.о.,
постановено
по реда на чл. 290 ГПК.
Изложеното
се отнася до
заплатените
от трето лице
общински
задължения
на ищеца. Ответникът
няма как да
притежава
оригиналите,
тъй като те
се намират в
общината и в
ищеца. Още
повече че има
и цесия (поне
тя не е оспорена).
3. копията,
представени
по делото, са
заверени от
адвокат – 183 от
ГПК, във вр. с
чл. 32 от ЗА. Това
е официално
(нотариално)
заверена документация,
съобразно
изискванията
на ГПК. В тази
връзка и
Сигналите и
жалбите,
представени
от ищеца,
като част от
становището
му по
възражението
за
прихващане,
са
ирелевантни
(л. 53-5).
4. от
ответника е
сторен и
дежурният
неоснователен
довод, че в
първото редовно
о.с.з. има
настъпила
преклузия (л. 156).
С
измененията
на ГПК (обн.,
ДВ, бр. 100/21.12.2010 г.) в
ал. 3 на чл. 146 се
създаде ново
изречение
второ,
съгласно
което, ако в
изпълнение
на предоставената
от съда
възможност
за становище
и ангажиране
на доказателства
страните не
направят
доказателствени
искания, те
губят
възможността
да направят
това
по-късно,
освен в
случаите по
чл. 147 от ГПК. С
това
изменение
нормативно
се закрепи
съществуващото
и преди това
тълкуване на
закона, а и
създадената
вече съдебна
практика
(Решение №
549/29.10.2010г., по гр.д. №
56/2010г., на IV г.о.;
Решение №
700/06.12.2010г., по гр.д. №
304/2010г., на III г.о.,
постановени
по реда на чл. 290 ГПК), че
окончателната
преклузия за
ангажиране
на
доказателства
от страните
по делото не
настъпва
преди края на
първото
съдебно
заседание,
както и, че
същата е
свързана със
служебното
изпълнение
на
задълженията
на съда
касаещи
дадените в
доклада указания
и
разпределяне
на
доказателствената
тежест.
Или
преклузия
настъпва
след
приемането на
окончателния
доклад по
делото и то,
ако той е
пълен и
коректен,
което
обикновено
означава –
след първото
редовно о.с.з.
5. пак
там – молба от
16.06.2022г., са
оспорени и
електронни
документи,
тъй като
нямали
мастилен
подпис и
дата. Това
при съмнение
от страна на
ответника
може да се
провери в НАП.
Цялата
документация,
във връзка с
която е тази
молба, е
допустима, но
неотносима.
Становището
на НАП
относно
редовното
счетоводство
на ищеца с
нищо не
задължава
съда да
достигне до
същия извод. Решаващият
орган
по-скоро е
склонен да
приеме, че и
двете счетоводства
са на
границата на
редовността
предвид процесуалното
поведение на
страните.
Важи и
изложеното
по-горе
относно
безпринципното
оспорване на
документи и
искането за
представяне
на оригинали.
по
разноските:
На
основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца,
сторените от
него
разноски,
съобразно
уважената
част от
исковете:
Така,
ответникът
претендира:
64 800 лева + 15 147,50 лева
+ „15 000 лева“ = 94 947,50 лева.
От гледна
точка на
разноските –
дължи се
техния пълен
размер,
съобразно
основателната
част, към
момента на
депозиране
на иска, тъй
като
прихващането
има действие
малко след
това
(съобразно
изложеното
по-горе). Законът
приравнява прихващането
на плащане - ipso jure
pro soluto compensationem haberi oportet, а към
момента на
плащането
ответникът е
в забава,
което
означава, че
нормата на
чл. 78, ал. 2 от ГПК
е
неприложима.
Съобразно
просто
тройно
правило: 79 947,50
лева (искът е
неоснователен
само за 15 000 лева,
които са си
платени по сделката)
Х 5 948 лева
(толкова са
сторените
разноски, като
следва да се
има предвид,
че списък по
чл. 80 от ГПК не е
представен) /
94 947,50 лева = 5 008,32 лева.
На
ответника се
дължат
разноски,
съобразно
отхвърлената
част от иска. Предвид
посоченото
по-горе = 1 161,16 лева
(чл. 78, ал. 3 от ГПК).
По
компенсация
ответникът
дължи - 3 847,16 лева
(например:
Определение
№ 798 от 24.11.2011г. по
ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І
т.о. на ВКС и Р. №
14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV
г.о., гр.д. № 5165 по
описа за 2016г.).
Воден от
гореизложеното,
СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА
на
основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 318
от ТЗ, във вр. с
чл. 183 от ЗЗД, във
вр. чл. 327, ал. 1 и чл.
288 от ТЗ, „Ф.”
ЕООД,
ЕИК ******, със
седалище и
адрес на
управление:
София, р-н
„Възраждане”,
ж.к. „Сердика”,
бл. ******,
представлявано
от Д.И.Б.,
съд.адр.: гр.
София, ул. „******,
тел. ******, чрез
адв. М.Я., САК, e-mail: ******@vy-law.com, да
заплати Р.С.Д.,
ЕГН **********,***,
съд.адр.: adv.emil.******@gmail.com,
следното:
-
сумата от 38 421,99 (тридесет
и осем хиляди
четиристотин
двадесет и
един лева и
деветдесет и
девет стотинки)
лева (недоизплатена
цена по
фактура № *********/06.02.2018г.),
ведно със
законната
лихва,
считано от 19.03.2021г. до
окончателното
щ изплащате,
като ОТХВЪРЛЯ
претенцията
за горницата
до пълния
предявен размер
от 64 800
(шестдесет и
четири
хиляди и
осемстотин) лева,
както и тази
с пр.осн. чл. 86 от ЗЗД – сумата
от 15 147,50
(петнадесет
хиляди сто
четиридесет
и седем лева
и петдесет
стотинки)
лева,
мораторна
лихва за периода
от 07.02.2018г. до 05.02.2021г.,
поради ПРИХВАЩАНЕ
със сумата от
19 606,50 лева,
предмет на договор
за цесия от
04.01.2021г., сключен
между Д.Б.и „Ф.“
ЕООД, сумата
от 4 500 лева,
заплатена от
ответника на
ищеца на 25.11.2019г. и
сумата от 3 000
лева, заплатена
от ответника
на ищеца на
25.11.2019г.; както и на
основание чл.
78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК,
-
сумата от 3 847,16 (три
хиляди
осемстотин
четиридесет
и седем лева
и
шестнадесет стотинки)
лева, сторени
деловодни
разноски,
съобразно
уважената
част от
исковете (към
момента на
депозиране
на исковата
молба) и
направена компенсация.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Ф.”
ЕООД,
ЕИК ******, със
седалище и
адрес на
управление:
София, р-н
„Възраждане”,
ж.к. „Сердика”,
бл. ******,
представлявано
от Д.И.Б.,
съд.адр.: гр.
София, ул. „******,
тел. ******, чрез
адв. М.Я., САК, e-mail: ******@vy-law.com, срещу
Р.С.Д., ЕГН **********,***,
съд.адр.: adv.emil.******@gmail.com, иск
с пр.осн. чл. 55
(отпаднало
основание) от
ЗЗД, за
заплащане на
сумата от 15 000
(петнадесет
хиляди) лева,
платени на 12.02.2018г.
без
основание,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН
РЕШЕНИЕТО
може да се
обжалва с
въззивна
жалба пред
Софийски апелативен
съд в двуседмичен
срок от
връчването
му на страните.
председател: