№ 17412
гр. София, 23.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:*********************
като разгледа докладваното от ********************* Гражданско дело №
20231110155648 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от
**************************** против **********************, искова молба, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 10 279,20 евро, представляваща неустойка,
дължима се на основание чл. 9, ал. 2 от сключен между страните договор за
посредничество от 07.10.2022 г., ведно със законната лихва считано от дата на
завеждане на исковата молба 10.10.2023 г. до окончателно изплащане на вземането.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
В исковата молба се твърди, че на 07.10.2022 г. между ищеца, в качеството му на
посредник, и ответника в качеството му на възложител, е сключен договор за
посредничество на купувач, наемател и/или инвеститор при сделки с недвижими
имоти. Сочи се, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си по договора,
като с негово посредничество между ответното дружество и дванадесет физически
лица е сключен предварителен договор за учредяване на право на строеж и
прехвърляне на идеални части от поземлен имот срещу задължение за построяване на
жилищна сграда със собствениците на индивидуализирания в исковата молба поземлен
имот. Твърди се, че съгласно чл. 8, т. 5 от договора за посредничество, сключен между
ищеца и ответника, когато посредничеството се отнася до недвижим имот, в който е
необходимо да се извършат проучвателни и проектантски дейности, ответното
дружество е следвало да ги възложи на ищеца. Навеждат се доводи, че в случая е
налице именно хипотеза, предвидена в чл. 8, т. 5 от процесния договор, но ответното
дружество не е изпълнило задължението си за възлагане, поради което се твърди, че на
основание чл. 9, ал. 2 от договора се дължи неустойка в размер на 10 279,20 евро. При
1
тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
твърди, че между двете дружества е сключен устен договор, а за писмения такъв, сочи,
че е научил с получаване на препис от исковата молба. Във връзка с последното, излага
подробни твърдения в насока, че договорът е подписан от бившия съдружник без
представителна власт. В случай че се приеме, че е подписан от лице с представителна
власт, излага, че същият е сключен във вреда на представлявания. Оспорва като
нищожни чл. 8, ал. 1, т. 5 /предвиждащ задължение за възлагане на проектирането на
посредника/ и чл. 9, ал.2 /досежно неустойката/ от договора. Подробно аргументира,
че клаузата уреждаща неустойката е нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Прави искане за намаляване на същата до размера на действително причинените на
ищеца вреди. Сочи, че съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от договора, страните следвало да
сключат рамков договор помежду си за проектиране, какъвто в случая липсвал.
Липсата на рамков договор сочи, че означава несъгласие за възлагане проектирането на
ищеца, което водило и до невъзникване на задължението за неустойка. На следващо
място излага, че клаузите на договора са типови, поради което счита същите за
неравноправни по смисъла на ЗЗП. Като друго основание за нищожност на клаузата за
неустойка сочи, че възложителят не е знаел предварително какъв е размерът й , т.к. към
момента на сключване на договора не било ясно каква е възможната за реализиране
РЗП на терена. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявен е
осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива.
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже наличието
на валидно сключен договор за посредничество между страните, както и че част от
съдържанието на сключения между страните договор е клауза за неустойка със
съдържанието, посочено в исковата молба и размера на неустойката.
В тежест на ответника е, при доказване на горните факти, да докаже
положителния факт на плащането.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже и възраженията си за
нищожност на неустоечната клауза на сочените основания.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищеца да
представи в оригинал описаните в отговора на исковата молба документи, доколкото
представените копия са четливи, заверени от процесуалния представител на ищеца и
липсва необходимост от представянето им в оригинал на този етап, а направеното
оспорване на документите не касае истинността им по смисъла на чл. 193 ГПК.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по
която да отговори на следните въпроси:
1/ Какъв е размерът на максималната възможна за реализиране разгъната
застроена площ в УПИ *******/ въз основа на виза за проектиране №
2
*************** и виза за проектиране от 29.03.2018 г. ?
2/ Необходимо ли е при проектиране и изпълнение на строеж в процесния
недвижим имот да се извършват проучвателни и проектантски дейности по смисъла
на чл. 8, т. 5 от Договора за посредничество от 07.10.2022г.?
3/ Какви са средните пазарни цени за проектиране на жилищни сгради, като
твърдяните от ищеца без включен ДДС?, при депозит в размер на 600.00лв., от
които 400.00лв. – вносими от ищеца и 200.00лв., вносими от ответника в едноседмичен
срок от получаване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ****************************, като експертът да
бъде уведомен за поставените му задачи след внасяне на определения депозит.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред
за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 21.06.2024 г. от 09.50 часа,
за които дата и част да се призоват страните и вещите лица.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
проекта за доклад по делото на страните, като същите могат да изразят становище и да
ангажират доказателства най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3