Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, 12-ти въззивен състав, в публично заседание на единадесети ноември две
хиляди и двадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРАИВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря Гергана
Цветкова и прокурора Николай Русинов, като разгледа докладваното от съдия ЗАХАРИЕВА
в.н.ч. дело №3030 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл.327 и сл. вр. чл.306, ал.1, т.1 от НПК.
С определение от 23.07.2020
г. по нчд № 610/2010 г. по описа на СРС, 102-ти състав, на основание чл.27,
ал.1 от НК е присъединено изцялокъм неизтърпяваната част от наказанието,
наложено на осъдения Р.П.А. по нохд №
587/2019г- на СРС, наказанието „Лишаване
от свобода“ за срок от пет месеца, наложено на А. по нохд №17026/2019г. на СРС
като е определено едно общо наказание от
една година пет месеца и седемнадесет дни, което да се изтърпи при първоначален
„строг“ режим.
В срока по чл.319,
ал.1 от НПК, е постъпила жалба от защитника на осъдения с искане за отмяна на
Определението на СРС като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се нарушение
при определяне на съвкупността по реда на чл.23-чл.25 от НК, като се прецени по
–благоприятно групиране на постановените присъди за лицето.
В разпоредително
заседание на 20.08.2020 г. въззивния съд по реда на чл.327 от НПК е преценил,
че за изясняване на обстоятелства по делото не се налага събиране на
доказателства.
Пред въззивната
инстанция защитата поддържа жалбата срещу определението на СРС и иска групиране
на наказанието по споразумението и присъдата
Представителят на СГП
излага становище за неоснователност на жалбата срещу определението от 23.07.2020г.
Осъденият поддържа
заявеното от защитника си.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и
тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с
чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че не са налице основания
за неговото изменение или отмяна, поради което и с оглед разпоредбата на
чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК намира, че постановеното определение следва да бъде
потвърдено поради следните съображения:
Първоинстанционният
съд правилно и в съответствие с изискванията на чл.27,ал.1 от НК е установил,
че А. е осъден по нохд № 587/2017г. на СРС, с влязла в сила присъда на
28.05.2018г. за извършено престъпление на 05.02.2016г. по чл.129 от НК, за което му е наложено
наказания „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шеск месеца. Осъденото
лице е започнало да изтърпява наказанието на 03.12.2018г., съгласно приложена
справка от ГД „ИН“.
На 17.12.2019г., с
определение на съда, е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното
производство по нохд № 17026/2019г., с което А. е признат за виновен за
извършено на 16.04.2019г престъпление по чл.354а от НК и му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от пет месеца и глоба в размерна 1000лв
В определението на
първата инстанция е даден отговор защо не могат да се групират наказанията на подсъдимия по правилата
на съвкупността по чл.23
– чл.25 от НК в
конкретния казус, тъй
като деянието, извършено по нохд № 17026/2019г. е извършено, след влизане в
сила на присъдата по нохд № 587/2017г на СРС. Също така е даден отговор защо
намира приложение разпоредбата на чл.27 от НК, а именно тъй като деянието по нохд № 17026/2019г. е извършено,
след като А. е бил осъден с влязла в сила присъда по нохд №587/2017г, но преди
да е изтърпял наложеното му по последно посоченото наказателно производство
наказание. При произнасяне
на правата инстанция по
правилата на чл.27,ал.1 от НК е присъединил към неизтърпяната част от
наказанието по нохд №587/2017г., наказанието по нохд №17026/19г и двете
производства по описа на СРС, съобразявайки изтърпяното към момента на постановяване
на определението наказание по нохд № 587/2017г.
Първоначалният режим
за изтърпяване на определеното едно общо най-тежко наказание правилно
първоинстанционният съд е определил, съгласно чл.57,ал.1,т.2, б.“а“ от ЗИНЗС, като
„строг”.
По тези съображения
въззивният съд намира, че следва да потвърди обжалваното определение изцяло.
При извършената на
основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира наличието на други
основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради което и с оглед
горепосочените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко
изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. и чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.07.2020 г. по нчд № 610/2020 г. по
описа на СРС НО, 102-ти състав
Решението не подлежи
на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.