Решение по дело №2884/2019 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№........................................... 2019г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,

в публично заседание на четвърти декември  2019г., в състав:

 

                                   Административен съдия: Марияна Ширванян

                                                                  

            при секретаря Светла Великова

с участието на прокурор Силвиян Иванов

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян

адм. дело №2884 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на  чл. 203, ал.1 АПК вр. чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

 

Производството е образувано по искова молба на „МС ШИПИНГ“ООД  срещу Изпълнителна дирекция „Автомобилна администрация“ с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и претендирани имуществени вреди в размер на 360лв. ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба твърди, че на дружеството е връчено НП 23-0000137/13.03.2019г. НП е оспорено пред ВРС и отменено с решение № 830/30.04.2019г. на ВРС, ХХVІІ състав по нахд 1470/2019г.. Решението на ВРС е оставено в сила с решение № 1854 от 11.10.2019г. по кнахд 1477/19г. на АС Варна. Жалбата срещу НП е подадена чрез адвокат, като се сочи, че е заплатено адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство в размер на 360лв. Претендират се вреди от отмененото НП в размер на 360лв.

В открито съдебно заседание чрез процесуален представител ищецът поддържа иска и моли за присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

 

Ответникът, чрез процесуален представител в отговор по исковата молба оспорва предявения иск по основание и размер.

 

Прокурорът в открито съдебно заседание дава заключение за основателност на предявения иск.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:

Искът е допустим – исковата молба е предявена от лице с активна процесуална легитимация в писмена форма. Разгледан по същество е неоснователен.

Видно от представените доказателства по нахд 1470/2019г. по описа на ВРС за 2019г., е отменено с решение № 830/30.04.2019г. НП 23-0000137/13.03.2019г. издадено от началника на Областен отдел на „Автомобилна администрация“ Варна. Решението на въззивния съд е оставено в сила с решение № 1854 от 11.10.2019г. по кнахд 1477/19г. на АС Варна.

От въззивната жалба се установява, че е подписана от адв. Й.А.. Към жалбата е приложено пълномощно на лист формат А4 от представляващия дружеството на адв. А.. От протокола от публично съдебно заседание  проведено на 23.04.2019г. по нахд 1470/2019г. се констатира, че адв. А. е представлявала жалбоподателя, като е изразил становище по хода на делото, по доказателствата и е по съществото на  спора.

Тези факти не са спорни между страните, а и се установяват от документите и решението в приложеното по настоящото производство нахд 1470/2019г. по описа на ВРС за 2019г.

Към нахд 1470/2019г. по описа на ВРС за 2019г. е приложено пълномощно на адв. А./стр.6 от съдебната преписка/. Не е представен договор за адвокатска защита и съдействие.

В касационното дело е приложено пълномощно за преупълномощаване на адв. П.И от адв. А.. Пълномощното не е на кочан от адвокатска колегия. Към това пълномощно е представен Договор за правна защита и съдействие от кочан от адвокатско пълномощно серия Б №325603. В договора е вписано, че дружеството чрез представляващия го заплаща в брой договорено възнаграждение в размер на 300 лв., внесени в брой на 09.09.2019г. за представителство пред АС Варна по кнахд №1477/19г. Извежда се извод, че договорът за правна помощ и разписката в него са съставени преди момента на приключване съдебното дирене по касационното дело.

От съдържанието на договора за правна защита и съдействие и на разписката към него не следва автоматично извод за действително извършване на разхода за заплащане на адвокатско възнаграждение по подаване на жалбата по нахд 1470/2019г. по описа на ВРС за 2019г. на адв. А. към момента на подаването на жалбата, т.е. не се обосновава извод за действително извършване на разхода за заплащане на адвокатското възнаграждение и респ. настъпване на вреда за ищеца.

Договора за правна защита и съдействие е от кочан от Адвокатска колегия и притежава реквизити изискуеми за първичните счетоводни документи и може да послужи за осчетоводяване на  сумата посочена в него в счетоводството на дружеството ищец. Констатира се от съдържанието на Договора за правна защита и съдействие, че не е сключен между адвокат А. и ищеца, а е сключен между адвокатско дружество индивидуализирано с наименование и ЕИК и ищеца, а това не влече извод, че сумата е платена във връзка с упълномощаването на адв. А., доколкото в пълномощното представено пред въззивната инстанция  упълномощаването не е за адвокатското дружество, а е направено конкретно на адв. А.. Липсва пълномощно или преупълномощаване от адвокатското дружество на адв. А. във връзка с Договора за правна защита и съдействие между ищеца в настоящото производство и адвокатското дружество.

Налице са противоречиви данни в пълномощното от „МС Шипинг“ООД на адв.А., пълномощното с което адв. А. преупълномощава друг адвокат за процесуално представителство пред касационната инстанция и Договора за правна защита и съдействие, в който е вписано заплащането на сума за процесуално представителство на адвокатско дружество, което е различен правен субект от адв.А.. Липсват други първични /РКО/ или вторични счетоводни документи обосноваващи извод, че „МС Шипинг“ООД е извършило разхода за заплащане на адвокат А. и, че същият е осчетоводен в счетоводството на дружеството. Настъпването на имуществената вреда /в случая разхода за възнаграждение за адвокат/ следва да е осчетоводен в счетоводството на ищеца, за да бъде прието, че има достатъчно доказателства за настъпването й, доколкото ищецът е юридическо лице - търговец, задължено по ЗСч да отразява счетоводно всички разходи вкл. и настъпилите имуществени вреди.

В разпореждането по хода на делото на процесуалният представител на ищеца е указано, че следва да ангажира доказателства за осчетоводяването на разхода за адвокат в счетоводството на ищеца. Процесуалният представител на ищеца не е представил доказателства за осчетоводяване на разхода в счетоводството на „МС Шипинг“ООД. Налага се извод за недоказаност на извършването на твърдените разходи от дружеството. На обезщетение подлежи не всяка твърдяна вреда, а само тази която е реално настъпила и за настъпването й има достатъчно доказателства.

Не са представени доказателства и за получаването и осчетоводяването на сумата от адвокатското дружество. За разлика от адвоката, който като упражняващ свободна професия е освободен от задължението да отчита извършените продажби през ЕКАФП при получаване на възнагражденията в брой, за адвокатското дружество има задължение или за издаване на фискален бон при получаване на сума в брой или плащането да се извършва по банков път.

Ищецът и адвокатското дружество са търговци съгласно ТЗ. Съгласно  чл.53, ал.1 от ТЗ всеки търговец е длъжен да води счетоводство, в което отразява движението на имуществото на своето предприятие. Това движение се регистрира в хронологичен ред. Съгласно чл. 55, ал.1 от ТЗ редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че търговските книги са удостоверителни документи, които удостоверяват факти извън тях. Редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки, както и за осъществени разходи, в това число и за заплащане на възнаграждение на адвокат по конкретно дело. Редовно водените счетоводни книги обвързват съда с материална доказателствена сила да приеме, че фактите са настъпили така, както е обективирано в тях. Ако търговските книги не са водени редовно - в нарушение на изискванията на ТЗ и ЗСч, те не могат да служат като доказателство в полза на тези, които са задължени да ги водят ( чл. 55, ал. 2 от ТЗ). По аргумент за противното те могат да служат като доказателство за другата страна. В случая разходът за заплащане на възнаграждение на адвокат не е осчетоводен, поради което съдът приема, че такъв разход не е извършен от дружеството.

От доказателствата по делото не става ясно и как е формиран размера на предявения иск. Претендирана е сума от 360лв., при данни за заплатена сума по договора за правна защита и съдействие в размер на 300лв. От представеното доказателство в заверено копие по настоящото дело за регистрация по ЗДДС на адв. А., може да бъде изведено предположение, че сумата от 60лв. представлява размера на ДДС върху възнаграждението от 300лв.. ДДС обаче не е включен в сумата посочена като платена на адвокатското дружество, въпреки, че адв. А. към момента на подписване на договора за адвокатска защита и съдействие /09.09.2019г./ вече е с регистрация по ЗДДС /от 20.03.2018г./, което влече извод, че не адв. А., който е осъществил процесуалното представителство на „МС ШИПИНГ“ООД  по въззивното дело, не е действителния получател на възнаграждението за адвокат посочено в договора за адвокатска защита и съдействие. От анализа поотделно и в съвкупност на съставените между адв. А., адвокатското дружество и „МС ШИПИНГ“ООД, договори за правна защита и съдействие, пълномощни и липсата на първични счетоводни документи са обосновава извод, за неоснователност на твърдението за настъпила вреда за „МС ШИПИНГ“ООД  по твърдения от него начин и произтичаща от издаденото му НП от ответника.

При постановяване на настоящото решение съдът съобрази съдебната практика по Решение № 3900/20.03.2013г. постановено по адм.д. 7157/12г. от състав на Трето отделение на ВАС, с докладчик П.Г; Решение № 8703/20.06.2011г. постановено по адм.д. 5160/11г. от състав на Трето отделение на ВАС, с докладчик П.Г, Решение № 6106/11.05.2010г. постановено по адм.д. 12448/09г. от състав на Трето отделение на ВАС, с докладчик В.Ка; Решение № 16713/19.12.2011г. постановено по адм.д. 9912/11г. от състав на Трето отделение на ВАС, с докладчик В.П, съгласно която за решаване на спора следва да бъде извършена преценка налице ли предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за осъждане на ответника издател на отменения акт за заплащане на обезщетение на ищеца.

Съгласно чл. 203, ал.1 и ал.2 АПК Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. За неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да е основателен иск по чл.1 от ЗОДОВ следва да са налице в кумулативност следните три предпоставки: 1. наличие на вреда.; 2. незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. и 3. причинната връзка между тях. Ищецът следва при пълно и главно доказване да установи наличието на предпоставките по чл.1 от ЗОДОВ.

По настоящия спор както беше посочено ищецът представи доказателства с противоречиво съдържание относно субектът на който е извършено плащането за адвокатска защита и не представи доказателства за осчетоводяване на вредата в счетоводството си.

Налага се извод за недоказаност на настъпването на вредата и на нейният размер. Не са налице елементи от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. От доказателствата по делото не може да бъде обоснован извод, че е налице първата предпоставка – ищецът  да е извършил разход за заплащане на възнаграждение на адвокат. Налице е само втората предпоставка – наличие на отменен административен акт. Липсват първият и третият елемент от фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

На изложените съображения съдът намира, че не е доказан фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което искът следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода от спора неоснователно е искането на процесуалният представител на ищеца за присъждане на разноски.

Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът,

 

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от „МС ШИПИНГ“ООД  срещу Изпълнителна дирекция „Автомобилна администрация“ с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и претендирани имуществени вреди в размер на 360лв. ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му пред Върховния административен съд на Р България.

 

Съдия: