№ 51
гр. гр. Лом, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20211620200441 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят ВЛ. М. ВЛ. от гр. Лом, ул. „Дунавска” № 12, обл.
Монтана, с ЕГН ********** е недоволен от издаденото от Началника на
РДНСК гр. Монтана Наказателно постановление № **** от 14.09.2021 г., с
което на осн. чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ му е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, моли съда да го
отмени.
В с. з. жалбоподателят не се явява, не се представлява и не сочи
уважителни причини за неявяването си.
Административнонаказващият орган се представлява от гл. експерт Ц.
Х., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
1
С Наказателно постановление № **** от 14.09.2021 г., на осн. чл. 232,
ал. 1, т. 2 от ЗУТ на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1000.00 лева, за това, че като главен архитект на община
Лом на 28.05.2021 г. в гр. Лом е издал разрешение за строеж № **** за
строеж „Гараж – допълващо застрояване в УПИ **** по регулационния план
на гр. Лом“ с местонахождение ПИ с ид. **** по кадастралната карта на гр.
Лом, ул. ****, допрян до жилищна сграда на два етажа – основно застрояване,
разположена в съседния УПИ ****.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.
По същество се явява неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
В.В. е длъжностно лице – главен архитект на община Лом. В това си
качество на 28.05.2021 г. издал разрешение за строеж № **** за „Гараж –
допълващо застрояване в УПИ **** по регулационния план на гр. Лом“ с
местонахождение ПИ с ид. **** по кадастралната карта на гр. Лом, ул. ****,
допрян до жилищна сграда на два етажа – основно застрояване, разположена
в съседния УПИ ****.
На 14.06.2021 г. служителите на РДНСК – Монтана – Р.П. и А. Д.
извършили служебна проверка във връзка с издаденото разрешително за
строеж. Констатирали, че разрешено построяване на гараж, който е
допълващо застрояване, до сграда в съседен имот – основно застрояване
/къща на два етажа/ - в нарушение на чл. 41, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 и ал. 2, изр. 2
ЗУТ. Съставен бил констативен протокол, а на 18.06.2021 год. със Заповед №
**** на Началника на РДНСК – гр. Монтана издаденото Разрешително за
строеж № ****/28.05.2021 г. е отменено. На 04.08.2021 г. св. Р.П. – старши
инспектор в РДНСК – Монтана, в присъствието на св. Б.Б., съставила АУАН
№ **** на В., за нарушение на чл. 41, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 и ал. 2, изр. 2 от
ЗУТ. Актът бил подписан от В. без възражения. В законоустановения срок по
чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили и допълнителни такива. Впоследствие въз
основа на така съставения АУАН, АНО е издал атакуваното НП № **** от
14.09.2021 г., с което на осн. чл. 232, ал. 1, т. 2 ЗУТ е наложил
административно наказание „глоба” в размер на 1000.00 лева.
2
В случая съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушението,
описано в АУАН и НП.
Съгласно чл. 41, ал. 2, изр. 1 ЗУТ „ Когато допълващо застрояване не е
предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от
главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140,
ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на
основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с
постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани
поземлени имота“. Буквалното и логическото тълкуване на тази разпоредба
води до извода, че главният архитект може да допусне допълващо
застрояване и без да е предвидено в ПУП, но само ако постройките са
допрени до сгради на основно застрояване в същия имот. Това правило е
доразвито в чл. 42, ал. 1 ЗУТ: „Постройките на допълващото застрояване се
разполагат свободно или допрени до основното застрояване в урегулирания
поземлен имот или свързано с допълващо застрояване в съседен имот“.
Постройките на допълващото застрояване могаt да са допрени до застрояване
и в друг, съседен имот, но то трябва да е също допълващо. В случая обаче
условията на чл. 41, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 ЗУТ не са изпълнени. Арх. В. е издал
разрешение за строеж – допълващо застрояване, допрян до жилищна сграда
на два етажа – основно застрояване, разположена в съседен имот. Затова и
актосъставителят правилно е посочил нарушените разпоредби - чл. 41, ал. 2
и чл. 42, ал. 1 ЗУТ. Неоснователни са изложените в жалбата аргументи, че
нарушение не е налице. Не би имало нарушение, ако предвиденото от В.
допълващо застрояване е допряно до основно такова в същия имот, или ако е
допряно до допълващо застрояване в друг имот. Но предвиденият от
жалбоподателя гараж е допълващо застрояване, допряно до основно такова в
съседен имот. Затова и посочените по-горе норми се явяват нарушени.
Чл. 232, ал. 1 ЗУТ предвижда административно наказание „глоба от
1000 до 5000 лв.“ за длъжностно лице, което съгласува, одобри или издаде
строителни книжа в нарушение на този закон, на актовете по неговото
прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и
строителството, както и на действащите устройствени планове. Налице е
именно тази хипотеза – жалбоподателят В. е длъжностно лице, което е издал
строителни книжа (разрешително за строеж) в нарушение на нормативно
3
установените изисквания по чл. 41, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 ЗУТ. Следователно
правилно АНО е издал обжалваното НП, с което е наложил съответното
административно наказание. С оглед отговорната длъжност, която заема
жалбоподателят (изискваща повишено внимание, тъй като става въпрос за
правнорегламентирана дейност – изграждане на строежи), неприложим се
явява чл. 28 от ЗАНН, уреждащ маловажните случаи на административни
нарушения. Затова и не би могло да се приеме, че едно писмено
предупреждение би имало същия ефект и ще постигне превантивната цел на
административното наказание. Същото е наложено в минималния размер,
предвиден в чл. 232, ал. 1 ЗУТ и не може да се приеме за несправедлива
санкция.
С оглед на гореизложеното, и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № **** от
14.09.2021 г., на Началника на РДНСК гр. Монтана, с което на жалбоподателя
ВЛ. М. ВЛ. от гр. Лом, ****, обл. Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 232,
ал. 1, т. 2 от ЗУТ му е наложено административно наказание „ГЛОБА”, в
размер на 1000.00 /хиляда/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН ВЛ. М. ВЛ., ЕГН **********,
да плати на РДНСК гр. Монтана разноските за процесуално представителство
в размер на 80.00 лв. /осемдесет лева/.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Монтана,
по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
4