Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 26.07.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ВАРНА, пети
състав в открито съдебно заседание проведено на седми юли две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело № 616 по описа на съда за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Р.И.С., EГН: **********,***, И.С.Ш., ЕГН: **********,*** и А.С.И.,
ЕГН: **********,***, против Уведомително писмо изх. № 24-4761-17.02.2021г. на
Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр.Варна, с което е
отказано да се извърши изменение на
кадастралния регистър /КР/ към кадастралната карта /КК/ на гр. Варна за
поземлен имот с идентификатор 10135.1026.* и сграда с идентификатор 10135.1026.*.1.
Позовавайки се на факта, че са наследници на Р. Т П , считат, че следва да
бъдат вписани в КР. С депозирана по делото молба с.д. № 5286/08.04.2021г. се
легитимират като собственици на посочените по-горе поземлен имот и сграда,
прилагайки нотариален акт за покупко-продажба № 172, том VІІІ, регистър 7212,
д. № 1625/1932г. Според жалбоподателите оспореният административен акт е
издаден в нарушение на материалния закон с оглед разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗКИР и при съществено нарушение на процесуалните правила, твърдейки, че
административния орган не е изпълнил задължението си по чл.35 от АПК.
Формулирано е искане за отмяна на акта. Чрез пълномощника адвокат П ,
претендират присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по делото – Началника на СГКК гр. Варна, с
писмо с.д. № 4479/25.03.2021г. представя заверено копие на административната
преписка и писмено становище, с което оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана с искане да бъде отхвърлена. Направено е възражение за прекомерност
на размера на адвокатския хонорар на пълномощника на жалбоподателите.
Заинтересованата страна – Л. Б Ч., чрез пълномощника си адвокат Д Д -П счита жалбата за неоснователна, а оспореният
административен акт за законосъобразен и обоснован. Направено е искане жалбата
да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Заинтересованата страна – А.И.А., не изразява
становище по жалбата.
Административен съд-Варна, като взе
предвид изложените от страните доводи, след преценка поотделно и в тяхната
съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Със Заявление вх. № 01-594131-22.12.2020г. до СГКК
гр.Варна, Р.И.С. е поискала да бъде направено изменение на кадастралния
регистър /КР/ към одобрената със Заповед № РД-*-32 от 26.04.2011г. на
Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър,
кадастрална карта и кадастрални регистри за 14 микрорайон на административен
район „Одесос“ – Варна, за поземлен имот с идентификатор 10135.1026.* и сграда
с идентификатор 10135.1026.*.1, състоящо се във вписването на нотариален акт №
172 от 1932г. Във връзка с искането и след извършена проверка от
административния орган относно вписани собственици е установено, че в
кадастралния регистър за поземлен имот с идентификатор 10135.1026.* и сграда с
идентификатор 10135.1026.*.1 са вписани Л.Б.Ч. и А.И.А., със съдебно решение
вписано в служба по вписванията акт № *, вх. Рег. 11425, дело 1476 от
02.06.2020г. Установено е, че съдебното производство е образувано от Л.Б.Ч. и А.И.А.
за установителен иск за собственост върху посочения недвижим имот и сграда с
административен адрес гр. Варна, ул.“Струга“ № 23 по твърдения, че е изтекла
придобивна давност чрез непрекъснато владение. Вписаните в кадастралния
регистър собственици на имота са уведомени за постъпилото заявление и
образуваното административно производство с Уведомление изх. № 24-2011-22.01.2021г. На 01.02.2021г. е
постъпило възражение от Л.Ч., с което изразява несъгласие относно поисканото изменение на КР. Счита
искането за неоснователно и незаконосъобразно, твърдейки, че право на
собственост върху поземления имот ведно с изградената в него жилищна сграда
имат единствено тя и А.А., позовавайки се на влязлото в сила съдебно решение. С
решението си Варненския окръжен съд приема за установено по отношение на Община
Варна, представлявана от Кмета И Н П , че Л.Б.Ч. с ЕГН: ********** *** и А.И.А.
с ЕГН: ********** ***, м-т“Евксиноград“, ул. „24-та“ №2 са собственици на недвижим имот с кадастрален идентификатор
10135.1026.* по КККР на гр. Варна, ул.“Струга“ № 23 ведно с с построената в
имота сграда с идентификатор 10135.1026.*.1 въз основа на непрекъснато владение
в продължение на десет години на основание чл.79, ал.1 от ГПК. Административния
орган е приел, че не може да направи преценка на действителността на
предоставения за вписване акт за собственост. Счел е, че е налице спор за
материално право, поради което промените в КР на поземлен имот с идентификатор
10135.1026.* и сграда с идентификатор 10135.1026.*.1 гр. Варна, ул.“Струга“ №
23 може да бъде променен след решаване на спора по съдебен ред. Отказът на
началника на СГКК гр.Варна да извърши изменение на КР е обективиран в
Уведомително писмо изх. № 24-4761-17.02.2021г., предмет на разглеждане в
настоящото производство.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.54, ал.1 от ЗКИР, в
предвидената от закона форма. При постановяването му не са допуснати нарушения
на административнопроизводствените правила, които да обосновават отмяната му на
това основание.
Относно приложението на материалния закон, съдът
съобрази следното:
Съгласно правилото на чл.53, ал.1 от ЗКИР, измененията
в кадастралния регистър на недвижимите имоти се извършват при: 1. Възникване на
нови или при промяна на данните подлежащи на записване; 2. Отпадане на
основанието за извършено записване, в случаите на ал.2 и чл.41, ал.6; 3.
Констатиране на несъответствие между данните в кадастралния регистър на
недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните. Разпоредбата на чл.53,
ал.2 от ЗКИТ сочи, че при наличие на документи, удостоверяващи дублиране
на носителите на право на собственост,
съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите
имоти се записват данните за всички лица и документи. Вместо да впише
жалбоподателите в кадастралния регистър като собственици на част от поземлен
имот с идентификатор 10135.1026.* и сграда с идентификатор 10135.1026.*.1, гр.
Варна, ул.“Струга“ № 23, административния орган е счел, че е налице спор за
материално право. Този извод е неправилен, тъй като в случая със заявлението не
е поискано заличаване на заинтересованите собственици от КР, а вписването на жалбоподателите.
От Удостоверение за наследници изх. № АУ122684ОД/*.12.2020г. е видно, че
жалбоподателите са наследници на Р Т П .
Според същото удостоверение, в регистрите по гражданско съС ие наследодателката
е вписана с имената Р.С. Г а /Рада/Р.С. П и Р Т П . С нотариален акт за покупко-продажба №
172, том VІІІ, регистър 7212, д. №1625/32г. /л.13 по делото/ Р.С. Г а е закупила „една къща едноетажна,
построена върху дворно място квартал № 910, парцел № 4 от 425“. С нотариален
акт № 75, том ІІІ, дело № 836/1983г. за продажба на недвижим имот срещу
задължението за гледане и издръжка Р Т П
прехвърля на дъщерите си Й С. Ж и И С.
Митрева по 1/3 идеална част от собствената си жилищна сграда находяща се в гр.Варна,
ул.“Струга“ № 23, както и по 1/3 идеална част от дворното място, в което е
построена къщата, съставляващо парцел 4 в квартал 582 в 14-ти подрайон по плана
на гр.Варна. Със Заповед № 2371/26.08.1987г.на Председателя на ИК на Общински
народен съвет гр. Варна /л.51 по делото/, имотът е отчужден. Със Заповед №
1516/06.10.1992г. на Кмета на Община Варна заповедта за отчуждаване е отменена.
Т.е. към момента на отмяна на заповедта за отчуждаване, в собственост на Рада П са останалата 1/3 идеална част от жилищната
сграда и 1/3 идеална част от дворното място. В правото на жалбоподателите като
наследници на Рада П е да поискат
вписване в кадастралния регистър. Налице е хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗКИР
според която, при дублиране на носителите на право на собственост на нанесен в
КК имот, административният орган е длъжен да впише в КР всички лица –
собственици на имота по различните титули за собственост. В случая
административния орган не е компетентен да разрешава възникнали спорове за
собственост, нито разполага с правомощия да решава кой от легитимираните
собственици да впише. Административният орган действа единствено и само като
регистриращ орган, в условията на обвързана компетентност и няма право на
преценка относно подлежащите на вписване обстоятелства. Освен това, няма и
правомощията да изследва валидността на представените документи или да извършва
анализ на доказателствата, а само да ги отрази. С вписването в кадастралния
регистър не възникват и не се погасяват вещни права по отношение на вписаните
лица. Целта на закона е да се създаде връзка между кадастъра и имотния
регистър, имаща оповестително действие за трети лица, гарантиращо сигурност и
защита на обществените отношения, свързани със собствеността. Неправилно
административния орган е приел, че е налице спор за материално право, явяващ се
пречка да бъдат отразени промени във вписаните обстоятелства в кадастралния
регистър. Доказателствата по делото сочат, че е налице дублиране на субектите
на собствеността, доколкото страните се легитимират с конкуриращи се титули за
собственост, като следва да се посочи, че противопоставимото право на
собственост на жалбоподателите се проявява по отношение на имот, отразен в
кадастралната карта, което се явява основание по чл.53, ал.2 от ЗКИР за
вписване.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че след
като не се е съобразил с посочените по-горе изисквания, респ. с разпоредбата на
чл.53, ал.2 от ЗКИР, Началникът на СГКК гр.Варна е постановил незаконосъобразен
акт, който следва да бъде отменен, като
административната преписка бъде върната на Началника на СГКК гр.Варна за ново
произнасяне.
С оглед изхода на спора, съдът намира за основателно
искането на процесуалния представител на жалбоподателите за присъждане на направените
по делото разноски.
Поради това и на основание чл.143, ал.1
от АПК на жалбоподателите следва да бъдат присъдени направените по делото
съдебни разноски в размер на 630.00 /шестстотин и тридесет/ лева,
представляващи заплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ за изменение на Кадастралния регистър към
Кадастралната карта на гр. Варна, обективиран в Уведомление изх. № 24-4761-17.02.2021г.
на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Варна по
заявление вх. № 01-594131-22.12.2020г. на Р.И.С., ЕГН: **********,***.
ИЗПРАЩА административната преписка на Началника на
СГКК гр.Варна за ново произнасяне по заявление вх. № 01-594131-22.12.2020г. на Р.И.С. EГН: **********,***, съобразно мотивите на настоящото решение, в 7-дневен срок от
влизането му в сила.
ОСЪЖДА Служба по геодезия картография
и кадастър гр.Варна да заплати на Р.И.С., EГН: **********,***, И.С.Ш., ЕГН: **********,*** и А.С.И.,
ЕГН: **********,*** сумата в размер на 630.00 лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия: