Номер 8627.10.2020 г.Град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПазарджикII Наказателен състав
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивета Б. Парпулова
Членове:Коста С. Стоянов
ВЕСЕЛИН А. ПЕТРИЧЕВ
Прокурор:Окръжна прокуратура - Пазарджик
Стоян Божинов Пешев (ОП-Пазарджик)
като разгледа докладваното от Коста С. Стоянов Въззивно административно
наказателно дело № 20205200600425 по описа за 2020 година
Делото е образувано по въззивна жалба на защитника на обв.К. Д. М. от гр.** против
решение №365 от 24.06.2020г по НАХД№557/2020г на РС Пазарджик .
РС с решението си е признал К. Д. М. , ЗА ВИНОВЕН в това, че на 13.06.2018 г. в
гр.Пазарджик пред С.М.Т.., съдебен деловодител в Окръжен съд - Пазарджик по т.д 0107/16
год. е затаил истина, като не е посочил всички притежавани от него и съпругата му
недвижими имоти, в писмена Декларация по силата на чл.83 ал.2 т.2 от ГПК, която се дава
пред съда за удостоверяване истинността на описаните обстоятелства, поради което и на
осн. чл. 378, ал. 4, т.1 от НПК, във връзка с чл. 78А, ал. 1 от НК ГО ОСВОБОДИЛ от
наказателна отговорност за престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК и му наложил
административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева, платими по сметка
на Районен съд – Пазарджик.
Осъдил го да заплати направените по делото разноски в размер на 208,25 лева, от
които 167,84 лв., платими по сметка на ОД на МВР – Пазарджик и 40,41 лева, платими по
сметка на Районен съд – Пазарджик.
Във жалбата се твърди се,че решението е неправилно, незаконосъобразно ,че е
постановено в нарушение на материалният и процесуален закон.Иска се да бъде отменено и
обвиняемият да бъде оправдан по чл.313 ал.1 от НК,алтернативно да се намали размерът на
наложената глоба в минимален размер.
Обвиняемия не участва лично в съдебно заседание,като защитникът му поддържа
1
жалбата със заявеното в нея искане.
Прокурор във въззивната инстанция не подкрепя жалбата,против уважаването й е .
Пред настоящата инстанция доказателства не са събирани.
Съдът като взе в предвид доводите на страните и провери изцяло така атакуваната присъда
направи следните изводи:
Жалбата е неоснователна.
Делото е разгледано по реда на Глава 28-ма от НПК.
Възприетата от първоинстанционният съд за установена фактическа обстановка се
споделя и от настоящата инстанция,като тя сочи че:
По т.д. №*** г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд било постановено решение
на 21.03.2018 г. В законовия срок обвиняемия К. Д. М. депозирал въззивна жалба, която
била оставена без движение с указания за внасяне на ДТ в размер на 24 013,67 лв.
На 13.06.2018 г. обвиняемия К. Д. М. чрез адвокат Г.Б. подавал до Окръжен съд Пазарджик
молба по търговско дело №*** г., за освобождаване от държавна такса. Молбата била
заведена в Окръжен съд с Рег.№5410/13.06.2018 г. Към молбата М. приложил писмена
Декларация по чл.83, ал.2, т.2 от ГПК от 05.06.2018 г., която Декларация се подава пред
Съда за удостоверяване на имущественото състояние. Молбата ведно с Декларацията
постъпили в Окръжен съд Пазарджик, били регистрирани от съдебния деловодител
свидетелката С.М.Т. ,която ги придвижила до Гражданското деловодство за прилагане към
търговското дело. Приложената към молбата Декларация било с нотариална заверка на
подписа Рег.№1729/05.06.2018 год. на Нотариус с Рег.№** район С.А.Г..
В Декларацията обвиняемия К. Д. М. посочил, че притежаваните от него и съпругата
му имоти са само два - жилище с площ от 100 кв.метра в гр.** и вила с площ от 60 кв.метра
в ***.
От Справката представена от Агенцията по вписванията е видно, че към 13.06.2018 г.
обвиняемия К. Д. М. е бил собственик и на други недвижими имоти, освен тези посочени в
Декларацията, а именно - поземлен имот от 180 кв.метра в гр*** поземлен имот от 330
кв.метра в гр*** самостоятелен обект в сграда с площ от 19 кв.метра в гр.***, 1/10 идеална
част от поземлен имот в гр.*** и 2/3 от дворно място в гр.**, апартамент от 69.24 кв. метра
в гр.**.
От заключението на приетата по делото почеркова експертиза е видно, че подписа за
„Декларатор“ в Декларация от 05.06.2018 г., подадена от името на К. Д. М. с нотариална
2
заверка Рег. № 1729/2018 г. на Нотариус с Рег.№** е копие на подпис, който е положен от К.
Д. М. .
С оглед фактическата установеност по делото и анализ на доказателствата правилно
РС е приел ,че от обективна и субективна страна обвиняемия е осъществил съставът на
престъплението по чл.313 ал.1 от НК. Съгласно чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски по
производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат
достатъчно средства да ги заплатят.
За освобождаване, в настоящия случай от ДТ заинтересованото лице подава молба, в
която следва да изложи множество обстоятелства, които да бъдат преценени от съда. Едно от
тези обстоятелства е неговото имущественото състояние, което се удостоверява с
декларация.
Следователно въпросната декларация съгласно чл.83, ал.2, т.2 от ГПК задължително
се подава пред съда за удостоверяване на имущественото състояние на молителя.
В този смисъл състава на престъплението е осъществен, а именно че по изрична
законова разпоредба, подсъдимият е задължен да удостовери истината в пълен обем в
подаваната пред съда декларация, което същият на е сторил.
Не е спорно по делото обстоятелството, а и видно от заключението на почерковата
експертиза, че декларацията е подписана от М.,като е без значение обстоятелството , че е тя
е подадена от негов упълномощен представител, същият е употребил документа, като
доказателство за удостоверите в нея обстоятелства.
Установено е по делото ,че подсъдимият е собственик, освен на декларираните в
инкриминирания документ два недвижими имота, и на още пет такива, които е пропуснал да
впише в декларацията. /справки от служби по вписванията и НАП/
Следователно с декларираното от подсъдимия обстоятелство, че притежава само два
недвижими имота е затаил истината, че в същност притежава общо седем, такива, макар
някой в идеални части.
Обоснован е и изводът че деянието е извършено при пряк умисъл,тъй като
обвиняемият е съзнавал неговия общественоопасен характер,предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал това.
Правилно съдът е отбелязал че като се вземе предвид целта на подаването на
декларацията, както и че дори в бланката на подадената декларация, наличните позиции за
притежавани недвижими имоти не са запълнени при съставянето на документа от страна на
обвиняемия, съдът е стигнал до извода ,че невписването на притежаваните от него цели пет
имота е извършено умишлено, с целени в негова полза правни последици – освобождаване
от ДТ.
3
Отбелязано е че не се е стигнало до целения резултат, тъй като искането е оставено
без уважение от съда, но това не станало благодарение на действия от страна на
подсъдимия,тъй като справките за наличните недвижими имоти, собственост на
подсъдимия са представени от ответната по делото страна. Въз основа на това Окръжният е
приел, че молителят /подсъдимият по настоящото дело/ не е от категорията лица, попадащи
в хипотезата на чл.83, ал.2 от ГПК, които не дължат заплащане на такси и разноски.
Не на последно място е отбелязано и това , че при изготвянето на декларацията,
обвиняемия е декларирал, че му е известна наказателната отговорност за заявени неверни
обстоятелства.
Като е отчел че е пълнолетен, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VIII , раздел IV от общата част на НК , както и , че за
извършеното от него престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода”до три
години или глоба от сто до триста лева ,а съставомерни и подлежащи на възстановяване
имуществени щети няма -,правилно съгласно разпоредбата на чл.78 а ал.1 от НК съдът го е
освободил от наказателна отговорност и наложил административно наказание.
Наложеното административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева е
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Съобразена е разпоредбата на
чл.27 от ЗАНН.
При определяне на неговия размер съдът е изходил от степента на вината на
обвиняемия,като е отчел че е с добри характеристични данни ,преценено е и материалното
му положение и имотно състояние/л.149 от д.п./. Съдът се е съобразил с причините за
извършване на деянието .
В случаят няма място за приложение на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК.С деянието
на обвиняемия М. се засягат важни обществени отношения, свързани с документооборота в
страната и в частност с осъществяването на законосъобразно и регламентирано
функциониране на държавните органи, какъвто е съда при вземане на законосъобразни
решения, засягащи и други лица, в частност другите страни по делото.
Тези обстоятелства обуславят и завишена степен на обществена опасност не само на
деянието, но и на деец в сравнение с обикновените случаи на подобно лъжливо
документиране.
Съдът правилно е процедирал с разноските по делото,а в тази инстанция други няма
направени.
По изложените съображения съдът намира, че решението следва да бъде
потвърдено,тъй като не са налице основания за неговото отменяне или изменяне,поради
което съобразно чл.338 от НПК съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №365 от 24.06.2020г по НАХД№557/2020г на РС
Пазарджик .
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5