Р Е Ш Е Н И Е
№ 773
гр.
Хасково, 08.10.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в
открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Мазгалова
като
разгледа докладваното от съдия П.Костова административно дело №633/2018г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от А.К.Б. ***,
пл. „С.“ №.., ет…, ап…, подадена чрез
пълномощник – адв. А.Г. ***, с посочен съдебен адрес:***, против Заповед №
18-0271-000177/13.06.2018г., издадена от Началник група към ОДМВР – Хасково, РУ
Харманли, с която й е наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.1, б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед била незаконосъобразна. Не били налице фактическите и правни основания
санкциониращият орган да издаде заповедта. Описаната в заповедта фактическа
обстановка не отговаряла на действителността. От формална страна заповедта
страдала от съществени недостатъци. Липсвала индивидуализация на наложената със
същата санкция. Посочването на наказание „Временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство, до решаване въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца“, се равнявало на липса на наказание,
защото в сферата на предположенията оставало за какъв точно период от време е
наложено наказанието. Недопустимо било в административно санкционната дейност
на наказващите органи да бъдат издавани заповеди за прилагане на принуда, които
не съдържат конкретизация на административната санкция. Дори и само на това
основание заповедта се явявала незаконосъобразна и следвало да бъде отменена от
съда. Не били налице и фактическите и правни основания за издаване на
заповедта, тъй като оспорващата не била извършила визираните в нея нарушения,
посочени като причини за издаването й. Наказателното постановление, с което жалбоподателката
била санкционирана за посочените нарушения, било обжалвано като
незаконосъобразно. С оглед на така изложените съображения в жалбата се моли за
отмяна на оспорения в настоящото производство акт.
В допълнително представена по делото
чрез процесуален представител писмена молба се моли да бъде уважена жалбата. Претендира
се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Началник група към ОД
на МВР – Хасково, РУ - Харманли, редовно призован за съдебно заседание, не се явява,
не се представлява и не взема становище по жалбата.
Административен съд Хасково, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Срещу оспорващата е съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 644/13.05.2018г., с бланков
номер ……, Серия .., за това, че на 13.05.2018г., около 01:05 часа в гр. Х., на
кръстовището на ул. „А.З.“ и бул. „Б.“ управлява лек автомобил „Ф. г.“ с рег.
№Х…..ВН, собственост на К. К. Б. ЕГН **********, след употреба на алкохол,
изпробвана в 01.48 ч. с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабр.№ ARВА 0070,
като отчетената стойност е 1.05 ‰. На оспорващата е издаден талон за медицинско
изследване № 0027190. Не носи СУМПС и КТ. Нарушението е установено при
извършена проверка от полицейски служители, които спрели управлявания от водача
автомобил. Констатираните деяния са квалифицирани като административно
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което М.Г.
С.- мл.автоконтрольор към ОДМВР – Хасково, РУ Харманли съставил посочения
по-горе АУАН.
Горните обстоятелства
мотивирали издаването на заповед за налагане на ПАМ. Като правно основание за
издаване на административния акт е посочена разпоредбата на чл.171, т.1, б. „б“ от
ЗДвП, предвиждащ налагане на принудителна административна мярка временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване
или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух.
Тази заповед е връчена
срещу подпис на жалбоподателката на 15.06.2018г. Недоволна от нея, на 26.06.2018г.,
А.К.Б. е оспорила заповедта пред Административен съд-Хасково.
С оглед установяване
компетентността на органа, издал обжалваната заповед, ответната страна
представя Заповед № 272з-355/16.02.2017г. на Директора на ОД на МВР.
При така установените
факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е
Заповед № 18-0271-000177/13.06.2018г., издадена от Началник група към ОДМВР –
Хасково, РУ - Харманли, с която на оспорващата А.К.Б. е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.
„б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца. Същата съставлява индивидуален административен акт,
подлежащ на съдебен контрол съобразно изричната разпоредба на чл.172, ал.5 от ЗДвП. Жалбата е депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от адресата на акта
- надлежна страна с право и интерес от обжалване.
С оглед изложеното съдът
намира, че жалбата е процесуално допустима.
При разглеждането й по
същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168,
ал.1 от АПК, на основанията по чл.146 от АПК, съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2,
2а, 4, т.5, буква „а“,
т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. Със Заповед № 272з-355/16.02.2017г. Директорът на ОД на
МВР-Хасково е оправомощил началниците на групи „Охранителна полиция“ в РУ към
ОДМВР – Хасково да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по посочените по-горе
текстове, съобразно тяхната компетентност. Настоящата заповед е издадена от П.
Д. П., заемащ длъжността Началник на група „Охранителна полиция“ в РУ- Харманли
при ОД на МВР - Хасково, от което следва, че заповедта е издадена от
компетентен административен орган.
Съдът намира, че
оспорената заповед отговаря на изискванията на чл.59 ал.2 от АПК, издадена е в
писмена форма, съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален
административен акт - дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с
означаване на длъжността му, както и фактическите и правни основания за
издаването му.
Заповедта съдържа
подробно изложение на конкретните факти, въз основа на които административният
орган е приел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на
базата, на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност
на акта. Посочените фактически обстоятелства се субсумират от нормата на
чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, санкционирана като приложимото за случая правно
основание за издаване на акта в заглавната и разпоредителната част на същия. В
нея е посочено, че се издава въз основа на акт за установяване на
административно нарушение № Д514523/13.05.2018год., като са описани и
установените с акта обстоятелства и това са фактическите основания, мотивирали
постановеното решение и които съставляват възприетото от органа при
произнасянето му материалноправно основание за прилагане на мярката.
Административният орган
е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на
доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически
факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства,
удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде
заповедта. Тези документи са посочени и в оспорваната заповед.
Предвид горното съдът
приема, че Заповед № 18-0271-000177/13.06.2018г., издадена от Началник група
към ОДМВР – Хасково, РУ - Харманли е валиден акт, издаден в надлежна форма, при
липса на съществени нарушения на процедурните правила.
Заповедта е съобразена с
материалния закон и неговата цел. С нормата на чл.171, т.1, б. „б“ от
ЗДвП е предвидено налагането на принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление“ на водач на МПС, който управлява МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух - до решаване на въпроса за отговорността му,
но за не повече от 18 месеца. Следователно необходимите предпоставки за
издаването на заповед за налагане на ПАМ са установяването по надлежен ред
управление на МПС при наличие на алкохол в кръвта над разрешения максимум в
закона. Анализът на събраните доказателства несъмнено установява наличието на
посочения юридически факт, правопораждащ прилагането на ПАМ. За констатираното
нарушение срещу водача е съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който
съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на
противното, поради което доказателствената тежест за установяване на
фактическата обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху оспорващата.
Последната не ангажира никакви доказателства, които да установят фактическа
обстановка, различна от тази по АУАН, поради което по безспорен начин е
установено, че оспорващата е управлявала лек автомобил с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с техническо средство.
В заповедта ясно е
формулирана разпоредителна част относно временно отнемане на СУМПС, поради
което липсва нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК.
Приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да
осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази
мярка не съставлява административно наказание (по аргумент от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Затова тя се прилага
под прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността на водача
на МПС, но за не повече от 18 месеца“. При произнасянето на компетентния орган
относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на
водача или след изтичане на нормативно определения срок ПАМ следва да се счита
за отпаднала, с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано
действието й.
В контекста на горното и
съобразно установеното от фактическа страна, съдът приема, че оспорената
заповед е съобразена с материалния закон. Събраните по преписката и
ангажираните пред съда писмени доказателства сочат наличието на всички елементи
от фактическия състав, съставляващ основание за прилагане на принудителната
административна мярка, като преценката на административния орган е формирана
при цялостно изясняване на фактите и липса на процесуални нарушения.
Наложената принудителна
административна мярка е съобразена и с целта на закона, установена както в
обществен интерес, така и в интерес на самия водач - да се гарантира
безопасността на движението по пътищата, като се предотвратят тежките последици
при управление на МПС от водачи, които са под влияние на алкохол и
представляват сериозен риск както за себе си, така и за останалите участници в
движението по пътищата. Нормите на ЗДвП са с ясно изразен императивен характер,
поради което обжалваната заповед не нарушава принципа за съразмерност,
установен в чл.6, ал.2 и 5 от АПК, доколкото разпоредбата на чл.171, т.1, б. „б“
от ЗДвП се визира управление на МПС от водач, за който е установено наличие на концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 ‰, без да поставя допълнително условие за размера
на превишените стойности, както и на какво се дължи установената концентрация
на алкохол в кръвта. Прилагането на същата е съобразено с материалния закон и
неговата цел.
По изложените
съображения съдът приема, че жалбата на А.К.Б. срещу Заповед № 18-0271-000177/13.06.2018г.,
издадена от Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото, на жалбоподателя не се
дължат разноски.
Водим от горното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд Хасково, четвърти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.К.Б. с ЕГН **********,***, пл. „С.“ №. ет…, ап…,
против Заповед № 18-0271-000177/13.06.2018г., издадена от Началник група към
ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с която й е наложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България
гр. София в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: