№ 642
гр. Бургас, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря В.К.Т.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120202790 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба, подадена от „****“ ООД ЕИК *****
чрез управителя М.А.К. против наказателно постановление № 571127-F604646/23.04.2021г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на
Национална Агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл.
185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление. Сочи, че били
допуснати съществени процесуални нарушения, оспорва фактическата обстановка, не били
обсъдени направени възражения.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован се представлява от адв. С.П.,
който поддържа жалбата и прави доказателствени искания.
За Административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт Ч., която оспорва жалбата
и счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради което моли
да се потвърди. Претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 21.05.2021 г., а
жалбата е депозирана на 27.05.2021г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, а АУАН - съставен от оправомощено за това лице.
На 12.03.2021г. св. М.Н. извършил проверка около обяд - в 11:56 часа в търговски
обект - магазин за авточасти, находящ се в гр. Бургас, ****, стопанисван от „****“ ООД с
1
ЕИК *****, като се установило, че промяната в касовата наличност не се отчита с
монтираното и работещо в обекта фискално устройство. По време на проверката се
установило, че в обекта има монтирано и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с
НАП и работещо към момента на проверката фискално устройство марка „TREMOL” с
индивидуален номер № ZK128974 и фискална памет № 50165619 регистриран с
потвърждение в приходната администрация с № 4133151 от 28.03.2019г. При проверката се
установила:
разчетена касова наличност от ФУ - 3.60лв.;
фактическа наличност - 217.80лв,;
сума на паричните средства в началото на деня -0,00 лева;
въведени пари в касата - 00,00 лв,;
изведени пари от касата -0,00 лв,
Разликата между фактическа наличност и разчетена касова наличност от ФУ и сбора от
сумата на паричните средства в началото на деня, въведените и изведените пари от касата
била 214,20лв. повече, която представлява въвеждане на пари в касата, без това да е
отразено в фискалното устройство. Фискалното устройство притежавало функциите
„служебно въведени“ и „служебно изведени“. Сумата на фактическите наличности в касата
била преброена от М.А.К. с ЕГН ********** - управител в обекта, като описа на паричните
средства бил отразен в протокол № 0052970/12.03.2021г. Като доказателство за
констатираните факти и обстоятелства за извършената проверка бил съставен ПИП сер. АА
№ 0052970/12.03.2021г., същия е съставен на основание чл.110 ал.4, във връзка с чл.50 ал.1
от ДОПК. В протокола е удостоверено, че в обекта се издават фискални бонове като била
издадена фискална касова бележка, която съдържала всички реквизити.
Тази фактическа обстановка се установява, както от разпита на актосъставителя, така и
от разпита на св. С.К., който сочи, че сумата, която била установена в повече като
фактическа наличност му била оставена за „въздушна възглавница“. От обясненията на
свидетеля става ясно, че често се случвало по каталожна информация за автомобила да е
посочена една част, а всъщност да се окаже, че са монтирани на автомобила други части и
затова често клиенти да оставят пари и след като се потвърдяло, че частта съответства на
автомобила се издавало документ – фактура. В случая сумата била оставена от клиент за
„въздушна възглавница“ и ако не се върнела стоката, следвало да се издаде фактура.
АУАН е връчен на управителя на дружеството жалбоподател, който не е вписал
възражения. Такива не са постъпили и в тридневен срок от връчването му.
АНО е приел фактите, описани в АУАН, и е издал обжалваното наказателно
постановление като е приел, че е нарушен чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС като на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС
е наложил имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства и от гласните доказателства. Според този състав АУАН и НП са издадени от
компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, отговарят на изискванията на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН. Нарушението е доказано от събраните по делото доказателства. Наличността
на паричните средства е установена от лицето, присъствало в обекта извършващо
дейността, което е съставило опис и фактическата наличност е била 217,80 лева в момента
на проверката. Касовата наличност съгласно дневния отчет е 3,60 лева. Обстоятелството, че
е била постигната отделна уговорка за оставянето на сума в обекта, както и това, че веща
можело да се върне не променя фактът на констатираната разлика, нарушението е формално
и законодателят не го обвързва с други условия.
2
Не се установяват и нарушения по приложението на процесуалния и материалния
закон като правилно е посочена нарушената норма и санкционната разпоредба.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС предвижда, че Министърът на финансите
издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна
на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност като в изпълнение на
посочената разпоредба е издадена Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от посочената Наредба предвижда, че извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане
и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
„служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. В случая е установено по делото, че в
проверявания обект, стопанисван от жалбоподателя, има работещо фискално устройство,
което притежава функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, но е
установена разлика в размер на 214,20 лева в повече, която не е отразена посредством
функцията „служебно въведени“ суми. Законодателят е предвидил, че всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) се
регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. В
случая с наличието на фактическа наличност в касата, различна от тази, отчетена с ФУ,
жалбоподателят е допуснал нарушение и затова правилно е била ангажирана отговорността
му.
В същото време обаче съдът намира, че неправилно е индивидуализиран размерът на
наказанието. Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС на лице, което не издаде
документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Ал. 2 на посочената разпоредба предвижда, че извън
случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.
118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
В случая на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция
съгласно чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в максималния предвиден от
законодателя размер от 2000 лева. Този размер на наказанието обаче не е съобразен с
тежестта на нарушението и липсват изложени обстоятелства защо се налага имуществена
санкция в максималния предвиден от законодателя размер. Действително се касае за
неотчетена с ФУ промяна в касовата наличност, но по делото липсват доказателства, които
да обосноват по-висока степен на обществена опасност на деянието и на извършителя и
завишения размер на наказанието. Съгласно протокол за извършена проверка, при
извършената в обекта контролна покупка е бил издаден фискален касов бон, който
отговарял на всички изисквания на закона и липсват данни за друго нарушение, които
следва да се приемат като смекчаващи обстоятелства. В същото време като отегчаващо
обстоятелство следва да се отчете това, че се касае за разлика между фактическа наличност и
разчетена касова наличност в размер на 214,16 лева, а касовата наличност е само 3,60 лева,
каквато е стойността на контролната покупка, т.е. налице е значителна сума, която не е
разчетена чрез фискалното устройство, поради което и съдът счита, че справедливият размер
3
на наказанието е имуществена санкция в размер на 800 лева.
Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на „маловажен случай“ тъй като
от установените по делото обстоятелства не може да се направи извод, че нарушението
попада в категорията на маловажните нарушения. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. От данните по делото не
може да се направи извод, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от
другите нарушения от съответния вид – касае се за типично по вид нарушение, поради което
и не може да се приложи чл. 28 ЗАНН.
Ето защо наказателното постановление следва да се измени като се намали размерът на
имуществената санкция от 2000 лева на 800 лева.
Съгласно на чл. 63 от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък от своя
страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая наказателното
постановление се изменя. Предвид изменението на наказателното постановление е уважена
частично претенцията на жалбоподателя, като в същото време е прието, че е налице и
основание за ангажиране на неговата административнонаказателна отговорност, но
неправилно е определен размера на наложеното административно наказание. Изменението
на НП, с което се намалява размера на санкцията, съдържа имплицитна частична отмяна на
акта. Поради това при наличието на изменено НП, неговите адресати разполагат с
процесуална възможност за обезщетение за претърпени вреди и разноските следва да се
разпределят по съразмерност (арг. Решение от 07.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 326 / 2020 г.
на III състав на Административен съд - Стара Загора; Определение № 10291 от 01.08.2018 г.
по адм. д. № 8147/2018 на Върховния административен съд; Решение № 101 от 05.06.2020 г.
по к. адм. н. д. № 69 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил; Определение № 2105 от
14.12.2020 г. по к. ч. адм. н. д. № 2307 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив; Определение от 22.05.2020 г. по к. ч. адм. н. д. № 10095 / 2020 г. на
Административен съд - Велико Търново; Определение от 20.07.2020 г. по к. ч. адм. д. №
10156 / 2020 г. на Административен съд - Велико Търново и др.). Жалбоподателят
претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 370 лева, което е платено и
следва да се присъди, сума съразмерна на отменената част от наказателното постановление,
а именно сума в размер на 222 лева. На АНО следва да се присъдят разноски на основание
чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ съобразно фактическата и правна сложност на делото в размер на 120 лева.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 571127-F604646/23.04.2021г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална Агенция за
приходите, с което на „****“ ООД ЕИК ***** за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл.
185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева като
НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 2000 /две хиляди/ лева на 800
/осемстотин/ лева.
ОСЪЖДА „****“ ООД ЕИК ***** да заплати в полза на Национална агенция за
приходите София юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 120 (сто и двадесет) лева.
4
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите София да заплати на „****“ ООД ЕИК
***** разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 222 лева (двеста двадесет и два
лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5