№ 153
гр. гр.Несебър, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20212150101308 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
ЗЗД.
Образувано е по повод исковата молба на „В.иК. гр.Б. против УЙЛ. Г.,
БУЛСТАТ ******** гражданин на Република Ирландия, роден на ********** г., и
ДЖ. Ф., БУЛСТАТ ********, гражданка на Република Ирландия, родена на
********** г., двамата с адрес в РБългария: гр. Н.,к.к.С.Б.-З.,в.с."С.С.***",№*, вх. *,
ет.*, ап.**. Твърди се, че ответниците като собственици на обект, били абонат на
ищцовото дружество и в качеството си на потребители използвали услугата,
предоставяна от ищеца, а именно доставка, отвеждане и пречистване на вода за обект -
гр. Н.,к.к.С.Б.-З.,в.с."С.С.***",№*, вх. *, ет.*, ап.**, със заведена партида в базата
данни с аб. № ******. Сочи се, че съобразно разпоредбата на чл. 8 от Наредбата,
предоставянето на ВиК услугите се извършвало по силата на публично известни Общи
условия, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. В съответствие с
клаузата от чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4,
предл. второ от Наредбата, за процесния период отчитането на водомера на абоната се
е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство,
чрез сканиране на баркода, поставен в близост до самия водомер. Сочи се, че
съществувала възможност за т.нар. „самоотчет“. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите
условия било допустимо за обекти, имащи сезонен характер да бъдат отчитани от ВиК
оператора два пъти годишно. След всяко отчитане по електронен път, в
законоустановения срок били издавани за процесния период данъчни фактури, в чиито
реквизити фигурирали отчетените водни количества, отчетният период, за който всяка
фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от оператора
услуги- вода, канал и пречистване. В случая били издадени фактура №
**********/25.09.2018 г. за сумата от 46.39 лв., фактура № **********/25.09.2019 г. за
1
сумата от 94,10 лв., фактура № **********/25.06.2020 г. за сумата от 9,17 лв., фактура
№ **********/26.08.2020 г. за сумата от 12.34 лв. и фактура № **********/25.09.2020
г. за сумата от 15.42 лв. Падежът на плащане на всяка от фактурите бил 30 дни от
издаването им, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, като
неплащането в този срок поставяло автоматично ответниците в забава след изтичането
на 30 /тридесет/ календарни дни, считано от датата на тяхното издаване. Върху тези
суми по всяка фактура ответниците дължали и обезщетение за забавено изпълнение в
размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на
падежа до датата на предявяване на исковата претенция, както и лихва от датата на
предявяването на иска до окончателното й изплащане. Предвид на това се моли да
бъдат осъдени ответниците да заплатят сумата от 177,42 лв., дължима от ответниците
разделно в квоти от ½, по издадени фактури от периода от 25.09.2018 г.- 25.09.2020 г.,
с отчетен период по фактури 28.04.2018 г.- 01.09.2020 г., сумата от 36,38 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължима от
ответниците дължима от ответниците разделно в квоти от ½, за периода от 26.10.2018 г.
до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и
разноски по настоящото производство, дължими от ответниците съобразно
притежаваните от тях квоти в съсобствеността. Представят се писмени доказателства.
В месечният срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения
представител на ответниците, с който се изразява становище за допустимост и
неоснователност на предявените на искове. Сочи се, че не са представени
доказателства, от които да става видно, че ответниците са титуляри на правото на
собственост или на друго ограничено вещно право по отношение на процесния
апартамент и откъдето може евентуално да се заключи, че са потребители на ВиК
услуги. Сочи се, че доколкото по делото не е представен нотариален акт, не се
установява качеството им на потребители. Навежда се, че ищцовото дружество не е
представило доказателства в подкрепа на твърдението си за възникването и
съществуването на валидно облигационно правоотношение между него и ответниците.
Сочи се, че представените 5 броя фактури и справка- извлечение за аб.№ ****** не
доказват валидното възникване и съществуване на облигационното правоотношение.
Счита се, че в тежест на ищцовото дружество е да установи вземането си на
претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността
си- че през процесния период е извършвал услуги по доставяне, отвеждане и
пречистване на вода за обекта, както и че през процесния период всеки от ответниците
е имал качеството „потребител“ по смисъла на закона, публично известните Общи
условия на ищцовото дружество, както и по смисъла на Наредба № 4/14.09.2004 г.
Сочи се, че в случай, че се установи, че ответниците са собственици или носители на
някакво ограничено вещно право по отношение на процесния имот, се прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането по фактура №
**********/25.09.2018 г. Излагат се съображения в тази насока. Твърди се, че исковата
молба е подадена на 11.10.2021 г.- след изтичането на повече от три години след
25.09.2018 г., от която вземането по фактура № **********/25.09.2018 г. е станало
изискуемо. Обръща се внимание, че вземането на ищцовото дружество става изискуемо
от датата на издаването на фактурата, а не след изтичането на посочения в нея краен
срок за плащане- 25.10.2018 г., до настъпването на която дата (25.10.2018 г.)
извършването на плащането е предоставено на волята на длъжника. Излага се, че в
исковата молба е посочено, че отчитането на доставяните ВиК услуги по електронен
път, във връзка с което е представена единствено справка-извлечение за показанията
2
на водомер № 1578/150 за абонат № ****** (отчетени с мобилно устройство) без да са
представени информация и доказателства относно вида, номера, характеристиките и
изправността на електронното устройство, чрез което евентуално се е извършвало
измерването, а и че ищцовото дружество разполага с изискуемите съгласно чл. 18 от
ОУ и чл. 39а от гореописаната Наредба № 4/14.09.2004г. технически средства и
софтуер за електронно отчитане на показанията от водомерите. Твърди се, че
дистанционното отчитане на показанията на водомера е посочено като възможност в
Общите условия на ВиК оператора, без обаче в тях изрично да е регламентирана
конкретната процедура, по която се извършва отчитането по електронен път. Сочи се,
че от представените по делото писмени доказателства по никакъв начин не става ясно
по какъв начин ищцовото дружество е достигнало до извода, че въпросния обект имал
сезонен характер на ползване, поради което отчитането можело да се извършва два
пъти годишно. Навежда се, че ищцовото дружество приема, че имота имал „сезонен
характер“ и отчитането можело да се извършва два пъти годишно, но отчитането е
извършвано повече от два пъти годишно, видно от представената справка-извлечение.
Твърди се, че по никакъв начин не става ясно по кой от посочените в чл. 23. ал. 1 от
ОУ начин е следвало да се извършва отчитането. В тази връзка се сочи, че
установяването на обстоятелството дали въпросния обект има сезонен характер на
ползване или не е от първостепенно значение, тъй като ако се установи, че въпросния
имот всъщност няма сезонен характер, а съставлява самостоятелен обект- жилище,
попадащо в сграда в режим на ЕС, то ще се установи, че ищцовото дружество не е
изпълнявало задължението си по чл. 23, ал. 1, т. 1 и 2 от собствените си Общи условия
за отчитане на потребените ВиК услуги през посочения в тази разпоредба период
(едномесечен/тримесечен), респективно за ответниците е било невъзможно да
извършат плащания за периоди, които не са отчитани навреме от ищцовото дружество.
Твърди се, че за така издадените фактури и задълженията по тях ответниците не са
били уведомени по никакъв начин. Сочи се, че за да възникне твърдяното от ищцовото
дружество парично задължение на ответниците за заплащането на сумата в размер на
177,42 лв., то именно ищцовото дружество първо следва да е изпълнило своето
задължение за престиране на съответните ВиК услуги. Твърди се, че доказателства за
реално изпълнение на задълженията на ищцовото дружество, което да породи
задължение за ответниците да осъществят дължимата от тях насрещна престация не са
налице. Сочи се, че посочените фактури, удостоверяват единствено и само изгодни за
ищцовото дружество обстоятелства, с оглед на което се счита, че не могат да бъдат
годно доказателствено средство за установяването на извършени доставки на ВиК
услуги през процесния период. Излага се, че същите не доказват по абсолютно никакъв
начин реалното предоставяне и получаване на ВиК услуги от ответниците в периода
28.04.2018 г. - 01.09.2020 г., нито изправността на ищцовото дружество като страна по
твърдяното облигационно отношение. Твърди се, че няма по различен характер и
приложената справка-извлечение, в която са обективирани показанията на водомер
1578/150. Предвид гореизложеното се моли да бъде отхвърлен иска. Правят се
доказателствени искания. Претендират се разноски.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не
изпраща представител. Депозира писмено становище, с което взима становище по
хода, проекта за доклад и по съществото на спора, като се представят писмени
доказателства. Моли, за уважаване на исковете и претендира разноски, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Особеният представител на ответниците, в открито съдено заседание поддържа
3
представения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на претенциите.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно
основание - чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е представен нотариален акт № 48 том VIII, рег. № 5623, дело № 1397
от 20.06.2008 г. по описа на нотариус Мария Бакърджиева, с район на действие – РС
Несебър, рег. № 110 при НК /л. 67-69 от делото/, видно от който ответниците УЙЛ. Г. и
ДЖ. Ф. са придобили правото на собственост по отношение на самостоятелен обект в
сграда, представляващ апартамент № 18 с ид. № 51500.507.575.2.18, находящ се в
сграда 2, разположена в ПИ ид. № 51500.507.575, с адрес на обекта: гр. Несебър 8230,
к.к. Слънчев бряг, вх. А, ет. 5, ап. 18.
От представени електронни справки по партидите на ответниците в Агенция по
вписванията /л. 11-12 от делото/, се установява, че извършената покупко-продажба,
обективирана в горецитирания нотариален акт, е отразена в регистъра, като по
партидите не фигурират други предходни или последващи разпореждания на
ответниците.
Съгласно заявление за откриване на партида /л. 70 от делото/, именно
ответникът УЙЛ. Г. е изразил желание да бъде открита партида при ищеца за
притежавания от него водоснабден обект – процесното жилище, като въз основа на
него и видно от протокол, в обекта е монтиран водомер № 0001236 на 05.01.2012 г. и е
разкрит аб. № ******.
Видно от представени от ищеца фактури №№ **********/25.09.2018 г.;
**********/25.09.2019 г.; **********/25.06.2020 г.; **********/26.08.2020 г.;
**********/25.09.2020 г. /л. 19-23 от делото/, за посочения апартамент и по откритата
партида с аб. № ****** към „Водоснабдяване и канализация” ЕАД са фактурирани
услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода. От справка-извлечение от
електронния карнет за посочения аб. номер /л. 7 от делото/ е видно, че на монтирания в
имота водомер са правени отчитания за периодите 28.04.2018 г.-14.09.2018 г.;
15.09.2018 г. – 23.04.2019 г.; 24.04.2019 г. – 23.08.2019 г.; 24.08.2019 г. – 22.05.2020 г.;
23.05.2020 г. – 22.06.2020 г. и 23.06.2020 г. – 01.09.2020 г. При всички отчитания
водомерът в обекта е „видян“, с изключение на отчитане от 22.06.2020 г., което е
извършено „служебно“, но е последвано от отчитане от 01.09.2020 г., когато водомерът
отново е „видян“. Съгласно справка –извлечение /л.8 от делото/ за показанията на
централния водомер в сградата, в която се намира собствения на ответниците имот,
отчитането му е било осъществено по идентичен начин, като за абонатен номер ******
е определено количество от разпределение 13,43 с отчета от 23.08.2019 г. При първото
отчитане за водомер 1578/150 първото старото показание е било 111 куб. метра, а
новото – 128 куб. м., а при последното отчитане старото показание е било 149 куб.
метра, а новото – 154 куб. метра. От фактурите се установява, че посочените
количества са били остойностени, като по фактура № **********/25.09.2018 г. са били
начислени 46,39 лева ; по фактура № **********/25.09.2019 г. – 94,10 лева; по фактура
№ **********/25.06.2020 г. – 9,17 лева; по фактура № **********/26.08.2020 г. – 12,34
лева; и по фактура № **********/25.09.2020 г. – 15,42 лева.
Видно от Решение № Ц-37 от 23.12.2019 г. цената за услугата доставяне вода на
4
потребителите към 2020 г. била без ДДС: 1,415 лева на куб. м., за отвеждане на
отпадъчните води – 0,503 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,652 лв. на куб. м. Към
2019 г. и 2018 г. тези цени били в следните размери: 1,399 лева на куб. м., за отвеждане
на отпадъчните води – 0,477 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,619 лв. на куб. м., за
2019 г.; и 1,335 лв. за доставяне на вода, 0,380 лв. – за отвеждане и 0,559 лв. за
пречистване, за 2018 г., съгласно Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. на КЕВР и Решение
№ Ц-34 от 15.12.2017 г. на КЕВР. Видно от фактурите различните цени през
различните периоди са съобразени.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира предявеният иск за
доказан по своето основание.
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е да докаже
наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на
вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период
до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и,
че ответниците са собственици на имота. Ищецът следва да докаже и размера на
претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже погасяване на дълга.
С оглед анализа на представените писмени доказателства и твърденията на
ищеца, за съда се налага извода, че правото на собственост се доказва по отношение и
на двамата ответници, както от представения нотариален акт, така и от справките по
партидите към Агенция по вписванията, които следва да се ценят като официални
документи за удостоверените с тях данни, до опровергаването им с други писмени
доказателства по делото. Доколкото по делото не се ангажираха доказателства,
ответниците да са се разпореждали във времето със съсобствения имот, съдът приема
за доказано, че същите го притежават, считано от 20.06.2008 г. до понастоящем, в
равни дялове, предвид законовата презумпция на чл. 30, ал. 2 от Закон за собствеността
/ЗС/.
По повод оспорванията на особения представител за недоказаност на ищцовото
твърдение за съществували облигационни отношения по договор за доставка на услуги
от ВиК,, съдът намира същите за неоснователни. Видно от представеното заявление /л.
70 от делото/, по инициатива на съсобственика и ответник УЙЛ. Г. е монтиран водомер
в просецния апартамент и е разкрита партида при ищеца за потребените услуги. Това е
и основанието за възникване на валидни облигационни отношения между страните по
делото, като несъмнено ответниците са придобили качеството „потребител“ по
отношение на притежавания от тях водоснабден имот и на основание чл. 3, ал. 1, т. 1
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Действително, с отговора на исковата молба е направено общо оспорване на
съдържанието на представените от ищеца частни документи – справки и фактури, но
след анализа им и съпоставянето им с останалите доказателства по делото, съдът
намира, че същите отразяват вярно, посочените в тях обстоятелства. Наред с
изложеното, следва да се отбележи, че общите условия, при които се доставят услуги
от ищеца са публично оповестени и обвързват ответниците.
В случая отчитането на процесния водомер за обекта на ответниците е станало
на 14.09.2018 г, 23.04.2019 г., 23.08.2019 г., 22.05.2020 г., 22.06.2020 г. и 01.09.2020 г.
Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от публично оповестените Общи условия, при
обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти
5
годишно. Процесните суми са фактурирани именно по две отчитания на година, с
изключение на 2020 г., когато отчитанията са били три, но отново в началото и края на
лятото, доколкото ответниците са чужденци, а имотът им се намира на територията на
курортен комплекс Слънчев бряг и в случая се касае до обект от сезонен характер.
Впрочем подобно отчитане е изцяло в интерес на потребителите, тъй като след като
отчетникът е „видял“ показанията на водомера, на практика са отчетени действително
потребните количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би
следвало да се начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия,
които не биха съответствали на реалното потребление. Налага се извод, че процесното
отчитане е извършено по реда на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия и са избегнати
по-неблагоприятни последици за ответниците, като е отчетено действително
потребеното количество вода. Следователно оспорванията на особения представител за
неправилно отчитане на водомера са несъстоятелни. Правата на ответниците са били
запазени, като в тяхно присъствие, през периодите на пребиваването им в имота е
извършено реално отчитане на потреблението в собствения им водоснабден обект,
съобразно представената по делото справка. Единствено при отчитане от 22.06.2020 г.
е начислено служебно количество , което видно от справката-извлечение е отчетено
при реално отчитане от 01.09.2020 г. Видно от същата справка, определянето на
количество потеребена вода от разпределение е извършено отново при действителен
отчет от 23.08.2019 г., с участие на собствениците.
Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и процесните фактури
– на 25.09.2018 г..; 25.09.2019 г.; 25.06.2020 г.; и 25.09.2020 г. - в рамките на до един
месец от отчетите, като по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите условия, сумите по
фактурите са станали изискуеми 30 дни след издаването им, съответно на 26.10.2018 г.;
26.10.2019 г.; 26.07.2020 г. и 26.10.2020 г. Изключение прави фактурата от 26.08.2020
г., която е издадена два месеца след служебно начислените количества, като сумата по
нея е станала изискуема съответно на 25.09.2020 г. Съдът намира констатираното
несъответствие с определената в общите условия на оператора процедура по издаване
на фактури за несъществено, още повече по делото не са заявени възражения в този
смисъл.
Очевидно, за процесния апартамент, е въведено т. нар. електронно отчитане, при
което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е
допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер
и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път. При съобразяване на посочените
разпоредби, съдът намира, че отразеното в справките и фактурите следва да се
кредитира, като се приеме, че отчитането на водомерите е извършено от служител на
ВиК, след лично възприемане на снетите показания, предвид което и фактурираните
количества вода са реално потребени от ответниците. Съдът намира оплакванията на
особения представител за отсъствие на доказателства за авторизиране и изправност на
електронната система за отчитане на ищеца за неотносими към предмета на спора,
доколкото размерът на потребените количества се въвежда ръчно от инкасатора, като
се сваля директно от показанията на монтирания и запломбен водомер във
водоснабдения обект. Електронното отчитане единствено гарантира физическото
посещение на инкасатора до съответния водомер, което обстоятелство се удостоверява,
6
чрез идентифициране на баркода на водомера. Т.е. при отчитане по електронен път с
отбелязване „видян“, в присъствие на собственика или ползвател на обекта, се свалят
на ръка показанията на водомера, като с помощта на четец и баркод на водомера се
активира единствено възможността за въвеждане на данни по партидата на
потребителя. В този ред на мисли, неизправността в мобилната електронна система за
отчитане на ищеца би довело до невъзможност за въвеждане на показания за
водоснабдения обект, съответно би наложило отчитане със съставяне на протокол. При
наличие на електронен карнет по партидата на ответниците за процесния период, за
съда се налага извод за изправност на ищцовата система за мобилно отчитане.
По горните съображения, съдът намира, че събраните доказателства
недвусмислено доказват отчитането от инспектор Кисова, при наличен достъп до
водомерите, на действително потребените количества вода от ответниците за
собствения им процесен водоснабден обект.
Тук следва да се отбележи, че релевираното от особения представител на
ответниците възражение за настъпила в тяхна полза погасителна давност по отношение
на фактурираната от 25.09.2018 г. сума от 46,39 лева е неоснователно. Действително се
касае до периодично плащане, което се погасява с изтичането на кратката тригодишна
погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД, но в случая и съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ при
които се предоставят ВиК услугите, вземането падежира в 30-дневен срок от издаване
на фактурата или конкретно по посочената фактура – на 26.10.2018 г. Т.е. вземането е
възникнало с издаването на фактура за него и на 25.09.2018 г., но изискуемостта му е
настъпила с изтичане на срока за доброволно плащане за ответниците. При това
положение се налага извод, че давността по отношение на посочена сума е била
прекъсната с подаване на исковата молба на 08.10.2021 г., като е щяла да изтече на
26.10.2021 г. По тези съображения, направеното възражение се явява неоснователно.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на
ответниците са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като
размерът на задълженията възлиза общо на 177,42 лева, съгласно приетите цени от
водния регулатор. С оглед изложеното може да се направи извод, че искът за сумата от
88,71 лева за УЙЛ. Г. /1/2 от 177,42 лева, съобразно квотата му в съсобствеността/ и
88,71 лева за ДЖ. Ф. /1/2 от 177,42 лева, съобразно квотата в съсобствеността/ се
явява основателен и следва да бъде уважен в цялост.
Що се отнася до акцесорните искове за заплащане на лихва за забава, съдът
приема същите за основателни и доказани, доколкото не са ангажирани доказателства
за плащане на дължимите от ответниците суми по фактури, съответни на припадащите
им се дялове в съсобствения водоснабден обект, и начислената лихва касае главницата
по всяка фактура от датата на падежа до 08.10.2021 г. След извършени от съда
математически действия по умножаване и събиране, посредством калкулатор за
изчисляване на законна лихва с интернет адрес
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html установи дължимите мораторни лихви в общ
размер от 34,08 лева. Сумата представлява сбор от дължимите обезщетения за забава
на уважените главници, изчислени за съответните периоди – от относимия падеж до
датата на исковата молба, изключая периода 13.03.2020 г.-13.05.2020 г., съгласно чл. 6
от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. С оглед установеното по делото,
исковете за обезщетение за забава следва да бъдат уважени за сумата от общо 34,08
лева, представляваща сбор от доказните претенции срещу ответниците, а именно по 1/2
от 34,08 лева за всеки от тях, равняваща се на сумата от 17,04 лева. За горницата до
7
пълния претендиран размер от 36,38 лева или до 18,19 лева за всеки от ответниците,
исковете подлежат на отхвърляне като неоснователни и недоказани.
Като последица от уважаване на главната претенция, в полза на ищеца следва да
се присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземанията.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на уважената част от
претенциите, в размер на 494,62 лева по настоящото дело. Така определения размер на
дължимите разноски съответства на уважената част от претенциите от 211,50 лева,
съотнесена към общия размер на предявените искове – 213,80 лева, като съдът приема
за доказани по делото разноски в общ размер от 500 лева /вкл. 100 лева – дължима
заплатена държавна такса, 200 лева – внесен депозит за възнаграждение за особен
представител на ответника, 200 лева – юрисконсултско възнаграждение/. Разноските
следва да се възложат по равно в тежест на ответниците УЙЛ. Г. и ДЖ. Ф..
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА УЙЛ. Г., БУЛСТАТ ******** гражданин на Република Ирландия,
роден на ********** г., с адрес: гр. Н.,к.к.С.Б.-З.,в.с."С.С.***",№*, вх. *, ет.*, ап.**, да
заплати на В.и.К., ЕИК********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, КВ.
П.,ул.Г.В.В.№*, сграда „Метални панели и конструкции”, ет. 4, представлявано от
изпълнителния директор – Ганчо Йовчев Тенев, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
във. вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 88,71 /осемдесет и осем лева и седемдесет и
една стотинки/ лева, съответстваща на квотата в съсобствеността – 1/2 част от цялата
сума от 177,42 лева, представляваща незаплатена стойност по издадени фактури №№
**********/25.09.2018 г.; **********/25.09.2019 г.; **********/25.06.2020 г.;
**********/26.08.2020 г.; **********/25.09.2020 г., за доставена, отведена и
пречистена вода до имот, находящ се в гр. Н.,к.к.С.Б.-З.,в.с."С.С.***",№*, вх. *, ет.*,
ап.**, с аб. № ******, с отчетни периоди 28.04.2018 г.-14.09.2018 г.; 15.09.2018 г. –
23.04.2019 г.; 24.04.2019 г. – 23.08.2019 г.; 24.08.2019 г. – 22.05.2020 г.; 23.05.2020 г. –
22.06.2020 г. и 23.06.2020 г. – 01.09.2020 г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 08.10.2021 г. до
окончателното изплащане; а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 247,31
/двеста четиридесет и седем лева и тридесет и една стотинки/ лева, половината от
уважения размер от 494,62 лева на съдебно-деловодните разноски в настоящата
съдебна инстанция.
ОСЪЖДА УЙЛ. Г., БУЛСТАТ ******** гражданин на Република Ирландия,
роден на ********** г., с адрес: гр. Н.,к.к.С.Б.-З.,в.с."С.С.***",№*, вх. *, ет.*, ап.**, да
заплати на В.и.К., ЕИК********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, КВ.
П.,ул.Г.В.В.№*, сграда „Метални панели и конструкции”, ет. 4, представлявано от
изпълнителния директор – Ганчо Йовчев Тенев, на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от
17,04 /седемнадесет лева и четири стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата от 88,71 лева, съответстващата на квотата му в съсобствеността – 1/2
част от 177,42 лева за периода 26.10.2018 г. – 07.10.2021 г., изключая периода
13.03.2020 г.-13.05.2020 г., съгласно чл. 6 от ЗМДВИП, като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния претендиран размер от 18,19 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
8
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ДЖ. Ф., БУЛСТАТ ********, гражданка на Република Ирландия,
родена на ********** г., с адрес: гр. Н.,к.к.С.Б.-З.,в.с."С.С.***",№*, вх. *, ет.*, ап.**,
да заплати на В.и.К., ЕИК********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
КВ. П.,ул.Г.В.В.№*, сграда „Метални панели и конструкции”, ет. 4, представлявано от
изпълнителния директор – Ганчо Йовчев Тенев, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
във. вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 88,71 /осемдесет и осем лева и седемдесет и
една стотинки/ лева, съответстваща на квотата в съсобствеността – 1/2 част от цялата
сума от 177,42 лева, представляваща незаплатена стойност по издадени фактури №№
**********/25.09.2018 г.; **********/25.09.2019 г.; **********/25.06.2020 г.;
**********/26.08.2020 г.; **********/25.09.2020 г., за доставена, отведена и
пречистена вода до имот, находящ се в гр. Н.,к.к.С.Б.-З.,в.с."С.С.***",№*, вх. *, ет.*,
ап.**, с аб. № ******, с отчетни периоди 28.04.2018 г.-14.09.2018 г.; 15.09.2018 г. –
23.04.2019 г.; 24.04.2019 г. – 23.08.2019 г.; 24.08.2019 г. – 22.05.2020 г.; 23.05.2020 г. –
22.06.2020 г. и 23.06.2020 г. – 01.09.2020 г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 08.10.2021 г. до
окончателното изплащане; а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 247,31
/двеста четиридесет и седем лева и тридесет и една стотинки/ лева, половината от
уважения размер от 494,62 лева на съдебно-деловодните разноски в настоящата
съдебна инстанция.
ОСЪЖДА ДЖ. Ф., БУЛСТАТ ********, гражданка на Република Ирландия,
родена на ********** г., с адрес: гр. Н.,к.к.С.Б.-З.,в.с."С.С.***",№*, вх. *, ет.*, ап.**,
да заплати на В.и.К., ЕИК********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
КВ. П.,ул.Г.В.В.№*, сграда „Метални панели и конструкции”, ет. 4, представлявано от
изпълнителния директор – Ганчо Йовчев Тенев, на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от
17,04 /седемнадесет лева и четири стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата от 88,71 лева, съответстващата на квотата в съсобствеността – 1/2
част от 177,42 лева за периода 26.10.2018 г. – 07.10.2021 г., изключая периода
13.03.2020 г.-13.05.2020 г., съгласно чл. 6 от ЗМДВИП, като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния претендиран размер от 18,19 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца,
както следва: IBAN: BG53 CECB 9790 1006 1553 00, ЦКБ – клон Бургас, BIC:
CECBBGSF.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
9